Пета лекция от Учителя 11 ноември 1923 г., София
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– Тя постоянно ни весели.
Размишление
Прочете се резюме от темите: „Отличителните черти на пчелата“.
Прочетоха се работите върху темата: „Ролята на белите и червените кръвни телца“.
За следния път – тема №5: „Отличителните черти на кротостта и въздържанието“.
Упражнение: ще направите едно упражнение с вдишвания и издишвания, при което мислено ще възприемате белия цвят. Този цвят да слиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично и с движение на ръката – с показалеца на дясната ръка. Ще броите до четири. Вдигате дясната си ръка нагоре и започвате упражнението. При първото броене вдишвате и сваляте ръката си от А надолу до В. При второто броене издишвате и движите ръката си наляво – от В до С. При третото броене вдишвате и движите ръката си надясно – от С до D. При четвъртото броене издишвате и движите ръката си нагоре – от D до А. При тия движения се образува човешкият крак. При движението на краката си трябва да спазвате същите вдишвания и издишвания. Когато организмът е нормален, при стъпването напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва. Защо много хора са неврастеници? – Те издишват, когато стъпват, и вдишват, когато свиват крака си – затова се изморяват. Не е тъй обаче. Законите на Природата са строго определени. И вие също така не спазвате тия движения на Природата, затова, като ходите по екскурзии, се уморявате. Никога не трябва да правите резки движения, но плавни, хармонични трябва да бъдат движенията ви.
И тъй, при всяко вдишване и издишване ще мислите едновременно за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражненията си на чист въздух, ако имате у дома си градина. Всяка сутрин ще правите упражнение и за ритмично ходене (по пет минути). С тези упражнения ще помогнете на организма си за възстановяване равновесието в нервната си система и за премахване дисхармонията, която съществува във вас. Вие може да се запитате: „Защо именно чрез движенията ще се възстанови хармонията в организма ни?“ Всички движения в Природата, положителни и отрицателни, са строго определени. Те почиват на известни закони, затова в тях има дълбок смисъл. Например един съвременен физиолог, като изучава червените и белите телца в кръвта, изпуща ги в известно отношение като важни фактори в кръвта, а оттам – и в човешкия организъм. Съвременните учени не са изучили още напълно ролята на червените кръвни телца.
Ще ви запитам каква е ролята на червения цвят например? Окултистите казват, че червеният цвят е свързан с чувствата или с Любовта. Той всякога носи Живот. От какво зависи различието в интензивността на червения цвят? – От това в каква гама е, както и в музикалните тонове. Да вземем линията АВ, която да ни представлява стълбата, по която се нареждат седемте основни цвята на светлината. Вълната а означава първия, червения цвят на светлината в първата гама. След червения цвят идват по ред другите цветове на светлината, докато стигнете до седмия, който е виолетовият (g). С този цвят свършва първата гама от седемте цвята и отново започва пак червеният цвят, обаче от втората, по-висока гама. И тук се изреждат същите цветове – А, В, С... до G (виолетовия цвят). Отново иде червеният цвят, но вече в още по-висока гама, а след него – останалите. Малките форми на червения цвят показват външната страна на Любовта, т. е. намаление на Любовта.
Какво е физиологическото състояние на човека, когато в кръвта му преобладават червените кръвни телца? – Забелязва се голяма активност. Какво ще бъде състоянието на човека, ако в кръвта му се намалят до минимум белите телца, например на десет хиляди червени телца остане едно бяло? Колко червени и колко бели кръвни телца има приблизително в човешкия организъм? (– На един кубически милиметър има приблизително пет милиона червени и десет хиляди бели кръвни телца, значи отношението им е 1:200.) Според вас кои телца стоят по-високо в организма на човека, т. е. кои са по-културни – белите или червените? (– По служба знаем, че червените кръвни телца разнасят кислорода по клетките, а белите запазват организма от вредни, чужди елементи.) Значи белите телца могат да воюват. Те съзнават, че им е даден един жив организъм, когото трябва да пазят. И червените, и белите телца вие можете да си представите като малки душички в ембрионално състояние, които в бъдеще ще се развиват. Следователно сега те прекарват една фаза от своето развитие, в която се учат на трудолюбие и самоотричане.
Сега, ако вземем човешката душа като една голяма, важна монада А, и всички други малки душички – като малки монади, например всяка от тях да представлява монада В, тогава, според теорията на Лайбниц, питам: тази първична монада има ли нужда от другите монади около себе си? – Има. Ще задам въпроса другояче: дясната ръка има ли нужда от лявата? – Има. И лявата ръка има нужда от дясната, но и с една ръка човек може да живее. С две ръце е по-добре, разбира се. Ръката има ли нужда от петте пръста? – Има. Човек може да прекара живота си и с един пръст, но с пет пръста е по-добре. Всичките пръсти на ръката имат ли еднаква сила? – Не. Силата на палеца е равна на другите четири пръста, той има един плюс повече. Палецът е +5, а всеки от останалите пръсти е –5. Ако се отреже палецът на човека, той губи силата си, чувства, че е изгубил нещо много важно, но щом се отреже кой и да е от останалите пръсти, не се чувства голяма загуба. Значи монадата А има нужда от монадата В. Монадата В е форма, чрез която може да се изрази монадата А. Коя монада е по-висока – А или В? (Монадите се различават само по степен.) – По-висока е монадата А. Закон е: по-високото всякога се изразява чрез по-ниското, или низшето всякога служи като израз на висшето.
Като казваме, че монадата А е по-висока от монадата В, вие ще си кажете: „Разбира се, че А е по-висока от В, тя е първата буква в азбуката.“ Не мислете, че първата буква е А, вие не знаете още коя е първата буква. Българският език, па и другите езици започват с буквата А, но това още нищо не значи. У нас буквата В е трета по ред, но във френски, в английски език тя е втора по ред, на мястото на нашата буква Б. При това в английски език буквата А има седем произношения: а, о, я, ье, ъ, а останалите две произношения и англичаните не произнасят правилно.
Червеният цвят е проявление на един висш свят. Той е емблема на Любовта. Той е толкова чист и деликатен, че ако се докоснете до него, ще внесе във вас висши вибрации, висш живот, но колкото повече слиза надолу от една гама в друга, той става все по-гъст и по-гъст, докато във физическия свят този цвят действа възбудително на хората. Червеният цвят не внася нещо благородно в човека, напротив – дразни го и го кара да воюва. Когато човек се зачерви, той има желание да се прояви. Червеният цвят не носи всякога мир за Земята. Като се дигне червеното знаме, трябва да се знае, че кръв ще се пролива. Когато червеният цвят избива навън, не е опасно, но когато има вътрешно проявление на червения цвят, тогава е опасно. Ако вие сте попаднали в червения цвят а1 от първата гама, вие трябва да преминете в а3 на третата гама, който цвят съответства на Умствения свят, и така ще се тонирате.
Да разгледаме сега въпроса как може да се превръщат цветовете от едно по-низше в едно по-висше състояние. Как можем да превърнем червения цвят например? Вие знаете, че думите Живот и Любов имат червен цвят. Имате известно неразположение, раздразнени сте, страстите ви в този случай взимат надмощие; какво трябва да направите, за да измените вашето състояние? Вие изговаряте думата Любовь няколко пъти, за да превърнете тази нисша енергия в по-висша, но не успявате, положението ви не се подобрява. Първата буква Л е един клин, който цепи, но не може да трансформира. Тогава вземете Любовта в трета степен, в нейното състояние на Благость, и я произнесете няколко пъти. Буквата Б поглъща излишната енергия във вас, тя е закон на растене. Тази дума ще трансформира състоянието ви. Тъй че, като произнесете няколко пъти думата Любовь и не ви помогне, произнесете думата Благость и следете как ще ви се отрази. Правете опити с думите, за да видите какво влияние ще окажат върху вашия мозък.
Аз ще ви напиша изречението: Любовь и Благость са две сили. Питам ви: вярно ли е, че Любовта придава сила на човека? Напротив, Любовта прави силния човек слаб. Виждаш – някой човек дигнал ръка да те убива, но като го посети Любовта, той спуща ръката си надолу и този, силният човек, почва да плаче като дете. Следователно в това отношение Любовта не е сила. Тогава, ако кажа, че Любов и Благост са две качества на човека, мисълта ми права ли е? Може ли Любовта да бъде качество? Тя съдържа качества в себе си, но сама по себе си не е качество. Значи по-право е да кажем: Любов и Благост са две сили. Като произнесеш това изречение правилно няколко пъти, веднага развиваш своето сърце и своя ум, които действат хармонично в тебе, ти имаш вече сила. Тия две думи служат на човека да събудят силите му. Например някой човек е алчен за богатство, за слава; дойде ли в него Любовта, тя въздейства срещу тия сили, обуздава ги.
И тъй, ако вие искате да имате Любов, за да станете силни, това е криво разбиране. Онзи, който иска да се домогне до Любовта, той преди всичко трябва да е силен. Любовта няма нищо общо със слабите хора. Това е едно противоречие, нали? Забележете, децата са много силни. Всички казват, че децата са слаби – едно криво заключение. Детето заповядва на цялата къща, всички треперят от него. Как може слабият човек, като заплаче, да му помагат всички? Туй дете не е слабо, силно е. Като чуят, че някое дете плаче, от махалата идат хора да видят какво иска. То казва: „Ти ще ми помогнеш!“ Туй дете заставя всички наоколо си да го слушат. Казват: „Туй слабото, немощното детенце.“ Немощно е то по отношение невъзможността си за дадено време да движи своите органи, но вътрешно е много силно – по импулс, по стремеж е много силно. Но отпосле, като започва да расте, постепенно изгубва своята сила. В първо време баща му не го бие, но като поизрасте, като стане на пет-шест години, баща му го побийва. Докато си дете, всички те обичат – ти имаш сила, защото Любовта действа върху теб.
И затова, когато ние говорим, че трябва да станем деца, то е, за да бъдем силни. Туй е първата фаза в Живота. Щом сме силни, ще дойде и Любовта, понеже тя ще има с какво да се занимава. Любовта трябва да има какво да обработва. Тя ще вземе силата, която е у нас, ще я обработи и ще я тури в права посока. Тия опити, които ви давам да правите, понякога може да излязат сполучливи, понякога – не и някои от вас може да се разколебаят. Те са цяла наука. Вие трябва да постоянствате в тях тъй, както в музиката. Аз ви давам само едно общо положение, което вие ще видоизменяте в разни вариации, докато най-после постигнете резултат. Имате едно неразположение; кажете си: „Любов и Благост са две сили“, после: „Любов и Благост са две условия.“ Ако състоянието ви не се е изменило още, кажете си: „Любов и Благост са две качества“ и т. н. При изговарянето на тия изрази, наблюдавайте се, за да видите кой от тях е произвел върху вас най-добро влияние в дадения момент. Който израз ви окаже най-добро въздействие, той е най-близо до Истината.
Правете и други опити с цветовете, а именно: изговаряйте някои думи и следете на кой цвят съответства всяка от тях. Аз ще ви запитам думата растене на кой цвят съответства според вас? – На зеления. Скръб? – На черния. Знание? – На жълтия. Жълтият цвят съответства на Мъдростта. Този цвят не съществува в Природата, той е само отражение; досега не се е проявил, ние не го знаем, в бъдеще може да се прояви. Цвят, който се е проявил, има сила в себе си, той е жив, съзнателен цвят – като влезеш в неговата аура, с него можеш чудеса да правиш. Жълтият и червеният цвят засега са само маски, не са истинските образи. Зад всеки цвят седи една разумна сила във Вселената. Например сърцата на всички висши Същества на Любовта са свързани с червения цвят, който те изпращат като струя на Земята. Но за да се домогнеш до съществената сила, която се крие зад този цвят, трябва да го превърнеш седем пъти, т. е. да го дигнеш в седем по-високи гами. Да обясня мисълта си: да кажем, че имате една картина, намазана с червена боя, и вие сте малко натъжен, доближите се до картината и я пипнете. Как мислите, тази червена боя ще ви предаде ли нещо, ще внесе ли във вас някакъв живот? – Не. Вие сте още натъжен, затова взимате един трендафил с розов цвят, помирисвате го, искате да си въздействате с него, но и той не ви помага. Дохожда най-после един ваш приятел, който ви обича, и ви казва: „Обични приятелю!“ Щом чуете тази дума, вашето скръбно състояние веднага се изменя. Думата Обич има розов цвят, тя веднага внася един нов елемент във вас. Тази дума, като е минала през душата на вашия приятел, произвежда тия висши трептения на червения цвят, вие ги възприемате и си въздействате чрез тях. Трябва да кажеш: „Обичам ви“, а не: „Аз ви обичам“. Думата аз предава материален характер на Любовта.
И тъй, ефектът на цветовете зависи от техните вибрации. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по-добър. Правете опити, за да чувствате вибрациите. Когато сте разгневен, когато имате отрицателни мисли, вдълбочете се в себе си, във вашата аура, и ще видите в този пояс около вас широки, черни резки. Тогава казвате: „Колко съм черен!“ Човек може да вижда в аурата си трептенията на разните цветове. Висшите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата ви и създават една приятна гледка, приятна картина, а тия, които идват от нисшите светове, създават нисши настроения и придават тъмен цвят на аурата ви. Когато сте неразположени, трябва да знаете отде иде това неразположение и в кой цвят се намирате. Много пъти вие сте в дисхармония с тия висши, живи цветове. Ако сърцето ви не чувства правилно, вие сте в дисхармония с червения цвят. Ако сте в дисхармония с мислите си, жълтият цвят не може да ви изпрати своите висши трептения. Ако черният ви дроб е разстроен, вие не може да възприемете трептенията на зеления цвят. Много окултни ученици страдат по тази причина именно, че не могат да се хармонират с цветовете.
За следния път ще напишете по една дума, която приблизително да съответства на всеки един от седемте цвята. Аз искам да употребите думи извън двете Обич и Любов, които употребихме тук. Значи ще напишете седем думи. Не се смущавайте, не се безпокойте дали ще определите точно цветовете на тия думи. Вие трябва да бъдете като музиканта, който се учи. Има неща, които се придобиват чрез постоянни опити и упражнения. Така се добива и музиката. Ти може да разбираш музиката теоретически отлично, но практически да не знаеш нищо. Чрез постоянно слушане, чрез постоянни упражнения ти ще можеш да различаваш един тон от друг. Същото нещо е и по отношение на светлината: теоретически ти можеш да знаеш, да разбираш много нещо за приложението на светлината, но практически не можеш да я използваш. Ето защо туй, което знаете, трябва да го превърнете, да го асимилирате, да стане плът и кръв във вас – не в обикновен смисъл, но да се превърне в тази жива, съзнателна плът, която се подчинява на човешкия Дух. Туй знание трябва да употребите за полза на вашата душа.
Сега ще ви кажа друго изречение: Любов и Благост са две велики добродетели за повдигане на човешката душа. В разбирането и прилагането на тия велики добродетели е силата на вашата душа.
Тия неща, които вие знаете, са прави, но са вторични. За да се прояви едно ваше желание, една ваша мисъл или едно ваше чувство, трябва да се поляризира. Основната идея, която искам да ви дам, е следната: да кажем, че имате една монада А, която иска да се прояви. Тя не се проявява нагоре, но пуща първия си корен надолу, и то не по права линия, в монадата В. Тази монада В чрез своята проекция нагоре връща енергията, възприета от монадата А, и образува първия клон нагоре в монадата С. В монадата А се явява отново желание да се прояви, затова пуща втори корен надолу, като образува монадата Д. Тази монада Д се проектира нагоре и образува монадата Е. По този начин именно расте първата монада А: като пуща един корен надолу и от него – един клон нагоре, още един корен надолу и от него – един клон нагоре и т. н. Това са все вторични монади, които работят, а всъщност се проявява монадата А.
Аз ви нахвърлям тия мисли за разсъждение. Моето желание е да ви дам една нова мисъл, върху която да работите. На всички ви са необходими малки запалки. Когато изучавате динамическите свойства на материята, вие ще се научите да боравите правилно с нея. Например, ако запалите динамита на открито и с обикновена запалка, той гори бързо, изгаря лесно, но без експлозия. Запалите ли го в ограничено количество въздух и с химическа запалка, той експлодира и е опасен. Следователно всяка сила, за да се доведе в своето нормално действие, си има своя особена запалка. Истината има особена запалка, Мъдростта има особена запалка, Любовта има особена запалка. Всяка сила има свой специален огън, своя специална запалка, която може да я докара в действие. И друг огън може да доведе силите в действие, но няма да произведе същия ефект – изисква се нейната определена запалка. Единствената запалка за разумната човешка душа е да помислиш, че Бог е Любов. Вие може да мислите за баща си, за майка си, за приятелите си, но те са обикновени запалки. Като помислиш, че Бог е Любов, тази запалка е сила. От тази запалка трябва да започнете. Няма динамическа сила в света, която да се противопостави на тази запалка.
И тъй, ще схващате Бога като Любов. За Него няма да имате никакви философски схващания, няма да слушате как Го описват философите. Макар че са философи, нищо не значи – те описват неща, които не се описват, и говорят за неща, за които не се говори. Ти не можеш да видиш Бога, нито да Го определиш какво представлява, но като дойдеш в съприкосновение с Него, ти ще Го почувстваш, защото няма друго същество, което да има Неговите вибрации. Ако имаш хубаво разположение на душата си и се приближиш при Бога, ще усетиш най-нежни вибрации, но ако се приближиш при Бога неподготвен, ще изживееш най-големи сътресения, най-големи взривове. Ето защо, когато грешните хора се приближават при Бога, изчезват като дим, а праведниците се радват. Затова най-напред трябва да се нагодим към Неговата запалка. Човек трябва да отиде при Бога с всичкото си смирение, със съкрушено сърце. Като отиде така при Бога, той ще оживее. Пък ако отиде с всичкото си величие като някой цар, нищо няма да остане от него. Господ не иска при себе си царе. Царят е емблема на грехове; той не е сигурен за живота си, за престола си, затова има армия, която да го брани. Какъв цар е това? Да, разбирам цар, но такъв, който е готов да заеме всяко положение в света. А пък смиреният човек, като отиде при Бога, той носи добродетелите си със себе си.
Значи първата запалка – най-силната, най-мощната в съзнателния, самосъзнателния и свръхсъзнателния живот, това е да се свържеш с Бога. Като отидеш при Бога, трябва да станеш сериозен, всички противоречия трябва да изчезнат от душата ти. Душата ти трябва да бъде така отворена, че да приемеш всичко, което е необходимо за тебе. Само така ще можеш да почувстваш Бога! Ти отиваш при Бога и се съмняваш дали ще те приеме, или не – сам си поставяш преграда. Досега в аналите на окултната наука няма случай смирен човек да е изпъден от Бога, но горделивците много често са изпъждани. Бог държи горделивците далеч от Себе Си, не че не иска да се разговаря с тях, но като неподготвени да издържат Неговите вибрации, в тях стават големи експлозии, които причиняват големи пакости. Писанието казва: „Бог не съизволява в смъртта на грешника.“ В това именно седи Божията благост.
Та ще дойдете до философската мисъл. Аз наричам философска мисъл мисълта на сърцето – първо ще почувстваш, после ще мислиш. Първо ще опиташ ябълките, после ще им направиш описание. И Любовта първо ще опитате, а след това ще говорите за нея. А сега всички говорят за Любовта, без да са я опитали. Аз не казвам, че абсолютно не сте я опитали, но това е човешката любов. А какво казват поетите за човешката любов? – Че е изменчива. Любов, която е изменчива, каква любов е тя? Сега аз говоря за Божествената Любов, която се проявява в човешката душа.
Размишление
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– Тя постоянно ни весели.
Младежки Окултен Клас
11.11.1923 Неделя,
София
|