| Порталът към съзнателен живот |
Обсадно положение
(Извънредни Беседи,
23.09.1912 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
В това събрание след прочитането на 12 глава от Ев. Йоана г-н Дънов каза:
Интересни са за случая думите: "Който намери живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го намери". Този стих прилича на стиха, че лозената пръчка трябва да пребъде върху лозата, за да даде плод. В този живот, който ние имаме в себе си, сме готови да жертваме себе си, но Христос казва, че ще го изгубим. Например, от сегашната война, която се тъкми и предстои, за нас като че ли кой знае какво ще принесе. Но за небето тази война е същото, както двама хора на улицата, които си пукват главите. Може тая велика сила да е казала така, може оная да е рекла онака, но всичко това не може да придаде нито една педя на нашия ръст. Защото всичко това, което става около вас и което виждате и слушате – и мобилизация, и разни подготовки, и въоръжения – нищо абсолютно не решава. Войните в света са за грешните хора. И ние не бива да спъваме един Божествен план, защото тия хора, които ще отиват сега да се трепят, си имат своята карма и когато Господ изпраща наказание, не бива да спъваме.
Много нещо бих ви говорил, но виждам, че вие се страхувате, когато трябва нито да се страхувате, нито да мислите за себе си, защото това, което сега става, е математически определено и ако искате да знаете, то е ускорено с една година. Всички тия работи, които стават, трябва да станат, защото са стъпка за работата Божия.
Светът отпреди 75 години е в обсадно положение и в 1897 г. на този свят е даден ултиматум от небето и срокът на този ултиматум изтича в 1914 г. Обаче Турция се провини и се оказа, че не е готова да изпълни волята Божия, та затова тя ще си получи своето възмездие. Тя е правила много изстъпления, а между това, на народите, които са под владичеството й, трябва вече да се даде свобода. Във вашите умове вие не бива да се страхувате, защото с това вие препятствате на делото Божие. Тия страдания, които сега ще почнете да гледате по случай на предстоящата война, са страдания физически, а не са нравствени страдания, които само огорчават Небето. Защото без един крак, без една ръка може би да влезем в Царството Божие, но ако нравствени страдания ни връхлетят, тогава сме в голяма опасност. Та искам да кажа, че тялото трябва да се пожертва за развитието на душата.
А ето, Христос иде. Той е в България. И Той е, Който ръководи тази работа. От поведението на българския народ, от поведението на славянския елемент въобще, ще зависи разпоредбата на невидимия свят. Във вашите умове вие трябва да съдействате само, та да можете да помагате.
Най-сетне, дори и ако една, или няколко години по-рано напуснем и излезем из къщите си, няма какво да губим, защото не бива да сме прилепени толкова о материята, та щото да мислим, че тя е всьо и вся. Ако ний сме тук още, то трябва да знаете, че има наши братя, на които следва да помогнем. И понеже славянството представлява от себе си по-добър елемент, то е, което има благоволението на Небето, при все че и в него има два големи порока – блудство и пиянство. В душата му обаче изобилстват добродетели, които интересуват приятелите му духове.
После, не бива, грешка ще е да си внушавате, че България може да стане една велика държава, защото, като четем историята, питам аз где са Персия, Рим и пр.? Не бяха ли и те велики държави? Та, ако България със своето бъдещо величие иска да прослави името Божие, тогава ще има благоволението свише. Ако Небето не е с един народ, напразно е всичката негова сила и войска. На такъв народ трябва един ум, а този ум е Господ и ако ний отиваме с Неговия план, трябва да положим всичко, за да запазим този народ от опиянение.
Ето защо всичките тия, които познават Господа, трябва да кажат дълбоко в сърцето си: "Господи, нека бъде волята Ти". Да се държим с Господа, защото Той е главнокомандващият, пред Когото не след много години ще се явите за отчет. И затова във вашата душа трябва да се роди съзнание да служите Господу. Всички трябва да бъдете благодарни на Господа от онова, което ви дава, а ний не знаем какво именно ни е необходимо. Умен човек е този, който използва всякой случай в живота и благодари за всичко на Небето. Всичките желания, които развалят мира ни, нашето духовно равновесие, трябва, особено сега, да ги подчиним на Господа. Защото сега-засега България е на 35 години, носи значи два кръста (35=3+5=8, т.е. 2x4) и ако го изнесе, то ще бъде голяма нейна придобивка.
23 септември 1912 г. , неделя
Подир мобилизацията на войниците в България
Извънредни Беседи
23.09.1912 Неделя,
София
|
| |
"Ходете във виделината" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1898-1913г., София 1994, ИК "Всемир" ISBN 954 - 8447 - 03 -7
Книгата е обработена за публикуване в Портал Уики
|
посещения: 1879
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
