Да имаме най-първо едно упражнение по пеене. (Учителят сам пее:
"Бла-го-сла-вяй, ду-ше мо-я, Гос-по-да.
Благославяй и не забравяй!")
Всички не могат да схванат мелодията.
Не бойте се, това е новото пеене. Ние съчетаваме, композираме, ние искаме да схванем мелодията от горе. Музиката иде от горе, но докато се схване... (Пеене с движение на ръцете около главата.) Има малка дисхармония, но ние ще я оправим. (Движение на ръцете като хвъркане.) Когато дойде движението в хармония с музиката, ако продължаваме туй един час, всички вие ще хвръкнете, няма да остане нито един нетониран. За пример, дойде някой, неразположен е, веднага започнем ние с тия движения и всички се настройват добре. Това са окултни упражнения за тониране. Сега изпейте "Фир-фюр-фен Тао Би Аумен" на две половини. Тия думи упражняват отлично влияние. Сега изпейте "Благославяй" съвсем меко, с движения. Това значи човек да знае силата на движението, да отмерва всяко едно движение. Ние ще направим опит с тия песни. Някой път ще влезнем в хармония с разумните живи същества на природата. Има песни, с които може да се укроти една тълпа и не само че хората ще се укротят, но и ще почнат да движат ръцете си и да пеят. Движенията увличат, но трябва калена воля, диамантена воля. Щом човек се уплаши, не може да пее. Само смелият, решителният може да пее. На страхливия му се затегне гърлото – той не може да пее. Една пчела кацна на ръката ми, а след това на окото ми. Тази пчела казва: "Ако твоята воля е диамантена и окото ти е чисто, всичко става. Но, ако волята ти не е диамантена и окото ти не е чисто, нищо не става." Сега изпейте песента на буквите. Какво липсва на тази песен? Ритъмът на тази песен не е правилен. Изпейте сега "Благословен Господ Бог наш".
Аз ще взема 15:15 от Евангелието на Матея: "Отговори Петър и рече Му: Изтълкувай ни тази притча."
Музиката, това е притча, неразбрана притча и трябва да се изтълкува. И само онзи, който добре знае да пее, той може да изтълкува тази притча. И ще забележите, че всичките нещастия в сегашния обществен живот произтичат все от нашите думи, от нашия глас. Ако, за пример, произнесеш някоя дума малко натъртено, малко остро, ако гласът ти е малко дисхармоничен, веднага тонът на твоя глас ще произведе съответстващи вибрации. Затова, първото нещо на един ученик на окултизма е: той трябва да знае да пее. Не може ли да пее, той не може и да говори правилно. Защото красноречивото говорене е музика. Има някои хора, които четат като свещениците в църква – гръцко четене, всичко на една линия, няма слизане и качване, всичко туй върви по една плоскост. И тогава казват: "Какво четеш като отчаян поп?" Българинът разбира: когато се движиш в една плоскост, дето няма музика. Всяка дума има особена интонация. Всяка дума трябва да произнесеш по този музикален закон. За пример, като произнесете думата "обичам", къде трябва да се натърти? От началото ли, на края ли, или в средата? Колко слога има думата? – Три. Къде трябва да турим ударението? "Обичам" или обичам? В триъгълник, или по една крива линия? – По една крива линия. Обичам, обичам, чиу, чиу, чиу, чиу. Когато птиченцето чурулика, то казва: "Обичаме, обичам – чиу, чиу." За да произнесеш една дума, която представлява сила, за да я изкажеш, твоят ум трябва да вземе участие при създаване формата на тази изказана дума. Твоята воля ще вземе участие при туряне ума да мисли, а при съдържанието на тази дума твоето сърце трябва да вземе участие.
Следователно, ще стане трето движение, в противоположна посока в тия трите свята. Да кажем, че ако ти пееш една любовна песен на един минорен или мажорен тон, какъв ще бъде ефектът на пеенето? Минорният тон ще покаже, че любовта, която си имал, се изгубила. Казваш: "Изгубих те, не знаех как да те ценя." Значи, има дълбочина, търсиш я долу, да я намериш. Като се намери, дойде мажорната гама и веднага излиза човек нагоре. И тъй, всичките минорни гами показват, че сме изгубили нещо и показват начина, по който трябва да го намерим. А мажорните гами показват, че ние посрещаме туй, което сме изгубили – намерили сме го. В сегашната музика много елементи липсват. За пример, аз виждам в сегашната музика постоянно да се изменят гамите; във всичките оперетки – постоянни разрушения и творения. В един момент композиторът съгражда, а в друг той разрушава. И виждам от един момент, че каквато е културата, такава е и музиката. Музикантът в един момент дойде в една силна страст, напише едно нещо, след туй дойде до едно отчаяние, разруши го, после пак съгражда. И тъй, няма завършена цел в музиката. Имате от единия край до другия разрушения и съграждания и най-после се завършва с разрушение. Такава е съвременната музика, новата музика, не класическата. Сега обаче, окултната музика и окултното пеене се различават, но и те започват с един момент на разрушение и чистене, а след туй съграждат и никога вече не рушат. Първоначално руши, после съгражда, а съгради ли веднъж, тя остава да цъфне. В музиката има живот. Окултната музика, чрез една песен може да превърне най-лошите настроения; в отчаяните може да възбуди едно прекрасно чувство и да им даде импулс за възвишен и благороден живот. Не само да имаш стремеж, но да прилагаш и да работиш. Най-възвишеното изкуство, най-възвишеното състояние на музиката, това е Любовта. Да любиш, то значи да пееш. И всички, които залюбват, започват да пеят. Даже и волът, когато започне да люби, той мучи. Няма животно, което да не изразява някакъв глас. Жабите, които са толкова хладнокръвни, като дойде пролет, като закрякат, че не млъкват. Туй е песен и като мине любовта, пак замлъкват. Когато престане да говори, почне да пее. Жабата е емблема на крайния материализъм. Следователно, щом започнеш да мислиш за къщи, щом се осигуряваш, ти забравяш пеенето. Ти казваш: "Музиката, това е последна работа" – и почваш да чуваш дрънкането на парите, а тази музика е еднообразна. В сегашните банкноти и музика няма, а само шумолене. Следователно, това материалистическо настроение измъчва мозъка. Щом се убие музиката, изгубва се смисълът на живота. И първото нещо, за да дадем смисъл на живота, ние трябва да възстановим музиката.
Единственото нещо, което спасява хората, е музиката, но не площадното, дисхармонично пеене. В старите песни има мотив, но пеенето не идва. А в новите песни гласът не всякога съответства на песента. Например, в песента "Цвете мило, цвете красно" и после евангелистките песни, гласът на песента не съответства на съдържанието. На всяка една песен, според съдържанието, трябва да й се даде съответствующ глас. Там е силата на песента. Великите творци на музиката разбират туй изкуство. Класическите творци на музиката са разбирали туй изкуство по-отблизо. Сега всеки един от вас може да пее и трябва да се стремите да пеете. Сега у българите има един обичай: докато момата е млада, всички я подканят да пее, но щом се ожени, вече казват: "Тебе не ти трябва пеене." И даже, щом започне някоя стара жена да пее, казват: "Какво си се разпяла, да не мислиш да се жениш?" Те свързват пеенето с женитбата. И българин в трезво състояние не пее. Срам го е да пее и следствие на това, той трябва да си сръбне половин килце ракийка, тогава се отваря и почва да пее. Българин, ако пее, без да пие вино, се чуди, как може да пее така, за нищо и никакво да пее. Това е извращение. Именно в трезво състояние човек трябва да пее! Защо не? В туй отношение пеенето може да се уподоби на един вид, като облагородяване. И майката е, която може да създаде музиката у детето. Майката, когато е бременна, постоянно трябва да пее, а майка, която е мълчалива във време на бременността, прави една голяма пакост на своето дете. И духовете, тия жилци на по-нисшите астралци, те създават тия условия, да няма музика, защото те знаят, че тя създава нещо хубаво. Свири ли и пее ли човек, той в лош път не е тръгнал, но затворете пътя на музиката, извадете центъра на музиката на човека, той може да направи всяко престъпление. И обратното е вярно. Статистиката показва, че между певците и музикантите убийци няма. Те може да пиянстват, но убийци няма между тях.
И тъй, между вас ония, които имат хубави гласове, млади и стари, ще пеете. Даже музиката може да се употреби против болестите. Ако един болен може да пее, лесно се лекува, а ако не пее, мъчно се лекува. Накарайте болния да пее. Нищо повече! Новата музика дава едно настроение, един подем, та болният се намагнетизирва. Без пеене хората се демагнетизират. Когато една армия отива на бойното поле, те не пеят, казват: "Бягайте", щом хората престанат да пеят, те правят отстъпление. Спрете тия хора, накарайте ги да пеят, веднага те ще се окуражат.
И тъй, не забравяйте да пеете! Знайте, че за да тонирате душата си, трябва да пеете. Най-първо ти започни мислено, т. е. мисли за музиката. Днес пей малко, утре пей и вечер като седнеш, кажи: "Моят глас ще бъде добър", пей, пей, пей, докато тази музика събуди душата ти. Събуди ли душата ти, ще дойде мисълта. Ако пък може да си направиш своя песен, направи. Един от най-добрите методи да премахнеш скуката, е музиката. Имаш скука, мъчи те нещо, не бой се! Като четете псалмите, ще намерите пеене. Там има хваление на Бога. То става все с песни. И всички религиозни обреди в старо време са ставали все с песни. Да кажем, вие имате едно неразположение на духа, нали? Вземете първата буква "а", пейте; после "о", "у", "ху-ху-хуу". Ти като му пееш по този начин, те ще кажат: "На този човек му е мръднала дъската." Не, именно по-рано му е мръднала дъската, а сега ще му се намести. Вие ще кажете: "Ще ли ми остане време, понеже мъчно се произнасят тези букви: "а", "о", "у". "А" означава съзнание на интелекта. "О" показва, че този живот трябва да се движи в кръг. "У" е обърнатият човек с главата надолу. Този човек, като го обърнеш в музикално отношение надолу, той почва да мисли. Щом пееш, добиваш едно приятно настроение. Тогава може да изпееш една песен. Вземи една дума, която обичаш, но дума, която има два или три слога гласни. Например, не започвайте с думата "милосърдие". Започнете с дума, която започва или с: а, б, в, г, д, е, и. За пример, вземете думата "дом". Може ли да изкарате една песен от думата "дом" – "дом, дом, дом", т.е. ще бъдеш весел, защото домът е място на веселие.
(Учителят пее "В зарите на живота" няколко пъти.) То е едно окултно упражнение. Сега, колкото схванахте от мелодията, печалбата е ваша.
26 август 1922 г., събота след обед, В. Търново
Съборни Беседи
26.08.1922 Събота,
Търново
|
Начало
