Утринен наряд
Добрата молитва.
Благословен Господ Бог наш (песен).
Няма Мъдрост като Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост.
Начало на Мъдростта е Любовта. Тя носи веселие и радост за човешките сърца.
Възлюблени сме сега, чада Божии.
Пейте Богу, песнопейте на Името Му.
Всяко дихание да хвали Бога.
Да се веселят Небесата и да се радва Земята. Душата ни ще се весели в Неговото присъствие.
Благославяй, душе моя, Господа (песен).
Аз съм истинската лоза, вие пръчките. Който пребъдва в Мен и Аз в него, той принася плод много (коленичихме на дясното коляно в размишление върху тия изречения.
В същото положение изговаряме и следните изречения:
Начало на нашата Любов е Божията Мъдрост. Начало на нашата Мъдрост е Божията Любов.
Отче наш.
Молитвата на Духа.
Запишете си следния стих: Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да даде вам Дух на премъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети сърдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му и какво е богатството на преславното Негово в светиите наследие – проявената Негова Мъдрост, изявеното Негово Слово.
Гимнастически упражнения.
22 август, вторник, 5 ч.
Работа за новия живот
Да започнем пак упражнението с буквата а, за да опитаме къде има пукнатини в съзнанието ви. Ще имаме окултното упражнение с буквата а.
Упражнението се изпява със следните движения: дясната ръка – простряна под наклон, после се завърта напред, като образува кръг над главата.
Сега поемете въздух, че тогава ще пеем. Двете ръце прострени напред, после поставени горе над главата с допрени пръсти. Двете ръце настрани, после над главата и обливане.
Туй е един метод за възпитание на децата в бъдещата Школа. Когато се учи музика, учителите ще възпитават децата по този метод вай-малко половин час. Някои от учителите могат да употребят този метод с учениците си. Като влезеш при децата, не започвай изведнъж да ги учиш, но около 10-15 минути направи едно упражнение, за да се хармонира съзнанието им под влиянието на музиката. Упражненията с буквите а и о можем да заменим с думи – хармонично съчетани думи трябва да намерим. Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, това са сега нашите. Навсякъде имате съвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дълбочина на сърцето, а тази дълбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интензивност.
Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея. Той със своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй аз бих желал всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бъдат само слушатели, оглашени, но ученици без музика не могат да бъдат. Всеки от вас трябва да знае да пее!
Реплика: Няма ли изключение от това, защото има братя и сестри, духовно издигнати, които не знаят да пеят и да свирят?
Все им липсва нещо, все им липсва едно благородно чувство. И тъй, ние ще употребим музиката като средство за възпитание. После има много светски песни, които всъщност не са песни. Защо? Защото те са тъй нагласени, че не упражняват изискващото влияние. Класическата музика е друго нещо – нея ще изучаваме, откъдето и да е.
Всеки от вас знае песента „Живот преизобилен“. Който има хубав глас, нека изпее „Живот преизобилен“. Ако искате да заставите някого да пее, той трябва да има вдъхновение. Някой брат или някоя сестра, която има вдъхновение, да я изпее, ако дойде Духът; ако не – няма нужда.
Един брат изпява песента.
Хайде сега всички да я изпеем.
Всички изпяват песента. Учителя изпява едно хубаво окултно упражнение.
Гласът на туй упражнение е окултно нотиран. Като сте в неразположение, седнете да си изпеете едно хо-хо-хо, хо-хо-хо, и всичко ще ви мине. При тази окултна музика се случва, че между двете части има близост, тъй че като изпеете първата, втората част сама изпъква. А при последното упражнение изведнъж има едно повишение. Туй са две състояния на съзнанието. Между двете части няма връзка. Изисква се воля, да знаете законите на съединението, за да можете пак да се върнете. Често някоя мисъл у вас се скъса, вие изпуснете известна нишка, тя се загуби и не знаете какво сте мислили. Тогава прекарвате един преходен период и затова не можете да знаете. Този преход е положението на човек, който е живял в най-ниско състояние и иска да се качи горе, но като се качи горе, не знае какво да прави. Съединителна нишка ще турим сега.
Всяко едно от тия окултни упражнения събужда вътре в човека един импулс. Това хо-хо-хо дава известно настроение. Измените ли го – ще дойде друго настроение. Например о-о-о – това значи: „Е, ти ще направиш тази работа.“ А хо-хо-хо значи: „Хо-хо-хо – и оттатък ще мина.“ Туй е отговор, една положителна мисъл. На песен ще опитваме това. Някой казва: „Ти ли си дошъл тук да оправяш света?“ Ние ще му кажем: „Хо-хо-хо, хо-хо-хо.“ И в училището идната година тъй ще им пеем и музика ще имаме. И когато те излезнат, ние ще им духаме и ще им свирим и ще пеем нова песен. Аз ще ви дам песни, но трябва да имате чутко схващане. В пеенето влизат не само половинки, но и четвъртинки тонове.
Изпяхме първата част на упражнението Фир-Фюр-Фен. Това е първият превод на физическото поле. Той е за мъжете. Това са чувства на мъжа. Туй упражнение е за човек, който е погълнат в материята – за да го събудиш. Той е потънал вътре в Земята. Един тежък човек, който е потънал в Земята с мисълта си, само тъй ще го събудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на Любовта. Ти си недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как да се повдигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Фир-Фюр-Фен), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени. Ти във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте първата част на Фир-Фюр-Фен. Превод: „Всичко вече аз свършвам в света.“
В окултното пеене се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли, и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз, тъй, Божествено да бъде всичко. Ние се връщаме към Божествения живот – чистия, святия, неопетнения живот. И чрез тази окултна музика аз искам да върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце, крака: да стане тялото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота. Това ще възстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз. Това не е една философия за Небето. Небето е тук. Туй, което Бог е създал, трябва да го възстановим – да върнем тази първоначална Божествена чистота. Затуй Бог сега гради. Ако ние владеем тия природни сили, трябва да възстановим Божественото у нас и да кажем: „Господи, туй, което развалихме, поправихме го и сега можеш да присъстваш в нас.“ Да съградим този храм в нас, макар да струва милиарди, и да кажем: „Господи, сега ще Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си воля.“ Туй е задачата ни. И когато съградим храмовете си, ще имаме в света една истинска религия – във всеки човек ще става богослужение.
Аз ще видя дали ще ми остане време да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума. Всяка една дума си има тон, по който тя трябва да се произнася, както в музиката. Всички думи в езика са нагласени по известни ключове, и когато ученикът влезе в Школата, трябва да намери тези ключове. И неговата реч ще бъде нагласена съобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-първо съдържание и смисъл. По формата си най-първо ще куца, но ще има съдържание и смисъл. Най-после ще дойде формата. И в света е така. А хората искат за всичко форма. Бедният човек не може да направи един палат. Той трябва най-първо да събере парите, да стане силен, и след като забогатее, да прави къщата. Когато ти станеш богат, силен, учен, тогава ще бъдеш в състояние да предадеш своята форма. Един религиозен човек започва да се подвизава и му казват: „Трябва да туриш най-красивата форма.“ – Не, най-после ще създадеш красивата форма. Някои казват: „Говорете ни една красива реч по форма.“ – Не, не може така, ние ще постъпим глупаво: най-първо ще турим съдържание и смисъл в нашата реч, и най-после форма. Може да живееш в палат и да се храниш с лук и чесън, а може да живееш в колиба и пак да си богат. Първо ще живееш в колиба, но ще се храниш добре, а после може да те турим и в дворец, защото и княз може да живее в колиба. А може да те турим и в палат, защото палатът не показва богатство, както и колибата не показва сиромашия. Те са неща относителни.
Пазете законите, окултните закони!
В човека, при сегашното му състояние, има три течения. Аз ги определям тъй: животинско, човешко и ангелско течение, а Божественото течение идва сега. То засяга повърхността на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бъде събудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да събуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаем под какви влияния са нашите мисли, защото те могат да дойдат под влиянието и на животински течения. И хората упражняват известно влияние, и ангелите упражняват известно влияние, както и светиите. Никой не може да ги избегне. Не мислете, че можете да избегнете влиянието на животните. Всеки момент трябва да знаете кои влияния преобладават във вашето съзнание. Например гневен си: блъскаш, удряш, чукаш. Под влиянието на кои течения си? – На животинските течения. Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете – на кравата, ако дращите, хапете – все сте под влиянието на животни със или без рога. Всички животни колективно влияят.
Като дойде влиянието на хората, то ще измени състоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пътят.“ Веднага ще сте готови да изправите поведението си. Тогава чувстваме в себе си сила. Като дойде Божественото, тогава се чувстваме силни, мощни. И тогава знаете ли какво е правилото? Когато дойде Господ, т. е. когато повикаха Христа да излекува едного, Той затвори вратата, изпъди всички, а остана Той сам с болния. И когато дойде Христос да ви лекува, Той ще изпъди всички. „Ама Господи, ние сме майка, баща.“ – Не, не, всички навън! Да остане само този, който е необходим за твоето лекуване. Останат ли други, те ще развалят работата. Сам ще останеш, за да разбереш онези велики тайни. Човек трябва да остане сам в душата си.
Сега на онези от вас, които са земеделци или градинари, ще им дам да направят следния малък окултен опит през тази година. Отделете си едно място от четвърт декар, 1 декар или 100 м, насейте го с жито и когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога, и туй жито, което е расло под вашите молитви, съберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда – ходете при нея всеки ден, пращайте ѝ хубави мисли, когато зреят плодовете ѝ. Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате, и ще видите какви резултати ще произведат. Своите мисли и желания ние можем да ги влагаме навсякъде. И който дойде в нашия двор, знаете ли какво влияние ще усети? Всеки ще се усеща добре разположен, цялата атмосфера ще се различава от външната – голяма разлика ще има във влиянията. Та вие ще се стараете да влагате тия влияния и всеки от вас ще бъде носител на тия сили, на тия закони, които трябва да прилагате. Всеки може да образува едно малко изворче. Почне ли да извира, то ще отвори път, ще се стичат други и после ще се разширят и цялата околност ще се покрие с растителност. Тук изпъкнал един човек в един град, там друг – и всички ще почнат да растат и да зреят на това Божествено Слънце.
Помнете закона: с Любов се действа по един начин, без Любов се действа по друг начин!
Туй е за учениците на Окултната школа. Тези правила, които ви давам, не ходете да ги опитвате в света. Приложете ги върху себе си, докато във вас не остане абсолютно никакво съмнение. Ще направите най-напред един опит – той излезе несполучлив; втори, трети са все несполучливи. Казвате си: „Тази работа може да не е тъй, както се говори.“ – Не, тъй е, тъй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат за мене: „Вчера там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го.“ Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бях нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“ Чувам по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш!“ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, сто души го вардят!“ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме.“ Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон – заради Бога. Разбирате ли? Бог живее в мечката и ѝ казва:
– Ти няма да ги плашиш.
– Ще слушам.
– Ти няма да го плюеш.
– Добре, така ще направя.
– Ще минеш мълком, няма да го плашиш, защото сърцето му е много страхливо.
Мечката казва:
– Слушам, Господи!
– Ще се отбиеш малко в гората, ще кажеш: „Мини.“
А ние казваме: „Мечката се уплашила.“ – Не, тя не се бои, но слуша какво ѝ казва Господ. Тя казва: „Понеже се плашиш, ще се поскрия малко в гората и после пак ще си продължа пътя.“ Хорските мечки са сто пъти по-опасни, отколкото горските мечки. Туй е без обида.
Изобщо вие не се интересувайте най-първо за общественото мнение, но се интересувайте за мнението, което Господ трябва да има за вас. Какво трябва да бъде мнението на Господа на живата Любов, какво мнение тя трябва да има за вас, туй е важно. И когато аз мина покрай вас, вие ми казвате: „Учителю, вие не ме обичате!“ Знаете ли какво ще ви кажа? Сърцето ви е толкова малко, какво да вложа в него? Направете си по-голямо, по-широко сърце, че да ви туря нещо в него. То едва съдържа 10 грама, какво ще туря в него? Ако река да го насиля, ще го пукна – и тогава вие ще свършите с живота си. Ако една муха кацне на пръста ми и каже: „Учителю, искам да ме обичаш!“, как ще изявя Любовта си към нея? Понеже крилцата ѝ са много мекички, ще я пипна така – лекичко, отгоре-отгоре, за да не ги смачкам. Туй е Любов. Друго, което мога да направя, то е, че ще взема една клечица за чистене на зъби и с върха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам, и ще ѝ дам. Тя ще каже: „Учителя ми даде отличен обяд.“ Но ако аз река да дам и на вас толкова, колкото на мухата, какво ще кажете? На мухата, като ѝ сипя толкова, това ще свърши работа, но ако на вас дам толкова, с такава микроскопическа част няма да се свърши работата. Е, при това питам сега: какво се казва на едно място в Писанието? – „Прави правете пътищата Господни!“
Та гледайте да имате мнението на Божествената Любов. Това е важно за всинца ви. Мнението на Божествената Любов! Всеки ден я питайте изменила ли си е мнението за вас. Щом Любовта си измени мнението за вас, в душата ви ще стане една коренна промяна. Сега малко неудобство имате, Слънцето малко ви препятства.
Изпейте песента Фир-Фюр-Фен.
Изпява се първата част на упражнението.
Ще знаете, че тя е за вторника. Ако имаме една поляна и всинца се наредим в една верига и запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане за един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опитът. Отличен опит ще бъде. Над Батак отгоре, в Родопите, на един връх има една голяма поляна – Карлъка. Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дъска, може да държи пространство около един и половина часа. Отлично място е там.
Сега някои се занимават с онази мисъл – да се освободим от общественото мнение. Знаете ли онзи анекдот, дето един искал да се освободи от общественото мнение. За тази цел той се съблякъл гол и така тръгнал. Наистина той се освободил от общественото мнение на хората, но дошъл, попаднал до общественото мнение на децата. Сега туй го давам като възражение, казвам: не да се съблечем голи, но като хвърлим дрипите на съвременния свят, да облечем дрехите на Истината! Да не ходим голи, а да турим новата премяна, дрехите на Истината! Не голи, а облечени ще влезем. Гледайте, като се освободите от общественото мнение на възрастните, да не попаднете под общественото мнение на децата. То е по-опасно, отколкото мнението на възрастните. Сега общественото мнение на по-напредналите и общественото мнение на глупавите е все пак обществено мнение, но второто е по-опасно, отколкото първото. С учения човек е по-лесно да се разбереш, но с глупавия… Ще каже: „Уа-уа“ – и нищо повече. И тъй, аз обуславям туй Учение не от това, че духът тъй казал или иначе казал. На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам – те са нисши. А Божественият Дух – Той е абсолютен, на Него аз се подчинявам. Той е Дух на Свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мъдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосърдие. Той съдържа всичко в себе си. И питам тогава: тия духове, които говорят във вас, какви са? Някому проговорил духът, но му казва: „Туй да не казваш на Учителя!“ Защо да не казваш това на Учителя? – Не, което е Божествено, то трябва да излезе навънка. Божественото трябва да излезе!
Аз искам всинца да бъдете свободни, а не роби. Когато ви говоря за женитбата, аз съм категоричен. Роб с роб да не се жени, защото жената робиня и мъжът роб ще народят робчета. Същите тия робчета утре ще народят други робчета. Какво ще спечелите? Утре ще дойде господарят, ще хване робчето, ще го заколи. Защо ще се женим в света за робчета? Само свободният да се жени, т. е. никакво женене, а служене на Бога трябва. Сега ще ви питат:
– Ще се жените ли вие?
– Няма да се женим.
– Защо?
– Ние отхвърляме робството.
– Че деца не искате ли да имате?
– Не искаме деца на робството, а искаме деца свободни.
– Попове не искате ли да ви венчават?
– Не, не искаме, само робите се венчават.
Нищо повече. Поп кого опява? Само умрелите ги опяват. Който живее, поп може да му чете, но не и да го опява.
– После, ще се кръщавате ли?
– Не, с вода не искаме да се кръщаваме. Майка ми досега ме е кръщавала повече от сто пъти. Майка ми през първата година от рождението ме е кръщавала триста шестдесет и пет пъти, втората година – сто и петдесет пъти, третата година – петдесет пъти, а последната година – само един път.
Колко пъти ще ви кръщават? А сега ние искаме да бъдем кръстени с огън, с Дух. Кръщение с вода не чисти. Кръщение с огън искаме, което ще внесе чистота. Ако някой иска да се кръщава, то ще бъде с огън – това ще внесе Чистотата. Ако тръгнем по учението на поповете, какво ще ни дадат те? Но ще кажат: „Кой ще венчава дъщеря ви, сина ви?“ Аз казвам: ако вашите дъщери и синове ги венчават поповете, те ще умрат, поповете ще ги опяват. Но ако вие приемете Новото учение, тогава Духът ще ви кръсти, ще ви благослови и ще имате всичко в себе си.
Тия възгледи трябва да ви бъдат ясни на вас, като на ученици. Като на ученици, казвам – а който не е ученик, може да разрешава тия въпроси, както иска. Но за ученика този въпрос е разрешен: той нито се жени, нито за мъж отива. Това значи: нито се жени, нито роб става, нито робчета ражда. В Стария Завет се казва: „Родени в беззаконие.“ Туй значи: родени в робство. Щом служиш на греха, твоите деца се раждат като роби. Това значи родени в беззаконие: родени в робство. Евангелието пък казва: „Ние не сме родени в блуд.“ Я ми цитирайте този стих, какво е казал Христос? Христос им казва: „Ако бихте били чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили, но вие сте от баща дявола, родени в робство.“
Тъй мнозина от вас са идвали при мене да ме запитват да се женят ли, или не? Разбрахте ли, ученици, разбрахте ли сега как седи въпросът? Да не се жените! Този въпрос за учениците решен ли е, разбрахте ли го сега? Съвременните лекари не позволяват на болните хора да се женят. Съвременните лекари на идиотите не позволяват да се женят. На физическото поле го правят. А ние, духовните, позволяваме на душевноболните да се женят, позволяваме на идиотите да се женят. Кои са по-умни? Лекарите са по-умни. Тогава ние казваме: на роби хора не позволяваме да се женят; който не е свободен, не му позволяваме да се жени! По същия закон ще бъдем последователни. Свободен ще бъдеш! Ще видиш: туй, което искаш да направиш, акт ли е на онази безгранична Божия Любов? Ако е акт, направи го, ако не – въздържи се!
Ясна ли е тази мисъл за учениците? Само свободният може да се жени. Всеки, на когото сърцето е изпълнено с Божествената Любов, е свободен, но не да се жени. Той няма право да се жени.
Реплика: Практически казано, един момък и една мома от нашето Братство могат ли да се женят?
Могат да се вземат, разбира се. Не, слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик – това не е позволено. Венчава ли те поп – фалирал си. Преходните работи вие сами ще си ги разрешавате. Ние разрешаваме въпроса принципиално. Досега вие сте се женили хиляди пъти, във всичките ваши състояния. И сега, ако се жените, какво ще направите? Според хиромантията на всеки човек е определено дали ще се жени фактически, по съдържание или по смисъл. Там математически точно е определено. Когато бъркат, може да е по форма, на физическото поле. Има линии, по които е определено кога ще се жени човек, колко години ще живее, колко деца ще има, с колко жени, т. е. колко пъти ще се жени, и т. н. Всичко е определено. Туй е физическата страна. Да кажем, че един ученик мине този стадий: тогава той вижда, че по форма няма да се жени, а по съдържание. Например той ще стане учител някъде – тогава пак ще народи деца. Учителят, като възпитава, ще внесе Божественото учение в душата на ученика, и като се събуди тази душа първоначално, детето ще се прероди. Това е пак раждане. Този въпрос астролозите го решават. Когато иска някой да знае дали да се жени, или не, нека отиде при някой астролог, да му плати и той ще му каже кога ще се жени, кой месец, за коя жена, или изобщо дали да се жени и т. н. Практически този въпрос е решен, само че трябва да намериш човек, който да ти каже по ръката дали да се жениш, или не.
Един ученик на Бялото Братство няма право да се жени, докато не навърши 33 или поне 30 години. Щом се ожени на 21 години, това не е в реда на нещата. Момата трябва да бъде 28-годишна, а момъкът – на 30 години. Сегашните икономически условия не са такива. Ние казваме: ако светът беше нареден нормално, то е друго нещо, но понеже сега е анормален, ще вървите постарому. Този е обаче посторонен въпрос, той ни отдалечава. Той не ни засяга. Ако дойде някой при нас, ще му кажем: „Иди се ожени и като народиш деца, ела тогава да станеш ученик.“ Нищо повече. Този въпрос ни отвлича от главната цел. Той е най-лесният въпрос.
Сега утрешния ден ще го посветим изключително на Школата. Онези, които се запишат за ученици, ще знаят, че ще имаме две събрания – едно за Общия клас и друго за Специалния клас. Утре искам да зная школите от всичките градове. Нека си направят общ клас и специален клас. В Специалния клас ще влизат при сегашните условия само онези, които не са женени. Това е едно от условията. В Общия клас влизат и женени, и неженени. Защото ако в един специален клас влезнат женени, женитбата им ще се развали. Ще се развали по много естествен начин. Нали знаете как ще се развали? Мъже и жени влизат и някой женен е внимателен към някоя мома, каже нещо за нея пред жена си и тя му казва: „Ти на еди-коя си тъй… Аз не ти позволявам.“ Тогава вън от класа! Ние нямаме работа с такива подозрения. Ние нямаме нищо общо с такива женени. Ако някой мъж и жена, които са женени, са свободни, то е друго, но ние ще ги изпитаме дали са свободни. Щом се ревнуват – вън от класа! Тъй ами, в нас няма церемонии. Ще ги изпитаме свободни ли са те, или не. Щом той ревнува жена си или щом тя го ревнува – вън, в Общия клас. Ако и там се ревнуват, в света да вървят.
Реплика: Вдовици да влизат ли?
Вдовицата като влезе, да не приказва за своя умрял мъж: „Аз имах един много хубав мъж.“ Тя така развращава. Щом тъй действа, тя не е вдовица и ще ѝ кажем: „Ние те освобождаваме.“ Като влезе в класа, тя ще мисли, че не е вдовица. В Специалния клас тъй ще мисли и нищо повече. Започне ли тя да разправя спомени: какъв хубав бил, как си гугукали добре, какви му били мустачките и брадичката... Че как тъй? – Образите развращават. Е, всичката добрина в неговите мустачки и брадичка ли седи? Ние пет пари не даваме за неговите мустаци и брада. Ако добрината беше в неговите мустаци и брада… А то колко пъти хората хвърлят мустаците и брадите си и те отново изникват. Има известни пороци, от които трябва да се освободим. Има една глупава ревност, подозрения, пороци, които не са основани на нищо добро, на никакви добродетели. Има подозрения и подозрения. Сега в Специалния клас няма да се занимаваме с подозрения. Един ден ще кажете: „Аз влязох тук, но развалих семейния си живот.“ – На вас не ви е мястото в класа.
И после, никой ученик от един специален клас няма право до флиртува, да ходи да се занимава с момите. Право ли е това? Който иска да флиртува – навънка! Погледът ни трябва да бъде честен, мек. Честни, чисти, откровени! Митки да няма. Сега е вече ясно. Аз уважавам един ученик, който се застъпва за ученичката, който има най-високо почитание към нея и не си позволява даже лоша мисъл. Туй е свещено място! А като ги погледнеш: и двамата учат, учат – хайде, научат се… Няма какво да учат, не искам да се лъжат. Който влезе в Специалния клас, той трябва да бъде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа към земята. Аз зная какво значи да гледа към земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в Умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам за герои, не направите ли – плюя на гърба ви и казвам: „Вие не сте за класа – вън!“ И като любите, ще се изповядвате, и като мразите, ще се изповядвате. Да бъдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сърцето, той ми замота сърцето.“ Това не са никакви специални класове. Това са класове на света. Светът е пълен с такива класове. Ние ще дадем образец на света. Това е окултна наука.
Специалните класове аз ги наричам класове на Чистотата. Всеки, който може да се подчини на правилата, може да влезе. Правила има там. А целта на общите класове е друга. В специалните класове аз искам от младите чистота. След като научат тази чистота, ние ще им покажем какво изисква Новият живот. Тогава ще им дадем нови правила, ще покажем какви трябва да бъдат отношенията им в света. Ние няма да бързаме. А не както в сегашния живот: майките искат още на 18 години да оженят дъщерите си. Защо? За да станат хилави. Не, трябва точно да изпълним туй, което Бог е написал. Ние ще извършим Неговата воля във всички подробности и в Причинния, и в Менталния, и в астралния, и във физическия свят и няма да я нарушим нито на една йота. Неговите закони! Това е нашата задача – да изпълним Волята Божия без никакво изключение. Как ще стане това? Знаем как ще стане тази работа. Разбирате ли я? Аз зная как ще стане тази работа: ще я направя тъй, както Господ иска. Не може ли по друг начин? – Може по много други начини, но за мене има само един Божествен начин. Ученик, който влезе в Специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да се не промени. Трябва да се поправи! Все насълзен ще го виждате. Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят – отиде, та се не видя. Сам да си стража! Туй Божествено око на Любовта, като те види, да знаеш сам кое е право и кое не е. А сега ние сами не знаем кое е правото в света. За да намерим Правдата, трябва да бъдем чисти – затова трябва да дойде Божествената Любов. Тази Любов са я добили светиите, но как? – Като са се молили, плакали са, чистили са се по 15-20 години – и след това са добили едно прозрение и са се върнали в света. Казват: „Какво са свършили?“ По същия закон ще го добием и ние. На нас ни трябва Чистота.
Ще ви разправя какво стана снощи. Седя аз и се разговарям нещо с една млада ученичка, казвам ѝ: „Ако ни види някой, ще каже: „А, Учителя вечерно време ходи с млади момичета.“ Аз ви разправям един инцидент. Седя с нея и тъкмо говоря това – ето, задават се трима души. Тя трепна. – „Нека минат. Защо трепваш? Ако се уплашиш, грехът, престъплението е вече извършено. С мене си сега. Ако те е страх, страхът ще влезе във второто престъпление. Ти поне сега ще имаш смелостта да стоиш.“ Трябва да бъдем смели. Това е морал. Разбирате ли? Морал всякога трябва да има и в Доброто, и в злото. Ако аз съм грешен, ще кажа: „Грешен съм“ – няма да крия. Ако е добро, ще го кажа, както си е. Така трябва да бъде между нас. Сега аз ви изнасям това, понеже беше снощи. Ако никой не беше ме видял, щях да премълча, но понеже има трима души свидетели, на вас го изповядвам. Грях ли е това? Има ли право Учителя да се разхожда със своите ученици? Аз ще ви питам: има ли право майката да носи своите деца? Има ли право господарят да води своите слуги? Та като казвам Учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пълна с Любов. Нищо повече. Не разбирам посредствен учител – принципиално разбирам въпроса. Всеки може да бъде учител: светът е пълен с учители – той от учители страда. Казвам: онзи Божествен Учител има ли право? – Има, туй за Него не е нищо. За Божественото око не е нищо. Ами че когато аз стоя в тъмната нощ, нали Бог гледа? Пред Бога всичко се отпечатва. За мене вечерното време, нощта, е тъй, както е денят. Аз в тъмната нощ се разхождам. Хората може да не виждат нищо, но Божественото око всякога ви гледа. Ще знаем, че онзи Бог всякога ни гледа. Ако ние не зачитаме туй око, всичко друго е празна работа. Никой от вас не може да ме съди! Кой от вас е по-чист? Следователно вие не можете да ме съдите. Ако в моята вода влезе някой, той ще се очисти 10 пъти, но ако във вашата вода влезе някой, той ще се окаля. Туй е една обида сега. – Не, туй е една истина. Тогава, ако вие оспорвате това, аз ще ви го докажа. Ще направим един опит. Как ще направим опита? – Ще налея моята вода в едно корито и после вашата. Ако моята вода действително изпере, ако и вашата изпере, значи еднакви са. Опитът всичко решава. Ние няма да си правим някакви илюзии. Искам за всички млади да турим новия морал. Старото ще държим, а новият морал иде като някое новородено дете: трябва да го отглеждаме да израсте.
Аз не съм за погрешките ви, аз казвам за този вътрешен морал. В съзнанието си трябва да турим единство, в дълбочината на душата ни трябва да има стремеж, в чувствата ни – дълбок копнеж да изпълним Волята Божия с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си воля и сила. Може да направим много погрешки, може да падаме, да ставаме много пъти, но да имаме този стремеж да реализираме този копнеж на душата и на сърцето. Съвременното общество хвърля върху ви най-лоши мисли и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите. Ние трябва да турим една диамантена ограда, която да ни предпазва от тях, иначе те може да ни заразят. Ние ще отхвърлим всичко това.
Сега аз засягам щекотливи въпроси и като ви говоря по тези работи, аз ви оцапвам по някой път. Някои казват: „Защо Учителя засяга тия въпроси, които са тъй болни?“ Само аз зная защо ги засягам. Аз ви оцапвам, но аз ще ви дам от своята вода да се измиете. Знам защо говоря. Аз зная закона, че като повдигам този въпрос, ще се оцапате – но по-добре аз да ви оцапам и да ви очистя, отколкото другите. Има опасност! Ние искаме да турим всичките благородни чувства в нас. Дето се казва в Писанието: „Молете се един за друг за изцеление.“ Бих желал всички братя и сестри да отправят особени молитви вечер към Бога, за да изпрати Божественият Дух по-възвишени духове, които да регулират тия отношения, защото ние сме изложени на тия отливи и приливи. Например вчера имахте едно настроение, днес – друго. Не зависи от вас – вие не познавате законите. Някой ден не сте разположени, вечерта настроението ви стане по-хубаво. Днес настроението не е тъй добро. Днес е борба.
Реплика във връзка, че някои минувачи се спират по пътя.
Те обикалят, но ние ще прекъсваме тази верига. Ще турим психически една ограда, за да не ни влияят. Те нека си минават отвънка, нека гледат – на нас нищо не ни вреди, че те гледат. Те щом се занимават с нас, ще дойдат да работят с нас.
Сега трябва да се обяснят ред други въпроси, понеже в Школата ще възникнат за в бъдеще много въпроси и след туй ще питате: „Няма ли някакъв отговор на този въпрос, някое мнение не е ли дадено?“ Отчасти искам тия въпроси принципиално да се разрешат, а за в бъдеще, при по-голямата светлина, която ще дойде, ще се дадат и по-големи разяснения.
В специалните класове могат да влезнат такива лица, които да бъдат образец, да се познават. Вдовици да влезнат, но да са девствени. Женени също може, но които живеят чист живот. Онези, които са в Чистота – те са свободни. Мома, която иска да се жени, не е свободна, тя не може да влезе. Годеници не могат да влизат. Сега никому не трябва да му става мъчно. Всички трябва да бъдете тъй разумни – да знаете, че всичко у нас трябва да става разумно. Всичко е обусловено и ние не можем да престъпим великия закон на Бога, понеже това има ужасни последствия. Ние седим пред тази велика интелигентност и не искаме по никой начин, даже и най-малко, да размътим Божественото съзнание. И на Господ, макар че е дълготърпелив, не искам да злоупотребим с Неговото дълготърпение. Ние искаме Господ да се весели в нас и ние да се радваме в Него.
Всички тези работи ще се уредят в специалните класове. В общите класове всички ще присъствате: там ще има теми, задачи и онези, които могат да пишат, ще пишат, а онези пък, които могат да изпълняват задачите, ще ги изпълняват. Всички ще придобият нов смисъл в живота. После вие от провинцията ще минете курса, който са минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции са безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи – трябва да се работи. Онези, които са в Специалния клас, ще бъдат и в Общия клас. Специалният клас ще води свой живот.
Апостол Павел, като го питали за брака, какво казал? „Който има дъщеря, може да я жени, но по-добре да се не жени.“ Значи този въпрос е засегнат в Евангелието. Ние сега ще му дадем по-широко разяснение. Сега, разбира се, нямам време. И тъй, от думата ученик не се плашете. Тя за вас почва да става нещо страшно. Не е лесно, но не е и страшно. Трудно е, прави сте. Но всички трябва да имате стремеж да станете ученици. Туй е смисълът. Оглашени ще бъдете, слушатели ще бъдете, но трябва да се стремите да станете ученици. А после за всинца ви ще създадем работа. Ти си човек: ще се приготвяш за бъдещето, ще използваш времето във всяко направление.
Ако изпълним всичко туй в Школата, ще постигнем онова, което е изразено с думите на апостол Павел, че „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на сърцето на човека не е дохождало онова, което е приготвил Бог за онези, които Го любят.“ На друго място Павел казва още: „Като излязох от тази школа, в тялото си ли бях, или вън от тялото, не зная, но чух нещо, което не може да се изкаже на обикновен език.“ За да ви въведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от тялото вънка. Най-първо трябва да се очисти вашето сърце, после да се очисти вашият ум и най-после да се приготви волята ви, че като ви изведа от тялото ви, да видите Школата и като се върнете, да кажете: „Сега съм решил на всяка цена да изпълнявам Волята Божия.“ Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква – целия ви живот. А сега ще благодарите и за туй, което имате. Не бързайте, защото за онези, които са подир вас, долу, вашето състояние е идеал. Има души, които считат вашето състояние за рай. Идеал е за тях да се намерят във вашето състояние само за един час и те посвещават целия си живот, за да постигнат туй състояние, в което сте вие. А за нас има други състояния, които са идеал. Ще се помолите дано времето бъде утре по-хубаво, та да мога да говоря. Тази година аз съм приготвил за учениците нещо, което не са виждали, специално е. То е за пръв път правено. За учениците съм го приготвил, защото все-таки трябва да се даде идея на ученика. Учителя нали трябва да даде модел на ученика? Аз имам вече един модел, който трябва да имате предвид, за да знаете какво трябва да правите. Пипнешком няма да ходите: модел има и според този модел трябва да ходите. Сега не знаете какво е това нещо. Аз ще ви въведа и ще ви го покажа. Като го видите, ще го познаете. Сега не искам да се заражда у вас неразположение. Това е специално за учениците приготвено, само учениците ще го видят. Пък имам и за оглашените, и за тях имам нещо, и те ще видят. Но тези две неща се различават. И пак ще ви кажа: когато въвеждаме ученика в Природата, ако неговото обоняние не е развито, какво ще разбере от цветята? Ами ако той влезе и зрението му не е развито, какво ще разбере от красотата? Ами ако той влезе и слухът му не е развит, какво ще разбере от звука на цветята? Ами ако той влезе и вкусът му не е развит, какво ще разбере от сладостта им? Ами ако той влезе и чувстването му не е развито, какво ще разбере той от нежността на цветето? Всичко туй трябва да е развито, че като влезе ученикът в Природата, да разбере защо тя е създала нещата по този начин.
За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И това е най-мъчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите братя, Невидимият мир ни помогнаха, за да се създаде един модел. В България да се създаде един модел – това е рядко изключение. Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превъзмогнем някои мъчнотии. Или по-добре да ви кажа: ще ги превъзмогнем.
Реплика: С новия живот ще станат ли промени в управлението?
Ще станат, ще станат, ще станат, имайте търпение! Онези от Бялото Братство, които са поели сега отговорността да ръководят съдбините на света, са предвидили всичко. Разберете ме хубаво! Ако вие възприемете тяхната програма, работите ви ще вървят, ще се улеснят – тия въпроси, за които казвате: „Ами ако ме срещне някой разбойник?“ – Ами че как ще те срещне, щом Господ е с тебе? – “Ами ако жена ми умре?“ – Щом Господ е с тебе, ще се случи точно тъй, че да издържиш хубаво изпитите си. Жена ти ако умре, децата ти ако се разболеят, всичко туй пак ще се поправи. А пък ако Господ не е с нас, нищо не може да се възвърне.
Сега най-важният въпрос е: Господ ще остане ли с нас, или не; Любовта ще ни бъде ли един закон, или не; Мъдростта ще бъде ли с нас, или не; Истината ще бъде ли с нас, или не? Туй е важният въпрос, а всички други въпроси: женитба, класове, ученици – всичко туй ще се уреди като по мед и масло. Но сега ще турим основата. Основата я нямат, а питат ще се оженят ли! Ако твоята дъщеря е робиня и аз съм роб, аз ви казвам: ние ще чакаме да ни освободят от затвора. Че не е ли робство да имаш едно хилаво тяло? Искаш да служиш на Бога, а си сакат, хром си, нещо постоянно те измъчва, на онази вътрешна инквизиция си – че няма ли да чакаш някой да те освободи? И Писанието казва: „Цял свят е в робство, въздиша и очаква нещо.“ Не само на земята, но и под земята въздишат и очакват. Сега и ние очакваме да дойде нещо.
Иде Новият ден, който ще ни освободи и всички ще бъдем освободени, ще живеем съобразно със законите на Любовта, съобразно с програмата на това Царство. Всички ще се молим на Господа да се отворят вратите на затворите, да рухне всичко и всички въжета, бесилки да си вървят, отгдето са дошли – никакви разбойници няма да има. Искам нови дрехи на пролетта, чисти дрехи! И когато влизаме и излизаме, да не ходи стражар подире ни. А сега затворникът го пущат навреме, затварят го навреме, следят го. Питам: защо ти е такъв живот? Ще благодарим на Господа, задето сме дошли до тия разбирания, а за останалите неща ще има време – трябва да правим нещо. Ако свършим всички въпроси, тогава другите дни какво ще правим? Ще трябва да вземем мотиката и да копаем.
Ще свършим събранието с Молитвата на Духа.
Няма Любов като Божията Любов.
Само Божията Любов е Любов!
22 август, вторник, 10 ч.
Съборни Беседи
22.08.1922 Вторник,
Търново
|
Начало
