| Порталът към съзнателен живот |
Много плод принася
(Съборни Беседи,
20.08.1922 Неделя, Търново)
Беинса Дуно |
|
Нека да произнесем нашата формула: Няма Мъдрост като Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост!
Ще прочета няколко стиха от 12-а глава от Евангелието на Йоана, до 37-и стих.
Ще взема 24-ти стих: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“
Смъртта е двояка: има смърт за злото, има смърт и за Доброто. Когато грешникът престане да греши, той умира за греха – смърт е това. И когато праведният престане да прави добро, и той умира за Правдата. Тъй щото, когато кажем, че човек трябва да умре, трябва да се попитаме: от каква смърт трябва да умре – за греха или за Добродетелта.
И Христос казва, че житното зърно трябва да падне, значи да умре – за греха трябва да умре. Законът е такъв. Казва Христос: „Ще последва законът на размножението.“
Сега житното зърно, това сте вие – трябва да умрете! По кой начин именно, сега ще разберете. Че ще се мре, ще се мре.
Христос е казал: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ Човек значи е като житното зърно. Ако не падне и не умре, няма да има плод. Някой казва: „Ще се мре, но здраве да е.“ От коя смърт трябва да умрем, това е въпрос. Сега думата умиране значи ограничаване. Смъртта, това е най-голямото ограничение, което може да се наложи на човешката душа. Ако можеш да умреш за греха, значи за греха се налага най-голямото ограничение. Ако умреш за Правдата, за Правдата се налага най-голямото ограничение. Ще различавате резултатите и в единия, и в другия случай. Сега ще се мре не само по един път на ден, а по много пъти на ден ще умирате, ще ставате и ще възкръсвате. Да кажем, някой ден имаш такова велико въодушевление, че си готов така да започнеш онази велика идея, но дойде една малка причина, изкара те от релсите, изгубиш вярата си, Любовта си към Бога, и си готов да направиш най-голямото престъпление. Не се мине и половин час, пак измениш настроението си. Всеки ден кръстосваме правия път, по крива линия вървим. Именно сега вие, като ученици, трябва да разберете как стават тия неща. Не мислете, че като влезете в Окултната школа, ще се подобри положението ви. Не, на първо време ще се влоши, а после ще се подобри. И ако вашето положение на първо време не се влоши, вие не сте на правия път – няма да бъдете ученици. Ако ви върви по мед и масло, няма да ви е добре, но ако стане някакво влошаване, на правия път сте. Такъв е законът. Има една магнетическа школа, в която болните се лекуват с паси. При туй магнетично лекуване, когато болният почне да се лекува, неговото положение първо се влошава, той претърпява една ужасна криза, и после дохожда едно подобрение; след това наново втора криза – пак подобрение; пак криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и като дойде последната криза, болестта ще се върне назад, по обратен път. Та сега и вие, като влезете в Школата, ще започнат всеки ден кризи. Някои постоянно се оплакват, казват: „Откак влязох в тази Школа, станах по-лош.“ – Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали. Не че си станал сега по-лош, но кризи има, подобрения и влошавания има, следователно трябва да мине известно време, за да познаеш, че има подобрение. И ако някой път вие не виждате туй подобрение на живота, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тъй че по-малките погрешки стават по-големи.
После, с умирането на това житно зърно, във вас ще се развие една чрезмерна чувствителност. И онези от вас, които влязат като ученици, трябва най-първо да развият голяма чувствителност. А човек, който е много чувствителен, страда повече. С големите страдания се добива повече опитност и знания. Мнозина от учениците не искат да имат страдания. На едно място в Откровението пише: „Йоане, Сине Человечески, знаеш ли откъде дойдоха тези хора с белите дрехи? Те дойдоха от голямата скръб, че избеляха дрехите им. Те минаха през огъня.“
Сега някои от вас, като ученици, искате да минете през този свят, да ви посрещнат с палми, с цветя, да нямате абсолютно никакви страдания. Туй е невъзможно! При сегашните условия е невъзможно. Следователно на всеки едного от нас му е даден известен дял от страдания и блага: ще ги минем еднакво и едните, и другите – трябва да ги приемем на драго сърце. И този е най-щекотливият въпрос. Сега между мнозина у вас се зараждат спорове, разделения, убеждения. Ако те спорят, казват: „Туй е нужно, ние кармически имаме нещо.“ Един от двамата трябва да отстъпи. Ще каже: „Ама аз няма да отстъпя.“ – Ще отстъпите, кармически е това, няма да ви оставят – ще отстъпите. Ще ви докажа защо трябва да отстъпите. Допуснете, че пътувате в един океански параход и носите сто милиона лева в злато – десет души сте. Започнете в парахода да ги делите, не можете да се примирите. Казвам: „Примирете се.“ – „Не можем.“ Казвам им веднага: „Слушайте, параходът потъва!“ Я ми кажете, какво ще делите сега? Всички, които са тук, ще потънат, и аз ви казвам сега: „Всички тези светски параходи, на които пътувате – потъват!“ След няколко часа всички трябва да се качите на спасителните лодки по морето и докато идете на новия параход, ще има треперене. Е, питам тогава: какво ще мислите за стоте милиона? Или ще кажете: „Слава Богу, че си спасихме живота.“ Нито един милион не ви трябва на вас. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. Не казвам, че не трябва да се трудите. Някои казват: „Трябва да работим!“ Ами че на парахода какво ще работиш? Само при едно условие – дето има земя, ще работиш, ами дето няма земя, какво ще работиш?
Та именно ние най-първо трябва да създадем за себе си една благоприятна атмосфера. А сега тия неприятни мисли, които се изпращат от град в град, какво са? Няколко души в града се скарали, почват да се разправят, да препращат своите мисли – като адвокати всички защитават своята страна: кой е прав, кой е крив. Всички са прави, всички са криви. Сега не казвам, че ние трябва да се оставим да ни тъпчат. Не, но когато е въпросът да установим закона на Любовта, ние трябва да сме готови да отстъпим. Казано е: „Не противи се на злото.“ Защото, ако се противим на злото, ние тогава му даваме сила. В името на този закон на Любовта злото не го признавам, и то, като дойде, ще вземе само туй, което е негово. Ще си вземе своите злини, Доброто не може да вземе. Ще ви приведа един анекдот. Преподавах на един ученик по окултизма нещо и му казах: „Слушай, има опасност някой път да те глътнат духовете.“ – „Как може да ме глътнат?“ – „Ще видиш как, тъй както кит може да те глътне.“ И дойде време, та го глътнаха духовете, та трябваше 24 часа да губя с него, за да го изкарам от кита. „Ужасно е – казва – в кита. Намерих се в една пустиня – мрак, тъмнина, нищо не виждам.“ След като излезе от кита, веднага пак просия тази светлина. Сега вие седите някой път и не знаете, че сте в някой кит. И тогава във вас настава мрак и тъмнина, та вашите братя трябва да се молят да ви пусне този кит, да ви избълва.
Сега първото нещо, което трябва да знаете като ученици на окултизма, е, като ви глътне някой кит, да кажете: „Стомахът на един кит нас не може да ни смели.“ Като престоите 24 часа, най-много 36 часа в кита, духовете ще ви избълват; китът ще бъде принуден да ви избълва, понеже вие сте толкова тежък, че ще каже: „Не ми трябва тази беля.“ Но щом се изплашите, този дух ще бъде толкова силен, че някой път с години не можете да дойдете в себе си. Туй става с хора, които полудяват, както аз ги наричам – обсебени. Аз пък казвам: това не е полудяване, а изсмукване на всичката тази енергия. След това ще те пуснат навън пак да почувстваш. И сега често духовете, за да забогатеят, правят тия операции. Например сливенци си живееха братски: пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера – едните, че уж служат на Бога, а другите – на дявола. Разделиха ги на два лагера. Започват всеки със своите идеи и тогава духовете си турят пипалцата. Едни с едната партия, други с другата партия, докато изсмучат всичко. Дойдеш в себе си – виждаш, че всичко е изчезнало. Та и едните, и другите ще се пазите от ония, които ви казват, че сте прави или криви – един чешит сте. Като дойде един възвишен и благороден дух, който е на правата страна, ще каже: „Ще живееш сега според Любовта Божия, според Бога.“ Той няма да вземе твоята страна, а ще каже: „Живей по Любовта!“ А като дойде един лош дух, ще каже: „Ти си благороден човек, ти имаш право, ти трябва да докажеш своето право, ти трябва да го дадеш под съд.“ – Не, ти трябва да имаш силата сам да респектираш този дух. Ти трябва да му кажеш, че трябва да мълчи – и ще затреперят гащите му. Само тъй може да се оправи светът. Само туй учение е право. И действително, от осем хиляди години прилагаме старото учение – и на какво сме замязали?
Сега в нашата Школа ще приложим другото учение – Учението на абсолютната Любов, и всички заедно ще работим. Например как? Да кажем, че сливенци се скарат: влизат духовете и не се споразумяват. Ще искат помощ. Ние ще им пратим. Ще кажат: „Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ!“ Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия – воюване ще има. Друг ден неприятелят нападнал ямболци, те пострадват: сливенци ще идат на помощ – воюване ще има. У всинца ви трябва да има едно общо съревнование за тази кауза, която поддържаме: да внесем единство в мисълта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бъдеш. Сега аз не препоръчвам този морал, а морала на абсолютната чистота – Чистотата на Любовта. Без Любов не може да има единство. Не мислете, че без Любов може да има братство и равенство. Трябва да внесем Любовта и тогава да говорим за братство и равенство. Но ако няма между нас Любов, тоя въпрос е решен. Докато не внесем в нас Любовта, може да спорим с години, но въпросът ще си остане пак спорен. Всичките окултни сили имат приложение само в Божествената Любов. Единствената сила, която може да владее всички други сили и да ги регулира, това с Любовта. Тази сила има своето приложение във всички светове. Като физическа сила има приложение в чувствата. В астралния свят пак има приложение, и в умствения – също. Да кажем, че на физическия свят вие прилагате Любовта. Нали сте виждали жени – като намерят някое дете, прегърнат го и го стискат, стискат. Аз съм виждал някой път, като дойдат някои от тия любовници, децата бягат от тях. Детето не обича да го стискат. Защо не обичат децата да ги стискат? Сега ние сме предмет на тази любов, която стиска. Е, стиснат те един, двама, трима, четирима, петдесет, сто, петстотин души, най-после ще кажеш: „Прекалиха го.“ После, имаме другата любов – любовта на ограничението. Ти обичаш някого, но искаш той само с теб да дружи, само тебе да гледа целия ден, никого другиго да не поглежда. Има убеждения на верую, дето учителите казват на учениците си: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това друго учение няма, всичко друго е лъжливо.“ – Не е тъй. Аз много пъти съм казвал на моите ученици: ако намерите някого, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тъй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тъй и вие ще постъпвате. Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да го подложим на строг опит и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действа. Всички тъй ще постъпваме. Разбира се, всички, които ме слушате, не сте на еднакво развитие. Ние не искаме всички да сте в пълната Любов. Например не искаме всички да раздадете имането си.
Засега от всинца ви искам да спазвате едно правило: да работите на ден по един час за Господа! Значи от десетте часа през деня деветте часа ще бъдат за вас и един – за Господа. И тъй, тази година ще приложим десетия час за работа, за да научим как действа този велик закон. Ако го приложите, ще придобиете вътре в себе си много опитности. Например да не мислите, че ако има някой пари, той без друго трябва да дойде при нас. Не, това е от лошите духове. Нам целта ни не е за парите. Ако е за пари, при нас ще дойдат много от тези духове. Не ни е за парите. Целта ни е за онази вътрешна опитност, която учениците ще добият, като определят един час от труда си за работа за Господа. Ние трябва да вложим труда си. Трудът, който ще вложим – той е, който ще донесе туй вътрешно обединение. Например и Толстой в своето учение се е придържал към правилото никога да не дава пари. Ако някой му поисквал пари, той вземал инструментите си и отивал да работи в къщата му. Ако някой нямал пари да си купи обуща, той му ушивал обуща, но никога пари не давал.
И тъй, ако някой ти иска пари, а ти имаш занаят, по-добре направи му нещо, което можеш: обущар си – обуща му уший. Преди десетина години минавам покрай едно място, среща ме един просяк, иска ми пари – давам му. Хваща ме след два часа пак, не ме познава, че съм същият, иска пари, че е беден. Казвам му:
– Преди два часа минах покрай тебе, дадох ти.
– Не, не си ми давал.
– Щом не съм ти давал, защо са ти пари?
– Гладен съм.
– Хайде в гостилницата! Колко пари искаш?
– Толкова.
– Дайте му ядене – казвам на гостилничаря, – но пари не му трябват.
Сега именно парите развращават. Казвам: развратно действат парите, когато вложим в тях своята надежда. Те са едно средство, размяна в света, едно удобство, за да си служим с тях, тъй както минаваме пътищата с един параход, с една железница или с един велосипед. Те не са тъй необходими, както е необходим въздухът, както е необходима храната. Някой път казват, че без пари не може. Да, без въздух не може, без светлина не може, без знание не може, но без пари може. Как да не може? Аз съм цигулар, гладен съм. Отида някъде, тегля лъка на цигулката, нагостят ме с малко хлебец – дойда на своето място. Пет пари не нося. Минава покрай мене един колар, искам да се повозя. Питам го: „Хайде да ме повозиш, може ли?“ – „Може, качи се на колата.“ Качвам се, тегля му лъка, той кара, а аз свиря. После ще ми каже: „Много ти благодаря, че ти ми посвири – аз карах по-лесно конете.“ Тъй няма да ти иска човекът пари. Следователно ние можем да турим в живота си един по-разумен начин за живеене, но трябва да сме по-умни.
Сега искаме да образуваме едно общество. Старият свят ще си остане, но ние трябва да приложим новите идеи в микроскопическа форма, тъй както правим опити да работим за Господа по един час на ден. Ще можем ли да изпълним Христовия закон на Любовта?
Аз наскоро говорих на някои от учениците си за превръщане на енергиите, за да познаят колко е силна волята им, понеже казват, че всичко в света чрез волята става. Сега вие имате най-добрите условия за превръщане на енергиите. Обиди ли ви някой кръвно, постарайте се да видите за колко минути, часове, дни или седмици ще можете да превърнете тази обида в добро. Ако я обърнете за един час, за два, за един ден или повече, както и да е, но ако отидат повече от 30 дни, волята ви е слаба. И за мене казват, че еди-кой си господин ви тормози в града. Че как? Вие сами се хипнотизирате. Дръпнат някому една черта отпред и му казват, че повече не може да върви. Той я вижда, а другите не я виждат. И после казват, че аз ви хипнотизирам. Не, вие сами си теглите една линия, а после казвате, че ви теглили такава линия. Това е само една хипнотическа линия и казват, че аз ви тормозя. Никого не съм тормозил. Турете една преграда на тормозенето. Аз ще дам едно правило на учениците на Бялото Братство. Да допуснем, че имате един приятел, който от добри съвети не разбира, и каквото и да му говориш, той си казва: „Аз съм си го намислил, ще го направя.“ При това той ви мрази, преследва ви. Какво трябва да правите? Обърнете се към Бога и се помолете Господ да му създаде работа. Каква работа? Най-първо Господ ще му тури идеята да стане голям търговец, да забогатее, и той ще започне най-големи предприятия. Така вече няма да мисли за тебе, ще мисли за полици. И тъй, помолете се да му се създаде работа с бели – полици да плаща. После кажете: „Слава Богу, че ме освободи Господ чрез тези полици.“ Ако дойде при вас да ви се помоли за подкрепа, стойте настрана, не отивайте да му изплащате. Ако ви се оплаква, кажете: „Много съм доволен, че започнахте тази търговия – откак я започнахте, станахте по-добър.“ – „Как?“ – „Не се занимавате вече с нас.“ И аз съм забелязал следното: някои се скарат, не могат да се търпят. Погледнеш – един от тях заболява от корем – готов е вече да се помири. Другия го заболял гръбнакът.
И тъй, ние със своите неприязнени мисли създаваме ред болести, с които Божественият закон иска да ни постави в ред и порядък. Често приятелите ми казват, че този се разболял, онзи се разболял. Казвам: „Турете ред и порядък помежду си и ще има хармония, лесно ще можете да се лекувате.“ Ние ще образуваме една школа за лекуване, начини за лекуване ще имаме, че някои от вас, като ходят да работят между простия народ в селата, няма да ходят между тях като проповедници, а ще си вземат торбичките и ще ходят като прости работници, ще се облекат малко по-скъсаничко, и като видят болни хора, ще ги излекуват. А когато почувстват, че е дошъл моментът да разпространяват Учението, ще проповядват.
И тъй, ще добием методи да бъдем полезни на своите ближни, но първото нещо е да се създаде между вас абсолютна хармония. Искам от вас абсолютна хармония. Аз ви гледам – миналата година ви говорих за тези кръгове, но някои от вас сте тъй войнствени – турили сте ножа, наточили сте го, казвате: „Любов ли!“ Някой е турил кобура и казва: „А, Любов ли!“ – Е, хубаво, извадиш ножа и той се счупи, какво ще правиш? Ножът се е счупил и патроните са се свършили. Какво ще правиш? Ще си прибереш и ножа, и револвера.
Сега в Школата ще имаме един метод, ще правим опити за преобразования. Ще ви създадем един ден на всички нарочно белª. Ще ви туря в една такава голяма напаст, каквато никога не сте видели, и после ще ви кажа: „Според законите, които сте научили, разплатете се и ги приложете, превърнете тия енергии във ваша полза. Ще чакам 30 дни и после ще ви освободя.“ Например двама души от вас ще ви скарам и ще ви кажа тогава: „Примирете се според окултните закони.“ Нарочно ще ви създам такива белª. Ами че това, което ми разправяте, че става по градовете, това аз го правя. Сега това аз направих със сливенци. Знаете ли как го правя? Някой път, като мина през някой град, виждам, че духовете са без работа. Аз си правя смешка с духовете, а пък като си правя смешка с тях, те си я правят с вас, тъй си отплащат.
Сега ще ме разберете криво, но да ви изясня своята мисъл: как създавам тия работи, как създавам белªте. Минавам в града – вие сте беден човек, от дълги години сте се молили на Господа да ви даде пари, това-онова. Донеса ви една торба от 10 килограма злато и обявявам пред всички, казвам, че аз съм ви оставил пари. Почнат да ви обикалят апашите, да насочват револвери срещу вас. Казвате: „От где дойде тази беля? Щяха да ме изпобият!“ Пари искахте! Когато аз ви оставя торбата, казвам на апашите: „Идете при тия хора да видите могат ли да имат пари, могат ли да ги опазят?“ А тия апаши са пак мои хора. Оставям торбата и казвам на апашите: „Вижте можете ли да вземете торбата с насилие?“ Ами защо да не ми върнете вие торбата пак? Какво зло има от това? Дойде апашът – дай му парите! Сега, ако сте като свещениците, ще кажете: „Ама такава философия!“
Окултният ученик трябва разумно да мисли, всичко за него е разумно. Всичко, което става в живота ви, то е определено, то е наредено – създадено е за вас. Може да направите опит. Ще кажете: „Такава е Волята Божия, всичко мога да понеса.“ При това въпросът веднага се разрешава. Но кажеш ли: „Не е такава Волята Божия“, въпросът се усложнява, всичко пада. Болен си, кажи: „Такава е Волята Божия, добър е Господ“, не се лекувай и по-скоро ще оздравееш. Ако ние търсим причината на болестта, продължаваме я по-дълго време. Следователно ние трябва да знаем, че сме житни зрънца, и ако сме паднали на земята и умираме, такава е била Волята Божия. Защо? Той иска, като ни посее, да умрем, та да може от туй умиране в света да принесем много плод. И ако сега в света има известни страдания, то е все със същия смисъл, те не са случайни. Постарайте се да видите кои са причините. Постарайте се да видите откога датира туй неразположение – може да е от десет прераждания, а сега се довършват работите. Сега някои са се скарали, а причината за това е от десет прераждания: сега се започва между вас известен спор за работи, които вие преди десет прераждания сте ги повдигнали, а сега идват условия за ликвидация. Ще кажете: „Онзи спор, който тогава сме повдигнали, ще го ликвидираме, ще го уредим.“ Дошли са апаши, нека вземат парите. Защо да не ликвидираме с добро? „Не противи се злому“ – казва Христос. И тъй, ще дойде законът на Любовта без противене на злото: ще се освободим от това зло и ще дойдем, както казва Христос, в благодатта, в закона на Любовта, а не без Любов и без Дух. Като дойдем в закона на Любовта, ще работим: тогава всичките ни работи ще вървят хармонично и ние ще можем да помагаме на всички наши братя.
И тъй, когато дойдат тия спорове, ние ще ангажираме цялата Школа. Ние казваме, че те кармично се създават. Лекарите често, за да освободят болния от някой абсцес, например от някой цирей, отварят рана около този цирей. Правят изкуствено пробиване, за да може да изтече гнойта. Значи, за да излезе нечистата материя, правят нови дупки. Има един брат, у когото на много места са отворени такива дупки, абсцеси е имал. Като действаме кармично, ще отворим една, две, три дупки и с това ще причиним страдания. Виновен ли съм за това? И като пробием три-четири дупки, ще кажем: „Туй ние го причиняваме.“ – Защо? За да ви излекуваме. Като казвам, че причинявам тия белª из градовете, то е, за да ви излекувам. Сега ще ви обясня. Забелязвам, че някой от вас ще се отклони от пътя си, ще го спъне нещо. Той ще направи един грях, който ще го отклони от пътя за няколко прераждания и чак тогава ще оправи живота си. Тогава ще му дам възможност да се скара с някого и да се предпази от по-голямо зло. По-добре е двама души да се скарат, отколкото да се убиват.
Та всички тия неща, които стават между нас, те от окултно гледище са методи за отвличане на нашето внимание, за избягване на много нещастия, а някой път действат за концентриране на ума. Когато дойде омразата, тя си има добрата страна – в омразата човек е по-концентриран, отколкото в Любовта. Когато дойде Любовта, човек е по-разсеян. В интензивната Любов умът е концентриран, но сега омразата е по-силна. Ще видите, че светските хора са много по-концентрирани и по-будни от нас. А ние, като станем духовни, казваме: „Е, Господ ще промисли.“ Оставяме всичката работа на Господа. Той казва: „Аз не мога да свърша всичката ви работа – вие ще орете и сеете, а Аз ще ви изпращам дъжд и светлина. Ако остане на Мене да ора и сея, гладни ще умрете.“ Да допуснем, че Господ ви е дал едно състояние – богати сте. Защо туй състояние да не го употребите за вашето повдигане? Всяко богатство, всяко благо, всяко знание, всяка сила, която имате, тя е дадена да се употреби за туй вътрешно повдигане на ученика. Но сега има други мъчнотии. Имате доброто решение, но се отвлече вниманието ви. Някои от вас се скарат, не могат да се примирят. Много мъчно е да знаеш как да се примириш. Как ще се примириш, когато душата на онзи, който те мрази, е пълна с омраза към тебе? Как ще се примириш? На онзи, който те мрази, най-първо ще му пробиеш дупки. Знаеш ли каква е тази дупка? Ти ще насъскаш другиго в света да го мрази повече, отколкото той тебе. И тогава той ще се примири. Онзи като го мрази и изтезава, той ще търси тебе и ще каже: „С този могло да се живее, но с онзи изедник…“ И светските хора в политиката си все туй търсят и прилагат. Такъв е законът. Ние някой път искаме да се молим за светските хора да се примирят. Не, не се старайте да примирявате сегашния свят. Всички тези вълци, ако ги примирите и се нахвърлят върху ви, от кожата, от вълната ви здраво място няма да остане. Тъй както Господ е създал света, много добре го е направил. Ние се радваме, че доброто живее братски със злото – другояче ни една овца не би останала в света. Не говорим за примирение, но трябва да се внесе един нов порядък. Но кога? След като влезе Любовта като закон, а не при сегашната еволюция на хората. „Да се примирим – казват, – да живеем братски.“ Как? Всичко ще турим в моя хамбар, и който има нужда, ще взема. А кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си. Нашето учение няма нищо общо с кооперациите.
В нашето учение влиза още един принцип: че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически по два-три часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани хиляда души заедно, семейно дори да са – ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде. Ще дойде вдъхновение в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може да работи сръчно. Знаете ли как се работи с Любов? Когато работиш с Любов, запееш и всичко върви – и мазане, и миене. Ако е без Любов, копаеш и си казваш: „Защо ли копая, няма смисъл животът.“
И тъй, най-първо трябва да имаме Любов, за да знаем защо работим. Казвате: „Да обърнем някого към Господа“ – да си създаде беля на главата! Искате да привлечете някой учен в България да стане наш съмишленик. Защо? Да обърнете света наопаки – той няма да дойде със смирение. Утре като дойде, ще ви каже: „Дайте ми някоя длъжност.“ Преди десетина години един млад човек, 30-годишен, отиде при Кортеза5 със страхопочитание и я запита как се моли, какви молитви чете, иконите Ă какви са и как са наредени. Като научи всичко това от нея, после разказваше: „Ааа, тя, Кортеза, нищо не знае.“ И знаете ли какво правеше? – Наредил иконите Свети Дух от едната си страна, Отец и Син Божий от другата, той в средата застанал и всичко предсказва. Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис, попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея пет хиляди екземпляра и да ходи да я продава. Запитват го: „Кой написа тази книжка?“ – „Аз, духовете ми проговориха какво да напиша.“ – „Остави го – казвам, – нека я разпространява.“ В нас не трябва да има такива работи. Има опасност, когато се злоупотребява с Духа. Когато Духът ти говори, то е друго, но да вземеш чуждото нещо и да кажеш, че Духът чрез тебе говори, това е плагиатство. Туй го казват съвременните писатели. Родила неговата глава! Събрал материал от 30 души и казва: „Вижте какво роди моята глава!“ Това е компилация. Нашите глави ще родят туй, което сами можем да напишем, което изучаваме.
Аз искам да ви запозная с Природата, и когато ви дойде някоя неприятност, болест или страдание, да се занимаете с дълбоките положителни причини защо страдате, защо сте неразположени. Ще ви покажем това френологически – накъде главата ви е хлътнала, накъде е изпъкнала. Толкова прераждания си работил! Питате: „Какво да правя?“ Ще туриш в ума си мисълта, че главата ти ще се оправи, и след няколко години главата ти ще се изравни – ти ще станеш човек с по-големи дарби.
Аз сега не обичам, не искам да разкривам някои неща. Защо? Преди години имах една неприятност от учениците си. Бях образувал една школа и започнах да разкривам вътрешния език на Природата. Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите, и тогава затворих школата. Въпросът се свърши. Те не взеха да учат, а си казваха: „Там главата ти е сплесната“, „Ти се прозяваш – дух е влязъл в тебе“, „Кихаш, знам причината“, „Косата ти е много твърда, като свинска четина е – лош си“, и т. н. Казвам: туй ли ви е всичката философия? Спрях тогава. Казвате: „Толкова години вече Учителя не ни учи.“ Сега пак ще отворя школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тъй направите, ще я затворя. Туй, което ви се довери, ще трябва да го пазите. Малки опити правих и тогава, но сега на вас ще ви дам малки, микроскопични опити, от които три пъти ще се изпотите, че ще забравите всички хлътнали места по главите си. И сега тия опити, които ще правим, те са мистически наредени, те са просто за уякване на вашите способности. Например ще излизате нощно време, през мрачни нощи – да се концентрира вниманието ви. Ако вие всяка нощ излизате през мрачни нощи и имате слаби очи, вашите очи ще се подобрят. Подобрение става! Та сега тия опити са просто за концентриране. Онези от вас, които имат туй концентриране, нямат нужда от тия опити. На всеки едного от вас ще се дадат такива опити, които му са необходими. Онези от вас, които са малограмотни, ще бъдат слушатели в Школата – няма да ви е мъчно. На способните ученици ще им се даде мегдан да учат, да вървят. Състезание да има, но не и спънки! Да не мислите, че има някаква привилегия. – Не, всеки от вас си разрешава задачата и според разрешението Ă всеки ще върви мистически напред, понеже ще се събудят тия чувства, и вие ще ги проверявате.
В Школата ще има доста богата литература, ще преведем доста окултни книги. Но всичко това, което се говори, няма да стане за 2-3 години – трябват ни поне 20 години, за да организираме тази школа, както трябва. Не мислете, че само 2 години ни трябват. Вие ще кажете: „Дотогава дали ще бъдем живи?“ Ще продължим живота ви, ако искате да живеете: можем да го продължим с 10, 20 години, стига да учите, а можем и да го съкратим. И едното, и другото можем да направим. Сега ще турите в ума си идеята да учите. Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство. Тъй у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в живота.
Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по-стари братя и сестри, някои – по-млади. В Школата има само ученици – братя и сестри са отвън. В Школата всички са ученици – млади и стари няма. Напредналия ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него. Не трябва да завиждат на онзи ученик, който е напреднал. Във вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде. При това между вас, учениците, трябва да има скромност. Някой път този, който най-много знае, той ще чака всички да изкажат мнението си, и ако го поканят и той да даде мнението си, ще го даде. Сега първото нещо е, че учениците често нямат търпение, както в училищата: обичат да дигат ръката си 20-30 души изведнъж и всички искат да отговарят. Най-после учителят се спре на едного. Хубаво е, но трябва да имат търпение.
Сега житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите така: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите.“ Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих.“ Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно – посято, и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсте.
Сега вие ще съдействате за хармонията. За всинца ви има място. Аз искам всинца да бъдете млади. Туй Учение е повече за младите, а не и за старите. И сега искам онези, които се мислят за стари, да се върнат най-малко 20 години назад! Вие казвате: „Остаряхме, но да са живи децата.“ – Не, ще кажете в себе си: „Аз съм млад, мога още 20 години да работя усърдно.“ Всички можем да учим и туй, което ще учим от Живата Природа, то е толкова интересно, че даже и на най-старите от вас ще може да се възобнови енергията: те ще се възродят или най-малко ще се подобрят условията за бъдещите им въплътявания, а това е от голяма полза.
Сега за утре ще искам от всичките градове, онези, които ще вземат участие в Школата, да си дадат имената. Да помислите малко! Някои ще бъдат слушатели. За да станете ученици на Школата, трябва да минете през ред изпити, и тогава ще се произнесат, че сте вече редовен ученик на тази школа.
Както ви говорих вчера, ще има общи класове и специални класове, за младите. И аз казвам: за специалните класове ще употребим най-малкото празно време, туй, което не можем да употребим за друго. Обаче време има. Туй време ще употребим за Окултната школа, за да не кажете един ден: „Отде се намери тази школа, тя ни спъва.“ С най-малките разноски искам да следваме тази школа и с най-малките опити, микроскопическите. Например качването на Мусала е един микроскопически опит. Виж, да срещнеш една мечка – май не е тъй просто! Ама ако вам ви дадат една задача да се провери туй учение по следния начин: да допуснем, че животните в някоя област не могат да живеят в мир и съгласие, тогава ще пратим един от вас да живее между тях, да ги примири и да тури ред и порядък помежду им. Ако можете да примирите животните, тогава ще научите законите. Ако не можете да примирите животните, как ще примирите хората? За това се иска наука!
После, някои от вас изучават пчеларството, отглеждат пчелите, но отиват при тях с булà. Без булà! Това не е наука. Ще им свирнеш като Буда – има особено свирене – те ще те познават. Ние ще ви дадем туй свирене. Като отиваш да им вземеш меда, няма да ги кадиш с духалка, ами ще им свирнеш, ще им кажеш чрез внушение: „Тази пита ще я освободите.“ Няма нужда от духалка. Това е пчеларство, окултно пчеларство. Това ще бъде не занятие, а задача. Когато вие можете да направите това, ще знаем, че имате знания. Тогава вашите мисли могат да се предават и на хората. Можете ли да предадете мислите си на пчелите, на хората ни най-малко не може да не ги предадете.
После ще се занимаваме с градинарство. Ще ви изпитаме знаете ли по какъв начин да го прилагате? В туй градинарство ще изпитате дълбоките, скрити черти на вашия характер. Например някому ще дам череши да развъжда, другиму – ябълки и круши, и ще гледам виреят ли ябълките и крушите му, какви гъсеници има по тях. Тия червеи са все ваши, от астралния свят. Те са окултни червеи. Зад тези видими червеи има други в астралния свят, които им съответстват. И ако ябълките ви не виреят, ако крушите ви не виреят, има нещо, което куца в живота ви. Тогава ще изучаваме градинарството от окултно гледище, ще изучаваме дълбоките причини на градинарството. И аз бих желал да се занимавам с вашите духове, като задача, и да допринеса нещо за вашите души. Защото ако аз правя опити с ябълки и с круши и ако с това създам във вас един импулс, тогава има смисъл да се занимавам с вас; но ако моето желание е само да ви науча на един занаят, тогава то ще бъде злоупотребление с това нещо. Този занаят се оправдава само тогава, когато допринесе нещо благородно във вашите души.
После, ще направите доста окултни опити, за да видите силата на вашата воля, да видите доколко е концентриран умът ви. Със силата на волята си ще опитате да спрете градушката, без особени оръдия, и да Ă посочите пътя, по който да минава. Тогава, като ви научим как да спирате градушката и как да я докарвате, ще отидете в някое село, и ако ви приемат добре, ще спрете градушката; ако не ви приемат, няма да я спирате. Ето где седи опасността от окултните знания: тези знания може да се използват за лични цели, затова трябва да имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава всичко ще тръгне по този начин, както очакваме. Това са задачи на Школата. Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал съм много неща, имам силна воля.“ Добре, ние ще създадем градушка – спри тази градушка! Ако я спреш, добре, но да не стане като онзи адепт, който дошъл от Индия в Париж и успял да убеди аристократите, графовете, контовете, че притежава една особена, необикновена сила на волята, с която може да спре и най-бързия експрес, но за това му трябват огърлици, скъпоценни камъни, за да може да концентрира ума си в тях. Дали му те такива скъпоценности за няколко милиона лева и чакали да видят резултата. Действително, той не могъл да спре експреса, но скочил от него и избягал. Онези там го чакали – експресът не спрял, но адептът се спрял. Та на всинца ви трябва висок морал.
Видяхте, там, вчера на беседата, можеха да се разиграят бастуни, можеше да има счупени глави, крака и други, но всичко тъй хубаво стана, избегна се това. Всички можаха да съсредоточат, да насочат мисълта си като в един фокус върху онзи, който искаше да наруши реда, и той клекна. Вътрешна артилерия е това, токове навсякъде – насочите ли я, всички ще мълчат. Никой нищо няма да говори. Тия са някои от задачите на Школата, които може да се реализират. А за това трябва един чист живот и това ще стане постепенно, не с голяма бързина, бързане няма да има. Тъй ще се създаде една хармония, едно приятно занимание, и във вашите умове ще се родят някои нови идеи. Онези сполучливи опити, които ще направите, наблюденията ви, преживяванията ви, изучаването на Природата и онези познания, до които вие може да се домогнете – всичко това може да се издаде. Върху това ще остане вие да пишете, аз няма да пиша, такива работи аз никога не пиша. Вие, като се научите, можете да пишете, колкото искате. Затуй искам да добиете малко знания и да ги излагате вярно. Сега например казвате: „Аз мога да спра градушката.“ – Но като кажеш това, трябва да можеш действително да я спреш. Това е наука. Ако кажете: „Елате с мене да видите как ще мога да спра градушката“, и като дойде градушката, виждаш, че не можеш да я спреш, това показва, че си пропуснал някой факт, сгрешил си нещо. Видим някоя мечка, не можем да я укротим – и наместо тя да отстъпи, ние отстъпваме. Казвам: опитът е несполучлив, има нещо, което липсва. Е, допуснете, че за тази мечка опитът е тъй решен, че на 10 крачки пред вас тя трябва да спре, а вие още на 20 крачки бягате. Вие ще си кажете: „Като дойде тази мечка на 10 крачки от мене, не може да не отстъпи.“ И действително, тя като дойде към вас и вие се засилите, тя ще гледа, ще гледа, ще спре, ще отстъпи и ще каже: „Хайде, от мене да замине.“ Че гневът е една такава мечка, астрална мечка. Ако го гледате в астралния свят, той е едно ужасно чудовище. Така и всичките тия – злоба, омраза, са големи животни, които ние трябва да контролираме. Страхът, той е един голям изтърван заек: който му изтропа, и той – пфу – бяга. Та именно всичките тия недъзи, които имаме – и положителни, и отрицателни – няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно. Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни: тяхната енергия може да се използва. Тъй че за окултния ученик е една привилегия да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш.“ Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се.“ Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заека. Казвате: „Сега ние сме атакувани.“ Казвам: чакай, сега ще турим картечницата, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво.“ А сега религиозните седят, молят се, това-онова, пеят, казват: „Картечници има.“ – Не е така, туй показва, че вие сте далече още от разбирането на Христовото учение. Това не е Учението на Христа, на Бялото Братство – това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с християнството. Христовото учение е точно определено.
Та казвам: в Школата ще се занимаваме с практически методи. Хубаво е всички, които ме слушате, да си вземате бележки. Вие казвате: „Ще го запомним, после ще ги имаме.“ За да се напечатат тия протоколи, трябват 2-3 месеца, а то трябва, още докато сме тук, да си ги имате.
Запишете и тия изречения:
Всичко, което Любовта може да направи в света чрез нашата воля, ние можем да го сторим.
Бог е Любов и тази Любов може всичко да стори.
Няма Истина като Божията Истина.
Само Божията Истина е Истина.
20 август, неделя, 16.30 ч.
Съборни Беседи
20.08.1922 Неделя,
Търново
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 3629
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
