Сега, имайте предвид, аз не искам да ви съдя, туй е за приложение на закона на Любовта. Ако можете да го приложите, добре, а ако се съдите един друг, вие не можете да имате Любов. В едно събрание един не може да бъде виновен, а всинца – или всички са праведни, или всички са грешни. Ако се даде наказание, всички ще бъдете наказани, а ако е благословение, пак за всинца ви ще бъде. Та от вас искам да приложите Божия закон на Любовта – вие да си го приложите, не аз да ви го налагам, защото ако аз приложа закона, то не е Любов, а насилие.
Аз ви казах, че ако след свършването на моята беседа ще търсите кой е виновен, няма да я държа. Уреждайте тия работи по братски, приложете великия закон на Любовта. И да се създаде една организация, този закон няма да бъде съвършен. Как може да се приложи този закон вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Дух. Това, което се върши, не е против мен, а против Бога. Кой ще ви говори тогава? Може ли да се избере една комисия, която да следи за реда? Може да определите седем души, вие сте в състояние да направите това. Ще се подчинявате, ще турите великия закон на Любовта в основата, разбирате ли? Туй правило ще го турите; ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата имат, и тогава нищо не става.
Аз ще засегна ред елементи на Любовта в нейното ново проявление. Едно е само да се говори за Любовта, а друго е да се изпитва – там е всичката работа сега. Когато един ученик или един музикант направи една погрешка, ако свири фалшиво, учителят не може да му прощава. Има неща в света, които се прощават, но има неща, които не се прощават. Когато някой вземе пари от теб, можеш да му простиш, но когато великият музикант свири, не му се позволява да взема фалшиви тонове – ще изправи тона, нищо повече. Необходим закон е, а Животът не прощава – трябва да изправим тона. Животът е една музика и всеки от вас иска да свири както знае. Например имате един капелмайстор; казвам: законът е такъв, че неговият живот трябва да бъде изправен, защото музикант ще стане само онзи, който има Любов. Всеки трябва да живее по закона на Любовта. А ако не искате да живеете така, никой не може да ви застави – това не е насила, а по добра воля. Пък аз зная, че всинца искате да живеете – животът ви да бъде хармоничен, да бъдете щастливи.
Вие, учениците, днес ме подложихте на изпит, разбирате ли? Вие бяхте един учител, а щом станете вие учители, при такива учители аз напускам училището. Аз съм готов да приема от вас всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство – всичко това, нищо повече. Ако във вас заговори Божественият Дух и изкаже известни Божествени мисли, аз ще ги приема, източникът е един и същ. Желанието в нас е да се прояви Божествената Любов във всичката си пълнота помежду ни – само така можем да успеем. Не приложим ли този закон, никакъв успех няма да има, ще се раждат все такива недоразумения.
Някой път, като дойда между вас, усещам една тежка и дисхармонична атмосфера, разбирате ли? Тъй както е тежко в едно кафене от тютюна и човек не може да диша свободно, така е и между вас. Не че го искате, вие сами се мъчите, но не знаете начина как да се освободите. И аз искам да ви покажа един метод как да се освободите от тази тежест. Това няма да стане изведнъж, но ще ви покажа един закон и вие ще работите.
Сега не ви съдя – това е старото учение. Аз искам от вас да приложите закона на великата Божия Любов в себе си – малки и големи да се уважавате, да се почитате, да си отстъпвате, да си прощавате. Сега например, щом аз замина, вие веднага ще търсите кой е виновен. Щом един е виновен, никога няма да се оправи светът. С един човек не се оправя света – и да го обесим, и да го затворим, друг ще дойде на негово място, после – трети, четвърти и т.н. Е добре тогава, готови ли сте туй, което ще ви кажа, да го приемете? (Всички отговарят: Готови сме.) Сега попитайте се отвътре – ако го приемате и го приложите по закона за Любовта, туй ще бъде благословение за вас. Изпейте песента „Благославяй, душе моя, Господа.“
Вижте тази жива Природа, в която ние живеем – тя е едно Божествено жилище, един Божествен дом. И всички тия енергии, които са вложени в нея, имат разно направление – всяка енергия си има свои канали, през които може да мине. Когато ние искаме да приемем енергия за стомаха, тя иде чрез храната; когато искаме да приемем енергия за белите дробове, тя иде чрез въздуха; когато искаме да приемем енергия за очите, тя иде чрез светлината; когато искаме да приемем енергията от живото слово, тя се възприема чрез ушите; когато искаме да възприемем енергията от миризмата на цветята, ние я приемаме чрез обонянието си. Сега, у вас има една философия: вие искате всичките тия разнородни енергии да ги приемете само чрез устата си. Говорим за Любовта, ама тази Любов влиза и чрез устата, и чрез очите, ушите, носа – отвсякъде влиза тя. Като влезе тази Любов през устата, ще произведе един ефект; като влезе през носа, ще произведе друг ефект и т.н. – зависи как възприемаме тази Божествена Любов.
Сега, вие говорите за Любовта; вие още не сте любили. Аз ще направя един микроскопичен опит, ако ви попитам какво нещо е Любовта, как сте я усетили вие, имате ли един жив опит на Божествената Любов. Имате малки опити на Любов, но колко е траяла тази Любов? Кажете ми сега имате ли такъв опит, дето Любовта да е обсебила душата ви, ума ви, сърцето ви за цяла една година, имате ли опитността, дето Любовта да е обсебила душата ви за един месец, имате ли опитността, дето Любовта да ви е обсебила за един ден? Ако тази Любов влезе във вас изведнъж, вие няма да разсъждавате, вие ще решите въпроса моментално и то няма да го решите по най-глупавия начин, но ще го решите по най-умния начин. Когато дойде Божествената Любов да действа в света, тя действа с най-добрите методи. И всички трябва да имате предвид, че за да се появи Божествената Любов у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и Духовно тяло, за да може да го подготви да възприеме енергията. Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на Любовта, тя би ни разтопила. Следователно Божествената Любов постоянно се приспособява според състоянието на нашите духовни тела, според степента на нашето развитие, постоянно Духът ни работи. Ако вие спънете Духът, който работи във вас, на кого ще повредите? А той работи, той прави тази инсталация. Ако направи нещо, а вие развъртате винтовете на инсталацията, на кого вредите? – На себе си. Да кажем, че имате някаква крива мисъл; кому вредите? – На себе си. Имате съмнение; кому вредите? – На себе си. Имате страх; кому вредите? – На себе си.
Сега се явява страхът в света. Защо се явява съмнението? Страхът ние го знаем и съмнението знаем. Страхът, това е едно качество на сърцето. Колко отрицателен е страхът! Например страхуваш се да не изгубиш живота си. Някой обещал да ти даде пари, ти се съмняваш; съмнението пък е едно отрицателно качество но ума. Значи щом можеш да се съмняваш в някой човек дали ще ти изплати, ти се съмняваш във възможността. Добре, сега вие пренасяте съмнението от хората в Бога.
Вие някога се съмнявате в мене, аз ви чета мислите: „Ти може да не говориш от Бога, а от себе си.“ Но аз всякога правя разлика между моите мисли и Божествените мисли. В мен моите мисли и Божествените мисли са строго определени, аз хващам всяка моя мисъл за ухото и й казвам: „Ти наляво“, а на всяка Божествена мисъл: „Ти надясно“, т.е. казвам: „Туй е Божествено, а туй човешко.“ И сега тази постъпка, която аз направих, Божествена ли е или човешка? Тя произведе във вас страх да не загубите нещо.
Сега, страхът подразбира, че Любовта ви е отвън, а страхът е на мястото на Любовта – отвътре, разбирате ли? И причината, че вие не можете да живеете хармонично, е защото страхът живее вътре във вас. Защото ако аз дойда у вас вкъщи и ви кажа: „Дай ми две хиляди лева назаем“, а вие имате три хиляди лева, ще кажете, че ви трябват, а всъщност те не ви трябват. И при това вие минавате за човек, който вярва в Бога, има Любов. Никаква Любов нямате, а страх имате. Може да дойда да ви искам една малка услуга – ще ми кажете ясно тази работа: „Нямам разположение към теб, макар да имам пари в касата си.“ Тъй е казал един евангелист във Варна, когато един му поискал пари назаем: „Имам пари в касата си, но назаем не мога да ти дам, защото нямам доверие в тебе.“ Защо да ти дам пари назаем, а после да се караме; ако искаш да ти дам пари като на брат, ще ти дам.
Страхът – туй състояние показва, че Божествената Любов не действа. Тя започва, а вие я прекъсвате. Например, ако някоя ваша сестра направи една малка погрешка, колцина от вас ще се съберете вечерно време да се помолите за нея, да кажете: „Господи, изпълни сърцето на тази наша сестра, нека разбира.“ А вие, като видите нейната постъпка, като излезете, ще кажете: „Тя е такава-онакава“ – ще я критикувате. Като излезете, не говорете за нея. Вие нямате смелостта да казвате Истината – не сте смели, страхливи сте, а минавате за праведни. Като казвам смели, това не значи да бъдете груби. Смел е само този, който може да каже самата Истина – ни повече, ни по-малко. Тъй, самата Истина в Любовта да я каже: „Братко, ти отиваш по един път, но този метод не е здрав.“
(Едно куче лае по една крава.) Сега, аз ще взема тази крава. Кравата, това е Доброто у вас, а кучетата, това са страстите – низшият интелект, които гонят кравата. Тя не е виновна, дето е тук, а кучетата се намесват в работата, която не им подобава – никой не ги е турил тук да пазят като стражари, ама те ще се покажат, че са изправни, ще изгонят кравата.
Ще ви кажа една истина: Животът чрез изобличение никога няма да се поправи. Ако ние се изобличаваме, никога няма да се поправим.
Сега ще имате търпение. Нали за днес ви бях задал урок да напишете кой е най-големият ви недостатък, писахте ли? (– Да.) Съберете листчетата и ги прочетете. Е, сега ще ми продадете ли вашите недостатъци? Аз ги купувам, колко пари искате? Не, не, ще платя. (Брат Стойчев: Тъй да ни водите на разходка един месец през годината, да ни учите; един месец в Търново – за всички и един месец – само за нас тук.) – Ще бъде, когато приложите закона на Любовта, ще бъде. Ще опитате Господа, ще приложим закона на Любовта. Няма да правим думата му на две и тогава ще видим какво може да направим, ще Го опитаме. Сега тия недостатъци аз ще ги взема и в Школата ще влезем да работим без тях. Наполовина ще ви кредитирам – сега-засега наполовина, понеже нямам много пари. За половината разполагам, за един месец и половина мога да платя, но за три месеца нямам – да си кажа истината, половината мога да ви платя. Как искате, звонкови ли да ви платя, или както искате. Мога да ви платя хиляда лева, десет хиляди лева, двадесет хиляди лева, тридесет хиляди лева. (– Не искаме пари.) Туй е, което може да се направи. Щом се влюбите във вашите недостатъци, ще се изправите – щом се влюбите в тях, ще направите такава голяма беля, че ще се изправите. Това е тема – ние ще пристъпим, има методи за тия неща, по които може да се изправите. Тия недъзи са същевременно и добродетели: да бъде човек егоист не е лошо нещо, но да имаш егоизъм, който да ти счупи гръбнака, това е лошо; да имаш такова нетърпение, че като дойде неприятелят ти, да плюеш на петите си и да бягаш, на място е туй нетърпение. Но когато извършваш една важна работа, нетърпението не е на място. Когато положението ти бъде опасно, трябва да бъдеш нетърпелив. Някои от тия качества трябва сами да знаете къде да ги прилагате.
Сега туй, което искате, ще го направим. Като сме излезли за два дена можем да го направим, може да го направим и за един месец, и за два месеца, и за три месеца – законът е един и същ, можем да го направим, Писанието казва: „В Бога няма нищо невъзможно.“ И вие поставихте много добре въпроса един месец да бъдете всред тази Природа – вие ще бъдете търпеливи. (Брат Стойчев: Tук, в гората, ще бъдем, щото ако рече Учителя да бяга, ще го преварим, а ако е в града, где ще го намерим. Всички се смеят и Учителя се смее.)
Изберете сега по вдъхновение една комисия от седем души от Братството, за да следи за общия ред. За една година да бъдат избрани, а след една година – други. (– Първият да бъде избран от Учителя, вторият – от първия, третият – от втория и т.н.) Добре, аз избирам Начо Петров. (Последният посочва Стоян Русев, той – Елена Иванова, тя – Коен, той – Илия Стойчев, Здравка Попова и Тереза Керемидчиева.) Съгласни ли са? (– Да.)
(Брат Толев: За станалия инцидент нито дума да не става, като че не е било. Брат Граблашев: Ако е за полза, да се каже.) Слушайте да ви кажа, сега аз ще реша въпроса ето как: имате право да говорите за моята погрешка, но за вашата погрешка ако речете да говорите, аз ще ви накажа. За моята може да говорите, може да кажете: „Нашият Учител направи една погрешка!“ Може да говорите, но говорете Истината, не преувеличавайте нещата. Когато ще говорите, говорете, но бъдете тих и спокоен, най-първо отправете ума си към Бога, попитайте го: „Господи, аз искам да разправя за този инцидент, съгласен ли си?“ Ако Господ ти позволи, говори, но ако Господ не позволи, мълчи си и не говори за този инцидент. Ама може нещо да те човърка в сърцето; туй човъркане може да е някой червей, а ако е един червей, никаква полза не може да изнесете.
Сега аз ще ви обясня защо не може на шестстотин метра надморска височина да се говорят известни неща. Представете си, че вие сте сто метра под водата; можете ли да говорите? – Не можете. Като излезеш сто метра над водата, имаш условия да говориш – въздух. Следователно на шестстотин метра височина няма условия – ще влезе вода в гърлото ти, а на две хиляди метра ще говориш – въздух ще има, тъй се разрешава въпросът.
В нашата Школа, когато аз ви казвам за някой излет, ние отваряме ключовете и тогава вие сте във връзка с Невидимия свят. Например аз дадох на сестрите една задача, но вие никога не сте изпълнили едно мое разпореждане както трябва. Както тогава, казах ви: в течение на една година всички ще отидете на Витоша, но абсолютно никой да не ви знае, само на мен ще обадите. Аз не ви казах да идете и да разправяте, та целят град да ви знае. Следователно вие трябваше да чакате да свършите изпита и тогава да разправяте, но докато не се свърши изпита, да мълчите. И вследствие на това се родиха някои инциденти, които не бяха желателни. Та когато ви се даде нещо, искам от вас туй разпореждане да го изпълните без никакво изопачаване. Казано 12 ч. – 12 ч., никакви философии! Вие, като идете, от резултатите ще съдите; преди да сте го направили, няма да заключавате, изпитът първо трябва да се изпълни. И при това, когато се изпълнява един изпит, не трябва да държите на буквата. Някой казва: „Ще изберем Месечина“; не, ще избереш тъмна нощ, защото само в тъмна нощ ще видиш Господа. Трябва да уповаваш на Господа, а щом търсиш Месечина, то значи, че не уповаваш на Него, тази задача е свършена наполовина. Задачата е през тъмна нощ – когато е бурно, когато вали дъжд, гръмотевици, тогава ще излезеш, ще се молиш и Господ ще ти говори върху много работи. Тогава ти ще разсъждаваш: „Може да се простудя“; щом дойде до Божествени работи, няма опасност да се простудиш. Аз ви дадох пример: аз съм седял толкова години на прозореца в моята стая зимно време, за да държа беседи. Нека дойде някой професор да седи там – след един месец ще има пневмония. После, колцина от тия хора, които са седели отвънка, са се простудили? Те са микроскопични опити, но са опити. Нека се яви друг да говори един час и половина на студено, че да видим какво ще стане с него. Трябва да усилите вашата вяра, този закон работи. Аз ви казах: не очаквайте много, резултатите ще бъдат малки, микроскопични, защото няма условия сега за големи неща. Но от тия, малките, след време ще имаме много добри резултати.
Аз ви похвалвам, вие този опит го направихте от голяма ревност. Аз ви казах цяла една година да мислите и да го направите, а вие в две седмици го направихте. Може повторно да се извърши, но в нова форма ще го изпълните. Сега този изпит ще бъде малко по-труден, но той ще донесе по-добри резултати. От тези изпити, които ви давам, страхът ще изчезне от сърцата ви, ще се научите да уповавате на Господа. И после, като излизате в тъмна нощ, тонират се очите, зрението се тонира, всеки един косъм се натегва, умът ви живее навсякъде в тялото – това е хубаво. Когато излезете на Витоша, колко неща ще ви се представят, че ви вардят или ще ви се стори някоя мечка, вълк, ще ви се преобърне сърцето. Аз зная, на някои двадесет пъти сърцето им се е преобърнало. И всеки, който чуе в града, че вие сте излезли в тъмна нощ до Витоша, ще каже: „Той е безумен – да излага една жена или един човек.“ Затуй казвам, че светът не трябва да знае. Дали мъжът или жената ще идат, за туй трябва да се мълчи, пък като се опита, тогава на опит ще се говори. Ще имаме доста опити. Ония братя, които нямат възможност да изпълнят задачата, ще им създадем условия, ама да имат Любов. Аз ще им създам условия, но да влязат в общение с Природата отвътре – според този закон на Любовта. Тогава може да работя и аз с тях заедно, защото един Учител може да работи само с ученици, които са способни. Когато сте сами, не можем да свършим всичките работи. Вие ще работите и аз ще работя. Защото ще има излети, изпити, дето най-първо аз ще изляза да направя изпита, а след мене вие ще вървите. Има известни задачи, дето най-първо аз ще ги направя, а след туй ще кажа: „Започнете вече вие, пътят е отворен.“
Например вие ме поставяте в едно голямо безпокойство: през тия две седмици аз не можах да спя, защото се роди такава дисхармония, а всичко можеше да се случи. Имаше в града вагабонти, които се наговаряха да ви преследват и трябваше да насоча ума си, за да ги убеждавам и да предотвратявам. Вие мислите, че Господ ще ви опази; ние трябва да бъдем умни и само тогава Господ ще ни пази. Втори път няма да минавате през Драгалевци, няма да вървите по пътя, а без никакъв път, вън от селото; и ще влезете в най-гъстата гора, тя ще бъде най-безопасна. Тъй ще имате отлични резултати, тия изпити ще ви дадат по-голяма решителност, ще станете по-здрави, умът ви ще стане по-свеж, ще имате живи мисли. И като се върнете от такъв изпит, по-добре ще мислите. И съм забелязал това: някои, които са направили задачата, връщат се и много добре разсъждават – човек, който има смелост, може да мисли добре. Но сега ще се решим всички.
Едно нещо иска от нас Бялото Братство: да бъдем абсолютно верни на законите, които ни дава. Верни, верни! Тия закони са абсолютни и не може да се менят. И когато те дадат една задача, тази задача трябва да я изпълним без никаква погрешка – веднъж, дваж, докато те останат доволни; и тогава ще видите. Опити нали искате, може да направим такъв опит: небето е облачно, ще кажем: „Тия облаци да изчезнат изведнъж!“; вторият ден небето е ясно, казваме: „Да се заоблачи!“; третият ден барометърът показва, че ще бъде сухо, казваме: „Да завали!“ и ще завали. Всички тия опити аз ги наричам микроскопични и те може да се направят, за да видите, че в света има закони, с които можем да си служим. В Природата тия приятели могат да ни помагат. Но туй не е за любопитство, а за да се усили вашата вяра, да се покаже, че когато човек люби Бога, той е в състояние всичко да направи. Тогава аз няма да избера какъв да е ден, ще избера един ден, когато има голяма суша, когато хората имат нужда от дъжд – тогава ще направим опита, та да завали дъжд. Значи да завали дъжд, не само за да се задоволи вашето любопитство, но за да се използва тази Божествена енергия. Да кажем, суша е, ясно е; ще направим опита, ще докараме облаците, за да докажем на тия хора, че всичко ще използваме за Добро. Никога не се позволява на един Учител да иждивява и хаби Божествената енергия – нито на Учителя, нито на ученика. Затуй ще почваме да изучаваме всички форми в Природата – ще изучаваме растителното царство. Това са черти, които Природата ни е дала. Всички форми спестяват енергиите си. От растенията ние ще се научим как да употребяваме енергията – в малко време да вършим много работа.
Сега аз ще ви кажа едно нещо искрено: аз съм доволен от вас. Разбирате ли, доволен съм от вас, защото каквото можете, правите го. Повече не мога да искам от вас. Някой път даже вие правите повече, отколкото се иска, и там са вашите погрешки – то е от излишна ревност. Например аз казах някой да отиде до платото, той отишъл до Черни връх. И това е хубаво – задачата е до платото, но все повече да бъде. Казвам от града да излезеш, за четири часа да идеш, а той направил това за два часа и половина. Ама ти така ще се осакатиш, полека ще работите, няма да бързате! А вие сте много експедитивни, гледате да съкратите времето. Не, ще спестявате времето. За всяка една задача колкото се изисква, ще ви се даде туй време – няма да го съкращавате, ще го използвате, за да бъде задачата сполучлива. Тези бележки трябва да ги вземете предвид. Ако идеш за два и половина часа, не е лошо, но то ще ти донесе друга пакост, вие ще изхабите излишна енергия. Може след две седмици да се яви някаква болка и ще кажете: „Аз ходих, ама ето какво ми стана.“
После, когато говорим ние за братство и равенство, не подразбираме заличаване на човешката душа. Не, ние разбираме проявление на човешката индивидуалност – по възможност проявяване на душевното съзнание в една по-висока форма. Ти имаш в първо време съзнание на едно дете, очакваш да ти помагат, затова плачеш – искаш да ти дадат. Господар е това дете, ходят наоколо му баща, майка, дават му мляко. Но това дете става възрастно, разширява се съзнанието му и то вече напълно се е еманципирало, станало е свободно и самостоятелно. И затуй казвам, че нашето съзнание трябва да се разшири. Може да го направим тъй и това е Волята Божия. Всяко добро желание, което видите във всяка ваша сестра, не го спъвайте, пожелайте й добро, макар и да не го направи добре – втори път тя ще го направи по-добре.
Ние се намираме пред една голяма дилема: имате една велика задача, но имате едно минало, така преплетено, че както сте събрани, не сте на един и същ уровен – повечето от вас са положителни елементи. Това е мъчнотията сега, затуй срещате се – отблъсквате се. Вие вътрешно може да имате известни енергии, ама знаете ли тия енергии какво зло са принесли на света? Сега ние казваме: водениците помагат на света, но когато ядем от смляното, в нас остава идеята за камъка и ние искаме да смажем хората – енергията на този камък се е предала в хляба, а от хляба се е предала на нас в ума ни. Та изисква се окултно познание върху този въпрос.
Повечето сте положителни, та сега трябва да ви направим наполовина положителни, наполовина отрицателни и тогава работата ще върви успешно. А този закон – как да ставате положителни и как да ставате отрицателни – ще ви го покажем, ще ви дадем правилата. Тук, в Природата, ще ги учите; в града не можете да ги учите, само в Природата можете да ги научите. Да кажем, един ден вие сте неразположен; ще ви дадем правило, след като работиш четири часа, да почувстваш, че е станало едно разширение, че ти си се изменил и си готов да направиш отстъпки. Ти сам ще направиш опита и ще видиш резултатите. Но туй сега няма да става – за да дойдем до тия опити, трябва да предшестват по-малки опити. Казах: времето ще пазите, аз не искам вашето време, когато сте заети в света – искам само излишното време, което не знаете какво да правите. Да не кажете, че искам да ви ангажирам времето – само празното време, един час в деня, туй време да го употребите за Школата. Това е едно от най-добрите правила. Ако бих искал от вас десет часа да работите, то би било друг въпрос. Не, един час. А туй всеки от вас може да го направи.
Сега, всички ученици нека си отбележат кой какво иска от мен – най-важното, което ви трябва, кой каквото иска. Изразете го с едно кратко предложение. Трябва ви една Библия или Евангелие, едно перо или една мастилница, или една стая. Искайте същественото, което е необходимо за вас – най-същественото, което ви трябва. (Запитват: „Пак ли анонимно или с подпис?“) Горе да ви знаят, а долу да не ви знаят. Долу сте все анонимни, с псевдоними сте. Искането ви нека бъде от материален или от духовен, или от умствен характер.
Сега, този изпит до Витоша ще го повторим в друга форма. Които не са излезли, свършете групово задачата си, защото следващия четвъртък ще ви дам втората задача и тази задача ще я свършим в една седмица отгоре, ще я направим в една вечер. Аз ще бъда с вас и тогава ще ви кажа каква ще бъде задачата, няма да коства нищо. Сега ще използваме времето, защото тия са най-благоприятните условия. След един-два месеца няма да имаме тия условия. Сега още до две-три седмици имаме условия – за тая задача, която ще ви дам, имаме условия.
Аз ви благодаря, че ме развързахте, че можах да ви говоря. Защото ако учениците вържат Учителя и му кажат: „Говори, Учителю!“, какво ще говоря?
Добрата молитва
източник
Общ Окултен Клас
26.05.1922 Петък,
Витоша
|
Начало
