На 25 май, четвъртък, 1922 г. в 14 ч. Толева, Чолпанова, Граблашева и аз (Савка) сме на полянката отстрани.
Дойде Учителят много сериозен. Поканихме го, седна.
Най-големият недостатък е, че вие забравяте лесно. Когато сте натясно, обещавате, а когато сте нашироко - забравяте. (Но ние не искахме, защо тъй стана!) Щом се живее разумно, всички неприятни неща може да се избегнат. Човек трябва да бъде богат. Щом направи едно петно, веднага с много вода да го измие. (Нали, Учителю, вие ще забравите погрешката ни?) Щом вие забравите погрешението, и аз ще го забравя. Тази сутрин, като изгряваше слънцето, беше облачно, небето не беше добре. Природата всякога говори, когато има да стане някое нещастие, епидемия, природата дава признаци за тия неща. Павел казва: "Близост има горе на небето, пък на земята близост няма." Близостта е нещо духовно, то не е материално. Ако беше материално, светът би бил щастлив, а той не е. Така един ден ще напуснем земята, за да ни отлекне, нали? Докато има хора да се спасяват, хубаво, пък като няма, защо да стоим тук?
Човек трябва да живее с надежда, да гледа добрата страна на живота, да си довърши работата, да си замине, да няма какво да го спъва - да скъса всичките нишки.
Някои души, които са нараснали, изведнъж приемат Словото, а други не. Не може с насилие. Ученик да бъдеш, то е много нещо. Да влезеш в Царството Божие като зрител, то е друго нещо. Всичкото само от човека зависи. Ако пожелаем, може. (Ние желаем, защо не става?) Защото аз не искам да изнасилвам себе си - ако искате да разберете закона. Опитността е едно незаменимо благо. Човек трябва не само да е опитал, но трябва и да е преживял. Хората имат опитност, но нямат преживявания. И тук преживяванието да бъде в теб не като едно минало, а като такова, което лродължава.
Преживяването на любовта е един вечен опит, той не преминава.
Всякога, когато съм давал нареждания, колко са прости, когато аз ги давам, а те ги изопачават и се разваля хармонията. За пример аз дадох наряд за една година - и оставих на вашата свободна воля, какво излезе? Някой път може да хвръкна тъй, че не може да ме стигнете. Защото аз имам няколко хвръквания. Има един начин, с който може всичко изведнъж да се оправи. Който е готов, нека дойде, аз ще му покажа. Ученикът трябва да отговаря на известни качества. Когато дойдем до Божественото учение, в нас съзнанието трябва да е пълно. Божието Слово да бъде наше Слово и неговата сила да бъде наша сила. Има неща непреодолими, които спъват човека. Трябва да има желание ученикът, че Учителят като погледне, и ученикът да тръгне. Когато истинският закон на любовта проникне, тогава любовта има нужда от злото. Злото, омразата, това са въглища, любовта се радва, че има такива работи, и турга в своята пещ, и работи, но когато няма любов, тия горения стават по друг начин и разрушават. Когато дойде любовта, се заражда едно чувство между дробовете, то е слънчевият възел и оттам туй чувство се развива по-нагоре или по-надолу, отива към сърцето и ти имаш подем нагоре, всяко нещо ти причинява приятност, ти гледаш на светлата страна и каквото и да стане, ти се радваш:
Много пъти човек трябва да мълчи. Няма по-красиво нещо от мълчанието. Нищо повече.
От 2000 години нито един проповедник не е говорил толкова за любовта, колкото аз. Вземете всичките литератури. Но и никой не се е криел толкова, колкото вие.
И аз ще се скрия, за нищо не бих желал тия мерзавщини да ги опитам втори път! Връщане назад няма вече. И за някои хора за 10 000 години ще ги забравя, ще ги залича от паметта си, няма да ги мисля. Един човек, който те е разпъвал 999 пъти, какво ще мисля за него? Ще го залича от съзнанието си.
Господ даде Сина Си за грешниците, които Го търсят. Аз съм в състояние да живея блажено, щастливо. Щастието си в един ден може да го дам, нищо повече! А сега, този тъй направил, това-онова... Какво ще се смущавам, аз отивам, пък хората нека си вървят по своя път. (Нали по-големите същества помагат на хората?) Да, по-високи същества идват да помагат, те са длъжни! Аз не съм длъжен. Единственият закон, който сега ме свързва, то е законът на любовта, с другите съм ликвидирал. Ако речеш да го оправиш, ти ще го киселиш, нека светът го учи. Трябва да дойдем да работим по закона на любовта, щото инак ще спънем себе си.
Пък най-сетне потребно е на човек малко да си отдъхне, да си поживее. Всеки има нужда от почивка. Аз наричам почивката да си починеш в Божествената Любов. Любовта, както сега я разбирате, е мерзавщина.
Трябва човек да се самопожертва, но и законът на самопожертването трябва да се разбира хубаво. Но трябва да се самопожертва човек.
Сега да обърнем принципно. Всяко нещо, което Бог е определил, то ще стане на своето време. За всичко има определено време.
Аз търся изключителни случаи. Аз решавам една задача, опити си правя, та избирам такива, най-големите особености.
Две крайности има в света. Без Бог не може. То е една необходимост, всякога ще имаме нужда от Него. Без Любов не може!
25 май 1922 г., четвъртък
Витоша
Връщане в София на 26 май 1922 г., петък
Извънредни Беседи
25.05.1922 Четвъртък,
Витоша
|
Начало
