Често се говори за подмладяването, обаче, съвременните хора имат ограничено разбиране за него. Човек е млад, докато мисли и чувства право. Щом престане да мисли и чувства право, той остарява. Докато работи, човек е млад. Щом престане да работи, той остарява. Младостта се вижда главно в лицето. Някой се погледне в огледалото и казва: Млад съм, няма защо да се подмладявам. Това е неразбиране на младостта. Не е млад оня, който не живее чист живот. Можеш ли да кажеш, че ризата е чиста, ако я переш в мътна вода? Докато водата не стане съвършено чиста, не може да кажеш, че ризата е чиста. За да се изпере ризата, нужно е малко сапун. Старият е търговец с голям капитал, но без стока. Много пари има той, но стока няма. Стоката е важна. То е все едно, да имаш хляб, а да не можеш да ядеш. Защо не можеш да ядеш? Казваш, че не си разположен. – Защо не си разположен? – Защото не мога да мисля. – Защо не можеш да мислиш? – И аз не зная.
Днес повечето хора имат криво разбиране. Те мислят, че светът ще се оправи с насилие. – С насилие светът може да съществува, но с насилие не може да се оправи. Да дрънкаш на цигулката, да вдигаш шум, това не е свирене. От такова свирене можеш да се разболееш. Друг е въпросът, да ти посвири добър цигулар. И болен да си, ще оздравееш. Добрият човек, като вдигне няколко пъти мотиката, лозето тръгва напред. Лошият човек цял ден вдига и слага мотиката, но лозето не върви добре. Той прерязва жилките на коренчетата и разваля пръчките. Малко лозари знаят да подрязват пръчките на лозето.
Един свещеник пита слугата си:
– Стояне, знаеш ли да режеш лозе?
– Зная, дядо попе.
– Иди тогава на лозето да обрежеш пръчките.
Стоян отишъл на лозето, и вечерта свещеникът го попитал:
– Стояне, плаче ли лозето?
– Плаче, дядо попе. Като го видиш, и ти ще заплачеш.
Хората се делят на духовни и светски. Някой духовен мисли, че всичко знае, всичко може да направи. Той се лъже. Само оня знае и може всичко, който никога не греши. Ако е музикант, свири безпогрешно. Ако е художник, рисува безпогрешно. Щом прави погрешки, той не знае всичко. Такъв човек се оправдава, че остарял, че обеднял. Кои са причините за неговото осиромашаване и остаряване? Казвате, че като отидете на онзи свят, ще се подмладите. Да се мисли така, това е все едно, да отидеш на училище и веднага да те приемат. Могат да те приемат, ако издържиш изпита. Ако не го издържиш, няма да те приемат. Колко младежи, при желанието си да постъпят в университета, не ги приемат. – Защо? – Нямат нужния ценз. За някои специалности се иска общ успех петорка или шесторка. С по-долен успех не приемат. Каква бележка ще дадете на човек, който не познава истината?
Каква е разликата между младия и стария? Младият вярва в силата си, а старият не вярва. Когато младият заболее, скоро оздравява. Когато старият заболее, мъчно оздравява. Той казва: Стар съм, краката не ме държат, нямам сила. Младият не вярва в болестта, а старият вярва. Докато е млад, човек се поглежда в огледалото, харесва се. От ден на ден расте, разхубавява се и, един ден, и той сам не знае, какво става, вижда бръчки по лицето си и се ужасява. Ходи на баня, къпе се, да се подмлади, но не успява. – Защо? – Не разчита на себе си, а на теляци. Те го търкат, чистят, но не знаят, как да му помогнат. Човек остарява, когато уповава на другите. Човек остарява преждевременно, защото уповава на временни неща. Той мисли да забогатее, да се облече добре, да се представи пред хората. И това е на място, но той не уповава на мисълта си. Най-добрата дреха е правата мисъл. Най-добрата дреха е правото чувство. Най-добрата дреха е правата постъпка. Човек сам може да си създаде най-добрата дреха.
Едно от качествата на дрехата е да бъде топла, да не мръзнете. Ако с тая дреха, която имате, отидете на хижа Алеко, ще зъзнете. За да влезеш в хижата, да се стоплиш и да нощуваш, трябва да платиш. На легло за една вечер се плаща 105 лв. Ако искаш да запалиш печка, ще платиш 150 лв. Въртиш се, обикаляш натук-натам, не знаеш, какво да правиш. Излизаш вън, гледаш, Витоша се намръщила, пита те, защо си дошъл. Искаш да се разходиш, вятър духа, не можеш. Погледнеш към слънцето, не го виждаш, забулило се. Ти си в положението на затворник. Обвиняват те, че си направил някакво престъпление и те турят в затвора. Невинен си, но не те пущат, докато не се разгледа делото. Кога ще се разгледа? Има време, те не бързат. Седиш в една стая сам, минават дни и месеци, не те разследват – забравили те даже. Отвън минават войници, пазят те. Не ти харесва стаята, но нямаш право да се оплакваш. Такова е положението на всички хора – затворници сме.
Някой казва: Не съм ли свободен? Вие мислите, че като сте на земята, сте свободни, Никой не е свободен. Преди всичко, вие не се разбирате. Как можете да сте свободни? Казвате за някого, че не е добър. Как да не е добър? Той носи кошница с круши и, дето минава, на всички дава по една круша. Който дава, той е добър човек. Който нищо не дава и мисли само за себе си, не е добър. Един носи кошница с грозде, но минава покрай хората, на никого нищо не дава. Тоя човек е егоист, само за себе си мисли. Добрият човек носи светлина в ума си. Ако влезе в салона, между нас, ще донесе светлина. Той е богат, дава от себе си. Вие намерите един беден, веднага искате да го обърнете към Бога, да повярва. Ние не се нуждаем от бедни хора – богати искаме. Ние не се нуждаем от безверници, да ги обръщаме – вярващи хора искаме. Ние искаме даровити хора, да проявят дарбата, която Бог е вложил в тях. Не е въпрос ние да влагаме дарби на хората. Те трябва да дойдат с готови дарби.
Често вие водите различни хора, да им проповядвате. Казвате: Тоя човек повярва в Господа. Гледам, челото му ниско, два-три сантиметра, брадата му недоразвита, ушите му малки, заострени. Той няма никакво отношение към Бога, но гледа да задигне нещо оттук-оттам. Мислите ли, че младата мома, която се влюбва в един момък, е готова да се жертва за него? – Вярвала в него. – Тя вярва в думите му, но дотолкова, доколкото осигурява себе си. И момъкът се влюбва в момата, харесва я външно, но само външността и не го задоволява. Той иска да бъде тя здрава, силна, жизнерадостна, умна, да гледа дом, деца, да му помага в живота. Работа се иска от човека, а не само външна красота. Дават ти една мотика да работиш. Преди да отидеш на лозето, опитваш я, дали работи добре. Външно е хубава, но дръжката й е дебела, металът й е слаб, огъва се при копане. Дадат ти една цигулка, да свириш, Погледнеш цигулката и се отказваш от нея. – Защо? – Пукната е на две-три места, няма струни, лъкът й с няколко косми, опадали. Как ще свириш с тая цигулка? Външно изглежда хубава – това е друг въпрос. Цигулката е за работа, а не за украшение.
Сегашните хора се страхуват от живота. Те се боят да не обеднеят. Те крият капитала си, мълчат и се представят за сиромаси. Какъв сиромах е той? Отишъл да се учи при велик музикант, а минава за сиромах. Взима уроци при учителя си, а същевременно го критикува, намира погрешките му. Такъв ученик не може да напредва, не може да свири. Ако вие дойдете при мене, какво бихте желали? Ще кажете, че искате да видите Господа. Чудно нещо! Вие виждате Господа всеки ден, без да съзнавате това. Някой ви свири една песен. Виждате цигулката му, лъка, струните, нотите, самия него, но песента не виждате. Песента чувате, но не я виждате. Така се проявява и Бог. Важно е, като слушате песента, да разберете нещо от нея. Песента „Цвете мило, цвете красно“ може да се свири на цигулка, а може да я слушате от човек, който пее сопран, алт, тенор или бас. Целта е, който и да я пее, да разберете нещо от нея. Ако слушате някой сопран, трябва да се подмладите. Учете се от всичко. Виждате, че някой минава край вас. Какво разбирате? – Че тоя човек отива на работа. – Какво ще кажете, ако той спре на пътя? – Търси някаква помощ. – И Провидението понякога ни спира, иска нещо от вас.
Сега и вие сте дошли тук за нещо. Има някаква идея, за която сте дошли. Отиваш да учиш цигулка. Защо учиш? Или да се прехранваш с цигулката, или да станеш виден цигулар, да се прославиш. Ако знаеш да свириш добре, всички ще те търсят, ще искат да се запознаят с тебе, да им свириш. Не знаеш ли да свириш, никой няма да ти обърне внимание. Тоя закон е валиден и за природата. Ако не мислиш право, не можеш да станеш виден човек; ако не чувстваш право, не можеш да станеш виден човек; ако не постъпваш право и не любиш, не можеш да станеш виден човек. Който не види и не познае любовта, виден не може да стане; който не види и не познае любовта, красив не може да стане. Само ония цветя са израснали и цъфнали, които са видели слънцето. Ония, които не са видели слънцето, и досега още са в земята. Достатъчно е да зърнат един слънчев лъч, за да покълнат и да си покажат главичката над земята.
Казвате: Вяра ни е нужна. – Каква вяра ви трябва? – Силна вяра. Ако вярата ви не ви направи силни, тогава, или вие не сте я разбрали, или тя не ви е разбрала, или не сте намерили истинската вяра. Казвате, че вярвате в Христа. Как вярвате? Христос е проповядвал любов към Бога. Той казва: „Аз не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Оня, Който ме е изпратил. И всичко, каквото чух от Отца, явих ви го.“ Като срещнете Христа, какво ще Му кажете? Все трябва да кажете нещо, по което да познае, че сте Негов ученик. Иначе, ще се намерите в положението на човек, който минава за велик музикант, а не знае да свири и да пее. Ние нямаме нужда от такъв музикант. Той само ще гледа. Следователно, като срещнеш Христа, трябва да дадеш нещо от себе си. Без даване никаква връзка не става. Казваш: Обичам кравата си. – Защо я обичаш? – Защото ми дава мляко. Като издоиш млякото, гледаш, колко е гъсто, какво масло ще изкараш. Ти се грижиш за кравата, храниш я, да ти даде теленце, да го продадеш, да спечелиш нещо от него. Един ден, когато кравата умре, ще одереш кожата й, ще си направиш обувки или цървули. Както виждате, всички полагате труд, усилия, да придобиете нещо за себе си. Навсякъде цари егоизъм. Хиляди години трябва да минат, за да се освободи човечеството от егоистичното.
Представете си, че тръгвам на екскурзия, предстои ми далечен път. Обаче, имам едно голямо неудобство – обувките ми са груби, убиват на пръстите ми. Едва ходя, не съм разположен и, вместо за два-три часа, стигам за пет часа. С корави, с груби обувки не се ходи лесно. Много от човешките мисли и чувства са груби, корави, като моите обувки. С такива мисли и чувства не може да се отиде надалеч. С груби желания и постъпки надалеч не може да се отиде. С такива мисли, чувства и постъпки не можеш да се подмладиш.
Какво означава подмладяването? Представи си, че твоята стая е малка, тясна и ниска. Искаш да се подмладиш. Това значи, да напуснеш тая стая и да влезеш в нова, по-широка, по-дълга и по-висока. Светла, голяма трябва да бъде стаята ти, а ти трябва да бъдеш здрав. Ако си болен, защо ти е голяма стая? Като си здрав, и ти ще дадеш нещо на стаята, и тя ще ти даде нещо. Някой те пита, обичаш ли го. Ти се страхуваш да му отговориш. – Защо се страхуваш? – Защото трябва да му дадеш нещо. Кои са признаците на обичта? Как ще докажеш, че обичаш някого? Като обичаш себе си, ти знаеш, че имаш една инсталация в ума си – светлина имаш. В сърцето си имаш друга инсталация – топлина имаш. В душата си имаш трета инсталация – сила имаш. Значи, само силният може да обича. И болният обича, но очите му са отворени на четири, очаква нещо да вземе. И бедният обича, но очаква нещо да получи: дрехи, хляб. Като получи нещо, благодари. Така изразява той любовта си. И вие обичате, но очаквате да дойде любовта, да ви донесе нещо.
Седят двама инвалиди в една болница и се разговарят. Единият е сакат, и другият е сакат: първият няма крака, и двата му крака са пострадали, вторият има само един крак. Той казва на първия: Донеси ми малко вода, да пия. – Как ще ти донеса? Нали виждаш, че нямам крака? Ти имаш поне един крак, все можеш да станеш, да донесеш вода и на мене, и на тебе. Наистина, вторият инвалид има поне една възможност да си услужи – има един здрав крак. Ако вашият ум е лишен от светлина, ако сърцето ви е лишено от топлина, и ако душата ви е лишена от сила, какво може да направите? Вие сте абсолютен инвалид, нито на себе си може да услужите, нито на другите.
Какво се иска от човека, за да не бъде инвалид? Всяка сутрин той трябва да среща любовта, мъдростта и истината. Като срещнеш истината, ще можеш свободно да ядеш; като срещнеш мъдростта, ще знаеш, как да ядеш; като срещнеш любовта, ще знаеш, как да използваш храната, която си приел. Не е достатъчно човек само да яде, както не е достатъчно само да живее. Под „живот“ разбирам, като станеш сутрин, да ти е приятно, че си стъпил на краката си; да ти е приятно, че можеш да говориш, че имаш хубав глас; да ти е приятно, че си здрав, че имаш здрава глава, здраво сърце, здрави дробове, здрав стомах; да ти е приятно, че ядеш, че имаш вяра. От време на време аз отивам на екскурзия до хижа Алеко, или по-близо. Като виждат това, някои казват, че ще има бомбардировка. – Защо? – Защото съм отишъл на екскурзия. Ще прекарам на планината един-два дена, после пак ще се върна. Ако през това време дойдат аеропланите, какво ще кажете тогава? Нали вярвате, че без Божията воля не пада косъм от главата на човека? Де остава тая идея? Де остава вярата ми? Вярно е, че без любов, без мъдрост и без истина нищо не става. Ние знаем, какво носят ония със самолетите. Те не носят Божието благословение. Те идат да накажат виновниците. Не се позволяват убийства. Какво правят днес? Тоя убиват, оня убиват, да не им пречат. Всички трябва да следваме Божиите пътища. Сега нападат Лондон, нападат Берлин – едни-други се нападат. Англичаните хвърлят бомби, германците хвърлят бомби, руснаците хвърлят бомби на бойното поле, американците хвърлят бомби – всички се наказват и едни-други се учат: Трябва да служите на Господа!
Казвате: По-скоро да дойде мирът! Тъй, както вие мислите, мирът не може да дойде. Докато децата в един дом се бият, бащата не може да донесе мира. Като ви наблюдавам, като изучавам хората, виждам, че едни от тях са германци, други са англичани, трети – американци, четвърти – руснаци, италианци, българи, всички са тръгнали със своите аероплани, със своите експедиции за наказване на виновните. Всички викат: Да се накаже тоя, да се накаже оня! Виждам една сестра се готви за нападане; приготвила самолета си, запасила се с бензин, чака момента. С нападане нещата не се разрешават.
Като се върнах от Витоша, намерих прозореца на стаята си отворен. Заинтересувах се да разбера кой е влизал и какво е донесъл или взел. Ако е влизал въздух, добре е направил, проветрил е стаята. Важно е, какво е оставил и какво е взел. Въздухът може да е постъпил като екскурзиант, влязъл в стаята ми, като в хижа, взел си дърва да си направи огън, да се стопли. Едно имам предвид: Когато обичаме Бога, нещата стават по Божествен начин. Когато не Го обичаме, нещата стават по човешки. Светът трябва да се убеди в мисълта, че когато обичаме Бога и изпълняваме Неговата воля, всичко, което става, е за добро. Когато не Го обичаме и не изпълняваме волята Му, всичко става по друг начин.
Казвате: Да подчертаем думата „любов“. С колко линии ще я подчертаете? Може с една, с две или с три линии. Ако момата подчертае любовта с една линия, само възлюбеният й ще я бие. Ако я подчертае с две линии, ще я бие свекървата. Ако я подчертае с три линии, ще я бие и свекърът. За да не я бият, момата трябва да има любов в себе си, но неподчертана. Тогава възлюбеният й ще изгори тоягата си, свекървата ще продаде своята, а свекърът ще се яви без тояга. Любовта не трябва да се подчертава. Аз съм за неподчертаните работи.
Хората лесно виждат погрешките на близките си, а своите не виждат. Те гледат как някой яде и казват: Тоя човек е лаком, много яде. – Колко яде? Ако изяде четири-пет круши, много ли е това? Колко големи са тия круши? Има круши по 600 гр. едната. Ако му дадат две такива круши, едва ли би ги изял. Отдалеч нещата изглеждат другояче, не както са в действителност. Гледате, че някой яде с апетит, но колко е изял, не знаете. Не бързайте да вадите криви заключения. Ето, преди няколко дена отидохме с братя и сестри на екскурзия до хижа Алеко. Ония, които не дойдоха, си представят всичко идеално. Те си мислят: Леко пътуване, с автомобил отидоха. Всъщност, отидохме пеш. Братята питаха, да вземем ли автомобил, но аз отказах. В ума си аз никога не държа мисълта за превозно средство. Всякога разчитам на двете колела, които природата ми е определила. Тръгнахме в 6 1/2 ч. сутринта и стигнахме на хижата в три и половина часа след обяд. Значи, пътувахме всичко девет часа с почивки. На хижата ни дадоха една стая – студена, без отопление. Поискахме въглища, сами да запалим печката. Въглищата бяха ситни, не горяха добре. Ние се наредихме около печката, но тя не гореше и беше доста студено. За една кофа въглища ни поискаха 150 лева. Важно е, че не горят. Казаха ни, че не продавали въглища, трябвали на тях. Какво да правим, не се седи на студено. Тогава ни посъветваха да си насечем дърва от гората. Взехме една брадва, насякохме си дърва, запалихме печката и се стоплихме добре. Следната вечер имахме 30° топлина в стаята. Както виждате, навсякъде са нужни хора с инициатива, да са готови за работа. Докато дойдем до хижата, двама братя и една сестра носеха големи, тежки раници. Другите носеха малки, леки раници. На братята, които бяха много натоварени, от време на време пращах по малко ток, да се ободрят. Така, незабелязано стигнахме. Когато трябваше хляб, благославях житното зърно, и хлябът пристигаше.
Под „житно зърно“ аз разбирам съзнанието на човека. Когато умът, сърцето и душата на човека са отворени, хлябът всякога иде. Седим с един брат и се разговаряме за житното зърно. След това казах да пратим някого да донесе хляб. В това време един от нашите братя слиза от Черни връх и носи един голям хляб за нас. Той остана между нас 24 ч. да си почине и да се види с всички. След малко иде друга сестра и носи още един хляб. Ето какво значи, да благословиш житното зърно. Казвам: Господ и от Витоша мисли за нас. Той се прояви и чрез брата, и чрез сестрата. Бог е и в мене, и във всички хора – чрез всички се проявява. При това положение, аз смело вървя напред, защото Бог е зад мене. Това е моето разбиране. Аз вървя напред с бастуна си и си казвам: Виждам Господа навсякъде. Той приготвил хляба и в София, и на Витоша. Той изнесе товара чрез братята. Като гледах, с каква Любов братята носеха тежките раници, виждах, как Бог работи, как им помагаше. Имайте вяра. Бог е във вас и ви помага. Той е във всичко добро. В една държава има ред и законност – Бог е в тая държава. Отивате някъде, посрещат ви добре – Бог ви посреща. На тръгване за хижата заваля дъжд. Казвам: Няма да вали. Нашата екскурзия е предвидена. Наистина, дъждът престана, и ние се качихме на 1800 м. височина. Някои искаха да се качваме още, но счетох, че това беше достатъчно.
Да благодарим за всичко, което ни се дава. Докато слънцето изгрява, Бог е с нас. Докато звездите изгряват, Бог е с нас. Докато вятърът вее, Бог е с нас. Докато има хляб, Бог е с нас. Обърнете се назад и вижте, какво сте получили. Казвате: Това нямаме, онова нямаме. Бог е във всичко, което имате, а не в онова, което нямате. – Празен е умът ми. – Бог не е с тебе. – Празно е сърцето ми. – Бог не е с тебе. – Сила нямам. – Бог не е с тебе. Като се качихме на планината, ние разделихме всичко по братски и го изядохме. За всичко платихме скъпо; разходката ни не излезе евтино. Питаха ме, доволен ли съм от екскурзията. Казах, че съм доволен и от студената стая, и от скъпия и лош кюмюр, но най-доволен съм от хляба, който ни донесоха от Черни връх и от София. Ние всякога сме доволни от това, което Божията любов и Божията мъдрост носят. На тръгване за планината валя малко, имаше и малко вятър, но на връщане не капна нито капка дъжд, а вятърът беше зад нас, та ни подкарваше. Като вървяхме из планината, спирах се да питам братята и сестрата, тежат ли им раниците. И тримата казаха, че са свикнали, не ги усещат.
Сега и на вас казвам: Свикнете да носите тежки раници. В живота има големи и малки мъчнотии. За всяка мъчнотия – голяма и малка, има причина. Вървял един цар из града и пред една бедна, срутена колибка, видял, как един бедняк, гол и окъсан, играе с децата си. Царят се спрял, погледнал го и си казал: Весел, безгрижен човек. Дал му една голяма сума, да подобри положението си. Издигнал се беднякът, започнал да търгува и в скоро време станал виден човек. Един ден топ памук паднал на рамото му, и той легнал болен. Царят се заинтересувал за него и пожелал да разбере, от какво е болен. Казали му, че топ памук паднал на рамото му и го ранил. – Чудно нещо, казал царят, каква дребна работа го турила на легло. По-рано той ходеше бос, гол, окъсан и издържаше на големите мъчнотии, а сега една малка мъчнотия го съборила. Питам: Ако ти заболяваш от една обидна дума, или от един крив поглед, де е твоята сила?
Когато тръгвахме за хижата, аз си взех няколко книги за четене, като мислех, че там има електрическо осветление. Оказа се, че няма електрическо осветление, и си послужихме с газена лампа. Желая ви да имате вътрешна електрична инсталация, да си послужите с нея, когато ви потрябва. Първата вечер прекарахме на хижата много добре, особено след понасянето на хляба. Всички пяха много хубаво, гласовете се сливаха в един. Братът, който донесе хляба, остана много доволен. С него заедно бяхме десет души. Като махнем нулата на десетте, остава единицата – Господ, Който беше с нас. Пяхме, разговаряхме до 12 ч. вечерта. На сутринта излязохме да видим изгрева на слънцето, което изгря чисто, без облаци и мъгла.
Бъдете доволни от живота. Когато сте доволни, ще знаете, че Бог присъства между нас. Ако пееш хубаво и си доволен, ще знаеш, че Бог е с тебе. Ако не си доволен, Бог отсъства. – Остаряхме вече. – Радвайте се, че сте остарели. Остаряването показва, че сте поумнели. По-добре ли е да си млад и да замотаваш главите на момите и на момците? Като се замотае преждата, трябва да минат часове, докато я размотаеш. И с младите е същото. Години минават, докато се оправи кълбото на живота им.
Не се срамувайте от любовта – тя е проява на Бога. Не се срамувайте и от Божията мъдрост. – Не съм умен. – Нищо от това. Умът ти още не е цъфнал, не се е развил. Той ще цъфне и ще даде плод. Всичко, което Бог е вложил в нас, ще се развие. Бъди доволен от всичко. Боли те крак – не роптай, не търси причината отвън. Някое същество е влязло в крака ти и те държи, не ти позволява да ходиш. Боли те кръста – друго същество те хванало. Боли те глава – трето същество те хванало. Тия същества идат да учат човека, да внесе ред и порядък в живота си. Причината на някои болести се крие в ума, на други в сърцето, а на трети – в душата. Когато умът, сърцето и душата са в хармония, никаква болест не може да ви нападне. Болестите са свят вън от Бога. Влезе ли Бог в дома ти, всички болести излизат вън. Значи, докато си с Бога, ти не можеш да боледуваш. Щом престанеш да мислиш за Него и Го туриш далеч от себе си, ти започваш да боледуваш. Когато мислиш, чувстваш и действаш, Бог е с тебе. Радвай се на Неговото присъствие.
Сега сте дошли в клас да ме слушате – Бог е с вас. – Да отидем на оня свят. – Оня свят е свят на любов, на знание, на свобода. Ако имате светлина в умовете си, оня свят е на земята, няма защо да го търсите горе. Оня свят трябва да дойде във вас, за да отидете и вие в него. Първо Бог трябва да дойде в нас, за да влезем и ние в Него. Може ли нероденото дете да отиде в прегръдките на майка си? Само роденото дете може да отиде в прегръдките на майка си. И ние трябва да бъдем родени от Бога, за да отидем при Него.
И тъй, ние не можем да слушаме музика, ако не сме родени. Не можем да виждаме светлината, ако не сме родени. Не можем да опитваме благата, ако нямаме уста. Христос казва: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, той има живот в себе си.“ Значи, само живите неща се ядат, а не мъртвите. Да благодарим, че имаме безброй живи неща за ядене. Яжте живия хляб, пийте живата вода, за да станете такива, каквито трябва да бъдете. – Не сме добри. – От вас зависи да бъдете добри. Вие сте шише, в което се налива известно съдържание. Шишето не струва скъпо – важно е съдържанието. То прави и шишето ценно. Колко струва шишето, в което има розово масло? В това отношение, умът ни става ценен, когато влезе в Божествената светлина. Сърцето ни става ценно, когато влезе в Божествената любов. Душата ни става ценна, когато влезе в Божествената сила. Да бъдем проводници на Божията светлина, на Божията топлина и на Божията сила. Това е наше право, както е наше право да бъдем здрави.
Някой казва: Аз не съм здрав и не мога да бъда здрав. Значи, болен можеш да бъдеш. Това не е нещо ново. Болестта е старо нещо. Чрез болестите хората се опознават. Те се опознават и по друг начин. Като дадеш хляб на гладния, или вода на жадния, ти се опознаваш с него. Не е лошо, че си гладувал или жадувал няколко часа. Радвай се, че ти се представя случай да се опознаеш с оня, който ти услужва. – Добре ли съм услужил? – Ако услугата ти е на място направена, добре си услужил. Някой пее и пита, дали е пял хубаво. – Ако времето е бурно и от песента ти утихне, добре си пял; ако времето е мрачно и от песента ти се изясни, добре си пял. Ако влезеш в дом, дето хората се карат и от песента ти се въдвори мир между тях, добре си пял. – Кога ще престанат хората да се бият? Едно ще знаете: Само земните жители се бият. Съществата, които живеят на Слънцето, на Луната, на Венера, на Меркурий, на Юпитер, живеят в мир и съгласие. Единственото място, дето хората се бият, е земята. – Коя е причината, че се бият? – Малко било яденето им. Те се бият, за да си осигурят повече хляб, повече храна. Също така те се бият за земя, всеки иска да придобие повече блага. Значи, причината за войната е икономическа. От невидимия свят са решили да вземат от ония, които имат повече, и да дадат на ония, които имат малко. Така ще ги заставят да живеят братски. Какво ще правите с излишното? Може ли да го носите със себе си? Лесно се носи една раница до хижата, колкото и да е тежка. Но как ще носиш цялата покъщнина със себе си? Ако речеш да я носиш, скоро ще се откажеш от нея.
Човек се нуждае само от ценното в живота. Няма по-хубаво нещо от организираната мисъл, която може да ти помага във всички случаи; няма по-хубаво нещо от организираното чувство, което всякога ти помага; няма по-хубаво нещо от организираната сила, която всякога ти помага. И милиони да ти дават, без Божията Любов нищо не можеш да постигнеш. И богат да си, и учен да си, и силен да си, без любовта всякога ще бъдеш недоволен. Имаш ли любов, доволството иде. Имаш ли Божията Мъдрост и Божията Истина, всякога ще бъдеш доволен. Какво представят любовта, мъдростта и истината? – Пълното доволство. Докато истината е с тебе, ти си свободен; докато мъдростта е с тебе, знание имаш; докато любовта е с тебе, живот имаш. Любовта подмладява човека и осмисля живота. Мъдростта осветява вътрешния живот на човека. Истината освобождава и дава простор на човека да ходи, където пожелае. Като мислиш, чувстваш и действаш свободно, ти имаш възможност да изучаваш всичко, което Бог е създал.
Изпейте песента „Аз мога да любя.“
Какво представя доброто? – Всички организирани семенца и плодове. Всяка мисъл, която може да расте и да се развива, е добро. В песента „Аз мога да любя, добър да стана“ подразбирам условия за придобиване на някаква добродетел. Можеш да станеш милостив, справедлив. Това са все богатства. Милосърдието е богатство на сърцето, а справедливостта – на ума. Добротата е богатство на душата. Ето защо, като пееш, някога ще пееш за ума, някога – за сърцето, а някога – за душата.
Всяка песен има определено темпо – andante, allegro и др. Когато се гради къща, това е andante; като се съгради къщата и даваш увеселение, това е allegro. Движиш се с биволска кола – andante; движиш се с автомобил – allegro. Най-безопасното пътуване е andante, най-опасното е allegro. При темпо andante хората се примиряват със своите вземания и давания, изплащат полиците си. Когато плащаш, не можеш да вървиш бързо. Като дойде allegro ти се освобождаваш от плащанията си. Музикантите са умни хора, не казват, че имат да плащат, но свирят andante, и така си уреждат сметките. Като изплатят задълженията си, свирят allegro.
Изпя се една песен andante и една – allegro. „В зорите на живота“ – andante. „Блага дума на устата“ – allegro. Няма по-велико нещо в живота от това, Бог да ни обича и да е на наша страна. Сега бог е с нас и иска да вървим allegro, а не andante. Хората, които сега се бият, не могат да се движат бавно – andante. Те се движат allegro, т. е. бързо плащат полиците си. Който мисли бавно и пее бавно, очаква нещо; той иска много. Който пее allegro бързо върви, бързо мисли и с малко се задоволява. Престанете вече да пеете andante.
Бог казва: Турете раниците на гърба си и вървете бързо. Оня свят е хижа, в която трябва да отидем. Той е добре уреден. Там ще ни приемат, но временно; после пак ще ни върнат на земята. На оня свят ще се научим, как да живеем, че, като се върнем на земята, да приложим това, което сме научили. Вие искате да отидете на оня свят и там да останете. Това е невъзможно. С тия стари възгледи няма да ви приемат. Вие приличате на ония търговци, които закъсват в сметките си и отварят старите тефтери: тоя има да ми дава 10 лв., оня – 15 лв. и започват да ги преследват. Турят някого на око и не го оставят свободен. Оставете старите тефтери! Откажете се от тях.
Един търговец сънувал, че бил на оня свят. Като се събудил сутринта, казал: Дайте ми тефтерите. На оня свят не се живее така. Турете тефтерите в огъня, да изгорят. Наистина, на оня свят тефтери не съществуват. Какво ще вземеш от бедняка? Нищо няма човекът. Седиш и се безпокоиш, че не може да ти плати. Приеми новото и стани извор, който постоянно дава. Няма по-хубаво нещо от това, да мислиш право; няма по-хубаво нещо от това, да чувстваш радостта на другите; няма по-хубаво нещо от това да постъпваш добре и да знаеш, че Бог е с тебе. Радвай се, че Неговото лице е радостно, и Той е доволен от тебе.
Сега харесах пеенето ви. И andante изпяхте добре, и allegro-то. Вярвайте в пътя, който ви посочвам. Бог е с нас.
„Отче наш, Който си на небето“ – знаем вече, кой е Отче наш.
8. Лекция от Учителя, държана на 24 ноември, 1943 г. София. – Изгрев.
Общ Окултен Клас
24.11.1943 06:00 Сряда,
София
|
Начало
