| Порталът към съзнателен живот |
Умен, добър и силен
(Общ Окултен Клас,
13.10.1929 06:00 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Упражнение за дишане с движение на ръцете.
Задача: Всеки от вас да си избере по една от познатите песни и да я научи добре. Която песен обича, нея да научи доброволно. Нещата трябва да се изучават добре. Само онова ни ползва, което е добре научено. Някои мислят, че като отидат на оня свят, там ще се научат да пеят правилно. Те се заблуждават. Най-добрите условия за пеене са на земята. Тук ще се учите да пеете. Като отидете на оня свят, ще се намерите при друга обстановка, при други условия, други неща ще ви занимават. Оня свят, за който говорите, е Божественият свят – той е светлина. Духовният свят е топлина, а физичният свят е сила. Тия три свята съществуват и в човека: главата е Божественият свят; дробовете и сърцето са ангелският свят, а стомахът – физичният свят. Понеже човек живее на физичния свят, казваме, че той е в стомаха. Някои смесват стомаха с търбуха. Това са две различни понятия. Под „търбух“ разбираме ненаситните желания на човека да яде, да се удоволства. Мястото на тия желания е около слепите очи. Стомахът е орган, в който работят сили за изграждане на материала. Ако стомахът не събира материал за градеж, човешкият живот се прекратява. Ако хамбарите не се пълнят през лятото и есента, какво ще правят хората през зимата? Ако изворите и реките пресъхват, какво ще правят хората? Щастието на човека се крие в светлината, в топлината и в силата. Щастието на човека се крие във въздуха, във водата и в хляба. Ако не разбере тия неща, той не може нищо друго да разбере.
Имате числата 100, 1000 и 10,000. Еднакво големи числа ли са те, или не са? Ще кажете, че числото 100 е най-малко, после иде числото 1000 и най-после 10,000. Според мене, и трите числа са еднакво големи. – Защо? – Защото имат една и съща количествена стойност. Стоте лева могат да се раздробят на хиляда по десет стотинки и на десет хиляди по стотинка. Ако сравнявате единицата и двойката, кое от двете числа е по-щастливо? Единицата е по-щастливо число, защото представя слънцето. Двойката представя луната. Кое от двете числа е зависимо и кое – независимо? Единицата е независима, тя не се влияе от нищо. Двойката е зависима от единицата. Двойката е резултат, сянка на единицата. Луната се влияе от слънцето, понеже то й праща светлина. Затова казваме, че единицата е реално число, а двойката – нереално, т. е. число на сенки. Противоречията се дължат, именно, на сенките. В човешкия живот също забелязваме отношение между реалността и нейните сенки. Например, книжните пари са сенки на златото. Те губят своята стойност, докато стойността на златото остава всякога една и съща.
Едно е нужно на сегашните хора – прилагане. Всяка идея, всяко учение трябва да се приложи. Каква полза ще имате от храната, ако не я приемете в себе си? Колкото и да е доброкачествена, ако само я гледате и разказвате за нея, нищо не ви ползва. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, ако не минат през душата на човека и не оставят нещо в него, не го ползват. Умът и сърцето са спомагателни средства на душата, а духът е нейният ръководител. – Какво представя душата? – Никой не може да познае душата отвън. Следователно, колкото можете да познаете и разберете светлината отвън, толкова ще разберете и душата. За душата не може да се даде определен образ. Какъв образ имате за вятъра? Усещате движението на вятъра, който понякога ви милва, отнася шапката ви някъде, разкопчава палтото ви – играе си с вас, но какъв образ има той, не знаете. На кого ще се сърдите? Човек може да се сърди на неща, които имат определена форма, определен образ. Неопределените неща са красиви. Те не причиняват никакви пакости. Ако в окото ви влезе една прашинка, като определено тяло, тя ще ви причини болка.
И тъй, не говорете за неща, които не разбирате. Какво представя любовта? Който не е ял от плодовете на любовта, не разбира, какво е всъщност тя. Ще кажете, че сте яли от плодовете на любовта. Възможно е и това, но важно е, при какви условия сте яли: като здрав, или като болен; като разположен, или неразположен. Ако сте болен, ще имате едно понятие за любовта; като здрав, ще имате друго понятие. Сега, като ви говоря, аз имам предвид едно нещо, а вие мислите друго. Например, някой мисли, как да си купи апартамент с няколко стаи, с хубаво скривалище; друг си мисли, как по-добре да се осигури, да внесе парите си в някоя банка, под голяма лихва; трети си мисли за своята самотност, иска да има другар. Кой човек няма другар? Краката, това са негови другари; ръцете, това са негови другари; очите, ушите, и те са негови другари. Само устата, т. е. любовта в човека е една; обаче, устата има два отвора: единият отвор води в дробовете, а другият – в стомаха. Понякога стомахът и въздухът се допитват до устата. Преди да влязат храната в стомаха и въздухът в дробовете, те запитват устата, какво е мнението й за тях, дали са достатъчно чисти. Следователно, никой не е сам, без другар в живота.
Често говорим за слънцето, но и то не е само, и то има свои спътници. Слънцето представя единицата, а луната – двойката. Двете числа заедно образуват дробта 1/2, в която единицата е слънцето, а двойката – луната. И ябълката е нещо цяло, което може да се раздели на две части: едната част задържаш за себе си, а драгата даваш на приятеля си. Когато дадеш на стомаха си част от ябълката, и той дава нещо от себе си. Ако и към мозъка си не отправиш една светла мисъл, нищо няма да получиш от него. Всяка светла, права мисъл е храна за мозъка. Всяко право, възвишено чувство е храна за сърцето. Те са съществени неща, без които човек няма мир и спокойствие в себе си.
Някой има желание да пие чаша вино или ракия, но се стеснява. – Защо се стеснява? – Защото счита, че те не са съществени неща, и без тях се живее. И виното, и ракията са добри неща, но те са изгубили своите хранителни вещества. Ракията и виното упояват. Те действат като наркотични средства, и човек се напива. Щом се напие, той става медиум и привлича нисши духове около себе си. Като изтрезнее, човек е недоволен, понеже е станал проводник на нисшите духове, които ядат и пият в него и оставят нечистотиите си, той да се справя с тях. Някой мисли, че може по лек начин да се домогне до доброто и любовта. Не, те не се придобиват лесно. Само оня може да ги придобие, който ги обича. Майката, например, обича детето си и може да го придобие. То излиза от нея, затова тя го познава и обича. Тя обича детето си заради онова, което е вложила в него. Види ли чуждо дете, тя казва: Това дете не е като моето. Много естествено, тя не се интересува от това, което друга майка е вложила в своето дете. Като обичате едно дете, трябва да знаете, защо го обичате. Някоя майка поглежда детето си и казва: Моето ангелче! Тя не вижда, какво носи детето в себе си. Майката иска да го направи владика, да служи на Бога, а то се въоръжило от главата до краката, иска да стане военен. От невидимия свят го въоръжили, готвят го за военен, а майката мисли, че е миролюбиво. Това се дължи на неразбиране на нещата.
И тъй, когато обичате някого, трябва да знаете, защо го обичате. Обичате някого заради животворния магнетизъм, който изтича от него. Тоя човек е мек, магнетичен, предразполага хората. Обичате зрялото грозде заради сладчината му. Обичате добрия човек заради доброто, което изтича от него и се влива във вас. Не обичате лошите хора заради лошото, което излиза от тях. Ако сте ясновидци, ще се уплашите от това, което лошите хора излъчват. При това, ако някой човек ви е причинил зло в миналото, ще го хванете за врата и ще го накарате да изправи погрешката си. Може би, вашият лош живот се дължи на злото, което той ви е причинил в миналото. Добре е, ако тоя човек може да изправи погрешката си, но какво ще каже, ако не може да я изправи? Ще почне да се извинява, но понякога извинението е празна работа. Ти си сиромах, измъчен, но извинението не подобрява живота ти. Ако извинението не ти помогне, ще кажеш, че не вярваш в прераждането. Това е друг въпрос. Оня, който вярва, той носи отговорност за погрешките си; който не вярва, пак носи отговорност, но не знае, защо страда и как да изправи погрешките си. Всичко зависи от вярата на човека.
Правете опити да усилвате вярата си. Например, искаш да посетиш приятеля си, но не знаеш, дали е вкъщи. Съсредоточи мисълта си към него и виж, какво ще почувстваш. Ако почувстваш, че е у дома си, ще усетиш нещо приятно под лъжичката си. Ако не е у дома си, ще усетиш на това място известна празнота. И в единия, и в другия случай иди в дома на приятеля си, да провериш, право ли е чувстването ти, или не. Ако приятелят ти е у дома си, съзнанието ти ще бъде съсредоточено; ако не е у дома си, съзнанието ти ще се раздвои. Има случаи, когато дясното око или дясната вежда заиграе; някога заиграе лявото око или лявата вежда. Проверявайте, в кой от двата случая приятелят ви е у дома си. Не е достатъчно да направите само един или два опита – много опити трябва да правите. Само така ще дойдете до правилни заключения. Много хора купуват лотарийни билети с желание да спечелят голяма сума, но нищо не печелят. Питат, как да познаят, ще спечелят, или не. И те трябва да правят опити, да се наблюдават. Ако при купуване на билета съзнанието им е съсредоточено, ще спечелят нещо. Раздвои ли се съзнанието им, нищо няма да спечелят. Когато човек печели голяма сума, той си купува билет и забравя, че е купил, не мисли за него, не се интересува. Той си казва: Ако спечеля, добре; ако не спечеля, пак добре. Колкото по-спокоен е човек при теглене на лотарията, толкова по-голяма е вероятността да спечели. Ако се вълнува, вероятността да спечели е малка. – Защо? – Защото ръката на оня, който вади билета, трепва и не попада на печелившия номер. Същото става и когато отивате при някой банкер да искате пари. Ако отидете при банкера и мислите лошо за него, че е изедник, скъперник, той се затваря за вас и не дава нищо; ако мислите добро за него, той ще се разположи към вас и ще ви услужи.
Помнете: Всеки човек се отличава по нещо добро, или лошо. Важно е да спрете вниманието си върху доброто в него. Казвате за някого, че е религиозен. Значи, религиозното чувство е развито в него. Богатият се отличава със своето богатство, ученият – със своето знание, музикантът – със свиренето си, художникът – със своето рисуване, здравият – със способността си да работи.
Човек е дошъл на Земята да изучава реалността и да си служи с нея. Не е достатъчно само да кажеш, че си набожен. Ако си набожен и стоиш като семка в една кутия, каква е твоята набожност? Какъв приход носи твоята набожност? Друг е въпросът, ако тая семка се посади в земята. Като се посади, тя става динамична и допринася някаква полза. Всяка мисъл, всяко чувство, които се прилагат, донасят някакъв плод. Има мисли и чувства, от които хората се възхищават, но временно. – Защо? – Те не са посети, не са израсли, не са дали плод. Нарисуваш една хубава картина, от която всички се възхищават, но и ти се възхищаваш. Най-голяма полза от картината има онзи, който я е рисувал. Пръв той се ползва от краските на своята картина. Той се ползва и от идеята, вложена в картината. След него се ползват и окръжаващите. Казват за някой художник, че няма идея. Не е право. Ако художникът няма поне една идея, нищо не би нарисувал. Истински художник е онзи, който сам рисува, а не копира чужди картини. Като художник, занимавай се първо с идеите на баща си, на майка си, на брата си, на сестра си и най-после със своите идеи. Дойдеш ли до своите идеи, ти влизаш вече в областта на прилагане на новото. Това значи, да вземеш нова насока в живота.
Помнете: Работа се иска от всички. Често ходя на концерти, слушам видни музиканти да свирят Бах, Бетовен. Един дава едно изпълнение, друг – друго изпълнение. Колко пъти са свирили те произведенията на Бах и на Бетовен, докато ги научат наизуст. Те знаят, къде какви динамични знаци има, и ги изпълняват точно. Колко пъти са ги коригирали учителите им, докато ги научат, както трябва. Вие искате изведнъж да станете религиозни, духовни хора, без никакви погрешки. Това е невъзможно. Докато станете истински религиозен или духовен човек, трябва да срещнете десетки гениални хора, десетки посветени в духовния път, те да ви коригират, и вие да получите нещо от тях. Ако дъждът не полива посятото, нищо не излиза от него. В този смисъл, добрите хора са дъжд, който трябва да полее Божественото в човека, за да расте то и да се развива. Светлината, топлината, влагата и въздухът трябва да дойдат отвън, за да възрастят доброто, което е вложено в човека. Това не става изведнъж. Доброто и Божественото постепенно ще се проявят в човека. Затова са нужни условия. Първото условие е чистотата. Без чистота никой не може да влезе във великото училище на живота. За развиването на дарбите и способностите също са нужни условия.
Защо остаряват хората преждевременно? Защото изгубват условията на живота. Като остаряват преждевременно, те се осакатяват. Правилно е човек да пожелае сам да си замине. На каквато възраст и да е, щом пожелае да напусне земята, той ще извика близките си и ще каже: Отивам си вече. Свърших работата си на земята и сега заминавам за другия свят. Хората не желаят доброволно да напуснат земята, затова насила ги заставят да отидат в другия свят. Някой се оплаква, че близките му не го искат между тях; казват му да си върви, да отиде в другия свят да се учи. – Какво ще учи старият, като напусне земята? – Пеене. – Може ли стар човек да пее? – Може, много хубаво пее старият. Той е стар на земята, на небето не е стар. Думата „стар“ на български означава едно нещо, а на английски – друго: star означава звезда. Може ли звездата да остарява? Тя е винаги млада. Който остарява, не свети. Само оня остарява, който е изгубил светлината, топлината и силата си. Щом изгуби светлината, топлината и силата си, човек започва да остарява, краката му отслабват и не държат. Рече ли, че е остарял, а не е изгубил светлината, топлината и силата си, той си самовнушава.
Освобождавайте се от внушенията, колкото и да е мъчно това. Някой казва: Мъчно, тежко ми е нещо; не зная, де е причината. Скръбта не е негова, той е възприел скръбта на своя приятел и си внушава, че е негова. Приятелят му е търговец, изгубил голяма сума и скърби; или жена му и децата му са умрели, и той още повече скърби. Като приятели, те са свързани, и единият възприема скръбта на другия. Първият страда, без да знае причината на страданието. Чрез вътрешното си радио той е приел скръбта на приятеля си – свързал се е с него. Ако приятелят му се радва, и той се радва. Днес 90% от страданията, които хората преживяват, са чужди; само 10% са техни. Някой страда, без да знае причината за страданието си. Много просто – друг някой страда, а той възприема страданието му. Някога се радва, без да знае, защо се радва. Друг някой се радва, и той възприема радостта му. Като знае тоя закон, човек може да се лекува. – Как ще се лекува? – Като се свърже със здрави и добри хора, които го обичат. Достатъчно е те да отправят мисълта и доброто си желание към него, за да оздравее той в скоро време. По същия начин хората могат и да си пакостят. Ако десетина души мразят някого и отправят мисълта си към него, ще му причинят някаква пакост. Длъжниците могат да причиняват пакости на своя кредитор. Ако имаш десет длъжници, които не те обичат, те могат с мисълта си да те изпратят преждевременно на оня свят. Имаш ли такива длъжници, бъди готов да простиш дълга им, за да ти пожелаят добър живот и дълги дни. Мнозина умират преждевременно по единствената причина, че не искат да правят добро.
Някой иска да бъде кротък. Докато не се свърже с кротките хора, той не може да бъде кротък. – Искам да бъда умен. – Свържи се с умните хора, ще бъдеш умен. – Искам да бъда здрав. – Ще бъдеш здрав, ако се свържеш със здравите хора по лицето на земята. Днес народите воюват, но въпреки това, ще намерите здрави хора, които са в съгласие с вас. – Искам да стана поет, да пиша хубаво. – Свържи се с поетите. Има добри, умни, здрави хора в света, които са се проявили. Има добри и умни хора, които още не са се проявили. Има учени, философи и поети, които са се проявили; има и такива, които още не са се проявили. За нас са важни тия. които са проявени вече. Те са хора на настоящето; непроявените са хора на бъдещето. Проявете доброто, което е вложено във вас, да станете добри хора. Мислете по нов начин. Старото е отживяло времето си. Ще кажете, че не живеете добре. – Това не е нещо ново. Много хора не живеят добре. Трябва да знаете причината за лошия живот. Мислете право, без да надценявате и подценявате нещата. Някой мисли, че на Изгрева живеят само ангели. После виждат, че не е така, и се разочароват. Има ангели, но всички не са. Едни знаят, защо са дошли на земята и служат на Бога. Други сега се учат да служат. Те са кандидати за ангели. Под „ангел“ разбираме същество, което свири хубаво. Другите сега взимат уроци по музика. Като се научат да свирят, и те ще станат добри музиканти и служители.
Хората искат да придобият нещата по лесен начин. – Това е старо разбиране. Религиозният мисли, че като се помоли на Бога, всичко ще придобие. Той трябва да се моли, защото молитвата е разговор на душата с Бога. Как ще се молиш? Ще изучаваш езика на небето. Ако не изучаваш тоя съвършен език и не говориш на него, молитвата ти няма да се чуе. Някой се моли с часове и мисли, че молитвата му трябва да се приеме. Моли се, разговаряй се с Бога, без да очакваш да ти се даде нещо. Достатъчно е да отправиш молитвата си с любов, за да ти се наредят работите. Кажи на някого една сладка дума, за да го спечелиш на твоя страна. Той е готов да се отзове на молбата ти. Срещаш един болнав човек. Не казвай, че такава му е кармата, че трябва да тегли, но кажи му, че ще оздравее, че голямо благо го очаква. Кажеш ли му така, той ще се насърчи, и един ден, когато придобие някакво благо, ще помисли и за тебе, ще ти даде нещо от своето богатство.
Казваш: Ако го насърча, ще оздравее ли? – Ти кажи и не мисли. Кажи му, че утре, в шест часа сутринта, слънцето ще изгрее. За да се увери, нека излезе вън, да го посрещне. – Отде знаеш, че слънцето ще изгрее точно в шест часа? – От календара. Има астрономически календари, в които е писано, всеки ден, в колко часа слънцето изгрява и залязва. Поддържай положителни мисли в себе си. Ако имаш тъмнина в съзнанието си, кажи: Сега е нощ в мене, но утре слънцето ще изгрее и ще разпръсне тъмнината. Ако слънцето не изгрее, ти ще заминеш за другия свят. Наистина, докато слънцето изгрява, ти живееш; щом престане да изгрява, ти заминаваш за оня свят. Под „заминаване за другия свят“ аз разбирам появяване на облаци, които не позволяват да виждаш слънцето. Казваш: Тая сутрин слънцето не изгря, не го видях. Не си видял нито изгряването, нито залязването на слънцето. Ти виждаш само облаци, чуваш вятъра и бурята, които произвеждат пертурбация в твоя ум. Кажи си: И това е за добро. Ще завали дъжд и ще полее тревите, плодните дървета и посевите. Страданията, които преживяваме, са дъжд, който полива посевите у нас. Ти обличаш новата си дреха, излизащ на разходка, но завали дъжд и те накваси. Връщаш се недоволен, че дъждът развалил дрехите ти. Ти си недоволен, а растенията се радват.
Един ден отидох в Борисовата градина на разходка. Денят беше топъл, небето чисто, ясно. Гледам по небето и виждам, че най-много след един-два часа ще завали силен, проливен дъжд. Срещам три дами, облечени в нови, празнични дрехи, с хубави, модерни шапки. Погледнах ги, усмихнах се малко. Мисля си: Те не знаят, какво ги очаква. След един час заваля проливен дъжд. Виждам, дамите се връщат, но съвършено мокри: дрехите им полепнали по телата, парижките им шапки смачкани. Сега те ме погледнаха, усмихнаха се, с което искаха да кажат: Виж, в какво положение сме. Те не бягат, не се крият от дъжда, не са недоволни, но се смеят, закачат се, говорят за последната парижка мода.
Често и вие изпадате в същото положение. Излезете на разходка добре облечени, без да знаете, че дъжд ще вали. Дъждът намокри дрехите ви, смачка шапката ви, а вие сте недоволни от него и казвате: Такъв ли трябваше да бъде денят? Не се сърдете на времето, но на себе си. Вие трябва да знаете, кога ще се развали времето и кога ще се оправи. Ако мухите силно хапят и ви безпокоят, не излизайте тоя ден; ако имате сърбеж по тялото, не излизайте; ако умът и сърцето ви не са в съгласие, не излизайте; ако сте неразположени, не излизайте. Излизайте, когато сте разположени. Тогава всичко ще ви върви добре. Много хора чувстват болки в гърба, в плешките, в кръста, когато предстои да вали, или пред буря. Това са фиктивни болки, фиктивни полици – отражение на външната природа. Всичко не е фиктивно, все има някакъв вътрешен повод за болките, но и времето отчасти ги предизвиква. Някога човек е добре разположен, радостен. И това се дължи отчасти на времето. Това се забелязва при случаи, когато времето започва да се подобрява. Тогава в атмосферата има повече светлина и топлина, повече магнетизъм. Това показва, че разумните същества ни помагат.
Сегашните хора мислят малко. Те се предават на своите земни грижи, не се интересуват от духовни въпроси. Като е дошъл на земята, човек трябва да се занимава със земния живот, но еднакво трябва да се интересува и от духовния, и от Божествения живот. Някой се отчайва от земния живот и, като не признава духовния, казва: Искам вече да напусна земята. Няма защо да я напущаш преждевременно. И да искаш да я напуснеш, не можеш, няма място за тебе в духовния свят. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място.“ Ако Христос не ти е приготвил място, не можеш да напуснеш земята. В който свят и да отидеш – в духовния, или в Божествения, трябва да ти е приготвено място. И на земята да слезеш, пак трябва да имаш място. Някои хора са слезли на земята преди да им е приготвено място, затова страдат. Ония, които са дошли навреме, когато баща им и майка им са приготвили място, имат условия да учат, да се развиват правилно. Те са щастливите хора на земята.
Има случаи, когато някой човек дойде на земята преждевременно и, ако е българин, казва: Не ми върви в България, ще отида в Америка, дано там ми провърви. Ако е волева натура, той остава в България, но минава през големи мъчнотии и изпитания, докато си пробие път. Не е лесно да отидеш в чужда държава. Там трябва да учиш чужд език, да изучаваш характера на хората, между които си попаднал. Щастливите хора имат широко и високо чело. Лицето им е открито, светло. Те се различават от ония, които са дошли ненавреме и без позволение. Някой българин отива в Америка, да печели. Някога лесно се нарежда, но някога минава през големи мъчнотии. Това зависи от щастието на човека. Не е лесно да научиш английски език и да се справиш с характера на американеца. Щастливият човек има хубаво чело. Оня, който казва, че няма щастие, е твърд по характер, упорит, неотстъпчив.
Как може човек да бъде щастлив, да се насърчи? – Като почувства, че отнякъде иде помощ. Добре е и сам да си помага, добре е и другите да му помагат. Аз съм правил опити, да се свързвам със съзнанието на хората, да влизам в положението им и да им помагам. По тоя начин чувам някой да си казва, че не му се живее, защото работите му са объркани. Аз му изпращам мисълта, че работите му ще се оправят. Като възприеме тая мисъл, той се насърчава, успокоява, и животът му се осмисля. В него се събужда желание за работа, за учене. Сега и на вас казвам: Работете, учете, без да се състезавате. Могат да се състезават виртуозите, но не и учениците. Ученикът трябва да учи, без да се състезава. Радвайте се, когато видите, че някой учи, и не казвайте, че не може да стане учен човек. Какво разбирате, когато казвате, че тоя или оня човек не може да стане учен? Искате да кажете, че той е слабо, малко конче, не може да носи повече от сто килограма товар. И малкото конче е слабо, но и старият кон не може да носи голям товар. Обаче, светът не е пълен само с коне. Вижте, колко мухи хвърчат около вас. Какво ще кажете за тях? Ще ги наречете досадни. Вие не знаете, че мухите помагат на хората. Като кацнат по тях, те ги освобождават от отровните вещества, отделени чрез потта, както и от някои микроби. Добри неща могат да се кажат за мухите, но опасно е да се говори, да не изпаднете в суеверие. Когато изучава обширния Божи свят, човек трябва да има светлина, да разбира нещата, да не взима крива посока. Някои мухи подсъзнателно предсказват, какво ще се случи на даден човек. Други мухи хапят лошо. Така те предсказват, че ще дойде някой човек в дома ви и ще ви ухапе. С това мухата предупреждава човека, ако има да плаща полици, да ги изплати навреме, да не става нужда да дохожда кредиторът да се кара с него. Като не разбира тоя език, длъжникът взима кърпа и изгонва мухата навън. Казвам: Ако не вземете под внимание това, което ви говори мухата, ще дойде кредиторът и ще ви нарече безчестен човек, нехранимайко и т. н. За хиляда лева дълг, той ще тури на лицето ви куп обидни и лоши думи. Някой път хората се карат и за по-малко от хиляда лева. Достатъчно е да откъснеш един плод от градината на някого без позволение, за да предизвикаш неговото недоволство.
Преди два-три месеца правеха около Изгрева скривалища. Млади хора копаеха дупките и, като оставаха за известно време свободни, влизаха в градината и късаха незрели още ябълки и круши. Хапнат ги, видят, че не могат да се ядат и ги изплюват. Така те разваляха плодовете: нито ги ядат, нито ги оставят да узреят. Това е една лоша черта. Българинът, без да мисли за последствията, прави подобни грешки. Като влезе в някой бостан, той вземе ножа и направи разрез на някоя диня, да види, дали е узряла. Ако динята се окаже незряла, той я оставя на корена и отива да търси друга – зряла. Така той може да нарани десетина дини, докато намери една хубава, зряла. Ще я откъсне и ще я изяде, без да мисли за ония, които е наранил и оставил. Те не могат вече да узреят. Има външни признаци, по които се познава, коя диня е узряла, без да се нарязва. Зрялата диня е като красивата мома – лъскава, с приятен цвят. Мястото, дето се държи за корена, е малко хлътнало. И при чукане, тя звънти ясно. Да нарязваш динята, докато е още на корена, това е лош навик. Откажете се от своите стари, лоши навици. Някой, още със ставането си от сън, седне на стол, тури десния си крак върху левия, или левия върху десния и започва да се чеше по врата. Това е лош навик. Станеш ли сутрин, нито се почесвай по врата, нито кръстосвай крак върху крак, но застани свободно.
Остави старите навици настрана. И дали си разположен, или неразположен, отправи мисълта си към Бога и благодари за всичко, което ти е дадено. Ако си неразположен, благодари и за неразположението си. То може да е чуждо, но като благодариш, ще се освободиш от него. Боли те плешката или ръката, пак благодари. Вземи малко гореща вода, направи си един компрес, и болката ще мине. Ако в това време дойде някой приятел на гости, помоли го да прекара ръката си по плешката или болната ти ръка, и болката ще мине. Ще кажете, че не обичате да ви бутат. Добре е никой да не ви бута, но понякога едно докосване с ръка от приятеля ви действа благотворно върху организъма. Ако вятърът и слънцето не ни докосват, какво щеше да стане с нас? Ние се освежаваме и обновяваме благодарение на чистия въздух, на слънчевата светлина и топлина. И хората, със своите погледи, си влияят благотворно. Мощна сила се крие в човешкия поглед. Ти си отчаян, неразположен. Мине край тебе едно дете или стар човек и те погледне. Чрез погледа си той иска да ти каже: Не се отчайвай, върви напред. Добър е Господ, ще ти помогне. Ти мислиш, че повечето хора са лоши и се пазиш от тях.
Помнете: Всички хора – добри и лоши, са проводници на Божието благословение. Понеже искате да знаете истината, казвам ви: Всички хора, без изключение, са проводници на Божието благословение. Закон е: ако вярвате в това, благословението ще дойде; ако не вярвате, благословението няма да дойде. Това, в което човек вярва, то става. Ние вярваме в Божествения порядък, и той иде.
Мнозина запитват: Как е възможно всички хора да са проводници на Божието благословение? Питам: Какво ще кажете за умивалника във вашата къща? Удобство ли е той за вас, или не? През него минава и чистата, и нечистата вода, въпреки това, той е голямо удобство за вас. Следователно, и лошият човек, като умивалника, взима лошавината от хората. Като мине край тях, той взима лошавината им и ги облекчава. Добрият дава, лошият взима. Ако не намери лошо, лошият взима добро. Ето защо, добре е всякога да имаш по малко лошо в себе си, за да има какво лошият да вземе от тебе. Лошият се задоволява и с лошото. За него е важно да вземе нещо. Вземе ли от доброто, ти страдаш и казваш за него, че е груб човек. Той е груб, но и ти си груб. Докато са на земята, всички хора са груби. Хванеш едного, раздрусаш го. Може да го раздрусваш за добро, но важно е, че си го раздрусал. В тоя случай, или ще вземеш нещо от него, или ще му предадеш. Човек или дава, или взима. Отваря устата си, диша – поема въздух. Отваря устата си, издишва – дава нещо. Погледнеш един човек: или даваш, или взимаш. И той те погледне: или дава, или взима. Това е обмяна. Без обмяна не може. Никой не може да избегне закона на обмяната. Избягва ли тоя закон, ще дойде по-голямо зло. Важно е обмяната да бъде правилна. Срещнеш един човек, пита те нещо – не го избягвай, погледни го добре и го поздрави. – Не го познавам. Познаваш ли го, или не, поздрави го. Сегашните хора се поздравяват, само ако се познават. Като отидете при някоя хубава ябълка, кой ви запознава? Ябълката сама се препоръчва. Добрият носи препоръката със себе си. Като те срещне, той казва: Поздрави Оня, Който ме придружава. Той ме е създал. Той е в мене и вън от мене. И тебе, като те срещат, също трябва да те поздравяват. И с тебе върви Оня, Който те е създал. Гледаш една картина и се възхищаваш от нея. Кой е създал тая картина? Има един, който я създал. Следователно, поздравявайте Бога, Който живее във всички хора. Той е навсякъде.
Казвате: Това ще проверим, като отидем на оня свят. – Какъв е оня свят? – Той е свят на светлината. Докато сме в тая светлина, виждаме се; щом загасим светлината, не се виждаме. Тая светлина е и в нашия ум. Ние сме щастливи, докато имаме светлина в ума си. С тая светлина хората искат да разрешат всички въпроси. Ако разрешите всички въпроси изведнъж, какво ще правите в бъдеще? Дава ли учителят на ученика си да реши всичките задачи в един ден? Той му дава да реши най-много три-четири задачи на ден. Всичките задачи ще се разрешат в бъдеще. Някои задачи ще се разрешат още днес, но повечето ще останат за далечното бъдеще.
Сега искам всеки да си избере по една песен и да я научи добре. Ще помолите някой да ви я изсвири или изпее правилно, и след това ще си я пеете няколко пъти сами, да я научите добре. Каква ще е песента, не е важно – добре да я научите. Ще кажете, че сте набожни хора, не можете да пеете каква и да е песен. Не си въобразявайте, че сте много набожни и не желайте да бъдете много набожни. Не желайте да станете цар, да управлявате хората. Да бъдеш цар, това значи, да знаеш, как да се обхождаш с ума, със сърцето и с душата си. Да бъдеш цар, това значи, да царуваш в себе си. Само така можеш да изучиш характера да даден човек и да го напътваш. Само така ще контролираш старите си навици.
Изпейте песента: „Настанаха светли дни за млади и за стари“. Какъв трябва да бъде младият и какъв старият? Младият трябва да бъде здрав, а старият – умен. Младият яде сладко, а старият чете хубави книги и се радва. Младият и старият трябва да се освободят от своите стари навици както войникът от своя полковник. Войникът стои пред полковника, но не е свободен, все трябва да му козирува. Старите навици са полковници, на които трябва да служите и да им козирувате. Ако искате да бъдете свободни от тях, свалете военната си форма и облечете цивилни дрехи, да не ви познават. Докато не свалите военната си форма, все ще отдавате чест на полковника. И ако не му отдавате чест, както трябва, той ще постъпва с вас, както намира за добре.
Сега, кое е по-добро, да пеете, или да ви пеят? Да ядете, или да гледате, как другите ядат? Добре е, когато ни пеят; добре е и ние да пеем. Кое е по-добро: ти да вярваш, или другите да вярват? По-добре е ти да вярваш. Твоята вяра ще ти донесе благословение. Следователно, като дишаш, като пиеш вода, като ядеш хляб, като вярваш, ти се благославяш.
Учителят пее: „Настанаха, настанаха, настанаха светли дни; за младите, които сега идат в света, и за старите, които се готвят да напуснат тоя свят.“
„Настанаха светли дни, настанаха светли дни, настанаха светли дни за младите и за старите. Младите да работят, старите да ги поучават.“
Вярвайте, че има кой да ви обича. Не един, но трима ви обичат: единият е от най-добрите, вторият е от най-умните, а третият – от най-силните. Това да бъде вашето верую. И тогава, дето и да сте, казвайте си: Понеже трима ме обичат – най-добрият, най-умният и най-силният, и аз искам да бъда като тях.
2. Лекция от Учителя, държана на 13 октомври, 1943 г. София. – Изгрев.
Общ Окултен Клас
13.10.1929 06:00 Неделя,
София
|
| |
Из том „Новият светилник”, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 23.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2377
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
