Размишление върху любовта и обичта.
Всеки си задава въпроса, какво нещо е човекът. За да се задава този въпрос, това показва, че човек няма ясна представа за себе си. Гледате човека в движение, имате една представа за него; гледате го, когато спи, имате друга представа. Когато спи, той затваря очите си, тих и спокоен е; от време на време някой мускул на лицето му трепва, и той се обръща на една или на друга страна. Някои хора спят спокойно, не се обръщат; на която страна легнат вечер, на същата страна се намират сутрин. Други пък се обръщат ту на дясната, ту на лявата си страна, ту на гръб – неспокойно спят. Когато са будни, хората също се различават: едни говорят тихо, меко, а други – високо, грубо. Ако питате някого защо говори толкова високо, ще ви каже, че така му е удобно. Когато има да взима, човек говори високо; когато има да дава, говори тихо, ниско. Важно е да разбирате вътрешния смисъл на високото и на ниското говорене.
Задава се още и въпросът: какво нещо е топлината и какво – студът? По какво се различават те? – По броя на трептенията, на амплитудите, на разстоянието, което заемат. Тази е причината, поради която мерките, с които определят топлината, са различни от тези, с които определят студа. Знаковете, с които се определят, също са различни. При това, студът достига най-много до минус 273°, а топлината – до милиони градуси.
Както се разглежда въпросът за студа и топлината, така се разглежда въпросът за тъмнината и светлината, за злото и доброто. Какво представя доброто и какво – злото? Всяко нещо, което поставя живота за основа, е добро; всяко нещо, което поставя смъртта за основа, е зло. Доброто се разбира само от разумния човек, на когото съзнанието е будно, който никога не спи. Който спи, той не разбира доброто. Той говори за него, казва за някого, че е добър, но не разбира същността на доброто. Казваме: Добра нива е онази, която ражда добро жито; добро лозе е онова, което ражда добро грозде; добра, чиста вода е онази, която носи в себе си благата на живота.
Що е човекът? – Същество, което се движи от едно място на друго. Той е свързан за земята, по-далеч от нея не може да отиде. Той поглежда към луната и си мисли за условията, които съществуват там. Какво има на луната? Вечер има голям студ, а през деня – голяма горещина. Тя действува върху въображението на човека. Под нейно влияние той си мисли, че е красив, богат, учен, но като излезе от въображението си, вижда, че всичко това било илюзия. Като дойде до мисълта и чувствата, човек разбира, че ангелите живеят в тези светове. Тъй щото, човек мисли и чувствува чрез ума и сърцето на ангелите. Чистата и права мисъл е достояние на ангелите. Това, което хората наричат мисъл, е в същност въображение.
Един млад циганин турил на главата си едно гърне с мляко и тръгнал да го продава. Като вървял, той си мислел за бъдещето и си представил, че, като продаде млякото, ще си купи една кокошка, която ще снесе много яйца. Яйцата ще се излюпят, ще си има пиленца. Като пораснат пиленцата, той ще ги продаде и ще си купи агне; то ще порасне, ще стане голяма овца. Тя ще му роди няколко агънца, които ще продаде и ще си купи една крава. После ще продаде теленцата, ще си купи кон, ще го впрегне и ще работи с него, докато забогатее. Като стане богат, ще си намери една красива циганка, която ще му роди едно красиво циганче. Така си рисувал живота циганинът и подскочил от радост. Гърнето паднало на земята, млякото се разляло, и той се озовал пред разбити мечти – нито циганката, нито циганчето постигнал.
Мнозина живеят с въображението си, като младия циганин, но в края на краищата, изгубват реалното. Човек трябва да мисли. Той е дошъл на земята да работи и да учи, а не да благува. Дълго време трябва да учи, докато разбере живота и неговите прояви. Не е достатъчно да има цигулка, да знае кой я направил, от какво дърво е, какви са струните, но той трябва да свири. Не е достатъчно да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, но трябва да бъде добър цигулар. Някой казва: Аз съм човек. Това значи: Аз имам цигулка, т. е. цигулар съм. Бог ме е създал. – Значи, добър майстор е направил цигулката ти, но тя трябва да знае да говори. Всеки човек има цигулка. Колкото и да не знае да свири, поне четирите струни може да докосне; после, ще я нагласи и ще изсвири нещо. Модерният и опитен цигулар ще изсвири нещо от Бетовен, от Моцарт, от Бах. Обикновеният цигулар ще изсвири една народна или хороводна песен. Както знае да говори човек, така знае и да свири на своята цигулка. Тялото е цигулката, която му е дадена да обработва. Тоновете, които излизат от цигулката, представят неговата мисъл. Колкото по-чисти са тоновете, толкова мисълта е по-права. Като свири, човек храни душата си. Той се нуждае, освен от физическа, още и от духовна храна.
Като живее, човек минава през няколко процеси: хранене, мислене и чувствуване. Храната е материалът, който се използува за поддържане на организма. Мисълта и чувстването са градивни процеси. Те използуват физическия и духовния материал за съграждане на физическото, на умственото и на сърдечното тяло на човека. Красив е човекът, но бъдещият човек ще се различава коренно от днешния. Каквато ще бъде разликата между бъдещия и сегашния човек, такава е разликата между сегашния и миналия. Има един образ, към който се стреми човек. Това е образът, който Бог е направил още при създаването на света. За него се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое".
Ние се интересуваме от храната дотолкова, доколкото можем да извадим от нея живота. Ако човек не мисли върху това, което Бог е създал, той не може да се ползува от живота, който е скрит в цялата природа. За да се ползуваме от природата, трябва да проявим и външен, и вътрешен живот. Външният живот се изразява чрез движение, а вътрешният – чрез мисъл, чувстване и действие. Движи се физическият човек, за когото се казва, че е направен от пръст. За да стане жива душа, която да мисли, чувства и действа, трябвало е Бог да вдъхне през ноздрите му от своето дихание. Красив е бил първият човек, но след грехопадането се е изопачил. Днес той трябва съзнателно да работи върху себе си, да се изправи, да се върне там, отдето се е отклонил. Каква е дрехата, с която били облъчени първите хора? Ще кажете, че те били облечени с дрехи, каквито сегашните хора носят. И на сегашните хора липсва нещо. Техните дрехи не са изработени с любов. За да бъдат здравословни, преди всичко, овчарят трябва да бъде добър, разумен и справедлив. Като пасе овцете си, трябва да се отнася добре с тях, да не ги ругае, да не ги бие, лоши думи да не им казва. Щом се отнася добре с тях, те доброволно ще си дават вълната. Който я купи, трябва да я пере с чиста вода, да я преде и тъче с разположение и радост. Вретеното, на което се преде човешкият живот, не е нищо друго, освен земята, която се върти около себе си и около слънцето. Бог е направил първата дреха на човека от преждата, която земята изработила.
Сега, за нас е важно, какво Бог е направил; за човека пък е ценно, какво той може да направи. Ще турим на място основата, вътъка и ще започнем да тъчем. Като изтъчем плата, ще намерим добър шивач, да скрои и ушие дрехата. Който облече дреха, изработена с любов, той ще чуе най-хубавата песен, която едва ли някога се е пяла в света. Това значи да си изработи човек сватбарска дреха, с която да влезе в небето. Под думата „небе" разбираме разумния свят, между същества, които любят. Разумните и възвишени същества любят, а човек обича. Любовта се изявява чрез музика и песни, написани в мажорни и миньорни гами. Мажорните песни имат сила, а миньорните – мекота. В обикновената музика под миньорни песни разбират такива, които съдържат тонове с понижение.
Какво представя човек? – Копие от първоначалния, истински оригинал. „Познай себе си!" – е казал един от старите гръцки философи. За да се познае, човек трябва да познае първо своя оригинал. Оригиналът, по който човек е създаден, се отличава по три неща: доброта, сила и разумност. От доброто, като основа на живота, се вади градивен материал. Силата произвежда движението. Като се подвижил, човек станал жива душа. Дето има движение, там е животът. Разумността пък подразбира словото и мисълта. Като мисли, човек дохожда до положението да съзнава, че живее не само за себе си, но и за своите ближни. Ако мисли само за себе си, той се отдалечава от истинския живот и изпада в статическо положение. Колкото повече навлиза в Божествения свят, човек определя отношенията си към Бога, като Негов син, и разбира, че без любов няма живот. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. Адам сгреши, защото още не беше се определил. Той живееше в рая, но не се ползуваше от условията, които му бяха дадени. Той съзнаваше, че не е готов още да живее в рая, с Бога, и пожела да има другарка, с която да се разговаря. Желанието му, да има около себе си същество, подобно на него, стана причина да излезе от рая.
Сегашните хора са извън рая. След излизането на Адам и Ева от рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първите човеци от рая? – Изкусителят. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче, те не знаеха, как да излязат. Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с която да проявят неподчинение на Божиите заповеди. Погрешката на Адама се заключаваше в неговото скрито желание, да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове, когато пожелаеше, но не беше опитал, какво значи да получи плод от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адама и при първия случай, който й се представи, тя му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа, как се яде този плод. Първо тя хапна от него, а после даде и на Адама. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии паднаха от гърба им, и те се намериха пред отворената врата на рая.
Какво става с човек, който греши и прави престъпления? Стражари го хващат и го затварят, като турят на ръцете и краката му вериги. Щом влезе в затвора, той е далеч вече от бащиния си дом. Той влиза в нов свят, но лишен от светлина и свобода. На научен език казано, той слиза в гъстата, неорганизирана материя. Като се натъкне на тези условия, човек започва да мисли, какво да прави, за да излезе от ограничението. Той се чуди на положението си: богат е, но не е доволен – нещо му липсва.
Един млад селянин от Варненските села се отличавал между момците, свои другари, с голяма сила и необикновено здраве. Прочут бил между селяните. Всички го знаели като голям юнак и борец. Едно му недостигало – момите не го харесвали и бягали от него. Той често казвал на майка си: Мамо, не зная, какво да правя с тази сила и това здраве, които Бог ми е дал. Защо, ми са, щом момите не ме харесват. Един ден той заболял от тежка болест, която го газила три години. Като отслабнал съвършено, той казал на майка си: Мамо, да ми върне Бог здравето и силата, и с камъни да ме товари, на всичко съм готов. Сега той разбрал, че здравето и силата са за предпочитане в света.
Сегашните хора имат сила, знание, здраве, богатства, но пак са недоволни. Защо? – Защото мнозина от тях ги използуват криво, не знаят, къде да ги приложат. Силният прилага силата си там, дето не трябва. Като намери някой слаб, бърза да го повали на земята, да му покаже, че е силен. Излиза друг, по-силен от него, и го поваля на земята. Вторият пък среща по-силен, който поваля него и т. н. Така и учените и богатите се борят помежду си, всеки иска да излезе пръв, да събори противника си. При това положение, могат ли хората да се обичат? Докато се тъпчат едни други, никаква любов не може да съществува между тях. В света съществуват две категории хора: учени и невежи, силни и слаби, добри и лоши, праведни и грешни, красиви и грозни. Ученият казва на невежия: Признаваш ли ме за учен? – и го повали на земята. Добрият казва на лошия: Признаваш ли ме за добър? – и го повали на земята. Така постъпват и праведният, и грозният, но в края на краищата и едните, и другите са нещастни. Слабият иска да стане силен, грозният – красив, невежият – учен, грешникът – добър, но с цел да господствуват над по-слабите от себе си. Това е криво разбиране на живота.
Съвременният свят се нуждае от добри, силни и справедливи хора, които да кажат: Слаб е този човек, но да не го натискаме; ако е паднал, да му дадем възможност да стане, да се изчисти и да върви напред. Какво прави майката с детето си? – Дълго време тя го къпе, докато го изчисти и вложи в съзнанието му идеята за чистота. Като плаче, тя се вслушва в гласа му, радва се, че то пее. В плача му тя схваща музикални тонове. Тя е доволна, че то взима вече основния тон. След това в нея се явява желание, да стъли детето й на краката си и да започне да се движи. Най-после в нея се заражда желание детето й да учи. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора едни към други. Ще каже някой, че въздиша, че има страдания. – Това е в реда на нещата. Без страдания и без радости не може. – Искам да се радвам, да бъда силен, да забогатея. – Това са задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания. Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне някого на земята, ще знаете, че това не е позволено. Камъкът да натиска камък, това е естествено, но човек да натиска човека, това не е позволено. Добрият човек освобождава потиснатия.
Докато хората продължават да се натискат едни-други, животът няма смисъл. Като се обезсърчават, мнозина казват, че няма защо да живеят, всичко е безсмислено за тях. Вземете пример от очите, ушите, устата, ръцете и краката. За кого живеят очите? – За светлината? Ушите? – За звука. Устата? – За яденето. Ръцете? – За работата. Краката? – За ходене. Човек е дошъл на земята, за да се познае. Всеки трябва да знае, защо е роден и какво може да направи. Всеки трябва да се запознае с душата си, т. е. с доброто; после трябва да се запознае със сърцето си – с живота и най-после, със своя ум – с мисълта си. Щом се запознае с душата, със сърцето и с ума си, той придобива истинската красота. Без красота няма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и неблагодарността; красотата е родила доволството и благодарността. Благодарните хора са станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарните – невежи, грозни, лоши и слаби. – Слаб човек съм. Какво трябва да правя, да се освободя от безсилието? – Да благодариш за всичко, което ти е дадено. Както учениците се срещат с учителите си, така и ти ще се срещаш с Господа, Той – на своята катедра, а ти – на своето столче, и оттам ще се разговаряте: Той ще те учи, а ти ще възприемаш и прилагаш.
Като не разбират причините на злото, мнозина ги търсят в дявола и него считат виновен за всичко. Те не са прави. Дяволът е внесъл стремежи и желания в хората, да постигнат велики неща, да станат господари на света. Някои майки и бащи са заели тези служби по подтик, внесен пак от дявола. Много хора са станали учени, музиканти все по същата причина. Красиви неща е създал дяволът, затова не трябва да го обвинявате. Той каза на Ева, че, ако яде от плода на забраненото дърво, ще стане силна като Бога. Ще кажете, че той е виновен за падането на човечеството и за съгрешаването на първите хора. Вината не е в дявола, но в Ева. Тя трябваше да го попита, по кой начин да изяде плода. Дяволът учи хората на нещо, но те трябва да го разбират. Ако не разбират, нека питат, но да не бързат да прилагат учението му.
Един светски човек се обърнал към Бога и станал религиозен. Той си купил една Библия, турил я под възглавницата си и без да я чете, очаквал да се наредят работите му. Какво станало? Не само че работите му не се наредили добре, но от ден на ден положението му се влошавало. Той си казал : Чудно нещо! Откак купих тази книга, работите ми се объркаха повече. Ще я туря в огъня, да изгори, да се освободя от нея. Решил и изпълнил решението си. Библията изгорила, но случайно едно крайче от една страница не изгоряло. Той взел листчето и прочел: „Бог е Любов". Ще скрия това листче в джоба си, казал си той, и ще мисля върху него, да видя, какъв ще бъде резултатът. Какво било очудването му, когато от този ден, именно, работите му тръгнали добре. Той турил в сърцето и в ума си мисълта, че Бог е Любов, и работите му се оправили.
Следователно, не носи Библията на гърба си, нито я туряй под възглавницата си. Носи всеки ден в ума, в сърцето и във волята си мисълта, че Бог е Любов, за да постигнеш всичко, което душата ти желае. Понеже сме направени по образ и подобие на Бога, ще станем като Него. Бог е мислил хиляди и милиони години наред, докато създаде света, докато направи човека и му даде всички блага и условия за добър живот. Един ден, когато човек се пробуди, ще разбере, какво е правил Бог и колко време е мислил, за да се прояви. След всичко това ще кажете, че Бог не мисли за вас. Всичко следи Той, нищо не може да избегне от Неговото око. Той следи и най-малките движения на човешката мисъл. Той следи и най-слабите чувствувания и движения и знае, как мисли, чувствува и постъпва всеки човек. Той следи и най-малките му движения и постъпки. Всеки момент Бог внася възвишени и светли импулси в човека, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаят, отпущат се, отлагат, не искат да дадат ход на доброто, което им се нашепва. Колко учени хора, колко търговци са изпуснали моментите да помогнат на някой нуждаещ. Ученият погледне към невежия, който иска помощ от него, но той го отминава, като казва: Нямам свободно време. Пет минути иска човекът. Отдели му пет минути от времето си и продължи научните си изследвания. Търговецът седи в дюкяна си, някой беден го безпокои, иска помощ от него. – Нямам пари за раздаване, иди да работиш. Какво ти коства да му дадеш един лев? Ако по-жертвуваш нещо за ближния си, и за тебе ще пожертвуват. Ако не си готов за жертва, вместо него, тебе ще поставят на работа. Природата ще ти прати болест, ще те тури налегло и ще те застави да се обръщаш на една и на друга страна в леглото си, да се въртиш с часове. След това ще се оплакваш, че си дал за лекари и за лекарства хиляди левове. Защо да не кажеш „Бог е Любов“ и да дадеш на бедния няколко лева? Любовта е в сърцето. Вложи любовта в ближния си, и той сам ще започне да работи, Любовта ще го подтикне към дейност.
Често хората ме запитват, вярвам ли в Христа. Аз не отговарям на този въпрос, но се стремя да правя добро на всички, които искат нищо от мене. Като им направя добро, казвам им: Вложете Бога, т. е. любовта в сърцето си, и всичките ви работи постепенно ще се наредят. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище в сърцата ви." Когато Бог направи жилище в човешкото сърце, тогава всичко ще се оправи. Кога майката и бащата са щастливи? – Когато се роди първото им дете. Кога човек е щастлив? – Когато в ума му се роди първата мисъл, в сърцето – първото чувство – и във волята – първата постъпка. – Да видим лицето на Бога. – Когато погледнете небето, осеяно от милиарди звезди, вие вече Го виждате. Многобройните звезди на небето са израз на Божието лице. Красивата синева на небето е друг образ на Божието лице. От това лице се излъчва светлина, която прониква целия свят и на всички дава по нещо. На всеки човек тя казва: Бъди добър! Нека доброто расте и се развива в тебе. Бъди силен! Употреби силата си за добро. Бъди умен! Употреби разумността си за произвеждане на светлина. Прави добро на всички хора, на всички живи същества.
Вложете в сърцата си думите „Бог е Любов", за да оживеят, както посадените в земята семена израстват и се развиват. Когато тези думи оживеят в сърцата ви, вашето дърво на живота ще се окичи с зрели, сладки плодове. Красиво е всяко плодно дърво, което ражда. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка, която дава плод, се обрязва; а която не дава плод, отсича се и в огъня се хвърля". Казано е, че дървото се познава по плода; същото се отнася и до нас. Нашите светли мисли и чувства, нашите добри постъпки създават нашия образ, от който излиза сила. Те са плодовете на нашия живот. По тях ни познават и в този, и в онзи свят. Човек се обича за това, което дава от себе си на другите хора. Понеже Бог е вложил в нас своите светли мисли и чувства, ние трябва да Го обичаме. Като Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, каквото пожелаем и каквото очакваме, ще ни се даде. С любов всичко се придобива; без любов нищо не се придобива. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз Го възлюбих". Той даде всичко заради Господа, да изяви любовта си към Него.
Всички хора трябва да дадат нещо от себе си за Господа, но трябва и да приемат нещо от Него. Давайте, за да приемате. Когато някой ви залюби, той ви изпраща любовно писмо, с което отивате при Бога и Го питате: Защо ме люби този човек? – Отвори писмото и прочети. Какво правят някои моми и момци, когато се влюбят? – Те бягат. Момата бяга от момъка, а момъкът – от момата. Защо бягат? – Да не изгорят. – Това, което изгаря хората, не е любов. Когато някой момък залюби млада мома, тя почернява – лицето и става тъмно. Това е любовта на адепта, който изкуси Ева. Той обещава на момата златни кули: царица ще я направи, ще я носи на ръце, слуги ще има на разположение, ще я облича в коприни, нищо няма да работи. Много обещания дава, но нищо не изпълнява. Друг момък се влюби в никоя мома, и лицето й светне. Тя става весела, подвижна, пъргава. Той нищо не й обещава, но казва, че тя трябва да отвори сърцето си за всички, които я обичат; да излезе от инертното, очаквателно положение, да стане на крака и да отмени майка си в работата.
Разправят един анекдот, който се случил в Бостон, с американския председател на Щатите – Вашингтон. Един ден той бил на пазара, наблюдавал, как хората купуват и продават. По едно време той спрял вниманието си върху един богаташ, който купил един пуяк, но се озъртал, търсел човек, да му го занесе вкъщи. Намерил няколко носачи, но не се установил нито на един, скъпо му се видяло това, което искали. Тогава Вашингтон се приближил към богатия господин и му казал : Аз мога да ви услужа. Той веднага взел пуяка и тръгнал след богаташа. Като стигнал до къщата му, спрял се и подал пуяка на собственика. Последният бръкнал в джоба си, извадил един долар и го подал на носача. – Благодаря, господине, не се нуждая от пари. – Как, да не би и ти да си недоволен от възнаграждението? В този момент Вашингтон извадил картичката си и я подал на богаташа. Той останал крайно изненадан и засрамен, като прочел името на Вашингтона. След това той тихо добавил: Ако аз мога да нося пуяка, защо да не направиш и ти същото? При това, не мога да взема пари за услугата, защото уважавам пуяка. Моля те, да не го колиш. Ако ме обичаш, ще го оставиш в двора си на свобода. Нека ти остане за спомен, да знаеш, че някога Вашингтон, председател на Щатите, ти е носил пуяк.
Не прави ли същото и Бог? Ти вървиш напред, а Той след тебе, носи пуяка ти, за което Му даваш един долар възнаграждение. Колко хубави и светли мисли, чувства и желания ти донася Бог, за които ти Му плащаш по един долар. Ако Го обичаш, ще задържиш Неговите мисли и чувства в сърцето си. Те ще те повдигнат и ще ти предадат по-голяма цена. Ще приемаш с радост и с благодарност всичко, което Бог ти донася и ще си кажеш: Това, което Бог прави за мене, и аз мога да направя за другите. Това е новото, което носи нови идеи, ново разбиране за живота. Днес всички говорят за любовта, търсят я, но като я намерят, в края на краищата, тя ги изгаря. Да говорите за любовта, това значи, да проявявате Бога, всеки да Го види и познае. Иначе, любовта няма смисъл. Ще кажете, че любовта причинява страдания, че който ви обича, същевременно ви измъчва. Любовта никога не измъчва. Злото мъчи човека, с единствената цел, да го накара да обикне Бога. То не казва на човека, как да Го обича, но го заставя да обича. Изобщо, злото доставя материал за работа, а доброто гради. Доброто показва на човека, как трябва да обича. Казано е в Евангелието: „Не противи се на злото". Сега се иска още нещо: не само да не се противиш на злото, но и да го обикнеш. Като го обикнеш, то ще се разтопи. Злото е твърдо като камък. Ако не можеш да го разтопиш, ще удариш главата си в него и ще я разбиеш. Мъчно се разтопява злото, но ако успееш, ще го превърнеш в течност и в пара и ще лъхне към тебе като ветрец. Тогава ще видиш, че Бог се крие зад злото. Дрехата, с която е облечено злото, е създадена от човека. Кой е цярът срещу злото? – Любовта.
В кой свят най-много се проявява злото? – В човешкия. Там то се шири навсъкъде. В ангелския свят е само началото на злото. В Божествения свят, обаче, никакво зло не съществува. Обикнете злото, за да се освободите от неговия тормоз. Ако някой ти е неприятен, обикни го; не можеш ли сам да постигнеш това, извикай няколко свои приятели да ти помогнат. Любовта е колективен процес, и в нейно име всичко се постига. Тя е процес, който се изявява на открито. Когато влюбените се крият и бягат от хората, те свършват с катастрофа. Лицето на влюбения трябва да бъде светло, а не тъмно. Щом потъмнее, той е на крив път. Като се влюби, болният оздравява, глупавият поумнява. Любовта произвежда преврат в човека. Тя го прави смел и решителен, готов на всички жертви. Той се отваря за всички хора и ги обиква. Може ли човек да обича всички хора? Както житното зърно, в продължение на няколко години, може да се размножи толкова, че да изхрани целия свят, така и любещият може да обича всички живи същества.
Вложете в умовете и в сърцата си думите „ Бог е Любов", за да постигнете желанията си. – Бедни сме, слаби сме, невежи сме. – Щом Бог не е с вас, разбира се, че ще бъдете бедни, слаби и невежи. Отворете се за Божествената светлина, да увеличите амплитудата на своите мисли, чувства и действия. Любовта носи всички възможности в себе си. Пред нея и злото се отваря като доброто. Пред любовта и ангелът на смъртта е красив. Той има две лица: пред човека на безлюбието открива грозното си лице; пред любещия той отваря своето красиво и засмяно лице и го носи през пространството на онзи свят, докато го постави на определеното място. Докато е на земята, човек се лута натук-натам, не знае кого да обича. Като замине на онзи свят, той обиква Бога, защото остава сам.
Време е вече да вложите любовта в сърцето си и когото срещнете, ваш приятел или неприятел, да сте готови да си подадете ръка в името на любовта. Бъдете готови да раздадете всичко каквото имате, в името на любовта. Какво е направил един разбойник? Като разбрал, че Бог е Любов, вложил любовта в сърцето си и каквото откраднал, върнал го на хората, които ограбил. Той им казал: Всичко това правя в името на любовта и желая, всички да се превърнем от разбойници на добри, праведни хора, да проповядваме навсякъде любовта.
Помнете: без любов животът няма смисъл. Като любите, всеки да си постави за задача, да намери първата майка, първия баща, първия приятел в света. После ще намерите първия човек, който е проявил щедрост. Ако не познавате първата майка, първия баща, първия приятел в света, нищо не можете да постигнете. Човек трябва да има образец за всички неща, за да върви напред. Любовта носи истинските образци. Следвайте я, за да се ползувате от нейните възможности и блага.
Поставете си днес като задача, когото срещнете, да намерите една добра черта в него, изразена в очите, в ушите, в носа, в устата, в движенията или другаде някъде. И като го видите, да ви стане приятно. Всеки човек носи нищо хубаво в себе си, за което заслужава да бъде добре посрещнат. Вземете пример от младите моми и момци. Като се срещнат, те веднага намират по една хубава черта един в друг, за която са готови да се жертвуват. Като се оженят, те забравят, че имат нещо хубаво, и развалят отношенията си. Търсете Божественото, както в себе си, така и в своя ближен, да разчитате на него. Какво прави българинът, когато жъне нивата си? Той отделя житото от плявата: житото туря в хамбара, защото разчита на него; плявата дава на добитъка. Правете и вие същото. Ако се жените, разчитайте на Божественото в човека, т. е. на житото в него, а не на плявата – на човешкото. Разчитайте на любовта, на чистото жито, от което може да се направи хубав хляб. Разчитайте на онази любов, която кара сърцето, ума и душата да трептят по особен начин. Това е чистата, истинска любов. В нея болният оздравява, умрелият оживява и възкръсва. Казано е в Писанието: „Които чуят гласа ми, ще оживеят и възкръснат."
Как ще посрещнете любовта днес? Тя ще ви посети по особен начин. Ще бъде облечена скромно, едва ще я познаете. Тя не е облечена в царска мантия, както вие си мислите. Красива е любовта, но скромно облечена. Изкуство е да я познаете в дрехата на смирението. Ако я познаете, тя ще ви даде един от плодовете на живота, от който ще оживеете и възкръснете. Безлюбието носи плодове на смъртта, а любовта – плодове на живота и на безсмъртието. Любовта дава на всеки човек първия плод, първия поглед, първата усмивка, първото движение. Идването на любовта подразбира оживяването и възкресението. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вашите души". Който приема любовта, приема и нейното благословение. Виждайте благословението на любовта във всичко, което днес става в света – добро или лошо. Божието благословение е навсякъде – и в доброто, и в злото. От вас зависи, да го приемете, или да го отхвърлите.
21. Беседа от Учителя, държана на 29 август, 5. ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.
Съборни Беседи
24.02.1942 06:00 Вторник
|
Начало
