Размишление.
Всички се питат, кой е правият път за постигане на добрите желания. – Единственият прав път е пътят на любовта. Някой иска да стане художник. Той може моментално да стане художник, но трябва да влезе в областта на художеството, дето се съединяват всички умове на художниците. Ако не влезе в тази област и не се свърже с умовете на художниците, той пак ще рисува, но няма да направи нито една ценна картина. Ако искаш да станеш музикант, ще влезеш в областта на музиката; ако искаш да станеш поет, ще влезеш в областта на поезията; ако искаш да станеш философ, ще влезеш в областта на философията. Докато не влезе в среда, съответна на неговите желания, човек ще свири, ще пише, ще философства, но никакъв музикант, никакъв поет, нито философ може да стане от него. Влезе ли в хармонична среда, човек постига лесно желанията си, с малки усилия. Всяка хармонична среда води към любовта. Затова казваме, че единственият прав път за постигане на човешките желания е пътят на любовта. Този път не е нито нов, нито стар; той не е нито мъчен, нито лесен. Красив е пътят на любовта. От човека зависи да бъде той лесен или мъчен.
Как проявяват любовта си повечето хора? Като обикнат някого, те му турят юлар и седло, и казват: Дий! Това е мъчният път на любовта, защото заробва. Обаче, има хора, които, като обикнат някого, освобождават го. Те махат юлара и седлото му и го пущат на свобода. Това е лесният път на любовта. Значи, едни хора обичат и с любовта си заробват, а други – обичат и освобождават заробените.
Какво е положението на съвременните хора? – Постоянно се освобождават. Те са потопени в света на любовта, обиколени са с разумни същества, които ги обичат и непрекъснато ги освобождават. Щом излезеш от една мъчнотия, това показва, че са те освободили. Заробването е двояко; човек сам се заробва, и други го заробват. Достатъчно е да обикнеш някого и да пожелаеш да го обсебиш, т. е. да го задържиш за себе си, за да се заробиш сам. В това отношение, човек прилича на онази морска птица, която отдалеч се хвърля във водата, да грабне плячката си, но вместо да извади рибата, тя пада във водата и там се удавя. Какво става? – Оказва се, че рибата е много голяма, и птицата не може да я отнесе със себе си. Докато се домогне до любовта, която освобождава, човек минава през велика школа.
Една млада, красива мома се явила при Господа с молба, да й даде нещо, с което да се прослави в света. Господ чул молбата й и я превърнал в дрянова пръчка. Един учител видял тази пръчка и я взел, с цел да наказва немирните ученици. Като я вдигал и слагал върху гърбовете на непослушните ученици, красивата мома останала недоволна от службата, в която била впрегната, и отишла при Бога да се оплаче. Бог й казал: Сега ще те направя лескова пръчка. Намерил я един добър капелмайстор и я взел, да му служи при дирижиране. В скоро време капелмайсторът се прочул по целия свят, всички говорили за неговите успехи. Това задоволило и младата мома, която благодарила на Бога, че я направил лескова пръчка.
Следователно, докато хората изпълняват служба на дрянови пръчки, да бият с тях непослушните ученици, те всякога ще бъдат недоволни от живота си. Станат ли лескови пръчки и влязат в ръката на добрите капелмайстори, те ще се прославят и ще бъдат доволни от живота си. Първоначално човек ще бъде дрянова пръчка и ще влезе в ръката на учителя, който възпитава непослушните ученици; после ще стане лескова пръчка и ще влезе в ръката на добрия капелмайстор, чрез когото ще се прослави. Онези ученици, които учителят е бил и възпитавал с дрянова пръчка, стават послушни, възпитани и влизат в оркестъра на добрия капелмайстор, който ги дирижира с лескова пръчка. Така изминатият път придобива велик смисъл.
Разумната природа възпитава своите деца по различен начин, чрез различни методи, според степента на тяхното развитие, докато ги доведе най-после до пътя на истината и свободата, на мъдростта и светлината. Един ден, когато извървите този път, вие ще се радвате и ще си казвате: Колко сме били неразумни! Да живеем при такива богати условия и да роптаем! Влезе ли в пътя на любовта, душата се радва на богати условия и възможности. Любовта е път на вечно обновяване и подмладяване, път на вечно повдигане. Какво ще кажете за онази певица, на която всички ръкопляскат, която обсипват с цветя и подаръци? Тя е в пътя на своето възлизане. Обаче, дойде друга, по-добра, по-млада, по-красива и измества първата. Тя е недоволна от положението си, защото слиза от върха, на който се е качила. Това е човешко гледане на нещата. Неизбежен е пътят на възлизането и на слизането, но, за да се ползва и от двата пътя, човек трябва да ги разбира. Възлизането радва човека, внася в него радост и разширение. При слизането си, човек има страдания, които развиват в него дълбочина; тя отговаря на височината, до която е стигнал. Ако няма слизане, човек само ще се радва, но ще остане на едно и също място в развитието си; няма да слезе долу, но и по-горе не може да се качи. Първата певица трябва да се радва на успехите на младата, за да не пресуши изворите на своя талант. Само така тя си приготвя условия за по-голям възход и разцвет на своите дарби и способности. Не може човек да бъде щастлив, докато не желае щастието на всички хора.
Съвременното човечество е дошло до нов път, а именно: едва сега то прави връзка с Божията Любов. Разумност се иска от сегашните хора. Защо? – Защото само разумният, добрият и справедливият могат да бъдат носители на любовта. Какво значи да бъдеш носител на любовта? – Да обичаш и да те обичат. Разумност се иска от онзи, който обича, както и от онзи, когото обичат. Казват, че любовта не вижда погрешките на хората. Ще излезе, че любовта е сляпа. Не, любовта има много очи, тя всичко вижда, но никого не съди. Как да не вижда, че един човек е малък, а друг – голям? Трябва ли да мисли, че и малкото шише събира толкова вода, колкото и голямото? Като налее в малкото шише един килограм вода, то веднага ще се напълни. Налива ли още вода, тя ще прелее. Всеки човек трябва да се познава, да знае, колко богатство може да събере в себе си. Важно е, разумно да използвате богатството, което ви се дава, а не да се стремите към придобиване на големи богатства. Любовта е богатството, към което се стреми човешката душа. Следователно, не е важно, колко богатство ще придобиеш; важно е да го използваш, както за твоето благо, така и за благото на своя ближен.
Какво правят някои хора с любовта? Как постъпват с нея? – Както с плодовете на дърветата. Някой откъсне една ябълка от дървото и, ако не му хареса, веднага я изплюва. Това не е правилно. Преди да я откъсне, той трябва да се спре пред нея, да я разгледа, да разбере, ще му хареса, или не. След това, ако му хареса, може да я откъсне. Мнозина постъпват по същия начин и с любовта. Те се приближават до този, до онзи, взимат по нещичко от тях и, ако не им хареса това, което са взели, веднага го изплюват. Тази е причината, дето много хора са недоволни от любовта. Това са пътищата на човешката любов.
Нов път се открива пред човечеството – пътят на Божията Любов. Който влезе в този път, той става здрав, умен и добър. Отличително качество на тази любов е, че носи условия за постоянно растене.
6. Беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера, на 27 юни, 5 ч. с., 1942 г.
Съборни Беседи
27.06.1942 05:00 Събота
|
Начало
