| Порталът към съзнателен живот |
Което Бог е съчетал
(Утринни Слова,
22.03.1936 05:00 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
„Онова, което Бог е съчетал, человек да не разлъчва.“ *)
„Което Бог е съчетал“. Христос изказал този стих по един външен повод, който се наблюдава във всекидневния живот на хората. Той има дълбок вътрешен смисъл. „Онова, което Бог е съчетал“. Какво е съчетал Бог? – Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби същественото в живота, човек не трябва да разваля тази връзка. Фарисеите запитали Христа: „Дали е простено на мъж да напусне жена си?“ Христос отговорил: „Онова, което Бог е съчетал, човек не трябва да разлъчва.“ Това значи: докато духът на човека е свързан с душата, той никога не може да напусне жена си. Когато тази връзка се скъса, мъжът може да напусне жена си.
Сега ще ви дам следните мисли за ориентиране в живота. Когато обикновените хора управляват, всички останали същества спят. Когато талантливите управляват, обикновенитв хора се събуждат. Когато гениалните управляват, всички хора стават. Най-после, когато светиите управляват, хората започват да работят. Следователно, докато човек спи, обикновени хора го управляват; щом се пробуди, талантливи хора го управляват; щом става, гениални хора го управляват; щом започне да работи, светии го управляват. Това са вътрешни състояния, които всеки преживява. Докато обикновени мисли и чувства занимават човека, той заспива. Щом се проявяват талантливите мисли в човека, той се пробужда. Като се прояви гениалността в човека, той става от леглото и започва да се облича. Когато прояви светостта си, светлината на деня го огрява, и той започва да работи. За да започне работа, човек трябва да даде път на светиите, те да управляват. Той не трябва да се стреми към светийство, но да се остави светии да го управляват.
Мнозина се стремят към светийство. Там е тяхната погрeшка. Да желаете светии да станете, това е човешко разбиране. Обаче, да желаете да работите и да ви управляват гении и светии, това е Божествено разбиране. Щом имате такова разбиране, ще получите Божието благословение. Тъй щото, сам по себе си, човек не може да бъде нито обикновен, нито талантлив, нито гениален, нито светия. Ако се занимава с обикновени мисли и чувства и остави обикновени хора да го управляват, той е обикновен; и като обикновен, ще яде, ще пие и ще спи. Ако остави талантливите да го управляват, той се пробужда от сън. Ако остави гениалните да го управляват, той става от леглото си и се облича. Ако остави светиите да го управляват, той започва да работи.
„Онова, което Бог е съчетал, человек да не разлъчва.“ – Защо? – Защото той не може да направи нещо по-умно от Бога. Човек не трябва да седи и да мисли, какво може сам да направи. Колкото и да се мъчи, нищо ново няма да измисли, но поне да изпълни Божията воля, т. е. да реализира онова, което Бог е съчетал. Какво прави ученикът по рисуване? Той взима модела, който учителят му дал, и започва да рисува. Никой ученик не може да измисли по-добър модел от този, който му е даден. И никой човек, никой художник не е създал и не може да създаде по-добър модел от този, за който се казва в Битието, че е създаден по образ и подобие Божие. Много човешки образи са рисувани досега от видни художници, но всички са далеч още от първообраза.
„Онова, което Бог е съчетал“. Щом Бог е съчетал нещо, на същото основание и човек е изпратен на земята да направи нещо в духа на това, което Бог е съчетал. Който не разбира този закон, може да изпадне в заблуждение, да мисли, че всичко е постижимо за него. Обаче, казано е в Писанието: „Целият свят лежи в ръцете на лукавия.“ Това значи: целият свят лежи в заблуждения, в изкушения. Поради заблужденията, хората нямат ясна представа за живота. Те нямат нужната любов. Без любов животът е неразбран, непознат за човека. Без любов животът е мъчение. Любовта е необходима за човека, за да познае живота. Че страдал, че се мъчил, че имал неприятности, това са илюзии в живота. Илюзиите са на второ място. На първо място е любовта, която ражда живота. – Главата ми побеля от страдания. – Ти се лъжеш. Твоите страдания и мъчнотии са от книга.
Разбойник влязъл в дома на един богат човек, извадил срещу него ножа си и му казал: Скоро дай пари! – Моля ти се, не ме убивай! Колко искаш? Ще ти дам, колкото искаш, но само животът ми пощади. Богатият дал известна сума на разбойника и по този начин спасил живота си. След това разправил на приятелите си, че без малко щял да изгуби живота си. Разбойникът влязъл в дома му, с нож в ръка. – Знаеш ли, че този нож беше книжен? – Да знаех, че е така, сам щях да се разправя с него.
Помнете: Ножът, с който апаши и разбойници ви плашат, е книжен. Страданията ви пък не са нищо друго, освен трици. Някой страдал, защото нямал пари; друг – нямал жена; трети – бил болен; четвърти – никой не го обичал. Слушате, някой се оплаква, че майка му, баща му, брат му, сестра му не го обичали, всички го изоставили. Отде знае това? Влизал ли е той в сърцето на майка си или на баща си, да знае това? За да познае, дали някой го обича, или не, той сам трябва да има любов. Ако любовта е в неговото сърце, той ще освети сърцата на другите и ще разбере, обичат ли го те, или не. Освен любовта, друг път няма. Тя разкрива всички тайни. Как ще разберете живота на другите хора, ако не ги обичате? Единствената мярка в живота е любовта. Без любов, като Божествена мярка, животът остава неразбран. Който има любов, той разполага с онази мярка, с която може да мери всички неща. Който е придобил любовта, той се е домогнал до щастието в живота. Дето е любовта, там е щастието. Това правило няма изключение. Казват, че любовта била празна работа. Празнотата е в безлюбието, а пълнотата на живота – в любовта. Докато си служите с любовта, като мярка в живота, всякога ще имате мир, спокойствие, радост, веселие. Ако изгубите едно от тия качества, вие сте изгубили мярката си. – Какво да правя тогава? – Намери мярката си и я постави на място!
Представете си, че влизате без свещ в тъмна изба. Какво ще стане с вас? Ще се спънете някъде и ще паднете. Ако влезете със свещ в избата, няма да се спънете. Следователно, каквото представя запалената свещ за физическия свят, такова нещо представя любовта за сърцето. Само любовта е в състояние да разреши мъчнотиите ви. Любовта е път за разрешаване на трудните задачи в живота на човека. С други думи казано: Любовта е път за сърцето, мъдростта – път за ума. Човек не може да придобие, да разбере, да оцени и приложи знанието, ако не е мъдър. Някои хора обичат да говорят много и да заставят другите да вярват в това, в което те сами не вярват. Те искат да заставят окръжаващите да мислят върху това, което и на тях не е ясно и не го разбират. Това е невъзможно. Направете опит и ще се уверите, че е така. Човек може да предаде мисълта, знанието си на другите хора, когато сам той разполага с такова знание и мисъл, които пред нищо не се разколебават.
Един англичанин прекарал в Индия цели 20 години и научил само едно изкуство, т. е. придобил само едно знание: да разпръсва кучета. Като се върнал в Англия, отишъл в Лондон, дето се срещнал с един английски лорд. Като разправял на лорда за знанието, което придобил в Индия, последният пожелал да направят опит. Денят и часът за опита били определени. Лордът пристигнал със своите 40 кучета, порода булдог, които били много свирепи. Англичанинът пристъпил към опита. Застанал на едно място и мислено описал около себе си окръжност. След това лордът започнал да пуща срещу него едно след друго кучетата си, като същевременно ги насъсквал. Първото куче се хвърлило към англичанина, но той веднага му изсвирил по особен начин. Кучето стигнало до мислено прокараната линия и там спряло. Излязло второ, трето, четвърто куче, но като чули това изсвирване, всички се спрели пред проектираната линия. Всичките кучета се събрали на едно място и започнали да лаят, без да пристъпят крачка напред. Достатъчно било англичанинът да изсвири по специфичен начин, за да хукнат всички кучета назад. Това е истинско знание – да изсвириш с уста, и кучетата да се разбягат. Ако не побягнат от вашето изсвирване, никакво знание нямате.
Какво представят нещастията и мъчнотиите в света? – Това са свирепите кучета, които лаят около вас. Как можете да се справите с тях? – Като им свирнете. Ако при изсвирването успеете да ги разпръснете, вие разполагате с истинско положително знание. Колкото и да философствате, каквито теории да изнасяте, ако не можете да се освободите от кучетата, вие нямате нито мярката на знанието и мъдростта, нито мярката на любовта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вътрешно, дълбоко знание. То е само външно знание което всеки момент може да изгубите. Положително знание е това, с което човек разполага всеки момент и може сам да го прилага, без да очаква помощ от хората, без да очаква тяхното одобрение.
Сега, да дойдем до истината. Тя е мярка за свободата. Човек не може да бъде свободен, докато не е намерил мярката на истината в себе си. Свободата е вътрешна, а не външна проява. За да бъде свободен, човек трябва да бъде жив; после, той трябва да разполага с мярката на любовта, на мъдростта и на истината. Щом има тези неща в себе си, той ще бъде силен. Как може човек да придобие свободата си? – Чрез съзнателна работа. Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва свободата си. Свободата, която човек търси, не иде отвън. Ако е въпрос за външна свобода, той лесно може да я придобие. Господарят може да направи слугата си външно независим, но с това той ще отнеме вътрешната му свобода.
Свободата се придобива при условията, при които човек се намира. Докато е на легло и очаква помощ от лекаря, болният не е свободен. Дойде един лекар, даде му някакво лекарство, което временно ще го успокои. Дойде друг лекар, и той даде лекарство, което влошава положението му. Болният, обаче, не е свободен нито в първия, нито във втория случай. Човек трябва да бъде лекар сам на себе си. Докато не сте лекари на себе си, не можете да бъдете свободни. Докато не създаде вътрешна, интимна връзка между духа и душата си, човек не може да бъде свободен. Това наричаме ние връзка с Бога, с Първата Причина на нещата. Без тази свещена връзка, човек не може да очаква онова вътрешно единство в себе си. От това единство зависи неговото бъдещо развитие. От вътрешното единство в човека зависи придобиването на онези блага, към които той се стреми. Така трябва да се разбира истината.
Който не разбира истината, очаква първо светът да стане добър, а после хората. Няма защо светът да става добър. Светът представя съвкупност от хора. Когато всеки човек поотделно стане добър, целият свят ще стане добър. Всички хора живеят и се движат в Бога, Който е създал света. Следователно, всеки има условия в себе си да стане добър. Който разбира Божиите пътища и ги следва, той е едно с Бога – никой не може да го ограничи. Бог е всякога свободен. Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата. Дето е Духът, там е истината.“ Истината освобождава човека. Съвременните хора търсят свободата. Целият свят воюва за свобода. Във всеки дом има спор за свобода: мъже, жени, деца – всички се борят за свобода; слуги и господари – също се борят за свобода. Обаче, тъй както съвременните хора търсят свободата този въпрос остава неразрешен. Светът сам няма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на света. – Защо е така? – Защото този въпрос е колективен и принадлежи на разрешаване от цялото човечество. Цялото човечество търси нещо. То търси някаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой не може да наложи една идея на другите. Всеки сам може да си наложи някаква идея. Само при това положение човек може да бъде свободен. Ако някой пита, как може да бъде свободен, това показва, че той не е готов още за свобода. Докато човек пита, как трябва да гледа, това показва, че той е сляп. Щом престане да пита, той вече е прогледал. Щом вижда, той може да се движи свободно. Тогава той тръгва с всички заедно, и кой каквото му посочи, всичко вижда. Той тръгва по градове, по села, по гори и планини – обикаля свята. Докато човек пита, как трябва да чува, той е глух. Щом престане да пита, той е с отворени уши, всичко може да чува.
И тъй, отворете очите си сами, без да очаквате да дойде някой отвън да ги отвори. Да отвори човек сам очите и ушите си, това е негово собствено право, дадено му от самата природа. Трябва ли да чакате сутрин да дойде вашият слуга отвън да отвори очите ви? Ако човек може сам да отвори очите си, трябва ли да очаква спасението му да дойде отвън някъде? Има известни условия за спасение на човека отвън, но пълното, истинско спасение иде отвътре. Това се отнася до онези, които разбират, които са посадени вече в земята, имат условия да растат. Онези, които не разбират, те ще останат само със стремежа си в потенциално състояние, в каквото състояние се намира житното зърно в хамбара. То има стремеж да расте, но условия няма за това. Обаче, като го посадите на нивата и го поставите на мястото му, то започва да расте от само себе си. Това житно зърно е в състояние да създаде друго, подобно на себе си. Ако житното зърно е способно да израсте и да даде плод, подобен на себе си, колко повече човек може да направи това! Когато човек се натъква на страдания, това е признак, че той е излязъл вече от Божествения хамбар и е посят на Божествената нива. И след това не му остава нищо друго, освен да расте, да цъфти и плод да даде. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте в хамбара, никакви страдания нямате. Щом ви посадят на нивата, страданията ще дойдат. Докога ще имате страдания? – Докато узреете. Щом узреете, страданията ви престават. Следователно, човек страда, докато е на земята. Когато мине в другия свят, земните страдания изчезват.
Страданията на хората са временни. Разликата между тях не се заключава в това, че едни страдат, а други – не, но в големината на страданията: някои страдания са по-големи, а други – по-малки. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е растенето. Например, дъбът има по-големи страдания от житното зърно. Житното зърно узрява за шест месеца и след това се скрива в хамбара, докато дъбът едва след сто или двеста години може да се върне в хамбара. Дълго време дъбът остава вън, на големи изпитания. Ако погледнете кората на дъба, ще видите, че тя е силно напукана. – На какво се дължи това? – На големите външни несгоди.
Сега ще говоря за онова, което е вложено във вас, а не за онова, което в бъдеще може да спечелите. Онова, което в бъдеще можете да спечелите, е лотарийна игра. За вас са важни богатствата, които днес имате в себе си, които можете да обработите и използвате. Всеки от вас има в себе си по един извор на любовта, на мъдростта и на истината. Дръжте се за тези извори и се ползвайте от тях разумно. Това не значи още, че вие ще бъдете съвършени, самостоятелни, че няма да имате никакво отношение към хората. Всеки извор е във връзка с други извори. Значи, водата от вашите извори ще се съедини, ще се слее с водата на други извори и ще образува голямо море.
Следователно, дръжте се за онези извори, които са във вас, за да се свържете с душите, с които си хармонирате. За да расте и да се развива правилно, всеки ден човек трябва да се свързва поне с една напреднала душа. Връзката на човека с напредналите души е първото условие за растене. Мнозина мислят, че като постигнат съвършенство, ще се уединят, и никой няма да ги смущава. Кой може да смущава човека? Само глупавият може да смущава. Тъй щото, ако някой се смущава, това показва, че в него управляват глупавите, обикновените същества. А вие знаете, че когато глупавите, обикновените управляват, хората спят. Когато талантливите управляват, хората се пробуждат. Когато гениалните управляват, хората стават от леглата си и започват да се обличат. Когато светиите управляват, хората започват да работят. Това са четири състояния, през които всеки човек минава.
Ще запитате, дали тия неща са верни. – Аз говоря само това, което абсолютно зная, което съм проверил и изпитал не само веднъж, но безброй пъти. – Как можем да се уверим в това? – Като изучавате себе си и ближните си. Щом се свържете с един човек, вие ще познаете, дали той е от обикновените, от талантливите, от гениалните, или от светиите. Същевременно ще познаете, дали един човек спи, дали се е пробудил, дали е станал или е започнал вече да работи. Кога заспива човек? – Когато се унесе от някаква мисъл. Например, някой си купил един лотариен билет и започнал да мечтае, че ще спечели един милион лева. Както си мечтае, така заспива. Ще дойде някой след това да му говори нещо на ухото. Човекът спи, какво ще му говорите? Оставете го спокоен. Това показва, че обикновените хора го управляват. Не говорете на човек, който спи, защото и вие ще минете за спящ, за такъв, когото обикновените управляват. Когато се събуди, тогава му говорете.
Сега ние говорим за закона на любовта, като връзка между душите. Когато се направи тази връзка, животът на хората ще потече по естествен начин. Тогава никой никого няма да изнасилва, да измъчва. Всички хора ще си помагат взаимно. Законът на любовта изисква взаимна помощ между хората. Когато се свържат със закона на мъдростта, светлина ще потече в умовете им, и никой няма да се спъва. Пътят им ще бъде осветен. Когато се свържат със закона на истината, хората ще бъдат свободни. Необходимо е човек да бъде свободен. Без живот, без знание и без свобода човешкият дух и човешката душа не могат да растат, не могат правилно да се развиват. Това са велики заповеди, написани на човешката душа.
И тъй, когато човек се намери пред големи изпитания, нека не търси знанието отвън някъде, но да се вдълбочи в себе си и сам да чете онова, което любовта, мъдростта и истината са написали в него. От кого е написано? – От ръката на неговия вечен Баща. Това е изказал Христос с думите: „Както ме е Отец научил, така говоря.“ Това се разбира от думите, изказани от Христа: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Да бъдете научени от Бога, не значи да станете господари. – Не, тогава ще започне истинският живот, който хората търсят. Когато слънцето изгрява, и очите на човека са отворени, той ще види благото, светлината на деня. Ако очите му са затворени, той ще остане сляп за това благо. Когато Божественият Дух изгрее и намери човека с пет, със седем отворени сетива, Той ще излее върху него всички свои благословения. Това значи, да живее човек без закон, написан от човешка ръка. Какво по-велико състояние от това? Тогава човек няма да се стреми ни към талантливост, ни към гениалност и светийство, но душата му ще се проникне от желанието да бъде Син Божи.
Ще дойде ден, когато всички хора ще бъдат Синове Божии. Тогава всички ще работят и ще се съобразяват със законите на любовта, мъдростта и истината. Да бъдете Синове Божии, това значи, Божието да стане ваше, а вашето – на Бога. Това значи, всички хора, всички души да се обединят в едно цяло. Кога ще стане това? – Още днес може да стане. Не е нужно светии да станете, но да оставите светиите да ви управляват. Светиите трябва да ви управляват, а вие – да работите. Още днес всички можете да бъдете Синове Божии, в смисъл, да имате синовни отношения към Бога. А що се отнася до работата, за това се изисква много време. Да добие човек външни знания, и за това се изисква много време. За вътрешното знание, обаче, не се иска много време. Достатъчно е човек да се вдълбочи в себе си, за да прочете онова, което от векове е написано в него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Без вдълбочаване и проучване на себе си, човек всякога разваля хубавите работи. Даде ли ви се пресен, хубав хляб – опитайте го. Не мислете много върху него. – Какво правят съвременните хора? – Като получат такъв хляб, те тръгват от съсед на съсед да покажат, какво са получили. Този съсед ще пипне хляба, онзи съсед ще го пипне, докато най-после съвсем го изцапат. Не давайте хляба си в ръцете на чуждите хора. – Ако някой няма хляб? – Бог е дал в ръцете на всеки човек по един хляб. Щом е създал човека, Той го осигурил. Като обичате Бога, вие ще запазите хляба, който ви е даден от Него. Който е познал любовта, мъдростта и истината, никога няма да остане гладен. Щом гладът на човека е задоволен, той е свободен, може да работи.
Следователно, хлябът, който е даден на човека, е заради него. Ще кажете, че това е егоистично. Никакъв егоизъм няма тук. След като изяде хляба си и го преработи, човек го превръща на плодно дърво, от плодовете на което всеки пътник, всяко дете има право да си вземе. Не само хората, но и птичките, и животните могат да ядат от тези плодове. Като изяде определения за него хляб, човек може да се превърне на дойна крава, от млякото на която всички се ползват. – Как, крава да стана, хората да ме доят! Според мене, кравата е извор, който постоянно блика и раздава своето благо. Мъчно ли е на извора да тече? Страшно е положението на извора, когато престане да дава. Докато дава, той е доволен, щастлив. Щом престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. Когато говорим за Божествената крава, ние разбираме Божественото мляко, което извира от недрата на Великия Дух, и храни човешките души. Това е вътрешно състояние, което може да изпита всяка душа.
„Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“ – Какво е съчетал Бог? – Той е съчетал възгледите на душата и на духа и отношенията между тях. Тези са новите възгледи, които правят човека свободен. Ние имаме предвид съвършената, пълната свобода, която съдържа в себе си три качества: живот, знание и свобода. Който има тези качества в себе си, той влиза в новия живот – във възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, нов живот, който изключва всички страдания, всички мъчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни от вашите мъчнотии и страдания, преди да влезете в живота на свободата, в живота на възкресението. Докато сте още в стария живот, страданията неизбежно ще ви следват. Временно страданията могат да отстъпят от човека, но след това пак ще го посетят. В новия живот, обаче, страданията сами по себе си изчезват. Както слънчевата светлина и топлина топят леда и снега, така светлината на новия живот стопява и отстранява от пътя на човека всички мъчнотии и страдания. Казано е в Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзите им и няма да ги помена. И ще ме познават от малък до голям.“
Казано е още: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Велики работи е приготвил Бог за онези, които Го любят. Обаче, докато дойдат до великите работи, те трябва да минат през земята, като през велико училище. Страданията и мъчнотиите, които човек минава, идат за негово добро. Така той трябва да гледа на тях, за да победи докрай. Кой ще победи света? – Здравият, а не болният. – Кой ще победи света? – Живият, а не мъртвият. – Кой ще победи света? – Ученият, който разполага с творческо знание, а не невежият. – Кой ще победи света? – Свободният, който носи в душата си живот, произлязъл от любовта; знание, произлязло от мъдростта, и свобода, произлязла от истината.
Сега, желая на всички да бъдете носители на новия живот, на пълната светлина и на съвършената свобода.
Желая ви да изпълните Божията воля и да не разлъчвате онова велико съчетание, което Бог е поставил между вашия дух и вашата душа. Това значи, да станете Синове Божии.
Желая ви да бъдете Синове Божии!
– Бог е Дух, и Божият дух носи свобода.
25. Утринно Слово от Учителя, държано на 22 март, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгрев.
-----------------
*) Марка 10:9.
Утринни Слова
22.03.1936 05:00 Неделя,
София
|
| |
Из том „Устойчиви величини”, УС
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 15.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 3824
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
