| Порталът към съзнателен живот |
Учене и служене 1
(Съборни Беседи,
28.08.1940 06:00 Сряда, София – Изгрев)
Беинса Дуно |
|
"И повярва човекът на
речта, която му рече Исус, и
отиваше си"*.
В какво трябва да вярва човек и каква трябва да бъде вярата му? Вярата може да бъде положителна и отрицателна. Думите "положително и отрицателно" са относителни. Според някои, думата "отрицателно" подразбира отричане на нещо. Всъщност не е така. Запример, светлината е отричане на тъмнината, а тъмнината – отричане на светлината без да вадим заключение, че светлината е нещо отрицателно, а тъмнината – положително. Писанието препоръчва на човека отричането. Важно е, от какво се отрича човек. Има смисъл човек да се отрече от непоносимия си товар, от съмнението, от скръбта, която го измъчва, от безсилието и т. н. Обаче, като се отказва от едно нещо, човек трябва да приеме друго. Има неща полезни, които човек трябва да приеме. Изобщо, полезно е за човека да се откаже от едно нещо, за да възприеме друго. Невъзможно е човек да приеме нещо, докато не се е отказал от друго. Ако не се откаже от богатството си за сметка на другите хора, човек не може да се ползва от любовта им, нито от тяхното уважение. Някои мислят, че богатият се ползва с уважението и почитанието на хората заради богатството си. Това не е вярно. Ако го почитат само за богатството му, това почитание е користолюбиво. Те имат пред вид да вземат нещо от него. Ако го почитат и уважават като човек, като душа, независимо от богатството му, това е друг въпрос.
Кое е по-добре за човека: да има благоволението на хората, или на Бога? Да има благоволението на своя огън, или на слънцето? За предпочитане е човек да се ползва от благоволението на Бога и на слънцето, отколкото от благоволението на хората и на своя огън, защото Бог и слънцето са вечни източници, а хората и огънят – временни.
Сегашните хора са отегчени вече от еднообразието на живота и се стремят към вътрешно, разумно разнообразие. Те се стремели към знание, богатство, сила, красота и са ги придобили, но въпреки това са нещастни. – Защо? – Защото не могат да се ползват от своите придобивки. Защо им е знание, от което не могат да се ползват? Защо им е сила, от която не могат да се ползват? Като казвам, че те не се ползват от своите придобивки, имам пред вид ползата за техните души, а не само за телата им. Хората са преситени от външния живот, от външното разнообразие и търсят живота на вътрешното разнообразие, в който има растене и подем.
Съвременните хора нямат добри отношения помежду си, понеже не се познават. Синът и дъщерята живеят много години при родителите си и пак не се познават: нито родителите познават децата си, нито децата познават родителите си. Щом се опознаят, отношенията им се подобряват, и любовта им се усилва. Ако не се опознаят, родителите съжаляват понякога, че са родили такъв син или такава дъщеря. Не само това, често човек съжалява, че свършил някаква наука, която не го обезпечава материално. Той свършил по музика, а съжалява, че не е следвал за инженер, да получава по-големи приходи. Друг пък съжалява, защо не е изучавал медицина, да осигури не само своя живот, но и този на жена си и на децата си. Добре е човек да изучава медицината, за да помага на болни и на страдащи, а не да мисли за своето осигуряване. Добре е човек да познава себе си и да изучава онази наука, към която има любов и вътрешно влечение. Животът е красив, когато хората се познават. Щом се познават, те се обичат и са готови на взаимни жертви.
Днес всички хора се стремят към нещо основно, към нещо съществено. – Кое е същественото за човека? – Това, което той може да приеме в даден момент. Ако всеки ден човек не приема по нещо, денят е изгубен за него. Най-малкото нещо, което може да приеме през деня, осмисля живота му поне за този ден. Като стане сутрин от сън, първо човек възприема една мисъл и едно чувство. След това той се измива, облича и се приготвя да закуси. В тия действия той приема нещо, което трябва да обработи. После започва да чете, да пише, да копае, да шие и т. н. Всяка работа, с която човек е свързан, допринася нещо за развитието му. Книгите, които чете, са писани за всички любители на четенето. Значи, те са писани и за него. Той трябва да възприеме от тях онова специфичното, което е писано за него. Щом го възприеме, той може да го обработи в себе си. Като възприема и обработва, човек трябва да е готов да даде нещо от себе си. Правилна обмяна трябва да съществува между хората. Не е ли готов да дава, човек дохожда най-после до обезсмисляне на живота. Той прилича на търговец с много стока, която не може да пласира. Ще кажете, че сте бедни, че няма какво да дадете. Няма човек в света, който не може да даде нещо от себе си. Поне едно добро желание всеки може да отправи към човека.
Мнозина казват, че искат да работят, но не знаят, как и отде да започнат. Това е най-лесната работа. Щом имате желание за работа, всичко друго иде естествено. Като започвате една работа, започнете я с песен в душата си. Това значи, да започнете работата си с любов. След това повикайте на помощ ума, сърцето и волята си – вашите слуги. Те знаят повече от господаря си. Щом умът, сърцето и волята участват в една работа непременно резултатът ще бъде добър. Слушайте слугите си, които ви са дадени в услуга. Слушайте ума и сърцето си. Не мислете, че господарят всякога стои по-високо от слугата. Христос дойде на земята да служи, да бъде слуга на човечеството, а не господар. Кой стоеше по-високо: Христос или хората, на които служеше? Кой стои по-високо: майката или детето? За да служи на света, човек трябва да бъде силен и да разполага с големи знания. Не е достатъчно само да служи човек, но той трябва да знае, с какво може да бъде полезен на ония, на които служи. Като знае, как да служи, човек отваря сърцата на своите ближни и се ползва от любовта им.
Слушате някой да казва, че идеалът му е да бъде красив. Добре е да бъде човек красив, но красотата се обуславя от известни добродетели. При това, човек трябва да знае мястото на всички добродетели в себе си. Когато младата мома отива на хорото, тя знае, как да се облече и кое да тури първо, кое – второ и т. н. Тя не се облича безразборно. Първо туря ризата си, а после останалите дрехи. Когато войникът отива на бойното поле, първо облича долните си дрехи, после – горните, шинела и след това препасва пушката през рамо, патроните – на пояса си и тръгва. Не трябва ли всеки човек да бъде като младата мома и като войникът, готов всеки момент за работа? Той трябва да облаче дрехата на ума, на сърцето и на волята си, да застане като войник, да чака заповедта на Онзи, Който го изпратил на земята.
Сега вие сте се събрали тук, но трябва да бъдете въоръжени. – С какво? – С оръжието на любовта, с оръжието на знанието и с оръжието на силата. Мощни са тия оръжия. От трите, най-мощно е, обаче, оръжието на любовта. Каква по-голяма сила може да иска човек от тази, да знае всеки момент, как и къде да прилага любовта, която Великото начало влива в сърцето му? Любовта прави човека красив и силен. Стотици и хиляди години трябва човек да живее под ръководството на любовта, за да стане красив, умен и свят. Който иска да стане светия, той трябва да придобие любовта. – Каква е задачата на светията? – Да свети. Той носи запалена свещ, с която излиза вечер, да осветява пътя на хората, да не се спъват. Пътят на всички хора е различен. Светията трябва да знае това, за да отправя всеки човек към неговия път и към неговото предназначение. – Какво е предназначението на учителя? – Да учи малките деца да четат и да пишат. Същевременно той ги учи, как да живеят. Учителят по музика запознава ученика си първо с цигулката, да знае, как да я държи, как да управлява лъка. След това започва да тегли лъка върху празни струни. Като се научи да управлява лъка върху струните, учителят започва да го учи нотите и местата на тоновете на цигулката. Ще кажете, че това са маловажни работи. Ако човек не знае маловажните работи, нищо не може да направи.
Какво представя, в същност, човешкото тяло? Нищо друго, освен една сложна цигулка. Ако не знае да свири на собствената си цигулка, човек не би могъл да издаде никакъв тон. Какъв човек е този, който не може да издаде никакъв тон? Ако цигулката ти е разгласена, какво ще излезе от нея? Една дисхармония. След това, имаш ли право да казваш, че хората са лоши? Не са лоши хората, но цигулката ти е разгласена. Настрой добре цигулката си и ще се убедиш, че хората са добри, че разбират музиката. Докато цигулката ти е разгласена, лошото е в тебе: не знаеш да живееш, не знаеш да ядеш, не можеш да спиш добре, не знаеш правилно да говориш, не знаеш, как да мислиш, да чувстваш и да постъпваш със себе си и със своите ближни. Тона са елементарни неща, които всеки човек трябва да знае.
Каква е първата работа на човека, когато се събуди от сън? – Какво прави детето в този случай? – Детето отива при майка си и при баща си и започва да се разговаря с тях. Добрата дъщеря и добрият син отиват при майка си и при баща си да ги поздравят. Между майката и дъщерята, от една страна, и между бащата и сина, от друга – има тясна връзка. Затова, именно, успехът на дъщерята зависи от успеха на майката. И придобивките на майката са придобивки на дъщерята. Каквото майката носи в себе си, тя го предава на дъщеря си. Същото се отнася за бащата и за сина. Ето защо, синът и дъщерята трябва да благодарят за благата, които получават от майка си и от баща си и да са готови и те да предават своите блага на другите хора.
Новото възпитание препоръчва на децата и на възрастните да дават. Сегашното възпитание се страхува от даване, да не би човек да осиромашее. Колкото повече дава човек, толкова по-добре за него; колкото по-малко дава, толкова по-зле. Давайте изобилно, а не разточително. Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето не дава изобилно своята енергия? Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето престане да изгрява и да залязва? Мойсей е казал на евреите да не си кланят на слънцето и на звездите, да не се правят никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говорим за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е в слънцето и в Когото е слънцето. Светлината на слънцето не иде от самото слънце, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на земята. Тази светлина, именно, ни възраства и подкрепва. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание.
Като четете различни писатели и поети, виждате, че всеки пише за слънцето на своя живот. Значи, има нещо в човека, което е подобно на слънцето. Докато това слънце грее в човека, той вижда ясно нещата. Той познава хората и ги обича. Щом слънцето залезе, той гледа човека и не го вижда. Той казва: Виждам нещо да се движи; виждам, че има известна височина и широчина; виждам, че яде, както всички животни, но какво носи в себе си, не виждам и не разбирам. Не е така. Като обичате човека, ще видите, че той крие в себе си известна разумност. И като яде, и като спи, и като се движи, той се ръководи от нещо разумно. Като яде, човек трябва да върши това съзнателно. Щом иска да изяде една ябълка, той не трябва да пристъпва изведнъж към нея. Ще я подържи известно време в ръката си, ще разгледа цвета й, ще я помирише, ще се разговори с нея и тогава ще яде. Ще кажете, че нямате време да се занимавате с ябълката. – За всичко има време. Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисълта на човека трябва да присъства във всички негови действия.
Следователно, без мисъл човек не може да се развива, а без любов нищо не може да постигне. Щом не люби и не мисли, човек не може да се ползва от Божиите блага. Той е подобен на тръба, през която водата тече само, без да оставя нещо. Дето е любовта, там всичко никне, расте, цъфти и зрее. Щом любовта изчезне, и животът се прекратява. Приложете любовта в своите градини, да могат цветята да растат и да се развиват. Човешките души са градините на живота. Поливайте градините си с любов, да не изсъхват. Поливайте вашите мисли и чувства – цветята на вашата градина, с любов, да получите от тях очаквания плод.
Дайте път на любовта, за да се прояви тя чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Постигнете ли това, вие влизате вече в реалния живот. Ако си недоволен от себе си, можеш ли да очакваш другите хора да бъдат доволни от тебе? Ти си недоволен от себе си, значи, сготвил си лошо ядене. Ако си недоволен от яденето си, и другите хора няма да бъдат доволни. Мярка за нещата е сам човек. Който е доволен от своите мисли, и близките му ще бъдат доволни. Който не е доволен от себе си, цял свят да го убеждава, че е гениален, той няма да се съгласи с тях. Всички хора са гениални, но главно в едно отношение – в погрешките си. Всеки е гениален, когато чупи и разваля нещата. Кой не е чупил стомни? В това всеки е гениален. Обаче, като рече да направи нова стомна, там не е гениален. Време е вече хората да започнат съзнателно да работят, да проявят своята гениалност.
Ще кажете за някой човек, че е честен. Как познавате това? Честността има свой признак. Не само честността, но всички добродетели имат специфични линии, по които се познават. Тия линии съществуват на три места в човека: на главата, на лицето и на ръката. Като четете по тия линии, вие можете да кажете, кой човек е разумен, справедлив, смел и т. н. Някои хора са смели, когато имат пари. Щом изгубят парите си, те губят и смелостта си. Истински смелият не носи парите в себе си, но те вървят след него, като войници след своя генерал. Ако той спре, и те спират. Той им заповядва, къде да отидат и каква работа да свършат. Златната монета върви подир господаря си, и, като й каже той да свърши някаква работа, тя веднага започва да се търкаля – отива на определеното място. Докато парите не се подчиняват на вашите заповеди, вие не постъпвате разумно. Ако парите ви не работят, вие сте от ленивите господари. Предназначението на парите е да се търкалят, да вършат работа. Едно време парите са били четириъгълни, вследствие на което бавно се движили и малко работа свършвали. Сегашните пари са кръгли, лесно се движат и много работа вършат. Каквото им се каже, те веднага изпълняват: къщи правят, дрехи шият, храна доставят, книги пишат и т. н. Мощно нещо е парата в човешкия живот.
Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на вашите добродетели, на вашите дарби и способности. В материално отношение, кой каквото притежава, има и съответен документ за това. Ако притежава къща, човек има крепостен акт за собственост. Които иска да докаже, че къщата е негова, той веднага показва документа си. Някой казва, че има любов в сърцето си. Къде е документът му за това? Къде е линията, която показва, че, наистина, той има любов? Който има добре развито музикално чувство веднага доказва това. Той взима цигулката си и свири. Всички са доволни от свиренето му. Ако не е музикален, пак може да има цигулка, но той не свири, а скърца. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да развиете своите дарби и способности, да ги закрепостите. Който погледне на главата и на лицето ви, да види, че сте собственик, притежавате известни добродетели и способности. Без такива собствености човешкият живот няма смисъл.
Днес и вярващи, и безверници се оплакват от мъчнотиите живота – Защо имат мъчнотии? – Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят, какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениалните хора са станали такива, защото ден и нощ са работили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са житни зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си и търпеливо очаквайте техния плод. Какъв смисъл има да стоят затворени? От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не изгният. Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: "Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод". Ако от две хиляди години насам семената на Христовото учение се посаждаха в земята, целият свят щеше да живее в изобилие и доволство. Следователно, ако със своите мисли, чувства и постъпки, като житни зрънца, човек не може да бъде полезен на себе си, най-малко може да бъде полезен на своите близки.
Като не разбират законите на живота, хората казват, че мисълта не представя нещо ценно. – Това е неразбиране и ограничено схващане на нещата. Мисълта има Божествен произход. Вслушвайте се в онова, което умът и сърцето ви говорят, за да разберете, каква сила се крие в тях. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова и да не работите. Приложете вашата мисъл и вашата любов в действие. Отивате при някой болен, искате да му покажете, че го обичате. – Как ще проявите любовта си? – Като занесете цяр за болестта му. Като обичате някого, вие можете да му помогнете при всички условия. Когато обичате човека, ще намерите и лек за болката му. Като не го обичате, и лек не можете да намерите. Учител, който обича учениците си, знае техните нужди и на време им помага. Ако ученикът обича учителя си, и той познава неговите нужди. Когато учителят обича учениците си, всякога им е полезен. И ученикът, който обича учителя си, също така може да му бъде полезен.
Оттук вадим заключението: който обича Бога, той може да бъде проводник на Неговия Дух. Щом стане проводник на Божествения Дух, човек се освобождава от робството. Той става господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това значи, да бъдеш господар на себе си, да бъдеш лекар на себе си, да бъдеш и учител на себе си. Търсите ли лекар, потърсете го първо в себе си, а после повикайте някой лекар отвън, като асистент на вашия. Търсите ли учител, потърсете го първо в себе си, а после отвън. Външният учител ще бъде като асистент на вътрешния.
Помнете: един е вашият Учител, Който е във връзка с всички учители вън от вас. Един е вашият Бог, Който е във връзка с всички богове вън от вас. Ако не познавате Учителя си вътре във вас, Който ви е дал светлина, да виждате и да разбирате нещата ясно, вие не можете да разбирате и външните учители. Ако не познавате Бога, Който е вътре във вас, Който ви е дал живот, вие не можете да познаете и да разберете окръжаващите неща. Ако разберете това, което днес говоря, всички ще се подмладите, ще станете на 33 години. Които са минали тази възраст, ще се върнат назад. Всички ще станете млади, без никакви бръчки по лицата, без никакви гърбици. Всички ще олекнете и ще хвърчите с вашите аероплани. Ако мисълта на човека не лети с аероплан и не обикаля целия свят, каква мисъл е тя? Ако с окото си човек не може да вижда и най-отдалечените звезди на небето, какво око е това?
Астрономите си служат с телескопи, за изучаване на звездите и на планетите, но все още нямат такива усъвършенствани телескопи, с които да виждат светлината и на най-малките звезди. В бъдеще и това може да се постигне. Чрез своя вътрешен телескоп човек и днес може да види, какво представят жителите на слънцето и на луната и как живеят там. Това, обаче, не е достояние за всички. Малцина имат тази способност. По какъвто и да е начин, в бъдеще хората ще разберат, че и на луната има живот, както на земята. Някои учени, както и младите моми и момци, отиват на луната да се разхождат. Като се повдигне високо в мисълта си, човек отива на луната. Там има по-висока наука от земната. Земята е забавачница още, дето хората изучават азбуката на живота. Който отива на луната, той е научил вече азбуката.
Като говоря за луната и за слънцето, вие не сте доволни, искате да ви кажа нещо съществено, нещо реално. Щом искате нещо реално, щом искате да знаете, какво ви очаква, ето, казвам ви: Вие ще станете богати и ще осиромашеете; ще станете учени и ще изгубите знанието си; ще заемете високо обществено положение и ще го изгубите. Това може ли да ви насърчи? Днес сте млади, след време ще остареете. Какво се ползвате от това знание? Каква е разликата между младия и стария? Младият се ръководи от любовта, а старият – от мъдростта. Младият живее в градината на любовта, накичена с безброй сладки, зрели плодове. Тази е причината, поради която младите се захласват по плодните дървета. Старият живее в библиотеката на знанието и на мъдростта, дето по цели дни чете и прелиства книгите на живота.
Следователно, като млад, човек изучава любовта; като възрастен, той изучава мъдростта, а като стар, той изучава истината. Без да са минали през тези училища, мнозина очакват времето на заминаването си за онзи свят. Те искат да знаят, какво има на онзи свят. Аз няма да ви кажа, какво има, но ще ви кажа, какво няма. Там няма страдания, няма сиромашия, болести, невежество, изкушения и т. н. В онзи свят всеки е на своето място. Там всички пеят, свирят, веселят се. Когато работят, всички работят заедно; когато се веселят, всички се веселят заедно. Там всички същества се надпреварват, кой пръв да услужи, кой повече да даде, кой по-добре да помага. Хората на земята сега изучават тия неща.
Сега вие желаете да бъдете добри, но без да искате, изкривявате линията на доброто. Вие сте художник, който още не се е научил да рисува. Някой пише на възлюбената си любовно писмо, в което излива любовта си. Той пише, че умира от любов и не може да живее без нея. Обаче, цялото писмо е нацапано с капки от мастило. Вярно ли е това, което пише? Ако той имаше голяма любов, щеше да напише писмото със златно перо, върху хубава хартия и с доброкачествено мастило. Буквите щяха да бъдат добре написани, със спокойна ръка. Който види това писмо, ще разбере, че е пропито с любов. Много любовни писма са написани все набързо, и всеки се извинява, че бързал. Който много бърза, не живее по закона на любовта. Единственото нещо, което не бърза, това е любовта. Тя има време за всичко. Каквото пипне любовта, всичко става безпогрешно. Някой се моли на Бога и бърза. Той изговори няколко думи набързо и счита, че молитвата му е приета. Такава молитва отива най-много до райската врата и там спира. Буквите, с които любовта пише, са еднакви по големина. Ако излезе само една буква вън от реда, писмото не се приема. Препинателните знакове също се поставят на местата си.
Като дойдете до обръщението в любовното писмо, и там се спира вниманието. Не е безразлично, какво обръщение ще напишете. Можете да напишете: любезни, обични, драги и т. н. Любезен означава човек, който носи нещо. Обичен е този, който служи. Прелюбезен е този, който става поръчител на някого. Каквото обръщение и да турите, важно е вие да сте доволни.
Сегашните хора са недоволни от старото в живота, а не от самия живот. Те искат да се освободят от старото. Само любовта е в състояние да освободи човека от старото. Оцапаната дреха може да се очисти само с топла вода и сапун. В този смисъл, само любовта е в състояние да измие човешката душа от калта, която се е наслоила върху нея от векове насам. Кой човек, като мине през калта, няма да оцапа краката си? Като се върне у дома си, той ще се измие и ще легне да спи с чисти крака.
Две неща са потребни на човека: правилно да възприема Божията Любов и правилно да я предава. Това значи, да бъдем добри проводници на Божията Любов. Днешният ден благоприятства за това. Небето е чисто, ясно. Въздухът е свеж, кристален. И той благоприятства да бъдем добри проводници на Божията Любов, която ни обгръща от всички страни. Бог се проявява чрез нас и чрез целия свят. Той управлява света, и всичко, каквото става, превръща го в добро. Божията Любов поставя всичко в ред и порядък. Докато страда, човек не разбира, какво благо се крие в страданието. Щом мине през него, той вижда, че страданието му е донесло някакво благо и благодари за него. Колко деца са прогонвани от домовете си, но като минат през страдания, те се каляват, придобиват големи опитности, за които един ден благодарят. За предпочитане е човек да мине през страдания, но да придобие любовта, да стане умен и силен, отколкото да бъде свободен от страдания и да няма никакви придобивки.
Велико нещо са страданията. Те носят такива богатства, които хората още не подозират. Христос мина през големи страдания, но с това увеличи силата си. Днес никой не може да Го разпне. Като дойде втори път на земята, всички ще станат прави и мирни ще стоят. Силата на човека се изпитва в страданията и изпитанията. Така се изпита и силата на Христа. Чрез възкресението, Той доказа, че е силен. Нищо в света не беше в състояние да Го задържи в гроба. Следователно, който иска да влезе в новия живот, трябва да умре за стария. Ако житното зърно не умре, не може отново да покълне и да израсте при новите условия. Смъртта трябва да дойде, да ни покаже, че ние сме достатъчно силни, да влезем в новия живот. Като слиза отгоре, човек влиза от живота към смъртта. Това е първата му опитност. Като възлиза нагоре, човек минава през обратния процес: от смърт в живот.
Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото да правите, не можете да избегнете смъртта. – Как ли ще умрем? – Много лесно. Ще отворите вратата на къщата си, ще се поклоните и ще излезете вън. Пред вас ще се разкрие широк, красив свят, и вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича "дом неръкотворен". Това показва, че като напусне тленното си тяло, човек влиза в друго тяло, което не гние и не се разваля. Някой пита, със старото тяло ли ще възкръсне, или с друго някое? – Ако волът умре и възкръсне пак с рогата и с копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пак робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръснал, той не се ражда вече по стария начин. Казано е в Писанието: "Които се сподобят с този век, нито умират, нито се раждат, нито се женят".
Какво нещо е женитбата? Ограничение. – Защо се женят хората? Да станат проводници на великия Божествен живот. От децата се съди за развитието на майката и на бащата. Ако те не могат да родят добри синове и дъщери, какви майки и бащи са? Родителите трябва да бъдат добри проводници на Божественото, но и децата им трябва да бъдат такива. Какъв проповедник е този, който не може да внесе любов между хората, на които проповядва? Какъв проповедник е този, който обърнал хората към Бога, а кесиите им не обърнал? Един американски проповедник казва: Аз вярвам само в едно обръщане на човека към Бога, а именно – с него заедно да се обърне и кесията му. Какво обръщане е това, при което човек се обръща, а кесията му не се обръща? Аз пък вярвам в такова обръщане, при което, заедно с човека се обръща и целият му дом: и бащата, и майката, и жената, и децата, и братята, и сестрите, и воловете, и овцете му.
Желая ви, тази година да се обърнете към Бога така, че заедно с вас да се обърнат и кесиите ви. Вие сте обърнати вече, но кесиите ви още не са обърнати. Под думата "кесии" разбирам сърцата ви. Значи, сърцата ви трябва да се обърнат, но не чрез насилие, а по закона на любовта. Служене се иска от сегашните хора – служене по любов. Каквото давате, давайте го със съзнание, че принадлежи на Бога, а не на вас. Ако имате пари, те не са ваши. Единственото ваше нещо е любовта, която се излива от сърцето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Когато предложите на някого да хапне заедно с вас, на вашата трапеза, радвайте се, че яде сладко. Не се страхувайте, че ще яде много. Давайте всичко с любов, да се благослови даването ви.
Няма по-велико нещо в света от това, да върши човек всичко с любов. Най-малкото нещо, направено с любов, причинява голяма радост. Всичко, което е направено с любов, подразбира служене на Бога. Като работи с любов, човек всякога е доволен. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите любовта си към тях, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна. Изкуство е да съградиш една къща, но по-голямо изкуство е да поставиш добри хора в нея. При това, къщата трябва да бъде чиста отвън и отвътре, да има в нея ред и порядък. И в природата съществува ред, порядък и чистота.
"И повярва човекът на речта, която му рече Исус". – Какво му каза Христос? – Христос му каза : "Аз съм пътят, истината и животът". Това значи: както Христос върви из пътя и изпълнява волята Божия, това може всеки човек да направи. Всеки може да следва пътя на Христа; всеки може да приеме истината и живота, които Христос проповядва. Като прилагате учението на Христа, изучавайте себе си, защото изпитанията идат. Всички хора ще бъдат подложени на изпит. Много естествено. Ученикът всякога се изпитва. Не се страхувайте от изпитите. И да грешите, няма нищо страшно. Като направите една погрешка, ще я изправите. С изправяне на погрешките си, вие помагате на ония, които идат след вас. Ако хлътнете в някой трап и навехнете крака си, вие ще имате грижата да запушите трапа. С това вие предпазвате от падане всички ония, които идат след вас. Следователно, запушвайте дупките, в които сте паднали, или които отдалеч още виждате, за да предпазите от нещастие ония, които идат след вас. Постъпвайте по същия начин и с ония мисли и чувства, които ви причиняват мъчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъл, или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали под влиянието им.
Често слушате някои да казват, че хората трябва да се примирят. Как ще се примирят? Ако не обичаш някого, не отивай да се примиряваш направо с него, но виж кого обича той. Щом намериш такъв човек, сближи се и ти с него. Щом и двамата обичате един и същ човек, вие лесно ще се примирите. Като не разбират законите на любовта, хората едни на други си пакостят. Запример, като видят, че двама души се обичат, неприятно им става. Нека те обикнат друг някой. Светът е място за приложение на любовта. Има Един, Когото можете да обичате на всяко време. Щом обичате Единния, ще обичате всички хора. Като обичате всички, ще обичате и Единния. Тази е правилната любов, която наричаме Божествена. Като обичаш един човек, ще обичаш всичко негово: и дрехите му, и очите му, и веждите му, и космите му. Това значи, да обичаш всички. Следователно, като обичаш Бога, обичай всичко, което е вън от Него. Светът се нуждае, именно, от тази всеобемаща любов.
Кое е главното качество на любовта? – Служенето. Който обича, той е готов да служи. Той е на прав път. Който служи, той едновременно се учи. И като служиш, и като ти служат, ти пак се учиш. Учителят служи, а ученикът се учи от него. Като научи уроците си, ученикът започва да работи, т. е. да служи, а учителят го изпитва. Сега и вие ще учите и ще служите. Който не може да служи, не може и да работи; на когото не служат, не може и да се учи. Досега невидимият свят ви е служил, със своите разумни същества, а вие сте се учили. Отсега нататък вие ще служите, а те ще ви изпитват.
И тъй, приложете любовта, макар и в най-малък мащаб. Всеки може да направи поне най-малкото добро. Всеки може да прочете една малка книжка с любов. Всеки може да посети един беден или болен с любов. Всеки може да посети своя приятел с любов. Всеки може да полее едно цвете с любов. Няма човек на земята, който не може всеки ден да прави по едно малко добро.
Хората се молят на Бога и очакват Той да им обърне внимание. Доколкото те обръщат внимание на Божиите дела, дотолкова и Бог ще обърне внимание на тях. Следователно, доколкото вие обръщате внимание на картините на някой художник или на творбите на някой музикант, дотолкова и те ще обърнат внимание на вас. Ако не им обръщате внимание, вие не можете да се запознаете с тях. Вие можете да се запознаете с даден човек, само ако обичате неговия ум, неговото сърце, неговата душа и неговото тяло. Влезте в ролята си да обичате. Обикнете първо ума на човека, после – сърцето му, душата му, духа му и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича. Това изисква новият живот от всички хора на земята.
Обичайте всичко, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате.
Знайте, че зад всичко, за което мислите, седи човешкият ум. Зад всичко, което предизвиква човешките чувства, седи любовта. Зад любовта седи Божият Дух.
19. Беседа от Учителя, държана на 28 август, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев.
Съборни Беседи
28.08.1940 06:00 Сряда,
София – Изгрев
|
| |
Из том „Божественият и човешкият свят”, Рилски беседи
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 29.04.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.
В оригиналния източник: „Божественият и човешкият свят”,
София, 1940 г., беседата е посочена като рилска беседа.
|
посещения: 2255
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
