ХХIХ лекция на младежкия клас
15.ХII.1944 г., петък, 5 ч. с., Изгрев – София
Отче наш.
„Махар бену аба“.
Кои бяха основните мисли на миналата лекция?
Разликата между човешкия и Божествения порядък, каква е. Великото трябва да седи в малкото. Малкото трябва да го разнесе по целия Божествен свят. Направо Божественото не се приема. Сега вас ви се вижда чудно, защо голямото да не влиза в човека. Допуснете, че вие имате един голям сомун, може ли да го турите веднага в устата си. Ще отчупите едно малко парче, ще го изядете, второ, трето. Малките неща влизат в Божествения свят. Понеже Божественото, голямото не е делимо. Божественото не се дели. Няма деление. Привидно съществува понятие, че се дели, но то е неделимо. Под думата неделимо разбираме да има вътрешна органическа връзка, както е неделим кракът на човека. Щом се отдели, изгубва своята жизненост. Щом е свързан с цялото, може да свърши каквато и да е работа. Щом е свързано с цялото, може да свършва работата си; щом престане да е едно с цялото, престава да служи. Сега тия малките работи трябва да ви станат ясни. Защото човек вижда, когато предметите са на фокус. Ако един предмет не попада на фокуса, не го виждаш ясно. Щом попадне на фокуса, имаш всички постижения. Фокус има в доброто, в разумното, навсякъде фокусът e необходимост. Всички ония, които искат без фокус, лесно, не стават работите. Значи предметът трябва да бъде ясен, сам да се обосновава. Нали сте били ученици. Има учители в училището, като погледне един ученик, замразява го ученикът забравя всичко. Като го погледне на изпита, всичко забравя. Мене ми разправяше един американец, знаменит проповедник. Написах, казва, проповедта си, знаех я наизуст, но забравих я вкъщи. Качих се на амвона и започнах да проповядвам. Влиза една жена с черни очила и веднага беседата ми изчезна из главата, нищо не помня. Тамън се готвех да кажа, че не съм разположен, да отложа проповедта си, влиза един млад човек със светло лице и веднага си припомних беседата. Има хора, които поглъщат. Ученици и учители има, които поглъщат. Някой път ученици има, при които учителят не може да преподава. Сега то са закони. Като погледнете, забравяте всичко. Като излезете навън, пак си припомните всичко.
Казвам: Сега трябва да изучавате закона на малкото. Да не го разправяте, но да сте сведущи. Да кажем някой път ти си недоволен от живота, малък ли си или голям? Малкият никога не може да бъде недоволен, винаги е доволен. Големият е недоволен. Щом си недоволен, ти си голям човек. Имаш понятие за себе си, достойнство имаш, гениалност, какво ли не. Голям човек си. В какво седи големината на един поет. Един поет ако знае няколко хиляди думи, всяка дума си има свое значение. В човешкия език има области. Ти като помислиш за една мисъл, има мисли в даден случай може да произведат явления, има мисли, които може да произведат огън. Даже вие учениците някой път на опит сте, хващат ви студени тръпки, треперите. Някой път мисълта дойде, имате вътрешна топлина. Първата мисъл, студената мисъл, тя е на ума. Топлото чувство е на сърдцето. Те са две различни работи. Сега запример, вземете кашлицата. Какво нещо е кашлицата. Те са дребни същества, микроскопически, които трябва да ги увеличиш хиляди пъти, да ги видиш. Много хитри са. Намират се на гърлото, на най-деликатното място на певците като дойдат, дразнят. Има химически съединения, нито разтварят нещата. Напластяване има, какво ще стане гласът ти? Какво трябва да правиш? Не им давайте храна, оставете ги. Вие ги храните, по три пъти на ден ги храните. Кашлицата я храните, храните я хубаво и разваляте гласа си. Подложете я на ден, два, три, четири дни пост, не ѝ давай да яде. Силен трябва да бъде човек. Сега вие, които кашляте, ако за един ден се справиш, доста силен си, ако за два, три, четири, пет дни, някой път цяла година ти взема да се справиш с кашлицата. Ти не си от силните хора. Във вас трябва да има амбиция да се справите с болестите. Болестите ще дойдат, то е естествено, но да може да се справиш. То е една задача, която трябва да разрешиш. Често се случва, че се присмееш някому, когато кашли, в момента, в който се присмееш, кашлицата те хване. Докато не изправиш кашлицата, не маха погрешката. Не се смейте на онези, които кашлят. Няма по-тщеславно същество от този, който кашля. Дето мине, иска всички да го знаят.
Сега в нереалните неща вие ще намерите някой път, че човек не може да познае себе си. Въпросът е дали е той или някой друг. Представете си един човек, който е бил силен, може да дигне сто килограма. Дойде до едно слабо състояние, едва две кила не може да дигне. Къде му отиде силата? Законът трябва да се изучава. Когато човешкият двойник от духовния свят влиза във физическия свят, може да ни създаде много големи препятствия. Тия ненужни страдания, които сега страдаме, се дължат на нашия двойник. От духовния свят да дойде на физическото поле няма да може да намери почва за себе си. Няма нещо да може да го радва. Той мяза на човек, който дяла камъни с длето или някой художник със своята четка туря бои. Какво има в това. Гениално е, но след като рисува сам вижда, че в тази картина липсват много работи. В една картина на най-великия художник липсва нещо. Не е такава както на природата. Много съществено, най-важното нещо изпъква, много важни работи няма. Сега ученици сте, с някои не сте разположени, не искаш да го гледаш. Разреши тази задача защо. Защо не искаш да го гледаш. Щом като разрешиш този въпрос, той е много важен социален въпрос, ще го срещаш не за пръв път, за хиляди пъти ще го срещаш, се ще се яви някой път. На земята някой път е необходимо да не довидиш нещо. Ще минеш, не искаш да го гледаш. Не може да дадеш никакъв отчет, нещо не те разполага, човека не искаш да го гледаш. Никога не си го срещал. Някого искаш да го гледаш. То си има своите дълбоки причини вътре. Аз съм превеждал този пример за един български адвокат в Горно-Оряховската гара. Ще пътува софийски адвокат. На един селянин не му достигат 30 стотинки за билета. Отива селянинът при него и му казва: Услужете ми с 30 стотинки. Казва: Нямам 30 стотинки. Няма кой да му даде, взема си човекът торбичката и тръгва пеш. Качва се адвокатът на трена, вижда го от влака, че върви пеш. Той след пет–шест години отива в Англия, иска да се качи на гарата на влака, но не му достигат 30 стотинки. Няма англичанин, който да му даде. Взема си торбичката и тръгва. Веднага му иде на ум за онзи селянин, който му искал 30 стотинки. И нему 30 стотинки му трябваха. Той не искаше да услужи и нему няма кой да услужи. Един Божествен закон има в света. Няма по-хубаво нещо да услужиш в даден случай. Някой път не трябва да услужи. Има работи, които не трябва да услужи. Някой иска револвер да му дадеш. Защо ще му дадеш? Някой иска голям нож. То е опасна работа, то не е за него. Има неща, които трябва да задържим, не може да дадеш на хората. Защо? Има нещо невъзможно.
Сега какви са качествата на малкото. Че как са намерили съвременните хора протоните? Един протон ако го увеличиш както земята, пак невидим остава. Милиони пъти да го увеличиш, невидим остава. Как са го открили учените хора? Откровение имат. Представете си, че на един протон разумни същества се пренасят. Един протон е един автомобил, на който се пренасят разумни същества. Какво ще кажеш? Ще кажеш: Друга работа не му остана, автомобил да бъде. Сега разумните същества се различават по това. В какво седи разумното. Най-разумните същества минават през най-малките процепи, дето никой не може да мине. Там, дето разумният минава, друг не може да мине. Затова светът е разтворен. Като мине разумният, отворен е светът. Как ще мине през туй място, не знае. Та сега: Когато ние може да минаваме през място, дето другите не минават, там е разумността. Да кажем, вие спите и вечер ставате. Един сън сънувате. Какво отношение има този сън? Явява се един червен кон, вие се качвате на коня, заминавате. Вие се събуждате. Каква връзка има този кон. Значи в съня сте сънували, че се качвате на коня, влизате в дома, слизате от коня, събуждате се. Къде отиде този кон. Той е човешкият ум. Конкретно човешкият ум е в услуга на човека.
По това се отличават съвършените същества: за тях няма страдание. Никой не може да го лиши от някое благо. Сънаследници са в природата. Каквото искат, имат. Онези хора, които не са сънаследници, природата е затворена.
Сега какво ви интересува вас. Кое е най-важното? Като станете сутрин какво ви интересува? Ако има да избирате, коя буква на българската азбука бихте си избрали. От всички букви коя ви е най-удобна. Вземете в природата се рисуват. Имате едно цвете, една чашка е обърната нагоре. Щом падне първата капка, тази чаша се обръща надолу. Значи цветът е чаша, която е обърната. Движението на цветята е отдолу нагоре. Плодът, който зрее, е движение отгоре надолу. Следователно, имате два резултата. Ако откъснете едно цвете, ще имате един резултат; ако откъснете един плод, ще имате друг резултат. Зависи кога ще откъснете плода. Казвам сега: Да знаеш кога да откъснеш една ваша мисъл или един ваш цвят. Някой път вие късате цветята като хората. Ще го извадиш, с корена ще го посадиш на ново място.
Сега тази песен „Махар бену аба“ може да я изпеете по друг начин. Има един начин, ако я изпеете, съвсем друго ще бъде. Вземете сега музиката. Като започнат да пеят тия оръжия, картечници, какви музикални тонове са? Сега каквото и да ви се каже, то като когато човек е затворен в някой затвор, че мечтае за свободата си. В Англия, в Лондон, един от големите апаши хващат го, двама полицаи го докарват и на третия етаж на зданието го докарват с вързани ръце и крака. Затворят го в стаята, оставят една запалена свещ. Те излизат навън. Но апашът, който бил умен, след като се отдалечават, иде му на ум, че запалената свещ може да го спаси. Туря връвта, с която са свързани краката на свещта и я прогаря. Туря връвта, с която са вързани ръцете и тях освобождава. Има един чаршаф, съдира го на парчета, прави въже от него и с него се спуска от прозореца, избягва. Съобразителност, тактика. Не казва: Кой ще бяга, съдбата е. Веднага решава, че Провидението е турило свещта. Свещта е неговата мисъл. Чаршафът, който става въже, е сърдцето. Идват стражарите, той изчезнал.
Та казвам: И вие по същия начин свещта и чаршафа може да ги използувате.
Ако изпеете една песен по един начин, ще имате придобивка. Много естествено е да имате придобивка. Дойде един обикновен певец, пее една песен, дадат му пет, десет лева, да си върви. Дойде добър певец, остават го на обяд, на угощение. Като пее песента, казват: Ще останеш. Той не може да си замине.
Сега вие на какво разчитате? Съществено е човек да разчита на четири неща: трябва да разчита на своя дух, да разчита на своята душа, на своя ум и на своето сърдце. С душата е свързана човешката воля. Ако ти не може да разчиташ на своя дух, на своята душа, на своя ум и сърдце, на какво може да разчиташ? Ти ако не може да разчиташ на Божествения свят, на духовния и на физическия свят, на какво ще разчиташ. Това са светове, на които може да разчиташ.
Някои от вас сте певци. Пеенето не принадлежи на сърдцето, то принадлежи на ума. Литературно произведение е музиката. Музикалното чувство е граница между творческия ум и Божествения ум на човека. Вие никога не сте дали време да подобрите гласа си. Не знаете как да го подобрите. Аз ако бих преподавал музика, ще преподавам много просто. Ще накарам всичките ученици да обикнат музиката. Като пеят „до“, то е живо, да го обикнат. Живи са „до“, „ре“, „ми“. Хубавото пеене е изкуство. Имате тона „ла“. То е зреещият плод в басовата гама. Гамата е слязла на земята, благата, които има да ги даде на малките, да може да се радват. Как трябва да вземем? Как ще започнете с даването? Как ще се отвориш. Не ти като се отвориш, че да се награкат, но да седят само и да гледат, да се радват, че си се отворил. Другояче те грабят и не може да се пее. Как ще вземете сега? Как ще се отвори вратата. „Ла“ в дадения случай в басовата гама какво е? (Учителят пее „Махар бену аба“). То е басово вече. (Учителят изпя песента). Още по-хубаво може да се вземе. Как ще го вземете колоритно? Хубавото пеене има съдържание. Махар значи първо трябва да подготвиш ума, сърдцето, душата и духа си, че тогава да започнеш работа, която ще те радва. Как ще изпеете „Махар бену“ басово? В дадения случай басът е бащата, който казва: Нека да слезем при тия деца сопрана, тенора и алта да им преподадем първите уроци. Започва с глада. – Драганчо, може ли да ядеш супа? Аз съм намерил досега, че супата не се пее хубаво, следствие на това разваля се стомахът. Хубавите храни добре пеят. Супата гълтат. Единствените незаучени песни са супените песни.
Представете си, че вие сте ученичка, даровита сте, знаете да пеете хубаво, знаете да рисувате хубаво, знаете да шиете хубаво, но липсва ви нещо. Дето и да си, ако ти пееш хубаво, ще бъдеш добре дошъл между хората. Първото нещо: Пей хубаво, за да бъде отворен пътят ти. Като идете да пеете, не мислете, че не сте даровит. Заблуждение е, че не сте даровити. Трябва да се образува една школа певци, които да започват от кокичето, от минзухара, други трябва да започнат от теменужката, трети трябва да започнат от розата, от карамфила.
Да кажем, ако вашата горна джука взема навсякъде повече участие, отколкото долната, какъв ще бъде вашият характер. Някои от вас издигнете горната устна, давате заповеди. Или някои от вас правите маневри с долната устна. При тази маневра съвсем се изменя вашият характер. Или, запример, слушате една лекция на някой професор, вие направите една гримаса. Няма какво да се занимавам с отрицателните неща. Падне някой човек на пътя, окаля се. Казваш: Негова работа, да не е падал. Не го оставяй, понеже и ти ще паднеш. Вземи участие, помогни на този човек, ти помагаш на себе си.
Имаше един учител по математика, Вълев, много хумор имаше. Изкара някой ученик , казва: Ти си много умен, решаваш гениално задачите. Сега ще ти дам една задача, ще я решиш. Като даде задачата, учуди се ученикът, казва: Господин учителю, по никой начин не мога да я реша. – Ще я решиш, гениален човек си, ти се преструваш. Впрегне се ученикът, започне да разправя, той му загатне по един, по втори, трети, четвърти начин, погледнеш ученикът реши задачата. Казва: Виж двамата като се съединихме, изкарахме тази работа. Той ходи между учениците в класа, гледа някой ученик в очите и с очите му, (казва) какво трябва да прави и къде е погрешката. Ученикът го разбира. Като му посочи погрешката, ученикът веднага разбира. Никога не мислете, че не сте способен да решите една задача. Този учител, като не може да реши задачата ученикът, казва: Какво да ти пиша? Една права тояга. Повече от единица не струваш. Вие не разбирате ценността на единиците. Те струват повече. Този учител беше добър математик, иде весел, споделя мнението си с учениците. Всички ученици го обичат, сериозен е, не се смее. Една усмивка има, смях няма. Съзнание има. Някой път ще се извини. Казва: Каквото съм казал, не го вземайте присърдце. Едно време и аз бях като вас невежа, вие мязате на мече на едно време. Един ден и вие ще бъдете учени, както аз съм учен сега.
Природата като дойде, не се представя като „табула раза“. Кое наричате „табула раза“? (Бяла карта). Табула раза е дето се разрешават най-видните задачи. Не пресиляйте нещата. Най-първо желайте най-малкото. Желанието, което имате в себе си, не го увеличавайте. Малкото желание постоянно да расте във вашия ум. То е закон. Не да кажете: Тази мисъл нищо не е станала. Така никога не предрешавайте. Запример, в математиката има едно число 999 да умножите на същата степен. Колко време ще ви вземе да го умножите? Трябва да направите много помножавания и се получава много дълго число. Само в началото са направени помножаванията, другите никой не ги е разрешавал. Ако се умножи на квадрат или ако се умножи на куб, каква е разликата. Квадратът е цвят, кубът е плод. Една мисъл във вас е двете, понеже е едноизмерна. Една мисъл е плод, динамична е, в триизмерен свят.
Аз само един пример имам. Един много даровит студент, от високо произхождение, бил музикант, художник, скулптор, много работи знаел. Представил се в едно семейство за слуга. Всички му заповядвали. Господарят му заповядвал, жената, децата, всички му заповядвали. Изпълнявал всичките им заповеди, но след като седял два, три месеца, видели, че не са те господари, но той. Понеже свири, пее, знае всичко, всички се допитвали до него. Казвам: Онзи, който може да направи нещо, той е господар в даден случай. Онзи, който очаква да му правят, той е слуга.
Някой път мислите, че зрението е прост процес. Много пъти през очите на вашия ум ще минат възвишени същества, ще ви дадат цяла една линия, цяла една категория от картини и мисли. Всичко това е забавление. Ако сте разположени, ще се ползувате, ако не сте, ще си заминат. Когато тия същества от невидимия свят са ангажирани с вас, те ви помагат.
Трима души от вас сега изпейте Махар бену аба, две сестри и един брат. Без да му мислите, изпейте го. (Две сестри и един брат го изпяха). Вие казвате: Елате в нашата градина при узрелите плодове да си хапнете, понеже са сладки и красиви. Как бихте изпели баса. (Учителят изпя песен.) Тенора как ще изпеете? (Учителят изпя два пъти). Изпейте: Всичко в живота е постижимо. Сила жива, сила здраве е богатството.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината...
Младежки Окултен Клас
15.12.1944 Петък,
София
|
Начало
