| Порталът към съзнателен живот |
Най-лесната работа
(Общ Окултен Клас,
08.11.1944 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
24 година
XVIII лекция на общия клас
8.ХI.1944 г. сряда 5 ч. с., Изгрев – София
Добрата молитва.
„Сила здраве е богатство“.
Първите думи, с които човек е започнал, не са дълги думи много къси са. Те са били от глас и от един звук. Има едно знание преходно, друго, което то постоянно расте. Има едно знание, което мяза на снега, топи се, зимно време се увеличава, лятно време се намалява. Има едно знание, което расте. То е като плодните дървета. Сега доста теории има. И вие имате теории, те са хубави. Теориите са картини, сенки. Те са кино. На болният човек не трябва да се говори за хубави дрехи, за хубави обуща. Съществено. Казва: Пари не струват дрехите. И да го облечеш болния, пак е болен. Хубави обуща да му туриш, пак е болен. Докато дойдем до положението да имаме едно здраве, което е постоянно. Сега здравето е преходно. За пример, най-първо заболи ви стомахът, не знаете причината. Някой път ви заболи главата, не знаете причината. Някой път ви заболи гърба. Главата и стомахът дават директива на болестите. Когато главата страда, причините са материални. Когато стомахът страда, причините са духовни. Стомахът страда, когато не е набожен, не върши Волята Божия. А пък има когато не осъждат земните работи добре. За пример, бакалин си, отделяш един лев за себе си, стига ти умът. Не вършиш Волята Божия, мислиш за материални работи. Обличаш се, но искаш да се нравиш на хората. Човек трябва да се облича, за да поощрява хората към доброто. Да се облича човек, не за да се хареса само на хората. Да се облича човек то е доброта. То е като плодното дърво, което трябва да ражда плодове. Всяко дърво се познава по плодовете. Човек се познава по облеклото. Каквото е облеклото, такъв е човека. Не е лесна работа да знаеш как да се облечеш. Как ще се облечеш? Имаш премяна дрехи, задигнат ги, с какво ще се облечеш? Имаш няколко хубави обуща, задигнат ти ги, с какво ще се обуеш.
Та казвам: На всинца ви трябва подтик. Сега хората нямат един съществен подтик. Има подтици, но не са съществени. Трябва да знаеш, с кое да започнеш най-първо. Сутрин като станеш, кое е най-важното? Ще стъпиш с краката си на земята. Искаш да четеш някоя книга. Ще я вземеш с ръцете си. Същественото. Като ти дойде на ума да четеш някоя книга, да знаеш как да употребиш ръцете и краката си, както един цигулар, който свири хубаво. Всеки може да свири, всеки може да пее. Няма човек, който да не може да свири. Ако обичаш един човек, като ти пее, харесваш пеенето, защото любовта поправя пеенето. Ако не го обичаш, ако имаш ким, даже и хубаво да пее и хубаво да свири, пак му намираш махана. Като го обичаш всичко е хубаво.
Често хората казват, че егоизъм има. Ако бихте имали една истинска любов, към себе си, животът щеше да бъде изправен. Ако човек има подбужденията на любовта в себе си, не би направил престъпление. Всичките престъпления произтичат от външни причини.
Оставете сега човек да започне с любовта към себе си, към Божественото, което е скрито в човека. Ако започнете сега, веднага ще стане една промяна във всинца ви. Вие сега се борите със себе си, с някои ваши надежди, постоянно намирате някакви махани. Очаквате, като идете в другия свят да се изправите между ангелите, ангели да станете. Между ангелите ангели не може да станете. Трябва да се учите. Думата учение трябва да знаеш, как да хванеш учението, как да го употребиш. После какво направление да дадеш на туй знание на учението.
Казвам: Ние ще започнем с най-малките препятствия. Не да напуснете сега онова, което сега имате. Някой казва: Да се откажем от себе си. Туй отказване и отричане е един процес вътрешен. То е един Божествен процес. Да кажем, вие отивате на пазар. Вземате пари, имате капици и златни пари. В избора е важното, какви пари ще вземете. Ако идете да купувате някой материал с капици – медни пари, имате едно разположение. Ако отивате да купувате със златни пари, друго разположение ще имате. Вие сега купувате с книжни. Няма устой с книжните пари. То показва, че хората доста вяра имат. Че вярват в книгите, не е лошо. Но в Божествения свят нещата са реални само когато свръхреалността седи на тяхна страна. Знанието не трябва да бъде както една книжка, не трябва да бъде както една монета, която ръждясва и носи в себе си отрова. Пък то е потребно.
Сега мнозина от вас сте имали много хубави гласове. От незнание вие сте осакатили гласа. Казвате: Друг път като дойдем на земята. Друг път като дойдете е въпрос. И в религиозно разбиране куцат хората. За пример, ти казваш: Аз служа на Бога. Всеки ден ти служиш на Бога, пък не те е страх от Него. Какво ли не правиш по 20 пъти на ден, не те е страх, нито любов имаш. Имаш един Господ, ти си го направил такъв. Твой е Господ. И той като тебе е такъв. Сега какъвто съм, ако обичам себе си, тогава ще имам онзи истински образ. „Направи Бог човек по образ и подобие свое“. Именно трябва да въздигнем Божествения образ не по един механичен начин. Много лесна работа е. Вие ако идете в Америка на един американец може да му свирите всичките песни, и те си имат както българите свои песни. Имат една песен, „Янке дуду“, като я засвириш като мед му пада. Не е особена песен, обикновена песен. Казва: Я ми посвири „Янке дуду“. Българинът казва: Я ми посвири „Заплакала е гората“, или „Стоян мами си думаше“. У българите класическа песен е, всеки я знае. Казва: Запей някоя хороводна песен. Вие ставате, хороводните песни не ги пеете. Не знаете, как да ги играете, не е лесна работа да се изиграе една хороводна песен. Малко играчи съм гледал да играят хубаво. Играят, но тъй класически, музикално, то е цяло изкуство. Има известна гъвкавост на тялото. Не тропане с целия крак, че да дига прах.
После, много работи има, ръкуваме се, поглеждаме, говорим, но като алегория, правим го от немай-къде, само да мине. Сега, не сме виновати ние. Ние носим известни дрехи, натрапиха ни ги. Отиваш някой път да си купиш дреха, дрехарят ще те убеди, че този цвят е хубав. Ти имаш нещо в себе си, но те убеди, после съжаляваш, че си ги купил. И в религиозно отношение е тъй. Така се настроят вътре някои неща, но чувстваш, че онова, в което вярваш има нещо, което куца. За любовта говорите, усещате, че има нещо, което куца в любовта. Човек, който е заквасен с любовта, е много предвидлив, много внимателен. Преди години пътуваме към източната страна, минаваме край едно село и казвам: В това село има един добър човек. Тъй както е облачно цялото небе, има един цял голям кръг отворен над селото ясно синьо. Този цвят се дължи на душата и на духа на този човек в туй село. Хубавото време зависи от разумните хора. Плодовете, които стават на земята, зависят от разумните хора. Всичкото добро се дължи на добрите хора, които работят. Казвате: Ако ние живеем добре, какво има като живеем? Плодове ще има, реки ще текат, ледовете ще се топят, слънцето ще грее добре. Ако всички хора биха мислили така, ако биха живели така, тази война нямаше да стане. Сега стана тази война. Онези, които допуснаха, ще я поправят. За бъдеще да се избегнат войните, хората трябва да изменят своя живот. За да го измени, Бог е решил да поправи небето и земята. Решил е старата земя настрана да я тури и да създаде ново небе и нова земя. Новата земя, дето няма да има прегрешения и пороци няма да има място за война. При тази земя и при туй небе, което имаме, войната е неизбежна. Каквото и да казваш, войната ще дойде.
Сега дайте едно число да прочетем от тази книга /Царският път на душата/, близо 344 страници има. Изберете едно число, каквото и да е. Един да даде, най-късметлията, един, който е най-добрият между вас. /Чете на страница 214 следното „Докато живеете в света на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението. Никой смъртен, даже и безсмъртен, не е свободен от този закон“. – Значи може да се внуши. Защото между внушението и вдъхновението има разлика. /Учителят прочете цялата 115 страница и продължи на 116-та до .... „И на мъжете и на жените казвам да извадят капиталите си от човешката банка и да ги турят в Божествената банка“.
Сега живеем в една епоха, дето банките фалират. В миналата война в Америка фалираха 12 хиляди банки. /И чете още/ „Ако не живеят добре, причината е, че Бог не е между тях. Те вярват едни на други, а на Бога не вярват и следствие на което се разочароват. Съвременното човечество живее в безверие. Ако е въпрос за официална вяра, всички имат такава, но главата на хората е побеляла от официални вярвания“.
Дето погледнете сега, милиони хора има ранени, кому крак откъснат, кому ръка, кому око извадено, какви ли не рани има. Защо? Ще кажете: Дълг, може би трябва за отечеството. Та казвам: Ако тази война, която правим по внушение заради хората, по същия начин, ако бихме направили туй, което Бог изисква, какво голямо различие щеше да съществува. Някой ще попита, как да обичаме някого. Аз ще ви дам един пример. Ако искаш да опиташ любовта започни с пчелите. Занеси им вода. Намери някое хубаво цвете, потопи го във вода, тури го, дето има пчели. Това е любов. Ще кацнат пчелите на туй цвете, ще пият вода. Те няма да знаят, те ще благодарят, че Провидението, Божественият Промисъл е промислил. Тази вода е твоята любов, която се изявява. И казвам: Всичките ни хубави работи, които ги опитваме идат в ума ни, в сърдцето ни, те се дължат на същества, които прилагат този закон на любовта. Някой ден си весел. През целия живот помниш това състояние. То се дължи на някое същество, което показва, в какво седи истинската любов. Има такива състояния, когато Бог се оттегля от света и тогава настава тъмнота, хората не се познават едни други. Молиш се, чувствуваш, няма го Господ. Казва: Не съм разположен. Не си разположен, има някакво препятствие.
Сега във времето на бомбардировките, как се молихте? Ако сега се молите така, ще помислят, че сте луди. В молитвите си викахте, да заглушите шума на гранатите бомбите, които падат, надпреварвахте се в кряскане. Казвахте: Да се махате, да се не пукате около нас. Оставете тия хора да се молят. Казвам: Много добре се молят. Сега ви се вижда смешно. Казвате: Не сме ли културни. Аз се чудя на едно нещо. Най-лесното нещо в света ние не можем да го правим. Няма по-лесна работа от работата за любовта. Най-лесното нещо е. Мухите го знаят, как да го направят, растенията го знаят как да го направят. Ние хората не може да го направим. Любовта първо изявява Бога, после себе си. Най-после изявява другите. Или най-първо да изявиш Божията Любов. В теб да се изяви такава, каквато е. Ако вземете една призма и прекарате лъча, вие ли създавате светлината. Разложите вие светлината, но не правите вие цветовете. Имате призмата, разлагате светлината, образувате един образ на някаква сцена. Казва: Аз това не може да го правя. Ти не може сам да го направиш, но като туриш призмата, светлината се разлага. Турите другата призма, светлината се събира. От нас зависи да поставим призмата. Тази призма в дадения случай е нашият ум, през който трябва да мине Божествената Любов, за да може да я видим. Ти с призмата боядисваш ли стената. Ти може да проектираш светлината на стената, червеният цвят не става образ. Значи любовта не става образ в нас. Докато тя е, има образи; щом се оттегли всичките образи изчезват. Тя не оставя образа си никъде. Вие не може да кажете на любовта: Остави това нещо заради нас. Онези образи, с които си служи, не ги оставя. Може да ви покаже всичките си образи, никога няма да остави образа. Вие искате да отделите нещо от любовта. Любовта е нещо неделимо. Значи вие трябва да бъдете художник, да запомните този образ, вие да направите една скица, ако сте поет, или вие ако сте шивач и шиете една дреха с едно любовно чувство, този човек, който носи тази дреха, той ще я счита като светиня. Той като я облече, ще бъде радостен. Ако някой ти ушие дреха с любов, казваш: Тази дреха ми харесва. Харесва ти понеже е предена по любов, тъкана по любов и шита по любов. Ти като я облечеш по любов, радваш се на дрехата. Някои от вас имате такива любовни дрехи.
Та сега аз не ви говоря за най-мъчните работи, но за лесните работи, които и цветята ги знаят. Вие тепърва има да ги учите. Едно цвете, за пример, като го откъснеш, то ни най-малко не се чувства като човека. Понеже е с любов, казва: Идната година ще цъфна, няма нищо да взема. Никога не се сърди цветето. Понеже цветята са изложение на ангелите, в дадения случай не разваляйте изложбата на ангелите. Затуй не късайте цветя. Когато се свърши тяхната изложба, ще късате. Като минеш, имай почитание, разумни същества са турили изложбата, ти минеш, късаш. То никакво възпитание няма в нас. Казваш, че зад това цвете седи разумно същество. Туй ухание, което чувстваш, не е негово. Туй ухание е на онова същество. Цветята са връзка между хората и ангелите. Растенията са връзка между ангелите и хората. Млекопитаещите, които ни орат, овците, белите говеда, черните биволи, те са връзка на архангелите и хората. Волът ти оре заради архангелите. Той казва, като ги погледне: Заради тях от любов дойдох. Та казвам: Ако зад големите биволи виждаме архангелите, какво щеше да бъде нашето положение? След като си мушкал вола или бивола, ако този архангел се изправи, че го видиш! Той ако каже: Ако сега аз приложа същото правило, да те намушкам, какво щеше да бъде! Аз често съм се поучавал. Волът преживя, но отзад е нашарен с остена. Казва: Няма нищо, такова е разбирането на хората. Погледне и казва: Ще се научат. Като дойдат на нашето място, ще се научат. Рекох: Да, да, ще се научат. Като започнеш да страдаш, ще се научиш. Но и като започнеш да се радваш, пак ще се научиш. В страданието ще се учим и в радостта ще се учим. И в любовта се учим. Любовта е най-хубавото учение. Мъдростта е там, учение. Старите дрехи пак ще служат, изсъхналите дървета за огъня ще трябват.
Понеже любовта започва с маловажни работи, всички вие се стремите да не изгубите своето достойнство. Ако знаят хората, че отивате да носите вода на една пчела, ще кажат: Виж му ума. Тя има крилца, какво ще тръгна да нося вода на пчелите, хората жадни, гладни, не ходя при хората, но при пчелите. Човек, който не ходи при пчелите и при хората не ходи. Законът е там: От малките работи са станали големите. От малките семена са станали големите дървета. Мислим, че след хиляди години тия дървета са велики. От малките прашинки са станали големите канари. От малките прашинки е станала цялата земя, върху която ние живеем.
Някои от вас, като стане сутрин и погледнете слънцето, казвали ли сте на слънцето: От сега нататък и аз искам да бъда като тебе. Както ти си от изгряването на работа и аз искам да вървя по твоя път. Искам да станем другари. Не всякога небето е ясно. Има облаци. През облаците проникват лъчите. Някой искат да бъдем всякога радостни и весели. По някой път светлината, която излиза от нашето слънце, от нашия ум, от нашата душа, ще се помрачи. Това да не ви смущава. Туй, което помрачава, не е близо до душата, то е далече. Онези облаци, които засенчват слънцето, не са до самото слънце, те са на земята.
Българите имат песента „Цвете мило, цвете красно“. Тази песен вече никой българин не може да поправи. Ако речеш да поправиш, съвсем друго ще стане. За цвете мило, цвете красно говориш друго. Направи друго стихотворение, по-хубаво. Остави туй цвете мило, цвете красно, както е израснало. (Обръща се към брат Симеонов) Може ли да я изсвириш? – (– Мога.) Братът изсвири „Цвете мило, цвете красно“. Тя е духовна песен „Цвете мило, цвете красно“. Братът я изсвири, кой от вас може да я изпее тъй свободно. Ако ще му трепери гласът, ако ще го е страх, да седи. Добрият да стане да пее, като на малките деца. Види се салонът не е отоплен, публиката не е разположена, не може да пеете.
Сега аз ще ви свиря, когато съм най-неразположен да свиря. Сега няма да ви свиря класическо. (Учителят свири нещо българско.) Този българин вече се е освободил от всички свои стари работи, казва: Напущам всичко. Като ще пея, ще пея. Чакай аз да ви изсвиря „Цвете мило, цвете красно“. /Учителят свири „Цвете мило, цвете красно“, после свири весел български мотив/. За хубавата дума да ви свиря тъй, когато съм неразположен. Думата неразположен е колективна дума. Момъкът като се ожени, че му се народят деца, става много неразположен. (И в това време завива цигулката си и я туря в кутията.) Цигулката, както я пригледвам, свири. Ако не я пригледвам, не свири.
Аз избирам 91 страница. (Учителят прочете от края на 90-тата страница от „Съществуват два вида светии: едните са своенравни, другите не са своенравни...“ – прочете 91 страница, и от 92-та до „За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството“.)
Та казвам: Предстои една от най-лесните работи. Какво ви коства вас, като минавате само да се поусмихнете? Колко енергия ще похарчите? Или какво ви коства да поздравите вашия приятел, да му кажете една хубава дума. Ще бъде целия ден вашия приятел доволен. Не да се ухилиш. Причината е, че вие няма кого да обичате. Трябва да има кого да обичате. Мъчнотията седи в това. Не че човек не знае да яде. Стоян няма опечен сомун, я му сготви. Казва: Не може да ям. Не може да ядеш, нищо не е сготвено. Трябва да се сготви сега. Ти трябва да го сготвиш. Няма сготвено, искаш някой да ти се усмихне. Дай пръв пример. Искаш тази усмивка, искаш хубаво ръкуване. Дай пример на това ръкуване. А пък вие сте го забравили. Вие знаете как да се усмихвате. Няма някой от вас, който да не знае. Само че понеже цените усмивката много високо, затова не ги изваждате. Изваждате другите обикновени положения на лицето. Понеже туй е скъпо, държите го в запас. Започнете с най-хубавото, което имате. Едно растение като израсте, цъфва. Най-хубавото е цветът. Цветът е най-красивата форма. След туй завързва и после узрява плодът. Казвам: Усмивката, това е цветът на човешката душа. След тази усмивка ще се роди най-хубавият плод. Ако не се усмихнеш, не си цъфнал и плод не може да има.
Аз говоря за всички постижения на човека.Хиляди постижения има, които трябва да постигне той. Сега говорим за Любовта. Дойдем тук, пак я няма. Носим известна любов. Мене тъй както ме гледате, никога не може да мислите, че може да свиря такава българска песен. Музиката ме интересува. Аз съм я изгладил, ценно нещо е. Някой вложил в тази песен своята душа. Някой я изкривил, но нещо много гениално има. Всичко ние не създаваме. Има неща създадени от Бога, гениални работи има, създадени от хората. Тия Божествените работи да изпълним и гениалните да ги изпълним, които хората са създали. После като проучим това и ние ще създадем нещо. Които идат след нас, те ще изучават нашите работи.
Сега може три млади сестри да сортират, колко думи се повтарят, колко думи са разнообразни, колко са еднакви. Ще видим кое е, което ви интересува най-вече. То е много важно, то е подтик, то е сила. Кои ще определите? Младите да се учат на работа. Хайде Теофана, Весела Несторова и Сийка Динова. Те ще напишат на един хубав лист. После ще имате добрината да ги върнете на тези, които са ги писали. Да видим колко думи са писали, колко пъти се повтарят някои. Туй имаме най-мощните думи, които сте турили.
„Отче наш“.
Общ Окултен Клас
08.11.1944 Сряда,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 2514
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
