VI Беседа, държана от Учителя, на 25 август 1944 г., 6 часа сутринта,
на връх Острец на Витоша
91 псалом.
Молитвата на Царството.
„Духът Божи“.
Отче наш.
Ще прочета 15 глава от Матея.
Вие сте от разни характери и да ви се говори някой път една реч, не се разбира от всичките еднакво. Един богат човек иска много пищна храна, разнообразна, да е сготвена добре. Той проста храна не обича. Казвам: Във всичките разбирания, във всичките философии на живота кое е най-важно? Една копринена тънка дреха за зимно време ни най-малко не е практична. За лятното време при 30 градуса топлина е отлична. После може да е с деколте, без ръкави. Даже животните, които са ходили с деколте в топлите места, при студените условия на живота изникнали им косми. Космите на главата от зор изникнаха. Брадата от зор е израснала. Дето хората са станали малко гладки, показва добрите условия.
Сега вас ви занимават някой път много обикновени работи. За пример интересува ви, като идете да учите, как ще свършите училище. Свършите четири години отделения, свършите три години прогимназия, пет години гимназия, четири години университет. Другите казват: Учен човек, много знае. Ти виждаш, че колкото учиш, все има повече да учиш и мислиш, какво да направиш със знанието, което имаш. Станеш по-чувствителен, по-честолюбив, мислиш, че си учен човек, че хората с тебе трябва другояче да се обхождат. По-напред като прост слуга този ти каже нещо, ти го направиш, онзи ти каже друго направиш го. Сега казваш, че всеки не може да ти заповядва. Значи ние обичаме да заповядваме, а не обичаме да ни заповядват. Кое е по-хубаво сега: да ти заповядват или да заповядваш? Кое е по-хубаво: да заповядваш или да ти заповядват? Ако е за добро, да заповядваш е най-добре, ако е за зло, най-лошо е. Следователно за доброто да заповядваш, имаш пълно право. Дойдеш до злото, нека да ти заповядват, ти само слушай. Като ти заповядват, ти иди, че направи доброто. Вие едновременно сте господари и на доброто и на злото. Заповядвай на себе си да правиш добро. Когато обичаш някого, дойде при тебе казваш: Заповядай! Правиш му услуга искаш да го нагостиш. Когато не обичаш някого, заповядваш да го нахукат, казваш да си върви. Питам кой господар е по-добър от двамата. Вие казвате, този човек не обичам. То е тъй, че не го обичаш. Този човек за бъдеще ще бъде условие да те обича. Този човек, когото сега не обичаш, за бъдеще ще имаш нужда да те обича. Този човек, когото сега не обичаш, за бъдеще няма да бъде нищо. Сега вас ви се вижда противоречие, как може да бъде. Вземете един слуга, комуто господарят дава заплата десет хиляди лева, нали изпълнява, каквото заповяда господарят му. Каквото каже господарят изпълнява думата му. Един ден, когато господарят престане да му плаща, слугата не го слуша. Освен че не го слуша, казва: опак, изяде ми парите, изедник.
В света с пари добро никога не може да направиш. Дето казват, че с пари може, то е за злото. С пари убийство може да направиш. Може да те подкупят да идеш и да убиеш когото и да е. Всички мислите, че като имате пари, ще правите добро. Лъжете се. С пари всичките хора са развратени. Сега разбирайте думата развратени, развъртени. Развращението иде, когато дойдат парите. Развращава се човек от парите, когато парите му станат господар. Парите са едно оръжие, една сабя, която носиш. Ако си умен човек, ще направиш добро с нея, ще насечеш дърва, ако си от лошите може да претрепеш някого. Казвам: Когато казва Писанието: „не може човек да служи на двама господари“, защото в света има само един господар. Бог е създал света. Вторият господар сам се е наложил. Случва се в едно семейство, че бащата умира, остава големият син, взема мястото на бащата, започва да се разправя с другите братя както баща му. Бащата е дал нещо, този брат, отде накъде ще се разпорежда. Сега ще вземе привилегията като големия баща, казва: Трябва да се подчинявате. Казвам: Валидна е първата заповед, която е излязла от Бога. Другите заповеди са второстепенни. Сега по какво се познават Божествените заповеди от човешките. Божествените заповеди никога не произвеждат противоречие. Каквото кажеш, става, каквото бутнеш, става. Завъртиш ключа, дойде светлината, завъртиш ключа, дойде водата, завъртиш ключа, дойде хляба. Обаче в заповедите на хората няма тази сила. Казваш много работи, но туй което е човешко, винаги произвежда в човешката душа, в ума, в сърдцето му раздвояване. Раздвоиш се, дали да го направиш или не, то е човешко. Мислиш дали да го обичаш или не, то е човешка работа. В любовта няма закон, който да ти каже да обичаш. Щом мислиш дали да обичаш или не, то е човешко. Светлината няма закон да осветява. Да кажеш на светлината или на запалената свещ да светят. Като запалиш свещта, тя знае да свети.
Сега вие казвате, защо не ни върви. Човешки работи са, затова не ви върви. Казваш: Аз защо не мога да живея с този човек? Ти си избрал един другар, който не е по Бога, как ще живееш? Искаш ти да бъдеш господар и той иска да бъде господар. Двама господари на едно място не може. Плюс и плюс се отблъскват, противоречие има. Знаете ли защо има противоречие? Двама души, които се обичат и двамата са гладни, от две места им дават хляб, единият иде на едното място, другият на другото, ще се разделят. Двама гладни хора не може да се обичат. Сега аз ви говоря за обичта, тя строи. Когато аз говоря, аз не визирам обикновената любов. Любовта,която вие имате е толкоз обикновена, тя съществува в животните, навсякъде. Тя е последната слугиня на Бога. Последната любов е, с която вие се занимавате. По-долна от нея няма, вие сте я хванали за пеша и, държите се. Пък тя е базиргянин: малко дава, много взема. Някой ми казва: Знаеш ли, че аз те обичам. Как ме обичаш? Сега ние казваме, че обичаме Бога, любим Бога. Обичаме Го, защото ни е пратил на земята, как няма да го обичаме. Ако ви бутне, вземе изведнъж всичко. Ще кажем: Отсега нататъка на Господа не служа. Ако някой ви зададе един въпрос: Защо трябва да обичате един човек? Трябва да го обичате, защото ви люби. Някой дойде и ми казва, че много ме обича. Обича ме, как няма да ме обича. Дошъл с празен чувал, обича ме трябва да напълня чувала. Иска да вземе от мен, а иска да ме убеди, че ме обича. Да каже на светски език: Дойдох при тебе да взема жито, от тебе да ми напълниш чувала. Казва: Ти напълни моя чувал, аз ще напълня твоя. То е политика. Ти като напълниш чувала, ако го видиш хвани го. Обичта с празния чувал, то е за ваша сметка. Вие мислите, че като обичате някого, вие му давате. Онзи, когото обичате, вие винаги вземате от него. Ето което не знаете. И в обичта има вземане, там любовта после се проявява. Идеш при някой богат човек, казваш: Аз те обичам. Той разбира закона, напълни ти чувала с жито. Идеш на неговата нива, изореш я, посееш я с жито. Идната година, като го пожънеш, казваш: Ти миналата година ми даде един чувал с жито, посях го, спечелих, аз вземам един за мене, а на тебе давам девет чувала. То е любов. Любовта, която посеете на нивата, от плода върнете деветте чувала, а за себе си оставете един чувал. Не оставяйте за себе си девет чувала, то е неразбраната любов, от която главите на хората са побелели и оголели. От тази любов ще очакваш да ти побелее главата. Не само това, но най-после каквото има човек в този свят, с тази любов ще го изгуби.
Вземете съвременния свят. Ще ти наложи един закон, ще идеш да се биеш за отечеството. Трябва да жертваш всичко. Баща ти ходил да се бие, убили го. Брат ти ходил да се бие, убили го. Сестра ти била милосърдна сестра, убили я. Каква е тази любов? Казват: Трябва да умрете за отечеството, като го обичате. Казвам: Новото учение е друго. Не трябва да умираме за отечеството, но да живеем за отечеството. Не искам онези, които ми дължат да умрат, но да живеят да си платят дълговете. След като умрат изпоядат ме. Вие като ви стане мъчно искате да умрете. Постоянно слушам: Искам да умра. Чакай де. Като сте сиромаси искате да умрете, но като богати искате ли да умрете? Ако няма кой да ви обича, искате да умрете, но ако има кой да ви обича, искате ли да умрете? Не. Защо. Сега аз ви говоря върху илюзиите на света. Влезли са известни същества които са изопачили Божествения закон. Съществува един свят на илюзии във вас. Всякога знайте, щом една мисъл се раздвои в ума, не е права. Щом едно чувство се раздвои не е право. Щом една постъпка се раздвои не е права. Божественото в човека никаква сянка не хвърля. Пълна хармония, никакъв дисонанс няма. Щом се тревожиш и безпокоиш, е човешко. Не е лошо. Щом се разгневиш, впрегни воловете си и иди да ореш, вземи мотиката си и иди да копаеш, или вземи две стомни, иди на чешмата донес вода. Енергията трябва да се впрегне на работа. Ако си гневен и донесеш две стомни вода, водата, която е носена с гняв е по-сладка. То е теория, ще направите опит. Идете някой път и пийте вода, малко е блудкава, ако с гняв сте я донесли и пиете, водата е по-сладка. Земеделците знаят това. Като турите тор на едно дърво, торът нито се яде, нито се пие, но като наториш едно растение, по-хубави стават плодовете. Мътната вода като туриш на растението, изкарва по-хубави плодове. Казвам, не е лошо човек да се сърди. Като дойде гневът, направете го слуга, не го оставяйте господар. Като дойде съмнението, не го пъдете. Кажете: Такъв слуга като тебе искам. Турете го на място. Като дойде леността и нея турете на място. Леността не е лоша, тя дава почивка на човека, малко да работи. Ще си починеш един, два часа, не целия живот да почиваш, ще станеш крепък.
Сега ще ви дам едно правило. Казвате, какво да правим с нашия лош живот, какво да правим с нашите лоши мисли, с нашите лоши желания. Какво да правим? Аз ще ви кажа. Този въпрос ще реша сега. Лошите мисли са били досега господари във вас, а добрите са били слуги. Сменете сега, направете лошите мисли слуги, а добрите господари ги направете. Лошите чувства са били във вас господари, а добрите чувства са били слуги. Направете сега лошите чувства слуги, а добрите чувства направете господари в себе си. Лошите постъпки досега са били господари, добрите са били слуги. Сега другия ред турете. Не ги пъдете, нищо не пъдете. С пъдене тази работа не става. Скръбта като дойде не я пъдете. Радостта като дойде, нея не задържайте. Защото ако пъдиш скръбта, страданието, ако пъдиш, то не си отива. Казвате, защо да не може да го изпъдя? Скръб имаш, страдание имаш; порязал си крака, искаш да се махне. Махва ли се? Трябва да му служиш. Може да служиш на тази скръб. Скръбта в дадения случай е дошла да ти помогне. Туй което лекува човека, то е скръбта. Ти си порязал крака си, като превързва крака ти, тя причинява болка. Ти започнеш да хукаш. Като излекува крака, замине страданието. Преди да оздравее крака, аз не се мърдам от тук, казва скръбта. Радостта не я задържайте. Като дойде, тя качи се на гърба ти. Радостта винаги се качва на гърба. Понеже носи доста за ядене, качи се на рамото ти и бонбончета, ябълки, круши ти дава. Ти я носиш, защото дава по нещо. Остави я да си замине. Тя рече да замине, ти казваш: Почакай. Има и други някои, да се качи на рамото и да им даде. Остави я да си върви. Колкото време иска да седи на рамото, нека седи, нищо не казвай. Като замине, нека си иде. Радостта като седи един, два часа, изпохарчи всички ябълки, няма какво да ви дава. Понеже я задържате, няма вече какво да ти даде. Остави я да си иде, да напълни торбата пак. Затуй не трябва да задържате радостта. Не и казвайте: Аз без тебе не мога.
Сега тия са правилата. Вие очаквате от живота. Майката през цял живот не може да носи своето дете. Ти през цял живот не може да носиш една мисъл в ума си. Тази мисъл трябва да излезе от тебе. Едно чувство не може да носиш през целия живот. То трябва да излезе навън, да учи. Чувствата се учат, мислите се учат, постъпките се учат. Те трябва да излязат навън. Ще ви приведа един анекдот. Съвременните хора страдат, понеже не знаят какво нещо е любовта. Всичките хората не познават любовта. Да се пожертваш за хората, то още не е любов. Да раздадеш имането си, то не е любов. Като четете 13 глава от Посланието към коринтяните, се говори за любовта. Любовта като дойде носи изобилен живот, носи изобилно знание и изобилна свобода. Това са качествата на любовта. Любовта като потече, дето мине носи всичките благословения със себе си. Чудно е, любов имаш, и си толкова скържав, страх те е да не те оберат. Аз се чудя при тази изобилната вода до Мърчаево, кой може да те обере. Тази вода /топлите води при Рударско/ която имате, този големия извор, да започне да плаче, че ще му вземат водата. То е смешно, радва се, че ще вземат. И без това ще изтече навън. Вас ви е страх от любовта. Цицирикат капчици, срах ви е да не би някой да ви открадне любовта. Единственото нещо, което не се краде, то е любовта. Всичко друго може да откраднат, любовта никога не се краде. Всичко може да разделиш, любовта никога не може да разделиш. Любовта не може да помръднеш. Няма същество в света, което може да я помръдне. Единственият, който помръдва любовта, Той е Бог. Има един, който може да я подига. Кой как дойде да я бута, не може. Като я бутне, казва: Не е за мене, остави я и си замине. Когато искате по някой път да дигнете любовта, ще повикате Господа. Другояче ще се орезите. Вие какво сте мислили, то е друга работа. Не се плашете, че любовта може да ви я откраднат. Като се убедите, че никой не може да я дигне, ще имате една свобода.
Аз представям въпроса много материално, за да бъде разбран. Защото всичките мъчнотии в живота, които за бъдеще ще се явят ще ги разрешим чрез закона на любовта. Единственото нещо, което разрешава трудните задачи е любовта. Без любов трудните задачи не се разрешават. Искаш да помогнеш на един умрял, любовта ще го съживи. Искаш да помогнеш на някой невежа, любовта ще ти помогне. Във всичките работи, единствената сила, която помага както трябва, то е любовта. Всички същества от единия край на живота, до другия са се носители на любовта. Които са разбрали този закон, те са съвършени. Онези, които не са разбрали закона, са от несъвършените.
Да допуснем, дойде един ваш приятел, който ви е обидил. В какво седи обидата? Много хора има, които са родени и обичат да имат само един приятел, не обичат много приятели. Имат един признак носят го. Хубаво е това в тях, но са хора, които много страдат. Защото този, когото обикнат, той обикне друг. Не може да се поберат в кожата, как тъй той да обикне друг. Те са създадени да обичат само един, искат другите хора като тях да бъдат. Как тъй да обичат друг. Това е единична любов. На едно колело, с което се полива градина, турите само една чаша и завъртите колелото, как ще поливате градината. Когато цялото колело е с много чаши, по-лесно се полива градината. Всичките хора са чаши, които гребат от любовта. Трябва да се радваме, стига тази чаша да не е пробита, да може да гребне и да полива градината. Божествената градина трябва да се полива. От плода на тази градина нашето благо ще дойде. Ако никъде нищо не си поливал, няма да се ползваш. От чуждите градини малко може да дадат от най-сладките плодове. Защо да им дадем ще кажат. Най-сладките плодове са там, дето сме поливали. Дето не сме поливали там са горчивите плодове. Защо ще дойдат горчивите плодове? Защото не си поливал. Защо ще дойдат сладките плодове? Защото си поливал. Може да го проверите. Бог всякога иска да ни накара да работим, за да бъдат плодовете сладки. Христос казва: „Отец ми работи и аз работя с него“. Господ работи, защото Той като работи, добрите плодове стават. Ако Господ не работи, тогава са горчивите плодове. Там дето Господ работи плодовете са най-сладки. Дето и ние работим са най-сладките плодове. Там дето Господ не работи са най-сладките плодове. Дето и ние не работим са най-горчивите плодове. Ето една практическа философия, която проверете. Върху нея градете живота си. Не отивайте да поливате, дето други са поливали. Не сейте една нива, дето мнозина са сели. Ще сееш там, дето никой не е сял. Дето другите са сели, радвай се на това. Дето човек е сял и е работил, радвай се. Радвай се и на онова, което вие постигате. Духът във вас е който ви ръководи. Искайте да работите, за да постигнете. Тогава ще имате онази радост и скръбта ви ще се превърне на радост!
Днес е облачно времето. Нашите разбирания са днешното време. Всичката ви философия на земята е такава. Не е приятно, търсим завет между камъните, но тия противоречия през дупките идат, че ни закачат. Туй е старото учение на света. Да те обичат хората, знаеш какво значи. Да те обичат хората, значи ти си наковалня. Да обичаш – ти си чук отгоре на наковалнята. Да му мисли гвоздеят, който е помежду наковалнята и чука. Сегашната любов има наковалня. Искате да ви обичат. Чукове има, които чукат отгоре. Те обичат гвоздеите. Сега наковалнята казва: Удряй, да ме обичаш. Той знае, че има някой да го обича. Да мисли гвоздеят. Най-после гвоздеят става истински гвоздей. Като стане гвоздей, казват: Турете го някъде. Хора, които не се обичат, ще ги накара да се обичат. Как мислите, любовта на гвоздея бихте ли желали. С гвоздеи да обичате. Дойде някой тури тесла, разкове. Никога не е имало никаква любов. То са заблуждения. Никакво отношение няма. И двата предмета са мъртви. Законът е такъв. Онзи, когото обичаш и любиш, ти ще му поливаш градината. Неговата градина ще видиш, че се нуждае от поливка. Ти когото обичаш и който те обича, без да му кажеш, той като види твоята градина ще ти полее градината. Тия хора се обичат. Когато поливате градината без да ви каже някой, вие се обичате. Човешкият ум е една отлична градина, човешкото сърдце е една отлична градина и човешката душа е отлична градина. Тия градини може да се поливат с Божията Любов. Там ще растат всичките плодни дървета с най-сладките плодове.
Вземете в съвременната химия да ви приведа един пример. Имате водата, от два елемента е направена. Единият елемент е двоен, двойна пропорция дава. Единият елемент поддържа горението, сам не гори, а другият гори. Ако няма кой да поддържа горението, той престава да гори. Питат някои: Защо трябва да се пие водата от два елемента? Щом пиете вода, тази вода се разлага, водородът отива в сърдцето, образува горенето. В сърдцето се образува топлина. Иде кислородът на помощ да поддържа горението. Кислородът като влезе в ума образува човешката светлина. Водородът отива да му помага. Кислородът никога не отива в човешкото сърдце. Сърдцето се нуждае от водород. Сърдцето се нуждае от любов, която гори. Човешкият ум се нуждае от любов, която поддържа горението. Умът не се нуждае от горене, от поддържане на горението. Туй, което поддържа горението е светлина. Туй, което гори е топлина. Казвате тогава: Изгорях. Като гориш топлина трябва да има. Ако не гориш. Щом гориш, ти си водород. Щом поддържаш горението, ти си кислород. Любовта не гори, а поддържа горението. Любовта никога не гори, поддържа горенето. Туй, което гори в света, то е материалната любов. И тя ви трябва, но материалната любов не може да гори, ако Божествената Любов не я поддържа в нейните проявления. Всичките противоречия, които се явяват в живота в сърдцето стават тия работи. Човешката любов изгаря човека. Може да има ключове разни степени на топлината. Без топлина човек замръзва. С топлина човек оживява. Ако се пресили любовта, топлината става по-голяма, тогава се явява друг неестествен живот, всичко се обръща на пара. Мощна е само Божествената Любов. Човешката любов е много слаба, немощна. Човешката любов мяза на кравешко мляко. Като туриш до половина тенджерата, като подкладеш огъня, млякото се набъбва. Който не разбира закона, мисли, че се увеличава. Ако поседиш, ще излезе из тенджерата, ще изгубиш млякото. Вие мислите, като се надигне любовта, ще напълни цялата стая. Ще намалиш огъня, да не излиза из тенджерата млякото.
Божествената Любов е голям вечен извор, който тече навсякъде, непрестанно той пълни всичко, празните пълни, пълните не ги бута. Единствена любовта пълни всички съдове. Като няма какво да мисли, любовта намира работа. Ако мисли, че знае, любовта минава и заминава. Та във вас има едно неразбиране. Радвайте се на човешката любов, която станала слугиня. Законът какъв е. Радвайте се на човешката любов, която е станала слугиня. Радвайте се на Божествената Любов, която е станала господарка. Радвайте се на Божествената Любов, че е господарка. Радвайте се на човешката любов, че е слугиня. Като дойдат и двете да ги приемете. Да приемете Божията Любов и да приемете и нейната слугиня. Оставете ги двете, като дойдат у вас те ще /се/ уредят. Никакви наставления не им давайте, те ще уредят работите, както никой не може да ги уреди. Ако се намесите в тази работа, вие всичко каквото имате, ще го изгубите. Те казват: Щом нямаш нужда от нас, заминаваме. Като останете сами иде студът. Студът иде, когато светлината и топлината си отиват. Кажеш: Добър ден! – не може да се ръкуваш. – Добър ден! – не може да говориш. Понеже хората оправят света, любовта заминава. Студено е днес. Как ще обясним. Бащата родил син и дъщеря, не го слушат. Дъщерята иска да се ожени за някого, когото бащата не обича. Синът иска да се ожени за някоя, която майката не обича. Дъщерята трябва да слуша баща си, да се жени за момък, когото бащата обича. И синът трябва да се жени за една мома, която майката обича. Нищо повече! Вие казвате: Защо така? Че кой ви е научил да обичате? Баща ви. Ако баща ви не ви обичал, как ще знаете да обичате? Щом ви обикне ще вървите по пътя. Кой ни научил в света да се обичаме? Бог ни научил. Ще го слушаме. Ние сега мислим. Първият, който ни е научил да обичаме и да любим, Той е Бог. По този начин вие дойдохте до този хал, ще остареете, ще загубите любовта. Ще се чудите, какво беше едно време като млади.
Туй, което ви говоря, ако приемете туй учение, ще се подмладите. То е закон за подмладяване. Как ще стане? Не мисли как ще стане. Ще легнеш, ще станеш и ти ще си се подмладил. Как става няма да знаеш, но туй, което е станало, ще го знаеш. Че е станало ще го знаете. Достатъчно, че е дошло от някъде, нищо повече.
Един ден гледам, нашият брат Темелко вършее с два коня. Казвам му: С три коня – по-лесно се вършее. Той казва: Нямам. На другия ден ето един кон иде сам. Влезе, туриха му въжето и целия ден вършеха с него. Другият ден искат да го вземат, не искат да му вършее. Конят дойде неканен гост. То е по закона, любовта сама иде. Като дойде, свърши работата и си върви.
В света всички хора трябва да бъдат носители на Божествената Любов. Всички противоречия, които днес съществуват, то се дължи на човешката лакомия и неразбиране закона на любовта. Ако съвременните хора разбираха любовта, тази война, дето се избиват и осакатяват хората нямаше да съществува. Неразбранщина, искат да бъдат господари, богати, те да заповядват, да няма по-силни от тях. Ражда се едно състезание. Сега в света любовта иде. Като дойде Божествената Любов, всички противоречиви форми ще изчезнат и хората ще забравят да се мразят. Как ще стане, няма да го знаете, но като стане, ще го видите. Ще дойде един ден, няма да бъде далече.
Сега от туй, което проверите, него ще казвате. Това е натрупан материал, вие ще идете да го продадете, доста скъпо продавате. Повече от една ябълка не давайте. Който иска да му кажеш нещо, ще се качиш на рамото му. Ако позволи да се качиш на рамото, дай му една ябълка, ако не позволи, кажи: Не давам. Туй е вярно. Там дето не сте поливали горчивото иде. Там, дето си поливал, сладкото иде. Защо е горчивото? Защото не съм поливал. Защо е сладко? Защото съм поливал. Защо ме обичат хората. Сладчината е любов. Горчивината е безлюбие. Що е безлюбие? – горчивина. Когато лекуват някоя болест, горчиви хапове ни дават. Учат ни да поливаме. Казвам: Нямам време да поливам. Ще дойде горчивината. Казваш: Нямам време. Като нямаш време ще дойде горчивината. Като имаш време, ще дойде сладчината. Що е време? Дето има време, има поливане. Дето няма време, няма поливане. Всички се оплаквате, че нямате време. Времето е дадено за любовта. Дето има любов, време има, дето няма любов, няма никакво време. Там, дето има любов, има сладчина, дето няма любов, горчивина има.
Всичката философия на любовта давам ви я в резюме. Какво нещо е любовта. Любовта е най-сладкото нещо и в ума, и в сърдцето, в душата, навсякъде. Всичката красота това е любовта. Хармонията това е любовта. Силата това е любовта. Ако сте грозен, то се разбира защо. Ако сте красив, разбира се защо. Ако сте силен, разбира се защо. Ако сте слаб, разбира се защо. Ако сте добър, разбира се защо, ако сте лош пас се разбира. Истинското богатство е дето богатството е слуга на любовта. Истинското знание е слуга на любовта, всички неща в света са слуги на любовта. Единствена любовта е слуга на Духа. Любовта аз наричам най-възрастната дъщеря на Бога. Първата в света, която урежда света. Най-красивата, най-силната, най-разумната от всичките.
По някой път вие искате да знаете, защо вие сте жена или защо сте мъж? Вие сте жена, понеже в света само жените образуват топлина, те горят постоянно. Що е мъж? Туй, което поддържа горението, то е светлина. Топлината и светлината заедно вървят. Те са процеси. Топлината служи в един по нисш свят, от това се създава възвишения свят светлината. Та казвам: Онзи, който не носи светлина, не е мъж. Онази, който не носи топлината, не е дева, не е жена. Девите носят топлината, ангелите носят светлината. Не разбираме под топлина горение. И туй, което гори и не изгаря, то е горение. Мойсей видя къпината, която гореше и не изгаряше. Мисъл, която поддържа туй горение или го прави достъпно за другите, тя е светлина. Без светлина ние не можехме да имаме очи. Светлината в нас създаде очите, с които виждаме хубостите на Божествения свят. Няма по-хубаво нещо да бъдете дева. Най-чистото нещо са девите, които горят. Най-красивото нещо, това е светлината. Най-чистото е огънят. Най-красивото е светлината. Красива е човешката мисъл. Чист е стремежът на човешката душа.
Любовта и обичта това са два принципа в света, които подигат хората. Защо българинът нарекъл туй, което гори и поддържа горението, като се съедини, нарекъл го вода. Вода е нещо, което води, отваря пътя. Водата отваря път.
Сега малко чувствувате безлюбието. То е миналото. Ако бихте имали първата любов, Божията Любов, веднага ще стане топло. Ако дойде любовта веднага цялото небе ще се отвори. Имате малко любов, тук там е отворено небето. Тук разискваме за човешката любов. Не е свободен човек при човешката любов. Аз съм гледал деца, майката носи в престилката си три, четири ябълки, майката бръкне, детето отвори очите, гледа колко е голяма ябълката на брата му. Ако даде по-хубавата на братчето му, то плаче. Казват: Глупави били децата. То е като художник, вижда хубавото. Като даде на него и на брата му еднакво хубави ябълки, казва: И моята е като твоята. По-малка ябълка майката трябва да даде на по-малкия. По-голяма е на брата, той е по-голям, на по-малкия, по-малка. То е по мярката на човешката любов. Ябълките трябва да бъдат еднакви. Често съм виждал братчето казва: Дай ми твоята, и то взема неговата.
Стига вече. Дойдохме до човешката любов. Човешката мисъл иска да бъде господарка на любовта, пък то не може. Човек като Яков бори се с Господа. И видя, че не може да победи, Господ като го бутна за бедрото, то се изкълчи. Казва: Благослови ме да разбера твоето учение. Яков е практичен, две жени имаше, слугува за тях при Лавана. Господ казва: Връщаш се вече при брата си, ще напуснеш стария живот. Взе благословението от баща му, ще се поправиш. Той се бори и най-после разбра, че не е прав. Като се върна Яков при брата си, още от далече отдели от имането си и казва: Твой раб съм.
Най-хубавото е като дойдете до закона на любовта, давайте по равно. В Божествената Любов равенство, в човешката любов друг въпрос. В Божествената Любов хората са еднакво силни, в човешката не са еднакво силни, един има повече, друг – по-малко. Неестествено е.
Да слезем долу, пак да ни угости човешката любов!
Младежки Окултен Клас
25.08.1944 Петък,
вр.Острец
|
Начало
