| Порталът към съзнателен живот |
Блажени нищите
(Утринни Слова,
19.12.1943 05:00 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Повтарянето е работа. Всяка сутрин човек трябва да яде. Значи, едно и също нещо се повтаря много пъти. Привидно процесът на храненето е еднообразен, но в самата храна има голямо разнообразие.
Ще прочета пета глава от Евангелието на Матея. Често съм ви давал закуска от тая глава.
"И като видя многото народ, възлезе на гората; и щом седна, пристъпиха при Него учениците Му”. (— 1 ст.).
"И отвори устата си, та ги поучаваше, и говореше". (— 2 ст.). Тия хора са само слушали, нищо не са разбирали.
"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно”. (— 3 ст.). Кои са нищи духом? Може ли да яде човек, на когото зъбите са развалени и стомахът разстроен? Блажен е оня, на когото стомахът е здрав. За него е яденето. Той сяда и започва сладко да яде. Под "нищи духом" някой разбира слаб, болен, беден човек. Не е така. Небето не се нуждае от болни, слаби и бедни хора. Ще кажете, че нищи духом е кроткият и смиреният, но силен човек. Какво представя силата, малцина знаят. Едно време старите турци отивали на лов със своите хрътки, особена порода кучета. Когато хрътката успявала да догони заека, ловецът й казвал: Хайде, чоджум, ха напред! — давал й различни гальовни имена. Щом заекът поемал върха, а хрътката оставала назад, той й казвал: "Ха домус, ха гяур!" наричал я с лоши имена. Заекът и хрътката се надпреварват, но и ловецът взима участие в това надпрепускане. Ако загуби премията, господарят й ще я кръсти с най-лоши имена. И вие, като дойде хрътката ви при неблагоприятни условия, кръщавате я с най-лоши имена. Няма човек, който да не е казал нещо лошо на хрътката. "Блажени нищите духом", т.е. блажени ония, които са работили дълго време и са огладнели. Като се върнат вкъщи, сядат пред хубавото ядене. Блажени са, защото за тях е яденето. Щом има хубаво ядене, Царството Божие е дошло за тях. Понеже са работили, дават им се добри условия.
Четете често петата глава от Матея, докато я разберете. Тогава ще бъдете щастливи. Нещастието на хората се дължи на това, че не са разбрали тая глава. Някой казва: Като отида на оня свят, там ще се уча. Няма защо да чакаш това време, да умреш, че тогава да учиш. Това е заблуждение. — Аз умирам за тебе. — Няма защо да умираш, да плачеш за мене, да ме погребваш — ще живееш за мене. Знаеш ли, колко струва едно умиране и едно погребване? Някога хиляди, а някога милиони лева. Всички искат най-лесното — да умрат. После оттук ще им правят помен. Тежко ти, да чакаш оттук да ти изпратят четири-пет пъти през годината по един колет. Ще чакаш да дойде Задушница, да се съберат душите на едно място и да раздават за тях. За просветения човек идеята за раздаване за душите е заблуда. Когато някой замине за другия свят, първо го турят на работа, а после му дават да яде. Ако някой ял и пил на земята, без да е работил, в другия свят го турят на работа. Пращат го да сади плодни дръвчета. Ако каже, че му е дотегнала тази работа, питат го: Как не ти дотегна на земята да ядеш и да пиеш? Там пи винце, ракия, но тук няма такива неща. Тук има грозде, което никога не ферментира. Тук има и вино, но сладко — никога не опива. Тук всички живеят по закона на любовта, но такава любов, от която никой не плаче.
Често се говори, че някой умрял от любов. Как е възможно да умреш от любов? Мома обича момък и плаче, че той не я обича. Как е възможно да обичаш и да не те обичат? Ако обичаш и не те обичат, има причини за това. — Коя е причината? — Съдът, в който сипват маслото, е пробит. Ти носиш празен съд. Хората те обичат. Който те срещне, сипва масло в съда ти. Радваш се на маслото, но след известно време то изтича, и съдът ти пак остава празен. — Защо? — Пробит е някъде, дупка има. Маслото е любовта, която хората влагат в тебе. Преди няколко деня отидохме на екскурзия. Носехме чайник да сварим вода. Напълнихме чайника, турихме го на огъня, но виждаме, че водата взе да изтича. Чучурката на чайника се разлепила, и водата изтичаше. Не можахме да сварим вода. Чучурката може да се залепи, но ще минат няколко деня. Какво да се прави сега? Една сестра взе малко хляб, запуши дупката на чайника, и водата завря.
Човек трябва да бъде доволен. Някой ти се усмихва, не си доволен. Иска да ти каже няколко думи, пак не си доволен. Казваш, че не знае, как да ги каже. Така може, така казва. Недоволството показва, че хората са болни. Това е болезнено състояние. Университет си свършил, пак си недоволен. Искаш да яздиш, купуваш си кон, пак си недоволен. Казваш: Моят кон не е хубав. Преди всичко, конят не е твой. Бог създаде коня. Ти само го яздиш, но той не е твой. Конят е на кобилата. Точни трябва да бъдем в думите си.
"Блажени нищите духом". Снаха пере дрехите на свекърва си и, понеже не я обича, изкарва яда си на тях. Пере ризата й, мачка я и казва; Изедница! Свекървата облича ризата и възприема лошите чувства, които снахата е внесла в нея. Така отношенията не се подобряват. Един ден иде при мене тая млада жена и се оплаква от свекърва си. Казах й: Ще ти дам един съвет. Ако го приложиш, ще имаш резултат. Тя пожела да чуе съвета ми. Казах й, когато пере дрехите на свекърва си, да мисли добре за нея, да отправя към нея хубави чувства и разположение. Тя се усмихна и реши да направи опит. След няколко месеца тя дойде пак при мене, доволна, че съветът дал добър резултат — отношенията със свекървата се подобрили. Лесно се развалят отношенията между хората, но и лесно се подобряват.
Иде приятелят ти при тебе, и ти му даваш един плод. Ръцете ти са нечисти, оцапани от нещо. Приятелят ти взима плода, помирисва го и остава недоволен. Казваш: Колко е неблагодарен! Вината не е в приятеля ти, но в твоята неразумност. Защо не изми ръцете си, и тогава да подадеш плода? Лошото е вън от тебе, но ти трябваше да бъдеш внимателен, да измиеш ръцете си. Когато даваш плод на някого, измий ръцете си добре, с топла вода и сапун, и тогава го подай. Ако пишеш писмо на някого, напиши нещо хубаво. От какво страдат сегашните хора? От недобре написани любовни писма. Някой вземе писмовника, препише едно любовно писмо и сам се възхищава от него. Ожениш се за една млада мома, която нищо не знае. Ти трябва да я учиш, да ѝ предадеш първия урок, да се научи да яде правилно. Аз съм учител. Първо, ще наблюдавам учениците си, как се хранят, как отварят и затварят устата си, как дъвчат, как държат главата си. Това е важно. Човек не е пратен на Земята да се жени, да става господар, да управлява света. Човек не е пратен на Земята да го товарят като кон, да го дялат като дърво, да го чукат като камък. Някой извърши престъпление, а друг обвиняват и го турят в затвор, дето го бият по няколко пъти на ден. После се извиняват, че направили погрешка.
Едно се иска от човека: да определи отношенията си към Бога. Някой очаква да отиде при Господа и да определи отношенията си към Него. Той ще отиде при Господа, но важно е, как ще го посрещнат. Ако Бог се яви при него като мирови съдия, лесно ще мине. Ако го посрещне като съдия от окръжния съд, от апелативния или от касационния съд, може да заведе против него углавно дело. Какво ще прави, ако веднага го осъдят? Ще каже: Съдба е това! Какво означава думата "съдба"? — Да се даде на всекиго това, което му трябва. Който няма цигулка, цигулка му се дава; който си няма жена, жена му дават; който няма дечица, дечица му дават; който няма обувки и шапка, това му се дава; който няма дрехи, дрехи му дават; който не е яздил на кон, кон му се дава: който не се е возил на файтон, на файтон се качва; който не е бил министър, министър ще стане. Кой каквото пожелае, ще му дадат, да бъде доволен. Това е съдба, а не да затвориш човека, да го осъдиш на доживотен затвор или на смърт. Това не е разрешаване на въпросите. Понеже хората не съдят правилно, Бог ще ги съди и ще разреши всички въпроси. Хората ще бъдат доволни от Неговата съдба.
Казвате: Да се оправят работите ни! Вашите работи няма да се оправят, докато целият свят не се оправи. Кажи: "Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята. Да се прослави името Ти, както на небето, така и на земята. Да дойде Царството Ти, както на небето, така и на земята". Под "небето" разбирам вашия ум. Всеки човек, който мисли, е горе на небето. Всеки човек, който не мисли, е долу на земята. Ти мислиш, че ако отидеш горе, ще умреш. — Какво означава умирането? — Събличане на старата дреха. Следователно, не можеш да мислиш, т.е. да влезеш в умствения свят, ако не съблечеш дрехата си, направена от гъста материя. В умствения свят се крият възвишените и светли мисли, които можеш да възприемеш чрез ума си.
На физичния свят, дето се хранят много хора, не може да има хармония. Готвиш за 15—20 души в една тенджера. На първите сипваш отгоре, с повече масло, а на последните - от дъното - постно. Постното ядене не е много вкусно. В Божествения свят за всеки човек се готви в специална тенджерка. Всеки плод е отделна тенджерка. Дадеш на някого една ябълка, или круша, даваш му я заедно с тенджерката, дето се е готвила. Хората се чудят, добре готвят, а въпреки това страдат. Погрешката е в това, че готвят за много души. Ще готвиш само за едного и в отделна тенджерка. Ако съм на ваше място и отида на гости при една мома, която не е определила тенджерка за мене, втори път не стъпвам в дома й. Видя ли, че е приготвила тенджера специално за мене, казвам: Добър гостилничар е тая мома. Това изисква реалният живот.
И тъй, за моите очи е нужна специална светлина. Не мога да се ползвам от светлина, която е минавала от едни очи в други. Аз ще възприема оная светлина, която иде направо от слънцето. Хубаво е това, което излиза направо от Бога и влиза в нашето сърце, в нашата душа и в нашия дух. Да говориш за нещо, което не си опитал, значи, да говориш за музиката, без да я познаваш и разбираш. Не е само да говориш за яденето, но да знаеш да готвиш — ще готвиш само за един човек. Не е достатъчно да отидеш при крушата, но да знаеш, как да си направиш избор. Не е само да имаш високо мнение за себе си, но да отговаряш на това мнение. Когато си горе, имаш високо мнение за себе си, но какво ще правиш, като слезеш долу? Какво направи Христос, като се видя в рабски образ? — Смири се. Като Син Божи, трябваше да Го посрещнат навсякъде като цар, но условията на Земята изискваха смирение. Като слезе на Земята. Той получи най-големи укори. Казвате: Да бъдем като Христа. Това е неразбиране на въпроса. В едно отношение, аз не искам да бъда като Христа, да страдам на кръста като Него. — Защо? — Един пострада за всички, няма защо хиляди хора да страдат като Христа. Когато богатият даде достатъчно храна и средства за всички, няма защо ти, бедният, да искаш да раздаваш като него. Не разваляй неговата работа. Той е дал най-хубавия хляб. Ще дойде някой да раздава като Христа. Не разваляй работата на Христа. По-добре научи хората да ядат хляба, който Христос е дал, а не да раздаваш като Него. Яж живия хляб, даден от Христа. Съвременните хора страдат от човешкия хляб.
Преди години дойде при мене една мома да се оплаква, че не й върви в живота. Искала да стане учителка, не могла; искала да вземе друга служба, пак не могла. Пита ме, не може ли да намери някой, да се ожени. Казвам й: Ти си родена за певица. Не ти върви в живота, защото взимаш чужда длъжност, а не твоята, за която си определена. Ти не можеш да готвиш, значи, не си годна за женене. Ще станеш певица и, като свършиш тая работа, тогава ще замислиш друга. Първо ще пееш пред малко хора, няма да излизаш на голяма сцена. — Истина ли е това, което ми говориш? — Истината говоря. Чудни са хората. Като не им върви в живота, мислят, че окръжаващите са лоши. Казват за някого, че е лош човек. Ако си на негово място, и ти ще бъдеш лош.
В едно земеделско училище имало един бик, който бил кротък по характер. Един ден бикът се разлудял, започнал да прави пакости. Като не могли да се справят с него, решили да го убият. Един от слугите могъл да се разговаря с животните, разбирал езика им. Той казал: Не бързайте, не убивайте бика. Приближил се да него и започнали да се разговарят. Бикът му казал: Моля ти се, помогни ми! В задния ми крак е влязъл голям трън, който ме прави да лудея. Извади тръна и аз ще се успокоя. Слугата се навел, извадил тръна от крака на бика, намазал болното място с дървено масло и го превързал. След един час бикът бил съвършено тих и спокоен.
Някога ще ви говоря за любовта, която се присажда. Не е лошо да присаждаш любовта, но майстор трябва да бъдеш. Срещам една мома дивачка, виждам, че трябва да се присади с калема на любовта, да се облагороди. Един туря присадката — не се хваща; втори туря присадката — не се хваща; трети туря присадката, пак не се хваща. Най-после цялото дърво изсъхва. Когато присаждаш човека, трябва да си майстор. На сто присаждания едно да не се хване, а 99 да се хванат, разбирам; обаче, 99 да не се хванат, а едно да се хване, това не разбирам.
С каква мярка трябва да ви мери Господ сега? С каква мярка мерят добрите хора? С каква мярка мерят лошите хора? Мярката за добрите хора се различава от тая за лошите. С каква мярка мерят ония, които имат добър език? Учител и ученик се разговарят. Учителят е благороден, разумен човек. Изведнъж той удря една плесница на ученика. — Защо? — Защото ученикът казва на учителя си: Ти си простак, не знаеш, как да постъпваш. Така не се говори. И вие получавате такива удари; неочаквано някой ви удари една плесница. — Защо? — Цял ден мърмориш в себе си, недоволен си. Така ти смущаваш невидимия свят. Никакво мърморене! Ако сте в гората, имате право да мърморите. Изваждате ножа от джоба си, режете бъз; тук клъцнете, там клъцнете, свободни сте — никой не ви съди. Влезете ли с ножа вкъщи и започнете да мушкате тоя - оня, веднага ще ви накажат. Че си сякъл бъз, никой не те държи отговорен, но позволиш ли си да мушкаш хората с ножа, веднага ще те съдят. Започнеш ли да критикуваш тоя-оня, ти мушкаш с ножа си. Като говориш лошо за другите, все едно, че за себе си говориш; като говориш добро за другите, все едно, че за себе си говориш. "Хората се плашат едни други, казват: Ако говориш лошо за мене, ще те накажат; ако говориш добре, ще те възнаградят. Правете всичко не по закон, от страх, но по свобода. Прави добро за самото добро. Понякога и злото е на място. На десет добрини едно зло е на място, и на десет злини едно добро е на място.
Сега, да дойдем до положителната страна на живота. Всички искате да живеете добре, да имате Божието благословение. И това е възможно. — Кога? — Когато изпълните своето предназначение. Ти си създаден за певец, а не искаш да пееш. Как ще угодиш на Бога? Ти си създаден да свириш, да шиеш дрехи или обувки, но не искаш да изпълниш тая работа. Наистина, не е лесно да правиш обувки, но ако работиш с любов, като ушиеш обувки на някой човек, ще го улесниш, работите му ще тръгнат напред. Ако не работиш с любов и ушиеш обувки на някого, ще му причиниш страдания. Ти не си добър майстор, не си истински обущар.
Казваш: Не ме приемат хората. — Защо не те приемат? — Защото не знаеш, как да постъпваш. Ако знаеш, как да се отнасяш с хората, навсякъде ще те приемат. Срещаш един човек, иска вода, гърлото му е засъхнало от жажда. Бъди умен, веднага вземи една чаша чиста, прясна вода и му дай, да утоли жаждата си. Дай на жадния от най-чистата вода. Кажи на скръбния най-ободрителната дума. Това значи, да носиш Божието благословение. Така постъпва Бог. Той дава на всяка душа от най-хубавото, което носи в себе си. Ако искаш да бъдеш подобен на Бога, давай на близките си от най-хубавото, което носиш в себе си. — Не мога да давам от най-хубавото. — Щом не можеш, ти не вървиш по Божия път. Турете настрана глагола "не мога".
Един ден отивахме на Витоша. Едва тръгнахме, започна да роси, капнаха няколко капки. Като изгря слънцето, яви се хубава, голяма дъга. Какво показва дъгата? Тя определя отношението на човека като личност към другите хора. Тя определя, колко богат, умен и духовен трябва да бъде човек. Когато човек е вътрешно богат, умен и духовен, явява се дъгата, като доказателство на това, че няма да стане потоп. Потопът стана, когато хората се отклониха от правия път. Той тури край на старата култура. Тя Мина през вода, а сегашната култура минава през огън. И това не е идеалното. Най-после ще дойде културата на изгряващото Слънце, което ще дава на хората най красивото, най-хубавото, от което те имат нужда. Светът не трябва да се потопи, но да мине през огън и да се пречисти. Има неща, които трябва да се изгорят; има неща, които не трябва да минат нито през вода, нито през огън. Когато плодът зрее, нито през вода се прекарва, нито през огън.
Как постъпват сегашните хора? Някой те обиди. Ти искаш да се Махне — това е пътят на потопа. — Да се накаже, да изчезне — това е пътят на огъня. Не трябва да искаш нито потоп, нито огън. Навсякъде имаме огън — сегашната война постоянно създава огън. Вземеш пушката в ръка, жегнеш някого — ето огън. Достатъчно картечници има човек в себе си — в своя ум, в своето сърце и в своята воля. Сега воюват с модерна артилерия, с модерни самолети, от които пущат тежки бомби. Страшни са бомбите, които излизат от човешката уста. Един благороден господин ми се оплака, че се пропил. Защо се пропил? — От една тежка дума, която жена му казала. Той искаше да ми каже думата, но аз го спрях. Каже ли ми тая дума, ще се оцапам, не искам да се калям и после да се чистя. Ако сам попадна на тая дума, по-малко ще се окалям. Казвам му: Ще ти дам един съвет, да се справиш с тежката дума. Ще напишеш на жена си едно любовно писмо, с което ще й благодариш за думата, която ти причинила най-голямата скръб, но и най-голямата радост. Считай, че тая дума ти е казана от Господа. Той ти казва, че си даровит човек, но трябва да работиш, да се усъвършенстваш. Ти си изпратен при своята жена, като при професор, да те учи. Бог те пита: Харесваш ли тоя професор? Ако го харесваш, постъпвай като него. Човек е неблагодарен. Той е получил толкова благословения от Господа и пак е недоволен. Цял ден роптае, че умът му не е такъв, какъвто трябва; сърцето му не е такова, каквото трябва; волята му не е такава, каквато трябва; къща нямал, пари нямал — от всичко е недоволен.
Настигам един ден трима млади, една мома и двама момъка — и двамата я обичат. Единият кара велосипед, бавно върви — разговарят се тримата. По едно време момата взе да се оплаква, че се уморила, краката я заболели. Момъкът, който караше велосипеда, предложи на момата да седне пред седалището; след това и той се качи и тръгнаха. И двамата бяха на опасно място, можеха главите си да счупят, но те не мислеха за опасността. Другият момък съжаляваше, че няма велосипед, и той да повози момата. Така се стекли обстоятелствата. Ходили на екскурзия и се уморили. И двамата момци са внимателни един към друг. Важно е във всичко да виждате доброто. Всяко добро, което иде чрез хората, е израз на Божието благословение. Като не виждате това, тълкувате нещата криво и сами си създавате страдания. Христос казва: "Ако обичате ония, които ви обичат, какво повече правите от фарисеите?" Коя крава не обича теленцето си? Ние трябва да се отличаваме със своята любов.
Какво правим, като отиваме на планината? Първата ни работа е да се преоблечем, понеже сме изпотени. Като хвърлям потната риза, тя веднага замръзва. Слънцето грее, но е студено. Питат ме, защо ходя често на Витоша. Ходя да се изпотявам, да изхвърлям нечистата пот, за да държа отворени седемте милиона пори в организма си. Чрез тях приемаме Божието благословение. Затворят ли се тия седем милиона прозорци, нищо не може да приемем. Някои казват, да вземем автомобил, но аз разчитам само на моя мотоциклет, с две колела. Той ми е даден от Бога и с него си служа. Ако има автомобил, това е случайно нещо. Всеки си има по един мотоциклет само за себе си. Никаква мома не може да качи на него. Да разчиташ на случайни неща, това е човешка работа. Ще разчиташ на Божественото. Да даваш от благата си само на едного, това е човешка работа. В света има два милиарда хора. Към всички трябва да бъда еднакъв. Каквото отношение имам към себе си, такова отношение трябва да имам към всички. Под "себе си" разбирам Бога, Който живее в мене. Най-голямото благо, което имам, се дължи на Него. С всички искам да постъпвам така, както Бог постъпва. Какъвто е Бог в мене, такъв е и в другите хора. Той е навсякъде един и същ. Навсякъде виждам Божието съвършенство. Отношението на човешката душа към Бога се определя по вътрешен път. Никой не може да научи това отвън. Ако рече някой да те учи, как да любиш, нищо няма да научиш. Любовта сама учи хората. Казано е в Писанието: "Духът ще ни научи на всичко". Това, което научиш от Бога, е най-великата наука, най-великото знание. Това, което научиш от любовта, то остава за цялата вечност. То никога не се разваля, не се губи. Единственото нещо, което не се разваля, е това, което излиза от Бога. Той е извор, Който никога не се размътва. По бреговете на тоя извор няма никаква кал, никакви утайки, никакви нечистотии. Дъното на тоя извор не се вижда. То е дълбоко и покрито с чист, кристален пясък. Водата му е чиста и освежителна. Който пие от тая вода, той придобива живот в себе си.
Изправяйте отношенията си към Бога, без да се самоосъждате. Радвайте се на оная благост и доброта, които Бог проявява чрез хората. Радвайте се на всеки човек, като на запалена свещ — проява на слънцето. Колкото по-силен е токът на инсталацията, толкова по-силно свети свещта. Пазете инсталацията си, никой да не се докосне до нея. Никой няма право да бута Божествената инсталация. Опасно е, ако се развали тая инсталация. Дойдем ли до човешкото сърце, само Бог може да го поправя. Вложи сърцето си в ръцете на Бога и не се страхувай. Оставиш ли сърцето си в ръцете на човека, знай, че той не може да го поправи. Сърцето, умът, душата и духът са прерогативи на Бога. Само Той има право да се докосва до тях. Всяко живо същество се нуждае от Бога. Отдалечиш ли се от Бога, ще замръзнеш; приближиш ли се при Него, ще се стоплиш. Докато обичаш Бога, ще живееш в изобилие; щом престанеш да Го обичаш, изобилието се прекратява.
В една местност имало двама градинари. Плодовете на единия градинар били доброкачествени, а на другия — лоши. Един човек се разсърдил на добрия градинар и казал: Не искам да ям от твоите плодове. — Щом не искаш от добрите плодове, ще ядеш от лошите. Никой не може да се сравни с добрия градинар. Никой не може да даде това, което Бог дава. Никой не може да направи това, което Бог прави. Павел казва: "Нито на ума, нито на сърцето на човека е дохождало това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят”.
Да дойдем до положителното учение. Да изучаваме светлината в нашия ум, топлината в нашето сърце, силата в нашата душа и добродетелите, скрити в нашия дух. Да изучаваме и методите за прилагане на светлината, топлината, силата и добродетелите. Прилагайте добродетелите в живота си. Ценете малките неща и радвайте се на тях. Видиш една малка пеперуда, обърни се към Господа с думите: Господи, благослови я! Видиш едно дърво, помоли се и за него, Бог да го благослови. Видиш един извор, пожелай и той да се благослови. Срещнеш едно малко дете, пожелай и то да се благослови. Най-после, помоли се, Бог да благослови и тебе. Бъди доволен и благодарен за всичко, както пеперудката е доволна.
"Блажени нищите духом”. Блажени нищите духом, които се учат от пеперудите. Блажени нищите духом, които се учат от изворите. Блажени нищите духом, които се учат от плодните дървета. Блажени нищите духом, които се учат от скъпоценните камъни. Блажени нищите духом, които се учат от златото. — Кое е главното свойство на златото? — Не се окислява. То е устойчиво. При това, за него е безразлично, в кой джоб ще влезе: в джоба на бедния, или в джоба на богатия; в кесията на простия, или на учения. Златото се радва на онова, което съдържа в себе си. И ние трябва да се радваме на благата, които са вложени в нас, както и на благата, вложени в нашите ближни. Вие още не сте съзнали, колко много блага ви е дал Бог. Затова, именно, хората лесно се заблуждават.
Често ме питат, как трябва да се говори на хората. Ще говориш естествено. Ще им говориш, както светлината им говори, както въздухът им говори, както водата им говори и както хлябът им говори. Някога, като не си доволен от обувките си, събуваш ги и оставаш по чорапи. Ако те питат, защо ходиш по чорапи, не казвай, че обувките ти са лоши, но кажи, че краката ти са уморени, искаш да си починат. Казваш, че не можеш да ходиш бос. Не можеш, защото имаш обувки. Какво ще правиш, ако нямаш обувки? Ще ходиш бос. Единствените добри обувки са човешките крака — добродетелите на човека; единствените добри ръкавици са човешките ръце — справедливостта на човека; единственият хубав поглед е погледът на светлината, която излиза от човешките очи; единствената хубава реч е топлината, която излиза от човешката уста; единственият хармоничен тон е тоя, който се възприема от човешкото ухо.
Като правех своите научни изследвания из България, срещнах една стара, 85 годишна жена, която ми каза: Синко, моята работа е свършена вече. Едно време, като млада, друго беше. Рече тия думи и се усмихна. — Аз зная изкуството да подмладявам. Мога да те подмладя, да станеш 19 годишна мома. Как би постъпвала с момците? Тя изведнъж се изправи, погледна ме и каза: Може ли да бъде това? — Може. Казвам: Отсега нататък вие трябва да изправяте погрешките на своите младини. Нито бабата се отнасяла добре с младите момци, нито те се отнасяли добре с нея. Какво представя любовта на младите? Тяхната любов е мъчение, не е истинска любов. Сега иде новият живот. Сега иде оная любов, според която е приятно да срещнеш човека. — Защо? — Знаеш, как да постъпваш. Каквото правиш, става с разположение и любов, а не с насилие.
Едно правило: Никога не стой зад коня. Той няма доверие в никого. Усети ли, че някой стои зад него, веднага започва да рита. Ако трябва да застанеш зад коня, запази известно разстояние, да не те докосне. Конят е щедър, но в ритането. Не всеки оценява тая щедрост. В едно богато семейство, което имало четири дъщери, дохождал един млад офицер. Те го посрещали внимателно, гощавали го добре. При всяко посещение, те правели баници, да го задоволят. Той произхождал от добро, но крайно пестеливо семейство. Младият момък се оженил за една от дъщерите. Един ден я срещнах и я попитах, доволна ли е от живота си. Тя веднага се оплака, че мъжът й бил много стиснат. Един подарък, едно внимание не е показал към нея досега. Каквото поискам, все отлага. Значи, не прилича на оня момък, когото гощавахте щедро с баници. Ти трябваше да знаеш това още отначало. Той идваше във вашия дом като на гостилница. Ако имаше приятелско отношение към вас, трябваше да донесе нещо от себе си. Брашното, маслото, сиренето трябваше да бъдат от него, а трудът от вас. Ще кажете, че новото учение изисква от човека щедрост. И двете страни трябва да бъдат щедри, а не само едната.
Живота, който сме развалили, сами трябва да го изправим. Всичко трябва да се изпере и очисти. Мислите, чувствата и постъпките ни трябва да се изчистят, да заживеем, както Бог изисква. Бог казва едно, вие правите друго. Как ще се оправи светът? Може ли обществената безопасност да оправи нещата? Там могат да те прострат на земята, да ти ударят 25 тояги, но пак няма да те оправят. Само любовта може да оправи човека. Тя внася светлина в него; той вижда погрешките си и се изправя. Не е достатъчно само да бъдеш любезен и внимателен към едного. Да бъдеш майка, това не значи, да бъдеш добра само към своите деца, но и към другите. Здравето на нейните деца е в зависимост от разположението й към чуждите деца.
Здравето на един дом зависи от достъпа на чистия въздух в него. Колкото по-големи са прозорците и по-често се отварят, толкова по-здрави са хората в тоя дом. Ако прозорците са малки и не се отварят често, въздухът в къщата е развален, нечист и хората боледуват. Всички искат да бъдат здрави, да живеят добре, но не могат да изпълнят желанието си. Някога човек прави погрешки несъзнателно. Вижда, че някой греши, и той му прави строга бележка. После съжалява, че е постъпил строго. Строгостта е метод, но ако се употреби на място. Не се ли употреби намясто, енергията се е изразходвала напразно. Методите на природата са крайно икономични. Природата е щедра, тя дава изобилно, но не разточително. Срещаш един човек, спираш го на пътя и му казваш грубо: Мини оттук, пътят е кален, ще се окаляш. Понеже му казваш грубо, той не те слуша, върви в пътя си. Защо не кажеш на човека меко, внимателно? Грубият тон изразходва повече енергия. Кажи меко, спокойно на човека: Мини отдясно; пътят, по който вървиш, е кален. Всеки човек има желание да помогне на ближния си, но не знае, как да направи това.
Когато Слънцето грее, не стойте вкъщи на затворено. Изложете гърба си на слънце, да използвате слънчевите лъчи. Когато плодовете узряват, не чакайте да ви донесат наготово; идете при дърветата, там да ги видите, и сами да си откъснете. Не очаквайте други да ви готвят. Ако няма кой да ви наготви, гответе си сами. Кой е по-добър готвач: жената, или мъжът? Днес жената готви, но е недоволна, дотегнало й. Тя готви при трудни условия: масло няма, олио няма. Ако се намери отнякъде, трябва да се плати скъпо, по 300—350 лв. килограма. Хубавите работи струват скъпо.
Професор по музика предал един урок на един американец, за което взел голямо възнаграждение. След това той запитал ученика: Искаш ли да взимаш още уроци? — Достатъчно ми е един. Уроците на видните професори са скъпи. И уроците на доброто са скъпи. Ако си способен, ще вземеш само един урок и ще платиш, колкото ти искат. Ако платиш за два урока, това показва, че не си способен.
Питате: Какво е нужно на човека? — Само един урок от любовта. Вземе ли два урока, той ще фалира. Кой може да плаща на урок по десет хиляди долара? Скъпи са уроците на любовта! Тя внася светлина в човешкия ум. Сегашните хора живеят в тъмнина. Те трябва да отворят прозорците си и да се научат да гледат, да познават пътя, по който вървят.
Когато дойдох за пръв път в София, един приятел обеща да ме заведе на Черния връх.
— Знаеш ли пътя за там?
— Зная го добре, ходил съм четири-пет пъти.
Един ден тръгнахме за Черния връх. Той върви напред, аз след него. Вървяхме три-четири часа из планината, но никакъв връх не се виждаше. Питам приятеля си:
—Защо не се вижда още върхът?
— Ще се види скоро.
Вървяхме още малко и той започна да се оглежда. После каза:
— Объркал съм пътя.
Казвам му:
— Виждаш ли тоя знак на небето? Той е над Черния връх, сочи към северозапад.
Приятелят видя знака, но не повярва, че по него можем да се ориентираме. Казах му да следваме тоя знак, и той се съгласи. Тръгнахме по тая посока и скоро видяхме върха. Тогава той казва: Чудно, как се заблудих! Той се заблудил, но отгоре не се заблуждават. И човек, когато тръгва в правия път, към Бога, може да обърка пътя и да се заблуди. — Какво трябва да прави? — Да погледне нагоре, да види знака на небето, който ще го ориентира. Погледни нагоре, ще видиш знака, който сочи правия път.
Един ваш брат тръгва в града да свърши някаква работа. Поглеждам към небето, виждам две успоредни линии, а между тях едно малко облаче. Казвам му: Ще имаш едно малко препятствие в работата си. — Не ми се вярва. Какво отношение има облачето към моята работа? - Ще видиш, сам ще се убедиш. Той отиде в града и вечерта се върна. Казва: Работата се свърши, но с едно препятствие. Както каза, така стана. Разумният свят показва на човека, какво ще му се случи. Ако е умен, ще се ползва от това, което му се дава.
Един ден пътувах от Казанлък за Карлово, дето исках да спра за няколко часа, да държа една сказка. Времето беше хубаво, небето ясно, нито едно облаче по него. По едно време на небето се яви един тъмен черен облак. В същото време видях на небето две успоредни линии. Разбрах, че трябва да замина направо за София, да не се отбивам в Карлово. Защо не трябваше да се отбивам в Карлово? Оказа се, същата вечер салонът в Карлово бил зает от военните, които през деня го поправяли. По невнимание на слугите, както горяла печката в салона, паднали кюнците, и част от дюшемето изгоряло. Понеже не разполагах с друг ден за сказката, върнах се направо в София. Ще кажете, че не можах да държа сказката си. Какво от това? На много места съм държал сказки, а в Карлово не можах — нищо не загубих. Мислите ли, че ако държите една сказка, ще оправите обърканите работи на хората?
Радвайте се на това, което Бог ви дава. Радвайте се на доброто в себе си. Служете на доброто и не се смущавайте от нищо. Все ще се случи поне един път в живота ви, военните да наемат салона, в който се държат сказки. Добре, че те са го наели, защото имат възможност да го поправят. Ако днес не можете да свършите една работа, ще я свършите на другия ден. Радвайте се, че имате възможност да я свършите. Ако тоя живот не можете да свършите работата си, другия живот ще я свършите. Вторият ден е по-къс от първия — от човека зависи, как ще го използва.
Често хората се делят на стари и млади. Това е все едно, да отделят дясната ръка от лявата и десния крак от левия. Десният крак и дясната ръка имат отношение към ума, а левият крак и лявата ръка към сърцето. Как ще отделиш ума от сърцето? Значи, десният и левият крак, както дясната и лявата ръка, ще застанат успоредно и ще започнат заедно да работят. Дясното око има отношение към ума, а лявото — към сърцето, но двете заедно изразяват душата и духа на човека. Дясната ръка дава светлина, а лявата — топлина. Левият крак създава плодовете, а десният ги раздава.
Както двата крака, двете очи, двете ръце вършат заедно една работа, така млади и стари трябва да работят заедно, да вървят напред. Ако срещнете един стар цигулар, не го критикувайте, но дайте му импулс да свири. Доведете една млада мома пред него, да го вдъхновява. Той ще поглежда към нея и ще свири. Младият дава импулс, а старият използва живота. Старият никога не може да даде импулс, а младият никога не може да използва живота. Ето защо, стари и млади трябва да се съберат заедно; младите да дават импулс, старите да използват живота. Ако нямаш подтик, извикай един млад човек да те импулсира. Ако имаш импулс и не знаеш, как да го използваш, извикай един стар човек да го импулсираш. Младата мома, пълна с импулс, е недоволна, че не дойде някой млад човек да ѝ свири. Тя няма ухо, не може той да ѝ свири. Музикантът свири само на оня, който има ухо и може да слуша и да възприема. Такъв е законът. Ако си добър, доброто е за тебе; ако си умен, разумността е за тебе; ако си истинолюбив, истината е за тебе; ако си любящ, животът е за тебе; ако обичаш мъдростта, знанието е за тебе.
"Блажени нищите духом”. — Защо са блажени? — Защото е тяхно Царството небесно. Сега и на вас казвам: Всички сте добри, но не сте проявили доброто. Вие държите доброто в хамбара си, чакате благоприятни времена да го проявите. И това не е лошо, но по-добре е да извадите и най-малките семенца от хамбара си и да ги посеете на нивата. Може да ги посадите на видно място, а може и на някое незабелязано място — важно е да ги посадите, да им дадете живот. Ако сега не проявите вашето добро, кога ще го проявите? Ако сега не помогнеш на ранения на бойното поле, кога ще му помогнеш? Трябва ли да чака той с часове и дни, за да му се помогне? Всеки има нужда от нещо в дадения момент. Дайте ход на Божественото в себе си, то да се прояви. То е девата в човека, а външният човек е слугата или слугинята ѝ. Като срещнеш някой човек, кажи му: Твоят господар е много добър, поздрави го. Ако срещнеш жена, кажи ѝ: Твоята господарка е много добра, поздрави я. Вие сте обезценили Божественото в себе си, поради което обезсмисляте живота си и преждевременно остарявате. Човешкото остарява, а Божественото — никога. И в младия, и в стария. Божественото е всякога младо. Човешкият свят започва с младостта, а свършва със старостта. Божественият свят започва с младостта и върви към вечно подмладяване. Подмладяването е Божествен импулс, който води към усъвършенстване. Казано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни”. Бъдете добри, както е добър Отец ваш небесни. Бъдете любящи, както е любящ Отец ваш небесни. Услужвайте на хората, както Бог услужва. Това е най-хубавото, което човек може да направи. Турете надпис на своята градина: Тук има хубави плодове. Който мине, може да спре, да си почине и да си откъсне един плод.
Защо Бог ни даде очите? — Да виждаме добре. — Защо ни даде ушите? — Да слушаме добре. — Защо ни даде устата? — Да говорим добре. — Защо ни даде носа? — Да възприемаме уханието на цветята. - Защо ни даде ръцете? — Да вършим хубави работи. — Защо ни даде краката? — Да ходим в пътя на доброто. Хиляди блага ви е дал Бог, а вие седите на едно място като инвалиди и очаквате да дойдат с носилки да ви местят от едно място на друго. Желая да ви видя в хубави градини, при благата, които Бог е дал: при чистите извори и полянки, при високите върхове. Да ви видя сами да се качвате по планините, не със носилки и автомобили. При това, всеки сам да си услужва. Това, което хората правят, и ти можеш да го направиш. Всеки да си опита силите, какво може да направи. Малко работи, но каквото направиш, да бъде хубаво. Цигуларят да свири хубаво. Шивачът да шие добре; обущарят да прави хубави обувки; бакалинът да продава добра стока. Всеки в занаята си да бъде добър майстор. Затова Бог ни дал ум и сърце, да изразяваме чрез тях най-хубави неща. Умът и сърцето представят голямо богатство, с което Бог е надарил човека. Голямо съкровище се крие в тях.
Сега всички хора се молят за мир на земята. Ние не сме за този мир. Той не е действителен. Сънувате вечер, че ви гонят мечки, вълци. Като се събудите сутринта, успокоявате се, нищо няма. Това, което ви е плашило на сън, е заблуждение — не е реално. Хората страдат от нереални неща.
Един цар минал покрай един беден човек, който седял на улицата и свирел на цигулка. Като разбрал, какво е положението му, царят го съжалил и казал на един от министрите си да се погрижи за него, да му дадат някаква сума, да се помогне на дечицата му. Бедният човек взел парите и започнал някаква търговия. В скоро време той забогатял. Царят се заинтересувал от положението на тоя човек и пожелал да го види. Отишъл в дома му и го намерил на легло. Запитал го от какво е болен и колко време лежи. — Три месеца вече, откак съм на легло. Като вдигах топовете в магазина, един топ памук падна върху рамото ми и заболях. Царят се замислил за положението на търговеца, който добавил: И аз се чудя, какво ми стана. Едно време и камък да паднеше върху гърба ми, нищо не ми ставаше, а сега един топ памук ме тури на легло.
Казано е в Писанието: "Ще залича греховете им и няма вече да ги помена". Направете и вие същото. Вземете оня тефтер, в който сте писали, какво има да взимате, и заличете всичко. Турете кръст на стария живот и го изгорете. След това вземете нов тефтер и пишете всеки ден: Днес слънцето изгря много хубаво. Днес аз, жена ми и децата ми се нахранихме отлично — весели и разположени сме. Слава Богу, днес ни дойде най-голямото благословение. Досега Бог ни е благославял, отсега нататък, ние ще Го благославяме. Ще служим на Господа с нашия ум, с нашето сърце, с нашата душа и с нашия дух, както Той иска. Ще служим на Господа с всичко, което Той ни е дал. Казано е: "Когато ме потърсите с любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух, ще ме намерите. Когато ме търсите със знанието на ума, на сърцето, на душата и на духа, ще ме намерите. Когато ме потърсите със свободата на ума, на сърцето, на душата и на духа, ще ме намерите”.
Да потърсим Господа с любовта, с мъдростта, с истината и да бъдем всички свободни.
10-то Утринно Слово от Учителя, държано на 19-ти декември, 5 ч.с. 1943 г. София, Изгрев.
Утринни Слова
19.12.1943 05:00 Неделя,
София
|
| |
Из том „Новото начало”, УС
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 20.06.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.
|
посещения: 4650
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
