| Порталът към съзнателен живот |
Най-мъчната работа
(Общ Окултен Клас,
15.12.1943 06:00 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
Коя е най-мъчната работа в човешкия живот? – Да гледаш стари и болни хора, които само да разправят за своите болести и недъзи. Каквото и да говорят, все около болките си се въртят: боли ги кракът, пръстът, вратът, кръстът, гръбнакът. Някой написал една статия и постоянно за нея говори, като че ще оправи светът. Друг говорил някъде, държал една сказка. Оправи ли се светът с тая сказка? Ако хвърлиш един камък в морето, ще направиш ли дупка? Ще кажете, че оплакванията, болестите и недъзите са стари работи, от които трябва да се освободим. – Не е там въпросът. Важно е да се намери разрешение на тия въпроси.
Кое е най-важното в живота на физическия човек? – Яденето. Казвате: Защо е създаден светът така? Не може ли без ядене? Ще кажете, че не ви се харесват човешката уста и зъбите. Не ви се харесват, но, въпреки това, ядете по три пъти на ден. Животните ядат повече от човека. Някои животни търсят храната си по цели дни и нощи. Преживните животни с часове ядат храната си. Докато е на земята, човек не може да не яде. Важно е, как да яде. Повечето хора ядат бързо, искат по-скоро да се нахранят. Това не е правилно. Колко време трябва да дъвче човек храната си? Като ядеш, ще влагаш всичката си любов. Ще ядеш хляба с любов, за да ти проговори. Той е книга, която всеки трябва да чете. Как ще се храниш във време на бомбардировка? Тогава ще бягаш, за нищо няма да мислиш. Останеш ли да мислиш за ядене и за спане, ще платиш с живота си.
Питате: Защо дойдоха тия времена? – За да опитате философията на миналите поколения. Колко пъти те са гласували за прилагане на идеи, от които днес се плашите! Има криви неща в живота, но има и прави неща. Кои неща са абсолютно прави? Кой човек е абсолютно прав? Да оставим настрана кривите и анормални неща. Те не ме интересуват. Болният човек не ме интересува. Той е аристократ, на него не може да се угоди. Той иска леглото му да бъде меко, храната особена. Няма ли тия неща, той мисли, че ще умре, не може да издържи. Той иска всички да му услужват. Ето защо, ние се интересуваме от здрави хора. И Бог иска здрави хора.
Като не разбирате живота, казвате: Защо тоя човек е такъв? – Какъв трябва да бъде? Не се занимавай с хората. Ще питаш, защо кучето е куче. Защо е толкова лошо? – В какво се заключава лошавината на кучето? Ще питате, защо детето е малко. – Защото има условия да расте. Това са въпроси, които показват, че в живота има противоречия. Мислите ли, че можете да примирите противоречията? Каквото и да правите, не можете да примирите противоречията. Те са необходимост в човешкия живот. Жената се пита, защо се е родила жена; мъжът се пита, защо се е родил мъж. Колкото и да се задава тоя въпрос, нито мъжът ще го разреши, нито жената.
Какво ще кажете за противоречията на войника, който се бие на бойното поле? Докато е бил при майка си и баща си, излежавал се на меко легло, прислужвали му, хранел се добре. Като отиде на бойното поле, всичко се изменя. Той стои изправен с пушката си, дебне неприятеля, и всеки момент трепери от смъртта. Когато е далеч от бойното поле, той спори с началниците си, защо не го повишават, докога ще бъде прост войник. На бойното поле, обаче, пред смъртта всички са равни – и генерали, и прости войници. Единственото нещо, което може да ги спаси, е изкуството да се смаляват. Хората умират по причина на тяхното големство. Ако знаеха да се смаляват, щяха да станат невидими и да избегнат смъртта. Станеш ли голям като Витоша, всеки може да хвърли бомба върху тебе и да те улучи. Ако си малък, никой няма да те обстрелва. Ти ще наблюдаваш хората, ще ги виждаш, но те няма да те виждат.
Сегашните хора са много големи. Даже и най-малкият от тях, ако рече да легне, нужни му са два метра пространство. На това място могат да се наредят няколко трилиона същества и пак да остане празно пространство. В човешкия мозък има около три билиона клетки – малки души, които мислят свободно, без да си пречат една на друга. А човек, малкото същество във вселената, живее в една стая от четири-пет метра дълга, с два прозореца и, въпреки това, не е доволен. Той намира, че стаята му е малка, прозорците ниски, вратата тясна, няма много светлина и т. н. Това е недоволството, което спъва човешкото развитие.
Мнозина казват, че имат много знания. Щом е така, нека кажат да спре войната, да се прекратят бомбардировките. Ако войната спре, и бомбардировките се прекратят, имат знание. Не спре ли войната, никакво знание нямат. Казваш: Имам една идея. – Кой няма идея? Не е важно, дали имаш идея, или не; важно е, какво можеш да направиш с тая идея. Друг някой пророкувал. – Не е важно, че пророкува; важно е, какво си направил със своето пророкуване. И аз мога да пророкувам. Като видя, че някой носи на гърба си 50 – 60 кг. товар, казвам: Ако влезеш с тоя товар във водата, непременно ще се удавиш. Ако спуснеш една кофа със сто килограма тежест в кладенец, кофата ще издържи при условие, че въжето е дебело. Тежката кофа не издържа на тънко въже. С боси и кални крака в никой добре нареден и чист дом няма да те приемат. Така пророкувам на хората. На всеки човек мога да кажа, че по три пъти на ден ще яде. Ще питате, отде зная тия неща. Който наблюдава нещата и ги изучава, той може да пророкува. Още едно пророчество ще ви кажа: Който не пие вода направо от извора, той всякога страда. Ще кажете, че и далеч от извора, водата е една и съща. Не е така. Голяма е разликата между водата, която излиза направо от извора, и тая, която е извървяла няколко километра път.
Когато дойдем до светлината, натъкваме се на същия закон, а именно: лъчите, които идат направо от източника на светлината, се различават от пречупените и отразени светлинни лъчи. Като знаете това, стремете се към мисли, които идат направо от източника. Остане ли да се ползвате от мисли, които са минали през много умове и са претърпели пречупване, вие ще изпаднете в големи заблуждения. Какво правят хората? Те търсят Бога, т. е. Източника на живота, само когато имат нужда. Те търсят лекар, когато са болни. Казано е, обаче: „Потърсете ме с всичкото си сърце и ще ме намерите.“ Въпреки това, човек търси Бога във време на нужда. Това не е любов, това е необходимост, неволя. Когато е здрав, човек не търси лекар. Новият ред на нещата изисква точно обратното: да търсиш лекар, когато са здрав. Какво ще допринесе лекарят на здравия? Той все ще му предаде нещо. Под „лекар“ в тоя смисъл, разбирам човек, който те обича. Който обича, той всякога дава нещо от себе си. Той е пръв проводник на Господа. От него можеш да пиеш направо вода. Нямам нищо против застоялата вода в шишетата, или в щерните, но казвам, че тя не е здравословна. Водата в шишетата и в щерните представя затворен свят. В тоя свят са човешките мисли и чувства. Това е светът на човешкия порядък. Някой не е доволен от хората и казва: Какви са тия хора, какъв е тоя свят? Тия хора, това си ти. Тоя свят е твоят свят. От какво си недоволен?
Мнозина се оплакват от противоречията на живота. От кои противоречия се оплакват? Ако се оплакват от човешките противоречия, трябва да знаят, че те сами са ги създали. Човешките противоречия не са противоречия и на птиците. Човек минава през кални пътища и се цапа. Птицата, като дойде до калта, ще хвръкне и няма да се окаля. Тя показва начина, по който и човек може да не се каля. С крилата на мисълта ти можеш да се освободиш от земната кал. Казвате: Без кал няма плодородие. – Това е за утеха. – Като страдаме, все ще придобием нещо. – И това е за утеха. Има страдания в света, но не можем да кажем, че всеки човек трябва да страда. На едного животът налага страдания, а другиго освобождава от страданията.
Какво е значението на любовта от геометрично гледище? Геометрично буквата „Л“, с която започва думата „любов“ представя ъгъл, с върха нагоре. Той е съставен от две прави, т. е. от две същества, които се срещат в една точка – Λ. В мъдростта има два ъгъла, с върховете нагоре – М, и един с върха надолу. И в истината има два ъгъла, с върхове, в противоположна посока. И тъй, от геометрично гледище, любовта е наука, която се занимава само с един ъгъл, обърнат с върха нагоре. Мъдростта е наука на три ъгъла, от които двата са с върха нагоре, а единият – с върха надолу. Истината е наука на два ъгъла, с върхове в противоположна посока. Ако дадете на един математик да развие темите за любовта, мъдростта и истината, той трябва да излезе от своето статично разбиране и да мине в кинетичната математика.
Какво представя статиката и какво динамиката? Статиката е положението на стария човек – стар дядо и стара баба. Като отидеш при тях, те ще ти разправят за болките си – тук ги боли, там ги боли. Ти можеш да им помогнеш, като повикаш някой лекар, или отидеш на аптеката да купиш лекарства. Можеш да им донесеш вода, да им запалиш огъня. Обаче, те не могат да ти предадат нещо. Друг е въпросът, ако срещнеш млада, красива мома. Ти си млад момък, знаеш да пееш, да свириш, да пишеш стихове. Вземеш цигулката да свириш, но и момата знае да свири – двамата свирят. Момъкът пее, и момата пее. Момъкът пише стихове, и момата пише. Движение има между тях. Това е кинематика – кинетично състояние. – Случва ли се това в живота? – Днес рядко се срещат такива случаи, но в бъдеще животът на хората ще се измени, ще стане подвижен, пластичен. Тогава отношенията между хората ще се хармонизират. Старите фотографи употребяваха много време, за да фотографират човека. Фотографът ту се отдалечава от обекта, ту се приближава към него, да го настани добре. После отива към апарата, да постави фокуса на място. Сегашните фотографи насочват апарата си и, докато се обърнеш, те постигнали целта си.
Не нарушавайте чистотата, която Бог е вложил във вашата душа. Пазете Божествената чистота, вложена в душата ви. Докато пазиш свещено чистотата на душата си, ти си човек. Щом изгубиш чистотата си, ти губиш Божественото в себе си. Всяка нечиста мисъл, всяко нечисто чувство и всяка нечиста постъпка понижават човека. Казваш: Никой не ме обича. – Нечистото не се обича. Ако пазиш чистотата си, всички ще те обичат.
Един мой познат се оплакваше, че оставил един ден другаря си да свири в дома му, а той излязъл по работа. Като се върнал, другарят му го нямало вече, но и парите, които били на масата, изчезнали. За да го успокоя, казах му шеговито: Другарят ти е свирил толкова хубаво, че даже парите се възхитили и доброволно влезли в неговия джоб.
Това утешение прилича на кражбата, която един циганин направил. Съдят циганина, че откраднал един кон. Той казал на съдията: Господин съдия, не съм откраднал коня, напразно ме обвиняват. Един ден бях в гората и се качих на едно дърво, под което пасеше конят. Подхлъзнах се и паднах на гърба на коня. Уплашен, той хукна да бяга и ме занесе точно в дома ми. Както виждате, той ме открадна, а не аз него.
Един селянин, на име Стоян, тръгнал за града с магарето си. По едно време усетил малка умора. Спрял се под едно дърво, завързал магарето за дървото и седнал да си почине. Задрямал малко и, като се събудил, видял, че магарето го няма, а юларът стои до него. Той се позамислил малко и казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар, който ще ми трябва в бъдеще.
Сегашните хора се утешават по особен начин, с различни философии. В случая, магарето е важно, а не юларът. Магаре, което се кара с юлар, не е свободно, то е роб. Мома, която се води с юлар, не е свободна. Какво ще ви даде робът? Друг е въпросът за свободния човек. Ние се нуждаем от свободни хора, а не от роби. Истинско магаре е това, което върви без юлар. Истински свободен човек е тоя, който живее без юлар. Юларът е ограничаване. Дето има ограничение, там въпросите се разрешават по много начини. Любовта, обаче, разрешава въпросите по един начин. – Защо? – Защото любовта е единна и неделима. В мъдростта има две разрешения, защото тя има отношение към себе си и към другите. В истината има три разрешения. Мъдростта е професор, който има задача да предаде знанието си на своите студенти. Истината има задача да възприеме любовта и да я предаде на другите по начините на мъдростта. Любовта само предава, без да взима нещо. Единствената сила, която само дава, а нищо не взима, е любовта.
Любовта е вечното начало на живота, което само дава. В мъдростта винаги двама души спорят, кой да вземе чашата. Всъщност, благото е еднакво и за двамата, както левият и десният крак имат еднакви права и задължения. Различието е само в постиженията, в зависимост от това, дали тръгваш с левия, или с десния крак. Ако при излизане от дома си тръгнеш с левия крак, ще имаш едно постижение; ако тръгнеш с десния крак, ще имаш друго постижение. Дясната страна на човешката глава е отрицателна, лявата е положителна. С други думи казано: дясната страна на мозъка е пасивна, потенциална, а лявата е активна, в действие. Затова, именно, дясното полушарие изправя погрешките на лявото. Като работи с лявата половина на мозъка си, човек прави погрешки, които дясната половина изправя. Умният човек изправя погрешките си моментално. Остане ли да ги изправя след минути, часове, дни, месеци или години, той не е умен човек. – Късно осъзнах погрешката си. – Късно си я осъзнал, защото не си умен. Умният веднага съзнава погрешката си и веднага я изправя. Божественият ред на нещата изисква погрешките да се изправят веднага.
Мнозина правят погрешки и, за успокоение, казват: Лесна работа, погрешките сами по себе си ще се изправят. – Не е така. Който е направил погрешка, сам ще я изправи. Дрехарят ушил една дреха, направил някаква погрешка, той сам ще я изправи. И оня, който носи дрехата, може да я изправи, но това не е правилно. Дрехарят сам изправя погрешките си; обущарят сам изправя погрешките си. Светът ще се изправи, когато хората решат да изправят погрешките си веднага. Така е в Божествения порядък на нещата. Докато хората само се извиняват за погрешките си, без да ги изправят, те са още в човешкия порядък.
Какво означават буквите Л, М и И? Буквата Л означава мъжът, М – жената, И – детето. Бащата е любовта, майката е мъдростта, а детето – истината. Бащата трябва да дава, без да се извинява; майката трябва да прилага любовта, без да се извинява; детето трябва да прилага истината. Какъв смисъл има извинението? Музикант си, свириш в един оркестър. Направиш една погрешка и започваш да се извиняваш. Никакво извинение! Ще изправиш погрешката си и веднага ще продължиш да свириш. Гостилничарят дава на клиентите си сух хляб вместо пресен. После се извинява. Няма защо да се извинява, но да смени сухия хляб с пресен. Кажеш ли една лоша дума на някого, опитай се да я преведеш, да изправиш погрешката си.
Казваш на едного, че е говедо. На английски „го“ значи отивам; веди – да се уча. Говеди – отивам да се уча. Често една и съща дума променя значението си. Например, преди двеста години думата „привент“ на английски означавала „накарай ме, Господи“. След двеста години означава „забрани ми, Господи“ – точно обратното значение на първото. Това е все едно, преди години виното е било сладко, а сега се е вкиснало. Преди години си помагал на хората, от никого нищо не си взимал; след години, десетки и стотици хора имат да ти дават. Бедните, които имат да дават на богатите, не са доволни от тях, и постоянно се молят, Бог да ги освободи от това. – Кое е най-доброто състояние за човека? – Да дава, да се радва, че дава, и никой да не знае това. Също така, да няма от никого да взима. Христос казва: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае.“ Прави добро, без да знае някой. Обичай, без да се изказваш. Това са плодовете на любовта. Истинска любов е тая, която дава плод. Ако не можеш да опиташ любовта по нейния плод, нищо не си разбрал. Бог казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ.“ Същото се отнася и до човека. Не можеш да познаеш човека, ако не го опиташ. Христос даде пример със смоковницата. Като видя, че няма плод, отсече я. И еврейският народ не даде плод. Затова Христос каза: „Син Человечески няма де глава да подслони.“ Евреите казваха: „Мойсей познаваме, знаем отде е, но тоя отде е дошъл, не знаем.“ Те не признаха Христа. Коя е причината, дето евреите не приеха Христа?
В древността, в Китай живял един беден, скромен, но крайно мъдър човек. Той се оженил за една красива китайка. Тя живяла с него добре, в мир и съгласие, но в беднотия. Като се отегчила от тоя живот, тя казала на мъжа си: Драги, дотегна ми беднотията; храна оскъдна, това-онова нямаме, искам да ме освободиш. Намерих си един приятел, богат човек, искам да отида при него. Мъдрецът й казал: Свободна си, иди и живей с радост. Минали няколко години, Китай изпаднал в голямо бедствие. Обърнали се към мъдреца, да даде някакъв съвет за спасяването на Китай. Той направил всичко възможно и спасил отечеството си. От благодарност го провъзгласили за цар на Китай. Като чула това, жена му отишла при него и му казала: Готова съм да се върна при тебе, да заживеем, както по-рано живяхме. Той взел едно шише, пълно с чист, хубав нектар, излял го на земята и казал: Ако можеш да събереш тоя нектар от земята и да запази чистотата си, каквато по-рано е имал, тогава и ние ще заживеем, както в миналото.
Сега всички казват: Да живеем в чистота, както сме живели в миналото. Това е залъгване, но Бог не се лъже. Като дойдете при Бога, казвате: В бъдеще ще живеем в чистота и святост. Сега да се удоволстваме, да използваме младините си. Какво ще придобиете от удоволствието? Нищо няма да придобиете. Божествената енергия трябва да се постави на мястото си и да се използва разумно. Разумната природа наказва всеки, който злоупотребява с тая енергия. Разумният свят ще държи отговорни всички народи, които приготвят взривни вещества и с това внасят дисхармония в природата. Никой няма право да злоупотребява с Божиите блага. Ние не съдим никого, но разсъждаваме. Ние спираме вниманието си на положителното в живота. Ако попаднеш в отрицателното, ти ставаш недоволен. Човек е недоволен, защото злоупотребява със своята мисъл, със своите чувства и със своите постъпки. Не злоупотребявайте със своя ум, сърце и душа, за да бъдете всякога доволни.
Какво представят буквите Л, М и И? Който не разбира любовта, използва я като нож за мушкане. Който не разбира мъдростта, използва я като инструмент за разбиване на главата. Който не разбира истината, може да те удави, както оня свещеник, който не могъл да кръщава малките деца и ги давил едно след друго. Като турял едно дете във водата, потопявал главата му и го удавял. Без да му мисли много, обръщал се към селяните и казвал: Дайте друго дете. Като виждал, че децата се удавяли, най-после казвал: Не върви тая работа.
Кога една работа върви? – Когато хората се обичат. Да обичаш, това е цяла наука. Да обичаш, това подразбира прави отношения към Бога. Да обичаш, това е най-благородната, най-великата, най-свещената работа в живота. Който не разбира любовта, той се срамува от нея и съжалява, че обичал някого. Това е непознаване на законите на любовта. Съжаляването, обаче, не разрешава въпросите. Ще кажете, че като отидете на оня свят, там ще разрешите всичко. Не можеш да отидеш в оня свят, ако няма кой да те обича. Както не можеш да бъдеш гражданин на една държава, ако не знаеш нейния език, така не можеш да отидеш на оня свят, ако не обичаш и ако не те обичат. Ти не можеш да отидеш между един народ, ако не разбираш неговия език. За да влезеш между българите, трябва да знаеш български език; ако си между англичаните, трябва да знаеш английски език. Ако отидеш на оня свят, трябва да знаеш езика на любовта. Оня свят е свят на любовта. Следователно, не можеш да влезеш в света на любовта без любов; не можеш да влезеш в света на мъдростта, ако нямаш знание; не можеш да влезеш в света на истината, ако не си свободен. Затова е казано в Писанието, че истината ще ви освободи. Не можеш да влезеш кален в света на истината. В света на истината не приемат болни хора. Само оня може да влезе в света на истината, който е свободен в своите мисли, чувства и постъпки. Това значи, да бъде човек здрав. Бог приема само здрави хора, на които мислите, чувствата и постъпките са светли.
Изучавайте любовта, прилагайте я непринудено, по вътрешно разбиране. Никой няма право да казва, че тоя или оня не го обича. Ти си свободен да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат. Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят. Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората. Не е все едно, дали някой ще ви даде вода в златна, в сребърна или в медна чаша. Не е все едно, в каква чаша е водата, но разнообразието е красиво. Оня, който ви дава вода със златна чаша, внася живот във вас; който ви дава вода със сребърна чаша, внася здраве във вас; който ви дава вода със зеленясала медна чаша, може да ви отрови. И медната чаша не е лоша, но когато не е зеленясала.
Всяка мисъл, обвита в тъмнина, не е права; всяко чувство, обвито в страдание, не е право; всяка болезнена постъпка не е на място. Почувствате ли тъмнина в ума, страдание в сърцето и болка в душата си, трябва да се коригирате, да внесете хармония в себе си. Хармонията е закон на Божествения свят. Човек трябва да разбира законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Той трябва да бъде крайно взискателен към себе си, да не си позволява никакви погрешки. На умния човек се позволява да направи само една погрешка в продължение на 120 години.
И тъй, според погрешките, които правят хората, аз ги деля на четири категории: едни от тях правят всеки ден по една погрешка – 365 погрешки в годината; втората категория правят по една погрешка в седмицата – 52 погрешки годишно; третата категория правят по една погрешка в месеца – 12 погрешки годишно; четвъртата категория правят по една погрешка в годината. Значи, имате отношението 365:52:12:1. Числото 365 представя децата, числото 52 – младите моми и момци, от 19 – 21 годишна възраст, 12 – възрастните и единицата – старите, т. е. мъдрите хора. Следователно, ако всеки ден правиш по една погрешка, ти си дете; ако всяка седмица правиш по една погрешка, ти си млада мома или млад момък; ако всеки месец правиш по една погрешка, ти си възрастен; ако един път в годината правиш по една погрешка, ти си мъдрец. Представете си, че, вместо погрешка, ти си длъжен да даваш на някого по един лев дневно, но забравяш да му дадеш. После ти си спомняш и даваш по два лева. Единият лев, който си дал повече, е погрешка. Това е погрешка от гледището на моя господар и от мое гледище, но от гледището на природата е благо. Губя ли аз, ако вместо един декар жито посея два декара? Ще хвърля два пъти повече семе, но ще имам и два пъти повече приход. Когато живеем според Божествените закони и изпълняваме Божията воля, ние сме далеч от отрицателното в живота. В Божествения свят е невъзможно да направиш една погрешка. – Защо? – Защото всяка погрешка причинява такава болка на човека, че той предпочита да се откаже от нея, отколкото да прави погрешки и да страда. Можеш ли, при това положение, да грешиш? Направената погрешка ще ти причини такова страдание, каквото никога не си изпитвал. Вместо да направя една погрешка и да страдам, по-добре е да направя едно добро, чрез което да се благословя. В доброто се крие благото на живота. Трябва ли да се откажа от пресния, топъл хляб, от чиста пшеница, и да приема разваления и мухлясал хляб?
Помнете: Светът няма да се оправи, докато хората не се убедят в необходимостта да възлюбят Господа. Мойсей проповядваше това на евреите, но те не го разбраха. Дойде Христос. И Той проповядваше на хората любов към Бога, но и Него не разбраха. След това всички се питат, защо страдат евреите, защо страдат християните. Евреите страдат, защото не приеха Христа. Християните страдат, защото не приложиха Христовото учение. Това учение трябва да се приложи. Всички хора, всички народи трябва да разберат, че без любов към Бога никаква култура не може да съществува. Понеже не проявяват любовта, хората се оплакват от недостиг на хляб, на пари, на знание. Който проявява любовта си, той е богат, всичко има – и хляб, и пари, и знание. Каквото поискаш от него, всичко има и е готов да услужва. Само любовта към Бога е в сила да ни научи, как да постъпваме. Това означават думите: „Всички ще бъдат научени от Господа.“ Значи, всички ще бъдат научени от любовта. Който обича Господа, ще получи своята заплата. – В какво се състои тая заплата? – Ще бъдат научени, как да живеят и как да постъпват. Който не обича Господа, няма да бъде научен. Ако любиш Бога, и тебе ще любят. Ако любиш Бога, ще придобиеш знание и свобода.
Сега, някои седят и мислят, как да възлюбят Господа. Други мислят, че това е лесна работа. Да любиш Господа, нито е мъчно, нито е лесно – от сърцето зависи. Ако сърцето е много твърдо, както коравата захар, трябва по някакъв начин да се смекчи. Като туриш захарта във вода, веднага се смекчава в топлата вода по-лесно, отколкото в студената. Ако нямаш вода, захарта си остава твърда. Тя казва: Без вода не отстъпвам от своето право. Захарта се смекчава с вода. С какво се смекчават мисълта, чувството и постъпката? Мисълта се смекчава от светлината, чувството – от топлината, а постъпката – от силата. Ето защо, обвий мисълта в светлина, чувството в топлина и постъпката в сила, за да се използват правилно. Светлината, топлината и силата са Божествени условия, чрез които нещата се постигат лесно.
Често хората са недоволни от себе си – липсва им нещо. – Какво им липсва? – Участието на някой мозъчен център в живота им: или отпред на челото, или горе на главата, или отзад на главата, или отстрани някъде. Постави с вяра ръката си на горната част на главата, на челото или отстрани на главата, за да събудиш оня център, който ти е необходим. Казваш: Тоя човек се пипа по главата. – Това пипане има смисъл, той черпи енергия оттам. Важно е, да знае, на кое място по главата да се пипне. Спасението на човека е в самия него. Той сам може да си помогне. Който не знае това, очаква на други, те да му помогнат. Това е губене на време. Не си губете времето, но разчитайте на това, което е вложено във вас.
Един учител в Свищов се влюбил в една от своите колежки. Понеже не се решавал сам да й се обясни, изпратил един от учениците си от последния клас, той да му свърши работата. Ученикът ходил цели две недели при учителката и постоянно й говорил за своя учител, за неговите добри качества. Той искал да го представи пред учителката като добър и почтен човек. Учителката само слушала, нищо не казвала. Един ден тя се обърнала към ученика с думите: Толкова време вече говориш само за учителя си. Защо не кажеш нещо за себе си? С тия въпроси учителката искала да каже на ученика, че го харесва повече от учителя. Накрая тя се оженила за ученика, а не за учителя. Казвам: Не пращай учениците си да говорят за твоята любов. Бъди смел, иди сам да наредиш работата си. Ако ти трябват пари, сам иди при банкера и го помоли учтиво да ти услужи. Ако е готов да ти услужи, добре; ако не иска да ти услужи, иди при втори, трети банкер – все ще намериш един, който може да ти услужи.
Какво нещо е движението? Кога се явява движението? – Когато умът мисли, има движение; когато сърцето чувства, пак има движение. Дето е разумността, там е движението. Не можеш да бъдеш здрав, ако не обичаш. При мене са идвали мнозина да се оплакват, че са болни. На едного казвам: Ти си болен, защото не обичаш. Обикни баща си и майка си, брата си и сестра си и ще оздравееш. Ти поглеждаш баща си и майка си и мислиш за тях, че са стари, извеяни хора. Не мисли така. Обикни ги и ги тури на първо място в себе си. Щом ги поставиш на първо място, ти трябва да заемеш последното място, и болестта ще те напусне. Ако не постъпиш така, болестта ти ще се усили.
Кой поставя човека на първо място? – Неговият ум, неговото сърце и неговата душа. Ако не си готов да заемеш последното място, умът, сърцето и душата ти ще бъдат далеч от тебе. Обичай баща си – своя дух; обичай майка си – своята душа; обичай сърцето си – своята сестра, които могат да те поставят на първо място. – Какво съм аз, човекът? – Умът. Значи, духът, душата и сърцето ще помогнат на ума ти, ще му дадат светлина, сила и мощ. Тогава ти ще почнеш да мислиш върху въпроса, що е духът, душата и сърцето. Досега никой не е разрешил въпроса за духа, за душата и за сърцето. Това са въпроси, които ще се разрешат в бъдеще. Духът е донесъл яденето отдалеч и го дал на душата да го сготви. Тя сготвила яденето и го предала на сърцето да го сложи пред ума, да яде от него и да мисли върху проявите на духа, на душата и на сърцето.
Каква е задачата на човека? – Да опита живота, който Бог ни е дал. – Как ще го опита? – Чрез душата, чрез ума и чрез сърцето. Вън от тях животът остава неразбран. – Какво ще излезе от нас? – Оставете тоя въпрос настрана. Той има отношение към вашето минало. Днес от всички се изисква любов към Бога. Когато възлюбите Бога с всичкото си сърце, ще Го намерите. – Какво трябва да прави здравият? – Да работи. – Какво трябва да прави певецът? – Да пее. – Какво трябва да прави оня, който има добре развит ум? – Да учи. – А добрият? – Да прави добро. Кой каквото носи в себе си, ще го приложи. Тогава няма да се страхувате от беднотия и от ограничения. Когато човек престане да работи и разчита на другите, той изпада в пасивно, в статично състояние.
Един американец, богат човек, отишъл със сина си, десетгодишно момче, на едно от съживителните, религиозни събрания. Детето наблюдавало, как всички присъстващи се молели и пеели, а баща му стоял настрана и не взимал участие в песните. Като се върнали вкъщи, то запитало баща си: Татко, ти защо не взе участие в песните? – Синко, ония, които пеят, са нови, те сега се учат; аз вече съм установен. Един ден детето отишло с баща си на разходка, с техния кабриолет. По едно време конят спрял, не искал да върви. Бащата го удрял, но той не мръдвал. Детето казало: Татко, конят е установен, затова не иска да върви.
Казвам: Всеки установен живот не може да прогресира. Живот, който върви от слава в слава и от сила в сила, е Божествен, прогресивен живот. Радвайте се на всичко, което прогресира, в какъвто мащаб и да е. Някой има да ви дължи хиляда лева, но но може наведнъж да ви ги даде. Ако всяка година внася но една малка сума, радвайте се; ако постепенно увеличава сумата, повече се радвайте. Някой се радва, че забогатял. Друг обеднял и скърби. И двамата живеят в света на сенките. Когато сянката се увеличава – сутрин е, когато се намалява – обед е. Каква реалност има в увеличаването и намаляването на сенките? Разликата между реалния живот и сенките се заключава в това, че животът образува сенки, а сенките не образуват живота. Значи, реалността създава сенки, а сенките не създават реалността. Любовта допуща омразата, но омразата не допуща любовта. Като знаете това, не правете усилия да превръщате сенките в реалност. Това значи: не изразходвайте излишно вашата умствена, сърдечна и душевна енергия. В природата съществува закон на икономия. Тя не е скържава, но пестелива. Когато Христос нахрани петхиляден народ, от трапезата останаха много трошици. Той каза на учениците си: „Съберете всички трохи, да не се пилеят.“
Природата дава всичко в изобилие, но, въпреки това, хората са недоволни. Някой поглежда към живота на близките си и казва: Тия хора са по-щастливи от мене. – Това е заблуждение. Проникнал ли е той в техния живот, да знае, колко са щастливи? Може да бъде човек щастлив, но когато спи сладко, когато яде сладко, когато лесно се справя с противоречията на ума и на сърцето си. Който не може да се справя с противоречията си, не е щастлив. Какво прави старият човек, който има да дължи, но не може да плати дълговете си? Той се моли на своя кредитор, страда, мъчи се, но молбата му не се задоволява. Дойде ли една млада, красива мома при банкера, да иска отлагане на полицата, той веднага се съгласява. Готов е даже да плати дълга й. Той чувства, че ако не й помогне, нищо няма да остане от богатството му. Момата представя Божественото, което крепи човека. Докато си на земята ще се държиш и за човешкото, и за Божественото. Всяко от тях е на мястото си. Така се държи човек на двата си крака. Остане ли с един крак, той губи равновесие. В тоя смисъл, и умът, и сърцето държат човека в равновесие, както краката. Ако умът и сърцето престанат да работят, човек губи равновесието си.
Разчитайте на онова, което Бог ви е дал. Разчитайте на краката си, както на добродетелите си. Разчитайте на ръцете си като символ на Божията правда. Разчитайте на очите си, като символ на истината; на ушите си, като символ на мъдростта; на устата си, като символ на любовта. Радвайте се, че доброто е в краката ти, справедливостта – в ръцете ти, истината – в очите ти, мъдростта – в ушите ти, любовта – в устата ти. Ще кажете, че това са празни работи. Разчитай на онова, което Бог ти е дал, да си служиш с него на земята. – Като отида на оня свят, там всичко ще имам. – Докато си на земята, разчитай на вложеното в тебе и за оня свят не мисли. От това, което тук ви е дадено, ще разберете и духовния свят. Благодарете за капитала, с който разполагате. Като го туряте в обръщение, постепенно ще вървите от видимото към невидимото.
Какво разбрахте от казаното дотук? Много неща разбрахте, но помнете: Не правете избор. Когато решите да се жените, не се колебайте между трима-четирима, кого да изберете. Докато се колебаете, не се женете. Щом се спрете на едного и не правите избор, оженете се. Слънцето е едно, няма защо да чакате да се явят няколко слънца. Приемете благото, което иде от едното слънце. Едно добро има в света – неговото благо приемете. Една любов има в света; тя обхваща всички хора, всички живи същества. Всички живеем в тая любов. Не очаквайте да получите всичко изведнъж. Първата година ще получите един лев, втората година – два лева, третата година – три лева – важно е да има постепенно увеличаване.
В Унгария, в Будапеща, един млад човек работил при богат търговец. Един ден слугата изпаднал в голямо материално затруднение. Как да си помогне? Взел от касата на господаря си 15,000 пенгю и изчезнал. След 15 години господарят му фалирал, останал без пет пари. Като се научил затова, слугата, който отишъл в Америка да работи, написал на господаря си: Едно време задигнах от тебе 15,000 пенгю. Днес се намирам в добро материално положение, затова, вместо взетата сума, пращам ти 15,000 долара.
Помнете: Благата, с които се ползвате в живота, са ваш капитал, който слугата ви някога е взел, и днес го връща с придобивките му. Доброто никога не пропада. Няма случай в историята на човечеството, дето доброто да не се е върнало при оня, който го е направил, и то с лихвите. Всичко, което умът, сърцето и душата вършат, се връща към оня, който го е направил. Това е неизменен закон – закон на Божествения порядък. Хората не успяват в живота си, защото искат да наложат човешкия порядък над Божествения. Това е невъзможно. Каквото и да правят, колкото години и да минат, Божественият порядък ще възтържествува. Сянката не може да господарува над реалността. Който не съзнава това, казва: Аз искам да живея! – Ще живееш, както умът ти диктува, както сърцето ти диктува и както душата ти диктува. Това, как ти мислиш и как другите мислят, не разрешава въпросите.
Изпейте песента „Аз ще се подмладя.“
11. Беседа от Учителя, държана на 15 декември, 1943 г. София. – Изгрев.
Общ Окултен Клас
15.12.1943 06:00 Сряда,
София
|
| |
Из том „Новият светилник”, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 28.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2581
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
