| Порталът към съзнателен живот |
Свидетелството на Духа
(Беседи пред Сестрите,
10.11.1921 15:00 Четвъртък, София)
Беинса Дуно |
|
„А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за мене.”
Йоана 15: 26
Тайна молитва
„Благославяй, душе моя, Господа”
Ще ви прочета 15-а глава от Евангелието от Йоана. Ще ви говоря за лозата. Тази лоза има три съдържания. Има лози, които не са се развили – ходили ли сте на лозе,виждали ли сте го, когато лозата е без листа? Друг път сте я виждали, когато се е разлистила и най-после сте я виждали, когато е дала плод и е узряла. Не всички лози имат грозде. Аз ще ви чета за лозата, която има грозде.
Изпейте първия стих от „Любовта” – тихо я изпейте.
Ще ви говоря върху 26-и стих от прочетената глава: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелствува за Мене.”
Духът – това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост Духът носи условията на Разумния човешки живот. Аз употребявам думата разумен, но бих употребил и друга. В най-широк смисъл, когато човек има в себе си Разумния живот, той живее като музикант и като поет. Той е всякога весел, има Мир в душата си, светът не го тревожи, нищо не го смущава. Такъв човек не е дребнав, не се спира върху дреболиите на живота, а само върху онова Великото, което Бог е създал.
Сега да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви – когато понечите да го хванете, той ще ви убоде. Как мислите, бодлите на този таралеж Господ ли ги направи? Не, те са изкуство на самия таралеж. Вие може да запитате защо на този таралеж Господ му е турил бодли. Той сам си ги е създал, културата му е такава – нему трябват бодли, това е неговото разбиране за Живота. Следователно вие няма да се питате за неговите бодли, а ако искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти – как се храни, как си прави леговище, как отглежда малките си, какви са отношенията му към неговите ближни и т.н. Таралежът е добър учител за змията – когато я срещне, той я хваща най-напред за опашката, скрива си главата, тя се увива около него, а той постепенно я поглъща по малко, по малко, докато остане само главата, а накрая и нея глътва. И когато змията го пита: „Защо постъпи тъй нечовеколюбиво с мен?”, таралежът й отговаря: „Ами ти как хващаш жабата – тя кречи, а ти гълташ! Този занаят от теб го научих и сега правя този пръв опит, за да видя как стои тази работа.” Питам сега: когато змията гълта жабата, Господ ли я научил? Това е пак нейно изкуство. Когато дойдете до Живота, вие най-първо ще отделите всички ония видими качества, съществуващи в човешкия живот – това, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто Божественото. А Божественото е Духът.
И казва Христос: „Аз ще ви изпратя този Дух.” А сега хората живеят без Духа. И вие питате защо хората не живеят братски. Как ще живеят братски? Таралежът живее по таралежки, змията живее по змийски и т.н., и всички животни живеят тъй, както разбират. Духът го няма у тях и всеки един си има особено разбиране. А като дойдем до хората, питаме за някого защо така постъпва. Той живее тъй, както разбира. Защо не живее другояче? За да живее другояче, трябва да дойде Духът. Ако не дойде Духът, той ще живее тъй, както разбира. Ако вие искате принципиално да се измените, да заживеете друг живот, Духът трябва да дойде във вас. И когато Той дойде, няма да се питате този Дух във вас дали е Божествен. Той е само Един Дух – Великият Дух, който носи Светлината, който носи Мъдростта, Истината, който носи всичко в себе си. Той носи всички блага от памти века и няма друг като Него. Този Дух носи всичко в себе си и Той е разпоредител на всички блага. И когато дойде Той, хората започват да стават умни, гениални и когато им дойде някой нагости, приемат го с радост, гощават го – вършат всичко с Любов. Но когато Духът си замине, казват: „Днес не съм разположен, в дома ми да не влизаш, друг път ела!” Защо? Духът е, който носи всичките богатства, а Него сега го няма. Много естествено, когато аз съм болен, ще кажа, че днес не приемам гости. Защо? Защото съм болен. И освен че аз не мога да приемам гости, но и се нуждая от някой, който може да ми услужи.
След като говори за лозата, Христос казва на своите ученици: „Ще вземете на първо място Духа.” Духът иде само при онези пръчки, на които има грозде. Сега аз не искам да се спирате върху въпроса имате ли грозде, или не. Вие може да си зададете този въпрос, обаче сами не може да го разрешите – този въпрос го разрешава само Духът. И Христос, когато говори, обръща внимание върху плода. Господ обрязва тия лози заради плода, който е вътре в душата. За Бога е важен нашият плод, а не външната форма – не самата лоза, но това, което излиза от нея.
Когато майката роди дете, какво очаква тя от него? Тя очаква нещо разумно, защото от устата на детето идва този плод. Ако тя роди едно дете глухо, нямо и сляпо, което да не може да говори и притежава всички най-лоши навици, какво си казва майката тогава? Тя си казва: „Чешки да се не беше раждало, не ми трябваше такова дете! Дал ми го Господ да ме наказва с него!” А когато роди хубаво дете с гроздов плод, тя се обръща нагоре и казва: “Колко съм благодарна на Бога, че ми даде туй хубаво дете!” Плод е това! Сега, вие, които сте тръгнали, трябва да знаете, че вътре е плодът –плодът на вашата душа е вътре.
„И когато – казва Христос – дойде Духът, Той ще ви научи” – това е първото нещо. После казва: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелствува за Мене.” Той ще свидетелства дали вие имате грозде, или нямате, дали вашето лозе правилно се развива, или не. Тъй щото всичките усилия в живота на една душа, в живота на един човек на Земята трябва да бъдат насочени към известен плод. Вън от този плод човек не може да се радва никога. Кое е онова, което ви радва? Вас самите ви радва, ако имате някоя добродетел – добродетелта, която живее във вас, вложена от Духа, ви радва.
И Христос, който представя Божията Любов и Мъдрост, казва: „Духът, който Аз ще ви изпратя, Той ще свидетелства.” А на друго място казва: „Той ще ви научи, ще ви припомни” – какво ще ви припомни Духът? Духът ще ви припомни за всичките тия плодове, които вие трябва да имате в душата си. Защото, когато дойдат, гроздоберачите какво правят? Спират се при ония лози, дето има грозде, а дето няма, минават и заминават. И Духът, когато дойде, всякога ще се спре при една душа, у която има това грозде.
Три вида лози има: едни, които не са се развили, но обещават нещо; други, които са се развили и имат много листа – това е втората фаза; и трети, на които плодът вече е завързал и очаква да узрее – и всеки, кой как погледне, казва: „Тази лоза наближава”, и всички чакат да узрее, за да опитат гроздето. И мога да ви кажа кои са онези причини, които ви заставят да имате приятели – за да опитате техния сладък плод, това е причината. Защо искате да имате някой приятел, някоя приятелка? Основните причини са тези, че всеки един човек иска да опита плода на Духа.
Сега, за да могат тия лози правилно да се развиват, за да може Духът правилно да работи във вас, лозите трябва да имат почва. С други думи, три неща в Живота са необходими: първо, почва; второ, семе; трето, онзи, който ще посее семето. Ако имаме почвата, а нямаме семето, нищо няма да излезе; ако имаме лозата, а нямаме почва, пак нищо няма да излезе; а ако имаме почва и семе, а няма лозар, който да обработва семето, и това е невъзможно. Значи тия три елемента – почва, семе и лозар, който да обработва – са необходими, само тогава една лоза може да принесе плод. Сега ще направя едно сравнение: почвата, това сте вие, според думите на Христа; лозата, това е Словото, което е вложено във вас, а лозарят е Духът, който обработва – Божественият Дух. Всяка една възвишена мисъл, всяко едно възвишено желание, които се разработват във вас, които цъфтят и радват душата ви, се подкрепят от този Божествен Дух.
Сега, за да може да дойде и да заживее у вас този Божествен Дух, изискват се особени условия. Ще направя едно сравнение: ако вие си направите къща и очаквате някой ваш приятел или наемател да дойде да живее, той най-първо ще разгледа каква е къщата ви, после ще избере само ония стаи, които са най-хигиенични, които имат големи и хубави източни или южни прозорци, и чак тогава казва: „Вашите стаи са отлични, аз ще дойда да живея при вас.” По същия начин и Божественият Дух, когато дойде да живее у човека, гледа дали имате истински стаи – същият е законът и тук.
В цялата 15-а глава Христос определя какви са условията, за да дойде Духът. Едно от условията е Любовта. Сега вие ще кажете: „Тази Любов, все за Любов говори!” Аз сега говоря за Любовта в нейната трета степен – не говоря за любовта като неразвито лозе, за любовта като лозе само с листа, а говоря единствено за Любовта като лозе с грозде. Вие може да имате любовта на неразвитите пръчки, но най-важната Любов – Любовта от третата степен – е тази, на която листата са хубави, а гроздето е узряло. Тази лоза и отличният й плод показват какво е нейното вътрешно качество. Затова казва Христос: „От плода им ще ги познаете.”
Та сега и Господ иска да познае всинца ви от плода, иска да ви опита. Вие се криете, но Той работи, за да ви накара да дадете нещо, да ви застави да се изявите. Вие не искате да се изявите и казвате: „Не е дошло времето.” Не, не, дошло е времето да се покаже какво е естеството на човека. Но вие може да си кажете: „Ако дам плода и той не е такъв, какъвто трябва да е?” Трябва да излезе всичко наяве – колкото по-рано излезе, толкова по-хубаво, понеже вие ще знаете какви сте. А сега вие имате за себе си някакво по-високо или по-долно понятие. Кое е най-хубавото грозде в България? Турците го наричат мускат, а има и едно бяло като кехлибар, което наричат чауш.
Сега е необходимо Духът да се възприеме. Без този Божествен Дух, без тия блага вашият Живот ще остане всякога непроявен. И когато аз говоря за Любовта, че трябва да се освободите, аз подразбирам Любовта, която произтича от Божествения Дух, а не обикновената любов, която произтича от хората. Има любов, която произтича само от хората – тя е като прегоряла слама и живее ден и половина. Тя е толкова интензивна, че онзи, който я има, казва: „Аз без тебе не мога да живея”, но след ден и половина разбира тази любов и казва: „Не я искам, тя не струва.” Сегашните хора ви виждам да плачете за изгубената си любов. Тази любов я имат и християните – те пламват и казват: „Аз за Господа съм готов всичко да направя”, но когато се дойде до жертвата, казват: „Празна работа е човек да бъде толкова идеален и толкова усърден, малко по-хладен трябва да бъде.”
Писанието казва: „Понеже сте изгубили първата си Любов.” И тази е първата Любов, която свързва всички същества – тя ги стопля като печка, която трябва всякога да подклаждате и да й туряте дърва. Знаете ли как се подхранва тя? Дойде някоя приятелка, към която малко сте изгубили доверието, но тя ви каже: „Колко сте хубава, колко ви обичам, искам да ви прегърна и целуна!” – и вие се въодушевите, разположите се. Но щом си замине, след някое време си казвате: „Лъжа се аз – дали ме обича тя, или ме мрази?” На третия ден приятелката ви пак идва и казва „миличка”, на следния ден – пак „миличка”, докато от къщата ви изчезне нещо и вие затваряте вратата и казвате: „Тази миличка не я искам вече!” А тази Любов, за която аз говоря, този Дух, който иде, Той всякога носи. Той няма да ви каже някоя сладка дума, но ще ви донесе някоя хубава книга или ще ви донесе ябълка, или круша и ще ви каже: „Похапнете си малко, за да разберете колко е благ Господ, че после да опитате колко аз съм благ!” А сега любовта каква е? Дойде бащата и каже: „Знаеш ли какво ти нося – една хубава кукла!” Но куклата нито се яде, нито се пие и след четири-пет дена дъщерята я счупва. С такива кукли ни залъгват – това било, онова било, обещават ни Царството Божие, а вие се питате дали е така. А когато дойде Духът, вие ще имате една жива, положителна опитност, навсякъде и всичко ще изпитвате и ще разбирате какъв е смисъла на Живота. Това е Духът. Той, когато дойде, ще свидетелства, а вие ще бъдете смели, решителни, с всички хора ще се справите. Защото няма да говорите вие, а Духът във вас ще говори. Как ще говори? Вашата душа ще бъде проникната с тази Божествена Любов и когато тези думи излизат от устата ви, те ще отварят вратите навсякъде. Така ония, които искат да ви бият, по-малко ще ви бият, а след това и те ще се обърнат към Господа и ще почнат да Го славят. Тъй че, опасни хора сме! Никой няма да остане ненаказан. И те ще дойдат и ще слугуват на Господа тъй, както и вие.
Необходимо е да пристъпите и да приготвите сърцата си за Духа. А сега само духове имате, аз ги виждам – много духове имате, но тия духове аз ги наричам душички. Те са душички и духчета, които ви обикалят. А когато дойде Великият Дух, всички тия душички и духчета ще служат само на Този Единия. А сега вие често слушате лоши неща – понякога тия малки душички ви говорят, че сте глупави, че сте тръгнали криво, казват ви: „Гледай си живота, ти трябва да си поживееш, ти си млада, почернила си се.” Но това почерняне не е учение на Духа, Божественият Дух никога не почерня – почернят само тия малки духчета. Божественият Дух като дойде, Той внася Светлина, внася Мир, сади Знание, носи здраве, щастие, блаженство – това носи Великият Дух, когато дойде.
И казва Христос: „Аз ще ви пратя този Дух.” Кога? –„Ако Моите думи пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, и ако вие имате Любовта на Отца ми, тогава Аз ще изпратя Духа. Ако вие имате Моята Любов, с която
Аз ви възлюбих, когато Аз я показвам към вас, и вие я показвате към другите.” Към кои? Христос не казва да възлюбите всекиго безразборно. Може ли да любиш един камък? Нека се определим правилно: ти може да любиш само едно разумно същество – това, което има разум и носи съзнателен Живот. Него може да любиш, а другите работи не може да любиш. Могат да се любят само две съзнателни души – не може да любиш един камък или една мечка. Аз вземам тези образи в първа степен... Следователно в Любовта разбирам разумното – има ли го, има и Любов. Христос казва: „Както Аз ви възлюбих, така и вие възлюбете!” Разумното е възлюбил Той в света.
Сега вие няма да питате дали ще дойде този Дух при вас, или не. Ако вие вярвате в Христа, тогава Той ще дойде във вас. И Христос казва: „Аз ще ви изпратя Духа, ако вярвате.” С коя вяра? Хората имат две понятия за Христа: едни мислят, че Христос сега е излязъл от Бога, а други мислят, че Той е бил преди всичките векове на Светлината и следователно всичко в света е станало чрез Него и всички хора са излезли от Него. Следователно Той е най-познатият Път на хората. Първият, Когото познавате в света, след като сте излезли, е Той. Той е, който ви е изпратил на този свят и Той е, който ви спасява. Следователно Христос е Първият и затова Той казва: „Аз Съм алфа и омега, начало и край.” Вие казвате: „Как да познаем Христа?” Вие Го познавате. В този въпрос не се спирайте – познавате Го! Ако не Го познавате, имате да давате, а ако Го познавате, имате да вземате. Нали човекът, който има от вас да взема, не го познавате, обаче този, от когото имате да вземате, него много добре го познавате – познавате го, защото има да ви дава. Вие защо познавате мъжа си? Има да ви дава. Мъжът защо познава жена си? Има да му дава. Следователно в този смисъл имаме познанство и любов. Когато казвам: „Възлюбих някого”, значи имам да вземам от него. И ако Христос ви е възлюбил, има да взема от нас. Затова ни познава Той и без да отрича това, казва: „Вложил съм капитал и няма да ви оставя да го изядете – Аз ви познавам и ви държа!” Ти твърдиш, че не Го познаваш, но Той казва: „Ти не ме познаваш, но Аз те познавам.” И следователно, щом ви познава, Той ще ви изпрати Духа. Понеже хората са се заблудили из пътя, Той ще изпрати Духа да свидетелства за Него.
Вие трябва да изпълните Неговия закон като Го познаете, трябва да добиете смисъл и разрешение на всички въпроси, които ви вълнуват като женени. Вас ви вълнуват на първо място семейните въпроси. Най-първият въпрос за жената е семейният въпрос – какъв мъж ще има, какви деца, а след това идват другите въпроси, второстепенните разбирания и мнения. Жената е царица, мъжът е този, от когото тя има да взема, а децата са тези, които ще слугуват. Жената има големи претенции, тя обича децата, но иска мъжът й да е първият министър, а децата й да са първите поданици – тя казва: „Моето царство.” Такава е моята констатация, това е великата истина. Мъжът съзнава това и от осем хиляди години се бори да отхвърли владичеството на жената. Бие я, но тя казва: „Макар и да ме биеш, аз съм царица!” Макар децата да не я познават, тя казва: „Вие трябва да знаете, че сте ми поданици, ще признаете това!” Но аз пак ви казвам, че тия деца са стремежът на човешката душа. Жената е права, че трябва да бъде царица. Твърдението й, че е царица, харесвам, но дето не признава, че мъжът е цар и че децата са царчета, това не харесвам. Ако ги признае, от политическо съображение ще се роди един раздор. А Писанието така разрешава въпроса и казва: „Ще бъдете царе и дъщери на Бога Живаго.” Писанието не признава жената, не казва: „Ще бъдете царици.” Понеже жената първа е станала царица, сега мъжът се поставя за цар, защото неговият авторитет е подбит – но не авторитетът на сегашния мъж, а този на Божествения. Аз бих попитал сегашните жени: вашия мъж срещали ли сте го някъде, какви са чертите му, по какво се отличава той? Казвате, че това не е най-важният въпрос. И затова светът се пита как да разреши главния въпрос. Жената трудно познава, защото счита мъжа за нещо второстепенно, а признава само децата си. Щом веднъж придобие деца, тя поставя мъжа на опашката, а от това той най-много се шокира и излиза вън от себе си.
Знаете ли защо говоря така? Вие ще помислите, че искам да ви нападам. Това противоречие вътре в жената произтича от друго едно влияние, поради което тя е най-нещастното същество. Защо? Защото тя твърди, че е царица, без да има някой, който да признае, че е така. Тя признава, а другите отричат. Мъжът казва: „Ти си слугиня, нищо повече – ще готвиш!” Майката казва на децата: „Вие сте моите поданици!”, а те възразяват: „Поданици ли – ти ще слугуваш, не е тъй, както ти мислиш!” Следователно в самия дом има вътрешен раздор. Не само вън, но и вътре, в самата душа има раздор. Аз отивам по-дълбоко и казвам, че вътре вие сте раздвоени, голяма борба има във вас. Някой път си доволен от себе си, някой път – не. Защо си доволен, кои са причините? Голям вътрешен спор съществува и тази е една от причините, поради която най-нещастното същество на земята е жената. И затова девет десети от нейния живот е само сълзи: скрие се в стаята си, плаче, плаче, плаче, а после ще се избърше и ще излезе; на другия ден – същото, на третия пак си поплаква и казва: „Какво си мислех, а то какво излезе!” Защо? Няма го още Духът, Духът го няма, Духът го няма! А когато този Дух дойде, Той ще възстанови всичко. И Павел казва: „Сгодих ви за един мъж”. За кого? За Христа.
Следователно, докато не признаете този Мъж, който е глава на човечеството и чиято глава е Бог, все ще имате сълзи. Само при това признаване Христос ще изпрати Духа и този Дух ще свидетелства заради Него. Този е важният въпрос: Христос трябва да дойде между вас, този Мъж трябва да дойде вътре във вас! А с тази борба, която и сега още съществува, трябва да се ликвидира веднъж завинаги, когато дойде Духът и когато Го познаете. Кой е глава на вашия Живот? Духът е глава на Живота. И когато Той дойде, вие ще се освободите от сегашните раздори. Тогава ще дойде новото познание, новото разбиране на Природата, ще влезете във връзка с новите закони, които сега се поставят.
И казва Христос в тази глава: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви се даде.” Понякога вие не сте спокойни. Защо? Щом има подпис на Христа всичко става, но без Неговия подпис нищо не става.
И тъй, Духът е, който внася всички тия страдания. Страданията показват, че вие не сте се примирили напълно. Докато имате страдания, не сте познали вашия Мъж. Не разбирайте познанството на мъжа така, както вие го познавате. Аз употребявам думата познанство в следния смисъл: когато излезеш през някой приятен майски ден в гората, когато те огрее Слънцето и чуеш птичките как хубаво пеят, това е познанство – то ти причинява една велика радост, ти се въодушевяваш. Обратно на това има и познанство, което ограничава: щом познаеш своя длъжник, ти го ограничаваш, щом намериш своя вол и го познаеш, туряш му юлара, вземаш остена и го подкарваш. Защо Христос е заминал горе за Небето? Той знае, че юлар има за Него – в това грешно състояние, в което сме ние, всеки ден бихме Го разпъвали. И затова Той се е вдигнал толкова високо и чака. Изпратил е Духът си, докато хората дойдат до съзнание. Вашият ум и сърце трябва да бъдат готови, да дойдат до съзнанието да изпълните Волята на Христа! Това е вътрешно, дълбоко разбиране.
Затова на първо място се изисква от всички ви да се обедините. Когато дойде Христос, всички жени трябва да станат Една Жена – няма да бъдете много жени, но Една Жена. Сега всяка една от вас ще каже: „С нас какво ще стане?” Жените още себе си не познават. Затова първото правило е жените да познаят себе си.
Кажете ми по какво се отличава една жена от друга. Ако сравня две жени, всичките имат еднакъв стремеж – и едната иска да се ожени, и другата; и едната иска добре да бъде наготвено, хубаво да се облече, и другата същото. Всичките им стремежи са еднакви, няма нищо различно, нищо особено – във всички къщи съществува един и същ живот. Защо жените да не си подадат ръце! По този начин могат да си повдигнат духа. Ако всички жени се съединят, много по-лесно могат да го повдигнат. А сега всяка една от вас казва: „Аз да бъда първата!” Тази ваша слаба страна прилича на онази история, която и друг път съм привеждал: един германски княз отива на посещение в Дания или в Холандия. Трябвало да го посрещнат в един театър, за което в града избрали дванадесет от най-красивите жени. А между тия дванадесет трябвало да изберат една, която да му поднесе букет. Решили да гласуват и в кутията намерили дванадесет билетчета с дванадесет различни имена – всяка една гласувала за себе си. И сега всяка от вас в тази Христова кутия гласува за себе си и няма кой да поднесе букета – като се отвори кутията, вътре има толкова имена, колкото и жени има. Всеки човек е пръв, но при изпълнение на Волята Божия пръв е само Господ. Начало на нещата е Той, а ние не можем да бъдем първи. Онзи, който създава нещата, той е Първият.
Когато дойде този Дух, Той ще внесе това дълбоко разбиране в душите ви. Самоотверженост се иска. Казвате понякога: „На този мъж аз толкова съм служила!” Но вие на Мъжа още не сте служили. Павел казва: „Сгодих ви за един мъж.” Аз бих се радвал, ако сте служили, защото тогава вие нямаше да остареете, косите ви нямаше да се изменят. Когато този Мъж дойде, не бива да се разфучите. Затова допуснахме днес един мъж да слуша – да не би жените да направят някой заговор.
Значи, когато Духът дойде, ако вие признаете този авторитет на Христа, всички други въпроси, обиди и съмнения се разрешават кардинално. Този е основният въпрос, който ще разреши останалите въпроси. Той трябва да бъде въпрос любовен, който по силата на Божията Любов и Мъдрост да се разреши. И тази Любов трябва да бъде толкова силна във вас, че като едно силно течение да помете всичко наоколо, да няма нищо, което да ви противодейства. Когато вашият мъж, който е на Земята, ви се кара, ще кажете: „Чакаме ние Христа!” Този ваш мъж приготвя пътя за Онзи.
Тогава на вас казвам, че има само Един Мъж, а на мъжете ще кажа, че на света има само Една Жена. Когато ще говоря на мъжете, вие ще пратите една делегатка. По този начин техният авторитет повдигам, разбирате ли? И тогава ще им говоря, че има само Една Жена и всички мъже трябва да се съединят, защото само Една Жена има.
И когато този Дух дойде, Той ще внесе това, от което вие имате нужда. Аз съм говорил много пъти и не искам моята беседа да остане без последствие. Вие запитвали ли сте се какви жени сте сега, може ли да ми опишете? Ако аз бих ви дал тема „Какви жени сте, по какво се отличавате”, как бихте се описали? В света, за да опишеш някой човек, трябва много да го обичаш, или много да го мразиш и обикновено показваш всичките негови отрицателни черти. Сега тия мъже на Земята вие ги мразите, това го зная, следователно жената казва за мъжа си: „Не му вярвай, каквото и да каже, не му вярвай!” Прави сте, защото в историята на човешката култура мъжете колко жени са продали и колко крака са счупили.
Сега, ако ви кажа: „Сгодих ви за един мъж”, вие как ще Го опишете Него? Фактът, че живеете при сегашните мъже, се дължи на този Мъж, който е горе. Той всеки ден ги изпраща при вас и им казва: „Макар че са такива, дайте им!” Той не довижда вашите грехове и говори: „Нека си живеят добре, нека са щастливи на Земята!” Но щастливи ли сте? Не сте. Не само че вие не сте щастливи, но и вашите мъже са нещастни, за което те постоянно пишат книги.
Сега това, което става вън в обществото, същото става в семейството, същото става и в душата. В душата си понякога вие изгубвате това упование, този авторитет, това съзнание, изгубвате всяка любов и тогава се отчайвате и казвате: „Да върви!” Вие изгубвате всяко понятие за онова възвишеното, дадено на душата, отказвате се от Бога и оставате в света само да ядете и пиете. И сега, ако вие като жени, все още търсите много мъже, ще има сълзи, сълзи, сълзи. Но ако търсите Единия Мъж, когато Той дойде в света, на всички сегашни мъже ще кажете: „Да си вървите!” Когато Жената падна долу, Мъжът остана горе в Небето, а когато Мъжът падна, Жената остана горе. Тъй щото, сега истинските мъже и истинските жени са горе, а тези, които напуснаха Небето и дойдоха да търсят своето щастие тук, на Земята, те са героите на деня.
Сега Духът на Истината трябва да дойде – чрез Него ще стане това спасение. Аз ни най-малко ви карам, когато идете вкъщи, да се нахвърлите върху мъжа си. Няма какво да се нахвърляте. Вие ще го търсите със свещ, ще го търсите, докато го намерите. Вие чели ли сте Песен на песните? Мнозина са я чели и казват: „Това е широк живот!” Ще разбирате дълбокия, вътрешния смисъл – не по човешки, а по Божественому. И защо аз не ви откривам тайни, къде е мъжът ви? Когато дойдете при мен, ще ви кажа: „Нека дойде и мъжът ви с вас!” А вие идвате само жени без мъже. Как може жена без мъж? И Писанието казва: „Жена без мъж не може и мъж без жена не може.” И двамата са в Христа. Жената, когато дойде, иска Любов да върши с мъжа си. Трябва да бъдете ти, мъжа ти и още един, трети. Любов може да има само между трима души, знаете ли вие това? Вашият мъж и вие ще дойдете при мен и тогава може да се любим – така разбира Писанието смисъла на нещата. А любовта между двама я знаем. И тъй, не се лъжете да търсите любов между двама, търсете я между трима. Така казва Христос: „Когато вие сте заедно с Мен и Отец дойде, тогава Аз ще ви се изявя.” Когато аз ви говоря за Любовта, трима души са необходими, за да се обичате. Аз не съм виждал две жени да се любят. Ако можете тук в България да намерите две жени, които да се обичат, аз бих желал да ги видя и да имам тяхната фотография. Не че е невъзможно това на Земята, но жената трябва да има свой мъж и още един, трети, който ще дойде. Тогава ще се изяви Бог и това, което търсите, ще дойде. Само тогава ще дойде Духът и Христос. Трима души се искат, за да дойде Христос.
Искам да се избавите от илюзиите си: искате да сте ученици, а търсите щастие там, дето го няма. Ако търсите щастие, аз ви казвам къде е – при мъжа ви. Но той ще ти сложи юлара на главата, ще те впрегне в колата, ще те подкара с остена и ще ти каже: „Хайде на нивата да ореш!” И вашият мъж е впрегнат – става дума за лъжливия мъж на Земята. А на другия Мъж аз не искам да казвам името. Тези мъже на Земята са само негови представители, негови слуги, и каквото Той заповяда на Земята, те го правят.
Сега знаете ли кой е Той? Знаете Го сега! Идва някоя мома и казва: „Аз го намерих!” – „Да – казвам, – не си го намерила още.” Когато намериш този, за когото Павел казва: „Сгодих ви за един мъж”, това ще бъде най великият ден в Живота ти. За жената това ще бъде Възкресение и затова Христос казва: „Които се сподобят с този ден, с това разбиране, нито се женят, нита за мъж отиват.”
Когато ще говоря на мъжете, ще им кажа, че има само Една Жена. Не си правете илюзии – Един Мъж има, схванете това! Ще го търсите! Ще се чувствате като една душа и така ще можете да разрешите въпроса за страданието си. Въпросът е да намерите Христа. Не историческия Христос, не този Христос, в когото вярват хората, но онзи Христос, който казва: „Аз Съм начало и конец, алфа и омега”, Този, който ви е изпратил тук, който е изпратил благословението Си, който ви е подкрепял при всичките ваши идвания и странствания в този свят и ви е ръководил в Пътя на Истината. Той е бил всякога добър, никога не се е навъсвал, винаги е деликатен и казва: „Ще дойде времето на тази велика развръзка.”
Сега Божественият Дух иде за жените, за да ги събуди, та да потърсят този Един Мъж. А сега, понеже има много мъже, има и скандали – една жена казва: „Защо си го взела ти?!”, а друга й възразява: „Ами ти какво си направила с него?!” Спорят все за мъже. Казвам: никакви мъже нямате още. Вашият Мъж, истинският Мъж никой не може да ви го вземе, Той е горе на Небето. Той ще бъде вашият възлюблен – Той не се нарича мъж, а възлюблен на душата. И за жената се говори не като за онази, която е сгрешила, а за възлюблената ми. И тъй, възлюбления на вашата душа ще търсите! И когато Го намерите, вашата душа ще бъде доволна, щастлива.
И казва Писанието: „И през онези дни ще залича всичките ви грехове.” Когато намерите вашия Мъж, всичките ви грехове ще бъдат заличени, и помен няма да остане от тях. Най-важният въпрос е да намерите Възлюбления на душата си, за когото душата ви копнее. Толкова сълзи проливате за Него и казвате: „За какво сме останали, няма ли избавление?” За деня, в който този Възлюблен дойде, Писанието казва: „Ще обърша сълзите ви, ще снема оковите ви.” Няма да има сълзи тогава, няма да има окови – ще изцери сърцата ви и няма да има рани, там просветление ще има, няма да има тъмнина. Ще въздигне душата ви и тогава жената ще бъде царица.
И тъй, ще вложите тази идея в себе си и живо ще се молите най-първо да добиете Духа и това просветление. А черния мъж ще го вържете и ще му кажете: „Наложници не можем да бъдем вече!” Всяка една жена трябва да каже: „Наложница не мога да бъда вече!”, разбирате ли? Ако дълбоко в себе си кажете, че не може да бъдете наложници, вие решавате въпроса и тогава Духът ще внесе Любовта. Ще дойде истинският Мъж и тогава вие ще започнете новата епоха. И тогава ще се яви Новата Жена. И аз бих желал вие да образувате поне пръстчето на тази Нова Жена.
Вашият закон е велик. Само трябва да отхвърлите външното робство, това терзание, и да знаете какъв е смисълът. Следователно, ако намерите вашия Възлюблен, всичко друго, което разрушава вашия Живот, изчезва. Така се разрешава основно въпросът и тогава може да говорим за възпитание и за Любов. Ако аз ви говоря за любов, за целувки, думите ми ще се разберат съвсем в преиначен смисъл. Вие досега такива целувки не сте имали. Трябва да ви целуне този Мъж, този, който е чист и в който е било вашето начало. А това, че ви е целунал сегашният ви мъж, не е целувка. Ние ще я чакаме, още дълъг период има, докато дойде тази целувка. И когато човек получи тази целувка, той на Земята не седи, заминава си за своето Отечество и напуска този дом. Тези неща, които сега ви спъват, той ги напуска и по форма е свободен. Следователно душата е нещо вътрешно. Човек не може да се опорочи отвън, защото неговата същност е вътре. Грехът не е нещо външно – грехът е нещо вътрешно, вътре в душата.
И тъй, „Когато този Дух на Истината дойде, Той ще свидетелства за Мене и вие ще свидетелствате.” И аз желая всинца вие да свидетелствате. Можете ли да свидетелствате?
Реплика: Можем.
Можем!... Не смесвайте вашата душа с вашето тяло, защото сега имате едно тяло, после – друго тяло. Но има нещо по-съществено, което ви отличава – то е душата, а не тялото. И когато се срещнете, трябва най-първо да се чувствате като души. Силата на Любовта седи в противодействието – ако можете да издържите едно противодействие, вие имате Любов. Тази Любов е на Духа, тя е Любовта на вашата душа. Между Бога и вашата душа – оттам трябва да започне Любовта, а не отвън. Толкова пъти споменавате за Любов, целувате се, а пак говорите за себе си; угощавате се, а работите ви не се уреждат. Тази Любов трябва да започне между Бога и вашата душа отвътре. И Павел казва: „Първо, видимото”. Това е видимото. Някои могат да изтълкуват този израз така: първо, този живот. Аз казвам: видимото – това е Бог, а невидимото – това са хората. Видимото е това, което е Бог за мен – от това разбиране ще започнем. Животът е вътре. Във времето на Павел тези думи са били прави. Когато сме слизали отгоре, видимото е било долу, а сега поемаме обратния път и гледаме нагоре. Първо трябва да се яви Любовта към Бога и после ще се проявим навън. Ако аз нямам Любов към Бога, не може тази Любов да се прояви към вас. Бог, моята душа и ближният – това са трима души и само там има Любов. Те съставляват Света Троица – Бог в три лица. Те са проявление на Божествената Любов. Духът е първото изтичане на Бога. Бог, Духът и Любовта съставляват една троица, а ние заедно с тях сме четворицата – Добродетелта на Земята.
Първото правило е да започнете с Любовта. Жените трябва да търсят своя възлюблен! Ще кажете: „Със сегашните си мъже какво да правим?” Писанието казва: „След като умрете, вие сте свободни от тях.” Жената е свързана с мъжа, докато е жив, а щом умре, тя е свободна. Значи, ако тя се върне в света, той няма право повторно да я вземе – това не е мое учение, Павел говори така. Според моралния закон, ако някой дължи пари, но умре и после отново се върне на света, трябва да плати – такъв е моралният закон. На сегашните мъже ще кажете: „Ние ще идем да намерим нашия Мъж, а вие идете да намерите вашата Жена!” И още ще кажете: „Ние двама не сме прокопсали, затуй ти върви при Жена си, а аз ще ида при Мъжа си!” – така въпросът е решен кардинално. Какво трябва да прави мъжът? Трябва да иде при Жена си. Така ще осъществите развръзката, ще разрешите този дълбок въпрос. Духът като дойде, трябва да изпълним Волята на този Бог, който ни е изпратил на Земята, защото при Него ще се върнем. Няма друг път – колкото и дълго да седим на Земята, все един ден ще трябва да се върнем там, отдето сме дошли.
И казва Христос: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за Мене.” Той ще свидетелства за тази Велика Истина, която носи Любовта, която носи Свобода на жената. Най-първо трябва да се освободи жената! Вие трябва да се освободите и когато намерите Христа, вашият въпрос е решен и вие сте свободни. Сега някои вече са близо. Стремете се, докато реализирате това дълбоко разбиране. Когато разберете, вие ще бъдете завинаги спасени. Това е спасение, това е очистване – да бъдете доволни. Да бъдете такива, каквато е била първоначално душата на жената – доволна и чиста. И тя ще се очисти! Когато Духът дойде в нея, тя ще почне да свидетелства за Този, който е вън и вътре.
Сега Духът, който вече работи, нека да ви просвети, да подтикне душите ви, сърцето ви, ума ви към разрешение на най-важния въпрос. Другите въпроси вие може да ги разрешите, но този въпрос във Висшето Божествено учение е основен, кардинален. Него трябва да разрешите и тогава всички други въпроси ще разрешите последователно.
Да направим тайна молитва.
Ще прочетем тихо „Отче наш”.
Ще прочетем „Добрата молитва” съвсем тихо.
Пазете сега правилото да не допускате обезсърчение. Сега сте по-близо до Царството Божие, отколкото в миналото. Върху този въпрос ще размишлявате. Той не трябва да ви бъде спънка, а въпрос, от който зависи разрешението на всички други въпроси. Всяка една жена трябва да реши този въпрос без колебание – тя трябва да знае това. Решите ли този въпрос в душата си, дойде ли Духът, въпросът сам по себе си е свършен. Само по този начин може да работите. Вие сами може да решите въпроса, той не е от най-мъчните, а е най-лесният въпрос. Но вие все го изоставяте за най-после, а него най-първо трябва да решите.
„А този Дух на Истината, той ще свидетелства за Мене”; а на друго място се казва: „Той ще ви научи всичко и ще ви напомни всичко, що ви Съм рекъл.”
Следващият път ще говоря по-нататък. Следващият път, след един месец, ще говоря на жените какво трябва да правят, когато намерят този Мъж. Духът, който иде, ще ви отвори умовете и ще ви говори какво трябва да правите тогава. Жените трябва да вземат участие във всички действия на света. Жените спъват света. Съдбата на света и ключовете на целокупното спасение от вас зависят! И сега, понеже не сте разрешили най-важния въпрос, вие заблуждавате синовете и дъщерите си. Ти ще повикаш дъщеря си и ще й говориш за Великата Истина вътре в Живота. Тя трябва да знае Истината, защо я заблуждаваш – никакво щастие няма, ще й одерат кожата като на вол. Кажете: „Да се изпълни Волята Божия!” Волята Божия се изпълнява само чрез закона на Любовта.
Следователно вие трябва да ме разберете много широко, а не така тясно – кардинално, основно ще разберете въпроса за вашето повдигане! Не само вие, но в целия свят всички жени все този въпрос разрешават. Онези, които повдигнаха този въпрос, щяха да го решат кардинално, но дойде всеобщата война и те спряха малко. Те повдигнаха въпроса за еманципацията на жената. Не еманципация, а кардинално разбиране на въпроса е необходимо. Дойде войната, сплетоха се мъже и жени и сега не могат да разрешат основно въпроса. А той трябва да се реши. Вие живеете в една много важна епоха или, както светските хора казват, епоха с историческа важност. Сега или никога – така седи въпросът. Сега ако не решите този въпрос, никога няма да го решите.
Трябва да имате отворено сърце, а не да казвате: „Не сме добри.” Господ ще заличи греховете, ще ги хвърли зад гърба си и няма да ги погледне. Но такива, каквито сте сега, и да се молите не можете. Сега се молиш да вършиш Волята Божия, а утре търсиш един от чуждите мъже и казваш: „Кой ще ме храни?” Стига вече толкова, осем хиляди години робуване е достатъчно! Понеже е от осем хиляди години, ремъкът вече ще се скъса. Време е човек да скъса веднъж завинаги с ремъка на злото. То е великото зло, с което трябва да скъса човек и от което трябва да се отдели. И тогава човек ще обърне ума си към Бога и ще разбере, че в Него няма промяна, няма измяна. Той е един и същ. Той не е човек, Той е Великият Дух и няма промяна у Него. Благоутробен се нарича Той, многомилостив, пълен с Любов към онези, които се каят, които вършат Неговата Воля. Този въпрос сега ще го решите! Няма да си правите илюзии и да казвате: „Аз не съм като другите жени.” Едно ви моля само: не си правете илюзии, че не сте като другите жени.
Гледайте да бъдете тази Жена. За Едната Жена аз не съм говорил още, не съм ви казвал каква е Едната Жена.
Хайде, поздравявам ви с Духа! Трябва да атакувате сега и „на нож” да влезете! Всички с Духа, със Словото Божие! Не с губерките си, но със Словото Божие ще решите важния въпрос.
10 ноември 1921 г., 15 ч., София
Беседи пред Сестрите
10.11.1921 15:00 Четвъртък,
София
|
| |
Из „Великата майка”,
цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932
издателство Бяло братство, София 2006г
ISBN: 954-739-068-3
|
посещения: 5577
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
