Съвременните хора изпадат в трудни положения на живота си и тогава не знаят, какво да правят. Например, като няма хляб, гладният не знае, какво да прави. Щом намери хляб, той знае вече, какво да прави. Като е жаден, човек пак не знае, какво да прави. Щом задоволи жаждата си, той знае вече, какво да прави. Това се отнася до светския и до религиозния човек. Каквито и да са убежденията на хората, в затруднения те си приличат. И едните, и другите говорят за реалността на нещата, без да я познават. Те я изучават чрез отражение, поради което имат малко опитности за нея. Красив и велик е реалният живот, но мъчно се дохожда до него.
Представете си, че ви се дава случай да искате нещо съществено от разумната природа. Какво бихте поискали? Ако сте гладни, ще искате хляб, но вие сте сити; ако сте жадни, ще искате вода, но не сте жадни; ако сте болни, ще искате здраве, но не сте болни. Какво бихте искали тогава? Всеки се стреми към нещо, но какво, и той сам не знае. Ако си пъпка, ще желаеш да се разпукнеш; ако си разпукана пъпка, ще желаеш да цъфнеш; ако си цъфнал цвят, ще желаеш да вържеш, плод да станеш; ако си плод, ще желаеш да узрееш и да те сложат на трапезата на някой виден човек, той да те приеме на гости у себе си. Следователно, като ядете плодове, ябълки или круши, знайте, че всеки плод иска да го приемете добре. Ако го поглеждате с любов, ще го приемете с любов. По вашата обхода към него, плодът познава обичате ли го, или не. Мнозина ядат плодове, без да подозират, че и те чувствуват любовта. Ще кажете, че това не е вярно. Може да вярвате, може и да не вярвате. Важно е, че всички живи същества се стремят към любовта, поради което имат известно отношение към нея. Вълкът напада овцата и я изяжда. Овцата блее жално, иска да се освободи, страда, но вълкът не се интересува за нея. Той мисли, че овцата не страда и не чувствува никаква болка. Не е така. Тя не само чувства болки, но познава и любовта на всички, които се приближават към нея. Вълкът мисли само за себе си, затова не влиза в положението на овцата. Той си казва: За мене е важно аз да съм доволен; какво е положението на другите, не се интересувам.
И хората биват доволни и недоволни от живота си. Ако са доволни, те не чувстват нужда да изкажат доволството си; ако са недоволни, търсят някого, да изкажат недоволството си, да се освободят от него. И да се освободиш от недоволството си, това е временно. На другия ден пак ще бъдеш недоволен от нещо. Искаш да отидеш на разходка, но времето е облачно, студено, не ти позволява да посетиш планината. Ти се сърдиш на времето, защото не е продължило още ден-два ясно, слънчево, да направиш разходката си. Защо си недоволен от облачното време, и ти не знаеш. Ако си дадеш отчет, ще разбереш, че причината на недоволството се крие в облаците. Като се наслояват на небето, те отнемат светлината и топлината, нужни за човешкия организъм. Отсъствието на топлината и на светлината, именно, създават голямото недоволство. Понякога човек е недоволен, че няма достатъчно храна, да задоволи глада си. Някога е недоволен, че преял. Изобщо, мъчно може да се угоди на човека, да бъде доволен. Недоволството, неразположението са. стари неща. Ние се занимаваме с новите, вечните истини, които никога не губят смисъла си. Например, вечна истина е, че една мисъл, едно чувство или една постъпка никога не се повтарят. Никога не може да се постъпи два пъти по един и същ начин. Каже ли някой, че много пъти е любил, той не говори истината. Само веднъж можеш да любиш. Това, което наричаш любов, в същност е чувстване, разположение, настроение и т. н. Дойдеш ли до любовта, тя се проявява само веднъж. При това, любовта е единна, цялостна и неделима. Великото, красивото се заключава в малките работи. Следователно, достатъчно е да хапнеш малко хляб, да пиеш две–три глътки вода, да кажеш две думи на някого, но всичко това да е проникнато от любов. Малки неща са те, но любовта взима участие в тях. Каквото направиш с любов, с години го помниш. Не само че го помниш, но приятно ти е да говориш за него.
Често се говори за приятни и неприятни неща в живота. Кое е по-приятно на човека: Да печели, или да губи; да се качва на планината, или да слиза? Това зависи от състоянието, в което се намира човек. За онзи, който иска да се разхожда, е приятно да се качва на планината, да прави усилия, да преодолява известни мъчнотии. Така той разрешава определена задача. Обаче, ако има работа, която трябва да свърши в кратко време, за него е по-добре да слиза от планината. Той казва: Имам дългове, трябва да ги платя. Искам по-скоро да сляза, да намеря онзи, който ми обещал да ми помогне. Качи ли се на планината, той забравя дълговете си – Какво показва това? – Че човек сам усложнява положението си, сам се товари и обременява с дългове. Планината представя високо място, дето любовта царува.
Следователно, който живее в любовта, той е свободен от дългове. Разумната природа, любовта, Бог, не държат човека отговорен за никакви дългове. Докато живее в любовта, в Бога, той е свободен от тях. Щом напусне това място, дълговете тръгват след него и не го оставят свободен нито за момент. Душата излиза от Бога чиста, непорочна. Щом влезе в света, тя се оплита и опетнява. След това човек казва, че светът е лош, условията тежки, хората жестоки. Наистина, има нещо лошо в мислите и чувствата на човека, но отде дойде то? Човек излиза от Бога с големи знания, но като дойде на земята и ги приложи, прави много погрешки. Той си спомня за светлината и топлината, но като дойде на земята, не може да си запали огъня, да поддържа възприетата светлина и топлина. Той туря дърва на огъня, запалва ги, духа, но те не могат да горят. Оказва се, че дървата са влажни. Като му дотегне да духа, разхвърля дървата и започва да се оплаква: Защо никой не ми помага? Не знаят ли, че имам нужда от огън?
Често хората изискват от близките си да разберат нуждите им и да се притекат на помощ. Как могат да разберат нуждите им? Ако се гледа по израза на лицето, мъчно ще се познае, кой каква нужда има. Понякога една и съща нужда произвежда различни изрази на лицето. Някой се огъва, превива се. – Защо? – Корем го боли. Друг също се огъва. – Защо? – Боли го някъде: главата, гърдите, стомахът – и той сам не може да определи. Трети се върти на една, на друга страна, не може да разреши даден въпрос. Той вижда последствието, но причината не може да намери. Намира се в положението на човек, който знае, как се яде хляб, но не знае, как се прави. Докато има, кой да меси хляб, добре се живее. Какво ще правиш, обаче, ако няма кой да меси хляб? Щом няма кой да меси хляб, ти сам ще почнеш да месиш. Като си дошъл на земята, трябва да се интересуваш от всичко. Виждате райска птица и не се питате, защо е толкова красива, защо формата на тялото ѝ е такава, но казвате: Райска птица е това! – нищо повече.
В последно време учените говорят за една муха, която се движи с бързина около 1300 километра в час. Тя надминава най-бързите съвременни аероплани, които се движат с бързина 700–800 км в час. Тази муха си изработила апарат, чрез който, с малко енергия, добива големи постижения. Хората не се интересуват от растенията, насекомите, животните, защото не разбират, какво представят те. Растенията и животните са произведения на разумните същества. Каквото изработят, те го изнасят на изложба, да учат от тях по-нисшите същества. Това се отнася и до човека, за когото е казано: „И направи Бог човека по образ и подобие свое”. Човек е изложение на Бога, Който и досега не е престанал да работи върху него и да го усъвършенства. Както аеропланът, инструментите, машините не могат сами да се усъвършенстват така и човек сам не може да постигне съвършенство. Все трябва да му помогне някой, поне да го стимулира, да го накара да учи. Ако майката и бащата са любознателни, и децата им ще бъдат такива. Следователно, не питайте, защо дъщерята или синът на някои родители не обичат да учат. Дъщерята не учи, защото майката не е любознателна. Синът не учи, защото бащата не е любознателен.
Мнозина се оплакват от неуспех в живота си. Понеже се стремят към големи придобивки, те пренебрегват малките процеси. Това е неразбиране на нещата. Може ли в един ден детето да стане голям, възрастен човек? Ден след ден детето расте и се развива, докато на 21 година става пълнолетен младеж и се радва на сила, здраве и младост. До 21 годишна възраст то расте, след което растенето намалява. Радвайте се, докато мислите, чувствате и действате. – Защо? – Щом престанете да мислите, чувствате, действате, ще започнете да остарявате. Работете с ума, сърцето и волята си, да не загубите своята младост и жизненост. Щом изгуби младостта си, човек губи и живота си. За такъв човек се казва, че неговото сдружение пропада.
Какво забелязваме между животните? — Самоизтребване. Едни други се нападат и изяждат. Вълкът напада овцата, а овцата — тревата. В случая, вълкът представя злото, а овцата – доброто. Ако от червата на вълка и на овцата направят струни и ги поставят на цигулката, вълчата струна ще скъса овчата. За да не става това, четирите струни на цигулката трябва да бъдат или от червата на вълка, или от овчи черва. Каквото е отношението между вълка и овцата, такова е някога отношението между мислите и чувствата на човека. Има мисли в човека, които не си хармонират. Например, една мисъл има вълчи произход, а друга – овчи. Вълчата изгонва овчата. Такова е понякога отношението между доброто и злото. Злото изгонва доброто, и в резултат на това се явяват страдания, нещастия и смърт.
И тъй, когато хората питат, защо този момък или тази мома умряха толкова млади, казвам: Те бягат от мащеха си или от своя пастрок. Когато младата мома или младият момък напуща дома си, причината за това е мащехата или пастрокът, които не се отнасят добре със завареното дете. Коя дъщеря или кой син би избягал от собствената си майка и баща? От добро никой не бяга. Държиш животно в дома си. Докато го храниш, то остава в дома ти. Щом престанеш да го храниш, то отива на друго място. Тъй щото, умирането и напущането на дома, както и раждането, имат дълбок смисъл. Всяко нещо има своя дълбока, вътрешна причина.
Какво представя раждането? – Съзнателен вътрешен процес. Не е достатъчно човек да се роди външно, той трябва да се роди и вътрешно.
Какво представя раждането? – Придобиване на нещо ново. Както при физическото раждане, така и при духовното, човек все придобива нещо. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави”. Значи, роденият по плът греши. За да се освободи от погрешките си, човек трябва да се роди по дух, т. е. от Бога. Ще кажете, че начинът на раждането е важен. Това не зависи от човека. Цигуларят избира цигулката си, а не цигулката цигуларя. Добрият цигулар намира много цигулки, но ще избере само една, чрез която може да предаде най-добре изкуството си. Как ще я избере, това е негова работа. Той знае, коя цигулка е добра. И като засвири на нея, ще привлече вниманието на хората. Ако цигулката е система Страдивариус, той ще плати скъпо за нея, но лесно ще изкара парите си. Всеки човек има по една цигулка Страдивариус в себе си, която е захвърлил на тавана. Време е да я свали оттам, да я изчисти, нагласи и приложи на работа. Цигулката представя дарбата, дадена на човека. Обърнете внимание върху дарбата, която ви е дадена. Работете върху нея, за да я развиете, та един ден да се ползвате и вие, и вашите ближни.
Съвременните хора се оплакват, че, въпреки усилията, които правят, работите им не вървят добре, нещо ги спъва. Какво те спъва? – Остарях вече, няма кой да ми помага. – Как ще ти се помогне? Ти си войник, но когато другарите ти заминали, ти си спал. След това се събуждаш от сън, но полкът заминал вече. Ти нямаш връзка с него, не знаеш, къде е отишъл. За да изпълните службата, която ви поверяват, вие трябва да бъдете на поста си, да не пропуснете нито едно от задълженията си. Какъв служител е онзи, който се успива? Някой иска да стане пръв министър в отечеството си, но не си задава въпрос, какво ново може да внесе за своите съграждани. Ако си министър, трябва да внесеш някакво преобразование, от което ще се ползват всички граждани. Например, ако в някои градове водата е в малко количество, ще потърсиш начин, да доставиш от друго място вода, да задоволиш нуждата на населението. Ако на някои места житото е слабо, ще ги снабдиш с доброкачествено жито, да бъдат доволни и земеделците, и купувачите. Като пръв министър, ще внесеш такъв закон, според който и жените, и мъжете да се женят само един път, т. е. един път да любят, Любовта е непреривен процес. Както слънцето изгрява един път и не залязва, така и човек един път люби. Ще кажете, че слънцето изгрява и залязва. Привидно е така, защото земята се върти около оста си и създава ден и нощ. В същност, слънцето свети постоянно, без да залязва.
Същото се отнася и за любовта. Тя е Божествена, непреривна проява. Човешката душа възприема любовта направо от Бога, както земята възприема светлината от слънцето. Едно се иска от човека: когато слънцето изгрява, той да бъде на време там, да възприеме светлината му. С други думи казано: Когато Бог изявява Любовта си, човек трябва да бъде на време там, да възприеме Неговата Любов. Започнеш ли да се извиняваш, че си закъснял, понеже пътят бил трънлив и мъчно се върви, погрешката е в тебе. Ти трябваше да бъдеш предвидлив, да имаш обуща на краката си, а не да ходиш бос. Щом си бос, краката ти непременно ще се набият с тръни и трябва да спираш на много места, да ги вадиш. По трънливия път ще бъдете обути, а по гладкия и чист път можете да ходите боси. В това отношение, животните лесно се справят. И за тях тръните са мъчнотии, но те имат естествени дебели обуща, които ги предпазват от убождане. – Коя е причината за съществуването на трънливи пътища? – Не търсете причината, но търсете начин, как да се освободите от тях.
Не питайте за причините на нещата, но търсете начин, как да се справяте с последствията на причините. Не питайте, къде е Бог, но изучавайте проявите Му. Бог живее в човешката душа и в човешкия дух, а се проектира и изявява чрез ума и сърцето му. Следователно, щом се натъкнете на известна мъчнотия, не очаквайте помощ отвън. Обърнете се към себе си, там да намерите помощ. Ако очаквате помощ от приятеля си, който живее далеч от вас, той не може да ви помогне. Вие ще викате за помощ, но той няма да ви чуе. Не остава нищо друго, освен да нагодите радиото си, да му предадете желанието си да ви помогне. Той ще чуе гласа ви и ще изпрати помощта си. Умът и сърцето са антените, а духът и душата – предавателите и възприемателите на човешкото радио. Ако сте отворили радиото си, ще ви чуят; ако не сте го отворили, никой не може да ви чуе.
Сега всеки трябва да се запита, кой е номерът на неговото радио. Бог говори винаги на радио номер първи. Следователно, щом станеш сутрин от сън, ще знаеш, че първата мисъл, която мине през ума ти, е Божествена. Ако се намираш в опасност, и дойдат някакви мисли в ума ти, слушай първата мисъл, тя е Божествена.
Един офицер разказваше една своя опитност от миналата война. – Излизам рано сутринта на една височина, да разгледам положението. Нещо отвътре ми казва: Махни се от това място, иди настрана. Оглеждам се, не виждам никакъв неприятел, всичко е тихо и спокойно. Мисля си: Защо трябва да се отстраня? Докато разсъждавах, нещо ме удари по пръста. Пак ми се казва: Иди настрана. Този път послушах гласа. Отместих се, и след малко на това място се изсипа град от куршуми. Казах си: Трябваше веднага да се вслушам в първия глас. Аз не виждах никаква опасност, но Божественото в мене вижда и разбира положението на нещата.
Друг офицер предава своята опитност от войната през 1914 г. Един ден той заел с войниците си една позиция, която била на опасно място, но се оказала благоприятна за тях. Целият ден неприятелят ги обстрелвал, но нито един войник не пострадал. Гранатите падали пред тях и зад тях, но никого не улучили. На другия ден сражението продължило. Офицерът почувствал, че трябва да променят позицията, но войниците настоявали да останат на същото място. Понеже позицията им се оказала безопасна, те мислили, че и сега ще бъдат запазени. Офицерът настоявал да се преместят и тръгнал да избира ново място. В това време една граната паднала в окопа, дето били войниците, и ги избила. Само офицерът останал жив. Той извадил заключението: не мисли, че ако предния ден си бил в безопасност, и следния ден ще бъде същото. Всеки ден носи своето благо. Всеки ден има една безопасна зона, в която неприятелят не може да те засегне. Слушай гласа, който ти нашепва, къде да спреш. Той знае мястото на тази зона и там те насочва.
Всеки иска да живее дълго време на земята, без да си задава въпрос, как трябва да живее. Ако живее и прави дългове, които не може да плаща, по-добре да си замине от този свят. Какъв смисъл има да живееш 120 години и да не служиш на Бога? Това е все едно, да чакаш на гарата 120 години, докато мине тренът да те вземе. Няма защо да чакаш. Вземи торбичката си и върви. Дето те застигне тренът, там ще се качиш. – Кой трен очаква човек? – Който иде от Божествения свят. Обаче, не чакайте той да спре пред вас и да ви вземе. Вървете вие към него. Трябва ли детето да чака учителите, да дойдат при него? То само ще отиде на училището, да слуша, как преподават учителите, и да се учи. Ако учи добре, учителите ще бъдат доволни от него. Като отиваш на училище, разчитай на любовта на своите учи[те]ли; разчитай на знанието, което ти дават; разчитай на истината, която те разкриват пред тебе. Така и ти ще се научиш да любиш и, когото срещнеш, ще го посъветваш, първо Бога да обича, а после хората. Някой дава на близките си различни свещени предмети, да ги носят в дрехите си, за да ги пазят от опасности и злини. Това е фетишизъм. Не разчитайте на нищо, освен на Божията Любов. Тя е в сила да избави човека от всички злини и нещастия. Носете в ума, в сърцето, в душата и в духа си идеята за Бога и на Него уповайте. Казано е в Писанието: „Ако ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите”. Не можете да намерите Бога без любов. Любовта е непреривна; тя свързва човешката душа с Бога и превръща страданията в радост.
Като се натъкват на страдания, хората започват да се молят, да се освободят от тях. Молитвата има смисъл, но не само когато си в изпитания. Моли се преди да са дошли изпитанията. Един ден, като минавах през с. Гьозекен, срещнах един познат, на когото казах нещо от бъдещето. Обикновено не правя това, но така се нареди, че трябваше да го предупредя. Казах му да бъде внимателен, че след две години, на еди-кой си ден ще си счупи крака. – Отде знаеш? – веднага ме запита той. – Това не е важно за тебе. Запомни датата. Този ден не излизай никъде и се моли. – Не вярвам в това – Ще провериш, дали е вярно. След две години той ми пише: Стана така, както ми предсказа. Дойде денят, в който ми беше казал, че ще пострадам. Понеже не повярвах на предсказанието, бях го забравил. Денят беше дъждовен. Качих се на покрива да поправям нещо, но се подхлъзнах, паднах и си счупих крака. Едва тогава си спомних думите ти; спомних си, че беше определено да пострадам този ден.
Вярвайте на любовта. Тя всякога си служи с истината. При това, тя е последователна: отначало до края тя е издържана. Това се отнася до Божията Любов. Обаче, човешката любов в началото се проявява по един начин, на края – по друг начин. Ако сте момък за женене, влезте в едно семейство, дето има няколко моми, да видите, как ще се отнесат с вас. Достатъчно е да проявите интерес към една от дъщерите, за да бъдете канен всеки ден на обяд, да ядете вкусни баници. Щом се ожените, вниманието постепенно намалява, баниците изчезват. Значи, началото е добро, краят – лош.
Така постъпват и религиозните хора. Влизате в едно религиозно общество. Всички ви канят, гощават ви, хвалят ви. Щом се определите и станете член на това общество, веднага започват да търсят погрешките ви, изучават целия ви живот и ви критикуват. Защо още в началото, при запознаването си, не ви казаха, че обичат да критикуват и да търсят погрешките на хората? Търпение е нужно на човека. И който иде при вас, и вие, които го посрещате, трябва да бъдете търпеливи. Без търпение няма любов. Велика сила е любовта, но същевременно тя е своеобразна. От човешко гледище, няма по-своеобразна сила от любовта. Можеш да искаш нещо от нея, но ако тя намира, че не е време за него, по никой начин няма да задоволи желанието ти. Ако веднага задоволи желанието ти, на края ще ти даде такъв урок, който никога не ще забравиш. Любовта не търпи никакви погрешки, никакво насилие.
Царски син се влюбил в една красива царска дъщеря и се оженил за нея. Тя била горда, своеобразна, но той бил готов на всякакви отстъпки, само да го вземе за съпруг. Една слабост имал той: обичал да яде чесън. Тъкмо това не могла да понася царската дъщеря. Един ден той хапнал малко чесън и след това отишъл при своята възлюбена. Като усетила миризмата на чесън, тя се възмутила толкова много, че заповядала да го изпъдят навън.
Какво представя чесънът? – Погрешките и слабостите ни. Ако ядеш чесън, любовта ще те изпрати там, откъдето си дошъл. Ще кажете, че любовта прощава. Щом те изпрати навън, тя ти е простила вече, но ти си далеч от нея. Любовта не държи грешни хора при себе си. Тя даде нещо, колкото да задоволи глада им, и ги праща навън. Тя живее в абсолютна чистота и святост. Отдалеч още изхвърля навън всичките погрешки, слабости и престъпления на хората, Светлината и топлината на любовта са толкова големи, че, каквато отрицателна сила попадне в тях, напълно изгаря. Злобата, завистта, омразата, невежеството, подозрението, користолюбието изгарят в любовта. Докато си в любовта, отрицателните сили те напущат. Щом излезеш от любовта, всички отново тръгват след тебе.
Защо трябва да се подозирате, да се съмнявате един в друг? Мъжът се съмнява в жена си, жената – в мъжа си. Те се обиждат, наскърбяват, а после плачат един за друг. Ако мъжът замине за онзи свят, жената плаче за него; ако жената замине по-рано, мъжът плаче. Кой е виновен за смъртта на мъжа или на жената? – И двамата. Понеже се обиждат, Бог заповядва на ангелите си да вземат единия от тях. Живейте добре, за да не заминете преждевременно за онзи свят. Живейте добре, за да запазите добри спомени един за друг.
Един селянин обичал да яде печени яйца, но жена му не позволявала. Тя събирала яйцата за други нужди. Един ден жената заболяла и умряла. Като се върнал от гробищата, мъжът отишъл направо в курника, взел няколко яйца да ги опече. Той си казал: Сега поне ще си хапна спокойно яйцата, няма кой да ми се кара. Опекъл яйцата и, тъкмо се готвел да си хапне, вратата се отворила, и няколко съседки влезли в стаята, дошли да го утешават. За момент той забравил, че жена му умряла, и набързо турил яйцата в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че сълзи му потекли от очите. Съседките му помислили, че плаче от скръб за жена си и започнали да го утешават: Голям е огънят ти, но ще мине. Времето лекува всички болести. – Прави сте, голям е външният огън, но още по-голям е този, който е в гърдите ми.
Има два вида страдания: естествени и изкуствени. Естествените страдания облагородяват и повдигат човека, а изкуствените го ожесточават. Избягвайте неестествените страдания, които опетняват човешката душа. Защо ще мислиш за хората, че не живеят добре и правят погрешки? Защо трябва да се товариш напразно? Занимавай се със своите работи, а не с чуждите. Бъди благодарен на това, което имаш.
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени”. Само онзи не съди, който мисли право. Това се изисква днес от всички хора. Мислете право, за да бъдете всеки момент готови, когато ви повика Бог при себе си. Бог извиква при себе си и млади, и стари. Как ще отидете при Него: с огнена колесница, както Илия, или с колесницата на любовта? Илия замина за онзи свят с огнена колесница и остави кожуха си на Елисей, след което той стана пророк. Без този кожух, Елисей не би станал пророк. Облечете се и вие с кожуха на любовта, за да станете пророци. Чрез този кожух се проявява Божият Дух. Той говори на всеки човек, който има радио, и се съобщава с разумния свят. Колкото по-добри хора има в един народ, толкова по-голямо благословение му се дава. Добрият човек е същевременно и добър пророк. Радвайте се, ако между вас има много пророци. В това отношение, България е богата с пророци и ясновидци. В който град или село отидете, все ще намерите поне един ясновидец. В селата има баби-пророчици, които помагат на хората при мъчнотиите им. Достатъчно е някой селянин да изгуби кравата или вола си, за да му предскаже бабата, къде е отишъл. Ако ясновидецът предскаже нещо, което 100% е вярно, предсказването му е от Божествения свят. Ако предсказването му е от човешкия свят, истинността на думите му е 50%. И най-после, има случаи на предсказване, вярно само едно на сто. При такова предсказване човек трябва да приема нещата с голяма предпазливост.
Едно време Кортеза се проявяваше като голяма ясновидка. Най-главната черта на характера ѝ беше справедливостта. Благодарение на това, тя всякога казваше истината. Ако не можеше да каже нещо на човека, тя го съветваше да дойде друг път. Най-важното, което се искаше от нея, беше да насочи хората към Бога. На първо място да проявят любов към Бога и да разберат, че любовта е единствената сила, която може да спаси човека. Любовта повдига и облагородява човека. Всичко, което желае да постигне, става с помощта на любовта. Сам човек нищо не може да постигне. Хиляди същества работят чрез неговия ум и неговото сърце. Те му нашепват, какво трябва да направи и как да го направи. Да остане на него, сам да направи нещо, ще излезе цяла каша. Следователно, слушайте, какво ви се говори отвън, но разчитайте на онова, което отвътре ви се тълкува. Ако не разбираш всичко, не трябва да се обезсърчаваш. Павел прие Христовото учение, без да го разбираше напълно. Когато гонеше християните, Христос го срещна възседнал на кон и му каза: „Савле, защо ме гониш? Ако мислиш, че с коня, който си възседнал, т. е. с човешкия ум можеш да оправиш света, ти си на крив път”. Павел видя голяма светлина и падна от коня си, след което стана ревностен последовател на Христа. Той отиде да проповядва любовта даже между езичниците. Той написа най-хубавото послание за любовта в 13 глава от I Послание към Коринтяните. Никой друг не е писал толкова хубаво за любовта, както Павел. В това отношение, той имаше голямо прозрение.
И тъй, любете Бога във всички хора. Дето и да Го видите, възлюбете Го. Това е мъчна работа, но възможна. Когато Бог проектира светлината си чрез твоя ум, ти ставаш умен. Когато Бог проектира топлината си чрез твоето сърце, ти ставаш добър. Това означават думите: „Ако Словото ми пребъдва във вас, и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”. Без любов животът няма смисъл. В каквато форма и да се изявява любовта, животът е един и същ. В този смисъл, службата на министъра и на простия работник е една и съща. Не е важно, каква служба вършиш в обществото; важно е, как я изпълняваш. Работете всичко с любов. Пишеш писмо, напиши го с любов. Ако направиш погрешка в писмото си, не се извинявай, че си бързал. Любовта не позволява нито да се бърза много, нито да се закъснява. В любовта всяко нещо трябва да се прави точно на време и на място. Като дойде навреме и на място, тя ще направи това, което никой не може да свърши. Тогава всички ще бъдат здрави, разумни и силни. Любовта носи доволство и щастие. Любовта не се купува с пари. Както водата, въздухът и светлината не се купуват, така и любовта не може да се купи с нищо материално. Тя стои над всичко.
Любовта е сила, която с думи не се описва. Който иска да я опита, трябва да стане дете. Затова е казано в Писанието, че който не стане като малките деца, не може да влезе в Царството Божие”. – Как може да стане това? – Не питай, как, но стани дете. Детето не пита, как се постигат нещата, но вярва в тяхното постигане. Вяра е нужна на човека. Кажат ли ти да обичаш Господа, обикни Го. Как ще Го обикнеш, не питай. Ще кажеш, че не си Го виждал. Това е невъзможно. Как не си Го виждал? Бог е навсякъде и във всичко. Достатъчно е да помислиш за Него с любов, за да Го видиш и познаеш.
Сега и на вас казвам: Откажете се от недоволството и следвайте пътя на любовта. Щом я стигнете, откажете се от всичко старо и несъществено. Приемете същественото и вървете напред. Това изисква любовта. На онзи, който се е отрекъл от старото, любовта отваря големи възможности и постижения. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл. Никой не може да отиде при Отца ми, ако Аз не му покажа пътя”. Следователно, ако някой дойде при вас, не го задържайте, но покажете му пътя. Затова е изпратен при вас. Задържате ли го за себе си, вие правите голяма грешка. Всеки търси любовта. Не спирайте никого в неговия път. Няма по-красив път от пътя на любовта. Няма по-звучна, по-красива песен от песента на любовта.
Един поет пише:
Аз няма сълзи да проливам, че дивна младост не видях, че мойте спомени са мрачни, че мойта песен не звънти.
Аз няма сълзи да проливам за слънцето на моя ден, който облаци покриват, за моя светъл, ясен ден.
Какви ли бури аз не срещнах? Разбит аз пея тиха песен и, вместо кървави сълзи, в мене песента звучи.
Най-после поетът завършва с думите: Това е новото, което сега аз научих.
9. Беседа от Учителя, държана на 1 септември, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрев.
Общ Окултен Клас
01.09.1943 05:00 Сряда,
София
|
Начало
