„Отче наш“
„Ще се развеселя“
Ще прочета от първото Йоаново послание.
„Духът Божи“
Ако ви попитат защо остарявате, какво ще кажете? Допуснете, че се образува един закон, според който всеки, който остарява, се наказва. Тогава какво ще правите? В древността българите са имали един закон – щом бащата стане над сто и двадесет години, не го държат вкъщи. Синът го тури в един кош, изнесе го в гората и го остави с коша заедно. Един така принесъл баща си, но с него тръгнало и малкото му дете. Синът като оставил баща си с коша, детето му казва: „Татко, защо оставяш коша? Аз с какво ще те нося?“ Върнал се синът, взел коша и баща си, завел баща си вкъщи и там умрял. Дотогава умирали в гората, а от този момент българите започнали да умират вкъщи. Няма по-хубаво нещо, човек да е млад. Някои остаряват. За стари хора не искам да слушам. Ако е за стар, ще отидете да питате Господа, най-стария в света. А ти си на четиридесет и пет години, и вече мислиш, че си стар. Или като стане човек на сто и двадесет години, казва, че е стар. Ако си жител на слънцето, една слънчева година е равна на двеста милиона години земни. Двеста земни години взема, докато слънцето се обърне около своя център. Един слънчев човек на двеста милиона земни години е на една слънчева година. Какво са сто и двадесет години от двеста милиона.
Ние сме смешни, като казваме: „Остаряхме.“ Не говорете за старост, защото е голямо тщеславие. Да бъдеш стар, това е само за боговете. Само един Бог може да мисли, че е стар. Ние, хората, не сме стари. Бог ни е направил. Вие сте били в небето и Господ ви е пратил тук да се подмладите. Учите сега закона за подмладяването. Вие сте учили закона за старостта. А вие сте тук сега, за да се подмладите. „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Да влезете в Царството Божие, това са новите условия, които трябва да използвате в живота. Ако ти не си здрав, ако ти нямаш светъл ум и топли чувства, ако нямаш силни постъпки, кисел си навсякъде. Какво те ползва яденето, когато ядеш и ти горчи в устата? Влезе храната в стомаха ти, повдига се, тежи ти. В дробовете ти тежи, в главата ти тежи, в гърдите ти тежи, навсякъде ти тежи. Дойдат лекарите, една инжекция, две, три, накажат те. Защо те наказват? Защото си стар.
Сега вие не сте виновати за това. Понеже сте били много лековерни, вярвали сте, че друго същество може да даде по-голямо благо, отколкото Бог може да ви даде – и там е всичката ви погрешка. Представете си, че някой съблече дрехата ви, намаже ви тялото с мед и ви остави на мухите. Какво ще бъде вашето положение? Не че мухите имат нещо против вас, но заради меда ще ви създадат една голяма неприятност.
Разправя един французин, който ходил в топлите места. Веднъж получил припадък, слънчев удар. Съзнанието остава в него и вижда, че небето се заоблачава, горе вали. Той се намира в една долина и отгоре ще дойде скоро един поток и ще го задигне. По това време идва една кобра, която се качва на него отгоре, легнала на него и чака някоя жертва да мине. Едното нещастие – че е получил слънчев удар. Като мине слънчевият удар, кобрата е на него и при най-малкото мръдване ще го ухапе. Казва: „В живота по-голямо страдание не съм почувствал. По едно време почувствах, че пороят иде, повдигна се у мене едно усилие, събудих се. Преди това кобрата си беше отишла. След като се събудих, само след десет-петнадесет минути можах да се спася от пороя.“
Ние някой път в топъл ден ще тръгнем и правим големи усилия. Не работете много в света. Някои много работят, някои никак не работят. Някои остаряват от работа, а някои остаряват от безработене. А някои остаряват от ядене, а някои остаряват от гладория. Трябва да се съберат богатите хора и сиромасите хора, тия, които ядат много, и тия, които гладуват. Да се съберат, защото сиромахът казва: „Ако имам хляб, не щях да се мъча.“ А богатият има доста за ядене, не може да яде. Богатият да каже: „Братко, вземи всичкото ядене.“
Първото нещо в света – трябва едно разумно движение. Гледам, децата, като са деца, много естествено живеят. Колкото повече живеят, започват да им внушават. Казват: „Това не може, това не се позволява.“ Този го учи, онзи го учи, и детето стане хилаво. Не знае как да се завърти. Седнеш на стола. Как трябва да седиш. Туриш си десния крак върху левия, умориш се. Туриш левия крак върху десния. Мислиш, мислиш, почешеш се отзад. Защо се чешеш, не знаеш. Почешеш се отгоре на главата, не знаеш, казваш: „Дотегна ми животът.“ Чудното е, че човек сега се моли на Бога и казва: „Аз се моля на Бога.“ Представете си, ако слънцето беше Господ, как трябваше да му се молиш. Като излезе, няма да го гледаш с очите си, защото е силно, но ще наведеш главата си, ще туриш було и ще туриш гърба си, да събереш енергия. Ти трябва да знаеш кога да събереш тази енергия в себе си.
Бог не иска много да му говорите, той не иска много говорене. „Господи, гладен съм.“ Нищо повече. Ето една молитва. „Господи, жаден съм.“ „Господи, не знаеш ли, че баща ми умря?“ Господ информация не иска. Какво ще му разправяш, че баща ти умрял? Най-първо, ще му разправяш неверни работи. Баща ти никак не е умрял. Той се преструва, че е умрял. Понеже ти си бил толкова палав, той избягал. Ти отиваш при него, искаш пари и той заминал някъде. И ти казваш, че е умрял. Бащата умрял, понеже не иска да дава повече пари, не иска да се кара със сина си и затова се скрил.
Сега да дойдем до положителното. Ние имаме едно желание да бъдем обичани. Да обичаме, то е естествено нещо. Най-красивото нещо в света е да любиш и да обичаш. Най-хубавото нещо, което човек може да направи, е да люби и да обича. Нищо повече. Ти се учиш. Вземеш да пишеш писмо, не знаеш как да го напишеш. Ти искаш да обичаш някого, не знаеш как да го обичаш. Че ти как ще обичаш една райска птица, една хубаво украсена пеперуда как ще я обичаш? С гладене, с милване, с целувки ти ще я развалиш. Едно цвете – отдалече усещаш уханието му и ти казваш: „Благодаря на Бога за уханието на това цвете.“ Уханието, което усещаш, е целувка. Цветето иска целувки.
Сега аз не засягам сегашния порядък, който съществува в света. Те са архаични остатъци на миналите векове. Има неща, които са живели. В тебе се зароди едно желание на едно предипотопно животно, на някой мамонт, на който му трябва цял тон храна за един обед. Ако дойдат десетина от тия предипотопни животни, ще изпасат нашите гори и няма листо да остане по дърветата. Зароди се в тебе едно желание на такова допотопно животно, че хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито. То не е човешка идея. Той ги изтребил Господ заради тая лакомия. Ти със същата лакомия искаш да станеш голям човек, светия. Че защо трябва да станеш светия? Светията е едно хубаво небесно перо, с което се пишат най-хубавите любовни писма. Светия, с който не можеш да напишеш едно хубаво любовно писмо, никакъв светия не е. Най-хубавото любовно писмо като напишеш, че който чете писмото, светлина да дойде, топлина да дойде, навсякъде да има благословение. Тогава тази любов е преминала през перото на светията.
Сега вие мислите, като отидете на небето, да ви посрещнат ангелите. Друга попара няма. Аз да ви приведа пример. Ние посрещаме един плод, който е узрял и има красива форма, има хубав вкус. Онези плодове, които са хилави, начукани оттук-оттам, които не са зрели, като ядеш, нищо не дава. Как ще ядеш такъв плод? Гледам, децата яли ябълка, откъснали я и после я хвърлили. Откъснали друга ябълка, опитали я, и нея хвърлили. Това показва, че ябълките не са хубави. Казвате – тия деца не са морални. Тия деца са предметно учение. Аз ги наричам които правят проверки на плодовете. Те казват: „Такива плодове да не се ядат.“ Такива плодове се изхвърлят, не се ядат. Ами онова недоволство, което е в нашата душа, то е един неестествен плод. Седиш и казваш: „Не съм богат.“ Тази мисъл е неестествен плод. „Не съм здрав.“ Това е неестествен плод.
В какво седи здравето? Здрав човек в природата е, на който баща му и майка му са здрави. Той никога не може да бъде болен. Синът унаследява качествата на баща си и майка си. Какъвто е бащата, каквато е майката, такъв е и синът или такива са и децата. Това са неща проверени. В едно семейство, където бащата е здрав, всички деца, които вървят по линия на бащата, са здрави. Ако майката не е здрава, всички деца, които вървят по линия на майката, са болни. Ако бащата има здрави зъби, всички деца, които вървят по линията на бащата, имат здрави зъби. А всички деца, които вървят по линията на майката, на която зъбите са развалени, и техните зъби са развалени. От какво се развалят зъбите? Говорил съм на много американци. Казвал съм им: „Вие живеете един много неестествен живот. Аз не мога да си обясня как е възможно, след като изпиете две чаши топло кафе, след туй да изядете двеста и петдесет грама ледено, голямо като сапун.“ И у американците няма да видиш здрави зъби. Всичките са развалени. При тия контрасти зъбите се развалят. Те ни казват: „Ол райт.“ Ние сме такива, оправени хора.
Любовта не търпи силни контрасти. Омразата е студ, тя е ледено състояние, а любовта е топлото течение. Щом ти пиеш две чаши от любовта, след туй една чаша ледено от двеста и петдесет грама, какви зъби ще имаш, какъв стомах ще имаш?
После ние обичаме реформаторски работи. Интересувате се кой как живее. Аз гледам хората от какви работи се интересуват. Казвате – жена му го води за носа, за носа го повела. Турена е материалната дума „мъж“, за носа го води – жена е. Какво лошо има да те води една умна жена? Какво лошо има да те води един разумен мъж? Какво лошо има, като впрегнем един кон в колата? Аз съм виждал, някой път като впрегнат един кон в колата, той започне да рита и каквото има, изхвърли от колата навън, изправи се и всичките от колата навън бягат. Той казва: „Не ви искам. Ще ме освободите. Такива кираджии не искам да возя.“ Виждал съм много моми да бягат. Казват, луд кон. Не зная конят ли е луд, или те са луди.
Трябва да изучаваме нашето естество. Ако бутнеш задната част на мозъка, има един начин – ще произведеш един резултат. Ако бутнеш предната част и задната част на главата, главата се продължава, дълга става. Ако бутнеш странично главата от едната и от другата страна, главата широка става. Тези хора с широките глави са много настойчиви. Двадесет години да го обсаждаш, издържа. Тези с дългите глави са кавалеристи. Навсякъде нашествие правят, с аероплан вървят. Вечерно време хвъркат, хвърлят пет-шест бомби, замине си човекът. Да му мисли, когото поздравят. Ние се възмущаваме. Знаеш ли какви дини има, които са като тия четиритонни бомби. Ти казваш: „Аз те мразя.“ Една дума казана такава – „аз ви мразя“, след четири поколения знаеш ли какво разрушение може да произведе. Защо да не кажеш „обичам ви“? За четири поколения ще бъде благословение. Може ли да любя този човек, кажи. Тогава защо искаш Господ да те обича. Нима пред Господа ти си някое цвете много миризливо? Какво ухание имаш? Чудни сте, когато казвате „красива мома“. Малко хора съм срещал с хубаво ухание. Когото срещнеш, от всичките излиза едно лошо ухание. Благодарение че има парфюм. Ако не е парфюмът, малко гюлсую или теменужена миризма, или здравец, да се понаръсите.
Трябва да се образува едно училище. Вие ме слушате и казвате: „Тъй каза Учителят.“ Вие не знаете какво съм казал. Вие не сте турили новия живот, вие не знаете какво нещо е свирене. Аз съм правил опити с плодните дървета. Свирил съм им. Свирил съм на житото и зная при разните гами какво жито дава. Прилагал съм музиката и сега я прилагам. Вие все искате да дойде някой ангел от невидимия свят да ви излекува. Вие искате един ангел да ви напусне работата и за една ваша болест да дойде. За да се излекувате, изпейте си една песен. „Господи, колко те обичам. Господи, колко те обичам. Обичам те, Господи. Обичам твоите дръвчета, обичам твоите цветенца, обичам твоите рекички, обичам твоите планини, всичко, което ти си създал. Обичам те, обичам те, Господи.“
Досега вие се оплаквате, казвате: „Този мъж отде ми го прати Господ.“ Че този мъж беше един красавец. Ти тича подир него, дадохте му двеста-триста хиляди лева, хванахте го, турихте му юлар и стана ваш зет. Купихте го с пари. Човекът изхарчи парите. Ще ви приведа един анекдот. Оженва се един американец. Ако не е вярно, може да се поправи. Оженва се един американец с една богата арменка. Тя имала две-три хиляди Наполеона и тя започнала: туй да си купи, онуй да си купи, той все ѝ давал. Като изпохарчила всичко, казва: „Иди вземи от баща си, аз нямам пари.“ Ние не трябва да харчим безразборно това, което сме унаследили. Ние злоупотребяваме с ума си.
Първото правило – по любов ти ще се освободиш. Всеки един от вас трябва да знае, както екскурзиант, как да се освобождава. Ще си туриш раницата, но да знаеш и да я снемеш. Ако знаеш само да се разтоварваш и не знаеш как да се товариш, или обратното, ти не разбираш. Трябва да знаеш и да се товариш, и да се разтоварваш. Някоя мисъл те мъчи, искаш да бъдеш богат, чакаш туй богатство да дойде от лотария. Нали има лотарии в България? Чакаш една година, две, три, не се пада милионът. Че развий обонянието си, златото има мирис. Като минавам по планините, златото има мирис, познава се къде има. Милиони злато има заровено, мирише. Като минавах веднъж на Витоша, казвам, този камък е на щастието, заровени пари има. Но тези пари не са под камъка, настрана са. Не мина дълго време, и ходили да копаят отдолу под камъка. Ако искате да бъдете богати, може да разкопаете парите и да намерите голямо богатство. Не чакайте лотарията. Обонянието ще развиете по-скоро. Защото при лотарията закона трябва да изучавате, математика. Ако вземете числата на три последователни тиража по един милион, може да се изчисли кой номер ще бъде, на който ще се падне милионът. С една малка погрешка да намерите кой билет ще спечели. Но трябва да разбирате математика, да знаете да изчислявате. Няма нищо в света произволно. Ония хора са щастливи, има кой да работи заради тях. Във всяка лотария, знаеш, същества има награкали. Всеки иска на някого билетът да спечели. Събрание има, гласуват. И който има най-много гласове, печели.
Казва някой: „Да вземем един билет за Учителя.“ Аз, най-първо, нямам нужда от пари. За мене най-голямото нещастие са парите. Туй, което е щастие за другите, е нещастие за мене. Аз не се нуждая от пари. Аз искам богатство да взема, аз зная колко скъпоценни камъни има в земята, зная колко има злато, сребро, къде има лечебни билки. Ако искам да печеля пари, зная много добре да лекувам, но си мълча. Не искам да злоупотребявам. Може да кажа на един богат човек: „Един милион като дадеш, ще те изцеря. Ако не, ще умреш.“ Всекиго мога да лекувам, но ако злоупотребиш с доверието, което Бог дал на един човек, лошо нещо ще те постигне. Всеки може да се лекува. Няма по-силно лекарство от любовта.
Сега ще ви кажа, направете един опит. Да допуснем, че имате една болест, която никой лекар не може да излекува. Напълнете една чаша от най-хубавата планинска вода. Намерете в града най-добрия човек и нека той три пъти бръкне във водата и изпийте тази вода, и ще видите дали ще оздравеете. Всички болести в света се произвеждат от един недоимък в нашия организъм. Страдаме някой път от малокръвие. Нямаме достатъчно от червените лъчи, от червения цвят. Положителната страна на червения цвят носи храна. Червеният цвят носи храна за живота. Жълтият цвят е храна за човешкия ум. Синият цвят е храна за човешката душа, за облагородяване на чувствата. Не може да имаш меко сърце, ако не го храниш със светлина и с топлина. Но трябва да знаеш как с пари не става. Това с пари не се купува и с молитва не става. Туй става с любов, да любиш.
Господ е направил света и ще го любиш, ще се учиш от него. Най-първо вие сутрин не ставате редовно. Потривате се. Гледам, вие, софиянци, сте пълни с потриване. Знаеш какво значи потриване. В три часа го събудят, той се обърне на другата страна и казва: „Да си почина.“ Събудят го пак, той казва: „Да си почина.“ Легне на гърба си. После легне на гърдите си и най-после стане неразположен духом. Още първия път, като те събудят, стани, не си лягай. Какво ще стане? Ако си художник, ако е лятно време, вземи четката и платното и иди да нарисуваш нещо. Ако си писател, стани и напиши нещо, напиши три стиха. Ако си шивач, уший една салтамарка, една риза. Ако си обущар, направи обуща. Ако си железар, направи една тесличка. Ако си дърводелец, все ще намериш нещо да направиш. Кой какъвто занаят има, да изработи нещо. Във Варна в турско време имало един обущар, когото наричали щастливият обущар. Духовете работели заради него. Как? Като стане сутрин, като иде в дюкяна си, намери един чифт обуща, закачени на тавана си. Той бил сомнамбул и всяка нощ ставал посред нощ, отиде в дюкяна си, работи три-четири часа, ушие едни обуща и ги окачи. Като стане сутринта и иде в дюкяна, той не знае, че той ги е правил.
В туй сомнамбулично състояние, трябва да знаете, когато ви дойде една идея, приложете я. Никога не отлагайте хубавите идеи. Тия навици, от които сега страдаме, те са парчета от изпочупени шишета. Тук счупено шише, захвърлени парчета, там изхвърлени други парчета и по този път хиляди шишета има изпочупени, а ние ходим боси. И тия пътища сме ги направили недостъпни. Трябва да изчистим пътищата, по които вървим. Трябва да знаем да вървим и трябва да се избира път. Какви ли не лоши мисли не са оставени по пътищата. Какви ли не лоши желания не са оставени по пътя. Това не е Божествен закон. Никакви лоши постъпки не оставяйте по пътя. Ти ще се върнеш да поправиш погрешката, ще освободиш ума си, и тогава Господ ще те обича. Когато нарекоха Христа Учителю благи, той каза: „Защо ме наричате благи? Благ е само Бог.“ Ние живеем в Бога, който е благ, и ние трябва да бъдем благи. Сега туй не е по закона на насилието. Ние не можем да бъдем благи, ако не приложим. Един човек не може да бъде добър, ако не е хранен добре. Един човек не може да се движи по пътя, ако няма достатъчно светлина.
Ние имаме хубавото време, но знаеш какъв контраст е. На източния фронт онези войници, които пътуват в танковете, каква горещина, какъв трясък има. Тия хора с каква смелост отиват да се бият. За някаква идея искат да победят. Никой не е свободен. Вие казвате: „Аз това не може да направя.“ Онези войници как могат да го направят? Казват в Хамбург, че десетки хора са горели. Писанието казва, че един ден земята ще бъде запалена и всички като горящи факли ще горим. Трябва да се приготвим да не горим. Трябва да бъдем облечени с дрехата на любовта, която е азбест и която не гори.
Единственото нещо, което може да ни спаси и да бъдем здрави, то е законът на любовта. За любовта трябва да мислим, но тази любов е предисловие. Вие не сте доволни някой път от любовта. Тази любов, която сте опитали, тя ще допринесе, тя ви приготовлява за бъдещата любов. Защото без него опит любовта ще бъде недостъпна. Сега срещнете един човек и най-първо вие го обикнете, и той ви обикне. Най-малкото желание ако поискаш – този човек само ти да го обичаш, вие разваляте Божията любов. Онзи извор, от който си пил, остави всичките хора да пият от тази вода. Тази вода, която те пият, тя е за тях, те няма да пият от твоята любов. Твоята любов при тебе е. Онази любов, която не си взел, тя е заминала и може за в бъдеще да се върне. Ти не може да пиеш от всяка вода. Знаете, много хора, като пият от някой извор, се разболяват, пили са ненавреме. Не е позволено на човека по всяко време да пие. Аз съм следил някои хора. Като идат при някой извор, не чака, но хване го, наведе се и пие. След малко ще дойдат колики. Умният ще седне, ще поседи, ще се успокои, ще си умие ръцете и краката и ще пие с ръката си. Този човек се благославя. Най-първо, той ще вземе и ще изчисти извора хубаво и хубаво ще го изчисти. Ще благодариш за водата, която Бог ти дал, ще благодариш за хляба, който Бог ти дал, ще благодариш за въздуха, който Бог ти дал. Ние, съвременните хора, не благодарим. Ние мислим, като че нищо не сме работили.
Казвате: „Остаряхме.“ Че как остаряхте? Един човек, който е на сто и двадесет години, той е работил. Разправят един анекдот. В Албания по време на Херцеговската война отива един и се оплаква на един турски паша. Този, който се оплаква, да има шестдесет години и казва, че баща му го бил. Отива пашата да види баща му. Той бил на сто години. Казва: „Бих го, не работи това дете.“ Шестдесет години е синът му и баща му го бие, че не работил. Неговият баща завежда пашата при своя баща, който бил на сто и четиридесет години. И на шестдесет години ако си, пак може да те бият, ако не работиш.
Пазете се. Много говорите. Много сестри и братя има, които много говорят за туй, което правят. Разрушавате работата, като говорите за туй, което правите. Казвате: „Аз това направих, аз онова направих.“ Нищо не си направил. Направено нещо считам туй, от което хората започват да се ползват. Започват да се ползват от моя труд, тогава печеля. Дотогава, докато хората не се ползват от моя труд, нищо не печеля. Казвате: „Моля се за хората.“ Оставете това. Ти ще направиш неща, от които хората да се ползват.
В турско време имало един българин, който ходил по река Камчия, която минава там, и цялата гора е присадил с най-хубави плодни дръвчета. От много хубави ябълки. Хиляди дръвчета присадил. Този човек ходил, присаждал. И сега те са най-хубавите ябълки.
Та казвам, защо ние да не присаждаме в себе си? Ние не се ползваме от присаждането на един плод, който хората имат. Ти искаш да бъдеш красив. В какво седи красотата? Красотата донася най-хубавата храна в света. Защо я обичат хората? Красивите хора хранят света, не грозните хранят света. Затова тях хората не ги обичат. Красивите хора са много щедри. Има една красота, която е като на мумиите. Има една красота, която е подвижна. В туй отношение вие не сте виждали човешката душа. Човешката душа има красота. Някой път, когато душата се изявява, лицето става светло, прозрачно, подвижен е човекът. Тялото е направено хубаво, линия има. Трябва човек да чувства красотата на своята душа. Ние седим с потиснати чувства. Ти седиш неразположен и казваш: „Никой не ме обича.“ Това е лъжа. Цялата природа те обича. Ядеш, пиеш – то е обич. Пиеш вода – водата те обича. Дишаш – въздухът те обича. Най-първо трябва да се научим да се освободим от лъжата и от неверните работи. Светлината иде и те милва, въздухът те милва, водата те милва. И ти казваш: „Никой не ме обича.“ Това са неверни работи, които ние допускаме. Такъв живот не е благороден. Вие имате стари понятия.
Разправяше ми един за оня свят. Казва: „Аз съм ходил на оня свят. Отидох там и всичките умрели, наредени на редове, паници пред тях има, каквото им изпратили от този свят. И всички мълчат, никой нищо не говори, всички седят като кукли.“ Този ми разправя, че е ходил в оня свят. И друг един ми разправя, че е ходил в оня свят. Наричаха го дядо Димитър Сливенски-Светията. Сутрин излиза по тъмно и вечер се връща. В торбата си носи сушен ошав. Той ми разправяше, че ходил в оня свят. Неговото е по-вярно. Той казва: „Бях в манастира, пратиха ме калугер да ставам. Служих две години. Купиха ми нови цървули, моите бяха скъсани. Старите си скъсани цървули дадох на друг калугерин, да направя добро със скъсаните цървули. Една вечер сънувам, че отивам в оня свят. Всичките говорят там, всичко наредено много хубаво, хубаво ядене сготвено. Пред всичките наредени хубави паници и, гледам, на мене искат да ми турят ядене в моите скъсани цървули. Те са пред мене само. Казвам: „Защо искате да ми турите в тия скъсани цървули?“ Казват: „Не си пратил паница. Това си пратил.“ Искат да ми турят яденето в скъсаните цървули. Като се събудих, разбрах, че със скъсани обуща не се прави добро, не се пращат в оня свят.“
Каквото правиш на земята, ще го видиш в оня свят. Оня свят не е нищо друго освен отражение на земния живот. Като в театър ще видиш земния си живот. Земният живот е отражение на небесния. Както живееш тук, е отражение, както си живял горе. И както си живял горе, така ще живееш долу. Ние казваме – ще умре човек. Не, трябва да имаш кой да те посрещне в другия свят. На земята като дойде човек, един възлюблен баща и една възлюблена майка има, които те посрещат. Двама души има, които те посрещат. Ако има преди тебе роден брат, трима души те посрещат. Като идеш в другия свят, кой ще те посрещне? Същият закон.
Казвам, на земята законът на любовта функционира и на небето законът на любовта функционира. Колкото сме по-отзивчиви на любовта, толкоз повече любов се изявява. И на земята може да бъде така. На земята може сега да стане рай. Земята е покварена от човешките лоши мисли, желания и постъпки на хиляди поколения, покварена е с една кал. Като разглеждате хората, те са покварени. Лошите мисли покваряват нервната система, лошите мисли покваряват дробовете покваряват стомаха. Когато говорим за чистота на мислите, трябва една вътрешна чистота, вътрешно да се очистим. Всяка мисъл, която е на земята, трябва да се чисти. Допуснете, че вие боледувате и ви дадат едно лекарство, което ще ви струва двадесет-тридесет хиляди лева. Или представете си, че туй лекарство е на сто километра, или ще трябва да дадеш тридесет хиляди лева на лекар. Може туй лекарство, което лекарят ти даде, може първото лекарство да не хване, нещо е застояло, не е прясно. Онова, което е в планината, е прясно.
Съвременните хора трябва да станете навреме. Толкоз години учим хората. Четири часът не е удобен, зимно време е. Четири часът е време на земята, два часът е време на луната и то не е удобно време. Хубаво време е дванадесет часът посред нощ. Хубаво време е един часът, три часът, пет часът, шест часът. Затуй сегашните хора избират шест часа сутринта. Някои стават в девет часа. Сега ще кажете: „Туй научно ли е?“ Трябва да се образува една група от десет души, които да приложат един Божи закон, да видите каква промяна ще стане в тях. Десет души, които за една година да се не интересуват от погрешките на никого. Бият се някои – нека се бият. Вълкът яде овцата – нека да я яде. Паякът дави мухата – нека да я дави. Не се интересувайте, не е ваша работа. Духа вятърът, разпокъсал листата – негова работа е. Аз като човек искам да направя един опит. Казвам, този човек толкоз знае, толкоз прави. Аз ще направя нещо за цяла една година. През цялата година да виждаш само доброто в хората. И в паяка да виждаш доброто. Някои паяци са доста благородни, някои паяци са доста упорити. На сто паяка, гдето съм правил опит, три паяка са благородни. На онзи благородния паяк като му кажат пусни мухата, пуска я. Пратя му мисъл, той слуша. Онзи, който е упорит, казва: „Какво право имаш да се месиш? Колко време чакам аз тази муха, кой ти даде правото? Ти божество ли си? Я си върви! Я ме остави!“ Така говори паякът. То е разумно същество в паяшка форма. Ако вземете да увеличите това същество, той ще стане човек. Паякът е неразвит човек, неразвит човек в паяшка форма.
Една мравя е един недоразвит човек. Душата на мравята е крайно користолюбива. Каквото вземе – позволено, непозволено, занася го. Чудни сте по някой път. Вие се качите на аероплан. Аероплан ли сте? Вие се качите на автомобил. Автомобил ли сте? Вие се качите на конска кола. Конска кола ли сте вие? Вие се качите на биволска кола. Биволска кола ли сте вие? То е превозно средство. Вие казвате: „Муха.“ Мухата е превозно средство. В мухата живее едно интелигентно същество и се учи. В отделенията е. Придобива нещо. Мъчно е човек да слезе до мухата и да разбере мухата. Много са закачливи мухите. Хумор имат те. Шегаджии са. По някой път искам да свиря и изпъдя всичките мухи от стаята. Някоя муха се скрила и там свири някоя мелодия само на себе си. Тя кацне на носа ми. Казвам, много те харесвам. Не кацва на цигулката ми, но на носа ми кацва. Бута ме по носа, да развали нещо.
Та казвам, като се върнете, ако искате, забравете, че сте на четиридесет и пет години. Върнете се назад на дванадесет години. Чудно ли е човек да се върне на дванадесет години. Представете си, че сте на четиридесет и пет години и, да кажем, за всяка година тежите по едно кило, ще намалите тежестта на дванадесет кила. Извадете всичките кила и оставете само дванадесет кила. Дванадесет кила оставете на динамична материя. Вземете, горе в пространството малко вода има, малко влага има, но голяма електрическа енергия се развива. Ако човек би имал дванадесет кила чиста материя, той би бил от най-богатите хора. Тази материя, с която сме облечени ние, и дванадесет кила чиста материя няма. Те са мазнини, които са подложени на разни болести, главоболие, коремоболие, всички болести може да изучавате. Да оставим болките. Те са неща от осем хиляди години. Натрупване на една материя, която дошла от съвсем друг свят. Болестите се дължат на една материя, която няма нищо общо със земния живот. Затуй Бог тази материя ще изхвърли от света и прави ново небе и нова земя. Новото небе е свързано и трябва да изхвърлите старата материя. Онези от вас, които носите стара материя, вие ще идете заедно с нея. Ако не се съблечете, вие ще идете с нея.
Вие сега ще кажете, че това е на шега. Не е на шега. Както един българин в турско време. Дошли турците да го оберат и казват: „Слушай, ще кажеш истината, колко пари имаш, защото, ако не кажеш, виждаш ли тази верига, ще я нажежим и ще я турим на врата ти.“ Тези хора не се шегуват. Той казва, след като извадил всичко, каквото имал. Казва: „За Бога всичко ви давам. Халал да ви бъде. Божието благословение да бъде с вас. Радвам се, че моите очи се отвориха да говоря истината.“ Като му показват веригата, той говори истината. Тия турци, след като го обрали, след време му върнали парите. Казват: „Понеже ти ни каза истината, Господ ни каза да ти върнем парите. Каза ни Господ: „Човек, който говори истината, той не се обира.“
Господ ни праща да обираме онези, които не ни говорят истината. Ние чакаме да дойдат веригите, да ги турят на врата ни, и тогава да говорим истината. Ние чакаме да дойде победа в света. Нека дойде победата на любовта. Мъже и жени да се обикнат, братя и сестри да се обикнат, народите да се обикнат, нека учителите да се обикнат, нека слугите да се обикнат, навсякъде да царува обичта и любовта. Казвате: „Туй в нашите времена може ли да бъде?“ В нашите времена е. В сегашните времена ще стане голямо чудо, което никога в света не е ставало. Които имат очи, ще го видят, а които нямат очи, ще си вървят от света.
За тази епоха Господ е говорил, че е написал хората на дланта си и там ги носи написани. Държи ги написани тия, които изпълняват неговия закон. Ония, които вървят по неговия закон, написал ги е по дланта си, негови хора са. Сега желая вие да бъдете верни, че Господ да ви напише на дланта си, да направите този опит. Някой дойде при мене, заплакал: „Учителю, обидиха ме.“ Вие не знаете какво е обида. Ако някого от вас биха обидили, както мене, досега щяхте да изчезнете в света. Тук, в България, каквото престъпление станеше, кой е виноват, Дънов е виноват. Умрял някой, аз съм виноват. Напуснал някой жена си, аз съм виноват. Полудял някой, аз съм виноват. Не си платил някой дълговете, аз съм виноват. Набил някой жена си, аз съм виноват. Осъдили някого, аз съм виноват. Най-после реших, понеже съм виноват за всичко, реших да изправя живота и рекох – ще изправя и света, и бащи, и майки, и съдии. Които ме слушат, ще прекарам любовта по лицето, а които не ме слушат, ще ги намушкам по задницата. Сега казвам, Господи, прости им, не знаят какво правят. Виждаш, Господи, каквото стане в света, ти си виноват. Ядат, пият, никой не благодари. Казват: „Дай, Господи.“
Сега да оставим света. Хората сега са по-верующи. Аз съм правил опит с религиозни хора. На някой религиозен човек казвам: „Може ли да ми дадеш пари назаем?“ „Нямам.“ Кажа на някой светски човек, той бръкне в джоба си и веднага ми дава. Казвам му: „Да подпиша нещо.“ „Няма нужда.“ На някой религиозен човек казвам: „Тъй като ме гледаш, колко може да ми дадеш назаем?“ Казва: „Нямам.“ А на някой светски човек кажа: „Тъй като ме гледаш, колко може да ми дадеш назаем?“ Вярва човекът и ми дава.
Не мислете, че верующите хора са тук. Моите верующи са из света, виждам ги, не са само тук. Говоря с всичките на техния език по радиото. Бог е най-прекрасната виделина, която носи храна. Бог е най-прекрасната топлина, която носи храна. Бог е най-прекрасната сила, която носи храна. Три вида храни има, с които човек се храни. Той се храни със светлина, той се храни с топлина, той се храни със сила. Той се храни от преизобилието на любовта. Той се храни от преизобилието на Божията мъдрост. Той се храни от преизобилието на Божията истина. От тази храна се ражда свободата, от тази храна се ражда знанието, от тази храна се ражда животът.
Казвам, забравете, че сте стари. Защо да не вярвате, че сте млади. Вие бяхте едно малко детенце едно време. Сега гледате подозрително какво намерение имам. Какво е намерението на един паяк? Намерението на паяка го зная какво е. Всеки човек има едно намерение. На добрия човек намерението е да даде от себе си. От любящия излиза живот, а обичаният, то е човекът, който цени нещата. Те са неща строго определени. Какво има да се страхуваме от онези, които ни обичат. Благодарение на онези, които ни обичат, ние имаме тия подтици, че живеем. Ние не виждаме онези, които ни обичат, още хиляди цветя има, които цъфтят. Минава някой човек и казват: „Обичаме те.“ Те миришат и ние усещаме уханието. Ти казваш: „Цвете, о, нищо няма.“ Някой мине и го откъсне. Минаваш някой път и вятърът подухва. Казва: „Вземи от чистия въздух планински.“ Те са, които носят любовта.
Въздухът носи любовта в себе си. Светлината носи любовта в себе си. Плодовете носят любовта в себе си. Защо да не бъдем благодарни и да благодарим. Трябва да благодарим. Понеже досега сме живели един живот на неблагодарност, явили са се всички болести. Нека да сменим този полюс. По такъв начин вие се осакатявате.
Най-хубавото нещо сега в себе си да приложите. Вие идвате да ме слушате какво ще кажа ново. Ново е да ви дам един билет и да ви пратя на месечината на разходка. След като се върнете, да ми кажете какво сте видели, с кого сте се запознали. Да видим туй, което учените хора говорят, вярно ли е. Учените хора са прави. Като намерите един скъпоценен камък, има една външна обвивка, после втора, скрит е. Имаше едно време едни турски часовници, които имаха пет капака, като костена жаба големи. Най-първо отвори единия капак, втория, третия, четвъртия, петия, най-после – едно малко часовниче. Ще погледне часа, ще затвори капаците като костена жаба. Същественото е малкото часовниче. Тия капачета пари струваха, от сребро направени. Ние сме пълни с капаци, безпредметен е големият капак. Извадете тия капаци, турете ги настрана някъде. Един капак стига на часовника. Сега ви харесвам, на ръката носите часовника.
Научили ли сте времето, когато трябва да правите добро? В кой час се прави добро? В кой час човек трябва да бъде справедлив? В кой час човек трябва да бъде милосърден? В кой час човек трябва да има една светла мисъл? Всеки час в живота има точно определено добро. Я вижте в съвременната музика онези как свирят, как точно определено – онзи, който разбира, свири добре. Който не разбира, той свири безразборно. Ние не може да живеем, животът е изпълнение.
Ние тук имаме една сестра, която доста е боледувала, имаше болки в стомаха. Започна да се занимава с цветята, да ги полива, да ги обработва. Веднага се оживи, подмлади се. Слугува на цветята и се оживи. По-напред страдаше. Казвам, започнете да слугувате на цветята. Служете на вашата мисъл, служете на вашите благородни чувства. Като погледнеш един човек, да знае, че го разбираш. Не да гледаш крадешком – погледнеш, и веднага гледаш на друга страна. Погледни го, напиши му едно писмо. Кажи: „От дълго време не си писал на вашите. Казаха ми да им пишеш.“ Колко писма сте изпратили на вашите досега? Не сте писали много. Малко сте писали. Много писма има в пощата на невидимия свят непредадени, адресът не е прав. В оня свят никога не може да иде едно писмо на мястото, което не е написано любовно. Само писма, които са написани с любов, те се предават. Без любов, които са, те се връщат на земята. Молитва, която е насила, не отива. Дойдат страдания, сиромашия, ти се молиш. Ти си на зор, ще се молиш. Ти ще се молиш не от зор. Няма по-хубаво нещо, човек да отправи ума си към Бога. То е успокоително средство да мислиш за Бога. То е един свят толкоз красив. Представи си, ставаш сутрин, вървиш в планината, дойдеш при чистия извор, блика. Спокоен си. Знаеш, скоро ще утолиш жаждата си.
В невидимия свят, дето царува Бог, всичките хора живеят в любов. Бог се явява чрез ангелите. Ангелите са крайно услужливи. Един ангел не чака да му се заповяда. Като се зароди желание в Бога да се помогне някому, той слиза на земята да изпълни Божието желание. Има надпреварване да се изпълни волята Божия. Придава се Божията мисъл. Той схваща каква е волята Божия. Това е новото в света. Дойде някой, казва: „Направи това за Господа, да ти върви.“ Не туряйте „да ви провърви“. То ти е провървяло, вие сте доста богати, милиардери сте. Вие знаете ли колко струва вашият мозък, знаете ли колко струва едно кило и половина мозък на човека. Един мозък струва десет милиарда звонкови. То е според моите изчисления. Вие казвате: „Десет милиарда за мозъка?“ В мозъка има няколко копия. Като заминете за другия свят, ще вземете мозъка със себе си. Ще оставите физическия мозък, духовния ще вземете със себе си. Всичко се запазва в човешкия мозък, в човешката душа, запазва се в човешкия ум. Нищо в света не е изгубено. Вие се оценявате много евтино. Много криво разбирате. Едно тяло струва над петстотин милиарда златни. Да се построи едно тяло, струва петстотин милиарда златни. Какъв разход! За бъдеще ще имаме още по-скъпи тела. Вие седите и казвате: „Нищо не струваме.“
Благодарете на Бога, че са работили върху вас. Като погледнеш ръката, да се зарадваш, да видиш любовта. Радвай се на ръката си. Радвай се на пръстите си. Малкият ти пръст е свързан с един разумен център. Слънчевият пръст е свързан с живота, изкуството, музиката. Средният пръст е свързан със справедливостта. Показалецът – с благородството, палецът – с Божествения свят. Искаш да намериш Бога. Аз, като искам да намеря Бога, хвана палеца, помилвам го, Господ ми отговори. Той е радио. Вие хванете пръстите си и ги дърпате грубо. Благородство трябва. Ще уважаваме пръстите. За бъдеще не се позволява така грубо да се отнасяте.
Тъй както сега готвите – с бъркане в тенджерата, ще оставите този начин на готвене. Аз съм против пражения лук. Ако искате да бъдете здрави, няма да пражите лука. Само за цяр, ако страдате от охтика, пражен лук може. Най-хубавото изкуство за готвене е да ви сготви един човек, който ви обича, който ви люби. Ако искате да бъдете здрави, яжте сготвено от този, който ви люби, който ви обича. Човек, който не ви обича, никога не яжте от неговата гозба. Който ви меси хляб, също да ви обича. Дрехи да ви ушие, който ви обича. Който не ви обича, да не ви шие дрехи. То са бъдещите правила. Искате да учите. Който ви обича, при него идете да учите. Който не ви обича, стойте настрана. Музика ако искате да учите, навсякъде любовта да бъде основа. Който ви обича, ще ви предаде нещо. Който не ви обича, ще вземе нещо. Те са новите правила в живота.
Аз искам сега да ви предам най-малкото, да ви насоча. Колко ми е приятно да ви гледам. Често ми казват: „Те са като добичета.“ По някой път аз как ви препоръчвам, казвам: „Те са първостепенни адепти, инкогнито са дошли. Те са видни хора, много учени хора са.“ Това не е подигравка, всъщност е така. Разбиране има на онова, което говоря.
Вие трябва да знаете, че сте проводници на Божественото. В човека има всичкото добро желание. Казвам, вие повтаряте миналото. Възприемете настоящето, понеже е Божествено. В миналото има кой да работи в него. Младостта и бъдещето зависят от новото, което ще приемете, да можете да го приложите. Вие пак ще го приложите, вие пак ще се подмладите. Сега, ако повярвате, работите ще станат лесно. Ако не повярвате, по-мъчно ще станат малко. Вие трябва тъй да бъдете досетливи, че да може да използвате условията.
В Англия, дето е развита кражбата, един апаш е толкова хитър, хващат го, свързват го, както знаят английските полицаи да свързват. След като го свързали, оставили една свещ на масата и излезли. Видял апашът, че може да се освободи. Турил връвта, с която били завързани ръцете, на свещта, прегоряла и освободил ръцете. Приближил после краката, прегорил и другите връзки и така се освободил от връзките. Взема чаршафите, надира ги, направил от тях едно въже и от третия етаж се спуска и бяга долу. Търсят го, няма го. Дяволът, като те надхитри, той ще остави една свещ. Използвай тази свещ да излезеш из затвора. В света вие се борите. По-умни са ви вързали, но са ви оставили една свещ. Казват: „Ха да видим как ще излязат!“ Много лесно ви изпитват. Свързват ви.
Турете в действие любовта във всички направления. Може да мине ден, два, три, четири, пет, десет, двадесет деня, ще бъдете свободни. Приложете сега любовта на опит. Не говорете за вашите постижения. Ако река да се хваля, може да ви разправям, че съм ходил на слънцето, може да ви разправям, че съм ходил на Сириус. С какво ще ви докажа? Какво ще ви ползва да ви кажа, че съм бил на слънцето? Ако има нещо от слънцето за ядене и пиене – слънцето доста череши, сливи и други плодове ви е изпратило. Онези, които ви обичат от слънцето, много добре мислят заради вас. В слънцето има няколко депутати българи. В слънцето има няколко депутатки българки. В слънцето има няколко студенти българи, които да се учат. То е вече държавна тайна.
Ние сме във великия Божествен свят, в света на истината. Бог е обърнал внимание към нас. Да му благодарим, че ни въвел в един свят и постепенно открива този свят да се учим. Следователно имаме възможност за бъдеще да използваме всички блага. Ако сме верни в любовта в този живот, и в бъдещия живот тогава всичко онова, което виждаме, то ни предшества. Онова, което ни очаква, то на човека наум не е идвало и на сърцето не е идвало.
Ще кажа, тайна голяма е скрита в Божията любов. Щом ходим с Божията любов, и тогава ще пътуваме в тия светове, ще видите каква радост, какво веселие, какво братство, какво равенство. Ще кажете, струва си човек да страда за Божията любов. Днешните страдания не може да се сравнят с бъдещата слава, която ни очаква за в бъдеще в звездите и в слънцата.
Истинското здравословно състояние на живота, това е любовта. Турете за основа любовта във всяко отношение.
Тайна молитва
Неделна беседа
22 август 1943 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев
Съборни Беседи
22.08.1943 10:00 Неделя,
София
|
Начало
