Отче наш
Сила, здраве е богатство
(Направихме упражненията с ръцете и дишането.)
“Мисли, право мисли”
Разно седите, разно държите ръцете и краката. Това показва, че състоянията ви са различни. Ситият човек на гости не трябва да ходи. Гладният трябва да иде на гости, понеже ще го нахранят. Който не е гладен, при извора да не ходи. Болният на училище да не ходи. По някой път идвате в училището, да чуете какво ново ще се каже. То не е училище. Новата дреха не си я направил ти. Друг прел, друг тъкал, купил си плата, ушил друг дрехата, радваш се, като се облечеш. Най-първо, за да се ушие добре една дреха, онзи човек, който я прел, трябва да бъде добър и умен човек. Онзи, който я тъче и той трябва да бъде умен. Онзи, който я шие и който ти я донесе, и ти най-после трябва да бъдеш умен и добър. Който я прел, е глупак. Който я тъкал, който я шил, и ти си от същата категория. Какво значи глупак. Глупав човек, който не знае пътя, тръгне, върне се, върти се насам-натам. Това значи глуп. А пак какво значи – пак, пак, пак, пак? Вие туряте такъв смисъл, какъвто нещата не съдържат в себе си. Вие казвате: “Кучи”. То е крив превод. Кучи, учи. Какво значи кучи, учи? Какво лошо има да учиш? Ти си кучи като не се учиш. Щом се учиш, хасъл кучи си. Кучи значи, който се учи. Тебе като ти кажат кучи, докачваш се. Кучето има едно качество – привързаност. Само една слабост има кучето. То казва: “Аз съм невежа в тази област. Имам една слабост, която за бъдеще трябва да поправям”.
Трябва да се изучава азбуката на Природата. Вие някой път вземете поза и гледате насам-натам, сериозни сте. Какво искате да кажете с такова гледане? Името куче и други имена не ги е турил Бог, те са човешки имена. Кучето е отлично същество, което Господ го е направил. Името – човек го турил. Българинът доста хубаво име е турил. Турчинът казва: “Кьопек”. Англичанинът казва: “Дог”. Вземете българина, на магарето казва: “Магаре”. Англичанинът казва: “Ес”. Казва още и “Донки”. Те не са едно и също нещо. Ес е хасъл магаре, а донки е туй, което прилича на магаре.
Има три състояния в човека, на които човек трябва да бъде господар. Умът е производител на светлината. Под думата ум всякога подразбираме този орган или тази сила, с която може да се възпроизведе светлина. Щом мислиш, светлина произвеждаш. Под сърдце разбираме винаги туй, което произвежда топлина. А под воля разбираме туй, което произвежда сила. Силата се образува там, където има светлина и топлина. Като турите водата, тази вода ще я превърнете в пара, а парата в движение. Без топлината на Слънцето ти не може да образуваш движение на колелото на живота в което се движиш. Казвате: “Да си поживеем”. Какво разбирате под думата живот? Казвате: “Да си поживея малко”. Да живееш – значи всеки ден да придобиваш светлина, всеки ден да придобиваш топлина и всеки ден да придобиваш туй същественото, силата. Може да е един косъм, може да е много малко, което добиваш и в 365 деня по-малко се събират. Светлината, която ти си събрал, не се губи. В музиката светлината се запазва. Топлината се складирва в сърдцето, силата остава във волята. Ако светлината не остане в ума ти, изтича. Ако топлината не остане в сърдцето ти, изтича. Ако силата не остане във волята ти, изтича. Щом изтичат нещата, не виждаш нищо и човек отслабва. Казвате: “Той няма воля”. Воля без сила не може да се прояви. Сърдцето без топлина не може да се прояви. И умът без светлина и той не може да се прояви.
Сега във вас седят понятията, казвате: “Доста възрастен човек, на 45 години”. Вие мислите, че като е на 45 години, е остарял. Действително е остарял, на 45 години много работа е свършил. Земята е свършила грамадна работа, 45 пъти е обиколила около Слънцето; 45 години ти носиш туй, което дърветата са направили, много неща са направили те. Слънцето е направило много работа и всичко туй е хроникирано в тебе. Като погледнеш, твоята работа мяза на натоварено животно, което пренася жито. Като те питат какво си направил, казваш: “Пренесох товара”. Някои от вас сте сериозни. Икони носите на гърба си, кръстове носите, свещени книги носите. Но никога тия книги не сте ги отваряли. Говорите за Любовта, а вие не сте отворили книгата за Любовта, да видите какво нещо е, какъв е надписът, с какво е подвързана Любовта. Подвързията на Любовта е толкоз хубава, че който видял подвързията и заглавието, никога няма да го забрави. В света няма по-добра подвързия от подвързията на Любовта. Само че, Любовта като дойде, се поставя на фокус – някога не много наблизо и не много надалеч. Като дойде наблизо, всички хора се захласват и не могат да работят. В нея има желание да работят, да учат. Някои от вас, които много са я чакали, искат да я видите. Но Любовта винаги иде, когато заспите. Като задремеш една минута, тя мине и замине. Станеш, пак я търсиш, не може да я намериш никъде. Опишете лицето на онзи, който ви обича, какво е. Вие обичате някого и казвате, че обичате очите му. Да обичаш очите, не е Любов, то е користолюбие. Казваш: “Тия очи искам да ги извадя, да ги взема за себе си”. Устата са червени, искаш да вземеш нещо, да ги посмучеш малко. Под Любов разбираме туй, което можеш да вземеш. Това не е Любов. Водата обикнеш, искаш да пиеш от нея. Винцето обикнеш, искаш да пиеш. Дрехата обикнеш, искаш да я туриш на гърба си. Дръжте в ума си следното: Любовта се изявява по три неща – онзи, който ви обича, като дойде в стаята ви, ще драсне поне една кибритена клечка, ще образува светлината на една кибритена клечка; онзи, който ви обича, ще драсне една кибритена клечка и ще запали огъня на огнището; онзи, който ви обича, ще донесе една малка сила. Ако сте болен, ще се излекуват краката ви. Дотогава краката ви са били вцепенени. Той като дойде и драсне кибритената клечка – ще раздвижиш краката си. Казва, че се размърдало сърдцето му. Казва: “Тупти сърдцето му”. Щом видиш някой, който те обича, ще затупти сърдцето. Онзи, който носи Любовта, кара сърдцето да тупа. Ти се уплашиш, че тупало сърдцето. Защо се плашите? Някой път започва да спира сърдцето. От две неща се плашите. Човек, който иска да се качи на високите места, сърдцето му трябва да тупа бавно. Искаш да се качиш на Мон Блан, трябва 52-54, 58 пъти да бие сърдцето ти в минута. Като се качиш нагоре, сърдцето ти ще започне да бие по-бързо в по-рядката атмосфера. По някой път светските хора по-лесно отиват при Бога, отколкото духовните хора. По аналогия съдим. Гладният човек по-лесно отива при Бога, отколкото сития. Един княз да те кани на гости, когато си сит, казваш: “Не ми се ходи”. Щом си гладен, имаш една подбудителна причина.
Под думата младост разбирам едно състояние, в което човек е готов на всичко онова, което Бог му предлага. Младият има желание. Старият човек опитва всичките работи. Няма какво да опитва наново, няма какво да се учи на Земята. Какво ще научи старият? Той все си мисли, че знае. Имате числата 1, 2. Най-първо какво означава 1? Ти пишеш числата 1 и 2, то е едно статическо положение. Казваш: “Един лев, 1 просено зърно”. Какво означава? Нищо. Един косъм от паяжина, една чаша хубава вода, един хубав хляб, една хубава книга, един отличен живот, една отлична душа, един отличен ангел, едно божество. Отваряли ли сте вие книгата на живота, да прочетете началото на живота? Казвате вие: “В начало Бог създаде Небето и Земята”. То е един превод. Мислите ли вие, че старата баба, като се облече със своята хубава дреха, представя една млада мома, която е била на 19 години. Старата баба след 92 години или 120 години, като е хубаво облечена, нея ли желаете да видите, или искате да я видите, когато е била на 19 години. Вие всички искате да остареете и казвате: “Деца не трябва да бъдем”. Деца всички трябва да станете, всички трябва да се освободите доброволно. По-напред сте били направени деца и сте били недоволни. Казваш: “Аз дете няма да бъда, по земята няма да пъпля”. Туй, което пъпли по земята, не е дете, то е анормално състояние. Туй дете, което пъпли, не е било Божествено. Като е било болно и слабо, пъплило е по земята; като се е подигнало, да се освободи от болестта, това е нормално. Под думата дете разбираме онова, най-красиво състояние. Искаме да научим нещо, което Господ е направил. Туй дете иска да види майка си. Като я види, прегърне я. Казва: “Да видя майка си искам”. Защо иска да прегърне майка си? Идваш при някой извор, жаден си, прегръщаш извора, понеже от него може да вземеш хубавата вода, която може да уталожи твоята жажда. Сега вечерно време сте дошли в положението, че не може да спите спокойно. Таман речеш да спиш, засвирят сирените, зареват. После започват да кряскат тъпаните. Започват снарядите да се пукат. Станеш, трепериш, искаш да се махнат. Какво трябва да правите сега? Всички сте набожни, имате сила. Господ ви е дал сила. Защо не изпратите вашата мисъл, да направите широк кръг, че аеропланите да не могат да дойдат в София. Някои сестри ми казват, че като се помолят, всичко става. Чудното е, че за всичко, каквото се помолят, става, а като дойдат аеропланите, не може да се помолят. Изненадали ги, казват. Много големи ясновидци сте. Казвате: “Досега не съм видял ясновидец”. Казвате: “Тази вечер ще дойдат аероплани”, и не идват. Аз съм забелязал със себе си. Две неща има, за които съм сигурен. Когато мисля, че аеропланите ще дойдат, не идват. Когато мисля, че няма да дойдат, те идват. Мисля, че ще дойдат, ще хвърлят бомби и не идват. Някой път мисля, че най-сигурно те няма да дойдат и те идват. Това съм забелязал със себе си. Някоя сестра казва: “Тази вечер ще дойдат”. Аз мисля, че няма да дойдат, значи няма да дойдат. Забелязал съм друго нещо – някой път мисля, че нещо няма да стане и става. Някой път мисля, че ще стане и не става. Аз мисля, че нещо ще стане и нещо в мен ми казва: “Тази работа няма да я бъде”. Нещо има в мен, което ме убеждава, че ще стане и не става. Не се меся, гледам откъде идат тия работи. Казват едно по радиото, че тази вечер туй и туй ще стане. Онези кучета, които лаят, не хапят, но онези мълчаливите кучета, които не лаят, те хапят. Туй, което не мислиш, то става. Аз да уподобя. Онзи ловец, който ходи с пушката и със своя копой, защо ходи в гората. Търси заек. Праща кучето да издири заека и чака да излезе. Гледа, заекът от кое място ще излезе. Спре се там, кучето ходи, гони заека. Старите зайци се връщаха на мястото, а съвременните мухи са намерили, че никога не се връща от мястото, отдето излязъл, заекът. Та казвам: има същества, които искат да ни обезпокоят. Взели пушката вечерно време, гонят ни, пък ние сме зайците. Авиаторите са тия ловци. Заекът бяга, кучето лае по него. Аеропланите са техните кучета. Ние като станем, не се връщаме на същото място. Казвате сега: “Добър е Господ”. Като кажеш, да те няма, на 10 километра да остане копоят назад. Ние станем, въртим се. Онази [нощ] 4 часа ни държаха отвън. Всичките сестри от страх вървят отподире ни. Опасността е, че някое парче може да падне от гранатите, които стрелят. Някъде от Враждебна, дето стрелят, оттам може да падне някое парче тук. Има парчета по половин килограм, на главата си няма шлем, може да ти пукне главата.
Създайте в себе си едно младенческо състояние. Вие седите и казвате: “Остарях вече”. Защо остарява човек? Това не те интересува, онова не те интересува и ти остаряваш, щом престанеш да се интересуваш. Слънцето изгрява, не те интересува. Дърветата растат, не те интересува. Изворите текат, не те интересува. Ти останеш с едно първично състояние в себе си и казваш: “Да имам къща, да имам малко пари”. Ти парите ги нямаш, друг ги има. Казваш: “Имам пари вложени в еди-кой си банкер, ще ида да взема от него”. Дошъл си на Земята, доста пари вложени има. Както виждам, вие всички тук сте бедни хора. Инкогнито ходите. Всичките сте богати. Банките ви се пукат от пари, а тук минавате за бедни хора. Искате на заем пари и казвате, че сте бедни хора. Виждам премените ви са богати, доста диаманти носите. Две очи имате, знаете колко струват. Има богати хора, които за едно око биха дали 200-300 000 лева, да им го присадят. Зъбите се присаждат. Извадете един здрав зъб, може да се присади. Стига да има симпатия между двамата. Казвам: трябва да дойдем до истинската вяра в света. Аз наричам вяра онзи потик на ума, не да се спреш на едно място и да се колебаеш. Вярата е един потик и този потик е най-разнообразен.
Как ги направих тия точки? Вярата е, която постоянно дава най-малкия потик. Вярата, която остава на едно място. Туй не го правиш, онуй не го правиш, то не е вяра. Казваш: “Искам да се проявя”, и отлагаш. Един потик го превръщаш като махало. То е хубаво, определяш времето, движиш се от единия полюс на другия. Вярата не е туй движение. Вярата е движение в спирала нагоре, постепенно. Когато се усилва вярата, човек има повече светлина в лицето и в очите. Онзи човек, който има вяра, лицето му е подвижно, не е статично, не е като камък, подвижно е лицето му. Вярата трябва да направи лицето на човека подвижно. Щом дойдете до Любовта, тъй както разбирате, трябва да се усили естествената топлина. Като пипнете, ръцете са студени. И говори този човек за Любовта, той няма Любов. Някой [път] пипнете стомаха, има Любов. Стомахът е топъл, ръцете са студени, краката са топли. Някой път главата е студена. Някой път челото е топло, туй е анормално състояние, защото на мозъка не му трябва толкоз топлина, много малко топлина е достатъчно. Стомахът се нуждае от повече топлина. Сърдцето се нуждае от по-голяма топлина. Умът се нуждае от повече светлина. Ние изменяме нещата, туряме топлината в ума, светлината в сърдцето. Значи да туриш една храна в стомаха и повече въздух да пратиш. Като се разшири този въздух, се образуват колики в стомаха. Защо се образуват колики в стомаха? Между една хапка и друга хапка туряте въздух в стомаха. Като ядете, гледайте между една хапка и друга хапка да няма въздух. Вие бързате в яденето и хората на стари години страдат от стомах. В стомаха колкото се може по-малко въздух да има. Въздух в дробовете трябва да има. Всички искате да бъдете красиви. Хиляди поколения са мислили за красотата, вие опитвате техните блага. Вие сте красиви, но вие още нищо не сте направили да бъдете красиви. Ти като станеш, вложи мисълта да бъдеш красив. Ти казваш: “Да бъда красив” – противодействуваш. Остави положителна мисъл: “Ще бъда красив”. Ти казваш: “Да се усили вярата”. А после казваш: “Кой знае?” Пак си противодействуваш. Казваш: “Ще бъда здрав”. После пак се колебаеш. Винаги си противодействуваш. Аз забелязвам, вие по някой път си противодействувате. Казвате: “Тази сестра не е много добра”. Кажете: “Добра е”, нищо повече. За тебе е по-добре да кажеш: “Тази сестра е добра”, отколкото да кажеш: “Тя е лоша”. Ако тя е лоша и ти ставаш лош. При лошите – лош ставаш, при добрите – добър ставаш. Щом помислиш за Бога, не може да не приемеш най-малката светлина. Щом помислиш за Бога, имаш най-малката светлина. Щом помислиш за Бога, имаш най-малката топлина. Щом помислиш за Бога, имаш най-малката сила. Ако всеки ден по 10 пъти помислиш за Бога, ти вече имаш една печалба. Най-първо помисли за Бога, после помисли за ближния си. Ще имаш една права мисъл. Сутрин като станеш, помисли за Бога. В една погрешка Той вижда възможността да станеш добър. Който греши, може да стане добър. Който не греши, добър не може да стане. Който е добър, той може да греши. Само добрите хора грешат. Сега вие разбирате погрешката. Като правя някои линии, в тия линии има известна погрешка. Какво означава първото лице? Онзи, който изучава физиономия, може да направи научни изследвания. /2/ в този има любопитство. При туй любопитство устата са отворени за ядене. Този /3/ той се наял, не го интересува яденето. Тези неща са неестествени, това не е художество. Може да се даде ясна представа за онези, основните черти. Туй положение /4/ е статично положение. Туй положение в себе си като направиш, ще се спреш. Искате повърхността да е гладка. Вие искате един живот много уреден. В един уреден живот на Земята вие съвсем ще загазите, няма да може да учите. Една почва, върху която се движите, трябва да бъде грапава, за да има подем. Всякога трябва да има нещо, да ви подбужда. Трябва да имаш малко страдания. Ако дойдат радостите, ще се спреш на едно място и няма да работиш. Сега не говоря за големите страдания. Имаш едно недоволство в себе си. Най-първо създавайте си с вашата мисъл един потик. Станеш сутрин и виждаш Слънцето да изгрява, туй е Божия работа. Поглеждаш всичките растения и казваш: “Всичките работят и аз трябва да работя”. Кажете си: “Днес какво трябва да направя?” Вие се спрете и казвате: “Онзи счупил една стомна. Двама души се скарали, казали си обидни думи. Той не е учен човек, не се моли на Бога, няма понятие за религия. Университет не е свършил”. Да кажем, свършил си физическо възпитание или университет по химия. Много ограничено знание е. Какво правят елементите, ще зная. Според мен химията е език на елементите. Като говориш на тия елементи, да те разбират. Отвлечените работи нас не ни ползуват. Да кажем, аз ви давам една статистика: колко богати хора има в Англия, колко богати хора има в Америка. Вас не ви интересува. Какво ви интересува вас, че толкоз богати хора имало по толкоз милиона. Уместно е да събудя във вас желание да станете милионер. Един милионер трябва да посвети целия си живот, за да добие 2-3 милиона. Говоря и ви казвам: “Знаете ли, че днес царят ще ви дойде на гости и при това един голям подарък ще ви донесе”. Казвате: “Вярно ли е?” – “Вярно е”. Вие веднага се заинтересувате. Или седите и вие сте взели някой билет от лотария и така дошло, че вашият билет печели един милион, веднага ти се интересуваш. Вие седите, ако аз дойда да ви кажа: “Сега ще се подмладиш”. Аз съм привеждал този пример за един турски ходжа. Отива един турчин в Цариград и като се връща, ходжата го пита какви новини има в Цариград. Казва: “Решили са да те направят началник на Исляма” – нещо подобно като нашия патриарх. Ходжата му казва: “Не ме забавлявай”. Среща го след две седмици и му казва: “Може ли да ми кажеш онзи масал*”. Станете сутрин, намерете някой човек, който има силна вяра. Хората с вяра имат подвижно лице. Буден е умът. Дето е буден умът, вярата действува, дето сърдцето е будно, надеждата действува. Под думата Любов разбираме будно сърце. Чувствата винаги са будни. Когато душата е будна, то е Любов. Когато духът е буден, Любовта в човека действа. Когато Истината е будна в човека, това е неговата воля. Нашата воля се стимулира в Истината. Истината усилва волята. Любовта усилва винаги душата. Духът е носител в света, той създава нещата. Душата ги прави, а умът и сърдцето са помощници на човешкия дух и човешката душа. Вие размествате техните функции. Стомахът приема храната и я смила, дробовете пречистват храната, а мозъкът създава мислите и ги изпраща. Ненапреднали същества има в нас, които винаги ни свързват с процеси, които са вредни. Който мисли лошо – ще кажеш: “Виж, този човек е лош”. Като ти привлече вниманието, той ти пакости. Какво ще се интересуваш, че един човек е лош? Една змия защо Господ я направил? Господ, като направил тази змия, знае защо я направил. Господ като направил лъва, знае защо го е направил. Както лъвът сега се проявява, не мисли за него. Изял една овца, това не е твоя работа, не си я създал ти. Вълкът изял една овца, казвате: “Защо вълкът да изяде една овца? Той няма право”. Хората, като изядат хиляди овце, имат право, а вълкът нямал право и намират, че е виноват, като изяде овцата. Човек, като изяде овцата, е едно благо. Не се занимавай с това, че вълкът изял една овца. Аз ако съм, ще кажа – овцата не трябва да ходи сама в гората, да е седяла в кошарата. Този вълк не трябваше да го пуснете до кошарата. Овчарят не е бил буден. Мен са ми разправяли овчари. Ако вашата мисъл, чувство и постъпки са добри, те са вашето стадо, от което зависи вашето бъдеще. Един овчар, когато живее отличен чист живот, вълк никога не може да яде стадото му. Щом влезе вълк в стадото, затваря му се устата. Ходи между тях, не може да си отвори устата. Ходи при тази, бутне, онази бутне и най-после излезе из стадото навън. Вие казвате, че сте набожни. Ако ви се случи зло, значи Господ не е бил там. Или най-малко е заспал. Христос е заспал в лодката и учениците казват: “Стани, Учителю, погинваме”. Той им казва: “Защо сте толкоз маловери?” Дойде някой и ми казва, че познава Христа. След половин час два реда сълзи му потекли. Казва: “Обидиха ме”. Може ли мене, богатия човек, да ме обидят? Каквото нося, на този и на онзи давам. Може да ме обидят, когато съм пренебрегнал. На всичките справедливо раздавам, никой няма да ме обиди. Обидата произтича, че сме направили някои опущения. Давай, давай. На децата по детински давай, на възрастните като възрастни, на всеки дай нещо. Вие ме слушате, но по старому. Казвате: “Попей една песен”. Нова не зная, но стари зная. Как се пеят старите песни? (Учителя пее: “Стоян мами си думаше, мале ле, мале, стара мамо. Аз съм, мамо, нещастен, нещастен, мамо, че любе си нямам.”) Това е стара песен. Вие станете и по стария начин правите старите форми. Ще седнете на колене, ще си дигнете ръцете нагоре, да се молите. Това е стара форма. Съединиш пръстите, всичките блага, всичката справедливост, всичката красота, всичките добри постъпки за Бога ще ги съединиш, да бъдеш жив. Ти свиеш краката си, коленичиш. Когато се моли човек, в ума му трябва да има светлина. Преди да е почнал да се моли, има тъмнина. Като рече да се моли, трябва да дойде светлина и топлина и сила трябва да дойде. Без светлина, без топлина и без сила ти не може да се молиш. Трябва да имаш Любов към Бога, най-малката Любов. Като идеш с най-малката Любов, ще те приемат. Вратата на Бога за хората на безлюбието са затворени. Когато Той е хлопал, ти си спал. Като идеш при Господа, по същия начин ще помислиш. Искаме и Господ към нас да постъпва със същата мярка. С каквато мярка мериш, ще те мерят. Защо ще говориш за красота на някого, който не се интересува? От какво се интересува? Парите го интересуват. Един човек не се интересува от Любовта, един човек не се интересува от Божията Мъдрост, не се интересува от Божията Истина. Някой човек не се интересува от живота, някой човек не се интересува от знанието, някой човек не се интересува от свободата. Някой човек не се интересува от движението, от учението, от работата. Девет неща има, които са съществени. Снемете чуждите табели. Имате табелата на един кръчмар. Снемете я. Казвате: “Тук е кръчмар, продава най-хубавото вино”. Оставете тази табела. Пишете: “Тук е кръчмар, който продава най-хубавата вода, която съществува в света”. Ти се занимаваш с погрешките на хората. Ти си кръчмар, продаваш опивателно вино. Занимавай се с добродетелите на хората. Занимавай се с гениалните хора. Занимавай се с талантливите. Занимавайте се със светиите. Светията не е такъв, какъвто българите го описват. Той не е жълтичък, но е най-красив човек. Той не е стар, светиите не са с бради. Светии са млади хора. Всичките ангели са светии, които ходят без бради. С бради са тук на Земята. Светиите са млади хора, на които лицата са гладки. Какво ще кажете, ако вашето чело е космато? Ако вашето умствено лице е космато, каква деятелност ще прояви? Ако израснат косми на челото, не може да мисли. Какво ще бъде, ако израснат косми на устата? Благодарение, че са се махнали космите от устата. Най-подвижно е онова място на Любовта, гдето няма никакви косми. (Учителят пее: “Давай, давай, всичко давай. Вземай, вземай, всичко вземай”.) Давай, давай, когато Слънцето изгрява. Вземай вечер, когато Слънцето залязва. Давай, както Слънцето дава. Слънцето в изгряването дава, а в залязването взема. Сутрин приемайте светлината на Слънцето, а вечер вземайте не светлина от Слънцето, но топлина. Задържайте топлината на Слънцето. Когато Слънцето вечерно време залязва, остава по-голяма топлина. Вечерно време растенията обработват топлината. (Учителя пее: “Давай, давай, всичко давай. Давам, давам. Вземам, вземам. Уча, уча. Моля се, моля. Ходя, ходя”.)
В оня свят хората са будни. Умът има светлина, сърдцето има топлина, тия хора са в оня свят. Всеки човек, който е буден в оня свят, той и тук е буден. Който спи на физическия свят, на физическото поле спи. На Земята искат да се превърне активността. Човек като заспи, трябва да забрави някои стари работи. Вие не може да се освободите от баща си. Някога не се отнасял добре с вас или майка ви не се отнасяла добре с вас, вие помните това. Забравете всичките неприятности, които баща ви е направил. Някой път помниш, че ви е бил. Казваш: “Несправедливо ме би”. Щом помните всичките лоши неща на баща си, вие се спъвате. Считайте, че баща ви е направил точно тъй, както трябва. Много пъти сме имали случаи, синът въпреки волята на баща си, стане учен човек. Много пъти пък бащата иска да стане учен, праща го с години в училище и синът не е станал учен. От нас зависи баща ни да бъде подбудителна причина. Но подбудителната причина да бъде вътре във вас. В нас трябва да бъде Божественото.
Я изпейте “Давай, давай”!
Трябва ви един опит: сутрин като станете, кажете си 3 думи, които да носят светлина. Кажете си 3 думи, които да носят топлина и кажете си 3 думи, които да носят сила. Намерете през цялата седмица 9 думи, трите от които да произвеждат светлина, три думи, които да носят топлина. Произнасяйте ги сутрин като станете, на обяд и вечер. Три пъти на ден. Три пъти за ума си, три пъти за сърдцето си и три пъти за волята си. Едно упражнение от 5-10 минути. Намерете 3 думи да помогнете на ума си.
Вие седите и мислите за много работи. Вие мислите как да сготвите, как да се облечете. Хубави работи са, но тия работи са обикновени. Трябва да внесем нещо необикновено в живота си. Напишете за пример 9 думи: 3 думи, които да обозначават във вас, че носят светлина; 3 думи, че носят топлина и 3 думи да носят сила. Не се бойте! Искам всеки да носи едно листче от по 9 думи и според закона, 9 души по 9 думи какво правят? – 81. Искам да си снемете вашите маски, аз виждам, хората са хумористи. Турили известни маски, които не представят лицето им. Аз искам да ви заставя да снемете маските. Една маска, е хубаво, да я носиш. Като носиш една маска, ти си свободен. А като ти знаят лицето, не си свободен. Махнете тия маски и да излезе маската на гургулицата, на някое агънце, на някое цвете. Турете някоя друга маска. Трябва да измените начините. Ние мислим по старому, светии да бъдем. Онова, което е благоприятно на Бога, е важно. Онова желание да учим, горещото желание да учим е важно. Какво сме придобили, нищо не значи. Че си чел книгите на философите, нищо не значи. Желанието да учиш онова, което Бог е създал, то е важно. Туй желание трябва да се яви. Онова, което вие имате, то е спечеленото, никой не може да ви го вземе. Притоци трябва да имате във вашето езеро. Не трябва да се върнем в локвите, да няма приток. В локвите трябва да има приток, да се обновяват. В локвите жабите ще крякат и водата няма да бъде чиста. В ума трябва да има приток на светлина. В сърдцето трябва да има приток на топлина и в душата трябва да има приток на сила.
Добрата молитва
42-ра лекция от Учителя, държана на 14.VII.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев
Общ Окултен Клас
14.07.1943 05:00 Сряда,
София
|
Начало
