Отче наш
Бог е Любов
Да попитам един въпрос. Кое е най-важното в живота според вас? Кое считате за най-важно, за най-съществено? Като станете сутрин, кое е най-същественото или вечер като си лягате, кое е най-същественото? Като идете в училище, кое е най-същественото? Като идете в църква, кое е най-същественото? Или като излезете в Природата, кое е най-същественото? Или като започнете да изучавате музиката, кое е най-същественото? Много обикновени въпроси – да се даде един разумен отговор. На живота му трябва една нова основа. Новите методи и старите методи са добри. Добра е основата, която се полага на една къща, но само основа не може да се тури, трябва да има стени, но не само стени, трябва един покрив отгоре, не само покрив – трябва прозорци, трябва да се уреди отвътре, после трябва да влезе един човек, да живее. Всички живеете на Земята, може би, защо сте дошли, не сте си дали отговор. Точно не знаете защо сте дошли, но то е второстепенно. Защо сте дошли, коя е целта на живота? Трябва да се знае посоката на движението. Но понеже сте дошли на Земята и сте спрели, щом се спре човек в целта си, какво е тази цел? Да кажем, някой иска да следва музика. Целта е музиката. Щом влезе вече в музикалното училище, цел ли има да гони? Коя е целта на музикалното училище? Ако свири, свири нещо, ако пее, пее нещо. Ако изучава философия на музиката, изучава я. Най-първо трябва да знае какви възможности има, на какво е построен. Някой от вас е построен на басова основа. Някой е построен върху сопранова основа, някой върху тенорова, някой върху алтова. Под думата бас разбирам баща, под думата сопран разбирам майка, под думата тенор разбирам брата, а под алт – сестрата. Има един контраст в Природата. Хиляди години Природата е създавала майката, бащата още го няма, тук-там се явява. Майката изпъква. В семейството, когато се възпитава, братът е по-възпитан, понеже Природата е възпитала братът. Сестрата тепърва има да се възпитава. Във всичките хора липсва им туй сестринско чувство. Мекотата на сестрата липсва в съвременните хора. Всички са братя. Братята имат юмручно право. Сега всички мислите, че знаете. Радвам се, че знаете, но животът ви е основан повече на хипотези и на теории, много малко факти имате. В даден случай не знаете как да постъпите. Сега аз като говоря, този глас слиза. В сопрана няма мекота, има яснота, но мекота няма. В баса мекота има, а няма яснота. И на сопрана липсва нещо, и на баса липсва нещо. На сопрана липсва мекота, на баса липсва яснота. Следователно трябва да съединим сопрана и баса в едно. Сопранът предава яснота на баса, а басът предава мекота на сопрана. В Природата аз считам скръбта сопран. Ти когато скърбиш, ти си близо при Бога и Бог е близо до тебе. Когато си радостен, си вън и Бог е далече. Вие считате, че когато сте радостни, сте близо. Отиваш с празни ръце при Бога, скърбиш, че нямаш нищо, като ти даде нещо, излизаш, започваш да твориш, далече си, отвън. Твориш, радваш се на туй, което ти е дал. Сега вие всички сте далече от Бога. Ако скърбите, вашата сестра не е на място, понеже вие взехте Божиите благословения и трябва да творите нещо, да направите нещо. Сега седите и казвате: “Като се върнем при Бога, какво ли ще ни даде?” Питам: като се върнете при Бога, какво ще занесете? Някой иска да изучава музика, като иде при професора какво иска при пеенето? Глас иска. Като изучава някой инструмент, цигулка, пиано, китара или арфа или какъв и да е инструмент, иска да владее инструмента, да е даровит, защото не всички хора са еднакво даровити. Някои са даровити. Казва някой, че свири на много инструменти. Може да свири на един инструмент “Цвете мило”, но да свири хубаво, е въпрос. Да владееш един инструмент, трябва да вложиш душата си в него и трябва да разбираш законите.
Запример басът започва с “фа”. Има 36 трептения в секунда. Както електричеството произвежда във въздушното пространство трептения, в етерното пространство басът произвежда повече трептения. Тия въздушни трептения ги наричаме пеене. Когато са дисхармонични, казваме, че няма в тях пеене. На съвременните хора, когато изучават музиката, им липсва хармонията – басът иска да заповядва, сопранът иска да заповядва, тенорът и той иска да заповядва. Най-малко алтът заповядва. Какво значи да заповядва? Англичанинът казва: “Help yourself” – помогни си сам. Турчинът казва: “Buyurun”. Българинът казва: “Заповядай”. Що е заповед? Какво значи закон? Кон на един стар език значи същество, което мисли. Закон значи на този, който мисли. Ти не можеш да имаш закон, ако не мислиш. Имаме кон, качи се на коня, значи имаме едно същество, което носи името, което мисли. Ще мислиш, както конят, конят е книга написана. Той не знае, че той мисли. Този кон е като съвременните музикални плочи – като я туриш, свири много хубаво. Виртуоз е, а тя не знае да свири. Върти се наоколо, една игла има, която скача от дупчица на дупчица и образува мелодията.
86 трептения има и свършва на 341 трептения, то е обикновен строй в Природата. Неговата възможност е между 86 и 341 трептения в секундата. Да кажем ти искаш да говориш, баща ти трябва да бъде музикален. Онези хора, които говорят, искат да имат влияние. Никога не може да имате влияние, ако не сте музикален. С една дума може да развалиш работата. Ако някой каже грубо: “Моля, услужете ми”, така не се говори. Това е един вид заповед. Музикално как трябва да кажеш? Трябва да вложиш две качества на сопрана и на баса – яснота и мекота. Който е най-виртуоз, най-музикален от вас, нека ми каже: “Моля”. Кой тук минава за най-музикален? Вие се безпокоите като Адама: “Какво ли значи?” Ако минавате покрай една кобра, тя си вдигнала главата, вас ви треперят гащите, какво ще ў кажете на тази кобра? – “Моля, моля, моля” (страхливо и умоляващо). Ако се намери някой заек, какво ще му кажете? – “Ху”. На грубите езици са ви научили страхливите същества като зайците, жабите. Като уплашиш жабата, приятно ти е да скача във водата. Анекдот има, дето заекът като се уплашил едно време в живота и оттам насетне като му израснали ушите, той отишъл да се дави в езерото. Всички жаби се хвърлили в езерото. Той казва: “И от мене има още по-страхливи. Аз съм герой”.
Страхът е едно състояние, неорганизирано състояние. То е животинско състояние. От него произтичат материалите за създаване на съзнателния живот. Скръбта, това са материали неорганизирани. Скръбта, след като се организира, образува радост. Имате нотите “до”, “ми”, “ре”. Какво означават? Ако “до” в дадения случай представя едно семе, което е посято в земята, “ми” показва, че туй семе има нужда от влага, а “ре” показва, че има нужда от растеж. По закона на хармонията при дадените условия в сол ключ “до” показва посятото семе в земята. Ако вие може туй “ми” да го изпеете по законите, които съществуват, по законите влагата ще дойде. Или във вас се събуди желание да вземете кана и да полеете туй семенце, което е посято. След туй с “ре” ще събудите желание на самото растение, да расте.
Аз говоря за онзи съзнателния органически живот. Вие не може да се развиете без музика. Вие не можете да повлияете на вашата воля, да я организирате, не можете да повлияете на вашето сърдце и на вашия ум без музика. То е абсолютно невъзможно. Имате един неорганизиран свят – светът на ума на смущенията, свят на сърдцето на смущение и свят на волята, на противоречия в съзнанието ви. Религията в света, която съществува, е наука за развиване на човешкото съзнание. Съзнанието е дреха, в която душата е облечена. Съзнанието трябва да се развива. Душата трябва да има хубава дреха, от която се създава тялото. Музиката е метод, чрез който се внасят ония елементи, които са необходими за човешката воля, за човешкото сърдце, за човешкия ум. Тя е среда, през която трябва да минат тия сили.
Да кажем, вие сте малокръвни – червеният цвят ви липсва, липсва ви онази материя, която носи активност, будност на човешкия ум. Как ще го добиете? Има известни тонове, с които се привлича червеният цвят. Червеният цвят носи в себе си тази материя, която е необходима за тялото. Червеният цвят строи, портокаленият цвят е градеж, в зеления цвят имате вече “фа”. Терцата представя ъгъл, ъгълът – това е терца. Квадратът е затворен кръг на събрана енергия, тази енергия вие може да я турите на работа. Ако не вземете тонът “сол”, “сол” е вратата или прозорецът, или пътят, по който тази енергия излиза навън. В Природата това е цвете, което е цъфнало. Всичката събрана енергия е цветът. В музиката имаме квинта. Секста е зеленият плод, който зрее. Сега на вас туй е чудно. Когато дадете на някое дете цигулка, то не знае как да си тури пръстите и взема невярно. Или в пианото не сте запознати с клавиатурата. Някой ще свири само с единия си пръст. Да свириш с десетте пръста, трябва да разбираш много добре кои ноти трябва да вземеш.
Та казвам: хубавото пеене е само онова, не само което засяга ума, хубавото пеене засяга и сърдцето, хубавото пеене засяга и душата, хубавото пеене засяга и човешкия дух. Хубавото пеене е онова, което работи за човешкия ум, което работи за човешкото сърдце, което работи за човешката душа и за човешкия дух. Какво нещо е хубост в света? Всеки може да бъде красив, ако може да внесе една хубава мисъл, една музикална мисъл в ума си, ако може да внесе музикални чувства в сърдцето си, ако може да внесе една музикална мекота в душата си, ако може да внесе една музикална сила в духа си.
Та казвам: това е теория. Теорията всякога подразбира да имате опит. Опит не може да имаш, докато нямаш потик за нещо. Единственият потик може да бъде законът на Любовта, то е отражение на Любовта. Може да бъде потик и самата Любов. От Божествения свят има три подтици. Любовта е Божествен потик, Божествената Мъдрост е Божествен потик и Божествената Истина е Божествен потик. Какво потиква Любовта? Любовта потиква душата. Душата потиква сърдцето. Любовта потиква духа, душата [духът] потиква ума. Вие искате да направите сега един потик на вашия ум, за да потикне вашия дух. Обръщате целия процес и сами си създавате една мъчнотия. Любовта трябва да потикне вашия дух, то е Божествен импулс. Да му даде един малък потик, не се изисква някакво голямо усилие. Сега как ще познаете, че Любовта е потикнала вашия дух? Или как ще познаете, че Любовта е потикнала вашата душа, вашия ум, вашето сърдце? Каква диагноза има? Казват: “Имам опитност”. Каква е научната опитност? Когато музиката засегне сърдцето, краката са здрави. Когато музиката засегне ума, ръцете са здрави. Когато музиката засегне душата, сърдцето е здраво. Когато музиката засегне човешкия дух, волята е здрава. Така седи редът на нещата. Всеки, който иска да създаде някаква теория, хиляди теории има – не може да създадете нови неща в Природата, защото само с един опит не се създава една теория. Природата е правила милиони опити и тогава е създала фактите. От тези факти – казва – може да създаде вашите теории. Казвате: “Опитах веднъж само”. Искате върху тази еднодневна опитност да създадете теория за живота.
Съвременните хора казват, че човек трябва да се моли. Молитвата подразбира силен дух, благородна душа, чисто сърдце, светъл ум. Който няма тия качества, не може да се моли. Че как ще се молиш, силен трябва да бъдеш. Благородство трябва да имаш в душата, сила в ума. Благородство в душата, чистота в сърдцето, светлина в ума и сила в духа. Забележете хубаво това. Хората са стояли на фалшива почва. Христос понеже не иска да изяснява работите, казва: “Ще уподобя на какво седи разумният човек. Разумен е онзи, който направил къщата си върху канара, а неразумният върху пясък”. Разумният е създал върху тази канара Доброто и следователно, като дошъл изпитът в живота, устоява. Онзи, който създал къщата си върху туй Добро, което Бог е турил в света, е устоял. Много пъти вас ви сполетява някое нещастие и казвате: “Съдбата ме гони”. Защо те гони? Да опита добър ли си. Защо те гони съдбата? Да опита сърдцето ти чисто ли е. Защо те гони съдбата? Да опита душата ти благородна ли е. Защо те гони съдбата? Да опита духът ти силен ли е. Аз харесвам тия борци. Борецът, като дойде, казва: “Да опитам силен ли си. Да опитам знаеш ли как да се бориш, дали мушкаш или имаш благородни начини да се бориш”. По някой път харесвам американците в едно нещо. Американците щом се обидят, казват: “Господине, говорили ли сте нещо заради мене зад гърба ми. Трябваше да ми кажеш на мен. Вземаш ли си думите назад?” – “Не ги вземам”. Започват да се боксират и погледнеш шапката паднала, единият паднал на земята, мачкат се, стават и след това си подават ръка. Онзи казва: “Признавам сега. Признавам погрешката си”. Когато онзи, когото го обидил, че го набие, казва: “Извинявам се”. Казва: “Не знаех да се бия. Не навреме исках да опитам. Признавам, че не съм дошъл навреме”. Слабият е дошъл да намери правото. Освен че са говорили зле заради него, но сега го набият хубаво. След като те обидят, помисли силен ли си, да се биеш. Ако не си силен, по-добре е да седиш мирен. Ако вие сте слаби, два пъти искате правото. Слабият човек в света няма право. В деня, в който си слаб, нямаш право. Щом станеш силен, имаш право. Човек, на когото стомахът е слаб, не може да мели – ще го лишиш да яде, вземи благото му. Здравият вече има право да яде. Ако ти не му дадеш да яде, то е престъпление. Следователно правото е за силните хора, безправието – за слабите хора. Сега аз разглеждам въпроса от гледището на Природата. Аз считам, че в Природата няма погрешки. Ако в Природата има погрешки, то не са на нея, те са същества, които са злоупотребили с името на Природата. Някой път съществува злоупотреба в името на Природата, че Господ казал така. На някое същество Господ му е пришепнал и то не разбрало Волята Божия – една мисъл, която минала през 4-5 ума. Казвате: “Казал е Господ”. Казал е Господ нещо, но кога хората казват? Нали знаете, малките деца често вземат картини, тургат ги на прозореца и рисуват. Какви са тия картини? Друг вземе от тия картини и копира, той изопачи повече. Дойде и представя на художника една гениална картина. Често ние подражаваме на някои Божествени идеи, идеи като – тия малките деца. Казвате: “Моли се той”. Ако ти в своята молитва не почувствуваш сила на духа, ако ти в своята молитва не почувствуваш благородство на душата, ако ти в своята молитва не почувствуваш чистота в своето сърдце и светлина на ума, това не е молитва. Да идеш при Господа и да кажеш: “Господи, аз съм едно слабо същество” – ти не говориш Истината. Ти си слабо същество, понеже не се подчиняваш на Любовта. Ти си слабо същество, понеже не се подчиняваш на законите на Мъдростта. Ти си слабо същество, защото не се подчиняваш на законите на Истината. Затова си слаб. Казвате: “Аз съм слаб човек”. Где е причината? Три причини има. Или че не служиш на Любовта, или че не служиш на Мъдростта, или не служиш на Истината. Всеки, който не ги слуша, той е най-слабият човек. Всички ония хора в света, които и да са, може и ангели, и божества да са, които не се подчиняват на тия три велики Добродетели, всякога фалират. Всякога онези, които са фалирали, след като се покаят, обърнат се. Що е покаянието? Покаянието е да слушаш Любовта. Покаянието аз разбирам да слушам Любовта какво ми говори. Да слушам Мъдростта, знанието, което ми дава. Под покаяние разбирам Истината, свободата, която ми дава. То е покаяние. Покаяние, в което няма свобода; покаяние, в което няма знание; покаяние, в което няма мекота – не е покаяние. Ако след като се покаеш, съжаляваш за покаянието, не зная какво покаяние е. ПОКАЯНИЕ. П-то в даден случай означава един плод, който едва е завързал. О-то означава условията, при които този плод расте, К-то означава духовните сили, които отгоре слизат. А-то е натоварено. После, този плод, покаянието трябва да издържа на всичките мъчнотии. Ти, като се покаеш, знаеш колко мъчнотии ще срещне. Ще минеш няколко моста, като се покаеш. При Н-то ти трябва да означаваш успоредните линии. Нали при диезът имате две успоредни линии. Що е диезът? Разрешението на един въпрос, на една мъчнотия. С мажорната гама се разрешават преходни, активни състояния, минаваш от един свят на друг, от едно положение в друго положение. Сега много слабо са развити мажорните гами, защото нямат мекота. Повече сили ако се даде на една мажорна гама, мекотата усилва човешкия дух. В миньорните гами то е човешкият дух, който слиза да вземе материал. От миньорните гами се взема материал за строеж, а мажорните гами строят. Тия хроматическите гами се сменят. Значи слизаме, материал вземаме. След това пак се качваме. Слизам, качвам се. Като се строи едно здание, онези работници, които носят материала, те са мажорните гами. Онези, които слизат с празни кофи, са миньорните. Слизат и напълват кофите. Когато един човек пее, той строи нещо. Ако вие пеете, с пеенето ще пеете с мажорните и с миньорните гами, ще слизаш и ще се качваш. Трябва да има знаци на повишение. Вземаш “до”, качваш се в “ми”, слизаш в “ре”, качваш се във “фа”, “сол” или “си” или пък минаваш във втора октава или трета октава. Сега онези от вас, които са музикални, разбират тия знаци. Онези, които не са музикални, трябва да учат. Духът ви трябва да пее, душата ви трябва да пее, умът ви трябва да пее, сърдцето ви трябва да пее. Казвате: “Той е певец”. За мен певец е този, когато човешкият дух пее, когато човешката душа пее, човешкият ум и човешкото сърдце пее. То е кварта. Духът, това е басът, душата е сопранът, умът е тенорът, а сърдцето е алтът.
Казвам: ако в един дом бащата пее баса, ако майката пее сопран, ако синът пее тенор и дъщерята алт, това е семейство. Аз съм срещал само едно семейство, което беше щастливо. Бащата свири баса, синът свири чело, а дъщерята – алтова цигулка. Всички свирят, няма спор. Бащата свири баса, майката свири, няма караници. Когато спре, се явява някакъв спор. Казват: “Ще свирим” и музикално разрешават въпроса. За да разрешите един спорен въпрос, трябва най-малко двама души да пеят или да свирят. Единият да е бас, другият – сопран. Някой път и трио може да е. Пак се разрешава, но най-хубаво разрешение става в квадрата. После не мислете, че квартетът е последен. Квинтовото пеене е още по-хубаво, секстата е още по-хубаво, докато най-после дойдем до целия оркестър. Оркестърът е вече застъпване на всички ония сили в човека, които съществуват. Колкото способности и чувства има човек, толкова почти цигулки има в един оркестър. Всичките чувства са застъпени. Оркестърът показва онези сили в човека, които съществуват. Когато имате един хубав оркестър в себе си, вие като че ли сте подигнати в третото небе. Много пъти са ми казвали: “Има нещо в мене, което пее в ума ми”. Умът става отражение на Невидимия свят, на онази хармония, която е в Природата, тя се отразява върху нас и се образуват тия грамофонни плочи. Като ги турим, се повтаря онова, което сме чули. По-нов начин за самовъзпитание няма. Аз ви говоря за самовъзпитанието на човека. Не може човек да се възпита без Любов. Не може човек да се възпита без Мъдрост, без Истина. В знанието е светлината. В Любовта е топлината, в Истината е силата. Това са преводи, топлината е на физическото поле. Ако влезете в духовния свят, там вече имате едно чувстване. Щом влезете на физическия свят, трябва топлина на организма. Трябва да имате светлина на организма и сила. Ако нямате отношение с Любовта, вие се смущавате дали е право, или не, тогава вие нямате достатъчно светлина. Някъде се усещате вързан, нямате свобода, нямате достатъчно сила в Истината. Онзи, който се усеща, че е ограничен, нему трябва свобода. Онзи, който се колебае в Знанието, нему трябва светлина. Онзи, който се колебае в Любовта, нему трябва топлина. А от топлината излиза движението. Ако няма топлина, няма движение. Да се движиш, показва едно съчетание на топлината, светлината и силата. Ти и без помощта на Любовта, без помощта на Любовта [Мъдростта] и Истината, не може да се движиш. Някои хора мигат бързо, не става така. Ако ти не знаеш как да си отвориш очите, няма да може да възприемеш светлината. Трябва да знае, като изгрява Слънцето, като дойде на обед, в какво положение да държи очите си. Цяла наука е. Ако един човек не знае да контролира очите си, ако един човек не знае да контролира слуха си, ако един човек не знае да контролира своето обоняние, своя език, своите крака – възпитание не може да има. Възпитание се разбира човек да бъде господар, че и тялото да знае, че има господар, който е пълен с Любов, със Знание, с Истина, който е пълен с живот. Сега вие казвате: “Да дойде Христос”. Ако дойде Христос на Земята, какво ще ви учи, кажете ми. Вие искате като дойде Христос, да тури тия закони, да ви направи директор, някой началник, някой министър. Ни най-малко не ви е нужно това, вие ще имате същия резултат. Бащата без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е баща. И майката от гледището на Божествения свят – без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е майка. И синът без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е син. И дъщерята без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е дъщеря. Няма никакви отношения, не може да има никакви връзки. Приятел е онзи, който има връзки. Двама приятели, които имат връзка с Любовта, Мъдростта и Истината, са приятели. Тяхното приятелство остава. Като заминат от този свят в другия, пак ще се намерят и там. Щом няма тази връзка, не може да се срещнат. Казва: “Искам да срещна баща си в онзи свят”. Ако не обичаш баща си, ти никога няма да го срещнеш. В онзи свят срещата почива само в Любовта, Мъдростта и Истината. Щом ги имаш, може да видиш. Щом ги нямаш, не може да видиш. И писмо не можеш да им пишеш. И тогава, за да напишеш едно писмо, трябва да имаш връзка с тия Добродетели. Казваш: “Аз го обичам”. И трите неща трябва да ги имаш в хармония, тогава може да напишеш едно писмо. В духовния, в Божествения свят ти не може да говориш, ако нямаш подбудите на Любовта, на Мъдростта, не може да говориш, ще мълчиш. Тук, на Земята, вие се радвате, свободни сте и когато нямате Любов, пак говорите. То е преимущество за нашето голямо цапане на Земята. От този безпорядък слизат духовете да вземат материал. Те творят от нашия материал. Вие знаете ли на какво мязаме? Ние мязаме на кърт. Някой кърт направи купчина, зная причината коя е. Навсякъде изорал той, безполезно е. Хората вземат тази къртичина, че я турят на работа. Много пъти къртовете са открили някои ценности в земята, които съществуват. Казвам: разумните същества слизат и от тази пръст направят хубавите гърнета, та после на нас ни ги продават.
Представете си, че имаш пред себе си един учител, отлично пее и ти пееш. Ти мислиш, че пееш хубаво, пък той ти направи забележка, че не пееш. Аз често съм наблюдавал в българите – в някое хоро, когато започнат да пеят, веднага завали дъжд. Наблюдавал съм друг път – някои хора запеят, ако е дъждовно времето, изясни се времето. Самите тези, които образуват дъжда: “Не зная – казват – развали ни дъждът хорото”. А те сами го развалиха. Те искат да играят, а не знаят, че като се запее, дойде дъждът. Други път като запеят, уясни се времето. Тях ги е страх. Казвам: ако при едно добро настроение запееш и ако настроението се развали или като запееш, имаш лошо настроение и подобри се твоето настроение... Затуй привеждам този пример на българите. Като запееш, да не разваляш хубавото време. Пък и другото сега. Като запееш, да поправиш лошото време. Хубавото пеене е, което не разваля времето. Хубавото време [пеене] е, което поправя лошото време. Туй пеене, което оправя нашето настроение и което не разваля нашето Добро настроение, е хубаво пеене. Та казвам: когато пеете, правете опити. Наблюдавайте, като попеете, разваля ли се настроението. Пееш при хубавото настроение, ако се развали, значи не пееш хубаво. Ако настроението е зло, че като пееш, не може да го поправиш, пак не пееш хубаво. Ако се поправи настроението, прогресираме в пеенето, трябва да се поправи животът. Сега както живеем в този живот, по-нататък не може да идем. В младини аз съм събрал доста материал. Срещнах един български свещеник, който ми казва: “Едно време в младини имах жива вяра, имах Любов, сега съм на 85 години, изгубих вярата си, сега не вярвам вече. Нещо ми казва: “Какво ще ходиш в оня свят, няма оня свят, всичко е тук на Земята”. Откъде е влязъл този дявол в мене?” Казвам му: “Трябва да пееш”. – “Как?” – “Когато дойде този дявол, пей му. Ако дяволът си замине, добре пееш; ако дяволът не замине, не пееш добре. Ако си зле настроен, че запееш и се промени настроението, ти добре пееш”. След време ме среща и ми казва: “Добре работи твоето правило”.
Та казвам: сега употребете Божествената музика като възпитателен метод. По трите пътя – едно разположение на Любовта, разположение на Мъдростта и на Истината. Да бъдете свободни, да имате светлина и да имате топлина.
Научете се да играете добре Пентаграма. Ако не го научите, не можете да вървите. Трябва да се научите всички да играете хубаво. Ако не се научите хубаво да играете Пентаграма, не може да вървите. То е път, по който можете да вървите. Най-първо го научите механически, после ще дойде философията.
Добрата молитва
34 -та лекция от Учителя, държана на 19.V.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
Общ Окултен Клас
19.05.1943 05:00 Сряда,
София
|
Начало
