„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитва на Царството“
„Махар Бену Аба“
Ще прочета шестнайсетата глава от Притчите.
„Духът Божи“
Ако направиш една хубава къща с малки прозорци, ще имаш малко от слънцето. Ако отпечаташ една обикновена книга, пък я подвържеш със златна подвързия, подвързията ни най-малко няма да ѝ предаде нещо. Ние по някой път се стремим да предадем нещо на живота отвън. То е невъзможно. Изгубваме цял един живот с подвързията само. Хубавата книга и без подвързия е хубава. Зависи от нас. Присъстваш на някой концерт на отличен певец или музикант – пианист или цигулар, или арфист, или свири на какъвто и да е инструмент – не зависи само от добрия свирец, но зависи и от твоето ухо. Той може да свири много добре, но ако твоето ухо е тъпо, какво ще разбереш? Ако ухото ти е отлично и схващаш музикантът, че не свири, тогава ще разбереш где му е погрешката. Ако не свири, ще знаеш, че свирецът не свири добре. Ако ухото ти е тъпо, ще имаш погрешно схващане. Ако ухото ти е развито и цигуларят свири добре, ти разбираш музиката. Тогава ще се разберете и двамата. Ако цигуларят не свири хубаво, и твоето ухо не разбира добре, тогава цигуларят минава за добър и ти минаваш за добър слушател. Но и двамата сте на погрешен път. Като не чуваш, казваш: „Хубаво свири. Той е добър цигулар.“ Когато цигуларят свири хубаво и ти имаш ухо и разбираш, тогава се разбирате.
Казвам, когато сърцето е свежо, схваща добре словото Божие. Трябва да имаме добро сърце, да разбираме словото Божие. Сърцето трябва да бъде добро заради словото Божие, за нищо друго. Може да е добро за други работи, но доброто сърце е за словото Божие, да може да се разбира. Често ние претърпяваме различни кризи в живота си по единствената причина, че не спазваме правилата, на които Бог е подчинил човешката душа. Запример някой път ние сме невнимателни с яденето, гледаме да се наядем бързо. Мислим, че има някоя работа по-важна от яденето. Заблуждаваме се. Най-важната работа в дадения случай е яденето. Ако ти правилно не ядеш, ако не ядеш с любов, и другите работи така ще свършиш. Мислиш, че има някоя работа, по-важна от яденето, но всяка добра работа в света зависи от яденето. Ако ти ядеш добре, тогава умът ти добре ще мисли, добре ще работи. Щом не ядеш добре, и мисълта ти няма да бъде добра, мислите няма да бъдат добри. И работата ти няма да бъде добра. Казваш: „Да мине яденето, каквото и да е сготвено.“ Не каквото и да е сготвено, но добре да е сготвено, по всичките правила. Природата е много взискателна, природата готви много хубаво. Знаете ли колко време е взело на природата, докато сготви яденето? Тепърва трябва да изучавате готвачеството на природата. Ние, както готвим, може да сготвим едно ядене за два–три часа. Много време е взело на природата да сготви един плод. Трябвало ѝ четири–пет месеца, докато сготви хубавото ядене. Какво ядене ще направиш ти за два–три часа? Аз това го наричам буламач. Не е лоша дума. Бул какво значи? Като ям един буламач, аз трябва да го сготвя в стомаха. Взема ми пет–шест часа, докато го сготвя. После казвам: „Неразположен съм малко.“
Пазете ушите си. Разговаряш се. Не слушайте всичко. Някои хора говорят за нещо, ти искаш да чуеш. Не се интересувай. Когато четеш, чети хубави книги. Ако си слаб, чети хубави книги. Ако си гениален, светия, можеш да четеш най-долните книги, позволено ти е. Ако си слаб, чети най-хубавите книги. За слабите хора – най-хубавите книги. Щом станеш вече установен, може да четеш и други романи. Щом си дете, трябват ти хубави приказки. За едно дете – най хубавите приказки.
Та казвам, в сегашния живот нас не ни трябват големи философии. Седим и мислим защо Господ направи света. Господ направи света, за да ям добре. За децата е правилото да ядат добре. Затова е създаден светът, да ям добре, нищо повече. Второто нещо, за което Господ създаде света, е да работя добре. Третото нещо, за което Бог създаде света, е да спим добре. Господ създаде света, да се събуждаме добре, да мислим добре, да живеем добре. Така идат постепенно всичките работи. Има един ред на нещата. Не искам да правя помени за какво Господ създаде света. Но ако първото нещо, че трябва да ядеш добре, не разбираш, и другите работи няма да разбираш. Яденето е основният тон. Ако не вземеш първия тон, „до“, всичките други тонове имат отношение към „до“ и отношенията ще бъдат неверни. Ако „до“ е вярно, всичките са верни. Ако направиш едно опущение в „до“, всичките тонове, които следват след „до“, ще имат същото опущение. Една погрешка ще се отрази върху целия живот. Всяка доброта, която допуснеш в началото, тя ще влезе в състава на целия ти живот. Сега тия неща са като Божествени правила. Туй любовта го изисква. Законът съвсем други работи изисква. Законът изисква мъчни неща.
Всеки един от вас иска да има една голяма къща. Колко голяма трябва да бъде къщата? Аз не съм срещал досега нито един от вас да ми даде една мярка. Бил съм в Америка. Американците имат много хубави постройки, жилища. Харесвам ги, но намирам американските жилища много нехигиенични. В туй отношение българинът е по-практичен. Жилищата на българина не са така удобни. Но българинът е направил един комин, огнище и през комина постоянно става проветряване на въздуха. В американците няма такова проветряване. Турил една печка, затулено е. Като влезеш в къщата, миризмите се дигат. Казвам на американците: българинът има по-хубава хигиена. Вие имате хубави жилища, но хигиена нямате. Нямате комин. Нечисто е. Българинът направил камина, и има чист въздух. Вие обичате да имате външен лукс. Българинът не е за външния лукс, но за вътрешния. Но в българина има една несправедливост. Той на огнището ще тури баща си и майка си. Те вземат важните места, а децата са в един полукръг между тях. Когато бащата го няма, и майката я няма, кой ще заеме кътчето до камината? Големият брат. До него – по-малкият. По средата се нареждат най-малките и образуват една дъга. Другите, като няма място в тази дъга, отвън образуват друга дъга. Не им иде наум да се отстранят и да образуват по-голяма дъга. Те казват: „Каквото мине през нас, даром ви го даваме.“ Тази черта я има в българина. Той иска да вземе първото място на камината. Онзи, който остане на втората, на третата линия, той приема по-малко топлина. Лятно време въпросът е разрешен много добре. Казва: „Не искам първото място.“ Но зимно време всеки иска да има първата линия до камината. Лятно време може да не е на първа линия, лятно време у българите няма спор. Но зимно време има спор кой да е пръв до камината.
Хубаво, сега да направя едно сравнение. Ти си направил една къща с един прозорец на юг. Очакваш слънцето целия ден да изгрее, да те лъхне един час. Ако дойде някой да ти вземе прозореца, казваш: „Как смееш да го вземеш? Не знаеш ли, че целия ден чакам за слънце?“ Где е погрешката? То е един човешки порядък. Вкъщи, ако живеят двама или трима, ще има спор по колко време да седят на прозореца, и този спор не може да разрешат. Или трябва да направим още два, три, четири, пет или десет прозорци, или да излезем вън от къщи. Тогава, като излезем на отворено място, въпросът е разрешен. Та казвам, като правим къща, да не я правим с един прозорец, но да направим къщата от стъкло, че и целият покрив да бъде стъклен, та слънцето да иде отвсякъде. То е Божественото. Отгоре, отдолу, отвсякъде иде светлината в Божествения свят. Подът може да го направим, какъвто и да е.
Та казвам, ние, съвременните хора, страдаме от порядъка на миналите наши ръководители, които според своите разбирания са създали известни порядъци. Ние сме взели тия порядъци за Божествени, като че ли не може да се менят. Менят се нещата. Прозорци може да направим още, може да се турят на противоположната страна, на север, на юг, на изток. По два–три може да се турят на едната страна. Аз намирам три прозореца много добре за една стая. Ние тук, в салона, колко прозорци имаме? Седем прозорци, пълно число. Нито в Америка има такъв салон. Като правиха този салон, братята, които го градиха, бяха много учени и понеже бързаха, за седемнайсет дена направиха салона, бяха направили такива тесни малки прозорци, като мазгали. Казват: „Сега да го направим, после ще турим по-големи.“ Дотогава седях на една страна, само гледах как работят, мислех, че знаят да градят. Аз не съм градил ни салон, ни къща. А те, зная, къщи са градили. Като видях тия мазгали, казвам им: „Не може да оставите такива мазгали на прозореца. Ще ме слушате, ще удвоите на салона прозорците. Ще турите стълбове между тях и прозорците ще бъдат големи, чак догоре. Като седем слънца ще бъдат, да изгряват.“ Казват: „Няма да се отоплява салонът.“ „Ще се отоплява. За отоплението не му мислете, въглища ще намерим.“ Малко поскърцаха, и после казват: „Где ще намерим такива големи стъкла, ще струват скъпо?“ Казвам: „Оставете това, нека да ни коства 50–60 хиляди, сто хиляди. Що са за нас сто хиляди лева за стъкла?“
И действително веднъж нашият салон е пострадал. Един ден бяха довели тук една обсебена от духове и тя, като минавала, счупила едно–две стъкла. Майка ѝ я водеше. Сега привеждам тия примери, защото често в нашия живот се намират такива сестри, които са водени. Майка ѝ я водеше и тя, като се обърна, мушна ръката и счупи прозореца. Тя замина и каза: „Може да чупя прозорци и на такъв един салон.“ Майка ѝ се извини, че дъщеря ѝ била умопобъркана. Ни най-малко не е побъркана, защото, когато човек бие някого, показва, че има свобода. Човек, който счупи един прозорец, показва, че воля има. Аз изваждам заключението. Тази, обърканата, сестра казва: „Прозорците ви са големи. Но да не бъдете на затворено, да имате чист въздух. Затова аз ще отворя един прозорец, чист въздух да влиза.“ Аз, като предвидих това, направих тия горните прозорци да се отварят навътре. Това са счупените прозорци. Наместо тя да ги чупи, сега така се отварят. Взех правилото на побърканата сестра. Тя не е побъркана, казва: „Вие хората имате нужда от чист въздух. Аз да ви дам един съвет.“ Тя не казва това с думи, тя счупи прозорците. Сестрите, които видяха, казват: „Тази защо счупи прозореца?“
Аз изваждам какъв е поводът, далечната причина каква е. Казвам: „Много хубаво, няма нищо.“ От всяко нещо, което се случва в нашия живот, разгледано от Божествено гледище, трябва да извадим добрата поука. Бог допуща всичките неща като неразрешени задачи. Всеки, който разреши една неразрешена задача, ползва се. Целият живот за мене е сбор от неразрешени задачи. Целият материален свят са нерешени задачи. Всичките души и духове, които идат на земята, идат да разрешат някоя от тия задачи, да се ползват. В материалния свят не искам всичко да разрешим, но има някои неща, които трябва да се разрешат. Ако питате какъв е смисълът на вашия живот, ще ви кажа, че имате може би една, две, три задачи да решите. Три задачи като реши човек, е достатъчно. Една задача като реши в своя умствен живот, която е основна, да реши една задача, която е основна за неговото сърце, и да реши една задача, която е основна за неговата душа. Те са три области, от които ще потече Божието благо. Зад всяка скрита задача седи Божественият извор. Всичките блага идат от тази разрешена задача. От тая разрешена задача влиза Божието благословение в твоя ум. Ти като разрешиш една неразрешена задача в твоя ум, ще влезе всичкото Божие благословение. Ти като разрешиш една нерешена задача в твоето сърце, всичкото Божие благословение влиза в твоето сърце. Ти като разрешиш една нерешена задача в твоята душа, всичкото Божие благословение влиза в душата ти. От всичките разрешени задачи се отварят изворите на Божието благо. Всеки, който не разрешава задачата, оставя извора затворен.
В прочетената глава се казва кои неща са от Господа. Казва се в първия стих: „На човека принадлежат приготовленията на сърцето, но от Господа е ответът на езика.“ За да знаеш как да говориш, трябва да имаш добро сърце. Твоят ум са зрелите плодове, които излизат от соковете на сърцето. Та казвам, онези, които не са разбрали духовния живот, са изоставили земните работи и имат заблуждението, че като идат в оня свят, ще изправят живота си. Земният живот на небето не може да се изправи. Най-добре е да видиш кои задачи не си решил. Трябва да слезеш пак, за да разрешиш задачите на земята. Само като разрешиш задачите на земята, в духовния свят ще имаш право да работиш, а в Божествения свят ще опиташ сладките плодове от тия задачи, които си разрешил. От онова, което ние разрешаваме, ще опитаме благото.
Ние трябва да се научим да се храним добре. Казва Христос: „Аз съм живият хляб.“ Как трябва да се яде този, живият хляб? Представете си, че Христос е този живият хляб, как ще Го ядеш? Не обикновен хляб, но жив хляб. Казвам, учениците Го разбраха много буквално. Казва: „Думите, които ви говоря, са Божествени. Тия думи, като ги възприемете, те са най-хубавата храна.“ Казвам, Божието слово е храна на душата, най-хубавата храна, с която човек трябва да се храни. Казвам, блажен е онзи човек, който не съди Бога в сърцето си. Блажен е онзи човек, който не съди човека в сърцето си. Блажен е онзи човек, който не съди Господа в ума си. Блажен е онзи човек, който не съди Господа в душата си. Като дойдем до онова, което Бог прави, да считаме, че то е съвършено, че то е образ на всички блага. Нима ти можеш да бъдеш по-добър от Господа? То е върхът на безумието, оттам започва кармата, нашето нещастие. Щом помислиш, че Господ може да е направил погрешка, достатъчна е тази мисъл само, за да изопачиш целия си живот. Казваш: „Може би Господ да е допуснал някаква погрешка?“ На какво основание допущаш това? Каква логика има в това? Каква логика има, че допущаш Господ да е направил някаква погрешка? Ти имаш шише вода. Правиш спор, че ти изпили водата. Где седи погрешката? Погрешката е твоя, понеже си направил шише от един килограм. Ако беше напълнил една бъчва от 500 кила, спорът щеше да бъде по-малък – взели едно кило. Ако ти вземат всичката вода, едното кило в шишето, казваш: „Как така да ми вземат водата?“ Ако идеш при едно езеро, където има милиони тонове вода, че някой гребнал малко, ще има ли спор? Няма да има никакъв спор. Всичките спорове седят у нас, понеже ние сме създали известни правила със своите шишета, изхождаме от нашия живот, кой взел водата. Всички трябва да идем при Божествения извор, да няма никакъв спор.
Съвременната любов я делим. Някой турил малко любов в шишето. Спорим, че любов има. Не е лошо да носиш малко любов в шишето. Но по закон каква трябва да бъде любовта? Не делете любовта. Някой път мислите, че нещо в света става от любов. Мислите, че любовта може да е подбудителната причина. Всичките нещастия в света идат от безлюбието. Аз смятам безлюбието нещо, направено като любов. Пресен хляб, направен хубаво, външната форма я има, но съдържанието не е любов. Формата мяза на любовта, но съдържанието не е любов. Формата мяза на любовта, но силата, която съдържа, не е любов. Казвам, внимавайте тогава. Хлябът на любовта се отличава от хляба на безлюбието. Хляба на любовта, щом го опреш до устата на един мъртъв човек, той оживява. Една песен, ако някой я пее с любов, всичките заспали слушатели се събуждат. Гдето няма любов, всички заспиват. От безлюбие хората умират. Що е възкресението? Любов. Що е смъртта? Безлюбие. Защо отиваме при Господа? Да придобием любовта Му, да оживеем. Ние очакваме сега да възкръснем, очаквате последния ден. Христос говори за последния ден. Кой е последният ден? Онзи ден, в който ти повярваш, че любовта е всичко в света, то е последният ден. Дотогава, докато мислиш, че има нещо друго, че някоя друга сила има, че ангели, че този-онзи, ти отлагаш. Последният ден е когато трябва да повярваш, че само любовта е реална, а под любов да разбираш Този Единия Бог. Когато Бог ти проговори и повярваш, то е първият ден. Когато Бог оживява в тебе, то е първият ден.
Сега не считайте, че нямате любов. Любовта ви е една. Любовта на росната капка е едно нещо, а на дъждовната капка е друго. Разбирайте Божията любов, туй, от което всичко в света е излязло. Когато мислиш за Божията любов, считай, че всичко от любовта е излязло. Безгранична е любовта. Няма нещо в света, което е излязло извън любовта. Изопачените работи в света, които съществуват, тя е неразбраната любов в света, в която се учим. Какво нещо е любовта? Като научим, ще влезем в правия път. Дотогава, докато мислиш, че твоята любов може да я откраднат, ти си на кривия път. Докато мислиш, че любовта може да изгасне, ти си на кривия път. Ще мислиш, че любовта е единственият огън, единственият пламък, който никога не изгасва. Може да се явят препятствия между теб и него и да не възприемаш топлината, но той е единственият пламък, който никога не изгасва. Не туряй никакво препятствие между себе си и Бога, защото всяка лоша мисъл е преграда за любовта. Всяко лошо чувство е преграда за любовта. Всяка лоша постъпка е преграда за любовта. Ние сами туряме тия прегради и страдаме. Новият живот е да премахнем всичките препятствия, които спъват проявленията на Божията любов да се прояви в нашия ум, да се прояви в нашето сърце, да се прояви в нашия дух, както Бог е определил. Първите хора Бог остави на изпитание в рая. После ги прати в света, да се учат. Първите хора мислеха, че не само раят може да им даде знание, но и външният свят. Щом помислиха така, Господ ги изпрати из рая навън. Сега виждам, че има нещо, което светът не може да ни даде. Ние имаме желание да се върнем в рая. Кое е раят? Кое е онова, което той може да ни даде? Туй, което любовта може да ни даде, ничия друга сила не е в състояние да ни даде. Другите сили може да ни дадат от нея. Онова, което може да запълни живота, да го осмисли, то е само любовта, която в рая е дървото на живота, от което Бог забрани на хората да ядат. Ако хората ядат, и нямат любов, те ще направят по-голяма пакост, отколкото сега вършат. Съвременните хора употребяват аероплани и, най-първо, казваха, че с аероплан ще се разхождат. Сега ни най-малко не се разхождат и наместо да се разхождат, пускат такива големи яйца бомби. Защо се евакуира София? От тия аероплани. Някоя вечер може да дойдат аероплани, и кой ще им забрани да пуснат бомби? Колкото искат могат да пуснат, когато намерят за добре. Казвам, такъв е светът, но това е един свят на безлюбие, който трябва да се коригира. Сегашният свят трябва да се коригира.
Ние искаме победа. Такива победи ние не искаме. Ние искаме една победа на любовта в света. Да победи любовта, която носи право на всичките хора. Това право е и свобода на всичките хора. Туй, което дава право на един народ, това е любовта. Туй, което дава право на един човек, това е любовта. Туй, което дава право на всичките разумни същества да живеят тъй, както Бог е определил, това е любовта. Ние сме призвани не за оня свят, но сега вие трябва да работите. Къде ще бягате? Един закон има. На любовта човек или трябва да се подчини, или да бяга от нея. Сегашните хора бягат от любовта. Когато не искаш да се подчиниш, трябва да бягаш. Или трябва да се подчиниш, или трябва да бягаш. Казвам, който няма любов, да бяга. Любовта казва: „Който не ме обича, да бяга, а който ме обича, да слугува.“ Да имате ясна представа. Искате да бягате. Може да бягате, но нищо не се разрешава с бягане. Със слугуването се разрешава, то е кардинално. Всеки, който остава в София, да остане с любов, да служи на любовта. Да каже: „Гдето е любовта, там съм и аз, каквото и да става.“ Гдето не е любовта, и ние не сме там. Сега ще знаете защо хората бягат. Инстинктивно бягат от любовта, търсят спасение вън от любовта. Онези, които остават, ги считат за глупави, понеже без любовта те излагат живота си на опасност. Питам, кои войници са по-смели, които бягат от фронта или които стоят на фронта? Които стоят и устояват. Аз виждам добрата страна. Един човек, който работи при този ужас, при този ад, има нещо в неговата душа. Той ще се кали, той е на посвещение. В сегашната война душите на войниците се посвещават. В цялата бяла раса, като излязат от тази война, ще бъдат облечени с една бяла дреха. И по този път се ражда шестата раса, расата на любовта. Досега имаме расата на интелекта, на човешкото знание. Сега се ражда расата на любовта, която ще ни покаже път, по който трябва да служим на Бога. Аз наричам онази раса, че служи от любов на Бога. Всеки, който служи с любов на Бога, той вече е влязъл в шестата раса, може да се роди. Всеки, който не е готов да служи, той е в петата раса. Всеки, който е готов да служи, възкресението за него ще дойде. Който е готов да служи и да възкръсне, има бъдеще. Всеки, който не е готов от любов да служи, за второто възкресение трябва да чака. При първото възкресение няма да умрем.
Сега, казвам, да изучавате свещените книги, да обръщате внимание. Много работи има, върху които човек трябва да се спре. Ние по някой път не знаем как да гледаме. По някой път наблюдавам хората, като погледне яденето, не знае как да гледа яденето. Най-малко трябва пет минути да погледаш храната си, помечтай, че тогава започни да ядеш. Едно писмо трябва да го разтвориш, да го прочетеш, че тогава да правиш спор. Трябва да прочетем онова, което е написано. Ако ние не се учим да прочетем онова, което Бог е направил от памтивека, ако не може да четем онова, което Бог е написал на една ябълка, ако не може да прочетем онова, което Бог е написал на една книга, на една круша, на една слива, на една череша, на един портокал, на един лимон, ако не може да прочетем онова, което е написал на един пъпеш, на една тиква, на една краставица, какво е написал на зелето, какво е написал на пиперките, на сладките, на лютите пиперки, какво ще търсим в небето? Казвате: „Да идем в небето, в рая.“ Мислите, че светиите ще се занимават с невежите деца? Какво ви интересува в оня свят? Като отидат децата в училище, има нещо, което ги интересува. Най-първо, учителят започва с откриването на елементите на човешката реч – буква по буква се открива. Тия букви стават много интересни. Като се върне вкъщи детето, майката започва да разпитва какво нещо е „а“-то, „б“-то, после следват другите букви. Тия деца се научават да четат. Като влезеш в музиката, ти трябва да учиш какво нещо е „до“, какво нещо е „ре“. Всеки тон има особен звук. Трябва да го вземеш правилно. След туй вече много от тия звукове ще се научиш да ги пееш. Като станеш добър певец, всеки ще иска да те слуша. Някой път някой от вас казва: „Дотегна ни да слушаме.“ Дотегна ли ти ти да коригираш пет, десет, петнайсет, трийсет пъти? Един ученик може да коригирам деветдесет и девет пъти, но щом той не може да вземе верно тона, на стотния път му казвам: „Навън от вратата ми.“ Трябва да имам търпение да го поправям деветдесет и девет пъти. И ако на деветдесет и деветия път не може да вземе правилно тона, показвам му вратата и му казвам: „Мястото ти не е тук. Ти не си за музикант. Друго може да правиш каквото искаш.“ Когато един религиозен човек деветдесет и девет пъти го поправям, му показвам вратата. Когато един учен човек деветдесет и девет пъти бърка, и не може да се поправи, показвам му вратата по същия начин. И вие покажете по същия начин пътя навън. Не ставайте по-търпеливи от деветдесет и девет пъти. Деветдесет и девет пъти, то е крайният предел на търпението.
Не искам да разбирате буквално тия неща. Ние нямаме право да отнемаме времето никому. Всеки един човек, който служи без любов, той злоупотребява с времето. Всеки човек, който служи с любов, той използва времето. Времето е мярка за любовта на земята. Що е време? Мярка за възприемането Божията любов на земята. Това е време за мен. Що е време? Мярка за възприемане последователно любовта. Някои искат да живеят извън времето, то е друг въпрос. Вън от времето на земята как ще живееш? Времето е мярка да възприемеш Божията любов. И във всяко време да виждаш изобилието на онази разумност, то е време. Време е всяка секунда. Виждам светлината в една секунда каква голяма работа свършва, 300 000 километра изминава. Аз това не мога да го направя като човек, а светлината го прави. Тя е от по-висш свят. В една секунда каква голяма работа свършва. В една секунда какво трябва да направим? В една секунда може да кажем една кратка дума, много дълга дума не може да кажем. Тогава в 60 секунди може 60 добри думи да кажеш, а в един час – 3600 думи. Ако знаем само как да впрегнем ума си на работа или ако дадем място на Духа Божи, да тури ума на работа. Някой път нито ние можем да направим, нито даваме на Господа да работи с нас. Чакаме Господ да ни уреди работите. Щом сам не можеш да туриш ума си на работа, отвори място на светлината, да те подтикне. Малко се изисква. Ако сърцето ти не може да го туриш на работа, остави го Господ да го тури на работа. Ако душата, която имаш в себе си, не може да я туриш на работа, дай място на Господа, Той да я тури на работа.
Та казвам, сега е време от любов да дадем място на Господа, Той да извърши в нас туй, което ние не можем да извършим. Да дадем място на Господа да извърши невъзможните неща. Онова, което е възможно, ние ще свършим. Невъзможните работи трябва да дадем на Господа, Той да ги свърши. Без туй не може да има прогрес в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце.
В заключението на прочетената глава в последния стих казва: „Всичката му съдба е от Господа.“ Излезли сме от Бога, връщаме се при Него. Трябва да знаем, да не си правим илюзии, че сме някакви фактори. Излезли сме от Господа и ще се върнем при Него. Силата ни е като на една пружина. В сегашния живот един телен конец има, по който Божествената любов минава. Да не късаме този конец, да го пазим. Като се скъса той, животът на човека става безпредметен. Та онази нишка, с която Бог държи ума ни в изправност, онази нишка в сърцето, с която държи сърцето в изправност, онази нишка в душата, с която държи душата в изправност, това са най-красивите нишки. Тия нишки трябва да ги държите чисти. Всеки път тия нишки трябва да бъдат чисти. Под думата нишка разбирам хубавата мисъл, хубавото чувство. Ти ще я пазиш. Казвате: „Каква е тази нишка?“ Хубава мисъл, какво ти коства? Никой не може да ти препятства. Бог те е направил свободен в мисълта, свободен си да мислиш. Да можеш да туриш ума си да мисли за туй, което трябва. Може да мислиш с любов, може да мислиш без любов. Може да чувстваш с любов, може да чувстваш без любов. Може да постъпваш с любов и може да постъпваш без любов.
Казвам, не се страхувайте от ръцете на любовта, не се страхувайте от очите на любовта, не се страхувайте от всичко онова, което любовта върши във вас. В нея имайте пълна вяра, която е осъществяване на всички блага, които Бог е създал. Единственото благо, то е Божията любов, която иде в света, и нека да я възприемем. Да бъдем добри, умни деца, които очакваме. Всичките деца, които учите, да започнете с новото Божествено учение. Новото Божествено учение е да турим ума си на работа за Бога с любов. Новото Божествено учение е да турим сърцето си на работа с любов. Новото Божествено учение е да турим душата си на работа с любов за Бога. Какво по-красиво от това? Не да излезем извън земята. При сегашните условия, при най-лошите условия, да го направим. Защото лошият живот е сянка. Той ще бъде сянка за добрия живот, за да видим разликата. Без лошия живот не може да се извади поука. Във всичките противоречия „хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от другата“. Ти ще минеш неповредим, ще знаеш, че любовта е с тебе. Само Бог може да направи това. Ако нямате противоречия, ще останете невежи. На онова, което сега се случва, радвайте се.
Мен ми дадоха един лист, да избера где да ида, да напусна София. Казвам: „Избирам Господа.“ Къде ще ида? Гдето е Господ, там избирам. Ако има някъде другаде сигурно, другите там ще идат. Къде на друго място ще ида? Единственото безопасно място, това е любовта на Бога. Когато научим това, пред нас ще се отвори един нов живот, един нов свят. Сега е още тъмно. Има нещо неразбрано, но когато разберем, че единственото безопасно място е Бог, тогава ще видим онзи, красивия свят. Една тънка мрежа има още, която остава между Него и нас.
Пожелавам сега всеки един, който е служил на любовта, да служи доброволно, че той сам да се радва, че служи. Да не бъде радостен външно, но вътрешно. Всеки дом да се радва, тогава ще се радваме, че служим на Бога. Ще се радваме, че Бог служи и на нас. Ние ще се радваме, че служим на Бога и Бог ще се радва, че Му служим. Той ще ни служи и ние ще се радваме, че ние служим на Бога и че Бог ни служи и на нас. „Отец работи.“ Значи люби, показва ни онази неизмерна любов, която праща от Себе Си към всички същества. И ние да бъдем носители на любовта, която Бог изпраща. И ние да изпращаме малката любов на росните капки. Туй всеки може да направи. Да изпратим малка росна капка на любовта, то е Божието благословение в света.
Един е пътят на живота – то е любовта. Един е пътят на живота – то е мъдростта. Един е пътят на живота – това е истината.
„Отче наш“
Седемнадесето утринно слово
14 февруари 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
Утринни Слова
14.02.1943 Неделя,
София
|
Начало
