Добрата молитва
Венир Бенир
Мъчно е по някой път да оживявате мъртвите кости. Музиката е създадена от мускули, от нерви и от жизнена енергия. Има нещо съществено в живота, което липсва на хората. Има нещо, което липсва. Седиш, усещаш, че ти липсва нещо. Макар да си философ, макар да си поет, както и да те хвалят хората, липсва ти нещо. Не го знаеш какво е, но го усещаш. Вчера беше при мене един млад музикант. Казва: „Не обичам да ме хвалят хората, неприятно ми е“. Някой ще дойде да ти каже, че ти си много добър музикант, много добре свириш. Туй е факт. Какво ще ме хвали! Като ме хвали, какво ще ми даде? Че свиря хубаво, свиря, че пея хубаво, пея. Не е това, което ние искаме. Значи искаш да намажеш човека с масло, нищо не му предаваш. Всеки музикант, като го похвалиш, да придобие малко нещо. Не само да кажеш: „Аз ви обичам“. Кажеш, че обичаш някого и нищо не придобива, нищо не значи, че обичаш. Казваш, че обичаш, ти само си раздвижил въздуха. „Много ви обичам“. Колко ме обичате? Кажете ми каква е мярката. „Повече от другите“. Колко повече от другите аз не зная, колко обичаш другите и мен колко обичаш, не зная. Или аз ви кажа, че ви обичам.
Сега ще се спра върху една проста работа. Що е права линия? Учили сте геометрия. Между две точки може да се прекара само една права линия. Двете точки, това са границите на правата линия. Правата линия не е такова разстояние, много малко е туй разстояние. Две точки, които се допълват една с друга, образуват правата линия. Психологически що е правата линия? Правата линия е, имаш да плащаш някому дълг, и за да има право отношение, ще платиш. Или някой приятел ти е писал писмо, ти ще му отговориш на писмото, допълнят се. Правата линия се е образувала. Не му отговориш навреме и той пита: „Защо не ми отговори, какви бяха съображенията? Аз бях толкова добър да ви пиша едно така хубаво писмо, вие се умълчахте. Какви са вашите съображения, че мълчите?“ Сега ние съзнаваме, когато някой човек няма отношение към нас, а някой път нашите отношения към другите, не ги съзнаваме. Имаме отношение към Бога. Бог е създал светлината. Той се проявява чрез нея. Ние мислим: „Лесна работа е!“ Ни най-малко не сме благодарни на Бога, за светлината, която имаме, не сме му писали едно писмо. Той създаде въздуха и този въздух има отношение към нас и досега не сме Му благодарили за туй. Мислим за светлината, за въздуха, като неща обикновени, а ние мислим за неща велики в света, а какви са, не ги знаем. Мислим, ще идем в оня свят, в Небето. Какви са ангелите, какъв е Раят, не знаем. Имаме едни понятия. Какво нещо е Раят, не го знаем. За мен Раят е, когато съм гладен, че някой човек ме повика и ме нахрани, това е Раят. За мене Раят е, когато съм жаден, че ме срещне един човек и ми даде чаша вода, то е Раят. Раят е отношение на хората. В Рая съществата са така внимателни, че най-малката нужда задоволяват. Това е Раят. В Рая всичките хора са задоволени, един друг се задоволяват. Или другояче казано: всичките са разумни проводници на Божествените блага. Ако ние не можем да станем проводници на Божиите блага, какви хора сме? Аз искам вие да бъдете добри, другите хора какви са, нищо не значи. Така не се говори: „Какви са другите хора?“
Сега вие седите и казвате: „Учителя трябва това да направи“. Какво трябва да направя? Бият се хората, трябва да им кажа да не се бият. Хубаво, може да им кажа, но не ме слушат. Закон има. Законите не ги направих аз. Мойсей направи закона. Аз не се меся в Мойсеевия закон. Ще викате Мойсея. Мене не ме викайте за Мойсея, да се разправям с него. Ако искате да се обичате, за Любовта може да ме повикате, ще ви кажа, там участвам, но за закона викайте Мойсея, той е специалист [в] тази работа, още не съм проучвал законите.
Сега навеждам това, вие да мислите право. Има една мярка в света, която ние трябва да я турим. Аз за първи път съм дал тази мярка на един мой приятел. Няма да ви кажа кой е. То е следното: има Един, Който е Път за всички. Има Един, Който е Живот за всички. Има Един, Който е Истина за всички. Има Един, ама кой е? Има Един, Който е път. Ти търсиш пътя. Има Един, Който е Път за всички. Вие казвате: „Кой е Онзи?“ Вие като научите кой е Единия, Той ще ви каже: „Той е Този“. Вие Него не знаете. Кой е? Има Един, Който е Път за всички. Има Един, Който е път за Любовта. Има Един, Който е път за Мъдростта. Има Един, Който е път за Истината. Има Един, Който е път за всичките Добродетели. Чрез Него Добродетелта като дойде, тя е Добродетел. Чрез Него Любовта като дойде, тя е Любов. Ако не минем по пътя на Единия, ние нямаме истинско схващане за нещата в света.
Сега дойде някой и ни казва, че няма кой да го обича. Виж, в това не се меся. Защо не ви обича, не се меся. Мойсей ще викате, той е закон. Ако искате аз да ви обичам, мога да го направя! Да накарам другите да ви обичат, не мога. Аз може да ви обичам. Като дойде някой, казва: „Не ме обичаш“. Може ли да покажа Любовта си. Минали сте някой път, не съм ви нахранил. Минали сте някой път, не съм ви дал някоя чаша студена вода. Минали сте някой път в градината ми, плод не съм ви откъснал. Минали сте някой път и внимание не съм ви обърнал, не съм ви погледнал. От малки неща се нуждае човек. Мине някой човек, погледне приятелски, както Господ иска. Вие трябва някой път да участвате в някой хубав хор, че да видите диригентът на хора, как е внимателен, внимава, знае всеки, като направи погрешка, как да го погледне. Ако диригентът погледне строго, той не е музикант. Той само любовно трябва да се обърне, полекичка, внимателно, а не изведнъж, грубо, невнимателно. И като се обърне полека, да покаже погрешката с поглед. Сега вие имате стари начини, стари методи за пеене. Като дойде за новото, казвате: „Едно време аз така пеех“. Оставете едно време, като дете как сте пели, какви сте били. Казвате: „Аз като дете пеех“. Зная като деца как сте пели, какви певци сте били. Казвате: „Гениално дете“. Едно дете на 7 години не може да има един хубав глас. Гласът не спада към физическия свят. От 19 години нагоре може да стане певец. Като стане на 19 години, 20, 21, тогава може да се появи гласът. Гласът спада към духовния свят, то е качество на ангелите. Когато гласът е груб, пеенето не е Добро. В духовното пеене, трябва да бъдете подвижни, да няма нищо да ви смущава. Вас ви смущават много неща – едно, второ... Влизам в положението ви, малки работи ви смущават. Може ръката да е наранена, малка болест смущава сърцето ви и не можете да пеете. Като река да пея, малката рана на ръката ме смущава, трябва да изчезне тази рана. Казвам: не трябва ние да образуваме рани. Ние, съвременните хора, си играем с огнестрелни оръжия, които Бог ни е дал за Добро. Ние стреляме за тук и там. Цъкнеш някого с един куршум, цъкнеш друг, не може да се излекува. Кжете някоя обида. Казвате: „Обиди ме някой“. Вземете, като дойде Юда Искариотски при Христа, казва: „Радвай се, Учителю“. Прегърна Го и Го целуна. Обръща се Христос и му казва: „С целувка ли предаваш Сина Человеческаго? Защо нямаш смелост да кажеш: „Аз те предавам!“ Юда казва: „Радвай се, Учителю“. Някой път цитирате нещо и често виждам, че не цитирате както трябва. Често казвате: „Човек е направен от кал“. Тази дума от кал ме дразни, чакай да видя какво пише в Библията. Казва: „Направи Бог човека от пръст“. Казвам, не е от кал. Кал и пръст са две неща различни. Кал е туй, което човек прави. Пръст в дадения случай е онази материя, от която светът е образуван. Всяка една дума, всеки един поглед, даже светлината в даден случай, може да причини вреда някому. Погледнеш криво някого и ако е много чувствителен, тази светлина, която си насочил, никой не забелязва това, но онзи казва: „Криво ме погледна“. Някой път ние го усещаме в себе си. Някой казва: „Пет пари не искам да дам заради него“.
Сега аз ви говоря върху един предмет, с който може да се справите. Не можеш да ядеш и най-хубавия обед, който е приготвен, ти не можеш да го използваш, ако имаш една фуска* на езика си. Тази малката фуска ще препятства. Като превръщаш езика си, усещаш една болка. Ако езикът беше здрав, тази храна ще влезе спокойно и ще кажеш: „Доволен съм от яденето“. Малката фуска никой не я вижда. Искаш да обичаш някого, някъде има една малка фуска на сърцето и като речеш да го обичаш, бодне те нещо. Кого ще викаш? Не може да викаш Мойсея, да поправи тези работи. Единственото нещо в света, което може да даде всичките наши права, то е Любовта. Аз говоря за Любовта! Божествената Любов може да ни излекува от всичките тия малки недъзи. Малки недъзи има в сърцето, малки недъзи има в човешкия ум, такива петна има и в човешката душа. Тялото има най-много ранички.
Та казвам: първата точка съм аз, втората точка е Бог. Искам да имаме отношения към Бога. Не можем да имаме правилно отношение към Бога, ако не Го обичаме. Когато Бог ме люби, аз трябва да Го обичам. Ако няма между Бога и мене Любов, какво отношение има. Бог вече е образувал отношението, създал ме, създал ми тялото, дал ми ума, сега от моя страна се изисква аз да образувам отношението. Сега допуснете, че вие сте баща и сте купили цигулка на вашия син, купили сте и хубав лък да свири, но той не свири. Като дойде някой, той извади кутията, отвори я, покаже цигулката. После пак я затвори. Бащата казва: „Този син отвори кутията“. Показва цигулката – казва, че баща му му купил цигулка и пак я затваря. Но това не радва бащата. Той не е купил тази цигулка, да я показва на хората. Той иска син му да се научи да свири и когато се научи да свири хубаво, нему му е приятно. Казвам: колко е хубаво да знаем как да говорим. Че то е свирене на тази цигулка. Ако ти не знаеш добре да говориш, ако ти не знаеш добре да мислиш на цигулката на ума, ако имаш едно сърце и не можеш добре да чувстваш – чувстването добре, то е свиренето в живота, активност в живота – ти не знаеш да свириш на твоята цигулка. „Учителят трябва да ни научи“. Учителят трябва да ни научи, когато ученикът иска, когато има желание непременно да учи. Може да научиш, но трябва да имаш едно горещо желание, да мислиш право. Като мислиш право, веднага ще почувстваш една вътрешна радост в душата си. Като мислиш право и болките ще почнат да се намаляват. Като мислиш право и сиромашията, която ние чувстваме, се намалява. Целият свят и ние се намираме почти във Второто пришествие. Вие седите тук, но един ден, като дойдат англичаните, българите могат да бъдат бити от англичаните и от германците могат да бъдат бити. Ако вземем страната на англичаните, германците с аероплани над София ще дойдат. Ако вземем страната на германците, англичаните ще дойдат. Ние се намираме на страната на една мома, която иска да се жени и двама кандидати има. И двамата искат да я вземат. Казва: „Ако не ме вземеш, знаеш ли? Аз съм човек. Или ще се определиш...“ Ако се определи към единия – аероплани, ако се определи към другия – пак аероплани. Какво ще прави, кажете ми? Ще бягаш надалече, няма да се определяш. Сега, разбира се, вие не сте отговорни. Туй, което става в света, има други причини. Тази война е предизвикана от Невидимия свят, в нея са заети всичките – и малки, и големи същества. Но ние, хората на Земята, трябва да имаме отношение. Тя, войната ще се свърши, но ако ние нямаме отношение, ще пострадаме, защото ти щом си в един оркестър, имаш отношение. Трябва да пееш. Че другите не пеят, то е друг въпрос, тяхна работа е. Аз като член в хора трябва да пея хубаво, безупречно. Ако всичките пеят безупречно, имате един хор. Не е въпрос за една погрешка, защо съм взел един тон фалшив. Няма прегрешение, че си взел тона по-високо или по-ниско. В даден случай, ако една малка искрица изскочи от огъня, няма прегрешение в това. Една вечер бях на Езерата, край огъня, с палто и често като турят дървата, като разбъркват огъня, изскачат искри. На другия ден забелязвам на палтото, паднала една малка искрица и направила дупчица. Казвам: с хубаво палто не ходи при огъня! Малко по-вехтичко. Понамокри го, да не е сухо, но влажно. Ще кажете: „Защо турят толкова огън, защо го бъркат“. Турят го, бъркат го, всичко ще стане.
Ние като идем някъде, трябва да се самоопределим, умни трябва да бъдем. Тази сутрин ще ви дам масло, но искам да направите една хубава баница. По 3 грама ще ви дам масло, хубаво, прясно масло, но искам по една хубава баница да направите. После ще ви дам по 3 грама брашънце, ще ви дам по 3 грама вода и от вас ще искам да направите баница. Казвате: „Как да я направим?“ Аз не мога да правя баница за вас. И аз правя баница, точа. Когато аз викам гости, аз им правя баница. Вие като викате гости, вие ще правите баница. Правилото е еднакво. В Любовта отношенията са еднакви и големите, и малките имат едни и същи отношения. В Божествения свят големите хора служат на малките. Онези, малките хора, са любещите. Като го видиш, отвориш сърцето си, да му направиш една малка услуга. Погледне те, но в погледа му, в лицето, има нещо приятно, готов си да направиш услуга. Някой като те погледне, не ти е приятно. Поне Едного може да обичате, нали? Има Един, Който е Път за всички, може да Го познаваме. Има Един, Който е Истина за всички, може да Го познаваме. Вече отношения имаме. И после има Един, Който е Любов за всички, може да Го познаваме. Често казваме: „Ще се явим пред съдовището Христово, пред съда Христов“. Съдът Христов тук става, на Земята. В Небето няма никаква съдба. Там не е място за съдилище. Съдбата е тук. Та казвам: за да турим ред и порядък в нашия ум, в нашата душа, в нашето сърце, необходимо е да имаме Един, Който е Път за всички. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Много мъчно е да се разбере в даден случай какво е Път. Пътят, това е първия потик. Тръгнеш, имаш някоя мисъл, която можеш да реализираш, някое чувство, което можеш да реализираш, някоя постъпка. Този, първият импулс, е Пътят. Ако вземеш правилен път, може да реализираш; ако не вземеш правилен път, усилието ще отиде напразно. Станеш сутринта с желание, вечерта се връщаш и казваш: „Нищо не съм придобил“. На другия ден пак станеш с желание и пак кажеш вечерта: „Нищо не съм придобил“. Целия ден се безпокоиш. Като станем сутрин, да хванем Път на Единия, Който е Път за всички. Туй, което е станало, е много малко. Да допуснем, че вие сте канени на една вечеря и хората не турили сол в яденето. Дали ти супа, да кажем, но безсолна, правиш въпрос. Вие ще я осолите. Те са оставили несолена супата, вие ще я осолите. Вие като излезете, ще кажете: „Дадоха ми една супа и тя беше безсолна“. Не говорете така, кажете: „Много хубава беше супата“. Ти ще туриш сол и няма да обвиняваш никого. Казваш: „Безсолна беше, после малко масло имаше“. Понеже, някои хора обичат много масло, някои малко обичат. На супата турили малко масло и ако е малко, ще вземеш масло, ще туриш повече. Имаш и масло, имаш и сол. Дали ти чай, ти ще туриш захарта, ако е малко захарта. Дават чая без захар, но захарта е до тебе. Ако турят захар вътре, ще кажеш: „Много захар туряте“. Казвам: Бог ни е дал нещата и трябва ние да турим по малко масълце, тъй както ние разбираме. То е най-хубавото. Вие постоянно се оплаквате от живота, че не върви животът. Малко Любов при тебе има, тури от Любовта. Малко справедливост има, тури справедливост повече, не трябва голяма справедливост. Лошо е човек да не бъде справедлив, но и много справедлив да бъде, не е хубаво. Представете си един войник, че едно от копчетата горе не е изчистено. Турят го под арест два часа да седи. Едно малко петно, неизчистено, забелязъл началникът и казва: „Как така да не бъде изчистено“. Иска всичките копчета хубави да бъдат, безупречни, като че са позлатени. Щом не е чисто, казват, че войникът е немърлив. Мойсеевият закон вижда, че вашите копчета не са изчистени. Мойсей обръща внимание на копчетата. За едно копче Мойсей ще те тури 2-3 часа, а някой път и 3 деня под арест. Как така копчетата да не са изчистени.
Вие ще превеждате, тия работи са иносказателни. Няма нещо по-хубаво в света, човек да превежда за себе си и да е доволен. Някой път аз свиря, свиря на себе си, но не съм доволен от свирнята. Има нещо в атмосферата, има нещо в лъка, в цигулката, не го зная, но има нещо, което не е хубаво. Оставям цигулката. Някой път като свиря, съм доволен, има нещо ново, което ми придава. Усещам, че моята температура се е повишила. Мислите ми, чувствата ми. Някой път се повишава мисълта ми, какво е това, и аз не го зная. После някой път влага има или сухота има. Ако в салона има един, който те мрази, ти не може да пееш, не може да дадеш концерт. Този, който те мрази, ще праща вълни, ще се затегне гърлото ти, не може да пееш. Някой оратор иска да говори, но някой в публиката е по-силен, изпраща своите снаряди и той не може да говори. Говори, и той казва: „Не е вярно, не е научно“. Това не е, онова не е. Ние не живеем по Бога, критика е това, нищо не значи това. Кое е живеене по Бога? Живеене по Бога е да станем слепи за погрешките на хората. Аз смятам, ще си изгубя времето, да поправям хората. Този е виноват или онзи е виноват. Каквото и да разправям на едно дърво, то ще си остане същото. Разправяш му, разправяш му, казва: „Ти нямаш работа“. Той ще те изслуша хубаво и като заминеш, ще ти каже някоя нецензурирана дума. Някой път нищо не ти казва, но ти вътре чувстваш. Слушаш добър певец. Като го слушаш, гласът му е мек, казваш: „Хубаво пее“. Казвам: като се приближат хората при нас, да чувстват, че нашата мисъл е права, не сега да я правим, но аз да се радвам на своята мисъл. Аз да се радвам, че мисълта ми е права и чувствата ми са прави, радвам се на трептенията, които излизат. Радвам се и когато мислите на хората са хубави. Няма по-хубаво нещо, когато всичките хора са носители на Великото и Божественото в света!
Сега на вас ви говоря за малките работи, понеже лесно можете да ги направите. Какво ви коства да турите препинателните знаци на мястото, да турите там, гдето трябва запетайка, точка и запетая, точка, удивителна, въпросителна. Един анекдот има, мисля във военното училище е било. Един от учениците, един юнкер, не знаел да пише на място препинателните знаци. Направил му забележка началникът и той втори път като писал работата си, най-отдолу написал – точка, запетайки, точка и запетая и след това написва: „Марш всички по местата!“ Подписал се отдолу. Казва: „Аз съм научен да заповядвам“. Можеш да им кажеш „марш“, но ти сам трябва да ги туриш на мястото. Може да заповядваш, колкото искаш, но тия са войници, които не се подчиняват на никакъв закон. Ако ги туриш на мястото, може да седи, не се помръдва. Като идеш ти, може да го смениш. Ние не трябва да кажем като този: „Марш! Да се поправи светът!“ Често казваме, да се поправи светът. Светът ние трябва да го поправим. Нашият свят е много добър, но аз трябва да го поправя, да коригирам всеки ден, вметнати неща има. В своите мисли трябва да внеса нещо ново, в своето сърце трябва внеса нещо ново и в своята душа има нещо ново, което трябва да внеса. В туй седи прогресът! Онова, което излиза от Бога, аз трябва всеки ден да го възприемам и да благодаря на Бога. Дадено ми е днес едно ново парче, една нова песен, трябва да го зауча. Като изпея, да съм доволен. Аз днес отлагам, утре отлагам, тази песен не е за учене, онази песен не е. Но пеене от пеене има разлика. Ако пееш и ти дадат един лев, какъв певец си.
Отива един доста виден певец в Америка, при един американец, да пее и той му дава един долар. Певецът поглежда, а онзи му казва: „Толкоз заслужаваш. Втори път като дойдеш, да пееш по-хубаво, повече ще ти дам. Днес толкоз оценявам – за един долар“. Втори път отиват дует да му пеят. Този американец обичал красивите моми. Този певец знаел, че има слабост, че обича красивия пол и води една красива певица с него. Пеят те и той веднага изважда 500 долара. Казва: „Единият долар е за тебе, 499 заради нея“. Сега аз ви превеждам този пример. Ако вие сами отивате да пеете, един долар ще ви дадат, а ако дойде Божествената Любов, 499 са заради нея. Казвам: повикайте Любовта и идете с нея. Като пее, казвам: „Доволен съм, но 499 са за нея, а единият е пак за тебе“. Всички ние ставаме ценни с Любовта. Не че сами ние не сме ценни, ценни сме, Бог ни е направил, но ценното в нас е, когато проявим Божията Любов. Няма нещо по-хубаво, по-велико в света, освен да бъдем изразители на Божията Любов! То е най-великото! Тогава ще разбереш единия път, ще разбереш живота, ще разбереш Истината, всичко ще разбереш. Бог е Онзи, Който ни е дал живота. Сега трябва да изявим Любовта си към Него. Щом изявим Любовта си към всеки човек, то е Любов към Бога. Бог се радва, когато заради Него, обичаме другите. Обичаш едно куче. Казваш: „Заради Тебе, Господи! Не ми е приятно, но заради Тебе“. Приятно е на Господа, когато обичаш заради Него. Правиш услуга на едно дърво, казваш: „Не ми е приятно, но заради Тебе, Господи“. Когато всички неща правим заради Бога, Нему е приятно! По човешки ви говоря. Това е великата Истина. Туй във всички отношения прави. Пееш, пей за Господа. Свириш в себе си, да имаш идеята в себе си, че за Господа го правиш. Обличаш се, правиш услуга някому, за Господа го правиш. Ако държим туй правило, има кого да обичаме. Трябва да има Един, Когото да обичаме. Тогава се образува онази права линия, допълват се. Бог чрез Своята Любов изпълва човека с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и човек става благоприятен на Бога. И ти като добър проводник на Любовта, радва се Бог на онова, което Той е създал.
Сега като музикант вижте кой тон не можете да вземете право. Някой път някой „до“ не може да вземе вярно. Не че не иска, но не може да го вземе. Някой „ре“ не може да вземе правилно. Някой „ми“ не може да вземе правилно. Някой „фа“, някой „сол“, някой „ла“, някой „си“ не може да вземе правилно. Не че не взема правилно, но един тон, за да се вземе правилно, тонът трябва [да] има нормална светлина и нормална сила трябва да има тонът. Отблизо и отдалече да не правиш пакост никому. Един ден, като експлозия, една бомба може да ескплоадира. Отдалече по-малко сътресения произвежда, а отблизо по-голямо. Един тон, като пееш, често може да произведе сътресения. Ти трябва да усещаш една приятност от трептенията на тона. Щом тия трептения те безпокоят, този тон не е верен. Ние се приготовляваме за един свят, гдето съществува абсолютна хармония. Тук трябва да се учим. Знаете ли, според мене, в какво седи старостта? Старостта винаги се образува от зелените плодове. Като не можеш да узрееш добре, стар ставаш. Ако един плод не е достатъчно сладък, той е стар. Ако един плод е сладък, показва, че семето, което е вътре, е узряло. Ако плодът не е сладък, и от семето нищо няма да излезе. Бъдещият наш живот се определя от нашите сладки мисли, от нашите сладки чувства и от нашите сладки постъпки. Вие защо остарявате? Вие остарявате, понеже стари гледате. Започнеш да мислиш какъв е бил дядо ти, цяло едно поколение. Какво ще ти предаде старият дядо и старата баба? Сега не можем да изправим погрешките на миналите поколения, тя е една работа само за Бога. Аз говоря за вас, вие можете да се коригирате. Ние коригираме малките погрешки, които никой не вижда. Онези, които виждат хората, законът ги коригира. Има погрешки, които законът не ги хваща. Има тайни прегрешения. Убил си някого на сън, на сън пак ще те съдят. Ти не си избавен от кармата. И в съня има карма. В действителния живот няма да те съдят, но в съня ще те осъдят. Има някои мисли, които спадат в сънната област. Много пъти човек на сън не е толкоз учитив. Вегетарианец си, 28 години не си ял, обаче през вечерта опекли кокошка и ти ядеш. Станеш сутринта, плюеш, плюеш, ял си на сън – значи не си вегетарианец. При добрите условия ние сме много добри, никой не те предизвиква. Щом те предизвикат, веднага кипнеш, усещаш неприятност. Там те поставили на хлъзгава почва и трябва да бъдеш много умен. Не сме виновати, че сме направили погрешката. Но сме виновати, че не сме били умни. Турили сме се на хлъзгава почва, гдето няма никъде да се хванеш. Като дойдеш там, ще слезеш тъй, както не искаш.
Сега кажете ми три думи, които вие обичате. Най-обичните ви думи. Една дума, която вас в живота ви е приятна, която ви помага. На мен ми е приятна дума, която ми помага, която ме обича. Като проговори, тя ме обича, тя се усмихне насреща ми, тя ме обича. Понякой път кажа една дума и виждам колко ме обича. Някои хич не искат да знаят. Някой път кажеш думата 3-4 пъти, но заети са някъде, всеки си има нещо. Коя е вашата любовна дума? Ако обичате, ще я кажете. Станете сутрин и казвате: „Да имам една топла пита!“ Или ставате сутрин, казвате: „Да имам една чаша хубава вода!“ Топла пита. Как бихте казали музикално? Понеже ние обичаме тази топла пита, как ще я посрещнем? Много мъчно е. Много трудна задача е. Често вие [пеете] песента: „Аз мога да любя“. Кого? Който има топла пита. Добър човек става, щом има топла пита. Някой дойде, каже ти някоя хубава дума, нахрани те, тогава ти си добър, веднага. Ако Бог всяка сутрин ни носи и ни изпраща нещо хубаво, изпраща ни Своите благословения, че всяка сутрин Той ни изпраща по нещо. По отношение на Божествения свят, всяка сутрин имаме нещо, което можем да направим – Добро. Можем да бъдем добри и като възприемаме Божиите блага. От нас се иска добри да бъдем, от нас се иска добре да възприемем Божиите блага. Всеки, както схваща в себе си, да възприеме Божественото благо, да бъде искрен спрямо себе си. Той, като е искрен спрямо себе си, ще бъде искрен и спрямо другите хора. После имаме: „Аз мога да обичам, силен да стана“. Обичта показва, че ти си се наял и силата иде. Любовта е външен процес. Обичта е процес, който възприемаш. Тази сила щом дойде в тебе, ти трябва да проявиш сила вътре в себе си. Благата, които Бог ни е дал, трябва да ги проявим. Певецът трябва да пее. Добрият човек трябва да прояви своята Доброта. Справедливият човек – своята справедливост. Всички трябва да проявят онова, което имат.
Сега се бият хората. Изпратете своето пожелание, да се спре войната. Дали ще се спре, или не, то е друг въпрос. Ти като част, изпрати една хубава мисъл и пожелай да се спре. Ако всичките хора пожелаят, ако целият християнски свят пожелае да се свърши войната, тя ще се свърши. Ако всичките желаят, веднага ще се свърши войната.
Да изпеем „Аз мога да любя“. (Изпяхме песента). Щом можем да любим, щом можем да обичаме, щом сме слуги на Бога, какво ни липсва още? Казваме: „Аз мога да любя, добър да стана. Аз мога да обичам, силен да стана. Любовта и обичта ще ни направят на Бога слуги да станем“. Щом имаме Любовта, щом имаме обичта, щом имаме слугуването на Бога, какво ни остава още? Музикантите имат камертон. Аз често като нямам камертон, удрям двата пръста, показалецът и средният пръст, и давам тон. Знаеш колко е мъчно да чуеш тона на двата си пръста. Защо средният пръст е много взискателен? В него е Сатурновият принцип. Показалецът е Юпитерианец. Събрали се две Божества. Единият Юпитер, другият Сатурн. Средният пръст показва какъв е бил едно време Сатурн. Значи, всяка една благородна и справедлива мисъл е един камертон. Справедливостта и човешкото достойнство са камертони. Справедлив и благороден трябва да бъде човек. Когато направиш една погрешка, удари двата пръста и ги тури на едното ухо. После удари двата пръста и ги тури на другото ухо. Аз по някой път забелязвам колко трябва да бъде внимателен човек. Една котка имам, която ме е турила на изпитание, не женска, мъжка котка е. Тя като дойде, беше дебеличка, сега започва да добива линия, седи цялата нощ до вратата ми. Щом като отворя вратата, влезе вътре и седне до собата. Някой път я оставя до стаята, тя вземе от хубавите работи. Като се върна, гледа ме, казва: „Как ще се оправи работата, направих погрешка, какво наказание ще ми дадеш“. Някой път имам желание да я ритна с краката си, хващам я за врата, както майка ѝ я хващала и я изпъдя. Чета в погледа му: „Ти не трябваше да ме оставяш, ти трябваше да ме видиш още като дойдох, трябваше да ми дадеш, а ти ме остави аз да избирам. Аз си избрах, пък тебе ти е неприятно“. Тази сутрин излизам, братът ме чака на стълбата. Той излиза пред нас, пред брата и пред мене и влиза вътре в салона. Аз като излизам и той върви пред мене. Казвам: „Той е адютант“. Някой път може да го ритна, няма никакъв закон. Някой път като го ритна, нещо ми казва дълбоко в мене: „Не го ритай!“ – Нещо ми казва: „Ритни го, искам той да знае, че не трябва да се бута“. Като влезе в стаята ми, има изобилно неща. Казвам: в нас има един неуреден свят, гдето се правят погрешки. Този свят ни измъчва. Този свят е, който Божествената Любов организира. Много мъчно се организира. Само когато Божествената Любов влезе в нас, тя ще започне да ни организира. Тя ще повика на помощ Мъдростта, ще повика на помощ и Истината и всичките Добродетели и ще започне да работи. Трябва да имаме търпение. Един ден Любовта ще създаде от нас нещо хубаво. Човек, който е под влияние на Божията Любов, всичко онова, което е определено, ще дойде. Има велики блага, които са определени за всяка човешка душа. Ние само да чакаме. Не трябва сега да блокираме нашите права, да спрем Божиите блага. Да бъдем всякога отворени, да може Божественият Дух да работи върху нас и да организира. Погрешки ще има, не трябва да обръщаме внимание на тях.
(Учителя прочете от „Светът на Великите души“: „Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието. Радостта е човешка, а веселието е Божествено. Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината. Ако искаш да не скърбиш, всякога бъди доволен, без да има защо“.
Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил
21-та лекция от Учителя, държана на 10.II.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
Общ Окултен Клас
10.02.1943 05:00 Сряда,
София
|
Начало
