Отче наш
Красив е животът
На всинца ви трябва разположение. Най-първо трябва да имате едно състояние на разположение. Правилно да възприемате нещата. Ако човек не възприема правилно звуковете, или ако не възприема правилно светлината, предметите няма да бъдат ясни. Човек трябва да се избави от миналите впечатления. Мнозина от вас живеете с идеи от преди хиляди години, със стари идеи и разположения. Някой от вас, който е на 45 години, 50, 60 години, като бил дете, има ли същото разположение, като стане на 45 години. Той има идеята, че е остарял, че много знае, че много е претеглил. Какво знае? Казва: „Аз зная много работи, много откровения“. Какви откровения? Сега не е въпрос за обезсърчение. Някой казва: „Аз дигам голям товар от 50-100 кила“. Що е сто кила? Много машини дигат 5-10 хиляди кила; има машини, които дигат 100 хиляди кила. Машина, която дига 100 хиляди кила, не е по-умна от човека. Зад тази машина седи нещо разумно. Казвам: забравете вашето състояние. Вие седите някой път и правите топла дреха. Хубаво е човек да има хубава дреха, хубаво е човек да има хубави обуща, но да знае, че дрехите са дрехи. Тези дрехи са хубави само когато задържат топлината, да го пазят от неблагоприятните условия. Седиш някой път, начумерил си се, свил си веждите. Защо свиваш вежди. Казва: „Неразположен съм“. Къде седи твоето неразположение? На кое място седи твоето неразположение? Запример някоя въшка те безпокои, знаеш на кое място е и започваш да се чешеш. Вземеш гребена, прекараш го на туй място, за да я хванеш. Туй, което те безпокои, го изкарваш навън. Нещо те безпокои. На кое място е? В сърцето. В кое сърце? Не е в туй сърце, друго сърце има, в умът ти е някъде. Но къде е умът? Не само вие, но и учените хора не знаят къде им е умът. Много учени хора, професори, може да ги попитате де му е съвестта, на кое място – не знае. Че има справедливост, съвест, но на кое място – не знае. Някой може да е доктор, но не знае колко може да пее, не го бива, не е даровит. Някой може да естественик, някой може да е философ, тия две науки в две различни области на човешкия мозък се намират. С естествените науки се занимава долната част на челото, а с философия се занимава горната част на челото. Някой ги смесва. Като е учен човек, казват: „Философ е“. Какъв трябва да бъде животът. Запример каква трябва да бъде водата? Не трябва да бъде варовита. Твърдата вода оставя известни утайки. Въздухът трябва да бъде чист, не трябва да има примесване на въглена киселина, която отравя човека.
След като приемете въздуха, защо бързате да го изхвърлите навън. Най-първо, това не е прилично. Един гост дошъл, имайте търпението да го издържите 10-15 секунди, половин минута. А вие след 2-3 секунди казвате: „Хайде да си вървиш“. Този гост, като излезе от тебе, има лошо мнение за тебе. Още не си оставил благословението, не ти казал какво носи, ти искаш да го изпъдиш, да дойде друг. И него, като го вкараш, пак го изпъждаш навън. Ха навън, ха навътре, ха навън, ха навътре, ставаме смешни. Какво сте направили? Кажете ми. Този човек, който така диша, е много нервен, нетърпелив е, никаква работа не може да свърши, учен човек не може да бъде, певец не може да бъде. Човек, за да бъде певец, трябва дълбоко да диша. Онзи човек, който иска да мисли, трябва дълбоко да диша. Искате да знаете колко търпение имате, поемете въздуха и извадете часовника си. Ако можеш да задържиш въздуха 10 секунди, 10 секунди е търпението ти. Ако 15 минути го задържиш, 15 минути е търпението ти. Искам сега от вас поне една минута да задържите въздуха. Не постоянно. Някой път те е страх, като че ще припаднеш. Няма да припаднеш, то са заблуждения. Човек, който изпъжда въздуха много скоро, малка е Любовта му. Сега аз виждам, че Любовта на някои е 10 секунди, на някои е 15, на някои 20, 25, 30, 35, 40, 45, 55, 60. Всички, които сте тук, сте от тази категория. Някой има и по-долу от десет. Придобива се тази Любов. Възприел си въздуха хубаво. Въздухът е нещо разумно. Щом като влезе въздухът в тебе, има един разумен акт, на който вие не обръщате внимание. От разположението, което имате в дробовете си, зависи вашето разположение на вашите мисли. Тази соба, която е запалена, не че е разумна, но тази топлина дава на всички разположение. Ако не беше запалена собата тук, щяхте да бъдете по-свити. Като е топъл салонът, разположен си. Разумното във въздуха, което той носи, прави ни разположени. Приемаш въздуха, радвай се. Като го приемеш вътре, помисли малко заради него.
Сега често вие мислите за Любовта. Някои казват, че висок идеал имате за Любовта. В какво седи земната Любов? Младата мома – малкото дете. Като погледне майка си, от първата година образът на майката седи в него. Като погледне майка си, усмихне се. Тази майка го вземе, погали го, туря го на гърдите си, на едната страна, на другата страна, погали го, потупа го, измие го. Има вече една майка, която прави с това дете нещо. Да кажем, някой ви обича. В какво седи тази Любов конкретно? Той трябва да има една отлична, красива мисъл или хубави чувства, или добри постъпки. В какво седи едно Любовно чувство? Чувството предава една специфична топлина, която ти е приятна. И тази топлина е, която носи живот. Една хубава мисъл предава една особена светлина. Мисълта носи светлина. Една постъпка носи сила. Следователно човек, който е силен в Любовта, предава сила. Човек, който е силен в Любовта, в чувствата, предава топлина. Човек, който е силен в своята мисъл, предава ти светлина. Следователно, [ако] ние не можем чрез Любовта си да предадем светлина правилно, ако ние не можем чрез Любовта да предадем топлина правилно и ако не можем да предадем сила правилно, значи отношенията ни не са верни. Както в музиката не можеш да предадеш вярно един тон. Защото в света, в който влизаме, трябва да вземеш „до“. Но „до“ е вече пътят, по който може да се освободиш от всички ограничения. Що е „до“? „До“ е тон, който освобождава човека от ограничения, той скъсва връзките. Ще скъса тия връзки на половин и ще те освободи. Щом се тури едно семенце, него Слънцето освобождава. Част от туй семенце излиза нагоре, наполовина е свободно и започва това семенце да работи. Казвам: ако ние не можем от лошите условия да излезем и да възприемем светлината, като житното зърно да започнем да работим, нямаме отношение към Божията Любов. Сега някои от вас мислят, че са добри. Аз може да мисля, че пея добре. Облачно е времето. Ако запея и се изясни небето, пея хубаво. Щом пея и не се изяснява небето, не съм още певец. Сега да ви приведа друг пример. Ти сутрин палиш огън, ако има силно духане, след 3-4 духания огънят се запали. Огънят не се пали така. Казва: „Може“. Тогава като палите духовен огън, този огън ще видиш, че се пали. Ако една мисъл не може да измени нашето състояние, ако едно чувство не може да измени нашето състояние или ако една постъпка е тъй слаба, че не може да измени нашето състояние, тия мисли, чувства и постъпки са слаби.
Представете си сега, че ученикът седи в класа и мисли, че учителят не е разположен спрямо него. Много ученици има, които се оплакват от учителите си. Защо учителят е неразположен спрямо него? Не учи. Той няма Любов към предмета, който учителят преподава и вследствие на това учителят е неразположен. Аз съм правил наблюдения и няма изключения. Когато ученикът обича предмета, учителят винаги го обича. Щом не обичаш предмета, учителят те познава и като те погледне, не му е приятно. Вие искате в света да ви обичат, без да обичате онзи предмет. Ще обичаш предмета. Един музикант учител не може да обича едного, който не може да пее. Той не може да пее, защото не обича музиката. Казва: „Аз не мога да пея, и без музика може“. Без музика не може да влезеш в Царството Божие. Може да прекараш живота си, но ако идеш в онзи свят, без музика няма да те приемат. Ако мислиш, че без музика може да влезеш в Царството Божие, ти се лъжеш. До вратата може да идеш, да хлопаш там, но без музика не може да влезеш. Казва: „Добър съм“. Ти добър не може да бъдеш без музика. Христос, когато излезе на вечерята, изпяха една песен. Аз не говоря за закони, които не може да престъпим. Закони, които Бог е поставил. Аз ги наричам тия закони правила на Любовта. Ако искаш да се сприятелиш с някого, ще пееш. Ако искаш да се сприятелиш с някого, ще мислиш. С хората на светлината да се сприятелиш, трябва да мислиш. С хората на добрите чувства да се сприятелиш, трябва да имаш благородство; а с хората на постъпките да се сприятелиш, трябва да имаш сила. Добрите постъпки наричам сила. Добрите чувства произтичат от Любовта. Добрите мисли произтичат от Мъдростта. Постъпките на човека са свързани с Истината. Ако ти не постъпваш добре, с Истината нямаш връзка. Ако чувствата ти не са добри, връзките ти с Любовта не са правилни. Ако мислите ти не са добри – с Мъдростта не са правилни. С тия три свята най-първо трябва да има отношения. Тогава трябва да свържете постъпките с вашата стомашна система. Макар за стомаха да се казва, че е търбух, тъй го наричат, но човек трябва да яде хубаво. Човек, който хубаво похапва, хубаво пие – постъпва хубаво; човек, който не похапва хубаво и постъпките не са хубави. Не говоря за лакомия. Като седнеш да ядеш, да имаш разположение. Щом бързо ядеш, дишането ти е слабо. Ще ядеш полекичка, не бързо. Ако яденето е много бавно и то е болезнено състояние. Най-първо устните ви трябва да почервенеят. Ако не са ви червени устните, мажете ги с червено. Ще имате песен за червените уста, ще имате песен за червените очи, песен за хубавите уши, песен за красивия нос, песен за красивите ръце, песен за красивите крака, песен за талията, песен за раменете. Няма по-хубаво нещо, ако имате правилни отношения. В Любовта има един род трептения, те са най-красивите. Всичките сладчини, които имате, не може да се сравнят с един усет в чувството на човека. Където и да бъде, навсякъде ти е приятно. Една особена топлина, едно особено чувстване, което носи животът. Тогава всичките мъчнотии може да се разрешат. Изгубиш тая топлина, изгубиш това чувство, животът ти става тежък. Много хора търсят Господа. Мнозина са ми говорили, казват: „Търся Господа“. Той търси Господа, обича Господа. Казвам: от памти века Господ е обичал и ти трябва да Го обичаш. Той търси Господа, да го обича. Господ със светлината го обича, с въздуха го обича, с водата го обича, с хляба го обича. Той няма отношение към Господа. Той търси Господа извън светлината, търси Господа извън въздуха, търси Господа извън хляба. Гледа майка си и казва: „Няма Господ“. Гледа баща си – „Няма Го Господа“. Приятелите си гледа – „Няма Господ“. Той търси Господа извън баща си, извън майка си, извън братята и сестрите си. Такъв Господ няма. Като те погледне майка ти и ти каже: „Мойто пиленце“ – то е Господ, който го казва. После се скрие Господ, остава майка ти. Та казвам: във всяка усмивка търсете Господа. Но и котката се усмихва на мишката, като се усмихне, загали се. Тя казва на мишката: „Влез в моя апартамент, дрехи ще ти дам, автомобил, угощение, най-хубаво ядене“. Мишката казва: „Какво ли чудо ще бъде?“ Като влезе вътре в туй мъчилище, в стомаха на котката, казва: „Колко съм се излъгала“. На мишките опашките им треперят от котешката Любов. Виждали ли сте мишка, която казва: „Запознах се с онова котешко лицемерие“. Тя трепери, котката казва: „Не бой се, легни на гърба – и тя я взема. – Не бой се, много страхливи сте вие мишките. Ние котките вече се изменихме, не сме като едно време. Сега има култура в нас“. – „Тъй ли?“ Горката мишка трепери. Докато трепери, котката само я глади, глади, доста умна е котката. Тя иска мишката да се успокои, да не се образува отрова в стомаха ѝ. Като се поразположи мишката, котката бързо я изяда. Лакома е тя. Всичките котки измират от козината на мишките. Не възприемай една лоша мисъл в ума си! Ти си изял мишката с козината. Най-първо трябва да се освободим. Едно чувство работи, докато имаш разположение. Не си разположен, мисли, че в света има добри хора. В даден момент мислете най-хубавото. Ти си се наежил сега. Мислете хубаво. Някои искат да пожертват от себе си нещо, да избавят някого. Някоя къща се запалила, горят хората, други хора влизат вътре, излизат, помагат. В дадения случай ти си неразположен. Хората правят хиляди добрини, а ти казваш, че няма Добро в света. Че как няма Добро. В дадения случай хиляди се правят и ти отказваш това Добро. В дадения случай хиляди хора има, които жертват живота си за Любовта, а ти казваш, че няма Любов в света.
После всички слушат, всички имат желание, искате да поправите Изгрева. Изгревът е поправен, вие не сте поправени. Всеки, който иска да поправя Изгрева, прилича на онзи, който отива в училището, за да поправя училището, ще даде тон на професора. Дошъл тук някой, да поправя Изгрева. Вие нямате понятие. Не поправяйте Изгрева. Той е университетът, професорът си знае работата. Вие ще учите там. След като свършите университета, ще излезете навън и тогава ще видите някои погрешки. Оставете се от този мерак – да поправяте Изгрева. Това не е право. Изгревът е място, гдето се учим. Че нас Господ ни е събрал. „Ние не сме добри хора“ – така да казвате, не е право. В даден случай може да не сме добри, но в друг случай ние сме добри. Някой път сме неразположени, но някой път сме разположени. Докато сме добри, направим една погрешка и веднага я поправяме. Например наместо точка и запетая в писането може да сме турили само запетая. Не е това голяма грешка. Запетайка значи най-малко да се спреш, точка и запетайка значи повече да се спрем, а като турим точка, още повече да се спрем. При запетайката е най-малко спирането, при точката и запетая е повече. При двуеточието – там ще изброяваш, освен че ще спреш, но ще изброяваш предметите, ще ги нареждаш. Ти туриш въпросителна. Какво значи въпросителна? Или удивителна туриш. Някои казват: „Навреме“. Навреме или без време – при удивителната ние се удивляваме. Когато говоря, пак има удивление. Човек, като говори, направи известни изражения с ръцете, учудва се. Сега ти се удивляваш. Как ще го представиш? Как ще представите запетаята? „Моля, – спира се – кажи ми“. В музиката има тактове плавни и тактове бързи.
Казвате: „Бъди милостив“. Какъв е образът на милостта? Казва: „Бъди строг, сериозен бъди“. Как се показва сериозността? „Бъди весел, бъди съвестен“. Какво е съвестта? Да си съвестен, значи в постъпките си да не ощетиш никого. Ако ти си бакалин, да не подядеш нито един грам, като продаваш една стока. Ще туриш един грам повече, то е съвест. Ще кажеш: „Един грам от мене да замине“. Един човек, който може да даде един грам, може да даде 10, 15, 1000 грама. Може да даде и един грам, зависи. Колкото повече от тебе заминава, толкова по-добър ставаш. Ти като продаваш захарта, туриш един грам повече. Бог ще накара един човек да те обича повече. Докато не си турил грама, само един те обича. Жената ти вкъщи те обича. Като туриш един грам повече, ще дойде още един да те обича. Като туриш три грама, ще дойде други да те обича. Ти увеличаваш отвън да даваш, Бог увеличава Любовта; ти намаляваш грамовете, Бог намалява Любовта. Казвам: давайте и ще ви се даде. Онова, което Бог дава, е реално. Няма по-хубаво нещо – да ви обичат хората. Няма по-хубаво нещо – да има някой да мисли хубаво заради тебе. Няма по-хубаво нещо – обходата на хората да е добра към тебе. Някой човек, като те види, отвори ти път. Гледал съм много видни хора, като минава някое дете, даде му път, погали това дете. По-хубаво да го погали, отколкото да му удари някоя плесница. Какво[то] правите, ще го правите от Любов към Бога, понеже Той постъпва много справедливо. В света няма друг да постъпва тъй добре, както Господ постъпва. В света няма друг да постъпва, тъй както ангелите постъпват. В света няма друг да постъпва тъй, както светиите постъпват. Ти имаш хубаво разположение, хубави мисли, то се дължи на един светия, който е минал. Той вижда – занимаваш се с дребни работи, поусмихне се и каже: „Дете е“. Без да виждаш, той те погали и веднага се усещаш радостен. Светията вижда добрата страна. Пишеш писмо, има хубаво съдържание писмото, но не си го написал красиво. Казва: „Не е написано хубаво писмото. Няма нищо, но съдържанието на писмото е хубаво“. Външната форма не е хубаво написана. След като напишете едно лице на хартията, лицето не е виновато. Ще започнете да го хукате. Но вие го направихте нехубаво, вие сте виновни. Вие искате да кажете, че Природата го е направила нехубаво. Ще кажете: „Причината е в мене“. Кажи: „Ти си много добър, всичките твои погрешки се дължат на мене“. Вие ще кажете, че образът, който сте направили, е виновен. Ето тук вие сте писали теми: „Как се е сприятелила свинята с царевицата“. (Един брат прочете една тема.) Ти казваш: „Добър искам да стана“. Туряш ръката си на челото. Ти като си пипаш отпред на челото, не можеш да станеш добър. Като се пипваш отпред на челото, тебе ти трябва наблюдение. Ако ти искаш да станеш справедлив, справедливо да постъпваш, ти трябва да се пипнеш от двете страни на главата, горе. Там се намира справедливостта. Кажи: „Господи, научи ме да се науча да постъпвам справедливо“. Някой път си нервен, разфучал си се и като хукаш, мислиш, че ще направиш нещо. Ти се побутни с показалеца на върха на носа. Като се бутнеш, ти казваш: „Благородство ми трябва“. Сега като ви казвам това, вие не го навивайте на пръста. Като хванеш долната част на ухото си, показва се, искате да живеете. Ако искате да бъдете справедливи, хванете горната част на ухото си. Някой път искаш да бъдеш активен, хвани ухото си на средата. Има начини как човек да пипа ухото. Ако искаш да бъдеш здрав, твоите мисли и твоите чувства да бъдат здрави, пипни долната мека част на ухото. Долната част на ухото показва, че трябва да бъдеш пластичен. Горната част показва – устойчив трябва да бъдеш. Долу, по меката част можеш да правиш погрешки, колкото искаш. То е вода, която тече. Като дойдеш до горната част на ухото, колкото се може по-малко погрешки. В долната част на ухото, в меката част може да ги правиш по стотина, влачи водата, сама ги чисти. Горе на ухото законът е друг.
Ние сме в едно училище, в което е съзнанието на Бога. Не трябва да хвърляме петна. С нашето неразположение хвърляме едно петно. Не да се страхуваме от Любовта, но да не огорчаваме Божия Дух. Щом огорчиш един човек, ти огорчаваш Божия Дух. Може да покажем погрешките на един ученик. Запетаята не е турена на място или точката, или периодът не е свършен – тогава се произвежда дисхармония.
Я, Пеьо, изпей песента „Духай, ветре“. (Братът изпя песента.) „Духай, ветре, тихо духай, тихо духай, мило гледай. Тихо духай, листе развий. Лист развявай, цвят разтваряй, плод раздавай.“ Трябва да пазите ритъма и времето. Времето и ритъмът са две неща различни. (Учителя изпя „Духай, ветре“, а после изпя следното: „Хайди ди ди да се иде, да се иде да се учи, Добро да получи“.) То е упражнение. Песента е миньорна във възходяща степен. Българските песни се отличават с тази миньорна възходяща степен. Има мажорни с възходяща степен и мажорни в низходяща степен. Тази е отворена българска песен, в която има бъдеще. Не е затворена. В думите духай, ветре гласните букви са отворени. Имате български песни – „Стоян мами си думаше“. В песента „Духай, ветре“ като започне да духа, вярата вземе участие.
Изпейте още веднъж упражнението „Божието Слънце грее днес“. (Изпяхме „Изгрей, изгрей ти, мое Слънце“.)
Използвайте сега всичките възможности, които имате. Не се обезсърчавайте. Вие мислите, че сега трябва да ви кредитират. Вие имате повече дадено, отколкото ви е възможно. Използвайте вашите дарби, които имате. Сутрин като станете, не пеете. Казвате: „И без пеене може“. То е едно инертно състояние, замръзнал е ледът. Ще размразиш леда. После ще превърнеш водата на пара – тия състояния: твърдо, течно и въздухообразно. Сега музикално казвате, че Божието Слънце е в друга гама. Божието Слънце грее над планината, горе. Духай, ветре, в долината. Какво ти коства да тръгнеш към планината. Миньорна е песента, миньорна във възходяща степен – качваш се на планината. Може от планината да слезеш, пак е миньорна. Слизаш долу да си плащаш данъците. Казваш: „Какво ще се прави?“ Слизаш долу да вземеш нещо. В тия възходящи песни трябва да имате един дух възходящ. Казвате: „От мене нищо няма да стане“. Имате един дух възходящ. Казвате: „От мене нищо няма да стане“. Бог ви е направил да станете нещо, а вие казвате, че нищо няма да стане. То не зависи от вас. От вас ще стане нещо, нищо повече. Като посеете една ябълчна семка в земята, тя ще изникне, иска-не иска. Хем хубава ябълка ще стане. Няма какво да се сравнява[те] един с друг, няма какво да приличате един на друг. Всеки да знае, че като него друг няма. Един е тук, един е в духовния свят, а един е в Божествения свят. Един Стефан Белев има тук на физическото поле, един има на духовния свят и един Стефан Белев – в Божествения свят. Онзи, в Божествения свят е безпогрешен. В духовния свят общения прави, а във физическия свят страданията си носи. Бог създаде да бъдеш едно цвете в полето. Щом Господ го е създал, ще мине някой цар, някоя царица, княгиня ще обърне внимание на цветето. Щом като обърне внимание на цветето, голяма радост е за него. Като го помирише, стопля се сърцето му. Човек е ангел при цветето. То чака да минеш покрай него, да го видиш. Ние сме цветя и някой ангел ще мине и ще помирише. Като изваждаш сокове от земята, ще дойдат ангелите в мушиците и ще те посетят. Стига да имаш сокове, ще дойдат ангелите. Като имаш сокове, ще дойдат. Хубавите мисли, добрите чувства и постъпки привличат напредналите същества.
Често вие говорите за Любовта, но като кажете Любов, вие разбирате да вземете. Любовта винаги подразбира даване. Има една Любов – като дадеш, няма да го оценят. В Любовта не мисли какво ще правят! Дай от себе си, ще се освободиш. В дадения случай майката има Любов към детето, тя го кърми. Ако тя не дойде, то ще страда. Без Любов какво ще стане. Дай, това дете приема. Ти дай, за да се освободиш. Ако не дадеш, ще страдаш. Ти не трябва да любиш? То не е това работа. Кой те люби? Майка ти те е родила, даде ти млякото – това е Любов. Казва: „Кой ти даде това право?“ – „Господ ми го даде“. В Любовта ти не вземаш нищо, даваш. Какво ще те осъждат. В обичта ти обработваш даденото. Това са два Божествени процеса безкористни. Който люби и който обича, това са Божествени неща. Ние се срамуваме от Любовта. Срамуваш се да вземеш от този, от онзи. Да вземеш, то не е Любов, но да даваш. Като минава Божественото през тебе, ще остави нещо в тебе. Който е носител на Любовта, той е щастлив човек. Аз се чудя на хората, говорят за Любовта, пък са нещастни. В моя ум това е невъзможно. Значи да имаш всичкото богатство и да гладуваш. Не зная къде е причината – в яденето ли или в самия човек. Сега можем да направим един опит, да турим един брат и да кажем: „Целунете го всички“. Всичките да минат и да го целунат. Кой как ще го целуне сега? Може да го целуне със светлина, може да го целуне с топлина, може да го целуне със сила. Вие както целувате това не е целувка. Като целунеш умрелия, той възкръсва. Целунеш някого, и той умре. С Любов като целунеш умрелия, и той ще възкръсне. Като целунеш с Любов, ти се радваш и този, когото целунеш, и той се радва. Не се ли радваме, това не е целувка. Светлината влезе в очите ти, целува те. Нас ни е приятно. Нещо влезе, целуне сърцето ти и целия ден ти си радостен и весел. Истината дойде и целия ден ти усещаш сила в себе си. Не те ли целуват, одремеш се. Казвам: ние живеем на целувките на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Галени деца сме. Да благодарим на Бога. Широка душа трябва да имаме.
Казвате: „Той не е добър човек“. Какъв е? Не е добър човек, значи не си е довършил работата. Защото частичката не в дадения случай показва противоречие. Доброто е на единия край на брега на реката. Не е добър, значи той седи от едната страна на реката, не е минал на другата. Щом мине реката, ще туриш запетая, добър е вече. Сега не е добър. Какво значи? Ще минеш моста, да свършиш Доброто. Щом не минаваш моста, не си свършил работата. Работата не е започната. Иди, започни работата! После трябва да имате пример. Вие някой път правите нещата много лесно. Не е така лесно. Всякога трябва да видиш как се правят работите. Добрите цигулари ходят да слушат някой майстор, отдалече го слушат как свири. Като го слуша, той ще има поука. От майстора той ще научи нещо, може да вземе, другояче не може да прогресира. Като чуе по-голям майстор, въодушевлява се.
Казвам сега: образци нас ни трябват. Някой път ние мислим, че някой път сме дошли до края, мислим, че нашата Любов е над всичко. Като влезете между сто души, 75 души ще те обичат, 25 души не могат да те обичат. Не можеш да ги накараш по никой начин да те обичат. Двадесет и пет – само Бог може да разтопи туй число, нито ангелите могат да го разтопят. Бог като дойде, Той го разтопява. Той е, Който примирява всички. Да се не безпокоим от 25-те. То е за наше Добро. Ти се радвай, че има 25 души, които не те обичат. Ако те обикнат, не зная какво би станало. Нека има 25 да не те обичат.
Сега тази песен „Божието Слънце“ – може да се дадат колко образа? Мога да я облека в червени дрехи, мога да я облека в портокалени, мога да я облека в зелени, жълти, сини, виолетови. Пък може да ѝ туря някоя – смесени меки цветове. Българските песни имат особено съчетание. Източното пеене има друг ритъм. Източните народи обичат кривите линии. Българинът е спретнат, не обича много кривини. Той иска в малко време много да свърши. Той седи, седи и като тръгне, иска много да свърши. Казва: „Като прехвърля този баир, ще свърша тази работа“. (Учителя пее „Хай ди ди ди“.) Сегашната, новата музика трябва да съдържа светлина, топлина и сила. Всичките песни, които имаме, те имат един ритъм нагоре. Гледам, германците са взели този ритъм. Сила има вече (показва с ръката си едно възходящо движение). От вас чакам ангели да станете. Всички сте кандидати за ангели. Сега ще мине[те] в степента на светиите, а после ангели ще станете – служители. За бъдеще хората ще питат: „Откъде дойдоха тия ангели?“ Ще кажат: „Тия ангели едно време седяха в такава стая, учеха се да пеят „Духай, ветре“. Те са пели „Духай, ветре“ и са станали ангели“. Онези хора нямат мисъл, че тия ангели са пели „Духай, ветре“. Какво има, какво е скрито в него? Бог е във вятъра. „Духай, ветре, тихо духай“. Казва Господ: „Духай, мисли и чувствай, тъй както знаеш“. Духай вече разбира да духа вятърът.
Казвам: като станете сутрин, попейте си. Препишете си песента. Като забравите, нищо не значи. Понеже я обикнахте, схванахте я. Често забравяме, понеже не обичаме. Щом обичаме, не забравяме. Като обичаш пеенето, не забравяш. Като не обичаш, забравяш.
Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил
Новата година ще посрещнем тук с картошки в 7,30 часа.
15-та лекция от Учителя, държана на 30.ХII.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.
Общ Окултен Клас
30.12.1942 05:00 Сряда,
София
|
Начало
