| Порталът към съзнателен живот |
Космичната любов
(Съборни Беседи,
28.06.1942 10:00 Неделя, Езерата)
Беинса Дуно |
|
Какво представя човешкият живот? – В едно отношение човешкият живот представя сбор от няколко живота, т. е. сбор от минали съществувания, добри или лоши. Тази е причината, дето човек носи в себе си сили, способности, желания, дарби – резултат на далечното минало. Едни от тях трябва да развива, а други да изправя.
Хората се раждат, растат, женят се, умират, без да знаят, защо става това. Някои мислят, че всичко, което става в живота им, е резултат на Божествения ред и порядък. Всъщност, малко са процесите, които се извършват по силата на Божествените закони. Например, женитбата е човешки процес. В човешкия порядък на нещата е да се жени човек. Като се оженят, хората развалят отношенията си. Когато нивата се ожъне, житото се туря в хамбара, а сламата – в плевнята. Повечето отива в плевнята, а по-малкото – в хамбара. В случая, плевнята символизира човешкото, а хамбарът – Божественото. И в Божествения свят се говори за женитба, но тя се различава коренно от тази на земята. Затова е казано в Писанието: „Който се сподоби с бъдещия живот, нито се жени, нито за мъж отива".
Коя е причината за разваляне на отношенията между хората? – Егоистичната любов. Те говорят за любов, за хармонични отношения, а мислят само за себе си, искат всички да ги обичат. Да обичаш някого, това значи, да го очистиш. Любовта се проявява в абсолютно чиста среда. В нечистата среда тя не се проявява. Дойдете ли до вътрешната любов, първото условие за проявата й е чистотата. Без чистота не можете да получите нито едно от благата на любовта. Всички познават външната любов, но вътрешната малцина я познават. Кой може да напише едно любовно писмо, да отправи един любовен поглед или да каже една сладка дума? Само чистият по сърце може да отправи любовен поглед. И само чистият може да възприеме един любовен поглед. Нечистият е сляп за любовния поглед и глух за любовната дума. Чистият не се страхува от нищо – той е смел и решителен.
Мнозина искат да знаят, какво нещо е любовта. Не бързайте, не можете изведнъж да я разберете. Посейте я в земята, както посявате житното зърно, и когато израсте, цъфне и даде плод, тогава ще разберете, какво представя тя. Изучавайте проявите на любовта съзнателно, спокойно, за да не изпадате в заблуждения. Някой ви обича, и вие се радвате на неговата любов. Тази любов не е негова, тя се дължи на някое възвишено същество, което го посещава периодически. Докато това същество е в него, той ви обича. Щом се отдалечи от него, и любовта му престава. Като не разбирате проявите на любовта, вие страдате, мъчите се, недоволни сте от него. Загубването на любовта е привидно. След известно време възвишеното същество отново ще го посети, и той пак ще прояви любовта си към вас. Затова никога не мислете, че любовта се прекъсва. Тя е непреривна, минава от един човек на друг, с цел, да даде на всеки нещо, всички да повдигне.
Радвайте се, когато любовта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичат. Някой съжалява, че го обичали, или че обичал. Когото и да сте обичали или който и да ви е обичал, не съжалявайте. Малко или много, любовта всякога дава нещо от себе си. Ако ви е обичал обикновен човек, и вие сте станали обикновен; ако ви е обичал някой човек, повдигнат в умствено отношение, вие сте станали талантлив; ако ви е обичал някой гений, и вие сте станали гениален. Понеже всички хора имат известни сили, дарби и способности, това показва, че някой ги е обичал. Любовта преобразява, както този, който обича, така и онзи, когото обичат. Любовта лекува всички болести. Тя не търпи слепи, глухи, неми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всичко изправя. Едно изисква любовта – пълно доверие. Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава.
Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". В познаването на Бога се крие разрешението на въпроса за безсмъртието. Познаването на нещата подразбира опитване. Когато опитате и познаете човека, обмяната между вас и него е правилна. Познаването на Бога подразбира познаване на великата космична любов. Щом Го познаваш, ти Го любиш, виждаш Неговото присъствие навсякъде и във всичко. Природата оживява за тебе, и ти ставаш едно с нея.
Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и арахангели – цялото небе. Той се радва, понеже е станал проводник на любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества. Голяма е светлината на любовта. Голям е огънят и топлината й. Каквито пречки срещне на пътя си, тя ги изгаря и разрушава. Който е ограден с огъня на любовта, нищо не може да се докосне до него. Той живее в пълна безопасност.
Радвайте се, когато окото на любовта бди върху вас. Няма същество, за което окото на любовта да не следи и да не мисли. Който иска да получи нещо повече от другите, той сам си създава нещастия. Всичко живее и се движи в любовта. Това, което наричаме Промисъл, не е нищо друго, освен зоркото око на любовта. Докато дойде до проявите на Великата любов, човек минава през различни форми, за да изучи и най-малките нейни прояви. Само така той ще придобие пълна и ясна представа за Цялото и за Неговите прояви в любовта.
Как ще проявите любовта си към бедния? – Като го нахраните. – Към невежия? – Като го учите. – Към болния? – Като му помогнете да оздравее. – Как ще проявят любовта си две възвишени същества, едно към друго? Те нямат нуждите на гладния, на невежия, на болния. Както се преливат водите една в друга, така се преливат душите на възвишените същества, които се любят. Водата от реките отива в моретата и океаните; част от океанската и морска вода се изпарява, отива във въздушното пространство, отдето пак слиза на земята, като вода, и отново се връща в океаните. Както между водите става едно кръгообръщане, така и между душите на възвишените същества става едно кръговратно преливане.
Любовта е сила, която се дава свободно, без насилие и принуда. Който я получава, трябва да я разбира и цени. Не може ли човек да оцени любовта, която му се дава, тя го напуща, без да загуби нещо. Тя веднага отива на друго място, дето я ценят, и там свършва полезна работа. За да разбере и оцени Великата любов, човек трябва да дойде до единството на живота, да схваща всички прояви като едно цяло, неразделно Начало. Тогава двама любещи ще обичат трети; тримата ще обичат четвърти; четиримата ще обичат пети и т. н.
Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново". Този стих се отнася до любовта. Когато влезе в човека, любовта постепенно замества старата, груба дреха с нова, направена от мека, фина материя. Каменното сърце се замества с плътско, което е отзивчиво към човешките страдания и мъчнотии. Когато се докосне до някой камък, любещият помага и на камъка, и на всеки, който влезе в контакт с него. Любовта оставя своите добри влияния навсякъде. Ако някой отчаян се допре до този камък, отчаянието му веднага изчезва. Той възприема нещо от любовта на онзи, който пръв се е докоснал до камъка.
Човечеството едва сега се отправя към космичната любов. Едва сега то влиза в реалния живот – в живота на Великата, космична любов.
8. Беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера на 28 юни, 10 ч. с., 1942 г.
Съборни Беседи
28.06.1942 10:00 Неделя,
Езерата
|
| |
Из том „Опорни точки на живота”, СБ
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 16.07.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.
|
посещения: 2594
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
