„Добрата молитва“
„Всичко в живота е постижимо“
Коя е най-малката добродетел според вас? Най-голямата и най-малката добродетел коя е? Като не знаете, не се силете да говорите. Да кажем кое е най-малкото число и кое е най-голямото число. По колко неща познавате най-малкото?
Често в живота хората употребяват думи без съдържание. Казват: „Мъчение.“ Мъчение нищо не значи. В природата ние създаваме мъчението, такива понятия на мъчението не съществуват. За пример, християните в богословието създадоха ада, както те мислеха. Всеки казва: „Има мъчение, мъчение.“ Като че християнството дойде в света да докаже на хората, че има мъчение. Не е смисъл, то са човешки изобретения. Мъчението всеки го създава в себе си. Щом кажеш най-малката лъжа в света, бялата лъжа, ти си създал ада, най-малкия огън си създал и от ден на ден като лъжеш, огънят се увеличава, докато дойдат черните лъжи – огън с милиони градуси. Мъчение е да се разбере истината, понеже ние всякога я отнасяме до сегашния живот. Мислим, че този живот, който сега имаме, е най-важният. Той е най-важен в какво отношение?
Този живот, който сега имаме, той се дължи на миналия строеж, мислите, чувствата са последствие на миналото. Сега го използуваме. Сегашните идеи ще бъдат за бъдеще. Сегашното, което вярваме за любовта, което говорим, ще бъде за бъдеще. Ние още не сме проявили сегашна любов; ние проявяваме все старата любов.
Ти като възлюбиш някого, искаш да туриш юлар, да му заповядваш, да те слуша. Майката ще вземе детето, ще го гали, няма да обръща внимание, ако то плаче, ще го тури в коритото, ще го обръща. Мислите ли, че това е настоящият живот? Птиците са имали друг култ. Като дойде майката, децата трябва да зеят, да тури храна в устата им. Но то са все неща на миналото. Двама души се скарали. То е от миналото, не е настоящето. Казва: „Скарали се.“ Тази кавга беше приготвена преди хиляди години. Сега казвате: „Ние живеем настоящето.“ Вие плащате не настоящите дългове, но на миналото. Няма по-глупаво нещо в света от измислянето на полиците. То са най-глупавите работи. Продаваш времето за бъдеще. Вземаш пари за бъдеще, за 20 години да изплащаш. Продаваш времето. 20 години продаваш за пари. Че то не съществува. Казва: „Аз за бъдеще ще платя.“ Я плати, я не. Кой е платил досега, кажете ми? Щом се каже нещо, казва: „Ще имам предвид.“ Твоята личност я няма, ти като човек не съществуваш, ти съществуваш както преди хиляда години. Сега какъвто си, ти не се проявяваш. Някой казва: „Аз каквото ти казвам, ще ме слушаш.“ Какво ще каже?
(фиг. 36.1) Защо имате нужда да събирате две единици? Може ли да ги съберете? Едно житно зърно и друго житно зърно може ли да ги съберете? Имате едно зърно и друго зърно – две зърна, но тия зърна са част на един клас. Един клас има 30, 60, 100 зърна. Тогава ти казваш: „Едно зърно“.
Сега питате какво има на оня свят. Всичките хора на Земята имат понятие както са живели преди 2000 години. Хората нямат понятие за Бог, за Любовта. За Бога имат човешки понятия. Господа го турили като някой човек. Оня свят го представят като този, малко по-добър. Човек и ръце, и крака има, навярно и деца и жена ще има. Какъв може да бъде този свят? В оня свят като не се развъждат, отде ще дойдат хората? Като умират хората тук, в оня свят се раждат. Който има отношение тук, в оня свят отива и според теорията, който иде в този свят, не иде от оня свят, но иде от долния свят, неорганизирания свят. Но да оставим това.
Както са родени хората, делят се, кой е прав. Вземете християнството: има православни, евангелисти. Каква е съществената разлика? Бог е един, Христос е един. В какво е различието? По какво са се разделили? И едни считат, че ще идат в рая, другите няма да влязат. Евангелистите мислят, ако ти не четеш Евангелието, както те го четат, няма да влезеш. Хубаво е, не е нещо лошо. Сега вие, които ме слушате, казвате: „Новото.“ Кое е новото? Те са стари работи, които изучавате с нова боя.
(фиг. 36.2) Може ли да извадите едно от едно? Ти може ли да извадиш сърцето на човека? Казва: „Да извадя.“ Ако извадиш сърцето от организма, човек ще умре. Ако извадиш неговия мозък, ще умре. Ако ти туриш друг мозък вътре, ще умориш човека. В природата не може нито да събираш, нито да изваждаш. Ние събираме. Даже са изтълкували, казват: „Да събираш богатства за оня свят.“ Но съвсем материално са разбрали.
Казвам: Като имаме новото учение, все се различава малко температурата. Ако имаме един термометър много чувствителен, за пример, един православен, един католик и един протестантин, различава се температурата. Ако имам един термометър, когато човек мисли право ако премеря, температурата ще показва едно. Ако мисълта е крива, ще показва друго. Ако сърцето е нормално, температурата ще показва едно; ако е анормално, ще показва друго. Ако мисли право, ако чувствува право, силата ще бъде друга. Сила има температурата, тя се различава. Не само това. Учените хора отиват много далече. Как бихте си представили 2 билиона градуса температура? 2 билиона [градуса] температура ако имахте на Земята, туй цялото пространство, от Земята до Слънцето, ще се стопи всичко, каквото има в него. Тези неща са отвлечени, нямат приложение. Казвате: „Те са празни работи.“ Ти ядеш, но туй желание да ядеш е старо желание. Ти като ядеш, искаш или да станеш по-умен, или като ядеш, искаш да станеш по-добър, или като ядеш, искаш да станеш по-силен. Умен да станеш защо искаш? Ако си проповедник, трябва да бъдеш малко по-умен, да те слушат хората. Ако си пехливанин, трябва да бъдеш по-силен. Защо ти е силата? Искаш да се бориш – трябва да си по-силен. След като се бориш, гътнеш 20–30 души, прочуеш се в света. Какво си добил като пехливанин? Нашият Дан Колов ходеше да се бори, подигна се човекът.
После, вземете в християнството думата жертва. Какво означава думата жертва? Да даваш. Човек да се учи да жертвува от себе си съвсем друг смисъл има. Каква жертва има аз да давам царевица. Какво съм пожертвувал? Царевицата се жертвува. Или дам хляб. Хлябът се жертвува. Или пари давам. Казваме: „Жертвуваме себе си.“ Постоянното жертвуване показва служене, човек, който служи. Чрез жертвата се учим на служене. Ако човек не се учи да служи, живот без слугуване е безсмислен. Сегашният живот е станал така лош, понеже всичките хора са господари. Най-малката буболечица като хванеш, мисли, че е голяма. Аз съм бутнал паяк, той се наежи на 6-те крака, казва: „Знаеш ли аз какво мога да направя? Не ме бутай, аз съм опасен. Ако бутнеш още веднъж, като скоча, нищо няма да остане от тебе.“ – „Ти мене познаваш ли ме?“ – „Познавам те.“ – „Ти си много дребнав, аз съм по-голям.“ Рекох: „Виждаш ли ме?“ – „Не ме интересуваш, ти си толкоз дребен, не можеш да ме интересуваш. Аз съм голям паяк.“ Питам: Туй разсъждение на паяка вярно ли е? Той каквото говори, вярно ли е? Аз мога да направя всичко, а той не може. Той в моето присъствие се чувствува така силен. Аз съм му предал своята мисъл, той се наежил по причина на мене.
Вие сега често играете същата роля. Като се приближи някой велик човек до вас, вие се наежите като паяка, казвате: „Знаете какво може да направя?“ Тази идея не е ваша. Тя е на онзи велик човек. В света, понеже сме се приближили до Бога, вземаме Неговата мисъл, казваме: „Бог е вътре в мене.“ Какво значи Бог е вътре в тебе? Идеята за Бога каква е? Бог най-първо се е открил на най-малките същества, грижил се за тях, доставил нужните условия, да се развиват. Бог на нас не се открил в Своето величие.
Та, казвам: По този начин като мислите, всички се страхувате. Някои от вас мислите, че сте остарели. Два начина има за остаряване. Сега ще ви говоря теоретически факти. Вие сте дошли на групи от души. Дошли сте отнякъде 100, 200, 300 000 или 50 000 души. Тия души са на разни степени. Едни са като деца, други са като юноши, трети са възрастни, женени с деца, семейства; някои от тях са [на] 120 години. В тази група души едни идат, други си отиват, у тях има всичките фази, като започнете от най-малката до най-голямата степен. Вие по някой път чувствувате, че сте млади, понеже сте свързани с младите души на вашата група. Някой път сте свързани с 10-годишни деца. После чувствувате, че сте [възрастни] – свързани сте с възрастните души на вашата група. Най-после чувствувате, че сте стари – свързани сте със старите души на вашата група. Но това идеята на цялата група, че сте остарели.
Под думата стар разбирам човек, който се е проявил и се готви да се върне в своето отечество, отдето дошъл. Младите са онези, които са дошли от странство. Старите са, които се готвят да идат в странство. То е идеята за стария. Вашата идея, че старият е отслабнал, че няма сили, че мозъкът не работи. Нашият мозък сега показва сегашния строеж на света, който се строи. Сърцето, за което се говори, показва миналия строеж преди милиони години; какво се е строил светът, какво е било състоянието на света. От такава материя е направено сърцето. Сърцето направо е свързано със Слънцето. Мозъкът е свързан с Месечината. Мозъкът е твърд. Сърцето е жидко. Волята ни е електрическа, пълна само с енергия.
По някой път във вас се зараждат мозъчни заболявания. Всякога мозъчните заболявания стават, когато няма едно право отношение. Ако влезе повече температура, мозъкът заболява. Мозъкът не търпи големи температури. Мозъкът е студен. То е едно тяло, което много малко се мени. Когато човек е изгубил 20–30 кила от тялото, мозъкът едва е изгубил един грам само. Много устойчив е. Не само това, но претърпява изменения. Много добре е организиран мозъкът. В този мозък се проявява разумността на човека. Той е разделен на 3 части. (фиг. 36.3) Р-то – разумността, разумното в човека е там. Туй, с което човек помни, е средната част на челото. Туй, с което наблюдава, е долната част на челото, основата на челото. Ние мислим, че наблюдаваме с горната част. Разумното е туй, което има понятие за света, което вижда. Туй, което помни, е това, което чувствува. Туй, което наблюдава, то са близките неща. Тях наблюдаваме с долната част на нашия мозък. Тази част са долини, в които потънал материалният свят. Всички хора, които са материални, тази част на челото е много издадена. Като видиш един човек, на когото челото е така издадено (а), той е един материалист. (б) Този е един разумен човек. Образува се един такъв ъгъл на челото, от 30 градуса.
Някои казват: „Господ ще ни научи.“ Някои религиозни хора казват, че Господ им открил, видения имат. Виденията са като на кино. Ходил на кино, видял как се бият хората. Какво ще получиш? На кино то не е сражението, то е сянка. Сега да видиш как става войната, в 24 часа ще ти побелее главата. Тук, на киното, имаш само една представа.
Вие питате защо стават войните. Вие пишете една теза: „Защо е необходимо да стане войната?“ Какъв отговор бихте дали? Тъй определил Господ. Да кажем, всички се интересувате. Всички предавате фактите. Предадоха ми един факт, че едно нямо дете проговорило и казало, че след два месеца ще свърши войната.
Вчера друг факт ми предадоха. Някой седял във вагона, до него седи една госпожа. Той ѝ казва: „Госпожо, ти нямаш пари, не си си взела парите.“ Тя мисли, че той се шегува. Като бръква да извади кесията, тя мисли, че я взела, но вижда, че я няма. Казва: „Оставила съм кесията вкъщи.“ Изваждат и ѝ плащат билета. Питат го: „Как знаеш?“ – „Виждам.“ – „Като виждаш, я ми кажи колко левове имам в кесията си.“ – „175 лева имаш.“ – „Може да имам погрешка, да е казал 173.“ Онзи изважда кесията и проверяват. Парите са толкоз, колкото казал – 173. Питат го: „Кога ще се свърши войната?“ Казва: „На 25 септември ще има примирие.“ Друг въпрос: „Кой ще победи?“ – „Не е позволено да говоря кой ще победи.“ Защото ако говори кой ще победи, веднага ще го обвинят, че е шпионин. Веднага в затвора. В едно семейство братя и сестри се борят, кой ще победи от братята. Каква полза ще има, ако големият брат победи или ако малкият победи, или ако малката или голямата сестра победи? Каква полза за дома? Какво ще донесе в семейството? Хората се молят тези или онези да победят.
Като четете Стария завет, Господ казва: „Така и така ще направя.“ Човешки работи. Като четем Стария завет, така е писано. То е преди 2000 години. Преди 2000 години и сега еднакво ли е? Оня свят не е такъв, какъвто е бил преди 2000 години. Слънцето преди 2000 години колкото светлина и топлина е давало, обемът му се изменил, Слънцето е по-малко. Всяка година по един милиметър се намалява, по един милиметър като се намалява, някой и повече.
Сега за любовта се говори. Аз ви говоря за любовта. Аз дойда в дома ви, като погледна, жена ви красива, усмихна се, изведнъж мъжът свие вежди. Защо? Както е с мъжа, така е и с жената и детето, навсякъде. Защо мъжът свива вежди? Едно подозрение.
Ние казваме: „Свобода.“ В какво седи свободата? Ако в една свобода умът не е свободен, ако в една свобода сърцето не е свободно, ако в една свобода волята не е свободна, къде е свободата тогава? Ако ние нямаме доверие… Защо Бог оставил света? Бог остави света хората да вършат каквото искат. Някои хора вършат доброто, някои вършат злото. Те създадоха злото. Казвате: „Защо Бог допусна злото?“ Защо го допусна? Защото са свободни.
Страдат хората, защото са свободни. Страданието е свобода. Радостта е свобода. Може да се радва свободният човек. Скърби само свободният. Как тогава, защо да не приемем страданието? Страданието, една радост, започваме да ги събираме. Всички хора, които страдат, са користолюбиви. Всички хора, които се радват, са щедри. Ти не можеш да бъдеш щедър, ако не се радваш. Ако ти постоянно скърбиш, ти ще станеш користолюбив. Ти искаш да се освободиш от скръбта – ти не можеш да имаш резултатите от скръбта, ти не можеш да почерпиш соковете от скръбта. Ти признаваш самата скръб, която е майка. Че туй дете се е родило. Какво разсъждение има? Радост от радост не се ражда. Може би бащата на радостта да е радост, но майката е скръб. Радостта на семето е [, че е] турено в почвата; онова семе е турено в утробата на майката. Земята майка ли е? Тя е мащеха. Майка ви е мащеха. Вие нямате понятие за Бога, Който ви е баща. Тия бащи, които имате, те са привидни. Една кокошка, която ти си [измътил] в инкубатор, ти баща ли си на нея? Бащата на кокошката е съвсем друг. Какъв е той вие не сте го виждали. Този приятел, той не е баща. Той играе ролята на баща.
Казвам: Аз се чудя по някой път на любовта. Правя по някой път опити. Гледам, дойдат горе на вратата ми и хлопат. Аз виждам разумното хлопане веднъж. На разумния се хлопа веднъж. На гениалния човек веднъж се хлопа. На талантливия – два пъти, на обикновения – три пъти. Щом три пъти като му хлопаш и не чуе, той и обикновен не е. Дойде някой, хлопне веднъж, после два пъти, после три пъти. Най-първо мисли, че съм гениален, не чувам. На талантливия се хлопа два пъти. Най-после, ако и тогава не чуя, хлопа три пъти, мисли ме за обикновен. Като не чуя и тогава, хлопа четири пъти; тогава дивак ставам.
Една сестра беше дошла горе и хлопа. Казвам ѝ: „Да идеш да се срещнеш с Господа, днес е ден на Господа.“ Да идеш да се срещнеш с Господа. При Господа като идеш, ще хлопаш само веднъж и ще чакаш целия ден, докато залезе Слънцето. Ако не те чуе Господ, пак ще идеш, пак ще похлопаш. Ако пак не те чуе, и на третия ден ще идеш да похлопаш. Ако не ти отвори Господ, ще чакаш. Една сестра дошла, каква сестра? Жертвувала. Такава жертва аз не признавам. Жертва от 5 лева за мене не е жертва. Жертвува човек, който може да служи за повдигането на човешкия ум; жертвува човек, който може да служи за повдигането на човешкото сърце; жертвува човек, който може да служи за повдигането на човешката воля, който може да служи на човешката душа, на човешкия дух.
Това е жертва. Които не се жертвуват така, нямаме нужда от тях. Какво ще се жертвува? Дойде при едно езеро, [има] чаша, гребне с чашата – каква жертва е направил? Не може да жертвуваш времето. Това показва Законът на Любовта. По някой път аз не искам да пия от някоя чаша, понеже немузикално взел чашата. После, по някой път гледам, някой оставил чашата два пръста празна. Тази чаша да се напълни, че тя свидетелствува, че чашата е напълнена с вода. Ако дойде един човек, ще му гребна и ще ми бъде приятно, че е дошъл и ще му дам да опита тази вода. Той да благодари. Да благодари онзи, който създал водата, че съм послушал, да бъде тази вода позната.
Ако не мога да позная Божествените мисли, ако не мога да позная Божествените чувствувания, желания, които Бог има, ако не мога да позная Божиите дела, тогава в какво седи нашият живот? Какво се проповядва? Разрешаваме въпроса на столовете. Тук някои пишат: „Тъй каза Учителят.“ Какво каза? Да се обичаме. Какво значи да се обичаме?
В любовта между един комар и един човек няма никаква разлика. Доста интелигентен е комарът. В 17-та година, когато аз бях във Варна, имах много интелигентен комар в стаята си и 2–3 месеца не можах да го видя. Търся го, не мога да го намеря. Тамън река да заспя, той забръмчи. Като усети, че се движа, той пак се скрие. Като заспя хубаво, в съня той ще дойде, ще кацне някъде на деликатно място, ще извади да види какви сокове имам. Това е едно същество, прави сондажи. Течения има в мене, то изважда от топлите течения от ръката ми, прави своите теории, каква температура имам, защо да е топла кръвта. Като стана, по някой път виждам следите. Не искам да му забранявам. Мога да го накарам да не хапе. Рекох: „Слушай, да се сприятелим. Ако ме обичаш, аз ще ти дам ръката, колкото искаш да вземеш, но като спя, като крадец да вземаш от мене…“ Аз не обичам крадците и лъжците. Колко ще вземе? Като него и 10 души да дойдат, ще ги нахраня, ще си туря ръката и ще ми бъде приятно. Послуша ме този комар. Споразумях се с него. След два месеца приятели станахме. Като дойде, не бръмчи, но музикално казва: „Добър ден, добър ден!“, каже леко на ухото. Казвам: Единственият благороден комар, който аз съм виждал. Казва: „Извинете, ние сме учени хора. Влязох в дома ти, трябваше да се допитам до тебе. Мислех, че къщата е изоставена, няма никой, за тебе мислех, че си някое говедо, че не е толкоз разумно. Виждам, доста умно говориш.“ Той ме намира, че съм приблизително като него. Може да се разбере човек, доста умен. Виждам един ден кацне на ръката, подигне се, иска да ме види, пък не може да ме види. Разправя ми на мене: „Не зная, не може да ти видя формата, има нещо. Ти мязаш на нас, пък си невидим. Ти както ми говориш, на комарски ми говориш. Чувам гласа ти, пък формата не мога да видя, гледам, не е като нас. Отнякъде иде гласът. Да живеете в оня свят?“ Казвам: „В този свят, дето си ти, живея.“ – „Че как е възможно да живееш в този свят и да бъдеш невидим?“ Казвам: „Това е едно знание, което ние имаме, тия същества, по-големите комари. Ние можем да отклоняваме светлината, пречупваме я.“ Научно му доказвам. Казва: „Аз ще проповядвам на другите комари. Този въпрос не сме проучвали. Комарите, правим само наблюдения, сондаж правим. Виждам, от тия същества извличаме една червена течност, правим научни изследвания, от какви елементи е съставена. Чудим се защо е червена, защо не е безцветна.“
Всъщност това, което ви казвам, по форма не е вярно, но съдържанието е вярно 101%. Като едно разумно същество разговарям с комара. Формата само не е вярна. Сега, ако един човек говори по радиото, как ще го видиш? Ако свири една грамофонна плоча, слушаш цял оркестър, гледаш плочата, оркестърът го няма. Виждаш само: една игла скача по малки дупчици и от иглата излизат и първа, и втора, и трета цигулка, и барабанчик, и флейтата, и кларнето, и тъпанът се чува по някой път. Как ще го обясните? Знаеш колко мъчно е да се обясни как се предава този звук чрез иглата? Не е лесна работа. Може да ви обясня. Но ако ви обясня, какво ще добиете?
Представете си, че вие сте гладен и в тази местност, дето сте попаднали, няма никакви плодове. Имате едно желание, което не може да се изпълни. Минавам аз и чета вашата нужда във вашия ум, нося тия плодове, от които се нуждаете, и ви давам. Коя е подбудителната причина, че ви давам? Тия плодове са подбудителната причина на моята любов, която имам към вас. Едно подбуждение имам. Но 3 причини има, които ме подбуждат да ви дам плодовете. Първата причина е интелигентността, която забелязвам във вас, че светлина излиза; втората причина е топлината в сърцето и третата причина е организмът, тялото, силата. Тези три неща имат връзка, зная законите. Законът е, че ако аз не помагам на умовете на хората, не помагам на своя ум. Ако помагам на сърцата на хората, помагам на своето сърце. Ако помагам на телата на хората, помагам на своята сила. Такъв е Божественият закон в света. Ако аз откажа, на себе си отказвам. На закона служа.
Казва: „Защо трябва да правя добро?“ Ако правя добро, турям основа на своя живот. Защото основата е твърдостта. Трябва да бъдем твърди. Всички трябва да бъдем твърди, твърдост на убежденията. Нищо в света да не е в състояние да те отклони, да те разклати. Каквито и бури и да дойдат, твърдостта да остане като основа. Тази основа не можеш да имаш без доброто. Защото само доброто може да бъде основа на един разумен живот. За Земята е тъй. Ако вие искате да живеете един разумен живот на Земята, непременно трябва да бъдете добри. Ще кажеш: „Аз съм добър.“ Оставете това „аз съм добър“. Доброто е от Бога. Бог в нас е единственото нещо, което е неизменно, на което може да разчитаме. Това, на което може да разчитаме, е нашият ум, нашето сърце и нашата воля, силата, която Бог ми е дал. Не са парите, не са знанията, не са всички тия неща. Неизменният ум, който Бог ми е дал, туй неизменното, чрез което Бог се проявява, сърцето, чрез което Бог се проявява, душата, която Бог е вложил в тебе, чрез нея Бог се проявява. Че ако нямаш душа, нямаш отношение. Ако нямаш душа, нямаш отношение към хората. Ако не вярваш в ума, ти нямаш отношение.
Та, сега казвам: Туй са новите веяния. Старите вярвания са други. Някой може да ми каже: „Ти нищо не знаеш.“ Всеки може да ми каже на мене: „Ти нищо не знаеш.“ На всеки може да кажеш: „Нищо не знаеш.“ Нищо не знаеш, трябва да има смисъл. Че нищо не знаеш, е право; че зная нещо отчасти, е право. Колко от туй, което зная, може да го приложа? Че вие имате нужда по телефона да говорите. И без телефон може. Ти може да проектираш мисълта си. Да кажем, двама души живеят в една къща. Той е заминал, ти можеш по пътя да му изпратиш своята мисъл: „Моля, направете тази услуга. Донесете това и това.“ Той вечерта дойде и донесе, без да си му казал нещо. Сега събирате данъци по стария начин в църквите. Евангелистите, които въстанаха против православните, че православните пускаха по три дискоса. В църквата съм ходил да ги гледам по-на млади години, понеже ме интересуваше. Минава единият дискос и като минава първият дискос, на него турят най-много; на втория – по-малко и на третия – най-малко. Три дискоса обикалят, ще донесат тия пари. Седя и си мисля: първият дискос е за ума, вторият е за сърцето и третият е за волята. В православните църкви е така. В протестантските църкви, там една кутия с две ръчки или с една ръчка. Църквата е разделена на две и единият минава с една ръчка и те турят. Два дискоса минават. Виждал съм, някъде само един дискос минава. Не е практично това. Значи трябва да ги принуди и от немай-къде да дадат.
Служение трябва. В света има един закон. Аз ви говоря за законите, които съществуват. В света съществува един закон: Не може да държиш повече пари или по-малко пари, отколкото имаш необходимост, ако са звонкови. Ако имаш повече или по-малко, попадаш в един дисонанс. Ти не си в съгласие. Ако бъркам в джоба си, какво означава? Че този свят, в който живеем, не е уреден. Там хората вярват на парите, не на мене. Бръкна в джоба, извадя. Онези като видят звонковите в кесията, на почит съм. Ако кесията е празна, не съм на почит. Всеки, който няма пари, не е на почит. Като нямам пари, тогава ще убеждавам хората да жертвуват. Няма какво да ги убеждавам; ако хората са пълни с Божията любов, преизобилно ще има. Земята е пълна с благост, няма никакъв недоимък. Разточителност в природата няма, тя е щедра, не е разточителна. Скържавост в природата няма, икономия има. Тя икономисва една милиардна част от милиметъра да не падне някъде.
Вие ще кажете: „Какво бива?“ Да ви приведа един научен факт. Каква е първичната материя? Всички съвременни фабрики, за да извадят един грам от първичната материя, трябва да работят 3000 години. Колко ще струва един грам тогава? В целия свят всичките фабрики трябва да работят 3000 години, за да извадят един грам от тази материя. Знаете, ако от тази първична материя имахте, какво може да направите в света? Те са непонятни работи. В света е ценно най-малкото и най-голямото. Един бръмбар, който е увеличен под микроскопа, ни най-малко не е голям. То не е естествената големина, силата, която изявява. Човек е възрастен според светлината, която издава неговият ум. Човек е добър според топлината, която издава неговото сърце. Човек е силен според силата, която излиза от него.
Сега не искам да кажете: „Каква била тази работа?“ От старото трябва да се освободите така, както змията се освобождава от своята кожа. Не може да отхвърлите живота – старата кожа, без да е излязла новата кожа. Ако постепенно тя образува всяка година по една кожа, тя е змийска кожа. Цървули не могат да станат от една змийска кожа. Тогава, аз бих ви дал мярка, ако искате да знаете доколко сте напреднали. Вижте как произнасяте думите. Вземете думата благост в български. Идете при някой болен човек и кажете думата благост. Ако този човек след 3 дена оздравее, напреднали сте, но ако още една седмица боледува, вие сте далеч. Идеш някъде, кажеш: „Благост“ и след един ден оздравее, някъде след един час оздравее. Може и преди да идеш при него, само си намислил, и болният да оздравее, става от леглото. То е напредък. Ти казваш: „Да посетя този мой приятел.“ Ние като се посещаваме, какво правим?
Двама приятели може да са напреднали. И двамата дойдат да ми се оплакват. Вие сте говорили на един език много неразбран. Единият казал на другия: „Ти не си такъв, какъвто си.“ Другият му казал: „И ти не си такъв, какъвто си.“ И двамата са такива, каквито не са. Единият мисли, че е напреднал, и другият мисли, че е напреднал. Какво са напреднали? Останали са 2000 години назад с учението, което имаха във времето на Христа и сега носят същото учение. Двама братя окултисти, много прогресирали. Аз не съдя сега, но казвам: „Тази любов, туй разбиране, не че не зная. Понеже не зная каквото Господ се откривал преди 2000 години, Той не се е откривал на света, него още в тайна го държи, как ще зная това, което Бог държи в тайна?“ Къде е погрешката на съвременните хора? Ако знаем нещата, които Бог преди 2000 години ги открил, ние не учим нещата, които сега се откриват. Кой е на правата страна? Хората след 2000 години ще дойдат да учат това, което сега се открива. Ние, хората, като учим какво Господ говорил в миналото, трябва да учим и това, което сега говори.
Сега, за пример, казвате: „Той ме обиди.“ Никой не може мене да ме обиди. Аз да ви кажа защо не може да ме обиди. Онзи, който намислил да ме обижда, аз няма да мина край него, ще мина по друг път. Ако искам да го поправя, ще мина, да се скара с мене. След като се скараме, като се търкаме, ще се поогледаме. В края на краищата ще се примири, ще каже: „Извинете, езикът ми се изхлузна.“ Някой път човек думите не ги ражда навреме. Някои ражда по на четири, по на три месеца, по на два ги ражда, помята ги. Много малко хора съм видял да раждат думите на девет месеца, да роди една мисъл. Много малко съм забелязал.
Някой път съм правил психологически опити. Някой казва и подигне тона си, съзнанието държи, знае. Всякога, когато правя опит с един човек, правя опит със себе си. Аз за да опитам себе си, той ще каже нещо нервно, аз изпитвам себе си. Опитвам него, но виждам аз докъде съм достигнал. Нямам ясна представа как постъпвам. Като кажа една дума, става една промяна, температурата се променя. Някъде той седи, разширил се, като му кажа една дума, става едно малко свиване, изменя се линията на врата му. Най-първо седи свободен; като му кажа някоя дума, изменя се линията. Много рядко, човек като ти говори, да видиш хармония. При мене са идвали мнозина да ми говорят, искат да ме убедят какво са видели в оня свят. Че кой е ходил в оня свят? Аз живея в този свят. Аз вчера дойдох оттам. Ти си ходил при границата на онзи свят. Той ми разправя това, което не е в оня свят. В оня свят като дойде гостенин, стопанинът на къщата става, гостът да седне на стола. Той прекъсва своето ядене, дава първо на госта. Като почитаме госта, почитаме себе си. Аз съм старият гостенин, той е новият. Новият е за предпочитане. Новият гостенин от Господа иде. Аз, стария гостенин, по-рано съм дошъл. Когато дойде гостът, аз му правя услуга заради мене. Той като ми прави почест, за себе си го прави.
Та, казвам: Бог в света, Който работи, същият закон е. Той не обича да ни обижда, понеже Той никога не обижда Себе си. Затуй гледа благосклонно към всички, защото така гледа към Себе си. Че ние не сме добри? Един ден, като започнем да гледаме като Господа, ще бъдем като Него.
Сега на всички казвам: Започнете да гледате както Господ гледа. Господ като гледа към лошите хора, не вижда злото. Казва: „Защо ме наказва?“ Че де е наказанието? Хората имат затвори, хората наказват. Хората са направили затворите, хората наказват, тях Господ не ги [е] създал. Ангелите като се бориха, те създадоха своите затвори. Бог никакъв ад, никакъв затвор не е създал. В Неговата любов злото и доброто еднакво Му служат. Туй са отвлечени работи. Вие не може да си представите как е възможно.
Служете на любовта без корист. Който служи на любовта, служи на себе си; който не служи на любовта, не служи на себе си. Всеки човек, който не служи на себе си, и на другите не служи. Не може да има развитие.
Та, казвам: Първото нещо, което трябва да се вложи в новото учение, е служение на Бога, не на хората. Във всичко в света – и в комара, и в дървото, да виждаме Бога, Който се проявява. Да виждаме Бога в себе си и да Го виждаме вън от нас. То е правото понятие. Само тогава може да се образува онази вечна хармония, която търсим.
Някои искате да идете в другия свят. Че и в този свят като сте, може да идете. Доста въплотени ангели идват при вас. Има ангели, които идат, вчера са дошли от оня свят. Казвате: „Да ги видим.“ Без любов виждане не може да има. Правилно нещата се виждат само когато човек има любов. Само чистосърдечните ще видят Бога. Хората с чисти сърца ще видят Бога на Любовта.
Миналите векове са ни натоварили с непотребни товари, от които трябва да се освобождаваме. Тежка е раницата.
„Отче наш“
36-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 3.VI.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.
Общ Окултен Клас
03.06.1942 Сряда,
София
|
Начало
