| Порталът към съзнателен живот |
Живот и музика
(Общ Окултен Клас,
01.04.1942 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
„Отче наш“
(Някои от темите се показаха на всички.)
Зависи как ще се гледа от разни становища. От гледището на касапите как бихте искали да гледате на нещата? Струва ли си някой вол да бъде тлъст или някоя крава да бъде тлъста? Хич не струва. Хубаво е да бъде мършава, да ѝ се четат ребрата. Значи в света на касапите облажават се, на които ребрата се четат, нещастни са, на които ребрата не се четат. Ако е за работа, за деятелност, на когото ребрата се четат, не може никаква работа да свърши. На когото ребрата не се четат, работа може да свърши.
Та, сега някои неща виждате хармонични, някои виждате дисхармонични, от друг порядък на нещата са. За пример здравето и болестите, то са два порядъка. Болестта винаги търси здравите хора, болните не ги закача. Като намери болестта здравия, обикаля, като го хване, не го пуща. Който е болнав, за няколко дена го хване.
Сега вас ви се вижда странно това. Какво нещо е болестта и какво нещо е здравето? Здравето произвежда радост на човека. Той има самосъзнание, ходи. Като е болен, е прегърбен. Значи здравите хора са праволинейни, болните са криволинейни. Прегърбил се, има един нов център. Сега, това е философия. Всички вие, като седите, сами се самоопределяте. Казвате: „Аз съм на 45 години“, но не си се мъчил ти. Земята 45 години те е носила, обикаляла около Слънцето. Ако те оставят сам да обикаляш, милиони години ти трябват. Земята обиколила 45 години около Слънцето, та казваш: „На 45 години съм.“ Каква е разликата между онзи, който обиколил 45 пъти, и онзи, който обиколил 85 пъти? Има разлика, понеже морето, през което минали Земята и Слънцето, не е едно и също пространство. Никога човек не минава едно и също пространство. Онзи, който 85 пъти обиколил Слънцето, минал едно пространство, и онзи, който 45 пъти обиколил, минал друго пространство.
Животът без музика е нещастие. Животът с музика е щастие. Който знае да пее, който знае да мисли, който знае да чувствува, който знае да постъпва добре – то са 4 неща, които се изискват от човека. Аз считам пеенето завършен плод, който е цъфнал. Значи като цъфне, тогава има условие да завърже. Като зрее плодът, зрее по причина на човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки.
Съвременните хора не може да разберат каква роля играе музиката. Те вземат музиката, която е механическа. Те поставят чисто механични начала. Те пишат нотите на 5 успоредни линии. Съвременната музика е чисто търговска работа. Петте линии са Меркурий. Туй удоволствие прави на хората някой човек да се ожени, да му пеят някоя жива песен. Като умре някой, като замине за другия свят, с тъжни песни го изпращат, канони, удължават се. Като чуеш една песен, когато погребват някого, втори път има отвращение. Казваш: „Пак носят някого.“ Хубавите песни не ги пейте на умрелите хора. Разваляте песните. Тогава на умрелите хора какво трябва да правите? На него не му пейте, не го слушайте.
Има една музика на 6 линии. 6 кардинални линии и други спомагателни. Сега при обикновената музика играят роля и спомагателните линии над пeтолинието и под петолинието. Но тези 5 кардинални линии играят важна роля. Сега няма да се спирам, това са подробности, които не ни интересуват. За пример, това е вече Земята. Като си обущар, знаеш вече да направиш обуща. Един обущар може да знае как се правят обуща. Някой обущар знае къде да забива гвоздеите. Обущарят трябва да прави обуща, но не знае защо ги прави. Технически ги приготовлява. Рядко ще намериш обущар да изработи обуща на свят. Все ще тури такива, остри върхове.
Сега, някой път като ви говоря за музиката, вие казвате: „Аз съм стар. Пението е само за младите.“ Каква е песента на младите и каква е песента на старите? Младият пее: „Изправих се.“ Старият пее: „Изкривих се.“ Младият първоначално бил крив и в него има желание да се изправи. И се изправя. Старият първоначално бил прав, изкривил се, та се объркал. Единият станал прав, другият станал крив.
Туй са алегории. Човек, когато не мисли музикално, навежда си главата, тя става тежка и започва да я навежда. Мисли си: туй не е уредено, онова не е уредено, туй го боли, онова го боли. Не е музикално и той не е пял. Бъбреците го заболят, гръбначният стълб го заболи. Не е пял и главата го заболи. Заболи те носът – пей, нищо повече. Вие се чудите. Пей му, понеже като започнеш да пееш, ще мислиш за носа. Там, дето е насочена неговата мисъл, кръвта отива. Ако те заболи ръката, насочи мисълта; ръката се нуждае от кръв. Какво става без музика? Тялото се стеснява, капилярните съдове се стесняват и кръвообращението не става правилно. При музиката капилярните съдове се разширяват, следователно кръвта тече право. Та, казвам: В музикално отношение сърцето е градина, кръвообращението е подтик, който полива тази градина по цялото тяло и поддържа настроението на тялото.
Вие сега казвате: „Да вярваме в Бога.“ Вие туряте Господа извън себе си. Че е отвън, тъй е. Ама че е вътре, и това е вярно. Вие сте в Господа, но сте и извън Господа. Щом живеете добре, вие сте в Господа вътре. Щом грешите, извън Него сте. Сега, щом излезете извън Господа, вие сте болен вече. Всичките изпитания идат, понеже сте извън Господа. Външните условия се различават. Казваш: „Господ е навсякъде.“ Светлината е навсякъде, но какво ни ползува? Тази светлина, която може да влезе вътре в тебе, тя те ползува. Светлината отвън съществува. Ако човек е сляп, нищо не вижда, не може да чете. Топлината ако е само външна, и тя не ползува човека. Трябва да има една вътрешна обмяна.
Казвам: Музиката е най-добрият проводник на Божествените сили. Пътят, по който може да възприемем Божиите блага, е най-лесният път. После, всеки един тон, който вие може да възприемете, всеки един тон ще ви предаде едно качество. Някой път ти искаш да се разшириш, да преодолееш някои мъчнотии. Някой път има нещо, което те стяга, някой път главата те стяга, не можеш да разбереш една своя мисъл. Някой път те стяга сърцето, не можеш да разбереш едно свое чувство. Как ще разбереш? Там има 3 основни октави. Ще изпееш в първата октава на тялото до. Тия тонове разширение имат, освобождаваш се от всичко, което стяга главата. Трептенията в него ще започнат, нищо не те стяга, освобождаваш се. Ако не пееш, 4–5 дена ще носиш главоболието. Ще те боли, защото не пееш. Наричат го мигрен. Няма никакъв мигрен. Какво значи мигрен?
Сега не искам да излизам извън Господа, не искам да говоря за болестите. Щом започнем да говорим за болестите, излизаме извън Господа; щом започнем да говорим за здравето, ние сме в Господа. Щом говорим за правата мисъл, ние сме в Господа; щом говорим [за] неправите мисли, ние сме извън Господа. Щом говорим за добрите чувства, ние сме в Господа; щом говорим за лошите чувства, ние сме извън Господа. Щом говорим за добрите постъпки, ние сме в Господа; щом говорим за лошите постъпки, ние сме извън Господа.
Сега, не е лошо да бъдеш извън, но трябва да знаеш кога да излезеш и кога да влезеш. Вие срещате един човек, не ви е приятен, не знаете причините. Гледате един плод, приятен ви е, привлича ви, искате да го ядете. Гледате някой друг, не се заражда във вас желание да го изядете. Музикално между този плод, който искаш да го изядеш, има сходство, подобие, хармония, привлича те. Плод, с който имаш хармония, като го изядеш, приятно му е. Онзи плод, който не ти е приятен, като го изядеш, недоволен е в себе си.
Вие имате механически препятствия. Вие сте свършили музика. Младата мома иска да хване някой момък. Какво ще прави? Той свири на цигулка много добре. Иска да хване някого или да спечели пари. Ще пее някъде, ще платят, изкарват си прехраната. Вие оставете това пение, то спада към друга категория. Ти ако не пееш, няма да бъдеш здрав. Ако пееш, здрав ще бъдеш; ако не пееш, болестта, беднотията ще дойдат. Пей, ще ти плащат. Природата като че плаща. Според степента на гласа, който имаш, като пееш, тя ти плаща. Ако пееш хубаво, здравето е много хубаво, по-издръжливо. Ако слабо пееш, и то ще съответствува, както ти пееш. Щом започнете да боледувате, ще знаете, че не пеете хубаво. Сега ви е неприятно, казвате: „Какво сме виновни ние?“ Не сте виновни. В правилната обмяна изработили сте стока, която продавате, оценяват я. Продадеш на природата хубава стока – оценяват. Продадеш калпава – не я оценяват. В природата има един закон на пълна обмяна. В тази обмяна вземат участие човешкият ум, [човешкото сърце и човешката воля.]
Музика, в която умът не взема участие, в която сърцето не взема участие и в която волята не взема участие, това е галиматия. То е неразбрана работа. Ако изследваме грубите животни като лъва, тигъра, змиите, всички животни, които са много груби, наблюдавайте какво ще внесат. Щом не постъпваш добре, започваш да чувствуваш, че гласът [ти] става дебел. С дебелия глас басист трябва да станеш. Основният тон е добър. Тия високите тонове идат отгоре. Басовите тонове са отражение на високите тонове. Басовите тонове, аз наричам, това са сгъстени тонове. Те създават плодовете. Енергията, която иде за един плод, е много фина. Най-първо ще мине през едно дърво, ще се сгъсти, ще се образува един плод. То е бас.
На Земята басът е майката. Сопранът не е майката. Бащата в този случай ражда. Майката я няма. В дърветата мъжете раждат, не жените. Ще ви смутя сега. Между хората жените раждат. В дърветата е точно обратното: мъжът ражда, жената е свободна, не ражда, тя е девица. Под думата раждане разбирам знае да пее. Мъжът в дърветата пее, жената тепърва ще се учи. Сега в човешкия живот жената се учи да пее. Мъжът е на заден план в пеенето. Като казвам, че мъжът се учи да пее, с това чувствата стават по-изящни.
Ние сме във връзка с природата дотолкоз, доколкото можем да изработим в нас хубави чувства. Казва: „Защо трябва да живеем добре?“ Ако живееш добре, чувствата, които обработваш в себе си, светът има нужда от тях. В духовния свят сърцето е важно; в умствения свят умът е важен. В умствения свят умът произвежда плодове.
Сега, тия работи са толкоз отвлечени. Не са отвлечени, но са високи. Казваш: как една мисъл може да храни човека, как едно чувство може да храни човека? Как ще ми обясните? Срещаш един човек, който никак не се интересува, не е обръщал внимание на вас. Младият момък среща една млада мома и веднага става внимателен, иска да ѝ услужи. Никой не му заповядва, няма закон, който да го задължава, но той трепери, ходи покрай нея, като ѝ падне кърпичката, ще я вдигне, ще ѝ услужи. Някой път слуга хванеш, трябва да му плащаш. Този без закон, без да му плащаш, е готов да ѝ услужи. Като ѝ вдигне кърпичката, счита за голяма привилегия. Тази кърпичка колко тежи? Някои има копринени, много деликатни, едва ще тежат няколко грама. Има такива около 5 грама, носят ги в джобовете, с върха нагоре. Това означава: „Ние сме същества, които сме на високия идеал.“ Момъкът като види този знак, казва: „Същество, което служи на Бога. Ето за мене.“ Че разбира се: като служи военният, като види трите звезди на полковника и двете успоредни линии, спре се. Ако нямаше тия звезди и тия успоредни линии, шинел, щеше да бъде обикновен гражданин.
Невидимият свят чрез пеенето произвежда. Най-първо ще те произведат обикновен певец, редови, прост войник. Оттам насетне ще станеш ефрейтор, ще станеш взводен, ще станеш фелдфебел, подпоручик, поручик, капитан, майор, подполковник, полковник, генерал. Но човек може да има един чин и да не отговаря на чина си. Цигуларят може да има най-хубавата цигулка, но трябва да знае да свири. Мнозина имат много хубаво гърло, хубави струни, да пеят. Човек трябва да знае как да използува онова, което природата му е дала. Та, най-първо, не се изисква от вас да правите онова, за което не сте дарени, но трябва да правите това, за което сте дарени.
Сега не считайте, че през целия си живот трябва да пеете. Има два вида пеене. Когато искаш да предадеш нещо хубаво, ще пееш на другите една песен. Когато искаш да вземеш нещо, пак ще пееш. Тъй щото, в пеенето има два начина. Някои разбират да пееш – да дадеш. Има пеене, когато трябва да предадеш една хубава мисъл. Най-хубавата мисъл се предава. Сега няма да казвате: „Как да пея?“ Ти ако искаш да предадеш, трябва да има една връзка. Слушай се вътре. В тебе има нещо, което пее. Когато пееш, нещо в тебе пее. Някой път пееш, слушаш, в тебе има нещо, което пее. Та, казвам: Да пропееш вътрешно, да чуваш музика вътре. Слушаш някоя песен, забравиш я. Върнеш се вкъщи, туй започне да пее в тебе, научиш песента. Когато не е пробудено вътре, слушаш песента, не я запомниш.
Сега някои слушате и казвате: „Да бяхме по-млади…“ То не е в младостта и в старостта. Ще турите основа. Всеки човек, който обича и люби, той е млад. Всеки човек на Земята, който трябва да го принудиш да учи със закон в света, то е безлюбие. Той влязъл в пътя на остаряването. Когато човек мисли, че животът се обезсмисля, изгубили сте силата си, не сте така свежи, не ви интересува светът, влезли сте в един пустинен свят, дето няма какво да ви интересува, нищо няма да привлече вашето внимание.
Питам тогава: За какво Господ създаде света? За старите? Не. В света само един стар има, той е Бог. Той е всесилен, всемогъщ. Вие не искайте да бъдете като Него. Всичките нещастия в света произтичат, когато хората мислят, че са стари. Ти само си създаваш на себе си една беля на главата. Не мисли, че си стар. Какви старини имаш? Станал си на 85 години на Земята и мислиш, че си стар. Слънцето, което веднъж обикаля около своя център за 200 милиона години, тогава твоите 85 години каква част съставят от 200 милиона? Ако си на една година на Слънцето, ще бъдеш на 200 милиона години на Земята. Веднъж като обиколи Слънцето, то са 200 милиона земни години. Земята е обиколила 85 пъти – каква част е то от една слънчева година?
Ти си един младенец в зачатие в утробата на майка си, не си роден. Ти се намираш като една идея в ума на майка си. Трябва да влезеш в Слънцето. По някой път мислите, че е лесна работа. Най-първо ще започнеш в ума на майка си, на баща си. Оттам ще мислят, мислят, ще влезеш в сърцето на баща си и майка си, ще влезеш в техните сърца, след това ще слезеш на Земята. Казвате: „Лесна работа.“ Не е лесна работа.
Казвам: Ако майка ти те зачене в умствения свят без музика, ако майка ти те зачене в сърцето без музика и ако на Земята слезеш без музика, ти си нещастен човек, който ще претърпиш най-големите страдания на Земята.
Сега, за това вие не сте отговорни. Какво ще направи майка ви, то остава заради нея, но вие, от вас зависи сега как трябва да зачевате вашата мисъл. Ако вие заченете една мисъл във вашия ум без любов, ако вие заченете едно чувство без любов и една постъпка без любов, вие играете същата роля на майка си. Че как мислите да се подигнете? Знаете какви убийствени мисли има? Хората се убиват със своята мисъл, хората се убиват със своите чувства. Достатъчно е синовете и дъщерите да турят мисълта да се освободят от баща си. Бащата е богат, казват: „Да си върви този старик, да останем свободни.“ Синът мисли да си върви, дъщерята мисли бащата да си върви и бащата започне да чувствува, че не го обичат, намира се в чудо. Най-после замине, отиде си. Те остават свободни да ядат и да пият. То е един неразбран живот. В туй отношение аз не облажавам бащата да е богат. Да е сиромах, да няма пет пари. Защото те заради богатството искат да си замине, искат да му вземат богатството, което има. Беден да бъде бащата, нищо да не оставя, ни къща. Да им каже: „Идете, работете, спечелете.“ Така правят птиците из пространството. Като дадат живот на синовете и дъщерите, тръгнат с тях да си изкарват прехраната. И синовете, и дъщерите да си изкарват прехраната, както бащата и майката.
Сега аз тегля една аналогия. Защо ние да не работим както Господ работи? Те Го наричат всеблаг. Този Господ, Когото описват, че е гневлив, има такъв Господ. Дойде професорът, погледне картината, навъси се. Човекът няма нищо против мене, казва: „Не се рисува така.“ Погледне картината, казва: „Туй е криво, онова е криво.“ Навъси се, иска да покаже, че така не се рисува. Казва: „Мене не ме обичат.“ Нарисувай хубава картина. Вие пеете и ако пеете лошо, веднага слушам: „Не съм разположен.“
Сега в света вие искате да бъдете явни. Не се лъжете, не си правете илюзия да мислите, че може да бъдете обичани и почитани без една права мисъл, без едно право чувство и без една права постъпка или без музика. То е невъзможно, абсолютно невъзможно. Туй трябва да знаете. Ти ще бъдеш почитан заради мисълта, която е зачената музикално. Ти ще бъдеш почитан заради чувството, което е заченато музикално. Ти ще бъдеш почитан заради постъпката, която е зачената музикално. Музиката внася вътре в тебе онова, което нищо друго не може да внесе.
Когато се роди Христос, дойдоха ангели да пеят и през целия [Му] живот пяха. Ако не Му пяха, тази работа не можеше да свърши. Той имаше големи противоречия, които музикално трябваше да победи. Как мислите, че се побеждава злото? Злото без музика не може да се победи. Всяка немузикална идея, всяка немузикална дума носи отрова в себе си. Най-лошите отрови се зараждат без музика.
Та, казвам: Щом си неразположен спрямо някого, кажи: „Не съм музикален.“ Ще подбудиш туй чувство, ще пееш. От кой тон искаш да вземеш правата постъпка? Едно право чувство не можеш да го дадеш, ако не знаеш да вземеш ре. Ти искаш да се обличаш хубаво, да мислиш хубаво. Ти не можеш да мислиш хубаво, да чувствуваш хубаво, ако не вземеш ми. Трептенията на ми са свързани с човешката мисъл. Фа е свързано с човешките чувства, със сърцето е свързано. Следователно много хора страдат, понеже не могат да вземат фа. В тях има алчност за натрупване [на] богатство. Сърцето не може да носи голям товар. Каквото влезе в него, трябва да го препраща, няма складове, всичката кръв, която влиза през двете отверстия, излиза през другите две. През венозната система кръвта влиза, през артериалната се изпраща навън.
Та, казвам: Артериалната система, това е мажорната гама, венозната кръв, това е миньорната. Миньорните песни показват, че кръвта трябва да се пречисти. Що е миньорната гама? Показва, че кръвта трябва да се пречисти. Що е мажорната? Пречистената кръв. То е не само философия. Аз съм правил опити и продължавам да правя опити. Виждам как трябва да се построи светът. Тъй, както сега живеете, нищо не можете да постигнете. Така на Бога не се служи. Защото някой човек дойде, проси от тебе. Щом проси, той няма отношение. Просяка докато държиш в ума си, то не е музикално. Да има просяци около тебе, то не е музика. Имаш някой господар, то не е музикално. Музиката започва с едно равенство. Музика е само това, което приравнява нещата. Та на всяко нещо му дава неговата цена. В музиката всяка нота има определено място, определени трептения, времето продължително или кратко трябва да бъде. Всичко е определено. Тази нота в дадения случай никой не може да я замести. Ми при дадената обстановка никой не може да я замести. Може да я замести, но продължението ще бъде друго.
Та, казвам: Ако в себе си искате да образувате известна енергия, вие трябва да бъдете музикални, да знаете как да съчетавате тоновете. Има музикални трептения. Вие сега сте в музикалния език. То е механическа страна на музиката. Та, казвам: Ако не можете да направите тия съчетания вътре, тепърва има да се учите.
В древността са учили религиите без музика, затова нямали никакъв успех. Там, дето има музика, има успех. Християнството в първите времена имаше музика. Религиозната музика се измени, стана тъжна, миньорна музика. На един религиозен човек като му запеят весела песен, казва: „Не може весела, само тъжна, миньорна.“ Туй не е естествено състояние, но болезнено състояние. Цялото християнство е повърнато в тия изопачени идеи. Казват: „Тъмен е животът, мрачен, долина на живота“, какво ли не. Значи един свят, който Господ направил, ние го правим мрачен. Светът е светъл. Ние сме онези пътници, дигаме прах около себе си и мислим, че целият свят е потънал в прах, в облаци. То не е вярно. Щом сте неразположени, произтича, че не пеете, дисхармония има в мислите ви, дисхармония има в чувствата ви, в постъпките ви. Ако вземете да пеете, не може вярно да вземете тоновете.
Та, казвам: Според мене няма защо човек да се учи да постъпва добре. Няма защо да се учи да пее. Започни отгоре надолу или отдолу нагоре и пей. С пеене ще свършиш много повече, отколкото 20 години да учиш морал. Пей, ще научиш много по-лесно. Гледам, двама души като се съберат, единият богат, другият сиромах, и двамата пеят различно. Онзи, богатият, трябва да внесе на бедния и бедният да внесе на богатия. Опознават се тия хора. Ти имаш една отлична мисъл и той има една отлична мисъл, цените се. Ти имаш едно отлично чувство и той има едно отлично чувство, цените се. Той има хубава постъпка и ти имаш хубава постъпка, цените се. Защо тогава да не разчитате на мисълта, която Бог е вложил в нас? То са семенца, които трябва да се обработват. Не ви казвам, че вие ще създадете мисълта. Мислите са семена, които Бог ни е дал да ги посаждаме. Чувствата са семена, които Бог ни [е] дал да ги посаждаме. И постъпките са семена, които Бог ни [е] дал да ги посаждаме.
Сега не ви препоръчвам калугерски живот. Вие искате да се осигурите, как ще пеете. По-лесна работа от пеенето няма. По-лесна работа от пеенето аз не намирам. Най-лесната работа, която може да свършим, е тя. Какво ви коства да пеете? Сутрин като станеш, събудиш се, запей си: „Събудих се.“ После, като заспиваш, пак попей: „Заспах.“ Заспи с музика. Тогава ще определите, че има известни хора, които представят на Земята до. Някои представят до. Няма да ви кажа кои. Някои представят ре, някои представят ми, някои представят фа, някои представят сол, ла, си в първата октава. После, във втората октава, в третата октава. Някои от вас има, които представят миньорно положение, някои представят мажорно положение музикално.
В миньорното положение се образуват чувствата, а в мажорното се образува човешката мисъл. А в хроматическото се обработва волята, приложението сега. За мене мажорната гама е умът, миньорната гама е сърцето, хроматическата гама е волята. Волята е с двата знака, миньорни и мажорни, да ги сменя. В музиката технически се сменят.
Сега тази работа е много лесна, но и доста трудна работа е. Някой път кипнеш за нещо. Обещал ти някой приятел да те посети, не дойде. Ти кипнеш: „Как да ме излъже!“ Не мисли така. Ти не си пял, затова този човек закъснял. Ако беше пял, той щеше да дойде точно навреме. Причината е у тебе. Ти мислиш, че той ще дойде. Ти с това го спъваш. Ти му заповядваш.
Всяко нещо, на което човек заповядва, не става. Неща, на които не заповядвате, стават. Някоя мома иска някой момък да я обича. Аз да ѝ подпиша, че той няма да я обича. Ако мисли, че я обича, тя ще бъде кръстена много пъти. Ако иска един момък да я обича, той ще я потупва. Никога не пожелавай да те обичат. То не е твоя работа. Ти да обичаш, то е твоя работа. Да пееш е твоя работа. Другите да обичат, то е тяхна работа. Следователно ще дадеш свобода музикално на себе си, че само ти в дадения случай си свободен да любиш другите. Те са свободни. Що ще ходиш да решаваш дали те те обичат или не? То е прегрешение на Земята. Най-после вие не се нуждаете от неговата любов. През вас трябва да мине любовта. Любовта, която е във вас, не ѝ давате място, искате да дойде още във вашето езеро вода, да се влее повече вода. Вие сте пълно езеро, трябва да изтича, не изтича. Искате повече любов. Ще прелее това езеро, ще стане наводнение, хората ще пострадат наоколо.
Като казвам, че не се нуждаете от любов, казвам: Проявявайте вашата любов. След като я проявите, другата любов сама по себе си ще дойде. В света Бог е толкоз точен. Когато спазвате един закон, който Той е поставил, веднага отговаря. Казва: „Преди да попросите, Аз ще ви отговоря.“ Ти като попееш на Господа, Той ще ти отговори. Казва: „На кого да пея?“ Ще пееш, има на кого да пееш. Сега вие на кого сте пели? Нито един от вас – тъй, както аз виждам – не е пял още на Господа. Пели сте на Драгана, на Стояна, за този, за онзи, но за Господа още не сте пели. За кого сте пели аз виждам. Много хубаво, не е лошо, както сте пели. Казвам: Има Един, на Когото не сте пели. Пейте Нему сега. Другите оставете настрани. (Учителят пее: „Ще пея за Господа.“)
Снощи бях на концерт народна песен. Показва какви понятия са имали тия хора. Защо Моцарт е умрял така млад? В много груба среда е живял. Като гледате устата му, едно недоволно дете, което не разбира окръжаващата среда. Стискат те отвсякъде. Всички са били все генерали в негово време. (Учителят чете от програмата на концерта:) „Вечен покой им дай, Господи.“ Заповядват на Господа. Как ще им даде? Един човек, който не знае да пее, какво може да получи? Покой не може да им даде. Ще пее, ще мисли, ще чувствува, ще постъпва. „Вечен покой им дай.“ Без да е пял, вечен покой да им даде. Заповядват на Господа да им даде вечен покой и вечна светлина. Сега няма какво да се произнасям. Намирам, че средата на Моцарт е била много груба. Класическата музика дойде да смекчи. Ние не бихме имали тази култура, ако не беше дошла класическата музика. Тя дойде да смекчи. Сегашната музика, която иде, и тя ще смекчи. За бъдеще не може да имаме една култура, ако не дойде музиката, която още да смекчи и да внесе новата светлина в ума, в сърцето и в постъпките. Всички трябва да бъдем готови да бъдем проводници. Не искай да бъдеш музикант, но трябва да бъдеш проводник на Божествената музика.
Като те погрее Слънцето, каламфирче няма да станеш, ябълка няма да станеш, круша няма да станеш, и извор няма да станеш, и планина няма да станеш, но ще станеш нещо. Какво? Като те огрее Слънцето, все таки една мисъл ще проникне, понеже мислите се влияят от светлината. То е музика. Светлината е музика за ума. Топлината е музика за сърцето. Умът без светлина е много груб. Без топлина сърцето е много грубо. Силата в света е музика за човешката воля. Без сила волята е много груба. Някой казва: „Кротък човек.“ Болен е. Змията като замръзне, кротка става. Но като се стопли, каква грубиянка ще стане. Сърцето без топлина е грубо. Волята без сила е груба. Умът без светлина е груб. Когато влиза светлина, моделира мислите. Когато влиза топлина, за Божествената топлина говоря, моделира Божествените чувства. Когато иде Божествената сила, моделира постъпките. Туй е, дето казва: „Ще изпратя Духа Си.“ Божествената сила моделира човешката воля. Аз говоря за един музикален, хармоничен свят, който поставя ума, сърцето, волята и тялото в хармония с цялото битие, че като ходите, да сте радостни и весели навсякъде.
Сега, кое е онова, което вас ви спъва? По някой път казвате: „Толкоз години като сме тук, какво сме спечелили?“ Щом не пееш, нищо не си научил. Не пееш. Пей, нищо повече. Колко пъти сте пели: „Ще служа на Тебе, Господи, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа“? Колко пъти си пял? Искаш Господ да ти даде богатство, пари, че тогава да пееш. Петелът като затлъстее, не пее. Един германец, виден проповедник, красноречив, говорил, докато бил беден. Слушал го веднъж германският император и казва: „Този петел трябва да се нахрани, да пее по-хубаво.“ Увеличил заплатата му. След 4–5 години петелът започнал да не пее. Проповедникът не проповядвал. Императорът казва: „Какво стана с нашия проповедник?“ Министърът казва: „Ваше Величество, когато петелът затлъстее, не пее.“ – „Тъй ли? Тогава да намалим заплатата.“ По някой път намаляват заплатата, дойде една болест. Не пеете – намаляват заплатата.
Всичките съвременни теории все ги обуславят музикално. Казват: „Едно време без музика се обясняваше светът.“ Духът Божи, Който действува, това е най-музикалното същество. Няма по-музикално същество от Духа. Казва: „Като дойде Духът, ще ви научи да мислите, да чувствувате.“ Трябва да бъдеш отзивчив. Не със закон, но като го видиш, да си готов да направиш онова, което ти каже. Ще дойде любовта, ще чуеш Той как пее, да казва: „Обичай враговете си.“ Казваш: „Как да ги обичам?“ Господ ги е създал. Една ябълка падне в калта, окаля се. Тя се е окаляла, но изгубила ли е своето качество? Ще вземеш, ще я измиеш. Човешката душа се е окаляла. Ще вземеш в чистата Божествена вода и ще се очистиш. С пеенето ще се умиеш. Да пееш значи да се измиете, да привличате Божественото благословение в света.
Сега не искам да ви карам насила да станете всички певци. Някои от вас сте доста закъснели. Доста сте закъснели. Ще усилите хода си, да настигнете другите. Ако още останете назад, не зная дали ще можете да ги настигнете. Ще останете за друга епоха. Ще влезе в новата епоха, който знае да пее. Според мене всеки човек, който знае добре да мисли, добре да чувствува и добре да постъпва, има музика. Всяка музика, която не носи правата мисъл, правите чувства и правите постъпки, тя е обикновена музика.
Та, ще забравите, че сте стари. Аз искам всички да станете или на 19 години, или на 15, или на 14, или на 12. Мене ме интересуват 7, 14 и 21. То са епохи. От 1 до 7 е малко дете. От 7 до 14 то е момче, което обича да се сърди. От 1 до 7 години тялото се проявява. От 7 до 14 сърцето се проявява. От 14 до 21 година умът се проявява. Има много работи, които се проявяват в човека. Първите 7 години колко сте активни. Активността в човека се проявява в първите 7 години. Ще запазите тази активност на детето. Детето постоянно се движи. От 7 до 14 години човек е на чувствителността. От 14 до 21 човек мисли най-много. После започва да се моделира. Той казва, толкоз много той е мислил, толкоз много е чувствувал, постъпвал, философствувал, докато обеднял и нищо не останало в него. Като станал философ, казва: „Остарях.“ То е неправилно положение. Най-първо не туряйте в ума си, че сте стари. Изключете тази идея. Този бръмбар го изключете от ума си. Като остарявате, кажете: „Стар съм, понеже не живях добре. Не пях.“
Казвам: Всеки, който не пее, остарява. Всеки, който не пее, ослабва. Всеки, който не пее, умът му изгубва светлината, сърцето му изгубва топлината. Приложете любовта, ще видите каква промяна ще стане във вас. Ще изберете дума само с едно съдържание.
Сега един наш брат изобретил едно изобретение: Иман Нави. Какво значи? Навиваш нещо или навиваш някого, побеждаваш. Турил този брат името Навин, мисли, че измислил нещо. Или го навил на кросното, или го навил (надвил). То е мое тълкувание. Той не е мислил, турил нещо, Нави, което се прави брашно. Като мислил, мислил, понеже няма брашно, забранено е, сготвил нещо, та без брашно. Навил го вече. Казвам: Не измисляйте такава дума Нави. Празно ще пееш. Не да кажеш думите: „Другите ще пеят.“ Аз ще пея. Аз ще пея за ума си, аз ще пея за сърцето си, аз ще пея за тялото си, аз ще пея за себе си.
Ако по този начин ме слушате, ще изкарате доста талантливи певци, не гениални, но доста талантливи певци ще излязат оттук. Ще образувате един хор от 60–70-годишни, все стари баби. Като викнат да пеят, ще кажете: „Пеят, какви гласове!“ Един хор само от стари. Който минал 50 години, ще има право да влезе в този хор. 50, 60, 70 до 120 години ще пеят. Музиката продължава живота. Немузикалността го скъсява. Едно течение на живота може да се отбие, както една вода може да се отбие. Едно музикално течение може да се отбие. Щом се отбие едно музикално течение, явяват се тия сокове, които пречат на живота. Това се отразява на ума, сърцето и тялото. Те не могат да се подкрепят. Тялото се гради чрез музика; умът, чувствата и волята – също. Забелязвам във всички онези хора, в които музикалното чувство е развито, дълъг живот живеят. Всички онези, в които музикалното чувство не е развито, късо живеят. Потенциално проявена музика е не проявена. Онези хора, в които е вложено повече музикално чувство, дълго живеят. Онези, в които е малко вложено, преждевременно ги вземат от Земята. Поставяйте винаги себе си в хармония. Че Господ не иска да ви вземе живота. Който не иде редовно в хора, изключват го. Щом 2–3 пъти не дойде, изключват.
Казвам: Всички парчета, които ви се дават, пейте ги музикално. Не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Някои от вас, които можете, проучете съвременната музика. Проучете я, тя ще бъде едно удоволствие. Онази музика, която е вътре във вас, проявете. Не мислете, започнете една песен както и да е. (Една котка мечи.) Тази котка казва: „Колко щастлива щях да бъда, ако можех да слушам. Котка съм, отвън трябва да меча, понеже не пях.“
Сега, да кажем, дадат ви думите: „остарях, ще се подмладя“ да ги изпеете. Някой ще срещне препятствия при тази песен. Без мисъл не може да се пее. Някой ще срещне препятствие в сърцето си, някой – в тялото си. Значи три спънки има. Може да ни спъне нашата мисъл, може да ни спъне нашето чувство, може да ни спъне нашата воля, тогава не можем да пеем. Музиката е един резултат. Туй, което се ражда от съдействието на човешката мисъл и чувство, то е музика.
Човек трябва да говори музикално. Речта трябва да бъде музикална. Вие ако кажете натъртено: „Ще постигна всичко, каквото желая“, така не се говори. (Учителят пее:)
Ще постигна всичко, що желая,
ще постигна всичко, що желая.
Това е постижение. Повишение на слога има. Ще направиш едно движение. В музиката има движение. Има огънати плоскости, има и огънати тела.
Когато пееш, не мисли, че си закъснял. Казваш: „Свършил съм университет, сега ще пея, да се излагам.“ (Учителят пее:) „Ще нося Божиите блага в света.“ Ще покажа на хората доброто, което Бог е вложил в техните сърца. Казвате: „Дали ще го взема?“ (Учителят пее:) „Ще нося Божиите блага.“ Защо го удължавам? Защото на слога естествено не иде музикалното ударение с ударението на думата. Музикално трябва да удължим единия слог. (Учителят пее:)
Ще нося Божиите блага,
ще нося Божиите блага,
ще нося Божиите блага,
ще нося, ще нося, ще нося.
Ще нося, без да се уморявам,
без да се обленявам.
С труд и постоянство ще постигна всичко.
Трябва да пеете. Като станете сутрин, изпейте една любовна песен по новия начин.
Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.
27-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 1.IV.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.
Общ Окултен Клас
01.04.1942 Сряда,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 1283
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
