„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитвата на Царството“
Ще прочета двайсет и четвърта глава от евангелието на Матея.
Ще прочетем от книгата „Божественият и човешкият свят“ някои страници, да видим какво съдържа годината, какво съдържа първото число, второто, третото, четвъртото число и разните комбинации на числата. Прочетете следните страници: 1, 2, 4, 9. (Прочетоха се 1, 2, 4 и 9 страници. Прочетоха се и следните страници: 16, 19, 42, 92, 94, 142, 194, 200, 300, 400, 409, 450, 451, 452, 453, 454, 455 и 456.)
Причините, които спъват човешкия живот. Най-първо, човек не може да бъде щастлив на земята без светлина, не може да има удоволствие без топлина, не може да има постижение без сила. Силата на човека зависи от светлината, която има, светлината зависи от човешката мисъл, човешката мисъл зависи от любовта, с която човек е свързан. Ако нямате вие любов, мислите ви няма от какво да черпят сила. После, ако вие нямате вътрешна топлина. Аз говоря за топлината, която не се губи. Често ръцете ви изстиват, краката ви изстиват, значи нямате онази истинска топлина. Топлината, която се мени, това е едно неуравновесено състояние. Човек, на когото ръцете и краката изстиват, той е беден, той не е богат. Да кажем, вие казвате, че вие обичате Господа, и при студено време ви изстиват ръцете. Ако обичате Господа, ръцете ви няма да изстиват и краката ви няма да изстиват. Казвате, че сте беден. Беден сте по същата причина, че топлина нямате в себе си. Ако нямате някоя пещ, как ще си опечете хляб? Или ако няма в света топлина, как ще се роди житото? Казвам, съществува една аналогия. Земята е една книга написана. Ако поставите мъжа на северния полюс и жената на южния полюс, какво ще родят? Казвате: „Човек да живее сам.“ Значи да е на северния полюс мъжът и жената сама да е на южния полюс. Какво има на полюсите? Сняг натрупан, може би някъде има десет метра лед и сняг. Какво представя този лед? То е човешкият егоизъм – човек от сутрин до вечер мисли само за себе си. Че кокошката мисли само за себе си, клъвне едно зрънце, второ, трето. Намери я лисицата, и тя я клъвне. Питам, кой печели? Кокошката прие зрънцето, лисицата прие кокошката. Какво стана? Дтйде човекът със своята пушка, гръмне, убие лисицата, тури я на врата си. Започват да го хвалят хората, че носи лисича кожа.
Ще ви разкажа един обикновен разказ. Една красива българка се оженила за един българин. Тя много ценяла лисичите кожи. Той ѝ обещал, че ще ѝ направи едно кюркче, отвсякъде заобиколено с лисича кожа. Случило се така, че той не можал да ѝ направи кюркчето. Тя ми казваше: „Очите ми ще останат отворени за кюркче.“ Не е щастлива, понеже лисицата не е дошла. И нас ни липсва лисичата кожа. Не се интересуваме от живота, от любовта, но се интересуваме, че кюркчето го няма или лисичата кожа я няма, някое малко удобство. Тази българка ми казваше: „Защо не дойде лисичата кожа, защо кюркчето не дойде?“ Казвам ѝ: „Знаеш ли да четеш?“ „Не зная.“ Рекох: „Защото не си ходила на училище.“ Много красива, но не се е учила. Казах ѝ: „Като свършиш училище, кюркчето ще дойде.“ Не е лошо да носиш лисича кожа, но лисицата е много умна, политика има в тях. Като вземе кокошката, кучетата я гонят, върти опашката насам-натам, кучето гони опашката. Тя я върти нагоре-надолу, настрани и кучето, като гони опашката, мисли, че гони лисицата. Замине си лисицата и като дойде в гората, скрие се. При това муцуната ѝ е тясна, мисли лисицата. Както е името на лисицата, много добре ѝ е името – първият елемент показва, че тя всякога мисли за Господа. Като хване една кокошка, благодари, казва: „Господи, отлични същества си създал. Колко сладко месце има. Пък като я хванах, попя ми, кречи, знае да пее, певица е.“ Само лисицата е недоволна от хората, казва: „Че когато аз правя добро в света да хваля Господа, когато хвана някоя кокошка, за да видя колко е добра, те ме претрепват. Хората, ако лисицата изяде една кокошка, я претрепват, теглят ѝ куршума. Човек като изяде кокошката, няма никакъв куршум. Че каква справедливост има?“ Спор има между лисицата и човека. Казва човек: „Аз трябва най-първо да опитам, понеже съм най-разумното същество, да видя кокошката сладка ли е, че тогава ти. Ти, като лисица, нямаш право.“
Та казвам, законът е верен. Хубавите книги са за умните хора, чистият въздух е за здравите хора, за добрите хора, за силните хора. Да имаш едно добро чувство, то е като един скъпоценен камък, който може да ти вземат. Като имаш един скъпоценен камък, трябва да знаеш как да го пазиш. Защо са ни драгоценните чувства, ако не знаем как да ги пазим? На съвременните хора Бог им дал отначало. Сега трябва да се повърнем към онова положение, което носи щастие. Не разбирайте, че щастието в света е само за един човек, защото всичките души са излезли от Бога, имат еднакво право. Само като слизат на физическото поле, законът се изменя. Щом слезете на физическото поле, доброто и злото се сменят. Злото и доброто постоянно се сменят в човека, тъй както се сменят денят и нощта. Както се сменят зимата и лятото, така се сменят доброто и злото. Сега ние наричаме за нас онези неща лоши, които за нас не носят никакво благо в света. Защото, ако вие нахраните едно петмесечно дете с твърда храна, какво ще му създадете? Значи твърдата храна не е за децата. Злото е твърда храна в света, злото в света не е за хората, то е за боговете. Боговете имаха право да ядат от дървото на познание доброто и злото. Защото Бог е, Който е създал всичко. В Божествения свят има само любов, няма добро и зло. Доброто и злото е до ангелския свят. Злото е само на земята. Ние, които не разбираме: в злото човек умира, в доброто той възкръсва. А пък в ангелския свят ти, като си лош, ще бъдеш в ада, като си добър, ще бъдеш в рая. Щом влезеш в Божествения свят, изменя се, там има само любов. Ние, хората на земята, ще се раждаме и умираме. Ако сме в ангелския свят, ще бъдем или в рая, или в ада. Щом идем при Бога, къде ще бъдем тогава?
Та казвам, трябва да излезем из онова човешко разбиране в гъстата материя. Ние търсим своето щастие там, дето не можем да го намерим. То е неустойчиво. Вие, ако искате да намерите вашето щастие вън от Бога, вие се заблуждавате. Защото един скъпоценен камък може да се разложи, един човек може да умре. Даже и да бъдеш ангел, и между ангелите може да се зароди едно противоречие. Че някои от тия ангели напуснаха своята първична чистота. Няма да ви разправям коя е причината за това, то е разбиране. Ангелите имаха разбиране, казват: „Да опитаме.“ И опитаха работата. И ние опитваме. Казвам, дотогава, докато ние търсим своето щастие вън от Бога, никога няма да бъдем щастливи. Невъзможно е. Защото онзи, който се ражда, се радва, но който умира? Когото назначават за чиновник се радва, но когото уволняват? Който отива на войната, че не го засягат куршумите, се върне с всички свои знаци, за герой минава. Онзи, на когото кракът е откъснат, ръката е откъсната, очите пострадали, главата пукната на десетина места или някой куршум има в мозъка си – като се върнеш, какво ще имаш, ще бъдеш ли щастлив? Съвременните хора проповядват едно щастие. Докато седят човешките парє в твоя ум, ти щастлив не можеш да бъдеш, докато красивите дрехи седят в твоето сърце, ти щастлив не можеш да бъдеш. Ти, като уповаваш на дрехите, които хората са създали, да се облечеш, то е изгубена работа. Ако ти не можеш да облечеш себе си, своето тяло, с истината и ако ти не можеш да облечеш своето сърце с любовта, и ако ти не можеш да облечеш своя ум с Божествената мъдрост, твоята работа е изгубена. Обличането е дреха, да бъдеш облечен с ония дрехи на истината. Не сме против модата, но най-хубавата дреха носи истината. Тя е по-красива, отколкото на райска птица, дрехата на истината е по-красива, отколкото дрехата на райската птица. Всички разумни същества се стремят да се облекат с най-хубавата дреха на истината, с най-хубавата дреха на любовта и с най-хубавата дреха на Божията мъдрост. Само така облечени ние може да разберем какво Господ е предначертал заради нас. Докато не сме облечени така, ние сме голи. Голият човек щастлив не може да бъде. Гладният щастлив не може да бъде. Жадният щастлив не може да бъде, вода трябва. Невежият щастлив не може да бъде, знание трябва. Болният човек щастлив не може да бъде, здравето трябва да дойде.
Та вие казвате, че в оня свят ще идете. Щом си облечен с дрехата на истината, ще идеш, щом не си облечен – из рая навън. Кога изпъдиха из рая Адама и Ева? Когато оголяха. Казват, че в рая били хората голи. Погрешно е, Адам беше облечен в царска мантия. Като съгрешиха, стопиха се дрехите, оголяха и Адам, и Ева. Господ им казва: голи не може да останат, направи им кожени дрехи и показа им пътя навън. Защото в рая без дрехата на истината не се живее. Вие сега искате, без да сте облечени в дрехата на истината, без да сте облечени в дрехата на любовта и без да сте облечени в дрехата на мъдростта да идете в оня свят. То е невъзможно. Всичките хора носят едно криво разбиране. Младата невеста очаква да я облекат. Онези, които се женят, булски дрехи им правят. Но питам, колко булки има досега, които са останали неизпъдени из рая? Когато умре човек, не го ли изпъждат из земния рай навън. Та човек извън земния рай може да го изпъдят и из небесния рай може да го изпъдят. Единственото положение, в което ние може да седим на земята, по човешки говоря – дотогава, докато имаш дрехата на любовта, ти си в безопасност. Тази дреха те защищава от нещастията на живота. Дотогава, докато твоят ум е облечен в дрехата на мъдростта, ти си в безопасност. Докато душата ти е облечена в истината, ти си в безопасност. Ако дойде някой друг да ви проповядва, че има някоя друга дреха, не вярвайте на туй. Каква друга дреха може да има? Има други дрехи, не че няма. Има една друга дреха, но за нея почти не се говори. То е дрехата на човешкия дух, от който са излезли другите дрехи: дрехата на любовта е излязла от духа, дрехата на мъдростта излязла от духа, дрехата на истината е излязла от духа. Онова, което духът е създал, е Божествено. Апостол Павел казва: „Да се облечем, да не се намерим голи.“ Ако умреш, и си гол, пак трябва да се върнеш на земята, голи хора в небето не отиват. Ти трябва да идеш с царска дреха. Че казва: „Като умреш.“ Защото ти, като умреш, ще съблечеш кожената дреха. Понеже, като ви изпъдиха из рая, туриха ви кожени дрехи и – навън из рая. Навън с кожените дрехи. Сега, за да влезете в рая, трябва да съблечете кожените дрехи, както човек се съблича, за да излезе из рая. Като излязоха из рая, трябваше да се съблекат от красивата дреха и да облекат кожената. Сега, за да влязат в рая, трябва да се съблекат от кожената дреха и да облекат първата дреха. Вие сега мислите: „Каква е тази дреха?“ Щом човек се облече в дрехата на истината, целият живот се изменя, той има на разположение всичко, той не може да бъде нещастен, той не може да умира, няма от нищо да се бои, в него ще има само едно желание: да върши Божията воля, да служи на Царството Божие и да прославя името Божие, да се радва на благата, които Бог е създал. Дали е на земята, дали е между ангелите, или в небето, за него е навсякъде едно. Като има тия дрехи, Божественият свят е навсякъде. Вие по някой път мислите, като идете в небето, разбирате, че небето някой път е на земята. Какво е разбирането на една мравя за слънцето? Мравята е сляпа за всичките блага, които Бог е създал. Ако на една мравя разправяте, че има музика, че има църкви, че има свещеници, одежди, казва: „Кой ги знае.“
Сега, когато говорим за невидимия свят, казвате: „Бива, бива.“ Разбирам да ядеш печена кокошка на земята или направена на чорба с яйце, но в оня свят какво ще ядеш? Не може да си представи какво ще яде без кокошчица, без винце, без ракийца. Но казвате: „В оня свят юрган ще има ли, мек креват ще има ли, спане ще има ли, апартамент ще има ли?“ То е мравешко разбиране. Сега може да кажете: „За кого се говори, за нас или за другите?“ Учените работи са за учените. Любовта е за любещите. Мъдростта е за онези, които се учат. Истината е за онези, които работят. Човек, който не разбира истината, силен не може да бъде. Човек, който не разбира любовта, щастлив не може да бъде. Човек, който не разбира знанието, светлина не може да има.
Та казвам, най-първо, изпъдете от себе си всичко онова, непотребното. Знаете как се изпъждат работите. Един евреин го приели в рая, в Царството Божие. Излъгал апостол Петър по един начин, че той е единственият евреин, който се обърнал към Бога и казва, че ще иде да каже на Господа, че той е намерил един начин, с който може да се обърнат всичките евреи да обичат Господа. Апостол Петър го пуснал в рая. Но като го пуснал, той бил адвокат, и в небето вземат някакво решение, той казва: „Не може“, започва да критикува. Не може да го изпъдят. Като влезеш в рая, не може да те изпъдят. Рекат да направят нещо, той ще си даде особено мнение. Започнали да мислят по кой начин да го изпъдят, че той да се не досети. Някоя работа започват, той всичко знае, казва: „Аз тази работа мога да направя.“ Един ден казват, че невидимият свят ангажирал едно голямо предприятие на земята, искат да пратят някого. Той казва: „Аз ще ида.“ Като дошъл на земята, затворили рая и сега никого не пущат. Казвам, всички ваши еврейски работи, пратете ги да вършат някакво предприятие тук, на земята. Да се освободи умът ви и сърцето ви. Най-първо, бъдете доволни всички в себе си от онова, което Бог ви е дал сега. Казвате, какво ви дал? Благодарете на Бога за очите си. Вие още не сте научили как да употребявате очите си. Виждате на четирийсет и пет градуса, на деветдесет градуса, на сто и осемдесет градуса, отзад не виждате, нагоре не виждате, не виждате надалече. Виждате на десет километра, на сто километра не виждате, на хиляда, на две хиляди. Очите, които Бог ви дал, имат особени лупи, можехте, като погледнехте, да видите какво става на слънцето, даже от земята може да видите, може да видите как живеят хората. После, къщите им можете да видите. И на месечината можете да ги видите. Сега даже с големите телескопи, които правят, и пак не могат да видят. Сега вие ще кажете: „Туй може ли, или не?“ Аз ви казвам: това за вас е невъзможно, по никой начин, и цели сто години да се напъвате, пак не можете да видите какво става на слънцето; цели сто години да се напъвате, и в Индия да идете, на месечината да видите какво става не можете. Защото туй напъване е чисто по физически начин. Тебе те е страх да не умреш, тебе те е страх да не се разболееш, страх те е от сиромашията, страх те е от човешките мисли, страх те е от комарите, от бръмбарите. Ти имаш една малка къща, недоволен си от нея. Ако дойде едно разумно същество в твоята колиба, веднага твоята колиба палат ще стане с всичките удобства. Като си замине, пак ще бъде колиба. Вие сега на това няма да вярвате. Аз ще ви приведа едно доказателство, с което ще ви убедя, понеже е вярно. Едно доказателство, вие го знаете, само ще ви го припомня. Някоя мома види някой момък грозен, нищо не струва. Или момъкът види момата грозна. Види я някой друг момък, като насочи ума си, всичките казват, че е грозна, той казва, че е хубава. Вижда я красива. Как я вижда? Другите не я виждат красива, те нищо не дават за нея; той е готов заради нея да пожертва живота си, казва: „Вие не разбирате, душа има в нея. Какъв дух има, какво сърце, какъв ум, какъв ангел е, аз никога не съм виждал такава красива.“ Отвън я гледаш грозна, той къде вижда това? Всички тук нали това сте го опитвали? Няма някой, който да не е опитвал. Сега казвате: „Как сме се заблудили?“ Тогава ли сте били заблудени, или сега, когато нищо не виждате, сте заблудени? Който вижда ли е заблуден, или който не вижда е заблуден? Какво е станало сега с вас? Станало е това, което стана с Ева. Тя като отиде при дървото, дойде черният адепт, казва: „Добър ден.“ Понеже беше доста учена Ева, казва: „Какво правите?“ „Изучавам това дърво.“ „Намерили ли сте вътрешното съдържание, знаете ли какво се крие в това дърво?“ „Човек, който вкуси от това дърво, става като Бога.“ „Тъй ли? Аз не зная.“ „Като Бога става.“ „Казано ни е да не го бутаме.“ „Вие не сте разбрали. Вие не сте от учените хора. Това го намерих аз, аз ви казвам една истина.“ Де е погрешката на Ева? Тя повярва. В какво трябва да вярваме? Според мене човек в три неща не трябва да мени вярата си. Щом вярваш в истината, не мени вярата си. Щом вярваш в любовта, не мени вярата си. Щом вярваш в Божията мъдрост, не мени вярата си. Светът надолу с главата да се обърне, не мени вярата си за нищо. Вярата за другите неща може да изменявате, но щом дойде до истината, не мени своята вяра.
Някой път вие мислите дали ви обичат, или не. Защо се съмнявате? Ако вас не ви обичат, ще имате ли тия блага, които сега имате? Вие имате толкоз блага, какво има да се съмнявате, че не ви обичат? Какво сте дали сега? Каква признателност имате за тази обич, която имате? По някой път вие не можете да издържите на изпитанията. Всичките ви изпитания са книжни. Аз не съм намерил нито едно истинско изпитание. Христос имаше изпитания да носи греховете на хората. Той, без да е грешил, плаща за другите борчовете им, изплаща дългове, оправя чужди работи. Той да страда, разбирам, но вие от какво страдате? Преди години някои, които се връщаха от странство, казваха, че в странство оставят месото три–четири дни да стои, да започне да се вмирисва, тогава, казват, става по-добро за готвене. Също казваха, че българите не знаят как да си правят сиренето. В Швейцария го правят, и се развъждат червейчета. Българинът тлъсто сирене с червейчета не обича, българинът казва: „Аз от новата култура с червейчета сирене не искам да ям.“ Казват: „В странство, в новата култура, с червейчета правят сиренето.“ Българинът не вярва в туй и аз не вярвам в туй. Казва: „Кашкавал с червейчета не ям.“ Във всяка една работа, когато има червейчета, ние не вярваме. Разправяше ми един българин, много добър българин, не от нашите, казва: „Какво да правя, кажи, как да разреша въпроса? Турил съм си правило: сиромах като дойде, да не го изпъждам. Една вечер дойде един, но той с въшки, остави ни толкоз въшки, че още от тях не можем да се освободим. Според тебе какво трябваше да направя?“ Рекох: „Хубаво си направил, но още като дойде, трябваше да го пратиш на баня, да му съблечеш дрехите, да ги туриш в огъня, ризата, гащите, всичките дрехи да ги изгориш; да го острижеш по войнишки, и като се окъпе, да го облечеш в нови дрехи и тогава да го приемеш на гости. Да го приемеш по стария начин, защо ти са тия въшки? Въшки на гости не се приемат.“ Дойде някой, че каже: „Ти трябва да ме приемеш с моите недостатъци.“ „Не, не искам твоите недостатъци. Твоите недостатъци, дрехите – в огъня. Ти при мене със своите недостатъци не можеш да дойдеш.“ И всичката погрешка е там. Младата мома приема момъка с погрешките му, момъкът приема младата мома с погрешките ѝ. Без погрешки. Господ, когато ни приема, съблича ни. Не мислете, че може да идете да се оплаквате. Ще те съблече и – всичките въшки в огъня, във вечния огън. Душата ти е чиста. И тогава ще те облече с чисти дрехи. Имаме примера, който Христос даде. Онзи, със скъсаните дрехи, като се върна от своето странстване учен човек да стане, да свърши университет, пасе свинете, че не му даваха за учението и рожкове да яде, че се върна при баща си. Бащата, като се върна, казва: „Дайте хубавата премяна.“ На баня го прати, дадоха му пръстен, и само така го приеха.
При Бога може да идете само добре облечени, с добре облечен ум, при Бога може да идете само с добре облечено сърце и при Бога може да идете с добре облечено тяло. Та казвам, понеже тази година е бездетна, и вие сте бездетни, нямате деца. Аз искам всеки от вас да има по едно детенце, момиченце или момченце. Всички, които сте тук, да родите по едно дете. Мъже, жени и децата, и те да родят. Сега вземете раждането в широк смисъл. Всеки човек, който има дух, душа, ум, сърце, той ражда. Раждането е Божествено. Казва: „Родени от Бога.“ Под думата родин, то е най-хубавото, което може да мислим. Роден от Бога не е нещо, което е добито, не е както раждат жените. Това не е раждане. Ти не можеш да родиш, ако нямаш любов, ти не можеш да родиш, ако нямаш мъдрост и знание, и не можеш да родиш, ако не си свободен и ако нямаш сила. Или тъй казано: ти не можеш да родиш, ако не си облечен в дрехата на истината, ти не можеш да родиш, ако не си облечен в дрехата на любовта и ако не си облечен в дрехата на мъдростта. Та казвам, в този смисъл ще кажем: „Да бъдем като децата.“ В детето трябва да се роди една хубава мисъл, във всяко дете, във всеки човек в сърцето, трябва да да се роди едно добро чувство, едно добро желание и във всяко едно тяло трябва да се роди една хубава постъпка, в съзнанието, в неговата воля.
Казвам, като четете, краят на века кой е? Краят на века е когато престанат всичките престъпления. Хората няма да плачат, като затворници и врагове няма да се гледат, както лисицата и кокошката няма да се гледат. Когато кокошката види лисицата, иска да избяга. Краят на века е краят на всичките престъпления. Този край на века трябва да дойде в нас. Седим някой път, поиска ти се винце, ракийца. Питам, като ти се допие винце, какво трябва да правиш? Изниква едно неестествено желание. Всички неестествени желания, които произвеждат страдание, то е старото вино. Всички неестествени мисли, които произвеждат страдание, това е старото вино. А всички естествени желания, естествени мисли, това е водата. Пийте от онова, което носите в себе си от Божествените блага. Защото всички ние в съвременния век сме отеготени от неестествени работи.
Сега аз гледам с купоните как влизат тия лъжи. Хората турят бялата лъжа, да го не хване законът, кое да декларира и кое не. Казва: „Да го декларирам ли?“ Не искай захар, и няма какво да декларираш. Не искай масло, и няма какво да декларираш. Не искай брашно, и няма какво да декларираш. Имаш брашно и питаш да го декларираш или да го не декларираш. Казва: „Вяра имам.“ Ти имаш брашно, не искаш да го декларираш, искаш да заобиколиш закона. Според вяра е: ако имаш едно кило брашно, декларирай го. Кажи: „Ако моето брашно е потребно на българския народ, давам го.“ Имаш едно кило масло, ако е потребно на българския народ, дайте го. Защо ти е сега? Кашкавал имаш, дай го да върви. Иде една сестра и казва: „Аз захар нямам, сапун имам, да го декларирам ли? И то сънлайт.“ „Колко?“ „Доста парчета.“ Законът, ако те хване за десет–двайсет парчета сапун, хайде в затвора. Сега декларирате от страх.
Според мене, ако аз имам, нека дойдат. Ще декларирам всичко, ще кажа: „Това имам, ако не вярвате, влезте.“ Нищо повече. Сега ще съдиш кое да пишем и кое да не пишем. Става въпрос жито ли да бъде, или булгур. Тук в Изгрева сто кила жито имахме, направиха го на булгур, но то е лъжа. Законът да не ни хваща. Като дойдат, ще кажем: „Сто кила булгур имаме, да върви.“ Искате да знаете какво нещо е истината? Откровено човек пред Бога трябва да живее. Ако един закон е от Бога, ще се подчиним. Казвате: „Законът да не ни хване.“ Сто кила жито, направено на булгур, но то е лъжа. Сто кила, жито или булгур, все е на Господа. Ние се лъжем, какво ще ни допринесе булгурът? Казвам, сега моралът какъв е? Всички сте страхливи, виждам, всички сте страхливи. Това не е вяра.
Декларирайте всичко. Пък само си остави за себе си. Колко ти трябва? Имаш право да си оставиш за ядене само за един ден. За втория ден – не. Като вярвате, Бог ще промисли. По този начин, както сега постъпвате, и то е право. Казвате: „Кое е право?“ В Божествения порядък трябва да се освободим. Ако всички не сме в Божествения порядък, не можем да вършим волята Божия. Ако не вършим волята Божия, не сме в Божествения порядък. Аз съм без купони толкоз време. Идат да ми предлагат братя и сестри да ми дадат купони, казвам: „Не искам купони.“ Започна да иде хлябът, напълних един панер, търся някому да го дам. Някои засъхнаха. Колко мога да изям? Четвърт кило. Едно кило на ден да изям, като направя голямо усилие. Насъбра се хляб. После кекове донесоха.
Бог е промислил. Трябва да благодарим на Бога. Ние много зле си влияем всичките. Някой път с какъвто дружим, такъв и ставаш. Дойдат да питат: „Какво да декларирам и какво не?“ Търсете правото. Ето аз какво разбирам. Какво предвижда законът? По едно кило захар. Имаш повече, раздай всичкото на тия, които нямат. Някои имаха сто кила брашно. За тебе едно кило, на другите раздай, разпределете брашното по едно кило. Сега всеки иска да запази само за себе си. Казва: „Каква жива вяра.“ Това не е вяра. Ние нямаме доверие в Бога. Най-първо, не вярваме, че тия, които са направили закона, Господ действа в тях. Искаме те да ни вярват. Ще вярваме, че тия хора, които правят законите, по Бога работят, трябва да вярваме. И те да постъпват към нас, както и ние постъпваме към тях. Вие искате хората да вярват във вас, а вие да не вярвате. Дотолкоз, доколкото вие вярвате в тях, и те вярват във вас. Дотолкоз доколкото вие имате желание да им служите, дотолкоз и те ще ви услужат. Такъв е Божият закон.
Та казвам, да имате една максима, не да вършите по човешки, но по Бога. Казвате: „Краят на века.“ Този е краят на века. Белите и черните лъжи трябва да ги оставим, да се освободим от тях. Онези от вас, които много имате, дайте на онези, които нямат. Според мене, ако дадеш без любов, без мъдрост и без истина, то е престъпление. Аз не искам да правя едно добро без любов, не искам да предам една мисъл без любов, не искам да направя една постъпка без любов. Навсякъде искам да я приложа, защото дето прилагам любовта, то е Божественото или съобразно е с Божия Дух. Казвам, всичко, каквото вършим, да бъде съобразно с този път, тъй щото да имате одобрението на невидимия свят, че сме постъпили право.
Та казвам, да се не безпокоим. Някой няма въглища, какво ще стане? Аз по някой път съм правил опити. Някой път, когато са изпоплашени от студа, облекли дебелите палта, аз излизам с тънко палто, гологлав. Казват: „Учителят е тънко облечен, времето ще се поправи.“ Като се облека с дебелото палто, казват: „Времето ще се развали, Учителят е облечен дебело.“ Не, не е работата в дрехите. Искам да ви кажа следното. За мене дрехата е един образ. Трябва да се облечем с дрехата на любовта, някой път е тънка, някой път е дебела. Дали дрехата е дебела, или тънка, само дрехата на любовта е силна, че като я облечеш, времето се изменя.
Казвам, в този век на противоречието вие се разболеете, страх ви е. Умрял някой, търсите го къде отишъл. Той си отишъл. Вашият син преди да се роди, къде беше? В ума ви. Аз, като гледам младата мома да играе на хорото, виждам: синът играе на хорото, хванал се. Като умре, къде е? Пак в ума. Че къде е? В нашия ум. Преди да са дошли на земята, са в ума, като заминат, пак в ума ни отиват. Онова, което причинява вашата радост, то са тия души, които са били в нас. Понеже, като напущат света, пак отиват на същото място, съжаляваме.
Няма какво да съжаляваме. Съжаление трябва да има, когато любовта не функционира правилно. Всички трябва да съжаляваме, когато нямаме доверие в Бога. Да дойдем да имаме доверие. Развали се времето, да знаем, че е за добро. Сняг вали, за добро е. Оправи се времето, пак за добро е. Дошъл някой човек при тебе, когото не обичаш, пак за добро е. Господ ти казва: „Виж се, и ти си като него.“ Прати Господ при тебе някой богат човек, Той ти казва: „Искам богат да бъдеш като него.“ Прати учен човек, казва: „Искам да бъдеш учен като него.“ Прати добър човек, казва: „Искам и ти да бъдеш добър като него.“ Прати някой беден човек, казва Господ: „Искам сиромах да станеш.“ Прати невежия: „Искам да не философстваш, да не мъдруваш. Бъди смирен като този човек.“ Всичките хора са предметно учение за нас. Ако така разбираме, Бог е, Който ни учи. Пълните шишета водата ги пълни. Пълните шишета човек ги изпразва. Празнотата в нас Бог ще напълни. Ние трябва да се изпразним. Когато ще правим зло, Бог ще ни освободи от злото. За доброто ние трябва да го направим. Да искаме Господ заради нас да прави добро, то значи да не разбираме Божия закон. Когато направим едно престъпление, Бог може да ни коригира. Когато направим едно добро, Бог ще се радва в доброто, което правим, което произтича от любовта.
Казвам, под думата добро аз разбирам: когато работя по закона на любовта, то е добро, когато работя без любов, то е зло в света. Злото в света е работа, свършена без любов. Работа, свършена с любов, е добро. Добро и зло аз не отличавам, но казвам: човешкият живот прогресира само тогава, когато вършим нещата по любов. Всяко нещо, което е свършено без любов, то е спънка в живота. Най-малката мисъл, която допущаме без любов, то е спънка. Най-малкото чувствание без любов, то е спънка. Най-малката постъпка без любов, то е спънка. За бъдеще, не само за нас, но за всичките. Че законът е все същият: работи, свършени без любов, спъват.
Затуй, каквото вършим, да го вършим, както Бог го върши. Бог е любов. Ние да правим доброто, тъй както Господ го прави. Господ по някой път се занимава, аз Го виждам, с мравите, помага ѝ да мине. Мене това ме интересува. Господ се занимава с изворите, определя законите за тяхното движение. Там, дето Бог взема участие, вземам и аз, там дето Бог не взема участие, и аз не вземам. По човешки ви говоря. Там, дето Господ работи, работете и вие. Роптае човек, защото любовта не е в него. Радва се, любовта е в него. Защо любовта я няма? Мисли добро, любовта е там. Че щом намерите един човек без любов, внесете любовта, станете вие неин проводник, нека този човек види присъствието на Бога във вас, покажете му. Сега не искам да остане във вашия ум една крива мисъл. Не е въпрос за морал, да се морализираме. Според мене, ние както правим доброто, осакащаме го. Сега често на мене ми казват така: „И аз, ако съм като вас, и аз може да направя това.“ Те влагат едно нещо. Казвам, че и вие сте като мене. Какво ви липсва? Въздуха, който дишам, и вие го дишате. Светлината, която приемам, и вие я приемате. Вие имате тяло, и аз имам. Какво ви липсва на вас? По едно се отличавам от вас. Аз вярвам в Бога и при добрия, и при лошия живот, пък вие вярвате в Бога само при добрия живот. Аз вярвам в Бога и при знание, и при невежество, еднакво, ти вярваш в Бога само когато си учен, правиш различие. Знаеш само половината от истината. Защото един учен човек, като дойде при тебе, сегашните учени хора ни най-малко няма да помогнат. Ще плати пет–десет лева да дойде друг да работи. Един човек с моето знание, аз не чакам някой да дойде и аз да му помогна. Няма да търся един лекар да го лекува, той пари няма.
Преди години дойде един и ми казва: „Ще умре жена ми, рецептата струва сто и петдесет лева да взема цера.“ Намирам аз едно шише с вода от моята аптека, давам му го. Казвам: „До пет–шест капки ще взема и ще се излекува. Ако не се излекува, ще ти дам друго шише.“ Понеже нямам пари, сто и петдесет лева, да му дам. Казвам, какво мисли. Ако този свят с пари ще се оправи, трябваше да се оправи. Този господин след време ме срещна и каза: „Проработи церът, оздравя жена ми. Имам един друг роднина болен, още едно шише нямаш ли?“ Ще кажете, че влагам нещо от себе си. Бръкна някой път с първия си пръст и го извадя, някой път с втория, с третия, някой път с петия пръст бръкна: разни елементи влагам. Защото според мене някои болести има, които се дължат на това, че човек е станал много честолюбив. Тази болест е дошла да вземе от честолюбието или от гордостта. Станал горделив, на този не иска да помага, на онзи. Като се разболее, стане като вейка: кой как дойде, готов е всичките да приеме благосклонно. Казвам, много болести има, които ни оглаждат тщеславието, много болести има, които ни оглаждат гордостта. Някой от нас е користолюбив, нищо не иска да дава, като дойде болестта, раздаде всичко по лекарите, щедър става. Болестта е дошла да го направи щедър.
Всичко в света работи за добро. Казвам, четохме всичките числа от тая година, като ги събираме, като ги изваждаме, като ги делим. Тия числа показват каква ще бъде годината. В тази година всичките хора са бездетни. Жена, която няма деца, е недоволна, по никой начин не можеш да я направиш доволна, само детето я прави доволна. И човек е недоволен. Без деца не може. Банкера може ли да го направиш щастлив без пари? Като му дадеш пари, ококорват се очите му, казва: „Парици!“ Казвам, прав е банкерът. Ние можем да бъдем богати с мисъл, ние можем да бъдем богати с чувства, ние можем да бъдем богати с постъпки. Ако имаме хубави постъпки, ние сме богати. Ако нямаме хубави постъпки, не сме богати. Ако нямаме добри мисли, не сме богати. Фиктивно е това.
Сега вие хората на новото учение декларирайте. Опитайте се. Какво трябва да декларираме, ако имахте туй знание? Ще кажете: „Няма да декларираме, елате да проверим доколко говорим истината.“ Ако скрия нещо някъде, да го намерят, пак минавам за праведен. Турено е на тавана някъде скрито, ти имаш скрито, законът не може да те хване. Ще платиш скъпо лъжата. Ние имаме един брат, той е в оня свят, казваше се Иларионов. Той бил в Габровската гимназия ученик и не си знаел веднъж урока. Излъгва учителя си, казва: „Господин учителю, не можах да си науча урока, защото снощи зъб ме болеше.“ Никакъв зъб не ме болеше, казва. Учителят го извинил. Като се върнал вкъщи, зъбът го заболял и трябвало да го извади.
Та сега аз искам да не лъжете от любов. От страх човек може да лъже. Страхът е причина за лъжата. Някой път може от страх да не лъжете. Закон има, може да те турят десет години в затвора, лъжете. Може да кажете: „Лъжата е хубава.“ Казвам, най-хубавото състояние е от любов да не лъжете. Без лъжа. Не да бъдем съвършено откровени. Но какво разбирате, че трябва да бъдем откровени? Не можете да отворите мозъка и да видите какво става там. Туй, което Господ затворил, вие да не отваряте. Не можете да отворите сърцето и да знаят хората какво става там. Но на хората всичко може да покажа, всичко, което извира от мене, което излиза навън, туй, което извира от мене, да го видят. Туй, което е в мене, то е Божие, не може да разкривам Божиите работи. Онзи живот, който излиза вън от вас, може да го знаят, ония чувства, които извират от нас, да ги знаят. Всичко онова хубаво и красиво, което Бог изявява, не го крийте. Онова, което Господ е скрил, дръжте го в тайна.
Ако разрешавате социалните въпроси, облечете се в дрехата на истината, на любовта и на мъдростта, и тогава говорете.
„Отче наш“
Десето утринно слово
18 януари 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
Утринни Слова
18.01.1942 Неделя,
София
|
Начало
