„Добрата молитва“
„Венир Бенир“
„Ще се развеселя“
(Направихме упражнението: Ръцете нагоре – поемане, задържане ръцете горе над главата с допрени пръсти – задържане, спускане ръцете настрани – издишане.
Двете ръце наляво с допрени пръсти. Дясната се движи по лявата, докато дойде настрани. Лявата отива при дясната с допрени пръсти. Лявата ръка движим по дясната, докато дойде настрани.)
Мислете: „Какво мога да направя.“ Всеки да мисли върху: „Какво мога да направя.“ Какво може да направи човек? Най-първо, може да работи с устата си. Може да работи с носа си. Може да работи с очите си, значи възприема. Може да работи с ушите си, с ръцете си, с краката си. Нали има една дума на санскритски – гуна, гунос. Няма да ви го кажа, защото българите имат гуна, куна – то е една и съща дума. Гоня е все същият глагол, излиза от същия корен. Гоня нещо – имам някакъв стремеж, някакво желание неопределено. Така житното зърно седи в хамбара, има една идея, че се притеснява. Като го посеят на нивата, веднага това желание се проявява. Като се намира в лошо състояние, като го заровят в почвата, събуди се в него желание да се освободи от тия ограничения, които има.
Човек, докато не го извадят от хамбара и не го посеят, не може да се прояви неговото желание. Има желание, но не знае посоката. Щом го посадят, определи се посоката, то расте в две направления: нагоре и надолу, или казано другояче, нагоре към Слънцето и надолу към Земята. Земята сме ние, към себе си; законът към ближните е вън от тебе. Най-първо човек обръща внимание на себе си, после обръща внимание на другите хора.
Сега вие седите и се питате какво може да направите. След като е ял човек, какво може да направи? Не само да яде, но цяло изкуство е човек да знае как да яде. Вие като ядете, какво си казвате? Защо животните ядат и нищо не казват? В тях има желание да свършат работата. Животните ги считаме работници, които само са ангажирани да свършат работата и да идат да почиват. Едно животно, след като се наяло, седнало под някое дърво да си почива. В топлите места е така. Тук се нарушила хармонията. Поетът вече съзерцава, в един друг свят е, не е на Земята. Сега, вие по някой път искате да си почивате, да сте щастливи. То е състояние на животните. В миналото човек искал да си помечтае. Станеш, идеш, има богата растителност, наядеш се и легнеш, погледнеш нагоре, казваш: „Всичко е добро.“ При сегашния живот се вижда, че всичко не е добро. Защо едно време било добро, пък сега не е добро? Кое ви дава повод да мислите, че нещата не са добри?
Сега допуснете, че зимно време имате въглища, всички удобства да си запалите собата, но имате едно разположение – не искате да станете. Гледате собата, че трябва да се запали, но гледате някой друг да дойде да запали собата. Не искате вие сами да я запалите, но казвате: „Да има някой да я запали…“ Вие имате всичките удобства, но някой път се противите. Всичко имате, запалки имате, кибрит нямате. Какво трябва да правите при такива условия? Имате един кремък, имате едно огниво, имате прахан. С кибрита лесно става, вземете клечката, драснете, запалите. С огнивото е много трудна работа, трябва да знаете как да драснете, така да цъкнете, че искрата да иде точно на праханта. Вие цъкнете, но искрата иде в друга посока.
По някой път в живота вие искате да постигнете нещо и цъкате. Искрите, които излизат, не падат на условията. Праханта са условията, при които може да се появи огънят. По някой път казвате, че трябва да има по една гуна да ви гони. Или вие трябва да гоните, или вас трябва да гонят. Сега, когато една хрътка гони заека, и хрътката бяга, и заекът бяга. Кой печели? И двамата печелят. Ако заекът надбегне хрътката, радва се, че е успял да спаси живота си; ако хрътката надбегне заека, тя се радва, че е могла да хване друг един живот, който да приложи на своя живот.
Питам: Хрътка ли искате да бъдете или заек? Защото в единия случай или вие трябва да гоните някого, или вие да бягате. Сега казвате: „Аз не съм се научил да бягам.“ Всеки бяга. Някой голям камък се търкулил от планината, търкаля се, бяга надолу. Парата, която се нагорещява, нагоре отива. Трябва да имате една ясна представа. Имате нещо, което ви безпокои. Безпокойството на какво се дължи? Вие искате да постигнете нещо, но седите, гладен сте. Значи гладът не го създадохте вие, но той е едно естествено състояние, от невидело иде. Най-после разположен сте. Във вас се заражда едно естествено желание, но периодически сте неразположен от глада, отвътре искате да ядете, но в къщи нищо няма за ядене. Седите, не сте разположен. Започвате да ставате недоволен, как да намерите хляб. Яде ви се хляб, недоволен сте, че нямате хляб. Имате едно недоволство, че хляб няма, сирене няма. Казвате: „Защо да няма сирене?“ Искате хляб и сирене. Казвате: „Защо да няма това?“ Недоволен сте, защо зимно време нямате въглища да се стоплите. Седите неразположен.
Значи от какво произтича недоволството? От нуждите. Вашият организъм има известни нужди. В този случай сте ангажирали ума си на работа. Допуснете сега, ако нямате философия, какво щяхте да направите? Някой път защо трябва да яде човек? Да допуснем, че нямаш ядене. Какво ще правиш без ядене? Яденето е една отлична работа в света. Най-хубавото нещо, което човек може да направи. Колко време е взело на природата, докато тя създаде тия удобства и докато научи съществата да ядат? Ти търсиш щастието. Ако не знаеш да ядеш, не можеш да бъдеш щастлив. Ако знаеш как да ядеш, ще бъдеш щастлив; ако не знаеш как да ядеш, ще бъдеш нещастен. Ако знаеш как да се движиш, ще бъдеш щастлив; ако не знаеш как да се движиш, ще бъдеш нещастен. Ако знаеш как да гледаш, ще бъдеш щастлив; ако не знаеш как да гледаш, ще бъдеш нещастен. Ако знаеш как да слушаш, ще бъдеш щастлив; ако не знаеш как да слушаш, ще бъдеш нещастен. То са противоположности. Казвате: „Защо да е така?“ Кажете ми как трябва да бъде. Щом питате защо човек трябва да гледа, питам: какво трябва да прави? Щом погледнеш хляба, или някои обичат риби, или печена кокошка, или хубаво сготвено ядене, или видиш парите и веднага в тебе се зароди едно желание. Или, да кажем, погледнеш една книга. Някой казва: „Да гледам.“ Не само да гледаш, но ти искаш да пипнеш. Да кажем, имате една научна книга – какво ще добиеш само от гледането? Много нещо съдържа тази книга. Такава една книга вие носите с хиляди години. Главата е такава книга, която има много неща написани вътре. Носите тази книга като свещената Библия и само надписа сте научили. Какво има вътре в главата, не го знаете. Едва сега хората започват да изучават какво има вътре в главата, какво съдържа. Сега хората започват да изучават какво съдържа главата.
Да допуснем, че имате една хоризонтална линия (фиг. 12.1) Те са две състояния. AB е спящо състояние – при хоризонталното положение вие спите. Станете сутрин, половината от тялото е перпендикулярно и главата е нагоре. То е вече будно състояние, C. AB – спиш, почиваш в някой друг свят. Събудиш се и веднага се подигаш. C е прегънат – седиш и мислиш, свещената книга четеш. Казваш: „Библия е тя.“ Но затворена е тази Библия. Нали се казва в Откровението, че имало една книга, запечатана със 7 печата. Плакал Иоан, като видял книгата запечатана и няма кой да я чете. Най-после се явил някой, който отворил книгата да види какво е написал Господ в нея. Та, всичките хора сега гледат книгата, понеже не знаят да я четат. Нещастието произтича от нечетенето на тази книга.
Сега, толкоз години говорим за любовта. От памтивека хората говорят за любовта. Как се определя какво нещо е любов? Имате думата стабилно, което на български значи устойчиво. Казвате: устойчивост. Как стабилността става устойчивост? Стабилност значи човек трябва да има едно положение, един център да намери, отдето да изхожда. Стабилността трябва да намери устой, равновесие, защото в природата всичко е разумно, което има равновесие. Което няма равновесие, не е стабилно, и устойчиво не е.
Първото нещо: Всичките страдания произтичат от една неустойчивост, която има човек. Малкото дете, щом като се подигне, най-първо е неустойчиво, пада. Като пада, плаче. То ще се научи да пее. Като попее, пак стане. Пада, пее, пада, пее, докато най-после с пеене се изправи и това дете ще започне да ходи.
Казвам: Ако искате да знаете колко е устойчив вашият характер, вижте как стъпяте. Да знаеш как да стъпяш, да си господар на краката. Някой път като ходят, има едно колебание, един неустой в ходенето. Вземете да пишете, ще видите колко сте устойчиви. Ако пишете и ръката ви трепери и писането е накъдрено (фиг. 12.2), то е много неустойчиво, такова писане. Набръчкана е Земята. Земята като е набръчкана, показва колко е неустойчива. (фиг. 12.3)
По някой път вие обръщате внимание на някои елементарни работи. По някой път мислим, като че знаем всичко, каквото е в природата. Има елементарни работи, с които не можем да се справим. Ти не можеш елементарно да се справиш с една нужда. Да допуснем, че някой сяда до тебе, не можеш да го търпиш. Казваш: „Аз не обичам да ме притесняват.“ Но представете си, че сте в един трамвай, натрупани хора – какво ще правиш? Ако ти не искаш да те притесняват, какво ще правиш? Не си собственик на колата, не си платил за цялата кола, няма определен закон колко място да заеме всеки човек. В Америка има църкви, дето собствеността на църквата е продадена. Определени са столовете. Всеки като влезе, определен стол заема, хубави столове, с плюш направени, като седне, няма кой да го притеснява. Като влезете тук, както столовете са наредени, собствеността не е така строго определена. После, хората като мислят, се допират със своята мисъл, допират се със своите чувства. Има някой човек, като мисли, допира се с тебе, не може да го търпиш. В този случай неговата мисъл не е в хармония с тебе. Неговите трептения и трептенията на твоята мисъл не са в хармония и се отблъскват. Питате защо се отблъскват. Представете си вода, която по две посоки слиза. Срещат се в центъра X. (фиг. 12.4) Какво ще има там? Ще има блъскане. Тия две течения са дисхармонични течения. Отвътре са хармонични, вън са дисхармонични.
Когато стремежът на вашия ум и на вашето сърце е един и същ, тогава няма блъсканица. Ще забележите, в реката ще изучавате. Движението на сърцето е отгоре надолу, теченията отиват надолу. Когато мислите отдолу нагоре отиват, противоположни са теченията. Едните отиват нагоре, другите – надолу, затова теченията на ума и сърцето са хармонични, в две противоположни посоки вървят, не вървят към една и съща посока. Умът започва отдолу нагоре, сърцето започва отгоре надолу. Сърцето се е образувало при слизането на човека от невидимия свят. Умът се е образувал при възлизането на човека от физическия свят към Божествения свят.
Сега тази идея от физическия свят към Божествения свят не ви е ясна. (фиг. 12.5) A е сърцето, B е умът, той иде от периферията към центъра, а сърцето – от центъра към периферията. Две течения имате: едното – от центъра към периферията, то е сърцето. Движението на ума е от периферията към центъра. Тия сърдечни движения са сили, които са излезли на повърхността. Умът тия движения ги е превърнал и ги е върнал в центъра. То е една и съща енергия, която чрез сърцето е излязла към периферията, умът е другото движение, при което същата енергия се връща към центъра. Имаме две системи. Кръвта излиза към повърхността и венозната кръв се връща пак към сърцето да се пречисти. Ние считаме ума отделен и сърцето отделно, като че самостоятелно живеят. Казва: „Каква работа върши сърцето?“ Сърцето ти донася ония Божествени енергии. Ти живееш на повърхността, излязъл си от Бога. Всичките хора живеят на повърхността, не са в центъра. Ние не живеем в центъра. Живеем на повърхността. По тази повърхност ние се движим.
Тази повърхност, това е физическият свят. Обикаляме около Слънцето, то изгрява и залязва. Земята се върти около себе си, показва, че ние живеем на повърхността и ден след ден обикаляме, веднъж, два, три, четири, пет пъти. След като обикаля човек, какво трябва да намери? В обикалянето на този кръг, тук са теченията на Слънцето, теченията на ума. Когато се занимаваме с ума, хващаме ония енергии, които отиват към Бога. Когато хващаме теченията на сърцето, хващаме енергиите, които излизат от Бога. Значи, за да обичаш Господа, трябва със сърцето си да възприемаш. Със сърцето си ще излезеш на повърхността да помагаш, но ще носиш не своите идеи, но онова, което Господ иска от тебе. С ума си ще се върнеш от тия хора при Бога. Със сърцето си от Бога ще идеш при хората, с ума си ще идеш от хората при Бога, да занесеш какво искат хората. Умът донася постоянно какво искат хората. Сърцето изнася. Умът донася, сърцето разнася. Защо ви е сърцето? Сърцето е онова, което Бог е дал да го раздадете на хората. То е любов. Умът носи обичта. Каквото вземе умът, ще го занесе при Господа.
Та, казвам: Ако вашето сърце не чувствува правилно, ако вашият ум не мисли правилно, тогава вие не сте в хармония с битието. Вие чувствате в себе си, че не сте доволен. Казвате: „Не прогресирам, не съм учен, слаб съм“. Всичките противоречия имате. Първото нещо е [да] нагласим сърцето си да върви към повърхността и да нагласим ума си да върви към центъра.
Как ще го нагласим? Имаме една песен. Да кажем, имаме песента „Ще се развеселя“ – отде започва? От ла. Защо ще се развеселя? Ла е узрелият плод, има какво да ядем. Като ида при крушата, ще се развеселя, има за ядене, за пиене. Ида при някой извор, ще се развеселя, понеже има какво да пия. Ида при крушата, няма какво да ям, няма да бъда весел. Ида при извора, пресъхнал, няма никакво веселие. Ако започна една песен с до, какво щеше да бъде? То е яйцето, което трябва да се снесе. Щом чакаш кокошката да снесе яйцето, ще бъдеш нетърпелив как да го снесе. Може половин час да вземе на кокошката. Аз наричам, тя прави една торта, взема ѝ най-малко половин [час], докато направи тортата. Казваш: „Как да не може да го направи?“ Искаш в една–две минути да го снесе. Всички в света бързаме. Някои искат бързо да научат една песен.
Научил си една песен, но вие пели ли сте тази песен? Как трябва да пеете тази песен? „Ще се развеселя премного заради Господа.“ На една круша за какво ще се развеселиш? За сладчината, за вкуса. После ще се развеселя за силата. След като ядеш, и тя е доволна, внася онова, което съдържа. Ти си разположен, имаш сила. След като си ял една круша, може да говориш, имаш разположение. Значи след като си ял крушата, ставаш, разгръщаш книга и виждаш какво е скрито. Всяка круша добре изядена, добре прочетена книгата, ти прилагаш вече това учение. Крушата ми казва тъй в дадения случай: „Едно време аз бях в хамбара, посяха ме, много страдах, израснах и сега научих да давам хубави плодове. По-напред никой не обръщаше внимание, хиляди бяха натрупани, притеснени, но сега съм отвън и дишам чистия въздух, възприемам светлината, имам доста материал от земята и всичките хора започват да ме обикалят, заградиха ни наоколо, пазят ни.“ Тъй разправят крушите. Крушата казва: „Ти по същия начин ще ме посееш в себе си.“ В раждането на един плод процесите се повтарят в две различни октави. Най-първо семето пусне корени, после израства нагоре, образува си дрешки и тогава за втори път пак се посява едно семе и тогава ражда плод.
Първият плод се сее, вторият плод се отваря една чашка и пак саждат нещо от невидимия свят и се образува един плод. След като се образува, той се обърне надолу и зрее плодът. Та, казвам: След като изядем един плод, той вече е посят в нас. Тоз плод за да израсне, за да цъфне и завърже, втори път трябва да се посади. В цвета на този плод трябва да влезе нещо от Божествения свят.
Казвам: Тия два процеса ги извършват умът и сърцето. Сега ние имаме много елементарни работи. Казва: Като ида на оня свят, какво ще правим? Да оставим оня свят, на този свят като си, какво правиш? Каквото правиш в този свят, ще го правиш и в оня свят. Каквото правиш в оня свят, ще го правиш и в този свят.
Да допуснем, че искате да поливате цветето, идете, турете вашата поливалка да се събира вода. След туй дигнете тази поливалка, тя има малко чучурче с дупчици и водата се пръска и с нея поливате вашите цветя. Първо събирате водата, после разпръсквате водата, значи разпределяте я на тия растения. След като я разпределите, вие сте доволни от вашата работа, че сте им помогнали. Що е поливането? Вие поливате растенията, после чувствувате, че от тях излиза ухание. Вие чувствувате едно самодоволство в себе си, че сте полели вашите растения.
Като ядете, вие сте пак човекът, който извършва една благотворна работа. Вие ядете, вършите една работа за 30 милиарда клетки. На Земята имаме два милиарда хора, а човек има 30 милиарда клетки и за всички тях ядете. Като ядете, чувствувате тяхната радост. Като ядете, вие сте филантроп, ядете за 30 милиарда. Казвам: Яденето е една филантропическа работа. Не ям за себе си, но за 30 милиарда същества ям. Отвсякъде идат писма: „Много съм благодарен за доброто, което ни направи. По 3 пъти на ден ядем и храната се разпраща.“ Та, и при яденето сърцето извършва една работа по-обширна, отколкото умът. Умът извършва една работа в мозъка. Там има 3 билиона и 600 милиона клетки, пак се радваш, не само за себе си мислиш. Мъчно може да си представите 3 билиона. Че къде са? Вътре са. Но тия всичките души, които имате, вие не им знаете имената. Във вашата глава има религиозно общество, не му знаете мястото къде е. Всякога, когато правиш една молитва, се събират същества на молитва. В главата има едно музикално общество, но и на него не му знаеш мястото. В главата има едно философско общество, има едно художническо общество. Пък има едно общество готвачи, дето се събират на угощение (всестранни угощения има) – и на това общество не му знаете мястото. Всеки ден по три пъти банкет дават.
Та, ние, съвременните хора, седим и казваме: „Защо Господ създаде света така?“ Ти седиш и говориш общи работи. Казваш: „Да имаме вяра.“ Че къде е вярата? Има едно общество на вярата. Говорите за надеждата. Има едно общество на надеждата. Има едно общество на милосърдието. После има едно общество на справедливостта в човека. Искаш да бъдеш справедлив. Но ако не станеш член на това общество, не можеш да бъдеш справедлив. Когато искаш да знаеш какво е справедливост, иди до тях да ги запиташ. То е справочна книга, дали е хубаво или не.
Да допуснем, дойде някой, от вас иска да му направите една услуга. Той иска пари назаем. Какъв е законът, какво е правилото на човека? Един беден човек като дойде при вас, колко пари вие сте длъжни да му дадете? Допуснете сега, че аз имам 1000 лева. Дойде един човек, че ми иска назаем. Да допуснем, че на Земята има един милиард хора. Тия 1000 лева се отнасят към всичките хора. Ще разделите 1000 лева на един милиард и колкото се пада на един човек, ще му дадете. Дойде някой, иска 10 лева. Няма какво да иска. Казва: „1000 лева имаш.“ Един милиард хора има – от тия хиляда лева на всички се падат по равно. Казва: „Дай ми колкото обичаш.“ Тогава от големия сомун ще му дам само една трошица.
Сега да обясня какво значи трошица. Той иде при мене и аз му давам едно житено зърно. Казвам: Туй житено зърно ще идеш да го посееш. Като го посееш, ще брадяса, ще излязат 40 стръка, някой път и повече. Всеки стрък дава 50–60 зърна. Това ще имаш първата година. Втората година ще посееш всичките и след 4–5 години ще имаш достатъчно хляб за себе си и за дома си, за децата, за ближните. Малката трошица трябва да я посеете в себе си. Яденето е един динамичен процес. Щом казваш: „Не струва“, троха става. Щом го оценяваш, то е динамично. Щом вярваш в житното зърно, то ще ви направи богати. Ако се усъмниш, то не е динамично. Щом вярваш в житното зърно, то ще те направи богат.
Вземеш една песен, казваш: „Тази песен не мога да пея.“ Дойдеш до другата, казваш: „Тази мога да пея.“ Разбира се, гладен съм – ще мога ли да пея „Ще се развеселя“? Няма за ядене. Излиза човек, който има очи, като гледа, казва: „Изгрява Слънцето“. Очи имаш – изгрява Слънцето, но ако си сляп, „Изгрява Слънцето“ как ще пееш? Ти като си сляп, не може да пееш „Изгрява Слънцето“. С кой тон започва „Изгрява Слънцето“? Със си. Слънцето изгрява, това е ядене. Очите си трябва да нахраниш. Като отиваме да посрещаме Слънцето, обяд даваме на нашите очи. Вие след като се наядете, всички се радвате от храната, която е взета от Слънцето. Очите препращат храната на цялото тяло. Очите ядат светлината, приемат я и я изпращат. Тази светлина, която иде, ни носи Божиите блага, писмата, които идат от невидимия свят. В светлината е скрит животът. Изпращат ни този живот и ние, като го приемаме, се радваме, щом сме приели живота, който иде от Бога. Ха да изпеем „Изгрява Слънцето“! (Изпяхме го.)
Имате думата татвас, от нея иде тату. Татвас е, който е основа на нещата. Татко произлиза от татвас. Баща му е станал причина да дойде в света. На славянски тат какво означава? – Крадец. Кой човек се нарича крадец? Който не работи, който наготово взема нещата. Значи кражба, това значи: всяко нещо, което става без любов и без обич, то е кражба. Всяко нещо, в което любовта не взема участие и обичта не взема участие, то е кражба. Всяко нещо, в което любовта и обичта вземат участие, то е татвас. Ясно да бъде. Всяко нещо, в което любовта не взема участие и обичта не взема участие, то е кражба и последствията са лоши. Всяко нещо, в което любовта и обичта влизат, то е Божествен закон. Значи ядем ли, пием ли, всичко да вършим за славата Божия. Всичко вършете от любов. Всичко от любов трябва да се върши.
Тогава човек може да бъде здрав, може да бъде умен, може да бъде добър. Ти не може да бъдеш добър, ако в доброто не влиза любовта и обичта. Ти не може да бъдеш умен, ако в разумността не влизат любовта и обичта. Любовта е първото качество в света. Любовта е, която дава стабилност на нещата, устой на нещата само любовта носи. То е първото качество на битието. Без любов, без една основа не можеш да градиш. Знанието иде вече. Туй, което гради, вторият принцип е знанието. Знанието произтича от мъдростта. В стабилността влиза противопоставянето. Когато някой иска да те измести от тази стабилност, в тебе се заражда желание да се противиш. Човек, който има стабилност, той се противи. Огъване има. При най-малкото съпротивление се огъваш. Христос казва: „Не се противи злому.“ Като се противиш на злото, нищо няма да добиеш. Заобиколи това зло. Хармонията пък показва как трябва да се работи, най-добрият метод, с който може да се свърши най-добрата работа.
Та, казвам: Вземете едно пиано, един орган или една цигулка. В пианото гласовете са статични, те са определени. Като туриш пръста на клавиша, издава тона. Може да се разгласят струните и на пианото. В цигулката не е така. Ти трябва да определиш мястото на тона. Динамични са, малко изместиш пръста, изменя се и тонът. В цигулката са турени 4 струни. Едната, сол, започва с доминантата, която доминира. Най-първо ти трябва да цъфтиш, твоето ухание трябва да се разнася навсякъде. Движение трябва да има. Имате ла. Туй движение трябва да завърже. Имате ми. Ми показва пътя на най-малкото съпротивление. Ако не знаеш как [да] вземеш ми, ще си пукаш главата. Ако вземеш ми, всичко ще бъде добро. Всички хора ще те обичат, знаеш как да постъпваш, заобикаляш нещата. То постепенно възпитава човека.
Казвам: Един цигулар има основни принципи, да знае как да постъпва, да знае как да зрее, как да се движи. Вие имате само една ципица и тя е още по-динамична, да знаете как да свивате и разпущате, за да може да дадете всичките нюанси на живота. Ако измениш ципицата, веднага скръб имате; ако знаеш как да стесните тази ципица, веднага разпръсквате скръбта. Думите скръбен съм ти като ги вземеш, скръбта веднага се разложи. Кога майката скърби? Защо скърби майката? Една жена е бременна, носи един плод, скърби тя, страхува се, да не би тя да умре или детето ѝ да умре. Тя носи един плод и се страхува да не би преждевременно да умре. Този страх не е естествен. Щом си посял едно дърво с любов и с обич, ти не се безпокой. Щом си посял без любов и без обич, може да се страхуваш. Щом си го посял с обич и с любов, 101% няма какво да се безпокоиш. Затуй аз казвам: Пейте с любов. Сега няма правила в музиката. За децата има правила. Техните пелени и повои са тия правила. Щом започнат да ходят, тия правила падат. Човек сам трябва да бъде правило. Най-първо докато се научиш да пееш, ще се подчиниш на правилата. Щом уякнеш, правилата на тебе ще се подчиняват.
Казвате: „Защо аз трябва да пея на стари години, глас нямам.“ В небето като идеш, ще искат да пееш. Щом не пееш, ще те върнат назад. За бъдеще, като иде някой да дава заявление или някой иска някоя служба, ще кажат: „Изпей една песен.“ Ще изпее една песен и ще го назначат за учител, ще изпее една песен и ще го назначат за капелмайстор. Капелмайсторът няма да дирижира, но ще пее и тогава ставаш капелмайстор. Да пееш е по-високо, отколкото да си капелмайстор. На ума и сърцето какъв е тактът? Отдолу нагоре – от ума, отгоре надолу – от сърцето; на ума, на сърцето, от периферията към центъра и от центъра към периферията. Аз съм гладен. (Учителят пее:)
Много съм изгладнял,
а хляб нямам при мене,
но аз съм уверен,
че той скоро ще дойде при мене.
Аз съм уверен,
че скоро ще дойде при мене,
ще дойде при мене топъл, топъл.
Ако нямам хляб, непременно ще дойде, щом изпея хубаво. Ще видя, че хлябът дошъл, излязъл из фурната.
Сега вие ще философствате може ли да бъде, как е възможно. За мене е възможно. Вие като мене не може да пеете. Трябва да се упражнявате. Както е възможно да пея, така е възможно и хлябът да дойде. Детето само като погледне майка си, тя го познава, че е гладно и се изтича да му даде. Ако вие имате вяра, любов и обич към Бога, само като Го погледнете, Той ще даде разпореждане и хлябът ще дойде при вас. Ако Го гледате без любов и обич, ще гладувате на общо основание.
Казвам: Научете се да се справяте с противоречията. Ще имате противоречия. Дойде безверието – турете го настрана. Като дойде безверието, то е празно шише, напълнете го с вяра. Безверието е празно шише, което трябва да напълните. Като дойде безверието, направете го вярващ. Някой от вас, да кажем, няма памет. Онези, които имат памет, те са работили; онези, които нямат памет, не са работили. Те са оставили паметта да гладува, не са я хранили. Щом има стълкновение между ума и сърцето, най-първо паметта страда, разсейва се човек. Щом дойде хармонията между ума и сърцето, човек започва да помни. Когото обичаш, веднага помниш името; когото не обичаш, забравяш името. Туй, което обичаш, се запечатва в ума, помниш го навсякъде. Първото нещо за усилване на паметта е обичта. Ако обичаш един предмет, ти ще го запомниш; ако не го обичаш, ти няма да го запомниш. Сега за кое трябва да пеем?
Вие сега казвате: „Какво ще стане с войната?“ Аз как гледам на войната. За мене войната са нахвърляни снопи, трябва да се вършеят. Конете трябва да вършеят. Кога ще се свърши войната? Когато се овършее харманът, ще се дигне сламата на една страна, ще се отвее житото и ще престане войната. Хората се бият, да излезе хубавото от тях, сламата се туря в плевнята. Като се бият хората, излиза от тях хубавото. Казва: „Не трябва да се бият.“ Докато е зелено, не трябва да се бият, щом узрее, трябва да се бият. Който разбира, то е за философите. Зелено не трябва да се вършее. Зелено не го коси. Докато е зелено, нищо не отивай да късаш. Като воюваме, трябва да знаем защо е войната. Някой път има война в тебе. Ти трябва да събереш хубавото в края. Нали казват, че в края на века ще дойдат тия големите изпитания. Сега светът се жъне и се вършее и пак наново ще се сее.
Вие сега казвате, че се намалила дажбата на хляба на 300 грама хляб. Що ще се плашите? Погледнете 300-та грама, умножете ги и хлябът ще се умножи. Нали знаете да умножавате? 300 грама умножете с 2 и веднага ще стане 600 грама. Трябва да се знае как да се умножава. Трима души умножавали. Единият умножавал на книга, вторият – с банкноти, а третият – със звонкови. Казвам: Кое умножение е най-хубаво? Със звонковите. Пуска една, още една, две, три, четири. Онзи изважда книги и той умножава. Но като дойде същественото, хлябът, по същия начин ще умножиш хляба, ще туриш един сомун, втори, трети… Вие питате: „Откъде ще ги вземем?“ Че парите откъде ги вземате? Имате една каса, изваждате една турска лира от касата, искате още една – по същия начин ще бъркате в Божията каса, дето са сомуните. Ще вземете толкоз, колкото ви трябва. Нали Христос там взе 5 хляба и 3 риби и нахрани толкоз души? Как стана тази работа? Не е въпрос да умножаваме нещата. Туй, което се обяснява, то не става. Дават един пример за един от старовременните светии, който казва: „Аз наука не зная, но едно зная.“ Взел един камък и като го стиснал, отдолу потекло вода, а отгоре излязло огън и опекъл един хляб. Този човек стиснал камъка, огън излязъл, вода потекла и хляб излязъл. Спорят другите как е станало. Нищо не излиза. Кажете: Туй, от което може да извадя огън, от което може да извадя вода и хляб, то е знание.
Казвам: Коя мисъл е вярна? Всяка една мисъл, която може да произведе топлина и мекота, тя дава храна на вас, тя е Божествена. Всяко чувство, което внася топлина, носи живот (топлината носи живота, носи и сила в себе си, и храна), туй чувство е право. Не по външен път. Как ще направиш един хляб? Ти ще изядеш хапчица хляб и този хляб ще се умножи. В най-малката хапка, която ядеш, има достатъчно енергия. Една малка хапка има толкоз енергия, която ако би разбрал, цял хляб става. Ти казваш: „От туй, малкото, какво ще добия?“ Онзи, който не разбира, така казва. Онзи, който разбира, да не мисли така – той трябва да мисли, че се е нахранил. Тогава, ако не вярвате, във вас ще дойдат противоречията на старата баба. Вие още като ядете, казвате: „Аз съм гладен.“ С една хапка не се наяда човек. Една баба християнка се молила да се премахне могилата пред нейната къща. Като ставала сутрин, казвала: „Както си мислех, така стана.“ Значи тя се е молила и не вярвала, че може да стане. Щом ядеш и мислиш, че с една хапка не можеш да се нахраниш, ти не вярваш. Щом ядеш една хапка и няма никакво съмнение в тебе, ще бъдеш нахранен.
Сега, да ви направя тази мисъл малко по-ясна. Представете си, че вие се намирате на едно място, дето водата е замръзнала 35 или 50 градуса под нулата. Всичко е замръзнало. Ако се помолите да дойде 40 градуса топлина, този лед веднага ще започне да се топи. След половин час всички ще станат щедри, оттук-оттам ще започне да се събира вода. Водата ще дойде. От невъзможното ще дойде възможното, стига да дойде топлината, любовта. Безлюбието, студът е, който замразява; любовта разтопява нещата, прави ги възможни. От невъзможното прави любовта възможно. Тия елементи, които нищо не искат да дават, тя ги прави да дават, казват: „Хубаво е да дадем нещо.“ Казвам: Докато ледът в нас не се разтопява, ние ще жадуваме; когато започне да се разтопява ледът, ние ще се задоволим.
Я изпейте „Весел ти бъди“. (Изпяхме я.) Тя започва от до. Значи в света трябва да се посади, не в земята. В света трябва да влезе семката.
Сега мислете какво може да направите. Какво може да направите сега? Човек, който не може да стане богат и сиромах, който не знае как да стане богат и сиромах, вие не разбирате. Може ли сиромах да станете? Как? Не може ли да раздадете всичкото си имане? Можете. То е закон в природата. Ако човек не е сял, човек като посее житото, когато е в хамбара, и нищо не остави, беден става. Туй, посятото, дава плод десетократно и тогава богат става. Следователно който не се е научил да осиромашава, който не се е научил да сее, той не може да знае. Трябва най-първо да сееш и после да жънеш. Така трябва да се схваща противоположното състояние на сиромах и богат. То са две състояния, които хората не разбират. Ако в сиромашията не садиш, ако нищо не си сял, не може да жънеш. Писанието казва, че Христос, Който бил богат, станал сиромах. Цитират този стих. Значи Той е посял всичкото. После ще дойде Христос да жъне. Ще дойде забогатяването. Ако не сме готови да сеем, не можем да жънем.
Мнозина от вас, когато трябва да пеете, не пеете. Вие седите и казвате: „Не съм разположен да пея.“ На глада не може ли да пеете? Да изпеете една песен на 300-та грама хляб? Може да дадат и 200. Ако дойде 200, ще дойде майката. Ако дадат 100 грама, то е бащата. 200 е майката, пък 300 са децата. Какво лошо има в това?
Много мъчно е човек да смени едно състояние, когато е неразположен. За пример, минавате покрай някое цвете, израснало, видите го, хареса ви да го имате, откъснете го. Никак не съзнавате, че то е изложение на един художник. То е все едно на една изложба вие да задигнете една картина. Никого не питате, откъснете цветето. Спрете се при художника, попитайте го и ако той позволи, да ви го даде за спомен, разбирам. Но без да се допитате до него и без да ви позволи да го откъснете… Казвате: „Господ го създаде.“ Мислите, че вие имате право да го откъснете. То е неразбиране на Божия закон. Цветето имаш право да го откъснеш, когато стане на плод. Ще се обърнеш към Господа, ще кажеш: „Господи, позволяваш ли?“ Ние мислим, че сме господари в света, че можем да правим каквото искаме. То е голяма анархия. Туй е на Господа. Ти ще внимаваш, има ред и порядък, ти ще вземеш това, което е определено само на тебе. Влизаш в един хор – ти не можеш да пееш всичките партии. Много мъчно е да пееш всичките партии: и бас, и тенор, и алт, и сопран. Може да пееш само една партия. Ако пееш сопран, научи го хубаво.
Често слушам, като пеят по радиото, но мъчат се с някакво пеене. Никаква музикалност няма вътре. То е като някой тъпан да бие. Малко се срещат, които могат да пеят. Казвам: Този се мъчи. Тази вечер слушах български песни. Казвам: Я мълчи, не пей така. То не мяза на българска песен. Той, българинът, когато пее, има един трепет. Сърцето в пеението трябва да взима участие. То дава мекота. Умът дава широта, простор; сърцето дава съдържание. Някои хора пеят и сърцето им не взема участие. Като пеете, във вас трябва да се роди една малка топлина тук, под лъжичката, тогава може да пеете. Щом няма тази топлинка, излиза от гърлото гласът. То прилича на гръцкото пеене. (Учителят пее по попски.)
Някои пеят живот, но животът излиза от сърцето. От сърцето трябва да излезе животът, навън да се прояви. Ще дойдат страданията. Страданията какво показват? Колкото повече страдаме, толкоз по-големи възможности имаме.
Страданията, това са пътища, по които се дават нещата в Божествения свят. На всеки едного се дава толкоз страдание, колкото възможности има. Няма някой, който да не е страдал. То са възможности. Няма някой, който да не е страдал и да не се е благословил. Всичките страдания след време донасят своя плод, своето благо. То е един Божествен закон. Бог иска да благослови всичките хора. Не само това, но трябва да оценим. Чрез страданията оценяваме благата, чрез радостта. Та, ако вие сте весели, какво ще стане в света? Какво ще стане с болните? Ще оздравеят. Какво ще стане със здравите? Ще се разболеят. Щом помислим за болните, ще оздравеят; щом помислим за здравите, ще се разболеят. Наместо здравите да се разболяват, да турим идеята в нас, че те отиват да помагат на болните. Лекарите, милосърдните сестри са здрави хора, които помагат. Казвам: В света трябва да има болни, но трябва да има и здрави, които да шетат. Трябва да има в нас лекар и милосърдни сестри – в ума и в сърцето –, които постоянно да помагат. Ако влезете в болница, дето няма лекари и сестри, то е страдание. Трябва да има достатъчно милосърдни сестри и лекари.
Вземете да изсвирите „Ще се развеселя“ от до, от ре, от ми, от фа, от сол. (Един брат изсвири. Учителят пее: „Ще се развеселя в Господа Бога моего“. Нова мелодия.) Има основни положения в музиката, които са образци. Ще се развеселиш, ако саждаш. Ще се развеселиш, ако отиваш на нивата да ореш. Ще се развеселиш, ако изникне. Ще се развеселиш, когато житото умре и го жънеш. То са разни състояния. Да се радваме на онова, което сега посяваме. Да се радваме на онова, което жънем. Някой път жънем страдания, да не ни е мъчно, понеже е жетва. Да се радваме на онова, което сеем и да се радваме на онова, което жънем. Трябва да благодарим. То е пътят на ученика. То не е за външните хора. Като дойдем до Бога, да не роптаем. Като дойдем да мислим за Господа, да се примирим. В сърцето си ще кажеш: „Ще [се] оправи, тази работа е оправена.“ Да не мислиш, че светът е в безпорядък. Безпорядъкът е малко място. Порядък е навсякъде. Като погледнете, кажете: „Навсякъде е порядък.“ Ако идете на Венера, какъв живот имат? Ако идете на Меркурий, какъв живот имат? На Месечината имате 150 градуса студ. Човек не може да издържи там. Той, за да иде на Месечината, трябва да има съвсем друг организъм. Голяма топлина трябва да има в себе си. Или трябва да има етерно тяло, да диша чрез етера. Тогава в етерно състояние може да живее.
Значи сега вземете любовта като наука, да се приспособите на всичките условия не живота. Трябва да бъдем всички проводници, да дойде Божието благословение. Проводници трябват. Проводници трябват, да дойдат Божиите блага. Превозни средства трябват. Всички страдаме, понеже няма превозни средства. Злото в света не е нищо друго, освен прекъсване на съобщенията, че благата, които Бог ни дава, няма откъде да дойдат. Дяволът е, който торпилира параходите и те потъват. Ние ще се научим да му пращаме подводници.
Турете любовта основа на сърцето си, турете обичта основа на ума си и не бойте се. Казвам: Турете за основа, като че нямате основа. Аз говоря на един динамичен език. Като деца майка ни ни давала храна, гълтали сме. Но все няма да бъдем деца. Като станем възрастни, ще почнем да дъвчем. Не само това, но да идем на чешмата и да услужим на майка си, да донесем вода. В нас има много желания и ние казваме: „Господи, дай, дай!“ Но казвам: Един ден тия малките деца ще станат на 80, 100 години – да вземат стомничката, да идат да донесат вода на майка си, да ѝ помогнат, че да стане печенето на хляба по-скоро, че и тя да се радва, че сме ѝ помогнали.
Вярата ни сега трябва да вземе друго направление, по-широко направление, възрастни сме вече.
Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.
12-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 17.ХII.1941 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.
Общ Окултен Клас
17.12.1941 Сряда,
София
|
Начало
