(I Кор. 13)
Размишление
Ще прочета 13 глава от I Послание към Коринтяните. Числото 13 е едно от опасните числа. Хората се страхуват от него. Ако отидете в странство и вземете стая в някой хотел, ще забележите, че там няма стая 12.5, 13. Ще дойдете до стая 12, 12 и половина, 14, но никъде няма да срещнете числото 13. Ще кажете, че това е суеверие. Зависи как гледа човек на нещата. Ако огънят е голям, не е суеверие, че се страхувате да влезете в него. Ако огънят е слаб и децата могат да влизат и излизат от него без страх.
„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ (– 1-и стих.) – Така е, ако говоря с человечески и ангелски езици. Какво ще бъде, ако не говоря с человечески и ангелски езици? Тук трябва да се даде друго сравнение.
„И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а Любов нямам, нищо не съм.“ (– 2-и стих.)
В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“. В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от лукавия? Правилно би било така: „И въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“. Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Значи, ако човек не се изпитва, животът му няма никакъв смисъл. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. Когато ни поставят на изкушения, т.е. на изпитания, тогава има смисъл да се молим на Бога да ни избави от ръцете на лукавия.
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам.“ (– 3-и стих.)
„Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее.“ (– 4-и стих.) – Защо не завижда Любовта? – Защото няма свободно време да се занимава с този предмет. Ако някога остане свободна, тя ще се занимава със завистта, като наука. Понеже никога не е свободна, Любовта абсолютно изключва завистта като предмет, с който заслужава да се занимава.
„Любовта не се превъзнася, не се гордее.“ – И това не влиза в нейната програма.
„Любовта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло.“ (– 5-и стих.) Това са предмети, с които Любовта не се занимава.
„На неправдата се не радва, а се радва на истината.“ (– 6-и стих.)
„Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“ (– 7-и стих.) – Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които Любовта се занимава. Ако сложите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост. И втори, и трети товар да ѝ сложите, и тях ще носи с радост. И цялата земя да сложите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и на друга страна. От време навреме земята ускорява движението си, а някога го забавя. – На какво се дължи това? – На Любовта. Когато Любовта хване земята в ръката си, тя забавя движението си; когато я пусне на свобода, дава ѝ тласък и тя ускорява движението си.
„Любовта никога не отпада; другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне.“ (– 8-и стих.) – Следователно всяко пророчество, всеки език, всяко знание, които не се основават на Любовта, ще престанат и ще изчезнат. Любовта се интересува само от това знание, в което тя сама взима участие. Знание, в което Любовта няма достъп, не е истинско. Пророчество без Любов нищо не струва. Гадатели без Любов не са истински астролози. В Англия има много астролози. Срещу няколко лири астрологът ще каже на търговеца да влезе ли в известно предприятие или не. Срещу известна сума ще предскаже на младия момък и на младата мома дали си подхождат или не. Някога предсказанията се сбъдват, а някога – не. В България старите баби играят роля на астролози. Ще започне бабата да хвали момата пред момъка: „Синко, добра е момата, красива е – веждите ѝ тънки гайтани, очите ѝ – горещи свещи. Където влезе, светлина носи“. Момъкът се запали, замечтае по момата, докато един ден се оженят. После вижда, че съвсем не е тъй, както бабата е предсказала. Млад момък се оженил за една прехвалена мома. Тя не била добра домакиня, не знаела да готви и постоянно запитвала съседката си как се готви едно или друго ядене. Като ѝ обяснявала съседката, младата жена все казвала: „И мама ми така готви“ – не искала да признае, че не разбира от готварство. Един ден мъжът ѝ донесъл охлюви за готвене. Този път съседката ѝ решила да я изиграе, да я изложи пред мъжа ѝ. Тя казала, че като счука охлювите, ще им сложи ориз и ще ги сложи в тенджерата да врят. – „И мама ми така ги готви.“ Като сготвила охлювите, мъжът ѝ хапнал, но останал изненадан от особеното ядене. – „Как си сготвила охлювите? Това ядене не може да се сложи в уста!“ – „Както майка ми ги готви“, казала тя. Сега мъжът ѝ разбрал, че тя няма понятие от готварството.
Това е анекдот, в който се изтъква мисълта, че понякога хората боравят със знание, което не е още тяхно, не е станало тяхна плът и кръв. Преди да се справят с него, те го начукват, както младата домакиня счукала охлювите и ги сготвила, но чукани охлюви не се ядат.
„Най-голяма от тях е Любовта.“ (– 13 стих.) За съвременните хора може да се каже: Най-неразбрана от тях е Любовта. Всички хора говорят за Любовта, но това, което те наричат любов, е неразбраната любов. Цялата вселена е създадена от Любовта. Физическият, духовният и Божественият свят са създадени от Любовта. Какъв е образът на Любовта, никой не знае. Никой не я е видял. Знае се само, че тя се движи много бързо, с бързината на светлината, затова казват, че тя е мимолетна. Тя минава и заминава край човека и след като замине и се отдалечи от него, едва тогава той започва да мисли за нея. Иска да я схване по някакъв начин, да я нарисува, но не може. Колкото можете да нарисувате Любовта, толкова ще нарисувате и образа на Христос. Мнозина са правили опити да нарисуват Христос, но никой не е могъл да представи истинския Му образ. Всеки Го рисува според своето разбиране, като се стреми да Го нарисува с красиво и голямо чело, с красив нос, с добре развита брада и т.н. Обаче кое чело, кой нос и коя брада са най-красиви? Ако сте жадни и отидете при някой планински извор, ще опишете свойствата на водата по един начин; ако не сте жадни – по друг начин. Оттук вадим заключение, че човек преценява свойствата на всеки предмет дотолкова, доколкото предметът се отразява на неговото съзнание.
За да дойде до истинското, положително знание, човек трябва да използва всичките си сетива. Ако само едно от сетивата му взима участие, знанието му ще бъде много оскъдно. С очите си човек вижда нещата, но не знае как е устроено окото. Също така той не знае каква интелигентност имат клетките на неговите очи. Те схващат трептенията на светлината, задържат ги в себе си, пречупват ги и т.н. Клетките на ушите пък възприемат трептенията на звука и ние чуваме различни тонове, звукове и шум. Клетките на носа възприемат трептенията на миризмите и ни дават представа за тях. Клетките на езика възприемат трептенията на храната и ни дават представа за различните видове храни. Чрез кожата ние възприемаме трептенията на топлината и на студа и делим телата на топли и на студени. С една дума, чрез петте сетива ние обогатяваме знанията си за външния, обективен свят. Очите виждат красотата и я преценяват. Ушите възприемат хармонията и я разбират. Велико нещо са красотата и хармонията. Който вижда красотата и чува хармонията, никога не може да ги забрави, никога не прави грешки. Който вижда красотата, никога не се спъва. Очите му са всякога отворени за светлината. Те я възприемат и разумно използват.
Човек трябва да бъде разумен, да има добра обхода към всички живи същества. Докато сте на земята, вие не можете да се търпите, критикувате се. Щом замине някой за другия свят, тогава го оценявате. Бъдете внимателни към близките си, да не съжалявате някога, че не сте ги оценили. Трябва ли да постъпвате към ближните си, както стражарят към непослушните граждани? Трябва ли да постъпвате с ближните си, както говедарят със своите упорити говеда? Като не го слушат, той изважда тоягата си и ги бие едно след друго. – Какво придобива той, като ги бие? Ако нищо друго не придобие, поне става търпелив. Понеже говедата са търпеливи, чрез тоягата си, която говедарят вдига и слага на гърба им, търпението на говедата минава в него. Когато говедарят придобие нужното търпение, той напуска говедарството и започва друга работа. Всяка работа, дадена на човека, има за цел да му предаде нещо, да развие някаква черта в характера, която му липсва.
Каквото и да се говори на хората за страданията, все ще се намери някой да пита, защо са допуснати. Отговорът е много прост: страданията идват, за да научат хората как да пасят мислите и чувствата си. В този смисъл мислите и чувствата са овцете и говедата, които човек, като пастир, трябва да пасе. Както има бодливи крави и волове, така и някои мисли и чувства са бодливи и хапливи. Има случаи, когато касапинът се бори дълго време с вола, докато го заколи. Един ден той се борил цял час с един вол, но не могъл да го заколи. Най-после му дошло на ума да му извади едното око. Както намислил, така направил: извадил му лявото око и след като го обезсилил, могъл да го заколи. След няколко дни касапинът извадил още един вол от обора и започнал да го коли. За да отмъсти за другаря си, волът се хвърлил върху касапина и му извадил лявото око с рога си. Мислите ли, че след насилието, което прилага към ближните си, или към по-нискостоящите от него, човек може да бъде доволен от себе си? Мислите ли, че такъв човек може да бъде разположен? Не се питайте защо сте неразположени и недоволни. Колко мисли и чувства сте изнасилили! На колко от тях сте извадили очите! И след всичко това се чудите защо веждите на някого са свити, защо устата му е изкривена. Недоволен е човекът от себе си. Някой съзнава грешката си, а друг не я съзнава, или ако я съзнава, не иска да си признае. Всичко можете да излъжете, но съвестта не се лъже. Каквото прави човек, всичко се отпечатва на лицето му. За пример, срещате един човек с тънки устни. Който не разбира значението на тънките устни, ще каже, че са красиви. Не са красиви. – Защо? – Те показват, че Любовта не е посещавала много пъти този човек. При това колкото пъти го е посещавала, нищо не му е оставила. Любовта влизала и излизала от него, без да може той да я задържи известно време в себе си, да получи нещо от нея. Хора с тънки устни са фалирали търговци, те страдат от недоимък: джобовете им са празни, в банките нямат влогове.
Като ученици вие трябва да се изучавате, да знаете какво означават веждите, очите, носа, устата, ушите и т.н. Гледате носа си и казвате: „Аз имам нос“. Това не е достатъчно. Трябва да знаете колко е дълъг и широк носът ви, какво значение има дължината и широчината му и т.н. Дължината на носа показва колко мозъчна енергия се кредитира на човека. Широчината на носа пък показва, колко сърдечна енергия му се кредитира. От кредита на ума и на сърцето се определя капиталът, с който всеки човек разполага. Като знаете капитала на човека, можете точно да определите след колко време той ще го употреби и ще фалира. Щом изразходва всичкия си капитал, човек се връща вече в отечеството си, в бащиния си дом, да му отпуснат нов кредит. Ако линията на носа е изкривена, човек може да я изправи чрез мисълта си. Чрез правата мисъл той коригира линиите на носа в дължина, а чрез чувствата си, от упражнение в мирисане, носът се разширява. Малцина се замислят за носа си, да правят упражнения в мирисане. Всеки ден правете упражнения да миришете цветя на разстояние от вас. По този начин обонянието се усилва. Да се работи за усилване на обонянието и за моделиране на носа, това за някои е маловажно. Значи да мислят за къщи, за апартаменти, това е важно. На земята човек е пътник, дошъл за няколко години, след което пак ще се върне в отечеството си. Защо му е апартамент? Всеки се нуждае от една малка шатра, с която да пътува от едно място на друго. Като прекара някъде десетина дни, ще натовари шатрата си на едно магаренце и ще тръгне на път. Животът на земята не е уседнал, не се нуждае от трайни и неподвижни жилища. От гледището на новата култура, апартаментите представляват затвори, в които човек е принуден да живее. Идете в крайните квартали на големите градове, да видите как живеят там хората. Идете и в главните улици, да видите в какви здания живеят хората. Те почти не виждат слънце. Истинският живот не се заключава в големите или малки къщи, но в правилното разбиране.
И тъй, не питайте защо страдате, но се пазете от личния живот, който е причина за страданията. Личната любов носи страдания и нещастия за човека. Той мисли само за себе си, на никого не вярва – даже и на Бога. Като хване нещо в ръцете си, счита го за своя собственост и на никого не го дава. В това отношение той прилича на малко дете. Майката дава една ябълка на детето си, после я иска назад. Детето плаче, сърди се, не я дава. То не вярва на майка си, че тя ще му даде друга, по-хубава ябълка. Станете като добрите деца. Когато майка ви дава ябълка, приемете я; когато я иска назад, бъдете готови да я дадете. Който дава и който взима е един и същ. Бог дава и Бог взима. Когато вземе нещо от човека, след време Той пак го връща, но по-красиво.
Днес на всички хора е дадена задача да познаят себе си, да познаят ближния си. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Това означава закона на опознаването. Не можеш да познаеш качеството на един плод, ако не го изядеш. Не можеш да познаеш човека, ако не го изядеш. В това отношение всеки човек е плод за ядене. Не е лошо, че ще изядете човека като плод; лошо е, че не знаете как да ядете. Да изядеш нещо, според законите на разумния свят, значи то да си остане живо – да не отнемаш живота му. Да изядеш един човек, това значи така да го преустроиш в себе си, че да му дадеш условия за нов живот. Да преустроиш нещо и отново да го съградиш, трябва да имаш Любов към него. Любовта подтиква човека към работа, събужда неговите дарби и способности.
Съвременните хора се разочароват от културата, отричат я, искат нещо по-устойчиво. Прави са да искат нещо по-устойчиво, но преди всичко те трябва да се вгледат в себе си, в своите мисли и чувства. Ако мисълта им не е права, култура ли е това? Ако чувствата им не са прави, култура ли е това? Докато мислите и чувствата на човека са в стълкновение, не може да се говори за истинска култура.
Един професор се занимавал с астрология, но се обезверил дотолкова, че искал да се освободи от всички книги, за които дал много пари. „Не вярвам вече в тази наука“, казал той. „Намерих Христос, нищо повече не искам.“ Защо се обезверил? Причината за обезверяването не е в астрологията, но в самия него. Сърцето му се намира в стълкновение с неговия ум. Той изучавал механичната страна на астрологията, в която, наистина, има неща непроучени и непроверени. Това не значи, че астрологията е лъжлива наука. С отричането на астрологията той не разрешава въпросите на живота. Астрологията е за гениалните хора, за светиите и за пророците. И обикновените хора могат да я изучават, но ще се натъкват на противоречия. Какво означава думата „астрология“? Тя е съставена от думата „астро“ – звезда и „логос“ – слово. Значи астрологията е слово за звездите. Следователно само онзи може да изучава астрологията и да се ползва от нея, който гледа на звездите като на живи, разумни същества, които говорят. Ако не можеш да чуваш говора на Слънцето, на Венера, на Меркурий, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Луната, ти не си астролог, нищо не разбираш от астрология. Какво понятие ще имате за Карузо, ако слушате гласа му на грамофонна плоча? Голяма е разликата между гласа му, непосредствено възприет, и този, чут на плоча. Ще дойде ден, когато плочата ще се изтрие толкова много, че нищо няма да остане от гласа на Карузо.
Време е вече хората да отправят и ума, и сърцето си към науката, но подтиквани към нея от Любов. Докато Любовта не стане вътрешен подтик в човека към наука, поезия, изкуство, към религия, нищо не може да постигне. Без Любов няма истинско постижение. Ще каже някой, че слушал някаква наука или духовна беседа, но нищо не разбрал. Щом не е разбрал нищо, той е слушал без Любов. Който слуша и гледа нещата без Любов, той отчасти чува и разбира, отчасти вижда. За пример, често говоря за жената, като служба на девата, а не за самата дева. Дева и жена са две различни понятия. Девата е най-високото положение, което една душа може да изяви. Като дева тя може да се прояви само в Божествения свят. Във всички останали светове тя върши различни служби: като жена, като майка, като сестра и т.н. Голяма жертва прави девата, когато слиза на земята като жена, да ражда деца, да ги възпитава и отглежда. Като изгуби жена си, мъжът плаче, казва: „Къде отиде женицата ми? Дали ще я видя пак?“ – Никога няма да я видиш. Жената е служба, а службата е невидима. Никой не е видял девата нито на този, нито на онзи свят. Без Любов никой никого не може да види. Нямате ли Любов, хиляди години да стоите в онзи свят, кракът ви няма да пристъпи в рая. Раят е място на чиста, безкористна, велика Любов. Без Любов няма живот. Това, което наричат живот, не е истински живот. То е нещо временно, преходно, с което хората само се залъгват.
Животът има две страни: тъмна, наречена Сива, и светла – Кришна. Тъмната страна на живота е смъртта, през която всеки роден трябва да мине. Който се е родил, непременно ще умре. Ще дойде Сива и ще го пита: „Кой ти даде право да седиш тук? Скоро на онзи свят!“ Ще наточи ножа си и ще отнеме главата ти. За да се освободи от смъртта, човек трябва да познае Бога, да познае Любовта. Познаването на Бога, подразбира придобиване на вечен живот. Затова е казано в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил“. Значи само Любовта е в състояние да избави човека от смъртта. Където Любовта присъства, смъртта отсъства. Защо трябва да люби човек? За да се освободи от смъртта – най-голямото страдание в света. Търсете Бога, търсете Любовта и вие ще бъдете далеч от смъртта. Всички религиозни говорят за Бога, търсят Го и въпреки това смъртта ги коси. – Защо? – Защото търсят Бога без Любов. Вложете Любовта в сърцето, в ума, във волята си и вие ще бъдете свободни от смъртта. Дошло е време, когато всички хора, религиозни и светски, трябва да пречистят умовете и сърцата си, да отправят нагоре своите чисти мисли и чувства. Чист живот се иска от всички. Ще кажете, че не можете да живеете чисто, понеже постоянно сте изложени на обиди и огорчения. Какво лошо има в обидата? Някой ви обидил, защото минавате на пътя му. Не минавайте на пътя, където той върви. Учете се да избирате пътищата, през които трябва да минавате. Отивате в село, оплаквате се, че кучета ви лаяли. Избягвайте пътищата, където лаят кучета; избягвайте телените мрежи. Като не внимавате, вие се натъквате на груби хора, на кучета, на телени мрежи и търсите вината вън от себе си. За всичко сте виновни вие, а не окръжаващите. От вас зависи да вървите безпрепятствено по улиците и да се радвате на всичко, което срещате на пътя си.
Като ученици, вие трябва да работите върху търпението, да понасяте изпитанията с радост. Някои минават за търпеливи, но външно се показват такива. Вътрешно те роптаят, недоволни са от положението си. Това, което наричат търпение, е неволя. Те носят по неволя страданията, а не с търпение. Някой се моли, но бърза, мисли за друга работа. Това не е молитва. Човек трябва да бъде искрен в постъпките си. Затова е казано, че не можеш да слугуваш едновременно на двама господари – на Бога и на Мамона. Младата мома не може да бъде вярна на избраника си, ако преди това е държала двама в ума си. Раздвои ли се в себе си, тя не може да бъде вярна нито на единия, нито на другия. Ако се ожени за един от тях, няма да бъде щастлива и ще търси вината в него. Търсете причината за грешките си във вас, а не отвън. И хората имат грешки, но вие не можете да ги изправите. Човек може да изправи само своите грешки, но чуждите – никога. От хиляди години насам Бог прави опити за освобождаване на човека от грешките му, но не успява. – Защо? – Защото едни изправя, а нови се трупат. Съзнание се иска от хората, сами да изправят грешките си, за да се пазят, да не правят нови. Хората говорят за чистота, но я разбират само външно. Що се отнася до психическата чистота – в мисли и чувства, малцина я разбират. Някой измие чинията, в която е ял и казва: „Чиста е вече“. Относително е чиста, но не абсолютно. Като си служи с една чиния известно време, тя се прониква от частиците на храната и става нечиста. Мъчно се отстраняват малките частици, които са проникнали в шуплите на чинията. Също така и мислите, и чувствата оставят следи, както в съзнанието на човека, така и върху предметите, с които са били свързани. Един американец разправя една своя опитност. Веднъж той си купил един нож. Забелязал нещо странно: колкото пъти хващал ножа, в него се явявало желание да убие някого. Заинтересован от това неочаквано за него желание, той проследил пътя, откъдето дошъл ножът в ръцете му. Какво се оказало? Ножът принадлежал на един престъпник, който убил с него няколко души. Значи мисълта на престъпника за убийство останала върху ножа. Не се измива лесно психическата нечистота. Огън е нужен, за да се пречисти светът от физическата и психическа нечистота. Като знаете какво представлява нечистотата, пазете ума и сърцето си от мисли и чувства, с които са извършени престъпления. Нека всеки се запита, има ли тази чистота, която му е била дадена първоначално. Нека всеки се запита и си отговори такъв ли е днес, какъвто първоначално е бил създаден. Човек трябва да се преобрази, да отвори сърцето си за новото – за Любовта. Ще кажете, че първата и най-важна заповед е да възлюбим Бога с цялото си същество, да възлюбим и ближния като себе си. Как трябва да обичате Бога и кога да Го обичате? Само когато сте задоволени и когато имате радости? Когато ви сполетят страдания и нещастия, обичате ли Го? Благодарите ли Му за всичко, което ви е дал?
Един каменар чукал камъни. По невнимание той изпуснал един голям камък върху ръката си и притиснал единия си пръст. Като вдигнал камъка, видял, че първата фаланга на пръста му била откъсната. Той веднага отправил погледа си нагоре и тихо промълвил: „Благодаря Ти, Господи!“ – „За какво благодариш?“ – „Благодаря ти, Господи, че не отиде целият ми пръст. С малко платих за невниманието си.“
И тъй, ако човек не е готов да благодари за малките изпитания и страдания, пътят към Любовта е затворен за него. Ако не може да понася обидите на хората с благодарност, пътят му към Любовта е затворен. Ако не може да носи невежеството с радост, пътят му към Любовта е затворен. Ще кажете, че човек трябва да има знания, да бъде учен. Има хора, които не трябва да знаят много. Понякога знанието възгордява човека и го спъва, а някога го смущава. Някой иска да знае какъв е бил в далечното минало. Няма защо да знае миналото си. Какво ще придобие, ако знае, че е бил някакъв престъпник, убиец или кожодер? За човека е важно да знае какво днес се иска от него, а не какъв е бил в миналото. Днес от всички хора се иска да се обновят, да се върнат към своя първичен образ, за който е казано: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“. Изучавайте челото, лицето, главата си и вижте какво ви липсва. Повечето хора са нетърпеливи, нямат милосърдие. Търпението и милосърдието са качества на ума. Човек трябва да развива ума си, за да придобие това, което му липсва. Непрестанно работете върху себе си, да не дойдете до това състояние, което прави човека недоволен. Като погледнете лицето на стария човек, виждате, че е набръчкано. – Защо? – От недоволство. Той не е работил съзнателно върху себе си, поради което постоянно е изпадал в недоволство и обезсърчаване. Ако не благодари за всичко, което му е дадено, човек преждевременно остарява. Следователно ако искате да се подмладите, благодарете за всичко – за мислите, за чувствата, за постъпките, които проявявате. Ако днес не сте постъпили, както трябва, на другия ден ще се изправите. Не се самоосъждайте, не се критикувайте. Постъпвайте, както постъпил един от синовете на Ной. Като видял баща си пиян, той покрил голотата му с една дреха и се отдалечил – не пожелал да види неговия срам и да го изобличи. Така и Бог покрива нашата голота. Като чуе, че някой сгрешил, Той го покрива с дреха, да не го гледа. Бог не иска да вижда грешките на хората, оставя ги сами да се изправят.
Бъдете добри синове и дъщери, да получите Божието благословение. Ще кажете, че Бог е написал човека на дланта си. Написал го е, но може и да го отпише. Страшно е, ако Бог заличи името ви от дланта си. Страшно е, ако се заличат красивите линии от ръката на човека и останат само линиите на страданията. Линиите на ума, на сърцето и на живота трябва да бъдат дълги и добре развити. Скъсят ли се, бъдещето на човека се помрачава. Ще кажете, че Бог е милостив, има грижа за всички хора. Това е механическо разбиране на нещата. Бог е милостив, обича всички хора, грижи се за тях, но Той изисква от всички да се учат. Каквото учат, с Любов да учат. – Няма ли нещо добро в нас? – Във всички хора има нещо добро, което ще им покаже злото, изопаченото в тях, но няма да ги спаси. Правдата ще им покаже кривия път, в който са попаднали, но и тя няма да ги спаси. Единствената сила, която е в състояние да спаси човека, за го освободи от мъчнотиите, е Любовта. Когато се приложи в човешкия живот, Любовта коренно го преустройва, поставя го на нови начала. Доброто и правдата само посочват на човека положението, в което се намира, но не са в състояние да му помогнат. Като видят някой вързан човек, те казват: „Направи усилия да се развържеш и освободиш“. Обаче, когато Любовта види вързания, не му дава съвети, не го морализира, не го съди, но взима нож, прерязва връзките му и казва: „Бъди свободен!“
И тъй, докато сте недоволни, докато се тревожите, докато боледувате, вие сте вързани. Потърсете Любовта, тя единствена ще ви помогне. Тя ще ви развърже и освободи. Единственото нещо, което може да ви освободи, да ви научи да мислите право, да чувствате и да постъпвате правилно, да ядете и да пиете, както трябва, е Любовта. Единственото нещо, което може да ви научи как да прилагате доброто и правдата, е Любовта. Единствената сила, която не ограничава, е Любовта. Каже ли някой, че Любовта ограничава, това показва неразбиране. Любовта може само да напусне човека, но никога не ограничава. Като даде на човека работа и види, че не я е свършил, втори път тя не идва при него. Ако му даде блага и не ги изяде навреме, пак не го посещава. Изобщо, Любовта не позволява на хората да се осигуряват с нейните блага. Тя изисква от всеки човек да бъде благодарен на това, което има. Ако богатият е доволен от богатството си и не ламти за повече, тя го посещава и му дава нещо от себе си; ако сиромахът е доволен от сиромашията си и грешникът – от грешките си, тя ги посещава и ги разтоварва: сиромахът освобождава от сиромашията, а грешникът – от грешките му. Казано е за Христос, че понесе греховете на човечеството. Той ги носеше с радост; доволен беше, че помагаше на хората. Ако Христос носеше чуждите грехове и беше доволен, защо вие да не сте доволни за вашите грешки? Носете грешките си с радост, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите. Следвайте примера на Христос, да можете един ден и вие да помагате на ближните си. Отворете очите си за красивото и великото в света. Отворете ушите си за хармоничните и чисти тонове.
Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемате, правете го с Любов. Това е живот вечен, да позная Бога, като изявление на Любовта и Христос, като изявление на Божията Любов.
Избягвайте нечистите пътища, всякога търсете чистите пътища. Пийте всякога чиста вода. Дишайте чист въздух. Яжте чиста, здравословна храна.
Беседа от Учителя, държана на 14 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.
Утринни Слова
14.09.1941 Неделя,
София
|
Начало
