Размишление
Сегашните хора се оплакват от несгодите и мъчнотиите на живота. Те искат да си обяснят причините за съществуването им, но не могат. Колкото по-големи са мъчнотиите им, толкова по-голямо е недоволството. На кого да се сърдят за мъчнотиите си, не знаят. Времето се разваля, студ хваща, недоволни са, но няма на кого да се сърдят. Къщата им има неудобства, недоволни са, но пак няма на кого да се сърдят. Да се сърди на себе си, не може; да се сърди на хората, не може; да се сърди на природата, пак не може. Но, въпреки това, сърди се, гневи се човек, упорства. Ще кажете, че човек е благородно същество. Наистина, благороден е той, но и упорит. По-благородно същество на земята от човека няма, но и по-упорито същество от него няма. Казано е в Писанието: „И разкая се Бог, че направи човека“. Значи Бог се разкая, че преждевременно е поставил човека в рая. Дълго време още трябваше да стои вън от рая, за да се приготви за райския живот. Понеже първите човеци не бяха готови за рая, изпъдиха ги вън, в широкия свят, там да се учат и възпитават. Няма по-велико училище за човека от живота. И няма по-велика възпитателка за човека от природата.
Каквото и да се говори за създаването на първите човеци, това е голяма история. Двама души бяха в рая, но не живееха в единство, имаше нещо, по което се различаваха. Когато двама души не са на еднакво ниво във физическо, в духовно или в умствено отношение, те не могат да вървят заедно: единият ще върви по-напред, другият – след него. Какво ще стане, ако двама души – единият висок два метра, а другият – 165 сантиметра, тръгнат на път? Високият прави големи крачки и върви напред. По-ниският прави малки крачки и остава назад, не може да върви наред с високия. За да бъдат на една линия, високият трябва да намали разкрача си, а ниският – да го увеличи. Ако ниският каже, че и той иска да намали разкрача си, както високия, и двамата ще се намерят в първото положение: единият ще върви напред, другият – след него. За да вървят заедно, високият трябва да се нагоди към ниския, а ниският – към високия. Не се ли нагаждат един към друг, хората ще бъдат на такова разстояние помежду си, че всякога ще се натъкват на противоречия.
Срещат се двама души: единият е добър цигулар, а другият не знае да свири. Това различие не трябва да ги отдалечава. – Защо? – Защото единият ще свири, а другият ще слуша и ще преценява. Вторият ще каже, че природата не го е надарила, лишила го е от възможността да свири. Той може да не свири, но има ухо да слуша и да разбира. Приложи ухото си, слушай музиката на цигуларя и двамата ще станете добри приятели. Природата е дала различни дарби на хората, но те трябва да ги развиват. Единият дава, другият взима. Не могат двама души едновременно да дават или да взимат. Важно е човек да знае как да дава и как да взима. Разумният знае кога и как да дава и да взима. Даването е закон, чрез който човек изпълнява Божията воля. Ако я изпълнява правилно и с Любов, той се ползва от Божието благословение. С други думи казано: ако даваш правилно, природата ти дава кредит; ако не даваш правилно, тя спира кредита ти. Същият закон се отнася и към вземането. Ако взимаш правилно, природата ти отпуска кредит; ако не взимаш правилно, тя спира кредита ти.
Представете си, че ви дават една семка. Вие взимате семката и я хвърляте настрана. В случая вие не сте взели правилно семката. – Защо не сте я взели правилно? – Защото не сте разумен. Разумният знае как да постъпи със семката. Той отива на нивата си, посажда семката, полива я и я оставя на грижите на природата. След време от тази семка ще израсте голямо дърво, което ще дава изобилно плодове. Когато диша, човек пак взима. Ще каже някой, че не иска да диша студен въздух. Един момент може да се откаже да диша, но втория момент ще се принуди да поема и студен въздух. Отказването от известно благо е пак неправилно взимане. Природата наказва всеки, който не знае да взима. – Защо? – Защото с неправилното взимане човек нарушава законите на природата. Когато яде, когато пие вода, когато диша, човек взима известни блага от природата, в замяна на което тя гради в него. Чрез разумното взимане човек доставя материали на природата, да гради. Промените, които стават в природата, са резултат на това, което тя създава. Като знае това, човек трябва да бъде готов, да се справя с всички промени в живота и в природата. Затова е казано: „Примирявайте се с Господа“.
И тъй, да се примири човек, това значи да приема всичко с Любов и да дава всичко с Любов. Каквото учи той, трябва да го изучава с Любов. Вън от Любовта нещата губят своя смисъл. Като учи някакъв език, човек трябва да се научи да пише правилно буквите. За пример, като пишете буквата „М“, ще гледате и двете връхчета да бъдат еднакво дълги. Някои пишат първото връхче по-голямо от второто. Според графолозите това са хора, които мислят повече за себе си. Онези пък, които пишат второто връхче по-голямо от първото, са хора, които мислят повече за другите, по-малко за себе си. Ако онзи, който мисли повече за себе си, има слуга, ще изисква от него много работа, но като дойде до плащането, ще гледа да намали заплатата му. Ето защо, когато някой слуга се хваща на работа, трябва да види как пише господарят буквата „М“. Ако напише първото връхче по-високо, да не става слуга на такъв господар. И господарят има право да провери как слугата пише буквата „М“, за да знае да го вземе ли за слуга или не. Ако и слугата, и господарят пишат буквата „М“ правилно, с два еднакво високи върха, те са един за друг. Обаче има и друго нещо. Връхчетата на буквата могат да бъдат еднакви, но силно заострени. Това показва, че този човек е сприхав. Ако връхчетата са заоблени, този човек е мек, кротък, отстъпчив. Като изучава езиците, човек трябва да разбира и техния вътрешен смисъл. За пример, думата „сол“ в различните езици има различни значения. На английски език, думата „сол“ означава душа, нещо подвижно. В българския език тази дума има две значения: сол, която осолява, ограничава нещата. Когато някой каже, че го насолили добре, това значи, че го накарали да млъкне. И най-после, същата дума „сол“ в музиката означава музикален тон. Където влезе тонът „сол“, всички го чуват. Едно се изисква от човека: да прави разумна, съзнателна връзка между нещата. Всички неща в природата са тясно свързани. За пример, между главата, ръцете и краката има известна връзка. Когато върви, човек движи ръцете си, а главата в това време мисли. Когато десният крак излиза напред, лявата ръка отива назад; когато левият крак излиза напред, дясната ръка отива назад. Между десния крак и лявата ръка се образува едно течение от енергии; между левия крак и дясната ръка се образува друго течение. Тези две течения се прекръстосват. В това време пък енергии от природата събуждат мисълта и главата започва да работи. Доколко човек е работил с главата, с ръцете и с краката си, се познава по костите му. Един ден, когато човек замине за другия свят, Бог ще се произнесе научно за неговата дейност на земята по костите му. Той ще каже: „Донесете ми костите на еди-кой си човек“. Като разглежда главата му, Той ще види, с кои центрове е работил повече и с кои – по-малко. После ще разгледа костите на ръцете му и ще види доколко е бил справедлив. Като разгледа костите на краката му, Той ще се произнесе за неговата доброта. Като се говори за онзи свят, хората искат да знаят ще се срещат ли там с близките си и ще се познават ли. Ако двама музиканти свирят добре, те непременно ще се срещнат и ще се запознаят; ако двама оратори говорят сладко и красноречиво, непременно ще се срещнат и познаят; ако двама души ходят добре, непременно ще се срещнат. Докато човек се движи, всякога ще среща хора и ще се запознава с тях. Престане ли да ходи, никого не може да среща. Ако някой го посети и му дойде на крака, това е друг въпрос. Изобщо, страшно е положението на човек, който не може да ходи, да се движи. Понеже краката са символ на човешките добродетели, страшно е положението на човек, който не е работил върху добродетелите си. Който е развил добродетелите си, върви тихо, плавно, като че не стъпва на земята. Колкото по-груб е човек, толкова по-тежко, по-шумно ходи. Като говорите за срещи и запознаване с хората, нужни са ред условия. За пример, ако отивате на чешма, която дава изобилно вода, малко хора ще срещате и малко познанства ще правите. Ако отивате на чешма, която дава малко вода, ще чакате много време, докато напълните съдовете си. В това време ще се срещате с много хора и ще се запознавате. За да не седите без работа, можете да си вземете някоя книга да четете, или да пишете нещо. Кое е по-добре за човека: да отива при чешма, която тече изобилно, или при такава, която слабо тече? Ще кажете, че изобилието е за предпочитане. В едни случаи изобилието е за предпочитане, а в други – не. Рибите живеят в изобилно количество вода, но знаят ли нещо за водата? Хората, които са извън водата, като среда, знаят за нея повече, отколкото самите риби. Значи, за да прецени човек дадени условия и да ги разбере, трябва да излезе вън от тях, да ги смени с други. На същото основание, казвам: Животът може да се оцени и разбере само тогава, когато излезете от неговите рамки и влезете в нови условия, в нов живот. Животът има много форми, през които човек трябва да мине, за да научи това, което се крие в тях. Рибата, птицата, млекопитаещото, човекът са форми, чрез които животът се изявява. Има по-съвършени форми от човешката. Даже бъдещата човешка форма ще се различава от сегашната. Челото ще образува права линия, няма да има никакъв наклон. Но и сегашната човешка форма е красива, съдържа много ценни неща за изучаване. За пример, човешкото лице има много форми: кръгли, елипсовидни, продълговати и т.н. Всяка форма представлява специален предмет за изучаване.
При самовъзпитанието човек трябва да се спира върху промените, които стават във външния свят, и да ги разглежда като незавършени процеси. Само по този начин той може да си въздейства добре и възпитателно. За пример, срещате някой човек, разглеждате го и казвате, че очите му не ви харесват, не искате втори път да го видите. Това не е правилно отношение. Гледайте очите на този човек като на обикновени очи. Той няма очите на светията, на талантливия, нито на гениалния човек. Светлината на неговото съзнание е още слаба, не може да одухотвори очите му. Ще дойде ден, когато и неговите очи ще бъдат красиви. Гледайте на нещата така, както гледат разумните и възвишени същества. Ако някое разумно същество дойде на земята, ще се интересува от всичко. Всяко живо същество представлява ценен обект за изучаване. Когато дойде до човека, пред него се разкрива дълга история на миналото. В лицето на човека той чете като по книга, през какви поколения е минал, как е работил и т.н. От сегашния човек съдим за епохите, през които е минал, за начина, по който е работил. В това отношение всеки човек е справочна книга, в която е написано миналото му. В бъдеще и името му ще фигурира в тази справочна книга.
Както лицето на човека говори за живота на миналите поколения, така и най-малката му болка или неразположение говори за промените, които стават в природата. Мнозина се оплакват от ревматизъм в коленете, в стъпалата, в гърба, в ръцете и т.н. Човешкият организъм е барометър, който показва и най-малките промени на времето. Който разбира вътрешния смисъл на нещата, може да чете по промените в природата като по книга. За пример, вятърът вие в различни посоки: изток, запад, север и юг. Ако посоката на вятъра е към изток, това показва, че хората трябва да бъдат справедливи. Когато хората са справедливи, работите им се нареждат добре. Нарушават ли законите на справедливостта, работите им се развалят. Когато не успяват в живота си и работите им не вървят добре. Причината за това се крие в тяхната несправедливост. Бъдете справедливи към себе си и към ближните си.
Един камилар пътувал в пустинята със своята натоварена камила. Тя едва се движела под тежестта на големия товар. По едно време камиларят намерил една кожа на земята и си помислил да я вземе или не. Навел се към земята, взел кожата и я хвърлил върху гърба на камилата. От голямата тежест гърбът на камилата се пречупил – тя не могла да издържи нито един грам повече от това, с което била натоварена. Друг щеше да бъде въпросът, ако камиларят беше разпрегнал камилата и почакал малко да си почине. След малка почивка тя би могла да пренесе по-голям товар. Справедлив трябва да бъде човек, да знае колко може да носи едно животно и как да го товари. Справедливостта е чувство, което има отношение към всички живи същества. Справедливостта има отношение и към търпението на човека. Когато иска да постигне нещо, човек трябва да бъде търпелив. Представете си, че дават една ябълка на сто души. – Как ще я разделят? – Ще я нарежат на сто равни части и на всеки ще се падне по едно парченце. Това е човешко деление на благата. Дойдете ли до Божественото деление на благата, там всеки е готов на жертви. Всеки отстъпва парченцето си на друг и така цялата ябълка се дава на един от стоте души. На другата година ябълката ще се даде на втория, после на третия и т.н. Който е готов на големи жертви, ще остане последен. На стотната година той ще вземе ябълката и ще благодари, че се е пожертвал за другите. Онзи, който още първата година е изял ябълката, ще чака сто години, докато се изредят стоте души. – Не може ли всички да получат по една ябълка в една и съща година? – Не може. Щом искат непременно от едно и също дърво, ще чакат ред. Естеството на ябълката е такова, че дава годишно само по един плод. Изкуство е да се научи човек да търпи, да понася всичко с Любов. От своите мисли и чувства, положителни и отрицателни, човек гради бъдещото си тяло. Един ден той ще види своите добродетели и грешки в тялото си и ако е разумен, лесно ще ги изправи и ще се освободи.
Веднъж един светия се молил на Господа и благодарил за всички блага, с които го обсипвал. В това време някой похлопал на вратата му. Светията чул хлопането, но не отворил вратата. Той си казал: „Сега се моля на Господа, с Него се разговарям, не приемам никого“. На вратата хлопал един беден, страдащ пътник. Като видял, че светията не отваря, пътникът си отишъл огорчен. След време светията заминал за другия свят. Преди да стигне на определеното за него място, той видял една хубава статуя, с една малка дупка на нея. Той помислил, че статуята принадлежи на някого и се заинтересувал да знае чия е. Отговорът бил: „Тази е твоята статуя. Това си изработил през времето, когато си бил на земята“. – „Защо не е завършена окончателно? Какво показва тази дупчица?“ – „Тя е останала от деня, когато ти не прие бедния, страдащ човек. Ако беше го приел, щеше да разбереш по какъв начин да запълниш дупката на своята статуя. Тази дупка показва, че имаш една грешка, която не можа да изправиш на земята.“ – „Моя ли е грешката?“ – „Твоя.“ Обаче и да не е твоя, щом видиш една грешка в друг човек, все едно, че е твоя. В този човек щеше да видиш една грешка, която щеше да те научи как да запълниш дупката на твоята статуя. В това време ти се молеше на Господа и четеше „Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Името Ти, да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята“. След всичко това не беше готов да посрещнеш един страдалец. Това не е молитва, така не се чете Отче наш. В лицето на този страдалец се крие баща ти, брат ти. Чрез тях Бог иска да те изпита, как се отнасяш с ближните си. Какво ще кажеш, ако сам Бог се е скрил в тази форма? Ако Той те посети направо, придружен с ангели и серафими, облечен със светлина и с великолепие, ти щеше да знаеш как да Го посрещнеш. Обаче изкуство е да Го видиш в най-простите и микроскопически форми и да Му отдадеш нужното внимание. Погледнеш ли на бедния и окъсан човек отвисоко, дупката на твоята статуя ще остане празна. Бог е скрит и в малките, и в големите неща и чрез тях ни изпитва. Виждаш един камък на земята, ритнеш го. Защо го риташ? Спънал те. Не можа ли, преди да те спъне, да се наведеш, да го сложиш настрана, или да го вземеш у дома си и да го сложиш някъде на работа? Виждаш едно хубаво цвете и веднага го откъсваш. Защо го късаш? Не можа ли да се наведеш, да го помиришеш, да го погалиш и да благодариш за хубавия аромат, който се отделя от него? Ако постъпваш по този начин, ти ще получиш благословение.
Като се натъкват на противоречия, хората искат да ги разрешат по изкуствен начин. Те мислят, че с едно махане на ръка могат да сложат нов ред и порядък в света. Това е невъзможно. Каквото и да прави човек, работилницата ще работи, ще кове гвоздеи на наковалнята и шум ще се вдига; каквото и да прави, фабриките, тъкачниците ще работят, ще тъкат платната си и шум ще се вдига. На физическия свят шумът няма да престане. Каквито усилия и да прави човек, параходът няма да спре сред морето. Параходът пътува, върви по своя път и за никого не спира. Когато минава покрай пристанища, той спира за известно време и пак продължава пътя си. Който успее да се качи, добре; който не успее, пак добре – параходът нищо не губи. – Защо пътува параходът по морето? – Такъв е пътят му. Ако искате да спре малко, да се качите и вие, това е невъзможно. Ако искате да се качите на него, ще го чакате на определено пристанище.
Ето защо, не се спъвайте от противоречията, не роптайте против тях, но разумно ги изправяйте. Какво противоречие е това, че сте се натъкнали на една дупка и кракът ви хлътнал вътре? Вземете камъни, запълнете дупката и продължете пътя си. Ако вие не направите това, друг някой ще хлътне след вас. Противоречие ли е това, че някой човек мирише? Вие се отдалечавате от него, не можете да го търпите. Защо не влезете във връзка с този човек, да разберете причината за лошата миризма? Може би той не е могъл да се къпе цял месец, защото нямал пари за баня, нямал риза да се преоблече. Ако всичко това е така, предложете му вашата баня, дайте му една риза да се преоблече, нахранете го добре и го изпратете. Всички хора търсят лесния път и затова не успяват в живота си. Лесно е да ритнеш камъка, който се изпречва на пътя ти. Лесно е да откъснеш едно цвете, да го подариш на възлюбения си. За такива случаи българите казват: „С чужда пита помен“. Лесно е да отбягваш хора, които не ти се нравят. Питам: Толкова години вече живеете на земята, какво сте направили в името на Любовта? Кой от вас е спасил давещия? Кой от вас е отрязал въжето на онзи, когото бесят? Кой от вас е повдигнал едно сираче, да му даде възможност да учи и да свърши училище? Всички ще отговаряте за делата си. Като отидете на онзи свят, Бог ще ви пита как сте живели на земята и какво носите със себе си. Ако сте били бакалин, ще ви пита защо продавахте нечестно? При всяко мерене на стоката отиваха десетина грама във ваша полза. Ще кажете, че везните не били точни. Разликата във везните може да бъде с един–два грама, но с десет грама? При това вие сте бакалин от десет години насам, трябваше да проверите везните си. Защо не теглите с десет грама повече, а всякога намалявате с десет грама? Ще кажете, че ако давате повече, ще осиромашеете. Не, зад вас седят Божествените блага, които се дават в изобилие. Бъдете щедри, изобилно давайте и не се страхувайте от обедняване. Който щедро дава, получава щедро. Някои хора са щедри, но само по отношение на тези, които обичат. Към онези, които не обичат, не са щедри, там се затварят, нищо не дават. – „Еди-кой си не заслужава.“ – Как да не заслужава? И той е създаден от Бога. Христос казва: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“.
Човек трябва да има права мисъл, прави разбирания. Някой религиозен се хвали, че работите се нареждали добре, че имало плодородие, че житото било хубаво, защото той се молел на Бога. Когато стават нещастия, той ги отдава на другите хора. Защо и тогава не се моли да се избегнат нещастията? Това е криво разбиране на нещата. Това е непознаване на себе си. Ако човек се счита съучастник в доброто, едновременно трябва да се счита съучастник и в злото. Колкото си причина за доброто, толкова си виновен и за злото. Постоянно се молете, да не изпадате в изкушения, и за доброто всякога благодарете. Днес светът се нуждае от добри слуги. И Бог изисква от хората същото. Кой е добрият слуга? Какви са качествата му? Ако е за автомобил, или за някакъв друг предмет, лесно е да се каже кой е най-добър. Добър автомобил е този, на който машината е здрава и от добра система. Като върви, той не вдига шум, не се клати на една и на друга страна, но се движи тихо, спокойно, като че плава. Добрият слуга има тихо, спокойно, засмяно лице. Той върши работата си с Любов и разположение, никой не го чува какво прави и кога свършва работата си. Всички са доволни от него – и господарите му, и външните хора. Желая ви да бъдете добри слуги и като тръгнете за другия свят, да носите препоръчителни писма, както от господарите си, така и от външните хора. Като дадете тия писма, всички ще кажат: „Ето един човек, който изпълни задачата си съзнателно. Ето един добър слуга!“
Сега пък ще ви запитам, кой е добрият господар? На този въпрос сами трябва да отговорите. Възползвайте се от това, което казах за правилното написване на буквата „М“. Ако господарят пише първото връхче на буквата „М“ по-високо от второто, не е добър. И ако слугата пише буквата „М“ по същия начин, пак не е добър. И двамата мислят главно за себе си. За да бъдат добри и да имат правилни отношения помежду си, господарят и слугата не трябва да пишат нито едното, нито другото връхче на буквата по-високо, но и двете да бъдат еднакво високи и слабо закръглени. Това значи слугата да живее за господаря си и господарят – за слугата.
Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил.
Беседа от Учителя, държана на 3 септември 1941 г. 5 ч. сутрин, София, Изгрев.
Общ Окултен Клас
03.09.1941 Сряда,
София
|
Начало
