| Порталът към съзнателен живот |
Зародиш, дърво, плод
(Утринни Слова,
22.06.1941 05:00 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Добрата молитва
В начало бе Словото
Ще прочета една глава, в която има спор между Христа и евреите. Аз ще прочета половината, вие прочетете сами другата половина. От 31 стих, до края на 8 глава от Евангелието на Йоана.
Духът Божий
Какво ни интересува нас, че евреите са спорили с Христа преди две хиляди години. Спорят и тази борба не е престанала. Тия евреи оттам минаха в друга форма, спорът постоянно съществува. Всичките хора имат едно вътрешно недоволство. Вие в ума си имате недоволство, в сърцето си имате недоволство и в тялото си имате недоволство и търсите причината. Чудно е когато говорим за вярата. Някой казва: Аз имам вяра. Под думата вяра аз разбирам едно здравословно състояние. Човек, който има вяра, умът му е тих, сърцето му е тихо и тялото му е тихо. Щом има безпокойство в ума си и сърцето си, вярата му е разколебана. Ти седиш и казваш, че ти е студено. Щом ти е студено, разбирам, че ти си гол човек, не си облечен. Голите хора всякога треперят. Или за тях се изискват много добри условия – трябва времето да е отлично, да е топло. Човек може да ходи гол, но само при едно условие. Ако живее в света на любовта, може да живее гол. Щом е извън света на любовта, той трябва да бъде облечен. Докато Адам беше в света на любовта, той беше гол в рая; щом съгреши излезе извън рая. Сега искам да разбирате. В съвременните християни има едно неразбиране. Какво нещо е вярата? Запример, хората не разбират какво нещо е музиката. Музиката като едно изкуство е едно нещо; музиката като наука е друго нещо, а музиката като живот е трето нещо. Като изкуство всеки не може да го има това изкуство. Всеки не може да бъде обущар. Като обущар той ще направи хубави обуща. Вие, ако като обущар не може да турите клечките намясто на подметките, това не е изкуство. Майсторът трябва да знае да направи хубави обуща. Музиката като изкуство е правене на такива парчета. Музиката като изкуство ще тури дрехи да прилягат, ще тури хубава шапка. Изкуство е. Музиката като наука трябва да проучва, какви състояния излизат из музиката. Сега по някой път ние като говорим, казваме: Аз съм слушал. Какво ще научиш като изкуство. Ти имаш гамите. Гамите това са калъпи. Имаш минорни гами, мажорни гами и хроматически, смесени, но те са калъпи, в които ще туриш изкуството. Пишеш някаква песен, минорна ли ще бъде или мажорна? Сега аз вземам туй само за едно малко обяснение. Един вярващ трябва да разбира музиката като живот, след туй трябва да разбира музиката като изявление на любовта. Ти не може да изявиш любовта, ако не си музикален. Те са най-фините трептения, най-фините форми, в които любовта може да се изяви. Ако ти не разбираш любовта като живот или като наука, то е на физическото поле, то е един занаят да си изкарваш хляба само. Та казвам: Като изкуство всички музиката не може да я научите. Като наука може да философствуваш, колкото искаш, но като живот всеки един от вас трябва да я знае. Защото ако не разбираш музиката като живот, ти влизаш в минорните гами. Това са страданията. А пък радостите, това са мажорните гами. Хроматическите гами, това са и минорни и мажорни и добър и лош живот.
Всяко същество, което иска да ти помогне, ще ти причини страдание. Как ще разберете това? Ти си гладен, аз ти давам хляб да ядеш, ти ще страдаш. Най-първо ти трябва да дъвчеш, да иждивиш част от енергията си. Преди да е ял, спокоен е човек. След като си ял, стане ти тежко на стомаха, не си разположен, ще ти вземе три–четири часа да станеш готов за работа. Иска ти се да почиваш, не ти се учи. След като си починеш, пак ще се намести. Сега тия изяснения често са детински. Казвате: Тия работи ние ги знаем. Знаеш нещата като изкуство, но то е формата. Може да знае обущата, но не може да ги направи. Може да кажем, че обущата са хубаво направени, че прилягат на крака, но онзи, който е направил обущата, знае мярката. Казвам: Аз зная обущата, хубави са, но обущата не ги направих аз. Аз съчиня една песен, изкуство е. Обущарят направил песента, ти ще пееш тази песен, ще туриш тази песен на краката. На ръцете или на главата, или като дреха ще я носиш. Ако тази песен подхожда на тебе, поне няма да образува мазоли. Знаете едно време, жените като носеха корсети, за да имат тънък кръст, те се стягаха. После имаха такива седла отподире, наричаха ги турнели. Често ние имаме такива корсети да ни стягат: разни убеждения. Хубаво е човек да има корсет, в природата има корсети. Линията, която природата е дала на тялото е огъната, корсет е то. Някои се възхищават от английската форма, има нещо за възхищение, но има и много натоварено в английската форма. Някои се възхищават от французката форма, и там има нещо много хубаво, но има и нещо прежвъкнато*. В английската форма, платът пада свободно, образува дипли. Ако си свещеник е хубаво да имаш английската форма, но е много скъпа. Сега вие пак туй ще го вземете лично. Като говорим така, ние не засягаме никого. Ние не сме родени нито с французка форма, нито с английска, те са създадени отпосле. Аз искам да ви говоря, че всичките убеждения, които имаме, не са родени с нас, те са създадени отпосле. Някой казва, че има убеждение. Никой не се ражда с убеждение. Убеждението отпосле иде. Всеки човек се ражда с известни наследствени черти, стремежи, но убеждение няма. Ражда се със склонност да мисли, да диша, да се храни, но някакви установени възгледи той няма.
Та казвам: Ние си създаваме в себе си едно вътрешно противоречие. Казва: Вярвам ли аз в Бога или не вярвам? Какво ние подразбираме под думата вярване? Най-простото разбираме, че когато ни се говори за нещо, ние да имаме предвид, че туй, което говори, е така; туй, което говори вярно ли е или не. Искаме доказателства. Да допуснем, че той ходил в Америка и доказва за американския живот. Как ще ни разказва? Ще извади картини, които фотографирал. Но той може да е скроил тия картини, защото тия фотографи, знаеш, майстори са, правят изкуствени картини. Сега фотографи като изкуство всички не може да бъдете, но фотографи като живот може да бъдете. Всеки ден ти фотографираш, на където и да ходиш видиш нещо, фотографираш го, снимка направиш в тебе. Вие имате хиляди картини, наслоени в ума си и по тях трябва да се учите. Всяко нещо, което обръща вашето внимание, то става като предметно учение. Един художник за да рисува нещо, той трябва да има платно или книга трябва да има. След туй трябва да има някаква четка или молив трябва да има. Прост молив може да бъде или креда да бъде. В живота как ще рисува човек? В живота ние вземаме картините, след като се отпечатат. Те се отпечатват в своите бои. Значи туй е хубавото във фотографията, че няма да харчи бои. С боите се фотографират предметите.
Някой казват, че вярват в туй, което виждат, което е реално. Имате една боядисана дреха, де е турено реалното? Когато имате дъгата или когато разложите светлината във вашата призма, стената се боядисва, но щом премахнете призмата и боята изчезва. Значи светлината боядисва без да боядиса стената. Как ще обясните, че в първия случай един предмет се боядисва, а във втория имате боя, която не боядисва? Бихте ли желали да имате едно убеждение, което да ви боядисва? Кои убеждения са по-хубави, които боядисват ли или които не боядисват? Всичките хора страдат от боядисани убеждения. А пък онези идеалните са тези, които не боядисват. Такива бои имаме на цветята. Такива бои имаме на птиците, сами се боядисват. Тия бои никога не се изменят. Една боя, която боядисва, мени цвета. Онази боя, която не боядисва, остава хас боя. Щом имате убеждение, което се мени, вие сте боядисани. Щом имате убеждение, което не се мени, то може да претърпява форми, но не се мени, то е същинско убеждение.
Този закон може да го приложите за любовта. Любовта която ви боядисва, тя се мени. Любов, която не ви боядисва, тя е същинска. Вяра, която се мени, е бояджийска. Вяра, която не се мени, е същинска. Сега аз ви поставям два порядъка: единият е човешки порядък, другият не е човешки порядък. В човешкия порядък всякога има едно разногласие. Не че хората го искат, но понеже са несъвършени, онова, което правят, е несъвършенно. А съвършените неща издават най-хармонични звукове. Хората още не са се научили да говорят. (Човек) трябва да прави усилие да говори меко. Той прави усилие да ви убеди, че ви обича. Че той себе си не обича, как ще обича тебе. Най-първо не обича себе си, носи тесни обуща, заради убежденията на хората носи рогати обуща, остри, защото модата била такава. Човек, който ходи по модата, той убеждение няма, или убежденията му са по модата. Ще носиш обуща, които да не стесняват краката ти; ще носиш дрехи, които да не стесняват тялото ти; ще носиш убеждения, които да не стесняват ума ти; ще носиш убеждения, които да не стесняват сърцето ти; ще носиш убеждения, които да не стесняват постъпките ти, които да не стесняват тялото ти. Сега ще запитате: Как ще стане това? Ако искате да въздействувате да имате изкуството само да се представите привидно на хората, може. Тези големите дипломати имат фини убеждения. Едни дипломат като те приеме, той ще ти вземе дрехата много нежно, че ще държи дрехата ви. Той няма да каже на слугата си, но сам той ще го направи, сам ще ви държи дрехата да се облечете, ще я намести и ще се поклони много учтиво, вежливо. После той има особени убеждения. Сега някои хора казват: Ние трябва да бъдем много прями. Много християни вземат положението на пророците. Някой пророк казва: „Горко вам.“ Пророкът има право да каже, но ти нямаш право. Той е пратен от Господа, законът е такъв. Ти четеш този закон, вземаш правото и казваш: Горко вам. Ти нямаш правото, ще мълчиш. Мнозина от вас нямате право да съдите никого. Вие нямате право да съдите, тя не е ваша работа. Че има неща, които Бог не съди, има неща, за които Бог не се произнася. Гледа един човек живее тъй, не го съди, радва му се. Ти идеш, че го хукаш, че му намираш махана. Кое е правото? Господ не го съди и му се радва, а ти го съдиш, че не е живял добре. На кого убеждението е вярно, на Господа или твоето?
Сега моята цел е не да ви боядисам, но целта ми е да се научите да възприемате онова изкуство, което носи боите със себе си. Сега вие мислите, че когато някой път говоря, имам някого предвид. Ни най-малко не се интересувам от възгледите на хората. Какво мисли той за водата, аз не се интересувам. Туй, което водата ти причинява на тебе, то е едно благо за тебе. Ако не искам да имам убеждение, няма да разправям дали тази вода е хубава, както и да ми разправят другите, то е непонятно. Как ще пия водата? Благото, което приемам, то е моето убеждение. Реалните, Божествените неща само оставят понятие. Едно Божествено понятие никой не може да го внесе в тебе. Само истината, като влезе в тебе, ще остави своето понятие. Божествената любов като влезе в тебе, като я възприемеш, тя ще остави едно понятие в тебе. Туй, което хората говорят, то е тяхно схващание. И то е хубаво. Но онова, което възприемам, което разбирам, аз съм възприел една истина по особен начин. Вие, ако я приемете, не можете да имате същото понятие, вие не сте в туй положение, не може да приемете като мене. Ще схванете истината по друг начин, по-другояче, отколкото аз я схващам, но както и да я схващате, тя е в разрез с онова, което аз схващам. Вие разбирате съвсем друго. Истината може да повлияе на първо време на вашия ум, истината може да повлияе на вашето сърце или истината може най-първо да повлияе на вашето тяло. Ако ние вървим по Божествения закон дали влиянието е в нашия ум или в нашето сърце или в нашето тяло, не може да има дисхармония. Щом има дисхармония, тази истина не изтича из Божествения свят, а изтича чисто от човешкия свят. Трябва да правите едно различие. Някой казва: Ти не ме обичаш. Единият е в човешкия свят, другият е в Божествения свят. Единият, който живее в човешкия свят и другият, който живее в Божествения свят, не може да се разбират. Стопената вода и замръзналата вода може ли да се разбират? Замръзналата вода казва: Стой при мене, почакай. Разтопената вода ще остане ли при замръзналата? Тогава разтопената вода ще каже: Ела с мене на разходка? Замръзналата вода на разходка може ли да иде? – Не. Вие искате по някой път неща, които по своето естество са невъзможни. Замръзналата вода в хармония с течущата вода не може да бъде. По своето разбиране тя ще каже: Какво си тръгнала да скиташ? Не си чиста, мътна си станала, но аз колко съм чиста така. Но тази чистата вода, след като се стопи и тя ще стане такава, но всичко очистя.
Та казвам: Има ред разсъждения. По някой път има някои неща във вас, които нарушават вашия живот временно. Като не разбирате реда на нещата, вие се смущавате, че се окаляла покрай своя бряг водата. Нищо не значи това. Като влезе в голямото море, ще се изчисти. Що от това, че се окаляла? Тя носи тези утайки, ще ги остави някъде. Благодарение на този мътен Нил, Египет е най-хубавото земеделско място. Та сега казват: Моята работа е много мътна. Радвайте се, че е мътна. Имаш една идея, идеш земеделец ще бъдеш. Ще насадиш една хубава градина с най-хубавите дървета, да дават плодове. Само че тази вода няма да прекараш вкъщи да пиеш от нея, тя е за растенията, тя е за градините, за нивите, но не е за тебе. Тогава трябва да филтрираш водата. Ще образуваш девет филтри, знаеш ли девет филтри как се образуват? Ще образуваш един половин километър да прекараш водата, после ще образуваш още един половин километър да прекараш водата, девет пъти така ще я филтрираш и тогава ще пиеш. Тази вода ще бъде чиста. Или най-първо ще филтрираш тази вода – ти имаш едно убеждение. Ще го филтрираш чрез своята воля, чрез своето сърце, или чрез своя ум. Или отгоре ще започнеш – първо ще го филтрираш чрез своя ум, после чрез сърцето и чрез тялото. Че тялото е един филтър. Всички убеждения, които имаме, ние ги проверяваме. Но затова именно се изисква един дълъг живот, за да се разберат нещата в тяхната същина. След като се разберат, да се приложат. Най-първо аз ако съм музикант, че уча музика за самия себе си. Понеже истинският живот ще дойде в мене само тогава, когато се науча хубаво да свиря, нищо повече. Човек, който не може да свири хубаво, не може да живее хубаво. Човек, който не може да свири хубаво, не може да говори хубаво. Човек, който не знае да свири, не може да ходи. Та в ритъма на живота има отмерена Божествена музика, която трябва да се изучава. Кога трябва да живеем добре? Казваме: Хармонично трябва да се живее. Но хармонично да живееш, трябва да бъдеш музикален, не музикален, но да имаш понятие за музиката. Та в тази музика, сега ако дам тия До, Ми, Сол – то е основата на физическия свят. Ми, Фа, Сол – то е основата на духовния свят. Сол, Ла, Си – основата на Божествения свят. В До вие имате едно вътрешно напрежение. Във вас имате една идея, напъва ви нещо отвътре. Туй напрежение какво ще застави едно зрънце? В него има стремеж – разпуква се. Туй зрънце не може да поникне изведнъж. Най-първо трябва да се разпука. Тези зърна, мамуленото зърно, бобовите зърна, всичките се измътват, както пилето се измътва. Три, четири дена, покаже се семето; туй, което изниква, то е неговата главичка, както пилето, което се измътва. Майка му като го мъти, първо покаже гагичката, после главичката и най-после цялото пиле излезе от черупката навън. Също и едно зрънце показва главичката, излезе навън, започне да расте, докато се освободи и пусне корените в земята. Тази черупка, която го обвила изчезне. Казвам: Всяка една ваша идея, всяка една ваша мисъл трябва да мине през формите на растенията, трябва да се разпука. Всяко едно ваше чувство мяза най-първо на един зародиш, на един малък зародиш, едно малко яйце, което трябва да се разпука, да се измъти. Всяка една ваша постъпка по същия закон върви. Вие сега плачете, че някое ваше яйце се е счупило. Ако не го измътите, то ще се счупи или запъртък ще излезе. Защото някои чувства има, като се турят, нищо не излиза. Всички ония идеи, които не са осенени с човешкия дух, запъртък излизат. И в човешките чувства има такива запъртъци. Исаш да бъдеш учен човек, но няма нищо Божествено в това. Всичко туй ще излезе един запъртък. Образувала се една теория, как е създадена земята от слънцето. Аз имам една теория, която сега изучавам. Земята най-напред е била много малка, като един лешник е била малка и тази земя постепенно е расла тъй, както расте едно дърво. Казва: Развивало се яйцето. Казват, че за да се образува земята, един голям кръг се е отделил от слънцето и че от този кръг се образувала земята. Вярно е, образувала се е от този кръг, но този кръг представя последната черупка, от която земята се е образувала. Както яйцето в кокошката расте, увеличава се, увеличава се и като завърши неговата форма, тогава кокошката образува една твърда черупка и снася яйцето. Значи, когато нашата земя се е оформила вътре в утробата на битието, туй битие направило черупка, турило земята в пространството, тя започнала да се върти, да се движи. Учените хора как казват, как се е образувала земята? Начинът, по който те обясняват е механически. Този начин, по който аз обяснявам е органически. Ние не сме така родени. Някой ще каже, че той се е родил. За в бъдеще още има много да растем. Сега всички казват, че хората са създадени по образ и подобие. Първият човек е създаден по образ и подобие. Сегашните хора са създадени от хората, не са създадени от Бога по образ и подобие на Бога. От осем хиляди години ние сме копие на Божественото, фотографирани сме и минаваме за Божествени. Нерде Шам, нерде Багдад. Писанието казва: Роден от Бога. Сега всеки трябва да се роди. Сега наново трябва да се родим, трябва да се коригираме. Сега наново трябва да се родим от Бога, не както е роден Адам. Какво ме интересува Адам? Адам е началото, аз съм краят. Ние сме сега краят. Казва Писанието: „Аз съм алфа и омега.“ Но казва, че тогава Господ създал света така, но сега Господ създава един нов свят, от който трябва да се родим. Тогава Господ го е създал от пръст, сега Господ го ражда. Онзи Адам, който Господ направи, аз го считам, (че) той е тухла направена. Тухлите се правят – в калъпи се турят. Но тази тухла не е влязла в работа, Господ я разчупил и я изпратил навън. Та сега му трябват живи камъни. Дотогава, докато ти живееш за себе си, ти си камък, голям камък си. Като се зароди идеята за ближните, ставаш органически – едно растение. Като се решиш да живееш за Бога, ти ставаш човек. Не че е лошо да обичаш себе си, но ти си твърдо вещество. Сега трябва да станеш меко, органическо вещество, да растеш. Най-после трябва да станеш Божествено – да мислиш.
Аз турям тъй: Най-първо трябва да бъдеш добър. То си ти. Трябва да станеш справедлив, ти си духовен човек. После трябва да започнеш да мислиш, разумен да бъдеш – ти си Божествен човек. Под думата добър човек разбирам физически човек. Под думата справедлив човек разбирам духовен човек, под думата разумен човек разбирам Божествен човек. Добър, справедлив и разумен. Значи, ще бъдеш физически човек, животински, но разумно животно. Разумните животни са дали много хубави материали.
Та казвам сега: Ние всички се спъваме с едно нещо: мислим как ще прекараме живота си на земята. Как ще прекараме? Ние разбираме да ядем, да пием, как да живеем. Ти си добър човек, как ще преживееш? Казва: Какво ще постигна? Ти си справедлив човек. Тогава какво ще постигна? – Най-после, каква ще бъде целта на моя живот? – Целта на твоя живот е да мислиш, сега да съединим трите в едно. Аз не искам вие да влизате в противоречие със себе си. Вие някой път не харесвате себе си, не харесвате и окръжаващата среда. Някой път не харесвате и Божествения свят. Имате един добър пример с ореха. Орехът има две черупки, една външна черупка, която става за цяр. Ако имате някой мазол, може да го лекувате с външната черупка на ореха. А пък с втората черупка някои хранят даже пуяците. Ако искаш един пуяк да стане смел, решителен, да курка много, ще снемеш външната черупка на ореха и ще му дадеш цели орехи да гълта, той ги смила тия орехи. Няма да дадеш от едрите орехи, но по-дребните. Те стават много тлъсти. Ако искаш от човека нещо да изкараш, ще снемеш и втората черупка, ще му дадеш същинския орех, малко йод съдържа. Ако искаш съвсем любовно да го храниш, ще снемеш и вътрешната черупка, ще снемеш и малката люспица, ще остане единствения сладък орех. Той съдържа всичките качества. Човек, който така се храни, може да мисли много правилно. То е само за обяснение. Аз съм гледал мнозина, които не знаят как да ядат орехи. Благодарете, че не знаят. Всяка една мисъл, всяко едно чувство имат по две черупки. Ще ги снемете вие. Ако не знаете да снемете черупките на вашите чувства, на вашите мисли и на вашите постъпки, вие ще си създадете много неприятности. Хиляди неприятности ние сме си създали. Не всичко, което се вижда, е за ядене. Има много неща, които не трябва да се ядат. Ще дойдем до положението да имаме едно уважение за онова, което Господ е създал. Да имаме един свещен трепет. Като станеш сутрин да погледнеш външния свят, и да ти трепне сърцето. Гледаш го и казваш: Какво ли има в този свят? Поглеждаш живота си. Вие не сте разбирали себе си. Знаете ли аз как разглеждам човешкия живот? Нещастието на човека е в това, че са му дали един организъм толкоз сложен, че не знае как да се справи с него. Вие сте един Божествен автомобил, турил ви Господ да го направлявате. Тук го обърнете, там го обърнете, не знаете да работите с него. Не знаеш да мислиш. Този автомобил е направен, трябва да знаеш как да го караш. Ти не знаеш как да направляваш чувствата си – автомобилът има топлина, не знаеш как да се справиш с нея. После не знаеш да се справиш със силата на неговото движение. Днес го караш, утре го караш, развалят му се колелетата, вземат го да го ремонтират. Казва: Къде отива? – Приготвят го за шофьор на друг някой автомобил. Аз не съм за много автомобили. Като вземеш един, да го караш добре. Ние сме много разточителни. Сега ще ви приведа един пример, който не ми е приятен малко, но ще ви го приведа. На един много добър свещеник, донесли му да кръщава 4–5 деца. Той много бързал, искал по-скоро да ги кръсти. Хванал едно за устата, потопил го в купела. Не могъл да го хване добре, че детето се задавило. Казва: От това дете нищо няма да стане, дайте друго. Често и вие така кръщавате, че нищо не излиза от него. Аз никога не бих желал да кръщавам много деца наведнъж. На ден, ако съм свещеник, ще кръстя само едно дете. Бързането не е добре. По 4, 5, 10 деца наведнъж защо ще ги кръщава? Що са дни, да чакат. Всеки ден по едно дете, не по 4, 5, 10 деца, понеже пари може да капнат. Вие ще кажете: Ние от кои сме? Така не разсъждавайте. Аз съм за туй: Не правете погрешката на свещеника да кръщавате много деца на ден. Едно дете, нищо повече. Ако на ден ти можеш да кръстиш една своя мисъл на свят, достатъчно е. На втория ден кръсти едно чувство, на третия ден – една постъпка. Ти искаш много неща наведнъж. Какво ли не искаш. Не върви тази работа.
Та казвам сега: Ако Христос дойде днес, вие ще го приемете ли? Някой пак ще спорят, той ли е Христос или не? Какво разбирате вие? Според мене, всеки един човек, който е един отличен проводник на Божествената любов, е Христос, който и да е той. Когато с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичкото си тяло и с всичкия си дух обича Бога, този човек е християнин, нищо повече, който и да е той. Щом се говори за разлика между един човек и друг, това не е истина. Няма какво да се сравняваме. Аз се радвам на всичко онова, което Бог е създал. Считам, че всичко е Негово, считам, че е и мое. Като видя хората, не искам тия хора да станат еднакви, но се радвам, че тия хора обичат Бога. Като обичат Бога, ще обичат и мене. Като не обичат Бога и мене няма да обичат. Аз не съм от тия, които вярват, че човек, който не обича Бога, може да обича мене. Вие сега ще ме цитирате. Казва: Ако не обичаш брата си, как ще обичаш Бога? Ако не обичаш работата, която Бог направил, как ще обичаш Бога? Ако един човек, който е писал една хубава книга, ако не искаш да четеш неговата книга, как ще се запознаеш с философията му?
Та казвам: Хората са написани книги, по които ние познаваме Бога. Само като изучаваме хората, познаваме какво нещо е Господ. Вие сте написани листове на тази Божествена книга. Като изучаваме хората, ще изучаваме какво нещо е Господ. Вън от това, което Господ е създал, той е непонятен. Всеки един човек е едно листо на Божествената книга. Той трябва да бъде свещен, понеже е написан от Господа. Няма да го откъсваш за себе си да го носиш. Всички листа имат еднаква цена в тази Божествена книга. Така трябва да гледате всички, така гледам аз. Мисля това е най-хубавия начин, свещена книга е човек. Ако аз обичам тази свещена книга, ще обичам и Бога. Бог ще се наслаждава. Понеже във всичко в света Той се проявява и всичко е направил заради нас, та от него да го познаем. Познаването на Бога не мислете, че така бързо ще стане. В цялата вечност има да Го познавате. Вие искате да познаете Господа изведнъж. Там има в Евангелието турено: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго, истинаго Бога.“ Това е живот вечен, да позная Тебе в цялата вечност. Тебе да позная, непреривната форма в преривната. В тази форма, понеже да не обременяваме нашето съзнание с многократните форми.
Най-първо искам да бъдете добри шофьори мъже и жени. Като ученици най-първо ще изучавате шофьорството. Някой казва: Той не живее добре. Аз разбирам, че неговият автомобил не върви. Умът му не функционира, туй е шофьорството, сърцето не функционира, туй е шофьорство. Тялото не функционира, туй е шофьорско тяло. След като се научите да владеете вашето тяло, тогава ще имате друго откритие. Един Господ ще дойде на вашия автомобил, трябва да Го поразходите, да ви опита. Без да правите сътресение, тъй да Го прекарате, никакво сътресение да няма. Сега като дойде Господ във вас, сътресение има. Мислите ли, че един шофьор, който се оплаква, че е майстор? Като дойде, се оплаква, че автомобилът куца във физическо отношение, автомобилът куца в духовно отношение и в божествено отношение. Мислите ли, че той е майстор? Като дойде (шофьорът) трябва да бъде умен във всичките тия светове. Да имаме едно съвършено тяло, да имаме едно съвършено сърце и един съвършен ум. То е смисълът на живота на земята: да добием съвършени умове за бъдеще. Сега имаме какво да работим. Да имаме съвършени умове, да имаме съвършени сърца. Да имаме съвършени тела, за да можем да познаем Бога тъй, както Той ни познава.
Беседата може да се каже в три думи. Любовта, това е зародишът, зърното. Мъдростта, това е дървото, което расте и се разклонява. Истината, това е плодът, който е узрял.
Отче наш.
27. Утринно слово
22.VI.1941г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев
Утринни Слова
22.06.1941 05:00 Неделя,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 1857
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
