Добрата молитва
91 Псалом
Молитвата на царството
В начало бе Словото
13 глава от I-то послание на Коринтяните
13 е фатално число. Съвременните хора ги е страх от числото 13. В Европа един богаташ не влиза да спи в стая с число 13. В 12 и 1/2, в 14 влиза, но в 13 не можеш да го накараш. Числото 13 мяза на един разбойник, като те хване ще те обере.
Ще кажете, много пъти сме чели тази глава. Много пъти човек може да е пял, но някой път пее, че му е приятно, а някой път пее така, че нищо не излиза хубаво. Днес ще прочетем тази глава. Да вложим да има три качества. Павел, казва за любовта, той не беше човек на любовта, но беше човек на мъдростта. „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм.“ То е като човек, който е добре облечен, а пари няма. Навсякъде взима на вересия и около къщата все обикалят, имат да вземат. Горкият той все урежда работите. Много добре е облечен и очила има и пръстен има, но сметките си не държи право. Някой път дойде един човек, искаш да му услужиш. После казваш да си вървим по работата, не плаща. Той за пръв път помага. Ти бързаш в живота си и казваш, не му е времето сега да му услужат. „Ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка, ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а Любов нямам, нищо не съм.“ (Прочете Учителят и третият стих). Сега вие често се спирате и казвате, живях, млад бях, възрастен станах, или другояче казано в Любовта живяхме и нищо не научихме. На училище ходихме, знанието не можахме да го използуваме. Свободни станахме, направихме всичките бели на живота и сега ни остава да си плащаме греховете, и казва, това е то животът. Апостол Павел казва: Сега любовта има качества. „Любовта дълготърпи“, т.е. любовта никога не се вкисва. Всеки човек, който се вкисва, на оцет става. За работа става, но не зная някой път употребявате „той се вкиснал“. Някой път вие подмесвате вашето тесто и искате да се вкисне. Какво придобивате с вкисването на тестото? Защо подмесват хляба? Придава ли вкисването нещо? Ако с вкисването може да превърнеш киселината в сладчина, ти имаш знание, но ако киселината остане в тебе? Някои хора казват, че силният оцет пакост прави. Сега аз засягам вътрешната страна на живота. За пример, някой път ние може да сме много меки. Говорим добре, но вътре се крие нещо користолюбиво. Един войник пред началника, пред полковник или генерала седи с всичкото почитание, но със страх. Детето се обхожда добре с баща си, но очаква нещо, има някоя друга мисъл. Не е любовта, която го заставя. Баща му ще му даде нещо. Ако баща му не му даде, веднага се изменя. Детето счита, че каквото пожелае то, баща му трябва да му даде. Щом детето пожелае и бащата не дава, детето вижда, че има някаква причина, но не може да си я обясни. Щом детето хване баща си в първата лъжа, той му обещае нещо и не го изпълни, то загубва една трета от почитането към баща си, от доверието си, и то взема същата политика на баща си. Казва, и аз трябва да полъгвам. Щом баща му е толкоз умен и си позволява тази философия, детето казва и аз мога да я употребя. Сега злото седи в това, че дяволът този пръв учител на хората казва, човек да лъже, да говори лъжа е нещо по-горе от истината. Да говориш истината, то е за простаците. Да говориш лъжата, ти си учен човек. То е майсторлък. Досега вие сте говорили истината. Голи ходите из рая. Туй не е мода най-първо. Всичките хора и котката яде най-безразборно, когато хване една мишка, не ѝ съблича дрехата и от невидимия свят наказват котката, дето не съблича кожата и я яде с всичката козина и с всичките нечистотии, като някой плод. Знаете ли защо го прави това котката? Има голямо уважение към мишката. Казва, бих желала да бъда умна като теб. Аз цял ден ходя да линкам да си намирам храна, гладна ходя, ти влезеш вкъщи, ходиш си свободна, ум имаш. И аз бих желала да го имам. Като те хвана с козината, с всичко те ям да се научиш. От дълъг период котката яде мишки и досега не е научила нищо от мишката. Мишката ѝ казва: Слушай, ти по моя път не може да ходиш. Ти трябва да изучиш политика. Като влезеш вътре ще помъркваш отдалече, ще помъркаш малко, ще поздравиш гостите. Ще влезеш, ще погладиш господаря, ще влезеш вкъщи, ще седнеш насреща, ще кажеш. Много ми е приятно днес, че дойдох във вашия дом. Голямо щастие е за мен. После казва: Трябва да бъдеш съвършено чиста. Не трябва да бъдеш като мене. Аз не смея да ходя между хората, защото имам един критически темперамент. Дето вляза все мириша. Гонят ме навсякъде, където вляза.
Една година почистиха долната стая сестрите, измиват, нареждат, влизам след това и чудно, мирише ми нещо, лошо мирише. В цялата стая мирише. Казвам: Мирише тук, някоя мишка има. – Няма Учителю, чистихме. – Мирише. Рекох брашно има. Влизам вътре, намирам едно място, направили гнезденце между дрехите, сяли ги малко. Досега остана тайна защо са оставили в скрина вътре (брашно). Всеки от вас има по една мишка. Кажеш една дума не на място. То е миша работа, изядена, дупка има. Казва, силна е тази дума, която каза. Погледнеш някого, каже, той ме погледна не на място. Мръдна ръката си. Ами, че гледам един брат се ококорил на една сестра, тъй както котакът гледа на една мишка, гледа на нея като котарак. Тук имам една котка, присламчи се, отвори очи така за птичките. Аз само като тропна с крака си, тя вземе положението на ученик. Казва: Аз твоето учение го прилагам. Само ме интересуват (птичките), от любов искам да ги позная, да им направя някое добро. В очите ме лъже тази котка. Бяхме на една екскурзия, носим череши. Като дадохме череши да си вземат всички по една, връщам се тук. Връщам се горе, една сестра казва: Череши нямате ли? Казвам правилото: Когато давам на всички давам, за едного череши няма. Отложих тази работа. Аз се чудя от екскурзия ида, тя за череши пита. Който търси череши, значи любовта търси. Череши, които обичат много, това са хора на любовта. За любовта не говорят, казват: Череши нямате ли, малко да си хапнем. Любовта вечерно време не се търси. В този смисъл, Любовта започва всякога сутрин. То е новият ден. Когато, аз говоря за Любовта, по някой път като принцип я определям нова епоха в човешкия живот. Определят любовта, че тя премахва всичките препятствия, които съществуват в душата. Казвам, когато едно същество на земята се яви, което носи Любовта, всичките препятствия, които среща в живота си, нему му е приятно, понеже лесно се справя. Вземете например една певица, която взема четири октави. Обикновените певци две октави вземат. На един певец, който взима четири октави и най-мъчната композиция да му дадеш е като играчка. Той си играе с всичките ноти, нищо не го спъва. Ако дадеш на онзи, който пее две октави, казва, тази работа не е за мене. Който не може да пее на четири октави, то е невъзможно да е в любовта. Най-хубавото нещо в Любовта на двете октави, ще те посрещнат добре, но ще те изпратят зле. Те ще направят както гостилничарят: ще ти дадат добре да се нахраниш и винце ще дадат щом се наядеш и речеш ли да излезеш казват, но ще платиш. Казват: Тук всичко е аржан конте*, отлагане няма. Та казвам: Понякога ние искаме с двете октави на Любовта да имаме всичките облаги на Любовта. Като влезете вътре, трябва да плащате. Ако платиш, минаваш за благороден, ако не платиш, минаваш за неблагороден.
Някой път се зараждат противоречия в душата. Преди години в Лондон имало един хотел, като влезеш трябва да платиш 10 долара. Още като влезеш трябва да платиш 1000 лева. Ако 30 вечери спиш 30000 лева. 30000 лева е заплатата на един почтен чиновник. За 30 вечери отиде всичката заплата. А целият месец какво ще правиш за ядене, друго, това са все сравнения. Ние очакваме, като умрем, да идем при ангелите, при светиите. Питам, ако един болен човек, на когото краката са изкълчени, гръбнакът е изкривен, заведете го и го турите в театъра, дето играят млади, какво ще се ползува? Младите вдигат доста прах. Казват, нека оздравее, че тогава да иде в хорото. Невидимият свят не е за болни хора. Всеки човек, който има някакъв недъг, и най-малкият недъг, той е болен човек. Да кажем, аз често съм влизал на концерти, седя и гледам, до мене някой с десния си крак току такт дава. Мисли, че е музикален, понеже е на концерт. Като спрат да свирят, пак дава същия такт. По някой път има един начин за изследване на някои постъпки. Питам го, защо даваш такт? Той казва: Който има да ми дава, да си плаща. Каквото и отношение да има към мене, трябва да си плаща. Всички ние искаме от хората да постъпват спрямо нас тъй както трябва. Хубаво, то е отлично желание, то е Божествено. Бог, Който е създал света, изисква всичките тия същества, на които е дал великите блага да се отнасят добре. Бог изисква умовете, които е дал, всички да са запалени тия умове, да вършат работата както трябва. Бог изисква сърцата, които е дал, и те да си вършат работата. Човешката душа да си върши работата. Човешкият дух слиза по някой път да види как ние си вършим работата. Разправяха ми един анекдот за един българин, който имал един кон, който го наричал „кулаксъз“ (без уши). Много умен кон, подчинявал се само на господаря си, гледал си работата. Като го турят в хармана, щом господарят го няма, кулаксъз не върви, щом като го види отдалече, обикаля диканята, върви, вършее. Замине господаря пак спре. Ние сме от тия хора, които като чуем името на Господа, диканите вървят. Щом като замине Господ, всичките куцат. Казва, аз съм свободен, ще изпълня това, което искам, никого в света не признавам, аз съм господар.
Връщаме се от екскурзия. Учени хора ходим на екскурзия с автомобил. Най-първо на екскурзия не се ходи с автомобил. Връщаме се с автомобил. Качихме се на един модерен автомобил на какъвто благородните хора се качват. В 4 часа го чакаме да дойде, той иде в 5 часа. Толкоз пъти съм решил с автомобил да не ходя, пеш да вървя. Хайде, дойде, качихме се в автомобила, криво, ляво добре ни занесе. Връщаме се назад изпотени, към 6 и половина часа, разчитахме да е долу. Изпотени сме, не може да се спрем. Някои сестри насядали в Симеоново на камъните, ние като минаваме, мъчат се да станат, не могат да станат. Аз ги виждам, казвам там да стоят. Тръгвам по пътя. Дойдоха автомобили, качваме се. Дойдохме до Семинарията, шофьорите казват, до тук е решено, не искат да ни закарат до Изгрева. Казва: До тука, за да може да се върне. Започна да го убеждава една сестра, че до Изгрева е пазарено, той казва, че само до Семинарията и нататък през гората да вървим пеш. Ние искаме да ни заведе до къщи, пък после ще се разправяме. Шофьорът един тлъстичък, политика има, другият сприхав. Тръгваме, единият казва, ще ви заведем, а другият се разсърди и казва, ще остана. И от Семинарията ни изкара до кантона и там закъса автомобилът. Слиза той, чопли го, научно иска да ни снеме от автомобила. Извади един уред, взема, дава, взе една пръчка, мери, извади я, обикаля от едната, от другата страна. Не може да тръгне колата. Седяхме повече от 20 минути. Казвам: Научно ще ни докаже, че автомобилът и след 25 минути няма да тръгне и научно ни доказва, че пеш можем да си дойдем. При Семинарията не искахме да слезем, ако бяхме слезли, там пътят беше по-къс. Сега слязохме долу при кантона. Човекът уж се изпоти и ни доказа научно, че не може да ни закара. Виждам користолюбие има. Ние искахме малко да му платим, не искахме повече да вземе. Запример, ако му дадем 1000 лева, ще докара нов автомобил. Ние му даваме 15, 20 лева и човекът не иска да си губи времето. Казва, защо не иска да си държи на думата. Не е въпрос за дума, имаш пари, върви добре, нямаш пари, не върви. Сега всичката любов се изразява в парите, в силата, в човешката мисъл, в говора. Можеш да говориш, върви работата. Имаш ли пари, пълна ли е кисията – върви работата. Имаш ли сила, върви работата. Но щом нямаш пари, щом не знаеш да говориш, щом кесията ти е празна, научно ще ти докажа и ще слезеш.
(Учителят прочете до края главата). Хората говорят за Любовта от хиляди години. Казват: Бог е Любов, но никога не можеш да убедиш един човек, когато дойде Любовта, че Бог е дошъл. Във време на Любовта хората вършат най-големите престъпления и така ги вършат законно. Ще дойде един празник и ако си месоядец, ще хванеш кокошката и ще я заколиш, ще хванеш агнето ще го заколиш, ще го одереш, някой пуяк ще го заколиш, ще го напълниш с ориз. Сега на някого правиш добро, на друг правиш зло. Някой път трябва да посрещнеш гости, нямаш прибори, ще идеш при съседите си, ще вземеш от тук, от там на заем. Пък си счупиш някоя чаша. Сега донесли едно шише шарлан от орехи. Донесли го, без да запушат много хубаво шишето. На тавана го турям, но там пращам трима, четирима души. Гледам един ден шишето празно, счупено и целият таван полят с масло. Гледам тавана отдолу и той се намазнил с шарлан. Питам кой счупил шишето? Тия долу, които се събират, казвам с шарлан трябва да се намажат. Не са меки, меки да станат. Гледам шишето изпразнено, масло няма и целият таван е мазен. Казвам: Отиде шарланът. Казвам: Колко пъти най-хубавите работи, които имаме, имаш хубаво благородно чувство, счупиш шишето, излее се, останеш с неразположение. Казвам: Когато някой възлюбен излезе из нетърпение, казва, слуга ли съм? За пръв път като го чуваше, приказваше мекичко. За пръв път казва слуга ли съм ти? Или пък като ти каже: Много си груб. Преди минаваше за ангел, без тебе животът нямаше смисъл, а сега казва, много си груб. Аз те мислех за ангел, но у тебе нищо ангелско няма. В моето съзнание седи следният факт. Ако ръката ми е болна, отношенията на хората са лоши към мене. Който иска услуга да ми направи, ще кажа: Не ме пипайте, болна е ръката ми. Знаеш колко са хитри съвременните хора! Седи той с вързана ръка, другата ръка свободна. Седи при тебе и те обира с нея. Ти казваш болен човек. Вързана му беше ръката. Той със здравата ръка те обира отдолу. Аз по някой път виждам религиозните хора с три ръце. Ние не искаме да влизаме в един свят, който свят натрупва погрешки. На земята се трупат погрешки, но в хармонията на небето никакви погрешки не се допущат. В някой съвременен оркестър някой музикант като направи погрешка веднага капелмайсторът знае кой прави погрешката. В съвременните хора дотолкоз е изтънчен вкусът им, знаят някой виртуоз кой пасаж не е изпълнил както трябва. Трябва да бъде съвършен в изпълнението си. Казва: Аз съм откровен човек. Благодарим за тази откровенност. Според мене в какво стои откровеността. Казва: Ти не свириш добре. Това не е истината, това не е откровеност, това е грубост. Ти не свириш добре. Така не се говори. Аз ето как бих направил. Слушам го, че свири. Казвам: Дайте ми цигулката. Аз взема, че му го изсвиря. Като му изсвиря, той вижда как трябва да се свири. Трябва да изсвиря същото парче. Той казва: И аз бих желал така да го свиря. Не да му казваш да вярва. Нищо не му говори. Вземи, че направи това нещо, че човекът като го види ти как го правиш, да пожелае и той да го прави. Елисей обичаше да прави чудеса. Изпрати слугата си и обеща на една вдовица и тя роди едно дете. Детето заболя и най-първо той изпрати тоягата си по слугата да я положат при детето, но не става, детето не оздравява. Връща се слугата и казва: Господарю, не помага тоягата, турих я както каза. Най-после дойде жената, и го моли и казва: Слушай, ти ми даде един син, сега искаш да ми създадеш страдания, по-добре да не беше ми го дал. Сега е на 12 години, умира детето. Хвана го болестта, не го пуща, казва: Не, не, ти ще дойдеш сега. Щом като дойде Елисей в къщата на детето, изпъди всички от къщи, влезе вътре, тури си очите върху очите на детето, ръцете отгоре му, седя 1/2 час върху него и животът на детето се завърна. Сега, ако това дете попита защо трябва да легне пророкът отгоре върху него, цял човек, какъв отговор вие ще дадете? По някой път имате страдания, но знаете ли причината? Страданията на какво се дължат? Имате скръб в душата си и питате не можеше ли по друг начин? Може. По кой начин сега според вас? Вие кажете като как трябва да бъде вашият живот сега? Ако ви се даде всичко, което вие желаете, какво бихте направили?
Като изучавам музиката на българите, виждам, че те пеят песните и започват обикновено с тона Ми. Египтяните са имали основен тон Ми. Основният тон Ми нищо не разрешава. Всичките тъжни песни започват от Ми. С Ми една скръб никога не се разрешава. В Ми-то дава се формата, но основа няма. Допуснете една мома, бедна хубаво облечена, с копринена дреха, но капитал няма, облякла се като някаква княгиня, но за тия хубавите дрехи няма капитал. Та казвам, ние съвременните хора в нашето съзнание и англичани, и германци и всички народи искат да бъдат първи, искат да оправят света. Англичаните не го оправиха; дойде Наполеон да оправи света, обеща,и не го оправи. Той започна да оправя своите работи. Англия направи като Наполеона и тя започна като него. Туриха германците да организират. Сега нас всинца ни карат да изпълниме волята Божия. Сега ние казваме, да сме богати, да сме умни, всичко да имаме. Какво сме направили досега? Кои от вас имате знанието от стари млади да станете? Всеки човек, който греши, е стар. Старите хора грешат. Децата никога не съдят. За децата закон няма, за децата съд няма. Адът е само за възрастните, за старите хора. Ако идете в ада, ще намерите всички стари хора, старците там ще ги намерите, все в ада. Няма там млади хора, все стари хора. Аз съвсем другояче си представям ада. Бабите в ада са на 120 години. Дядо и баба, краката не ги държат, любовни работи може ли да има? Те си отиват в ада със своите несрети. Пък адът е курортно място. Те отиват на курорт. Адът е място за курорт без пари. Дядото без пари, бабата без пари, всичките са без пари. Всичките казват, пари, пари, пари. Всички страдат от безпаричие. Сега всички като се срещат тук, казват как сте? Казват, трябват ми парички. Вие вземате външната страна. Туй го отнасям до себе си. Ако човек не знае как да се отнася до Господа, не отивам до хората, там не се спирам. Какво е отношението на хората, оставам тоя въпрос. Как трябва да се отнасят? Отношение към Господа нямаме. При всичките блага казваме, като че забравил да ни даде нещо. Някъде се явява едно малко недоволство, казвате: Можеше и по друг начин. Ако Господ беше създал живота тъй както ти мислиш, щеше да ти създаде най-голямото нещастие. Тъй както го е създал, той е най-голямото благо. Ама той е малко грозен. Какво има че си грозен? Направил те грозен, не си красив, но ти дал хубаво сърце, хубав ум. Отвън не си красив, но вътре ти си доволен от себе си. Кое е по-хубаво сега? Да бъдем доволни от себе си, а хората да са недоволни, че сме грозни. Или отвън хората да бъдат доволни, а ти в себе си да си недоволен. Аз бих предпочел отвътре да съм доволен. Аз предпочитам да не е толкоз вкусно яденето, но след като ям храната да ми стане приятна вътре. Някой път ям известна храна и започва да се обръща тази храна. След това всичко туй трябва да се изхвърли навън. Защо ми е едно богатство, когато след години ще дойдат да ти го вземат и пак ще останеш бедняк? По-добре да започна с беднотия и да свърша с богатство, отколкото да започна с богатство и да свърша с беднотия.
Казвам, отношение трябва да имаме към Бога. За да познаем Бога, две неща са необходими: крайното добро и крайното зло трябва да те сполетят. Ако разбираш отношението към злото, то е вече истинска врата Като разбираш доброто и злото, само тогава ще се отвори вратата да разбереш какво нещо е Любовта, какво нещо е Бог и Неговото отношение към тебе. Господ те пита: Ти мек човек ли искаш да бъдеш или силен? – Силен. Той ще те направи лош. Злото дава сила. Искаш да бъдеш мек ще те направи добър. Той ще те направи мек. Ако станеш мек, ще станеш овца, вълците ще те ядат. Ако си силен ще станеш вълк ще ядеш овцете. Влезеш в едно братство, тук постоянно се оплакват, братята не се отнасят добре. Тия братя са вълци, ти си овца. Господ казва, между тия вълци ти си овца и ще им дадеш пример. Че са вълци не е лошо, силни са. Ти ще образуваш всичките криви линии, ще имаш дълги крака. Брат ти като дойде при тебе, за да бъде гласът му на място, той е много гърлест, ще стоиш на половин километър от там да ти говори. Гърлест е не може да нагоди гласа, после ще бъдеш надалеч има (към тебе нещо), иска да се нахвърли. Ще плюеш на краката си, ще бягаш. Това се отнася до човешката мисъл. Иде едно нещастие, не знаеш как да се освободиш от него, тогава? Ние съвременните хора се представяме в Божествения път на Господа, искаме да спрем Господа. Той намислил да прави нещо, ние искаме да Го спрем. Понеже се готвите за един съвършен свят, съвършенството не вземайте, че на земята не може да дойде. На земята съвършени не може да бъдем. На земята животът е упражнение за един свят, в който като влезеш не се търпят погрешки. Щом направиш погрешка ще слезеш на земята. За една погрешка ще слезеш на земята. В съвършения свят снизхождения няма. Никакви погрешки не се правят. Не може да кажеш аз не зная. Нищо в света не трябва да бъде в състояние да те извади от твоята карма.
Сега англичаните и германците се бият и вие вземате участие. Какво може да направите с вашата мисъл? Кой трябва да победи? Разбирайте закона. Ето какво трябва да имате предвид. Тук се борят двама пехливани. Ти си публика, чакаш единият да набие другия. Не можеш да вземеш участие. Онзи го обичаш, но другият човек е майстор, налегне го. Тебе ти се свие сърцето, но другият е по-силен. Онзи, който е слаб, излиза да се бори да покаже силата си, но другият е по-силен. Ти отиваш в света да се бориш с дявола. Налегне те, тъпчи те. Господ казва: Кой те караше да влизаш в борбата? На хорището като се бориш юнак трябва да бъдеш, да разчиташ на силата си. Не по благодат. Противникът като ти намери слабата страна, ще те тръшне като Дан Колов. Като те тръшне Дан Колов, какво ще правиш? Сега вие искате да минавате за големи герои в борбата. То е невъзможно. Дяволът е съдебен пристав, той не пуща никого при Господа. Казва: Господ ме остави аз да проверявам кой Го обича и кой не. Който издържи на онова, аз което го изпитвам, той ще влезе. Който не може да издържи, навън, да ти не прави главоболие. Някой път вие имате едно лице светло, виждам какво показва. Друг път имате недоволство, работите не са станали. Или някой път устата ви е изкривена, или махате ръката, не е хармонично движението ви. Седиш и даваш такт.
Иде една сестра и ми носи подарък една саксия с бели карамфили. Мене ме е страх от белия цвят. Белият цвят казва, трябва да даваш всичко, каквото имаш. Аз съм раздал всичко, няма какво да давам. Трябва да намеря от някъде. Казва някой: Всичко имам. Аз казвам: Раздал съм всичко, какво да давам като нямам. Казвам: Сестра, защо не ми донесе червен? Червеното дава нещо от себе си. Донася нещо червеният цвят. Аз ако бях, щях да питам туй цвете: Искаш ли да идеш на гости? Щях да попитам този карамфил. Сега във вашия ум седи мисълта: Коя е тази сестра? То сте вие. За мене има един в света, който прави погрешки. Има един в света, който изправя погрешките. Какво значи погрешка? Срещнеш едно малко дете, дигнеш го във въздуха, подхвърлиш го, приятно му е. Ако срещнеш един стар дядо и го подхвърлиш той ще се докачи. Туй, което е приятно на детето, не е приятно за стария. Казвате, старата любов. Оставете вашата стара любов. Коя е старата любов? Подхвърлянето на децата младата любов или старата любов е? Дядото, който е недоволен от любовта, той е стар. Човекът, който не е доволен в живота, е стар. Човек, който не знае да мисли, той е стар. Всичките противоречия в живота това е старостта. Искате да бъдете стари. Всеки човек, който разбира живота, той е млад. В моя ум младостта така стои. По някой път виждам когато си недоволен, бразди има по лицето. Като премахнеш недоволството, лицето става красиво. Казвам: Всичко зависи от вас. Когато имаш любов, всичко зависи от тебе. Когато нямаш любов, нещата не зависят от тебе. Щом всичко зависи от тебе, тогава имаш любов. Щом Любовта дойде всичко зависи от теб. Щом не дойде, всичко от тебе не зависи. Щом някой казва: Нищо не зависи от мене, въпросът аз го зная вече. Значи там любовта не управлява, друг закон управлява. Та вие искате щастлив живот без Любовта, това е невъзможно. Тогава ще приемем нещата каквито са. Не мислете, че без Любовта може да се живее. Вие казвате: И без Любов може. Любовта е отвън тогава. Без Любов ще живееш, но без тази Любов човек остарява и той е недоволен от живота си. Ние, съвременните хора, трябва да се учим да бъдем доволни от себе си. Да бъдем доволни от ума, от сърцето и не само веднъж, но непреривно доволство да имаме. Да усещаме, че умът върви в правата посока, че сърцето върви в правата посока и че здравето върви в правата посока. Гледаш по някой път, че здравето ти не е в ред, кракът те заболи, сърцето те заболи, гръбнакът те заболи, че това е хлопане на онзи, стария живот на безлюбието. Нали когато ви обичат, ви пращат подаръци. Когато обичате Господа, и Той ви обича, ако сте готови, всякога ще имате подаръци. Господ, каквото му пратим, такова ни изпраща. Ако не Го обичаш, ще станеш учител, ще ти даде най-лошите ученици, които постоянно ще те човъркат. Ако не обичаш Господа, ще те направи господар, ще ти даде най-лошите слуги и пак ще те човъркат. Ако не обичаш Господа, ще те направи генерал, ще ти даде най-лошите войници и те ще те човъркат. Ако не обичаш Господа ще те направи майка, ще ти даде най-лошите деца и те ще те човъркат. Навсякъде, ако живееш без любов, Господ ще ти даде както искаш, но всичко ще бъде като червей, да те човърка. Това е състоянието, в което днес са хората. Сега има оплаквания. Сестрата не удържала обещанието си, братът не удържал обещанието. Тоз казал нещо, онзи казал нещо. Всичките неща, които се правят без любов те нямат устои, те не стават. Всяко нещо, което се обещае по закона на Любовта, то става. Казвам, ние искаме да станат нещата. Нещата могат да станат само по закона на Любовта. Там дето има насилие, не може да има Любов. Ние живеем в един свят, дето Бог ни оставил на свобода. Съвременните философи не знаят какво нещо е свобода. Свобода има по закона на Любовта. Дето има насилие, не може да има свобода. Свободата е пълно изявление на Любовта без никакво препятствие.
Та казвам, ако тук вие не знаете как да се обхождате, ако идете в другия свят, там ще ви намерят, те ще се обхождат с вас добре. Вие като не се обхождате добре с тях нищо няма да се ползувате.Че моят професор може да свири, може да пее, ако аз не зная да свиря и да пея, тогава нищо не се ползувам. В невидимия свят, ще бъдем наедно и публиката е, която ще си даде мнението. Като идете в небето ще държите матура в обходата си. При най-големите противоречия ето какво ще срещнете, в човешка форма ще ви го дам. Като идете в невидимия свят, ще бъдете облечени в най-хубавата дреха дето някога сте сънували, с огърлица, с всичко и като дойдете в този свят, ще се награкат около вас, ще ви оберат дрехите, всичко ще вземат от вас и вие ще останете гол. То ще бъде вашето нещастие. Ако може да издържите туй изпитание, тогава ще ви отворят и тогава ще снемете тия дрехи, ще влезете да се облечете с онези дрехи и ще видите коя е същината на нещата. Туй, което не се изменя, то е същественото. Туй, което се изменя, е преходното. Вие влизате в хубавия живот и този хубавият живот, то е всичкият живот. Другият се разтопява, той се разтопява като снега, който се топи и от него се образува вода. Вие ще кажете туй, на което разчитахме сега, то изчезна, то не е реално. Често казвате, едно време как се обличах. Не зная как сте се обличали, но има един стих дето Христос казва: „Аз дойдох в света да им покажа Любовта, която ти си показал на мене.“ Ако някой те е гощавал, после ти да отидеш между хората и да направиш същото угощение, което на теб са направили. Всяко добро в света, трябва да го направим. Ако ти в Любовта не може да дадеш един пример, тогава в какво седи Любовта. Ако аз почна да чета една молитва, че тъй трябва да постъпя, че туй трябва да направя, това е закон. Казва, той не ме обича. Това е по закона. В Любовта няма това. Всички казвате да няма никакъв закон. Ама той не ме обича, той не ме гледа добре. Не може да го заставиш да те гледа хубаво. Не дава нищо. Ами тази сестра носи бялото цвете. Ако сега взема да кажа колко струва? – 200 лева. Да ѝ ги дам, ще се докачи. Ако извадя 200 лева, тя казва, за пари не го нося. Пък тя много иска. Тя иска най-малко 1 милион за това карамфилче. Един милион мене ми трябват 10 години да работя, да ми плащат на месец по 10 000, за да пестя за 10 години един милион. После, считат, аз да купя това цвете за унижение. Аз едно цвете с пари никога няма да купя. Ето аз какво бих направил. Ако искам да му услужа, ще го туря на моето място. Аз да бъда цвете, да нося този тормоз, да го купувам с пари. Сега казвате, че Христос изкупил хората. Те нямат идея за изкуплението. Купиш едно агне, туриш го в стадото, това не е изкупление. Ще вземеш мястото, онова, лошото място и ти ще туриш него на друго място. Ти ще разрешиш задачата на цветето. Сам ще разрешиш задачата. Ние сме турени да разрешим един въпрос на свободата. Да знаеш как да започнеш да живееш. Да знаеш с кой крак да тръгнеш. Като тръгвате, с кой крак тръгвате, като човек, не като стоножка, с кой крак по-напред. Ако си шестокрак или ако си с четири крака, с кой крак по-напред ще тръгнеш? Турците имат израз караешкин, ранфалия. На ранфалия краката на коня вървят заедно, на караешкин левият с десният и пак десният с левия, пресичат се като по диагонал. Знаете ли, докато научат един кон да върви караешкин, какво е видял?
Ако влезеш в един кален свят ще извадиш хубавите обуща, ще снемеш хубавите дрехи, хубавата шапка и ще облечеш най-скромните, умен си тогава. За да не се окалят хубавите ти дрехи. Щом влезеш в един съвършен свят, дето не е кално, ще хвърлиш калните обуща и дрехи, ще направиш баня, ще се облечеш в най-хубавите си дрехи. Та казвам: Ако слизате в материалния свят, ще снемете хубавите дрехи. Като влезете в Божествения свят ще снемете калните дрехи, ще облечете новите. Именно сега нам ни е потребно едно вътрешно доволство да знаем, че онова, което Бог е създал за нас, е добро. Всеки трябва да мисли и да чувствате какво Бог иска от вас. Вие искате някой път Господ да ви каже какво иска. То е по закон. „Изпитайте, казва, каква е волята на Бога.“ Вие сами да предчувствувате какво Господ иска, а не да ви казват. Щом ви казват, то е по закон. Пророците ги изпраща Господ да говорят, но пророкът не е свободен. Йон бягаше. Изпрати го Господ да проповядва, но той побягна. Най-после Господ казва: Аз те пращам, трябва да идеш. Искаш не искаш ще идеш да проповядваш, нищо повече. Та ние всички сме пратени на земята като Йона. Какво ще правиш? Ще идеш да проповядваш, че след 40 дена Ниневия ще погине, после може да не погине. Изпитание е. Предсказва пророкът работи, не стават. Пророкът се отчая. Дойде един червей и изяде тиквата. Той казва: Господи, ти ме направи посмешище да ми се смеят хората, че аз не говоря истината. После една тиква имаше, дойде един червей и я изяде, и нея ми отне, туй слънце опожари ме. Не искам да бъда вече такъв пророк. Казва Господ: Какво искаш? Тебе ти е жал за една тиква, която изникна и ти правеше сянка, а ти искаш да ме накараш 80 000 деца, които не познават лявата си страна от дясната, да ги покося, да ги погина. Тия хора се обърнаха, прощавам им. Ние да видим Йона в нас. Понеже нещата не стават както ние мислим. Най-първо, когато дойдоха евангелистите в България, мислеха, че целият български народ ще стане евангелист. Като не стана, започнаха да съжаляват. Какво щяха да спечелят? Щяхме да бъдем слуги, само да метем стаите и да дигаме прах. Ще се отворят стиховете, ще казват: Не разбираш този стих, тъй е писано. Ти, казва, не го разбираш. Казвам: Ти го разбираш толкоз, колкото и аз го разбирам. Този пророк писал някъде преди две хиляди години. Ти мислиш, че го знаеш и аз мисля, че го зная. Аз сега ви говоря за една опитност, а не както разбирате.
Както видяхме нашият шофьор, не иска да ни излъже, казвам: Този шофьор научно иска да ни докаже, че трябва да слезем, да правим своите изследвания. Най-после ни доказа човекът, наука е това.
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, нищо не се ползувам. Ако имам всичкото знание, а любов нямам, нищо не се ползувам. Ако раздам всичко, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Три неща, на които ние разчитаме: ние искаме красноречиво да говорим, ние искаме всичко да знаем и ние искаме всичко да раздадем, но ако любов нямаме, нищо не се ползуваме. Говорът трябва да бъде подквасен, да произтича от любовта. Знанието трябва да произтича от любовта. И раздаването трябва да произтича от любовта. Значи, когато един извор тече и не изтича, то е любов. Най-лошата вода е в едно шише. То не е истинското положение. Значи ти влизаш в един дом, като говориш, думите ти трябва да бъдат като мед и масло. Трябва да внесат едно освежаване навсякъде. Слънцето като изгрява, Господ чрез слънцето ни изпраща своите благословения. Цялата природа, която расте, чрез нея идат Божиите блага. При всичките тия блага, пак мислим, че парици нямаме. Ако парици имаш, а жито нямаш, череши нямаш, хлебец нямаш? Какво ще правиш? Ако един хляб имаш, без пари може. Ако има пари, пък хляб няма, парите нищо не струват. Казвам: Парите са второстепенно нещо. Първото нещо е да имате един светъл ум. (Второто нещо е да имате едно добро сърце.) Третото нещо е да имате една благородна обхода в себе си. Ние със себе си не се отнасяме добре. Разбирам, с онова Божественото начало не се отнасяме добре. По някой път се критикуваме. Кого критикуваме в себе си, като кажеш, че не постъпих добре? Туриш Господа, казваш: Господи, ти ми направи зло. Някой каже, като бях на това място, защо не ме посъветва, защо ме тури в крив път? Имаш да даваш, очакваш Господ да ти плати, казваш: Защо ме излъга, уповавах на Тебе, трябваше да имам пари. После младата мома се оженила, мърмори пак на Господа, казва: Господи, заради Тебе исках да се оженя, защо не ми прати някой на свят, но този будала. Роди дете, роптае. Слуга е, роптае. Навсякъде ропот. Такъв ропот не трябва да има. Ако аз съм, ще кажа: Те са много добри, но аз не ги оценявам. Знаете онзи пример, който съм ви дал. Вие не сте мислили върху него. Едната от двете сестри била устата, оженила се за глух. Онази, която била грозна, трябвало да се ожени за един сляп. Ти трябва да бъдеш глух за всички лоши работи, които стават в света. За злото трябва да бъдеш глух. За лошите работи трябва да бъдеш сляп, да ги не виждаш. Та казвам: В себе си трябва да бъдем глухи и слепи за злото, което работи. Очите и ушите ни да бъдат на четири отворени за любовта, която иде сега в света.
Благото е само на Бога, Който не съди никого. Отец казва, не съди никого, дал е съдбата на сина. Любовта е в този, който не съди никого, но и в онзи, който съди всичко.
Отче наш.
24. Утринно слово
1.VI.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев
Утринни Слова
01.06.1941 05:00 Неделя,
София
|
Начало
