„Отче наш“
Имате ли зададена тема? („Нямаме.“)
Какви бяха основните мисли на миналата лекция?
Защо се сърди човек, кои са причините? Коя е побудителната причина? Когато майката се сърди на детето, има подбудителна причина. И когато детето се сърди на майката, каква е причината? Или вземете в храненето. Ако дадете на човека малко сладка храна – добре е. Но ако дадете горчива храна – има друго състояние. В другия случай ще има друго разположение. При приятната храна детето усеща приятност, при горчивата храна усеща една неприятност. Кое е онова, което го кара да бъде доволно или недоволно?
Сега сравненията да видим. Кое е онова, което кара водата да тече? Колко повода има за водата да тече? Не става само от едно нещо. За да потече една вода, колко причини има? Най-първо, ако е трийсет градуса студ, в какво състояние ще бъде водата? Или имате седемдесет, осемдесет или деветдесет градуса студ. Водата ще бъде в твърдо състояние, тази вода ще бъде в покой. Но за да тече водата, трябва да има наклон в терена. [Водата тече,] ако има наклон един градус на терена или може да имате по-голям наклон.
Да допуснем, че имате една ябълка, имате и една круша. Защо в дадения случай ябълката е валчеста, а крушата е елипсовидна? Имате две геометрически форми. На какво се дължи, че ябълката е валчеста? В дадения случай валчестата повърхнина показва, че външното налягане и вътрешното напрежение се уравнили. Вследствие на това формата е валчеста. Когато не е уравновесена, тогава плодът изгубва своята първоначална форма. Това са сега отвлечени работи.
Имате буквата Ф в българския. Защо се пише така? Или може да се пише така: . Приблизително този звук се означава с този знак. Докато се образува този звук, в тази буква са станали известни вътрешни психологически промени. Туй показва психологическа промяна. Забележете, че движението в буквата Ф започва отгоре, а във втората половина на буквата започва обратно. Тия двата процеса като ги свържете, имате завършена форма. Това са всичките положения, при които тази постъпка, чувство и мисъл [се движат в] пътя, в който тази енергия да се оформи.
Имате думата зло. Това е геометрическото положение. Този знак показва посятото семе в земята, растението е изкарало. Този знак показва светлината, която пада отгоре, в какъв наклон е паднала. О-то това са условията, при които това семе е израснало. Колкото този ъгъл е по-отворен, какво означава? Ако ъгълът се движи по посока на отвора – колкото отворът е по-голям, показва, че съпротивлението е [по-]голямо. Колкото ъгълът е по-затворен, съпротивлението е по-малко. В каква посока се движи този ъгъл? Щом се движи по посока на отвора, колкото съпротивлението е по-голямо, отворът е по-голям. Може да стане прав ъгъл, тъп, докато рамената станат една права линия.
Съпротивлението, това са несгодите. Но тия несгоди създават условията, при които расте това зърно. Вие считате несгодите на живота голямо нещастие. Несгодите на живота създават растенето на нещата. Без тях се прекъсва растенето. Няма несгода, няма растеж. Вие искате търговия без загуби. Не влагаш никакъв капитал – нищо не губиш, нищо не печелиш. Ако много печелиш – много губиш. Че най-първо, ти изваждаш житото от хамбара, изваждаш едно кило жито и го хвърляш на нивата. То е загубеното семе. Туй загубеното семе идната година десетократно се увеличава. Значи идната година наместо едно кило ще имаш десет. Ако не влагаш в земята, да го изгубиш, плод няма да имаш. Житото само по себе си няма да дойде, нито само по себе си ще излезе из хамбара. Чрез твоята ръка ще излезе от хамбара и ще се върне. Всичко онова, което сте изгубили, ще се върне. Ако нещо не губиш, нищо не печелиш.
Самата природа има после условия. Един плод колко време може да го запазите? Колко време може да остане свеж, да не изгние? Не сте правили опити. Направете един опит и дръжте да видите след колко време ще се появи гниене. Щом почне един плод да гние, образува се гниенето като процес. Плодът иска свобода – семето, което е вътре в плода, иска да излезе. Вследствие на това вече се образува гниене. Щом посеете целия плод, започва гниенето. Семето, което е в плода, израства и пак създава същия плод. Ние смятаме гниенето загуба. Гниенето не е загуба. То създава условия на семето. То е един вътрешен процес.
Вие вървите и държите ръката отпред пред очите. Защо я държите така? Ако речете да хвърлите един камък на едно куче, то прави завиване, ще направи едно движение. Ти видиш предмета, гледаш да направиш едно отклонение. Вие държите ръката вдигната. Защо? Вечерно време вървите в тъмнината и държите ръката отпред, за да не би да се блъснете в някой предмет. Или някой се е разгневил, вдига ръката. Вечерно време не бързай. Ти, като вдигаш ръцете вечерно време, пазиш се, може да се блъснеш в някое дърво в очите с някой клон. Като вървите вечерно време, ще си вдигнете ръката, но денем ръката е долу.
Какво значи ръцете горе? Като дойде разбойникът, казва: „Ръцете горе.“ Щом са ръцете горе, то е вечерно време. Ръцете долу – то е денем. Дето има голямо съпротивление, ръцете са горе. Дето има малко съпротивление, ръцете са долу. Питат някои кое положение е по-добро: ръцете горе ли да бъдат, или ръцете долу да бъдат. Естественото положение кое е? Да бъдат долу. Но ако ръцете са винаги долу, какво ще стане? Да кажем, вие искате да уредите живота си, но ръцете да са долу. Ако сте земеделец и ръцете са все долу, не ги мърдате, какво ще стане? Искаш да пишеш писмо, но държиш ръцете си долу, нищо не пишеш, какво ще бъде? Писмото няма да бъде написано. Искаш храна да сготвиш – държиш ръцете долу. Хляб искаш да месиш, държиш ръцете долу, да не би хатър да стане. Може да има такава наука, че ако мърдаш ръката си, може да излезе ръката ти от рамото. Страх те е да не излезе ръката от рамото.
Казвам, когато имаме това положение: ръцете горе, долу, в разни положения, то е добро. Тогава работата върви. Някой върви и си маха ръцете; друг върви, не ги маха. Каква е разликата? Някой владика върви, не върви бързо. Някой, с такива дребни идеи, върви бавно. Някой върви с дребни крачки – и мисълта му е такава дребна, и чувствата му са такива дребни. Големите крачки показват някоя идея по-голяма. Или някой върви наведен. То са все геометрически форми, които показват едно вътрешно състояние. Когато човек е прегърбен, това показва, че външните условия са лоши, някои външни условия са лоши, прегърбва се човек. Или може човек да върви изпъчен – гърбът се отклонява от перпендикуляра.
Сега вие сте подложени на едно вътрешно недоволство, критикувате. Казвате: „Защо на мене не ми се дават условия?“ Кому ще се сърдите, че нямате условия? Всички се сърдите, че нямате условия. Кой е виноват? Отидеш при един банкер, ще иска шестнайсет процента и гаранти. Като му дадеш шестнайсет процента и гаранция, ще ти даде. Казваш, че шестнайсет е много, десет му даваш, но не ти дава парите назаем. Ти казваш: „Лош човек.“ Защо е лош? Защото не дава парите с десет процента, но с шестнайсет. Като му дадеш шестнайсет процента и му платиш, банкерът казва, че ти си честен човек, с тебе може да се върши работа. Значи, ако ти му угаждаш, за банкерина е хубаво шестнайсет процента, но за тебе не е хубаво. Питам, кое положение в света е най-добро?
Представете си, че това е планински връх. Имате няколко наклона. При кое положение е по-добре да паднеш, по наклона или по перпендикуляра? По перпендикуляра е най-лошото падане. По наклона се хлъзгаш надолу. Казвам, в природата паданията по наклон са най-опасни, ако човек не знае да прави малки наклони. Ние всякога в живота трябва да търсим най-малкия наклон. Най-сгодните места са [с] най-малък наклон. Но да кажем, вие трябва да се качите на планината. Колкото планината е по-стръмна, толкоз изкачването ще бъде по-мъчно. По този наклон лесно се слиза и лесно се качва. Но по перпендикуляра страшно се слиза и мъчно се качва нагоре.
Някой път в живота вие не разбирате геометрическите положения, законите на природата. Вие сте дошли в най-големите препятствия и сте се спънали. Вие искате по перпендикуляра нагоре да преодолеете. По тази стръмнина скоро няма да се качите. Ще намерите един малък наклон, по него ще се качите, или туй, което наричат благоприятни условия. Вие при сегашните условия казвате: „Баща ми не беше богат. Майка ми не била здрава.“ Вие сте родени хилав. Баща ви не е оставил пари. Сърдите се: да беше майка ви здрава и баща ви богат. Но вие, ако сте умен човек, ще изправите погрешката на баща си и може да изправите погрешката на майка си. Ако сте глупав, и най-добрите условия, които баща ви е дал, може да ги влошите.
Природата е ваша майка и ако вие не сте в съгласие с нея, казвате, че не ви дала условия. Че тя ви дала точно това, което ви трябва, тя дала на паяка точно такава форма, за която той е способен. Тя, като го гледала, гледала, казва: „Предач – да преде.“ Целия ден се разхожда и преде. Турила го да си играе като едно дете, което се качва някъде: ще направи паяжината си, ще хване някоя мушица, тя ще залепне за паяжината. Мухата той научно я разглежда. Хване друга муха, пак я разглежда, прави научни изследвания, изследва вътрешното съдържание. То е научна работа. Той е учен професор, казва: „Изследвам съдържанието, соковете на тия същества.“ Вие казвате: „Хванал мухата и я изял.“ Казва: „Какво ще я изяде?“ Вие хващате един плод и пак го изядате. Вие сте учен човек, вземате, че го накълцвате със зъбите, да видите съдържанието, и след туй като учен си давате мнението вкусен ли е, сладък ли е? Казвам, сегашното разсъждение на хората ни най-малко не е научно. Казвате: „Какъв е този лошият живот?“ Че кой е казал, че е лош животът? Да поставя лошия живот в една геометрическа форма.
Това са геометрически форми. Къде е лошото? Какво лошо има? Туй, лошото, показва, че той е земеделец. Този ъгъл показва, че ще направиш едно желязо да ореш земята. Това е ралото, да ореш земята. О-то, това са условията. Трите успоредни линии показват, че тази земя ще я правиш на бразди. Крайният знак показва, че я саждаш. Ти, като не разбираш, казваш: „Лоша е работата.“ Под думите лоша работа аз разбирам: тази работа аз не мога да я свърша. Ще я научиш. Всичките работи, които не знаем как да ги правим, са лоши. Всичките работи, които можем да ги правим, са добри. Казва: „Лоша работа.“ Не е лоша работата. Казва: „Този предмет е лош.“ Що е лошият предмет? Той е лошият живот, който не можем да го живеем. Добрият живот е, който можем да го живеем. Казва: „Лош живот.“ Ти не си го научил да го живееш. Вземеш, някое упражнение е мъчно. Щом го научиш, не е мъчно. Някои питат как може лошият живот да стане добър. Като го научиш, ще стане добър.
Вземете сега, че огънят е лош, нали така. Човек за този лошия огън е направил един дилаф. Той бута огъня с дилаф. Казва: „Огънят е много лош. Огънят изгаснал съвсем.“ Като изгасне огънят, не може да свариш яденето, не може да опечеш хляба. Огънят е лош – гори, но на него можеш да опечеш хляба, гостбата можеш да свариш. Той има едно качество, което ти помага. Може огънят да е добър, да не гори, но на него нито хляба си може да опечеш, нито яденето си да сготвиш.
Та се изисква всички вие да разбирате лошото в света. От чисто научно гледище лошото е на място. Лошото, геометрически разгледано, показва ралото, с което ще ореш земята, после – условията, после – браздите, които ще направиш. Една права линия ще направиш и в туй лошото ще сееш нещо. Сега вие сте дошли до положението, казвате: „Да имаме пари.“ Да имаш пари значи в хамбара да имаш жито. Мислите, че вие сте много умен човек, когато из хамбара изваждаш житото, туряте го на хромеля, правите го на погача и го ядете. От хамбара отива в стомаха. Мислите ли, че вие сте учен човек? Че какво приложение има? Най-първо, вие от един хамбар туряте в друг. Питам, ако преместите житото от един хамбар в друг хамбар, каква работа сте свършили? Аз разбирам да извадите житото и да го турите на нивата, но от един хамбар да го туриш в друг, каква работа си свършил? Че ако житото беше седяло в същия хамбар, какво губи? Като влезе в нашия хамбар, какво печели?
Сега вие искате на земята да бъдете доволни. Нещо невъзможно е да бъдеш доволен на земята. Ако вие вземете една хубава дреха, ако вие я изложите на всичките промени, колко време дрехата може да бъде нова? При сегашния ред, който съществува в природата, невъзможно е да не стане промяна. Промяна ще стане. Промяна ще стане във формата, промяна ще стане и в съдържанието. Тази промяна ние я опитваме, тя става и в човека. Забелязвате промените, които стават в човека. Има един вътрешен закон, който изменя нещата. То е неусетно. Легнеш си вечерно време разположен, станеш сутрин неразположен. Вървиш някъде, замислен си, теренът на земята не е равен, без да видиш – хлътнеш някъде, изкълчиш си крака. Но в тази почва, в която вървиш, при условията, при които вървиш, трябва да имаш всичко хубаво.
Когато една котка види една птичка, щом като я погледне, отива с политика. Казва: „Да се запознаем.“ Чака ли птичката да се запознае с котката? Щом иде котката, тя се качи на дървото. Котката седи долу, казва: „Не бъди толкоз страхлива.“ Ако котката се запознае с птичката, какво ще стане? В дадения случай котката представя лошите условия за птичката. Когато дойдат лошите условия, трябва да бъдеш горе. Сега изяснението е така. Но котката дойде до мишката. Като дойде котката, какво прави мишката? Тя влезе в дупката, скрие се. Защо? Дупката е много малка, котката не може да влезе там. Тя казва: „Излез вън.“ По някой път стратегия има. Котката, за да хване една мишка, става философ, с философия се занимава. Седне пред дупката, затвори си очите. Така седи със затворени очи и не се помръдва. Мишката се покаже, котката седи като статуя, гледа само и не се мръдва. Мишката е много любопитна, иска да знае кой е направил тази статуя и защо тя седи така. [Котката] седи и казва: „Мене не ме интересува мишката, мене ме интересуват Божествени работи, хубавият, красивият живот. Мене не ме занимават мишките с дупките си, където живеят.“ Има философия. „Тъй ли?“ – казва мишката. Тя иска да я види, да я обиколи. Щом дойде и я бутне с крака си, котката веднага я хване и отвори очите. Казва: „Как смееш ти да смущаваш един такъв философ като мене. Знаеш ли, че аз не позволявам това?“ Хване я и ѝ наложи глоба. Казва: „Глоба ще платиш. Как така, то е безобразие от тебе.“
Сега това са разсъждения. Тия разсъждения съществуват ли? Но то са геометрически форми. Та казвам, когато имате котарак, който седи във вашия разумен живот, не мислете, че той е философ. Той минава за философ, но ни най-малко не разчитайте на него. Скрийте се в някоя дупка. В туй отношение лалугерите са умни. Те имат по две дупки. Децата като наливат вода в едната дупка, той излиза от другата.
Та казвам, лошото показва, че ще направиш едно рало. После имаш условия. Ш-то показва, че ще набраздиш земята. О показва, че трябва да сееш семе. Като посееш, лошото ще се превърне на добро. Всяка работа, която ние не разбираме, е лоша. Всяка работа, която ние разбираме, е добра. Доброто в света е завършен разумен процес. Лошото е незавършен процес. Някои, които не разбират, казват: „Лоша работа“ – има да се работи. Има несгоди – работа има. Щом разбираме закона и можем да работим, работата става добра. След като слушате тази лекция, вие пак по стария начин отвън излизате, имате въодушевление. Но понеже работата не е лесна, вие преставате да работите.
Често хората мязат на хора, които слушат един концерт или някакъв хор, или някой музикант да свири. Всеки се въодушевил и казва: „Да мога и аз да свиря така.“ Той след като се въодушеви, не е така лесна работата да свири. Този човек свири, но той трийсет години е свирил, работил. Вие слушате и искате изведнъж да станете [музикант]. Може след трийсет години и вие така да свирите, но трябва да работите. Всичко е постижимо, изисква се време. За някои неща изисква се един час, за някои – един ден, година, десет, петнайсет. За някои неща се изискват хиляди години. Казвате: „Кой ще ги чака хиляди години?“ Хиляди години ще чакаш.
Съвременното човечество започна да хвърка с аероплани. Във времето на Христа аероплани нямаше, за две хиляди години аеропланите дойдоха. Във времето на Христа имаше ли такива големи параходи, както сега? Сега има големи параходи, карани с пара. Но питам: „С аеропланите подобри ли се животът?“
Не, става по-скъп. Много големи мъчнотии има. Вие често не забелязвате, че формите, които съществуват в природата, изразяват условията. Ти искаш да имаш едно голямо тяло. Природата е правила опити. Да кажем, ти имаш формата на един човек и имате формата на една пчела. Човек казва, че много малко яде. Човек, който малко яде, за колко пчели ще изяде храната изведнъж? С един твой обед, който ще изядеш, пчелите могат да се хранят една седмица, трийсет хиляди пчели може да живеят една седмица. Мислите, че нашият живот, който имаме, е много икономичен. Вие ни най-малко не сте икономични на природата. Три пъти на ден ядете, толкоз много – и считате, че малко ядете. Ние ядем толкоз много, щото много малко приход дава. От тази част на храната, която вземаш, много малко се асимилира в организма ти. Един човек цял един самун изяде, то е много. Ти със сто грама може да прекараш целия ден, даже още по-малко – и с петдесет грама може да прекараш. Но за да прекараш с петдесет грама, ти трябва да имаш един отличен ум. Казвате, че храната е неасимилирана, понеже умът не е готов да асимилира тази храна, да я разложи. Много храна трябва да се разложи вътре, цял процес става. Този химически процес не става така, да се извадят полезните работи. Ти, още като ядеш, си недоволен, процесът на храносмилането не става правилно.
Та казвам, най-първото нещо се изисква – вие да хармонирате доброто и злото в себе си. Каква е вашата идея? Как ще ги хармонизирате? Да допуснем, че вие сте оратор. На колко места трябва да турите силни думи, да има изразителност? Да допуснем, че проповядвате за войната. На колко места трябва да кажете: „Да се бием, да поразим нашия неприятел“? Мислите ли, че като кажете да се бием или да съкрушим нашия неприятел, вие сте го съкрушили? Или казвате: „Да прогоним.“ Но за да се съкруши, за да се прогони, ти трябва оръжие, трябват танкове, трябват аероплани, трябва дългобойна артилерия, трябват задушливи газове, трябва война. Дойдат ораторите да победят, но не са подготвени. Биха се едно време абисинците с италианците. Италианците с аероплани, с танкове, абисинците със стари оръжия. При новите условия с вашите стари оръжия не върви.
Казвате: „Измени се животът.“ Измени се животът. По-преди майката носеше детето на ръце, добре му е било. Погледнеш един ден – майка му не иска да го носи на ръце. То не може да разбере защо майка му го оставя да ходи само, не знае коя е причината. Тя го учи да ходи. То върви, падне, майка му го поглади. Докато погледнеш, майка му не ходи по него вече, но го праща само. Най-първо, майката го носи на ръце, после го води със себе си и най-после тя остава вкъщи, него праща саму. То не може да разбере кои са причините, че майка му така се изменила, че не го носи вече на ръце, че го праща да работи.
Това е, което става в природата – тя най-първо те носи на ръце, след туй ще те остави. Казва: „Ще се учиш да ходиш.“ След туй ще те прати да свършиш работа. Но ако не свършиш, тя има малка пръчица, ще те накаже, че не си свършил работата, както трябва. Сега говоря за една реалност, която съществува в света. Вие искате животът да бъде по-добър. Хубаво, защо не дадете вашия проект? Вие казвате, че животът е лош. Направете един проект какъв трябва да бъде животът. Който е недоволен, да каже как трябваше да бъде.
Ти искаш да бъдеш богат, нали? Имаш право, но в природата съществува едно съотношение. Колко пари трябва да имаш? Искаш да бъдеш богат, искаш да имаш един милион. Много са. Петстотин хиляди лева. Отношение трябва да има. Има два милиарда хора, ако ти имаш петстотин хиляди лева, може ли всеки човек да има по петстотин хиляди лева? При един богат американски банкер отива един беден човек и му казва: „Ти си изедник, натрупал си много пари.“ Казва му: „Прав си, че съм изедник, но ако на тебе ти дам, трябва да дам и на всичките други хора.“ Седи и прави сметка колко се пада на него и казва, че му се пада един долар. Казва: „Като другите два милиарда хора – все по един долар ще им дам.“ Бедният мисли да вземе двеста–триста долара. Ние искаме повече, отколкото ни се пада.
Въпросът седи: условията, които природата ни дава, да ги използваме правилно. Всеки човек има условия, тия условия трябва да се използват. Там е равенството. Всеки човек, който използва условията, това е равенство. Въпросът за придобитите резултати другояче седи. Всеки един от вас как ще прекара живота си, това ви интересува. Ти си млад – остарееш. Какво прави старият човек, като стане на осемдесет и пет години? Какво ще правиш? Когато едно животно остарее, какво прави? Сега в човешкия живот ще има едно внуче, да го подкрепя. В млекопитающите, техните внучета отиват ли да им помагат? Щом остарее, оставят го. Когато дървото остарее, другите грижат ли се за него?
Тогава са дошли всичките философи на миналото, които казват: „Помогни си, за да ти помогнат и хората.“ Онова, което твоят ум може да направи, онова, което твоето сърце може да направи… Не оставяй хората да ти помагат, че после ти. Пръв ти да си помогнеш, после очаквай да ти помогнат другите. Всичката погрешка седи там, че ние искаме първо хората да ни помагат, после ние. Първо, помогни си сам. За кой принцип се борят хората? Новият морал е във всяко отношение. Учи, не се пресилвай.
Допуснете, че вие имате едно илюзорно състояние за живота. Представете си, че един цигулар има една отлична цигулка на Страдивариус, има отличен лък, струни, кутията е отлична, и всеки ден отваря цигулката – гледа я, гледа лъка, струните, кутията, но не взема да свири. Само отваря, затваря цигулката, пази я. Тази цигулка не само трябва да се пази, но той трябва да свири на нея. Вие сега искате да бъдете здрав, облечен, но това е кутията. Трябва да се свири на вас, да дойде лъкът.
Яденето е свирене на гъдулка. Българинът направил гъдулка, свири – започне да те топли нещо в стомаха. Като свириш, то е ядене. Човек трябва да направи нещо.
Вие искате изправяне на положението. Изправянето на положението не разрешава въпроса. Ако се свири на тази цигулка, динамиката е там. Умът не само трябва да седи в мозъка. Казва: „Защо ми е този ум?“ Да мислиш. „Сърцето защо ми е?“ Да пулсира, да свърши някаква работа. Всичките удове трябва да свършат някаква работа. Трябва да имаш хубави пръсти. За какво са хубавите пръсти? За някаква деликатна работа. Цигуларят има хубави пръсти, за да свири. Художникът има хубави пръсти, за да рисува. Ако човек има деликатни пръсти, с тия деликатни пръсти трябва да работи в някое изкуство или трябва да пише, или може да бъде някой отличен шивач, или може да бъде някой, който измерва нещата. На ония, разумните, същества, природата е дала удобства и приспособления.
Та казвам, при сегашните условия ние създаваме нашето бъдеще. Вие не можете да направите връзка, казвате: „Защо трябва да живея?“ Че ти със сегашния живот ще създадеш бъдещия. Ако сега живееш добре, за бъдеще ще създадеш по-добри условия. Следователно във всеки живот ние създаваме по-добри условия. Вие разсъждавате статически, казвате: „Сега да живеем добре, че за бъдеще да става каквото ще.“ В природата такъв процес не съществува. Всеки един от вас трябва да има за идеал да работи върху нещо. Вземете един лекар, който свърши училището – специалността му е да лекува болните. Един архитект, един инженер свърши училището – има една специалност. Един художник или един музикант – всеки има по една специалност.
Питам, когато вие завършите вашия земен живот, каква ще бъде вашата специалност? Поне като завършите на земята, трябва да имате достатъчно средства да купите билет и да се върнете дома си. Как ще се върнете в другия свят? Трябва да имате средства, за да се върнете в другия свят. Всички онези, които не искат да умрат, нямат средства. Който го е страх от смъртта, няма пари. Доста дълъг път е, трябват средства. Някой, като добил пари, иска да се върне, иска да си замине. То е хубаво.
Казвам, докато ви е страх да идете в другия свят, не отивайте. Трябва да работите на земята, да придобиете знания. Ясно казано: човек трябва да разбира законите на физическия свят, човек трябва да разбира законите на духовния свят. Или може да ви дам формата: млекопитающите, ако искат да влязат в човешкия свят, трябва знание на тях. [И] да облечете един съвременен вол в една човешка форма, може ли да се ползва от човешките условия? Ние имаме всичките форми. За един вол човешкият живот ще остане непонятен. Ако този вол влезе в църква, какво ще разбере? Или един съвременен вол може да го заведете в Университета, какво ще разбере от знанието, което се преподава там? Или може да го внесете в една художествена галерия. Какво ще разбере от тия картини?
Та всякога, когато вие искате да се измени вашият живот, трябва новите условия да ги разбирате. Природата има безгранични условия. В този живот вие търсите духовният живот. Духовният живот е тук, около вас е тук. И раят и адът са тук, на едно място са. Боли те коремът – ти си в ада. Престане болката – ти си в рая. Мислиш добре – ти си в рая. Мислиш зле – ти си в ада. Чудни са хората. Щом мислиш зле, ти си в ада. Едновременно ти си ту в ада, ту в рая. Къде е лошото? Някой път усещате – има нещо. Сега търсим ада извън себе си. Неразбраните работи са адът. Разбраните работи са раят. Аз така разсъждавам. Всякога, когато страдаме, тази работа не я разбираме. Разберем ли я, веднага виждаме. Взема, най-първо, лед. Той е неприятен. Туря го на огъня, превръща се на вода. Стане ми приятно. Туй, което беше неприятно, като изменя условията, този лед, който не разбирам, като го направя на вода, туря захар вътре, и стане приятно. Разумното в света може да подобри условията.
Какво разбрахте сега? Кое може да приложите, не разбрахте ли? Сега представете си, ако дадем сто лева награда някой да пее една песен, колко души от вас, като пеят песента, ще вземат сто лева? Да я изпеете по всички правила, на всеки тон да дадете съответните трептения, съдържание да дадете. Много пъти хората пеят песни и не дават съдържание на песните. Една песен има най-малко външна форма, има съдържание, има и смисъл.
Вие искате да пеете. Човек, който няма любов към пеенето, който няма любов към музиката, не може да пее. Ако имате любов, и да нямате глас, пак може да пеете. Всякога, ако човек има любов към пеенето, може певец да стане. Щом има любов към свиренето, може да свири. Човек става това, към което има любов. То е постижимо. Без любов нещата в света са непостижими. Ако имаш любов към богатството – богатството е постижимо. Ако имаш любов към науката – науката е постижима. Навсякъде, дето умът, сърцето и волята вземат участие, всичко може да имаш, не изведнъж, но всичко може да постигнеш. Сега отговорът на това какъв е? Ако някой от вас не е музикант, защо [не е]? Защото няма любов. „Защо не съм здрав?“ Нямаш любов. Щом обичаш живота, ще бъдеш здрав. Щом се колебаеш, не можеш да бъдеш здрав.
Та казвам, любовта е една мярка, с която ще мериш. Искаш да бъдеш учен – ще имаш любов. Искаш да бъдеш добър – ще имаш любов. Казвам, това е една мярка, която да държите в ума си. Все таки ще имате по-големи постижения, отколкото недоволството, което имате в себе си. Ако вие имате една хубава цигулка, при сегашните условия доста скъпо струва. Ако ви дадат една цигулка и като я държите десет години, не може да свирите, като ви дадат четирийсет–петдесет лева, ще я продадете, ще я превърнете в пари. Една хубава цигулка никога не се продава. Хубавата цигулка, колкото времето минава, става по-хубава, колкото е по-стара и се свири на нея, става по-хубава. Законът е такъв.
Законът е такъв: колкото [повече] човек работи в живота, [толкова повече] се подобрява. Хубавата работа придобива цена. Щом човек не работи, животът губи от своята цена. Та казвам, поддържайте правилото: доброто повдига цената на живота, злото понижава цената на живота. Ако вие сте земеделец и житото се овлажнило, то е изгубило цената си. Ако сте умен земеделец, житото е сухо – тази сухота ще повдигне цената на житото.
Във всичките области на живота това, което повдига живота, е доброто. Това, което понижава живота, е злото.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
„Отче наш“
Двадесет и седма лекция на младежкия клас
9 май 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
Младежки Окултен Клас
09.05.1941 Петък,
София
|
Начало
