Отче наш
В начало бе Словото
Ще прочета 25 глава от евангелието на Матея до 31 стих.
Духът Божий
Всеки ден носи по нещо ново в света. Облачните дни се разглеждат по един начин, а ясните дни по друг начин. В ясните нощи има какво да разглеждате, има много неща написани на небето. И в облачните има неща написани по-близки, практични. В някои облачни нощи, когато вали дъжд, ако искате да бъдете учени, трябва да броите дъждовните капки, или пък трябва да измервате движението на въздуха, който бушува на прозорците и да измервате силата и интензивността му. Когато вали дъжд, хората спят. Когато бушува буря пак спят.
Вие тази сутрин седите и чакате, какво е сготвено, дали е добре сготвено, или не, дали ще бъде кокошка, патица, пуйка, агнешко или някой стар вол, или биволска пъстърма, дали ще бъде риба сушена, или някоя лакерда. То са символи.
Сега всички хора мислят, че мислят добре. Държавата мисли, че законите, които е прокарала, че тези закони са много добри. Всеки човек мисли, че това, което прокарва в себе си, че като неговия живот няма. Мисли идеално за себе си. Но все таки вижда, че има нещо, което му липсва. Някой път, въпреки всичките му мисли, хубавите му дрехи, хубавите му неща, стомахът му е разстроен. Казва: Не зная урочасах ли, но откак направих новата къща, развали ми се стомаха. Някой път случва се, че ядеш някое ядене, не ти подхожда, развали се стомахът. Някой път имаш едно прекрасно настроение. Настроението в ума се променя. Една малка причина наруши мира, който имаш. Да кажем в една публика, която слуша един концерт, половината са музикални, половината отчасти знаят, не ги интересува музиката. Дава се концерта. Тези които са добре запознати с музиката, всеки знае най-малката погрешка. Казва: Времето не беше право. После, казват, на този пасаж не му се даде изражението, което трябва. На другите им е безразлично, все едно им е този пасаж и онзи пасаж, какво изражение му дават. Питам: Защо едните правят разлика, другите не правят, че сол или фа диез не е взет така, както трябва. Какво има, че фа диез не е взет. Ще се наруши ли равновесието на земята, че фа диез в горната октава не е взет добре? Ако фа диез ще повлияе на движението на земята, кажете на музикантите: Трябва да внимавате, ако не вземете вярно, ще стане катастрофа на земята. Тогава разбирам. Музикално всичките тонове са свързани с движението на земята. Следователно, всякога щом музикантите не пеят правилно, едно малко сътресение става на земята. Всичките неща в света излизат все от пеенето. Ако някой не е взел фа диез тъй както трябва, ще го заболи глава. Като дали концерт в Америка, диригентът или певецът не взели правилно фа диез, тук в България ще ги заболи главата. Или пък той в долните регистри сол бемол не го взел правилно, заболи го коремът. Сега във вас може да се зароди мисълта: Какво отношение може да има пеенето с нашата глава и с нашия стомах? Те са предположения. Да допуснем, че са предположения, но на какво се дължи главоболието? Ти, човекът, който мислиш, откъде ти дойде главоболието? От жена ти не е, от децата ти не е, но главата те боли. От яденето не е. Чудиш се от къде ти е главоболието. Разбира се, главоболието си има причини. Всякога, когато стомахът не функционира правилно, човек страда от главоболие. Всякога, когато симпатичната нервна система не е в изправно положение, се образува главоболието. Всякога, когато мозъкът не функционира правилно, има и едно разстройство на стомаха. Когато стомахът не функционира правилно, имаме разстройство в мозъка. Мнозина от вас и всички неуки хора не знаят, че имат симпатична нервна система. Вие смесвате симпатичната нервна система с корема. Коремът е съвсем друго нещо. Сега няма да се връщам да разисквам филологически значението на думите, понеже думите във всеки един език са образувани по закон. Всяка дума има известен смисъл. Когато кажете хляб, разбирате, че има някакъв елемент. Хляб, вода, въздух, слънце, всичките имат някакъв материален предмет, на който те отговарят. Казвате: Отвлечена работа е доброто. Но и доброто е реално. Ние казваме храна, която е приятна, която е здравословна, е добра храна. Храна, която не е здравословна, е лоша храна. Значи онова качество на храната, което произвежда здраве в човека, е доброто. Добрите качества, които носят плодовете, казваме, че са добри.
Една мисъл, която прониква в човешкия ум, може да произведе главоболие. Ти имаш 500–600 хиляди лева в някоя банка. Кажат ти, че банката пропаднала. Изведнъж те заболи главата. Мисълта за 500-те хиляди лева в банката произвежда главоболие. Но после кажат, че съобщението за фалирането на банката не е вярно, за друга някоя банка било. Обаче една лъжлива мисъл произведе едно главоболие в мозъка ти. Като кажат, че банката, в която ти си вложил парите си, не е пропаднала, главоболието намалява наполовина, но все таки остава нещо. Защо остана наполовина главоболието? – Защото още не вярваш. Казваш: Може да има някаква шмекерия, да ни залъгват нас.
Та трябва някои работи да се изучават основно. Повърхностно знание имат хората. Хората не се познават. Вие имате две деца, родили сте ги, но тия малки деца ревнуват. Малкото дете още на две години е, но ревнува. Как така майката да даде нещо на едното дете, пък на другото да не даде? И майката взема едното в лявата ръка, другото в дясната, тя е внимателна. Каквото даде на едното, другото гледа. Ако даде някакъв плод на едното дете, другото си отваря очите. После разбират, колко лъжици майката дава на едното дете, една ли, две ли, три ли. Имат една идея за това. Казвам: Откъде им дойде на ум на тия деца това. Нали казвате, че са ангелчета, които идат от небето. Откъде са се научили туй изкуство да правят разлика между двете лъжици?
По някой път гледам психологията на религиозните хора и им се чудя. Някои религиозни хора казват: Не ме погледна добре. Аз се чудя, как го позна, че не го е погледнал добре. Казва: Криво ме погледна. Как се познава туй криво? Казвам: Я ми го начертай. Казва: Разбирам, аз го познавам. Казвам: Дай ми една геометрическа форма, в какво седи кривото гледане. Или по някой път вие казвате, че чувствувате, че той не ви обича. Хубаво, какво означава обичта? Нещо много материално. Когато майката тури една лъжица на едното дете и на другото тури две лъжици, това, на което майката е турила една лъжица, казва: Майка ми не ме обича. Майка ми ме остави с една лъжица. Едната лъжица не е ли обич? Защо това дете не е доволно с една лъжица обич, ами завижда на двете лъжици обич?
Сега така, както разглеждам работите, ще кажете: Тия работи не са реални: Някой след като ме гледа, казва: Я ми кажи, след като умра, аз спасен ли ще бъда, ще ида ли в рая? Казвам: Това ти трябва да знаеш, не аз? Ти сам трябва да знаеш, здрав ли си, или не. Аз само може да констатирам по външните причини, може да забележа, че очите ти са жълти. Казвам: Твоят черен дроб е разстроен. Или забелязвам, че лицето ти е болезнено, или че езикът ти е побелял. Казвам: Стомахът ти е разстроен, не функционира правилно. Ти казваш: Ям, не ми е сладко. Не ти е сладко, защото стомахът ти е разстроен. Разстройството на стомаха стои в това, че ония сокове, които са необходими за тялото, стомахът не може да ги вземе, не функционира правилно. Тогава идват лекарите, които започват да ни лекуват. Хубаво, но първият лекар в света е природата. Тя, като създала човека, предвидила, че той ще боледува и тя е първия лекар, до който трябва да се допита. Във всеки си има по един лекар вътре. Животните се допитват до техния лекар. Когато едно животно се разболее, има специални треви и то веднага отива и ги яде. То си знае лекарството, намира тревите, пояде и веднага се излекува. Човек, като се разболее, забравил тези треви и търси да му ги дадат.Та казвам: За щастливия живот, когато се наруши неговия мир, какво трябва да правите? Преди години един хидролог, който изследва земята с пръчки, прави своите научни изследвания, доста добре запознат, прави той изследвания на нашия Изгрев и ми каза: Тук има едно течение, една голяма река, която има два метра и 40 сантиметра дебелина, четири метра широчина и е на 75 метра дълбочина долу. Аз никаква река не виждам. Отгде го изчислил, че 2 м и 40 см. е дебела реката? Казвам: Възможно е, предполагам и да е широка 4 м. След четири години го срещам и му казвам: Я ми кажи, онази река, дето ми каза, колко беше широка? – Той ми казва: Тя е 5 м. широка, а дебелината е 3 метра. Аз нищо пак не му казвам. Възможно е, години са минали, може да се е увеличила водата. Сега тълкувам: Понеже беше пролет, то от стопяването на ледовете станало прилив. Една река може да се увеличи. Може да кажете: Не е вярно това. Реката по някой път може да стане по-дълбока с 4,5 и 10 метра; някой път може да се стесни. Но аз констатирам, че данните не съответствуват от първото и второто казване. По-напред беше 4 метра, сега е 5 метра. Казвам: Че да сме сигурни, че 4 метра е било вярно, може да е била 3 метра, може пък да е била и един метър. Аз не проверих нещата, вземам ги на вяра. И аз казвам: Тук има една река четири метра широка. И тогава започна да се предава от човек на човек, непроверени неща, никой не проверил.
Има известни неща в света, които се менят. Не трябва да бъдем взискателни. Някой път в човешкия живот се намира един прилив, и по пътя водите ще излезат из коритото навън, из границите и ще се разширят. Но след време, като дойдат топли дни в лятото, тази река ще се намали.
Казвам: Често в нашия живот ние се изменяме: Някой път ние сме разположени, някой път не сме разположени. Често вас не ви иде на ум вие да отворите прозореца в един салон и ако не се отворят прозорците, 3–4 часа ако седите, ще започне да ви се приспива, ще ви стане лошо и може да припаднете. Въздухът не е достатъчно чист.
Тази глава, която ви четох, хиляди пъти се е чела. Практическото приложение за тези разумните девици седи в следното: Човек трябва да бъде разумен да се ползува от благата, които Бог е създал вътре в света. Казвате: Аз имам право. Но правото може да ви е определено с един закон, който хората турят. Вие считате, че баща ви имаше право да ви остави нещо от наследството. Ако си сам, ако си един син, всичкото имане на баща ти остава на тебе, ти имаш право над всичко. Но ако сте двама братя, тогава имаш право само на половината. Ако имате още една сестра, тогава правото ви се намалява, ще имате една третина. Ако майка ви е жива и баща ви си е заминал, тогава имате една четвърта. Ако имате десет братя, тогава колкото братята ви и сестрите се увеличават, толкова правото ви за наследството се намалява; колкото братята и сестрите се намаляват, вашето право на имането се увеличава. Тогава аз изваждам следното заключение. Когато във вас любовта се намалява, коя е причината? Братята и сестрите ви се увеличават, малко любов остава. Любовта на майка ви и на баща ви се раздава и на другите братя и сестри. Сега какво трябва да стане? Имате десет братя. От баща си и от майка си не може да имате тази любов, ако бяхте само един на баща си и майка си. Баща ти и майка ти щяха да концентрират своята мисъл върху тебе и ти щеше да усетиш, че те обичат. Сега имаш петима братя и пет сестри, бащата и майката разпределят онова, което имат и върху другите. Какво трябва да правите? Като усещаш, че вкъщи не те обичат толкова, колкото трябва, тогава се роди за законът – ти отиваш и ставаш търговец. Излизаш вън в света да намериш загубената любов на баща си и на майка си, да я намериш в някой друг баща и някоя друга майка, или някой друг брат и някоя приятелка. Да допуснем, че и там не е реално. Докато намериш един приятел, че той да ти е приятел на тебе и ти на него и той да дава любовта си само на тебе, дойде още един приятел и влезе между вас. На този твой приятел любовта започне да намалява. Дойде още един, трима, четирима и случи се същото, което се случва и вкъщи. Този закон работи в света. Всички се смущавате. Ожени се един млад момък за една млада мома – прилагам само извода сега. Най-първо, докато младата мома мисли, че той е един мъж, няма друг, тя го обича, но утре влезе още един мъж в ума ѝ. Види някой друг човек, хареса ѝ се и започва да го сравнява с мъжа си. Мъжът ѝ чувствува, че на неговата жена ѝ липсва нещо. После влезе втори, влезе трети, четвърти. Не е лошо, че е влязъл. То са все братя и сестри. Какво трябва да прави тогава? Същият закон: Той трябва да излезе из къщи навън. Някой път някому се иска да умре, той е в каторга, в един затвор с букаи, не го пущат. Иска да излезе из затвора, от тия букаи навън.
Хората са много взискателни в своите заключения, безпощадни. Направил си една малка погрешка, ще те хукат заради нея. Давид е направил една погрешка, доста голяма и вече повече от две хиляди години, кой как чете Библията, казва: Брей, какъв цар е бил, какъв голям престъпник. Питам: Сега в оня свят добре ли е на Давида? Не му е добре. Всички, които четат Библията, като помислят нещо, жегне го. И Давид трябва да слиза от оня свят при онзи, който чете, и да му каже: Братко, да ме простиш. Гледай и ти да не направиш същата погрешка. Не ме съди, аз вече забърках тази каша и нося последствията, но, понеже желая твоето добро, казвам ти, не върви по моя път.
Не е ли същия закон с Лазаря и богатия? Богатият дигна очите си и каза: Отче Аврааме, прати Лазара да ми намаже гърлото в този огън, в който се мъча. Казва: Не може. Между вас пропастта е такава голяма. Условията и законите са такива, че от нашия свят никой не може да дойде във вашия. – Прати Лазара да иде на земята. Казва: И това не може да стане. Ето къде е разрешението на всичкия философски въпрос. Този въпрос, както богатия искаше да се разреши, не може да се разреши по човешки. Авраам му каза, че по човешки не може да се разреши. Въпросите трябва да се разрешат по Божествено. Всичките противоречия в света трябва да се разрешат по божествената любов. Вие трябва да търсите правата, които Бог ви е дал, с които сте родени, не някакви наследствени права. Право е само онова, което Бог ти е дал. Да защитиш онова, което Бог е вложил в теб, то е твое право. Ти имаш право да дишаш въздуха колкото искаш. Имаш право да възприемаш светлината, колкото искаш. Имаш право да ядеш всеки ден, но нямаш право да напълниш хамбара с жито и да мислиш, че си се осигурил. Това нямаш право. Христос дава един пример. Нали авторитет трябва. Ако аз кажа, ще кажете: Измислено. Христос откъде го е измислил? Някой си богат човек си направил нови хамбари. Нивите му дали изобилно жито, като напълнил хамбарите си, казал на душата си: Осигурих се и за много години имаш да ядеш. Яж и пий и не бой се. Бог му казал: Безумни, тази вечер ще извадя душата ти. На кого ще оставиш туй? Онова, което е в хамбара, то не е твое право. Богатството на другите хора, то не е твое право. Право е туй, което носиш в ума си. Право е туй, което носиш в сърцето си. Право е това, което носиш във волята си, в тялото си. Ако ние бихме турили този морал, по-лесно бихме се поправили. Може да внесем един закон на хигиена.
Понеже преди няколко време казах, да се съберат десет сестри и братя, които страдат от стомах и ще им дам начин за лекуване, всички сестри се нахохориха, искат новия начин на лекуване за слабия стомах. Не може вие да се лекувате без любов. Най-първо се изисква да бъдете господари на вашия ум, че посторонни мисли вас да ви не мъчат, и посторонни желания да ви не мъчат. Вас ви мъчи, че някой си имал по-хубава къща. Вас ви мъчи, че някой си имал по-хубави дрехи. Вас ви мъчи, че някой си имал по-хубави обуща, че пиано имал, че цигулка имал, че хубави дрехи имал. Вие се заблуждавате. Всичко туй, което имате, ще ви се вземе и ще останете като суха клечка. Какво ще правите я ми кажете? Кажете ми, защо се заблуждавате? Къде е Авраам, къде са неговите деца? Авраам имаше само един син, един законен син, по дух и имаше още един син по закона на жена му, тя му наложи и друга една жена. Този беше синът на плътта. Питам сега: Колко жени трябва да имат хората? Колко жени имаше Авраам? – Две. Колко имаше Йов? Колко имаше Соломон? – 300 жени и 600 наложници. Вие се възмущавате от многоженството, но и многоженство има в природата. Една царица у пчелите, колко любовници има. По 400, 500 са вътре, за които пчелите хас не струват. Но те са идеал в царицата. Ако осакатите тия бръмбари, тя не може да носи яйца. Докато гледа тия възлюблени, стимул има да работи. И в мравите многомъжество има. Сега вие може криво да разберете закона. То е едно преходно състояние. Питам: Какво добива тази царица след като снесе 30–40–50 хиляди яйца? Какво спечелва? Спечелва, че станала малко по-голяма. Тя се е умножавала много и се увеличила пропорционално на работата си.
Сега тия двата порядъка аз ще ги пренеса на друго място. Многоженството е в сърцето. Многомъжството е в ума. В ума многомъжство има. В ума жените заповядват. В сърцето мъжете заповядват. В сърцето жените слугуват, мъжете заповядват. В ума е точно обратното. Как ще проверите това? Ще го проверите това, както проверяваме онова, което ми каза онзи хидролог, че на 75 метра дълбочина има една река, широка 4 метра и дълбока 2 метра и 40 сантиметра. Научна работа е това. Някой път и аз вземам в ръцете си пръчката, тя се огъва.
Има неща в човека, които са верни. Има неща, които са лъжливи. По някой път вие познавате нещата дали са верни или не. Верните неща не оставят сенки. Нещо, което е вярно, не оставя никаква сянка в човека. Тия мисли, които не носят никакви сенки, тия чувства, които не носят никакви сенки и тия постъпки, които не носят никакви сенки, са винаги абсолютно прави. Всички ония мисли, чувства и постъпки, които носят известни сенки, са отчасти прави. Щом имаш едно раздвояване между ума и сърцето, то мисълта ти не е права. Щом имаш едно раздвояване между ума и сърцето, чувствата не са прави. Щом имаш едно раздвояване между ума и сърцето, някаква дисхармония, тогава постъпките не са прави. Когато умът и сърцето са в хармония, и постъпките са в хармония, в съгласие; човек не прави погрешки. Когато умът е в съгласие със сърцето, погрешки не стават.
Единствената погрешка, която е влязла в света, е когато ние мислим в нас, че няма кой да контролира нашите мисли и желания. Има нещо, което става в нас. Дишаш и право да е, и криво да е оставяш го така да минава. Никога не оставяйте в себе си една крива и неустановена мисъл. Никога не оставяйте в себе си едно желание неизправено. Никога не оставяйте в себе си една крива постъпка. То никой не го вижда, но не оставяй тия неща. Погрешките се дължат на един космически прах, който преминава през твърдата почва, през вашата глава, през мозъка ви и се наслоява в клетките. От нечистите мисли се зараждат много болезнени състояния. Ако вие оставите най-чистата стая и се върнете след една година, ще намерите най-малко половин сантиметър прах в стаята. Откъде е дошъл? Ако херметически затворите стаята, може да не влезе прах, никакъв прах, но при такива обикновени стаи през пукнатините прахът ще влезе. Казвам: Такива пукнатини вие имате. През пукнатините на вашите очи, през пукнатините на вашите уши, през пукнатините на вашия нос, на вашата уста, през седемте милиона пори, които имате, те са отвърстия на вас. Толкоз космически прах ще влезе, че вие ще се намерите в чудо. Седем милиона прозорци имате. На тия прозорци по някой път маджунът на джамлъците се е развалил. Казвате, вече нещо лошо ми става. Казвам: Космически прах е влязъл вътре. Те го наричат лошите мисли, лошите желания и лошите постъпки. Има нещо дисхармонично. Постоянно в света човек трябва да чисти. Законът за чистенето, това е закон за любовта. Любовта е един огън, който трябва да влезе и да чисти. Той като влезе, чисти всичкия прах. Като се пречисти, стане леко на ума, леко на сърцето, настане мир. Знаете ли, някой път колко страдания трябва да прекара човека, за да се пречисти? Всички търсите един нов път. Няма по-нов път, той е най-новият път. Единственото нещо, което може да пречисти човека, то е Божията Любов. Аз сега чета във вас, вие казвате: Висока работа, туй никой досега не го е направил. Христос, като влезе в храма, направи един камшик и изгони всички търговци. Можа ли той да поправи църквата? Всички църкви поправени ли са? Коя църква е поправена сега? Всички цитират буквално. Този камшик не е нищо друго освен пречистване. Туй, което направи Христос в храма и ти ще го направиш в себе си. Ти като влезеш, ще пречистиш своите мисли, ще пречистиш своите чувства и ще пречистиш своите постъпки. Ти си храм в себе си. Ние искаме отвън нещата да станат. Ние много добре чистим обущата си, мажем ги и постоянно наставления даваме. Някой път мене ми дотяга да ми разправят, че еди-коя си сестра ходила с някой брат. Казвам: Като ходи, какво има? Еди-кой си брат ходил с еди-коя си сестра. Че ходи, ходи, Господ ги е направил да ходят. Казват, Господ ни каза да ходим. Щом като Господ им е казал, съгласен съм. Обрали крушата и казват, че Господ им казал да оберат крушата. Какво ще му казвам да не бере крушата, щом Господ му казал да я обере? Казват: Господ ни каза да се оженим. Щом Господ им казал, добре направили. Родили му се деца, казва, че Господ им казал да се родят децата. Както Господ казал, много добре станало. Умряло детето. Казал Господ, умряло. Какво да му направя? Родило се, казал Господ да се роди. Казвам: Що ме занимавате с тия работи. Умряло, много добре, изпълнила се волята Божия. Родило се, много добре, изпълнила се волята Божия. Ходят двама, много добре; оженили се, много добре; приказват си, бият се – много добре. Лошото е в оплакването. Лошото не е, че те били. Не говори за биенето. Този, който бил някого, дигнал прах много ще има – кихане. Казвам: Не трябва да изтупваш по този начин. За бъдеще биенето ще става по друг начин. Като искаш да накажеш някого, да идеш да го нахукаш, ще вземеш една кошница с най-хубавите плодове, ще ги занесеш и ще кажеш: „Братко, имам желание да те нахукам. Изяж тия плодове, че да ми дадеш мнението си.“ Тъй ще бъде бъдещето хукане. Или искаш да го нахукаш ще му занесеш хубави дрехи и ще кажеш: „Облечи тия дрехи и ми кажи мнението си.“ За бъдеще, когато искаш да набиеш някого, ще му купиш обуща, ще му купиш шапка, ще му купиш апартамент, ще му купиш автомобил, ще му дадеш градина. Че кой от вас не би желал така да ви набият? Сега ние разглеждаме нещата тъй, както Бог е впрегнал света. По кой начин Бог бие хората? Когато иска да накаже някой човек, направи го богат. Когато иска да накаже някой човек, направи го сиромах. Когато иска да накаже някой човек, направи го учен. Когато иска да накаже някой човек, направи го невежа. Но и невежият и ученият и двамата са богати, само че единият знае как да използува богатството си, другият не знае как да го използува. Единият направи добро, другият направи лошо. И лошият и добрият брат и двамата са богати. Значи съдията, когато съди, осъжда едного, не е ли лош за този, когото осъжда? Казва: Лош съдия е този, осъди ме. Когото съдията оправдае, казва: Този съдия е добър. Питам: Когато съдията осъжда е прав или когато оправдава е прав? Съдията може да е крив и в единия и в другия случай. Осъди някого и не го осъди както трябва. Или го оправдае. Казвам: Кой е най-добрият съдия? Който нито съди, нито оправдава.
Дотогава, докато ние ще имаме външни съдии, ние ще имаме досегашния порядък. Когато станем ние съдии сами на себе си, сами да заповядваме да се съдим, че да нямаме нужда от външни съдии. Няма какво аз да ви съдя. Нито ви съдя, нито ви оправдавам. Казва: Права ли е тази постъпка? Както си го направил, добре е. Изял си кокошката, добре си направил. Не си изял кокошката, пак добре си направил. – Искам да ям месце. – Добре правиш. – Не искам да ям. – Пак добре правиш. Кое е правото? Правото ти ще го намериш. За себе си аз зная кое е правото. За себе си, аз ако искам да заколя една кокошка, защото и аз ям печени кокошки, без вие да знаете ям кокошки. Аз си направя една кокошка от ябълки, направя си една кокошка от круши, направя си една кокошка от картофи, или някой път си направя кокошка от ряпа. Казвам: Тя е жертва за онази живата кокошка. Казвам на картошките: Нека кокошката да живее, пък вие трябва да прогресирате, още сте останали много назад в своята еволюция. Тези кокошки са много прогресирали, не бива да страдат. Крушите, сливите, вие трябва да прогресирате. Много назад сте останали в своята еволюция. Ние ги ядем, за да прогресират. Всяко нещо, което прогресира в нашето ядене, то е Божественото. Всяко нещо, на което спираме неговия процес, не трябва то да се яде. И в преносен смисъл Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи трябва да заменим човешкото месо със Словото. Словото, това са неговите картофи, неговите плодове. Ако обичате думите на един човек, вие го обичате; ако не обичате думите му, вие не го обичате. Любовта само цени. Вие може да знаете обичта на някого, щом той дава внимание на словото ви, той ви обича. Казвам: Докато не обичаме думите с които говорим, ние не може да се обичаме реално. Та казвам: Истинската любов не съди, дали умно говори или не. Всяко нещо, което любовта казва е умно. Сега вие влизате в едно вътрешно стълкновение. Аз гледам мнозина се спъват от това, как ние живеем. Как живеем? Ако е за живот, аз виждам всичките неща, но ако е за престъпленията на хората, аз си турям десет була да не ги виждам. Казвам: Господ ги търпи, аз как няма да ги търпя, какво ще се меся, какво ще се безпокоя. Често слушам у съседа ни кокошка да крека. Зная, че я колят. Аз проповядвам едно учение на мир. Какво да му кажа? Как да помогна на кокошката? Тя кречи. Като заколят една кокошка, отивам в другия свят да ѝ помогна, отивам да я посрещна. Посрещам кокошката и ѝ казвам: Той те изяде, но добре направи. Защото, ако той не беше те изял, аз не щях да те посрещна. За бъдеще той няма да те яде. То бе последното ядене. Като чуя, че някоя кокошка някой я изял, казвам, че това е последното страдание на нея. Дойде някой че ми се оплаква. Той иска да го избавя. Трябва да те изядат, че тогава да те избавя. Че как ще изтълкувате. Ако вие не се отречете от всичко, което имате в света, вие не може да изпълните волята Божия. Не външно да се отречете. Ти дадеш и после казваш: Аз дадох имането си. Не, не ти трябва да се радваш, че всичко си раздал. Най-първо не е вярно, че си дал имането си. Кое в света е твое? Казваш, че си дал имането си. Всичко е чуждо, всичко е на Бога. Казваш, че си направил това и онова. Не е право. Казваш: Аз съм го учил. Но и тебе учиха. Знанието не е достояние само на един. Откъде иде знанието? Научени сме всички от Бога. Той ни е научил. Ти съзнаваш в себе си, че онова, което Бог ти го поверил, раздаваш го на хората. То е талантът. Ти съжаляваш, че си направил добро. Като дойде Господ да търси доброто, ти си заровил този талант, Господ ще каже: Вземете му и този талант от него.
Правото учение е това: Да се не месиш в чужди работи. Тук често ми се оплакват доста блага имало на Изгрева. Казвам: Пролетно време, топят се снеговете. Ще дойде сухото време. Ако ние разсъждаваме както светът, ще имаме същия резултат, както него. От толкоз хиляди години хората страдат. Няма дом, който да е щастлив. Казвам: Правото учение е да се тури онази любов и в лицето на всеки човек, като го срещнеш, да мислиш да изпълниш волята Божия. Двама души като се погледнете и той и ти да помислите да изпълните волята Божия. Той да иска да ти направи една услуга и ти да бъдеш доволен, ти да мислиш да му направиш една услуга и той да бъде доволен. Сега всеки се среща с другите и очаква другите да бъдат в негова услуга, той никому да не е в услуга. Не така. Земята постоянно се върти, слънцето постоянно огрява от едната и от другата страна. Всичките части равномерно се осветляват и огряват. И по този същия закон и ние се движим по земята и равномерно ни озарява Божията любов. Всичко съразмерно расте. Ако престанем да се въртим и да ни огрява слънцето, тогава ще замязаме на месечината. Трябва да станем умни хора, да знаем, как да заменим този новия порядък на нещата.
За тия десетте девици, когато младоженецът дойде, защо този младоженец да не ги пусне да влязат? Закъснели малко с половин час, защо да не ги пусне? Законът е: Щом залезе слънцето, ти не може да се ползуваш от светлината му. Следователно, ти трябва да имаш изкуствена светлина. Значи вечерно време не ги пущат, понеже няма светлина за тях. Всеки, който влиза, трябва да носи своята светлина. В Божественият свят, ако ти сам не носиш светлина със себе си, ти не може да влезеш. Там никой не може да помага със своята светлина. То е Бог единственият, който ни помага със своята светлина. Като влезеш в Божествения свят, трябва да отразяваш Божествената светлина. Ако само я поглъщаме и не я отразяваме, там ще бъдем тъмни тела, тела безплодни. Земята, макар сега да не образува своята светлина, но взема светлината от слънцето, изработва и поддържа живите същества. Част от тази светлина се отразява. Вие сега може да виждате месечината, изгрява, осветлява земята, но не може така да я освети както слънцето. Казвам: Нашата светлина или Божествената светлина трябва да озарява всички ни. Вашите мисли, вашите чувства, вашите постъпки може да ви лишат от Божествената светлина. Когато мислим право, Божествената светлина иде в нас право. Когато чувствуваме право, Божествената светлина иде в нашето сърце право. Когато постъпваме право, Божествената светлина иде в нас. Всеки ден разположението ни, състоянието ни зависи от нашето отношение към съзнанието на Бога. Както ние постъпваме, така Господ постъпва спрямо нас. Щом ти обиждаш хората и те ще те обиждат. Щом ти обичаш Господа в другите хора и те ще те обичат. Хората се нагласили да обиждат Господа в себе си. Туй, дето се карате, вие хукате Господа. Аз не мисля, че хората едини други се карат. Всички оскърбяват Господа, който живее в тях. Някой казва: Обидих другите, но и той е обиден и всички са обидени. Кой е обиденият? Обидата седи в това, че има една неправда, която вършим, не постъпваме според закона на любовта. Дойде някой при мене, нахраня го. Той с неговата лакомия иска да го осигуря и за утре. Няма какво да иска от мене. Като обядва, да не мисли за вечеря. Един обед на ден той е достатъчен. Като му дадеш обед иска и вечеря. Като му дадеш обуща, иска и шапка, иска апартамент, иска автомобил. Всички ненужни страдания идат от излишните желания. Тогава каква е разликата между богати и сиромаси? Сиромахът казва: Виж как Господ го е благословил него. Тогава, как благослови богатия, при който живееше бедният Лазар? Как го благослови Господ? Че туй ни най-малко не е благословение. Един човек, който страда от една болест, не е благословение. Когато човек страда от смущение, това не е благословение. Когато престанат смущенията и дойде онази вечната радост, вечното здраве, тогава е дошло вечното благословение. Ако вие мислите, че имате Божието благословение, аз не мисля така.
Сега някой казва: Учителят да ми направи един апартамент. Апартаменти не съм правил. Ако му направя апартамент, ще бъде два пъти по-лошо. За бъдеще съм решил, който не работи и това, което има, ще му се вземе. Учение и работа трябва. Който работи, който мисли, който чувствува, който постъпва, ще се благослови. Не сега да ви е страх. Но турете новия начин. Бог изисква от всички ви вече да мислите право, да чувствувате право и да постъпвате право, тъй както вие разбирате, не както е писано в Библията, не и както аз ви говоря. Това, което аз ви говоря и което вие разбирате, съединете тия две неща. Онова, което аз мисля и онова, което вие мислите, ще го съединим и тогава ще идем при Бога. Каквото вие мислите и каквото аз мисля, ще идем при Бога и каквото Господ мисли, това е правият живот сега. Аз каквото мисля и вие каквото мислите, след това ще идем при Бога и той каквото мисли ще съединим тия трите неща и тогава ще станем хората на новата епоха, която влиза в света. Хората като се обичат един друг, ще идат тогава да обичат и Господа. То е сега новото учение.
Аз съм на страната на онези, които мислят право, чувствуват право и които постъпват право. Тук мене ми хареса един пример: Една от най-младите сестри на Изгрева иде при мене и казва: Учителю, намислих да помогна на една сестра, намислила да ѝ даде една доста крупна сума за нея. Казвам ѝ: На тебе не ти ли трябва? – Аз ще спечеля, искам да ѝ помогна. Казвам ѝ: Няма ли да съжаляваш после? Казва: Не, аз ще работя. Казвам ѝ: Направи това, което си намислила, то е право. Тя ме пита да направи ли това, което е намислила или не. Бих желал и вие да имате идеята на младата сестра.
Добрата молитва.
1. Утринно слово
29.IХ.1940 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев
Утринни Слова
29.09.1940 05:00 Неделя,
София
|
Начало
