| Порталът към съзнателен живот |
Всеки ден по една добра мисъл
(Общ Окултен Клас,
25.09.1940 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
Добрата молитва.
Махаръ-Бену.
Пишете върху една свободна тема, която ви интересува.
Ако ви попитатъ: „Защо човѣкъ трѣбва да яде?“ – какъвъ отговоръ бихте дали? Когато човѣкъ трѣбва да яде, той дава ли си нѣкакъвъ отговоръ за яденето? – Не. Той не му мисли много, не философствува. Щомъ дойде въ кѫщи, яде каквото е сготвено. Малкитѣ птички, малкитѣ насекоми си търсятъ храна. Една лястовичка трѣбва да направи най-малко 200–300 обиколки изъ въздуха. И казватъ: „Колко си играе“. А пъкъ всичката тази игра е за ядене. Щомъ се понаяде, кацне нѣкѫде и почне да разсѫждава тогазъ, почива си. Вземете една пчела. Тя ходи отъ едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медецъ. И този медъ ще вземе и ще го занесе въ кошера, следъ като се наяде. Пита се: „Кога пчелата е научила това изкуство да ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ на посещение?“ Вземете единъ паякъ. Качи се той нѣкѫде. Знае изкуството да измѣрва. Направи си паяжината, седне си и чака нѣщо. Той си прави паяжината съ цель. Хване се нѣкоя муха въ паяжината. Паякътъ отива да види какво се е хванало на паяжината. Той може да каже: „Добре дошла. Приятно ми е, че кацна“. Но на мухата приятно ли ѝ е, че е кацнала на паяжината? – Тя съжалява, че е кацнала.
Въ съвременния животъ вие попадате нѣкой пѫть въ нѣкое течение, въ песимистично течение, и си неразположенъ. Казвашъ: „Не съмъ разположенъ“. Но причината на неразположението не знаешъ. Неразположението може да произлиза отъ яденето – ялъ си нѣкоя мѫчносмилаема храна. Стомахътъ ти не е разположенъ. И това неразположение на твоя стомахъ се отразява върху умствения процесъ и върху цѣлото ти тѣло.
Религиознитѣ хора казватъ: „Както Богъ е наредилъ свѣта“. Всички хора казватъ: „Както природата е наредила свѣта“. Но въ тази наредба трѣбва да се спазватъ правилата. Напримѣръ: ти говоришъ, но при всѣка една дума, която изкажешъ, тя ще произведе известенъ резултатъ вѫтре въ твоя мозъкъ. Азъ говоря сега за съзнателното говорене. Нѣкои хора говорятъ на подбивъ. Всички хора не говорятъ еднакво. Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори съ страхъ да не би да каже нѣщо. Онзи, който е користолюбивъ, който обича да яде хубаво, ще видишъ, че като говоришъ ще каже: „Да има малко баница, хлѣбътъ да е добъръ, да има круши, ябълки“. Той ще говори за тѣхъ какъ се садятъ, какво е предназначението имъ. Той говори това, защото обича да ги похапва.
Физическиятъ животъ има известни черти, които го очертаватъ. Сѫщо така – духовниятъ животъ и умствениятъ животъ. Вие сега живѣете на физическото поле. Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си? Правете научни изследвания. Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани. Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така. Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре. Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи? Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи. Вие въ вашата стая какъ седите? Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление. Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши. И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение. У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременнитѣ хора, страдаме, понеже редъ поколѣния не сѫ живѣли и мислили, както трѣбва. Не че не сѫ искали да живѣятъ добре, но сѫ живѣли, както тѣ сѫ разбирали.
Нѣкой казва: „Азъ зная какъ да мисля“. /Учительтъ посочи рисунката/. Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е устествена. Този човѣкъ има притиснати чувства. Той е сприхавъ човѣкъ. Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система. Чувствата му не сѫ развити добре. Волята му може да е развита добре. Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си. Този товаръ е 50–60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти. Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти. Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява. И казва: „Защо азъ да не бѫда такъвъ?“
Правата мисъль има отношение къмъ здравето. Ти не можешъ да бѫдешъ човѣкъ съ хубаво разположение, не може да ти върви въ живота, ако нѣмашъ права мисъль. Щастието почива върху правата мисъль. Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили. Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия. Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не. Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи. Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ. Никой нѣма да ти помага. И материално нѣма да ти помогне. Трѣбва да работишъ. И ако не работишъ, така ще останешъ. Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“. Какъ се добива късметътъ? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски. За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ. Не само да имашъ дикция на езика. Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“. Искате нѣщо. Какъ ще започнете? – Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо? Кое е правилното сега? Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ. За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора. Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ. Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката. Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае. Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная. Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея. Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе? Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“. Или гледа показалеца ти. Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява. Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ. И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ. Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него. Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ. Човѣкъ тамъ представлява предметно учение. Не може да (го) избѣгне. Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде. Ти представлявашъ предметно учение. Когато отивате на планината, защо я разглеждате? Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко. Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль. Онѣзи, които сѫ строили планинитѣ, сѫ имали известни мисли. И ти, като погледнешъ планината, искашъ да откриешъ какъвъ е билъ замисъла на онѣзи, които сѫ строили тази планина.
Та казвамъ: При сегашнитѣ условия на живота, на васъ ви трѣбва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна. Има нѣща атавистични, които трѣбва да отпаднатъ отъ васъ. Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ. Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуватъ черти. И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища. А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата. Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка. Ти не си разположенъ. Това неразположение не го създавашъ ти. То сѫществува вече въ природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги отъ полюситѣ. Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора. И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки. Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение. Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви). Електричеството винаги изстудява човѣка. За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество. Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ. Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ. Колко противоречия има въ физическия свѣтъ? Той трѣбва да се организира. И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ. Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта. Нѣкой пѫть направете опитъ. Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува. Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено. А пъкъ сега често нищо не е останало въ главата на нѣкого отъ това, което съмъ говорилъ, защото той се е интересувалъ каква е шапката на нѣкой човѣкъ, който влиза. Той това е запомнилъ. Отъ всѣка беседа ще занесете нѣщо.
Въ онзи свѣтъ разумнитѣ хора се ориентиратъ веднага. Щомъ дойдатъ силни хора, тѣ си намиратъ мѣстото. Най-силнитѣ хора взематъ първото мѣсто. После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста. И най-слабиятъ завзема последното мѣсто. И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто. И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии. Ако пишете така – тово е лошо писане. Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ. Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“. Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана? – Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ. Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“. Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель. Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му. Когато този човѣкъ пише думата „Милий“ и пише първия връхъ на буквата „М“ по-високъ, той даже не съзнава това, но се изявяватъ най-скрититѣ чувства въ него. Графолозитѣ сѫ намѣрили това. Другъ пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Единъ шофьорь може да ти каже: „Накрая ще се пазаримъ“. Но после, накрая, ще ти тури двойна смѣтка, защото бензина билъ скѫпъ и пр.
Сега трѣбва да се изучава животътъ. Нѣкой пѫть седишъ и почвашъ да критикувашъ хората. Най-първо започни съ себе си. Не да се критикувашъ, но да видишъ въ себе си онѣзи черти, които не сѫ естествени. Всѣка черта, която не е естествена, донася на човѣка тревога.
Нѣкой пѫть азъ, като говоря, казвамъ, че Господь е въ насъ и въ всичко. И какъ е възможно това сѫщество, съвършенното, което е създало свѣта, да пребѫдва въ насъ и въ Неговото присѫствие ние да правимъ най-голѣмитѣ глупости? Двама души, религиозни, се скарватъ. Често е ставало споръ. Караницата не е нѣщо лошо. Горе, въ духовния свѣтъ, не знаятъ какво нѣщо е караница. Тамъ нѣма караница. Тя е само тукъ, на земята. Въ духовния свѣтъ, и да искашъ да се скарашъ съ нѣкого, не можешъ. Всички хора тамъ сѫ доволни. Ако искашъ да ти направятъ услуга, тамъ 10–20 души ще се явятъ да ти услужатъ. И ще ти услужатъ по всички правила. И кому ще се сърдишъ? И ще ти направятъ услугата по всички правила, та да не можешъ да се сърдишъ никому. Та сръднята, е тукъ. Тукъ, въ салона, столоветѣ много сѫ сгѫстени. Най-малко трѣбва да има половинъ метъръ разстояние отъ столъ до столъ и затова не могатъ да стоятъ мирно и мърдатъ столоветѣ. Та казвамъ: Трѣбва самообладание. Седнете на стола безъ да се мърдате. Нѣкой пѫть си тури мисъльта: 5 минути да не се мръднешъ. Или накарай нѣкой да ти пѣе, но който не знае да пѣе и да ти крѣска, а пъкъ ти слушай преспокойно и да не се възбуждашъ. Мисли, че той е гениаленъ пѣвецъ и (да) го изслушашъ съ търпение. Когато ти дойде тягость, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме единъ човѣкъ, макаръ и лошо да пѣе, ние му харесваме пѣенето. Но когато не го обичаме, макаръ и хубаво да пѣе, не го харесваме. Любовьта поглъща ония, несъответнитѣ, грубитѣ вълни. Като отиде пѣнието ви горе, въ невидимия свѣтъ, сѫществата горе веднага го поправятъ и го повръщатъ назадъ. Даже и най-лошото пѣене – изпратете го горе. И като стигне горе, тѣ ще го поправятъ и ще го върнатъ. Макаръ и твоето пѣене да не е било по правилата на музиката, тѣ го поправятъ да стане по правилата и го пращатъ. Вие казвате сега: „Когато се научимъ да пѣемъ, тогава ще пѣемъ“. Е, какъ ще се научи човѣкъ да пѣе? – Ти си религиозенъ и нѣкой пѫть си неразположенъ. Започни да пѣешъ така: „Колко съмъ днесъ азъ, религиозниятъ, неразположенъ“. Изгорилъ си яденето, попѣй си за изгорѣното ядене така: „Изгорѣ ми яденето днесъ“, или пѣй така: „Пресолихъ яденето днесъ“. Хлѣбътъ е прегорѣлъ. Попѣй за прегорѣлия хлѣбъ. Вие погледнете хлѣба, почвате да се тюхкате и казвате: „Защо го прегорѣхъ?“ Кога се прегорѣва хлѣбътъ? – Щомъ си прегорѣлъ хлѣба, значи ти си билъ невнимателенъ и не знаешъ какъ да манипулирашъ съ огъня. Онзи, вещиятъ, който пече хлѣбъ, още като погледне пещьта и огъня, ще знае дали ще прегори хлѣба или не.
Въ сегашния животъ, понеже не мислимъ правилно, влизаме въ стълкновение (и) въ смущение. Смущаватъ ни малкитѣ неща, от които малкитѣ деца се смущаватъ. Нѣкой казва: „Защо съмъ беденъ?“ Ще му отговоря така: защото не си богатъ. Нѣкой пита: „Защо съмъ богатъ?“ Защото не си беденъ. Ти си богатъ или защото ти си разуменъ човѣкъ или, (защото) редъ поколѣния преди тебе сѫ били умни хора. Питашъ: „Защо съмъ сиромахъ?“ Защото не си отъ умнитѣ хора. Защото не сте се съобразили съ законитѣ, не си от умнитѣ хора, не мислишъ правилно. Не сте използували разумно условията, презъ които минавате. Много пари сѫ минали презъ васъ, но вие сте мислили, че всѣкога ще бѫдете богати. Не. Пчелитѣ бератъ медъ, когато цвѣтята цъвтятъ. После, когато цвѣтята прецъвтятъ, и да искатъ – не могатъ да бератъ. Когато имашъ добри условия за учене – тогава работи, учи. Щомъ се измѣнятъ тѣзи условия – какво ще учишъ?
Та казвамъ: Колко нѣща има, които ви интересуватъ? Азъ бихъ желалъ да ми кажете нѣкои отъ вашитѣ сѫществени желания. Може ли да ми каже нѣкой отъ васъ едно сѫществено желание? Нѣкои казватъ: „Искамъ да стана богатъ“. Азъ да ви кажа по кой начинъ можете да станете богати. Нѣкои искате да станете богати, но по пѫтищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Нѣкои отъ васъ имате чувствителность и се учите да работите съ лескова прѫчка. Можете да познаете кѫде има скрито злато, както сега намирате водитѣ. Така ще намѣрите златото. Това е за онѣзи, които искатъ само богатство. Нѣкои искате да станете религиозни. Но за религиозностьта трѣбва да изучавашъ духовната любовь. За да бѫдешъ религиозенъ – горе, на главата, въ срѣдата, тя трѣбва да бѫде изпъкнала. Ако има тамъ трапчинка или, ако е равна главата ти тамъ – тогава не си толкова религиозенъ. Първиятъ чертежъ показва човѣкъ нерелигиозенъ.
У религиозния човѣкъ, главата е както въ втория чертежъ. Онзи, който е религиозенъ, има обхода. Нѣкой човѣкъ, който е религиозенъ, като се срещне съ нѣкого – има обхода, никога нѣма да се отнася грубо. Религиозното чувство на всички хора, които се отнасятъ грубо, е слабо. Религиозното чувство предава една хубава черта на характера. Нѣкои котки обичатъ да крадатъ. Като влѣзе въ кѫщи – задигне нѣщо. Азъ казвамъ: Въ реда на нѣщата е. Не е виновата тя. Азъ съмъ оставилъ яденето и тя си взема. Не съмъ затворилъ работитѣ. После пущамъ пакъ котката, но затварямъ всичко. Тя се мѫчи да отвори, но не може. Ако може да отвори яденето, нѣма да ме пита. Но щомъ не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можахъ да отворя“. Най-първо, тя като дойде, азъ хвърля нѣщо, тя изведнажъ взима и бѣга. Следъ като ме е посещавала 4–5 месеца, азъ като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „За мене ли го давашъ?“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искамъ да бѫда като тебе“. Тѣзи трептения влизатъ въ нея и събуждатъ въ нея нѣщо човѣшко. Но тя, като отиде при други хора, пакъ проявява старитѣ си навици. Като влѣзешъ въ една кѫща – по коткитѣ ще познаешъ какви сѫ хората.
Ние се влияемъ отъ външния свѣтъ. Въ политическо отношение нѣкои сѫ англофили, а нѣкои – германофили. Първитѣ искатъ Англия да победи, а вторитѣ – Германия. Не е въпросъ за Англия и Германия. Въ свѣта сѫществува право. Кой професоръ трѣбва да се проявява? Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ? Разумнитѣ и силнитѣ хора. Кои трѣбва да дойдатъ? Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата. Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате. Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили. И виждамъ това въ лицето му. Цѣлата му история виждамъ. И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива. Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си. Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата. Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ. Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия. Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости. Ще се въздържашъ. Единъ день тази енергия ще ти трѣбва. Не е лошо, че си нервенъ. Ако нѣма нерви, още по-лошо. Ти си станалъ неврастеникъ. Много добре. По нервитѣ минава всичката енергия. Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията? Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания. И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия. Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме?“ Вие носите своята сѫдба въ себе си. Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль. Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието. Знае въ кой стихъ, въ коя глава, какво е писано. Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Единъ го чете и го знае, а пъкъ другъ го чете и иска да го приложи: иска да влѣзе въ този Пѫть, въ тази Истина, въ този Животъ.
Да допуснемъ, че вие знаете де седи нѣкой тонъ. Това е соль. Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ. Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса. По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията. Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ. При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ. Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ. При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ. До е изходенъ пунктъ. И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса. Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно. Не можешъ да излѣзешъ отъ нея, ако не изпѣешъ до правилно. /Учительтъ пѣе до/. Правилно ли е това до ?
Ти не можешъ да вървишъ правилно, ако не вземешъ правилно ре. Каквато работа започнешъ – ще имашъ мѫчнотии. Ако не вземешъ ми правилно – нѣма да имашъ форма и начинъ какъ да постѫпишъ правилно. Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ. Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до. Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“. То те освобождава. Ти седишъ и си неразположенъ. Попѣй си. Умствено можешъ да пѣешъ. Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено. Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе. Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле. Толкозъ време сте слушали за музиката. Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе? И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си. Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ. Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“. А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ. Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“. Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера. И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри. Така ги потикваме. Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия. Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ. Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете. И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе. Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“. Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ. Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате. Имашъ право да погледнешъ човѣка. Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си. Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него. И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си. Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе. Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му. Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена. Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него. Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ. Да си кажешъ за него така: „Това, което отвънъ се вижда, зная, че е привидно. Но въ тебе има нѣщо добро“. А пъкъ нѣкой пѫть срещнете нѣкого и му виждате погрѣшкитѣ.
Знаете ли колко е мѫчно да се говори на единъ езикъ? И не всички хора сѫ еднакво велики. Нѣкои сѫ много даровити. Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици. Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана. Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана. Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира. Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла. А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль. Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа. А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми. А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре. Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не. И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр. Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия. За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си. Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно. Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си. Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде. При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията. При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си. При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ. Фа е съдържанието. Градинарь си. В градината фа е водата. Безъ тази вода ти не можешъ да бѫдешъ градинарь. Ти си поетъ. Безъ перо и безъ мастило какво ще напишешъ? Единъ поетъ, споредъ мене, е градинарь. Като вземе перото и мастилото – пише.
Вий сега влизате въ единъ свѣтъ. Приготовлявайте се. Ще влѣзете въ едно училище. Ако не разбирашъ това, което ти преподаватъ, какъ ще разберешъ онази, по-висока наука, която ще ви преподаватъ после? Ще отидете въ онзи свѣтъ и там всички сѫ най-учени и сѫ на работа. Ако ти не си готовъ, какво ще правишъ въ онзи свѣтъ? Тамъ има учение и работа. Тамъ нѣма праздно време за речено-казано. Тамъ всѣка минута ще работишъ. Ако се съберете двама души и говорите за нѣкого лошо, тамъ ще ви кажатъ, въ онзи свѣтъ: „Това може долу на земята, но тукъ не може“. Пъкъ ако искашъ нѣщо по-възвишено, ако имашъ нѣкоя идея още по-висока, ще те пратятъ въ съответнитѣ по-горни свѣтове. Нѣкой отъ васъ казва: „Дотегна ми, искамъ да отида въ другия свѣтъ“. Ти ще отидешъ въ другия свѣтъ, но ще седишъ въ салона на Университета дълго време, докато те приематъ. Ще седишъ дълго време и ще чакашъ благоволение. И дали ще те приематъ или не – то е въпросъ. Че ще отидешъ – ще отидешъ, но дали ще те приематъ – то е въпросъ. Вий сте дошли въ единъ свѣтъ, дето трѣбва да учите, и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бѫде честно, да обича. Майката е ходила нѣкѫде и въ нейно отсъствие детето е бутало ябълкитѣ и е взело отъ тѣхъ. Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу. Майка му го пита: „Буталъ ли си нѣщо?“ Ако е бутало ябълкитѣ, то тѣ сѫ вече напечатани по лицето му, по тѣлото му. И ако бѣхте ясновидецъ щѣхте да видите, че цѣлото му тѣло е покрито съ ябълки – ябълка до ябълка.
Та казвамъ: Всѣка една хубава мисъль, която печелимъ, е едно богатство. Всѣки день трѣбва да печелите по една мисъль. Тя е богатство. Ако всѣки день можете да спечелите една хубава мисъль, едно хубаво чувство и една хубава постѫпка – тогава много нѣщо сте придобили. Инакъ нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме какъ едно време сѫ живѣли пророцитѣ. Много добре сѫ живѣли тѣ. Пророцитѣ всѣки день сѫ печелили по една хубава мисъль. Та всѣки отъ васъ трѣбва да спечелва всѣкой день по една хубава мисъль. Сега се ражда въпросъ. Вий казвате: „Толкова години ние се стремимъ“. Да кажемъ, че имате кофа отъ единъ килограмъ, друга отъ два килограма, отъ три, отъ четири, отъ десеть. Нѣкой пѫть може да направите нѣщо съ кофата отъ 1 килограмъ, но нѣкога е потрѣбна кофа съ 10 килограма. Съ единъ килограмъ нищо не можете да направите. И въ сегашния животъ се изискватъ много повече знания, отколкото въ живота на миналото.
Всѣки день Богъ ни дава известно благо, което трѣбва да използуваме. Като влѣзе(мъ) въ другия свѣтъ, като постѫпишъ въ Божественото училище, ще видимъ какво ни липсва. Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бѫдеще знание, което ще добиете. Силата седи въ знанието. Вземете единъ богатъ човѣкъ. Сиромахътъ казва: „Да помогнемъ на нѣкого, да съберемъ 10–15 лева“. Богатиятъ слуша и изведнажъ разрешава. Той разполага съ всички срѣдства и веднага може да разреши този въпросъ. Нуждаешъ се отъ жито за сѣене. Хамбаритѣ на богатия сѫ пълни и веднага ти даде 10–20 кила. Онзи, бедниятъ, има всичкото добро желание, но има само 2–3 кила. Всички трѣбва да бѫдетѣ не въ този смисъль богати, но това богатство, което Богъ ви дава, нѣма да го турите въ хамбара си, но всѣка една добродетель трѣбва да се разработва. Нѣкои отъ васъ имате хубави гласове. По колко часа пѣете на день? Много малко пѣете. И казвате нѣкой пѫть: „Въ следующото прераждане“.
Нѣкои сѫ способни на езици. Гледамъ нѣкой говорятъ на френски, английски и пр. Но тѣ говорятъ на английски или френски, когато искатъ да скриятъ нѣщо отъ другитѣ. Не. Когато искашъ да кажешъ най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искашъ да скриешъ нѣщо. Когато искашъ да похвалишъ нѣкой човѣкъ, кажи го на английски или на френски, ако той не разбира тѣзи езици. А вие ще кажете на френски, заради недостатъцитѣ му. А пъкъ вие кажете на френски нѣкому най-хубавото за едно лице, което не разбира този езикъ. А пъкъ вие ще кажете за него на френски, че е шашавъ.
Азъ говорихъ много. Ще ме държатъ отговоренъ за енергията. Важното е следното: Всѣки день придобивайте по една основна мисъль, по едно основно желание, по една основна постѫпка. Годината има 365 дни. За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постѫпки. Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постѫпки. Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постѫпки. Ако и това не можете – поне на годината една мисъль, едно желание, една постѫпка.
Отче нашъ.
Това, което ви говоря, се отнася частно само до васъ. То не е методъ общъ за всички. Това е методъ за самоусъвършенствуване.
ХХ година
1. Лекция на Общия Окултенъ класъ
25 септемврий 1940 г., Срѣда, 5 ч.с. – 6.30 ч.с.
Небето чисто, звездно. Времето тихо и топло.
Изгрѣвъ.
Общ Окултен Клас
25.09.1940 Сряда,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 2112
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
