| Порталът към съзнателен живот |
Десетте девици
(Съборни Беседи,
01.09.1940 05:00 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
„А от тях пет бяха разумни, и пет безумни".*)
Съвременният свят е пълен с разумни и неразумни хора, както петте разумни и петте неразумни девици По какво се отличава разумният от неразумния или от глупавия човек? Разумният човек е работлив, разчита на себе си, а неразумният е мързелив. Той седи, не работи и очаква всичко наготово. Той вярва в щастие, което иде наготово, пред краката на човека. Той казва: Това е щастие, да ти падне в кърпа вързано, без да си работил. Мързеливият няма никакъв занаят и току ходи от едно място на друго, движи ръцете и краката си, без да знае защо. И разумният прави движения, но неговите движения се различават коренно от тия на неразумния.
Често религиозните хора правят различни движения и казват, че Духът ги посетил. Съществена разлика има между движенията на Духа и тия на неразумния религиозен. За да не изпада в заблуждения, човек трябва да знае качествата на духа, на душата, на ума и на сърцето си. Както светският човек, така и религиозният трябва да имат знания, да разбират нещата, а не както някои турци, които казват, че човек не трябва да знае много. Като знае, че на онзи свят има седем етажа нагоре, а в този свят – седем етажа надолу, това е достатъчно. Не е достатъчно това знание. Мнозина казват, че знанието разваля света. Това не е вярно. Глупостта, невежеството развалят света, но истинското знание – никога. Неразумният не работи, не учи, очаква да му дойде някакво благо от лотария. Какво придобива човек, ако очаква щастието си от лотария? Някои хора са вложили по няколко хиляди лева в лотарийни билети, дано им се падне милионът. Колко души могат да получат милиона? Само един човек има щастието да получи милиона, но всички го очакват. Вместо да изразходва енергия и да губи, по-добре е човек да отделя парите си за билета настрана, да ги спести. Колкото пъти намислите да купите лотариен билет, турете тия пари в една касичка. В продължение на няколко години вие ще имате спестени пари, които иначе щяха да бъдат загубени.
И християните, от времето на Христа до днес, са гледали на Христовото учение като на лотария, вследствие на което са го изопачили. Те казват: Христос дойде да спаси човечеството. Днес ние сме спасени вече. Нищо друго не ни остава, освен да влезем в Царството Божие и да се радваме и веселим. Други пък казват, че всичко ще им се даде по благодат. Да се мисли така, това значи, ученикът да влезе в училището, да не учи и да изисква от учителя си добри бележки по благодат, от любов. Това е невъзможно. Всяка добра бележка отговаря на известно знание. Когато изисква нещо от другиго, човек трябва да е дал, или да с готов да даде нещо от себе си. Едно от качествата на любовта е даването. Ако даваш, ще ти се даде. Следователно, ако християните не гледат на Христовото учение като на лотария и ако всеки ден прилагат нещо малко от него, днес те щяха да бъдат най-богатите и най-силни хора в света.
И тъй, не се заблуждавайте. Пазете се от старите навици, от старите разбирания. В човека има нещо инертно, неподвижно, което го прави ленив. Това не е истинското естество на човека. Човек има дух, който е мощен, способен да твори. Човек има душа, която е широка, готова да обхване всичко в себе си. Човек има ум, способен да възприема светлина и знание. Най-после, човек има сърце, което възприема топли и благородни чувства. Не може ли човек с тия четири елемента в себе си да се справи с инертната материя на тялото си? Силен е човешкият дух и може да се справи с инертната материя. Обширна е човешката душа, за да използува всички условия и възможности, които й се дават.
Следователно, човек не може да бъде силен, ако не разбира духа си; човек не може да се развива, ако не разбира душата си; човек не може да учи, ако не разбира ума си; човек не може да придобива богатства, ако не разбира сърцето си. Ще кажете, че сърцето е грешно. Това е старо разбиране. Ако сърцето е грешно, това показва, че човек е работил много. Който е работил, само той се е оцапал. Не може човек да живее на земята, да работи и да не се оцапа. На земята има и добри, и лоши условия. Щом работи при лоши и мъчни условия, човек непременно ще прави погрешки. Грешният човек има бъдеще. – Защо? – Защото той търси начини да подобри живота и условията си, за да излезе от областта на погрешките. Този човек правил погрешки по причина на недостатъчно светлина в ума си и поради лоши условия. Той работи, мъчи се да придобие по-голяма светлина, да се справи с условията, за да не греши. Той се обезсърчава, мисли, че е загубен, че няма спасение за него. За него, именно, е спасението. Ако е праведен, той няма нужда от спасение.
Сега иде нова епоха в света, която изисква хора с нови възгледи и разбирания. Старото трябва да се тури настрана. – Ама, ние остаряхме, не можем вече да работим. – Сега, именно, трябва да работите, да учите, да изправяте погрешките си. Старият трябва да се подмлади. – Как ще се подмлади? – Като замести старите си разбирания с нови. Нови мисли, нови чувства, нови постъпки са нужни на човека. За да мисли право, човек се нуждае от повече светлина в ума си; за да чувствува правилно, той се нуждае от повече топлина в сърцето си. Светлите мисли внасят светлина в ума, а топлите чувства – топлина в сърцето. Когато учителят даде някаква задача на ученика, в първо време задачата не му е ясна, не може да я реши. Колкото повече мисли върху нея, светлината му се увеличава, и той решава задачата. Обичайте задачите, които учителите ви задават, за да придобиете повече светлина, с която да работите.
Всички хора говорят за любов, за обич, за добро, без да знаят, какво са в същност те. Някой казва, че като обичаш някого, имаш желание да го срещнеш, да се разговориш с него. Друг казва, че като обичаш някого, имаш желание да го прегърнеш, да му кажеш няколко сладки думи. Трети казва, че като обичаш никого, имаш желание да му направиш някакво добро. Много мнения съществуват за любовта, но нито едно от тях не е дошло до абсолютното понятие за любовта.
Ще кажете, че ако не знаете, какво предоставя любовта, поне доброто познавате. – Какво нещо е доброто? – Доброто е семка. Ако само държиш семката в ръката си и разправяш, че тя може да се посади, да изникне, да израсте, да се развие, да цъфне и даде плод, това още не е доброто. Това е теория за доброто. За да имаш ясна представа за доброто, ти трябва да го посадиш в земята и да видиш, какво ще излезе от него. От дървото можете да съдите за семката, но от семката не можете да съдите за дървото. Кои са отличителните качества на добрия човек? Ако добрият човек влезе между хора, които се карат, веднага настава мир; ако влезе между мързеливи, те се раздвижват и започват да работят; ако влезе между скъперници, те отварят по малко кесиите си и започват да дават. Скъперникът трябва да бъде щедър, но разумно. Да бъдеш щедър, това значи, да изливаш изобилно вода от чешмата си. Има смисъл да излива човек изобилно вода, но когато тя извира отнякъде. Обаче, ако водата едва капе, трябва ли да се излива безразборно? Ако си в пустинята, ще пестиш водата; ако си на планината, при някой извор, можеш да я разливаш повече. Когато някой вика, сърди се, крещи, той е щедър човек. Неговата щедрост има място в долините, да напоява растителността, но не и в пустинята, дето водата е оскъдна.
Съвременните народи воюват, но въпреки това говорят за мир. Слушате да казват, че човек трябва да бъде миролюбив. Според една статистика, от 1496 г. пр. Христа до 1861 г. сл. Христа, значи, в продължение на 3357 г., само 227 години са били мирни, а останалите 3130 години са били военни, воювали са хората. Какво показва това? Ако влезете в някой дом, ще видите, че и там воюват. Като живее, човек все трябва да прави нещо. Ако нищо не върши, или ако е мъртъв, за предпочитане е да се бие. За предпочитане е хората да бъдат живи и да се бият, отколкото да умрат, да ги заровят в земята и отгоре им да пишат: Вечна им памет, вечен покой! Лошо нещо е войната, но ако не воюват хората, мирът няма да дойде. Мирът иде след война. Като се набият хората добре и се помирят, тогава виждат, че въпросите могат да се разрешат и по друг начин. Като дойде мирът, хората се успокояват, започват да живеят в съгласие. Щом минат няколко години, те пак забравят лошото и отново започват да воюват. Когато положението им стане тежко, пак викат мира. Мирът всякога се отзовава на вика на хората. Днес хората съзнателно се бият, за да дойде мирът, да научат нещо ново от него.
За какво се бият хората? – Да станат големи, велики, мощни. Това е криво разбиране. Външно голямото не е и в същност голямо. В действителност големите работи са малки, а малките – големи. Като наблюдавате слънцето, което е един милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята, то изглежда малко. Като наблюдавате една микроба под микроскоп, тя изглежда голяма. Разместване е станало. Турете микробата на мястото на слънцето, и слънцето – на мястото на микробата, за да имате ясна представа за тях. Докато мисли за себе си, че е голям, в същност човек е малък. Щом започне да мисли, че е малък, той се приближава към голямото. Истински мощното в света е малкото, а не голямото. Голямото се смалява, за да може да се схване и разбере. Малкото се увеличава, за да бъде видимо и разбрано.
Не се заблуждавайте от привидността на нещата. Не се заблуждавайте от думите на хората. Ще дойде някой пророк да ви убеждава, че Господ му казал да живее в дома ви, да управлява. – Какво означават тия думи? – Това значи: ще дойда в дома ви, ще се кача на гърба ви, да ме носите. Така не говори Господ. Защо този пророк не каже, че ще дойде в дома ви да се качите на гърба му да ви носи? Ако каже така, по-скоро може да му се повярва. Ако беше умен, така трябваше да каже. Понеже е глупав пророк, той казва, че Господ го пратил в дома ви, да се качи на вашия гръб и да ви управлява. Това е невъзможно. Щом е пророк, той е силен.
Силният трябва да носи на гърба си слабия, а не слабият да носи силния. – Кой се качва на гърба на майката и на бащата? – Детето. Понеже детето се качва на гърба на майка си и на баща си, то втурва в тях, че Господ им говори. Следователно, знайте, че всеки човек, на гърба на когото можете да се качите, за да ви носи, е Божи пратеник. Всеки човек, на гърба на когото не можете да се качите, не е изпратен от Бога. Силата на човешкия гръбнак се изпитва чрез слабите, които се качват на гърба на силния. Можете ли да се качите на гърба на слабия? Не можете. Той е слаб, гръбнакът му не издържа. Светът се нуждае от силни хора, а не от слаби. Не вярвайте на мисли и на чувства, на гърбовете на които не можете да се качвате. Вярвайте само на тия мисли и чувства, които могат да ви носят.
Много заблуждения има в света, от които човек трябва да се освободи. Слушате някой да казва, че е евангелист. Питам: Умът и сърцето му станали ли са евангелисти? Друг казва, че е окултист. – Умът и сърцето му станали ли са окултисти? Докато умът и сърцето на човека не се преобразят, не започнат да мислят като него, той никакъв не е станал. Ще каже никой, че станал ясновидец. Какво е неговото ясновидство? Какво особено е видял? Ако е въпрос за ясновидство, всички хора са ясновидци. – Кога? – Когато спят. Като стане от сън, човек започва да разказва, какво е сънувал. Той видял на сън хора, животни, градове, планини и реки, каквито в действителност не е виждал. Истински ясновидец е онзи, който вижда и в будно състояние, както и в време на сън.
Мнозина минават за ясновидци, а при това питат, какво е тяхното предназначение на земята. Предназначението на всеки човек е такова, каквото е било на майка му и на баща му. Свръх това, той има да изработи още нещо. Изобщо, всеки човек има ум, сърце, дух и душа. Следователно, той е изпратен на земята да развие ума си, да придобие повече светлина; той е изпратен на земята, да развие сърцето си, да придобие повече топлина; той е изпратен на земята да придобие благородни качества, да разшири своята душа; той е изпратен на земята, да усили духа си, да стане велик човек. Той ще има мъчнотии, но ще гледа на тях като на задачи за разрешаване. Решавайте задачите си, без да се спирате на нереални неща. Трябва ли актьорът, който играе ролята на стар човек, да съжалява, че играе такава роля? Всички знаят, че той е млад, но докато е на сцената, играе роля на стар човек. Трябва ли актьорът да съжалява, че играе роля на някой буен младеж? Щом слезе от сцената, той ще хвърли младежкия костюм и ще се покаже такъв, какъвто е в действителност. Следователно, не се смущавайте от ролите, които играете на житейската сцена. Дали сте млад, или стар, това са роли, които хората трябва правилно да изпълняват.
Кой човек е млад и кой – стар? Млад човек е онзи, който е влязъл в областта на любовта и изпълнява волята Божия. Стар човек е онзи, който е влязъл в областта на мъдростта и прилага Божественото знание, което е придобил в живота си. Когато младият прилага любовта, а старият – мъдростта, и двамата учат. Не е стар онзи, който е побелял, нито е млад онзи, на когото косата е още черна. Докато живее, човек постоянно минава през фазите на младия и на стария. Началото на живота е младостта, краят – старостта. Като се съединят младостта и старостта, образуват колелото на живота, т. е. истината. Който не знае, кога и как да прилага младостта и старостта в живота си, той не разбира истината. Младият гледа с радост на мъчнотиите и страданията. Щом дойде радостта при него, той вади соковете й и ги използува разумно. Същото прави и старият. Това наричаме истински млад и стар. Когато слънцето изгрява, човек е млад. Щом залезе слънцето, той остарява и отива да спи, да почива. Сутрин пак се подмладява. Така се движи колелото, и човек придобива истината.
Сега иде нова епоха в света – епохата на любовта. Тя се характеризира с работа в нов дух. Кой каквито погрешки е направил, ще почне да ги изправя. Ако е огорчил някого, ще се примири с него. – Как ще стане примиряването? – Като даде нещо от себе си. Ако човек не е готов да даде на ближния си поне една светла мисъл, или едно светло чувство, той не може да придобие новото, той не може да се ползува от любовта. Ако със силата на своя дух и с широтата на своята душа не може да подкрепи слабите и страдащите, той не може да се нарече човек на новото време.
Хората говорят за нови времена, за нова епоха, а по стар навик още разискват върху въпроса за съществуването на Бога. Ако искат да упражняват ума си, могат да разискват по този въпрос, но досега те трябва да са го разрешили вече напълно. – Защо? – Щом човек мисли, Бог вече съществува. Той е мислил преди съществуването на човека. Когато мисли, човек изявява мисълта на Бога, която е отправена към него. Следователно, щом мисли, човек не може да пита съществува ли Бог, или не съществува. Когато човек мисли за себе си, дали е добър, трябва ли да учи и какво да учи, това показва, че Бог мисли за него. Хората мислят, че трябва да видят Бога. – Как ще им се представи Той? В своето величие ли? Не, никой човек не може да види Бога. Човек не може да види още подобния си, а иска да види нещо повече. Срещате един човек и казвате, че сте видели еди-кого си. Вие не сте видели човека, но дрехата му. Виждате очите му, това са неговите прозорци; виждате ушите му – неговите слушалки; виждате устата му – главният вход на къщата му; виждате носа му – неговият вентилатор. Като разгледате човека отвън, най-после ще видите истинския човек – алфа и омега на нещата. Това е Божественото в човека, облечен в дрехата на ума и на сърцето си, накичен със способности и добродетели. Красив и мощен е човешкият дух! Обширна е човешката душа! Те представят Бога на земята. За този човек, именно, псалмопевецът казва: „Когато видя лицето ти, душата ми се изпълва с радост".
Казано е в Писанието: „Аз съм алфа и омега". Това значи: аз съм началото и краят. Кое е началото в човешкия живот? – Младостта. – А краят? – Старостта. Като съедините младостта и старостта в едно, получавате истината – проявеният човек. Приложете младостта и старостта, т.е. любовта и мъдростта в живота си, за да се проявите. Това е задача на всеки човек. Човек не мисли за задачата си, а върху това, как ще се оправи светът. Ако всички хора, всички християни проявят истината, в която влизат любовта и мъдростта, светът моментално ще се оправи. Направете опит, всеки от вас да предаде своята любов поне на един човек, той – на втори, вторият – на трети, ще видите, че в една година светът ще бъде оправен. Любовта е огън, който от една искра може да обхване целия свят. – Колко светлина приема семето? – Малко светлина приема, но тя е в състояние да го превърне в голямо дърво. Мощна е любовта, мощни са и нейните елементи – светлината и топлината.
Казвате: Не сме ли приели Христовото учение? Не сме ли се обърнали към Бога? Да се обърне човек към Бога, това значи, да се преобрази коренно, да се откаже от стария живот. Ако вълкът е приел моята любов, трябва да каже: Досега ядох овце, отсега нататък ще паса трева. Ако мечката е приела моята любов, трябва да каже: Досега пиех кръвта на говедата, отсега нататък ще пия вода. Говедата могат да обикалят около мене без страх за живота си. Следователно, ако и човек, като вълка, като мечката, се откаже от всичко старо в себе си и приеме любовта, той е приел Христовото учение. – Ама, трудни били задачите ви! – Това не трябва да ви обезсърчава. Трудната задача иска работа, а не плач. Плачете преди да сте получили задачата. Щом я получите, работа трябва.
Светът се нуждае от работници, а не от малодушни хора. Ако сте грешили, ще изправите погрешките си. Щом правите погрешки, вие живеете в свобода. Погрешките показват, че сте злоупотребили с свободата, която ви е дадена. Сега иде истината, да ви даде начин да изправите погрешките, които сте направили със злоупотребление на Божията Любов и Мъдрост. Ако сте живели в безлюбие, заместете го с любовта. Безлюбието прави човека жесток. Трябва ли да оставите вълка да дави овцете? Ако е гладен, нека изяде една овца. – Защо той одушва десет овце? – Да се осигури. Природата не позволява никакво осигуряване, никаква продажба. И любовта не позволява никаква продажба. Трябва ли момата и момъкът да се продават за пари? Трябва ли проповедникът и свещеникът да благословят за пари? Трябва ли ученикът да учи за пари? Трябва ли гадателят да гадае за пари? Ако можеш да предсказваш, кажи нещо на човека и го остави свободен. Нека той реши, може ли да даде нещо, или не може. Важно е, предсказанието да се сбъдне.
И тъй, не се стремете към продажба. Ако имате нещо за даване, дайте го даром на хората. Това, което е за вас, оставете го настрана. – Ама да станем богати, да придобием знания, да придобием любовта, да проповядваме на хората. – Преди да проповядвате, вие трябва да живеете в любовта и мъдростта. Проповядването е последна работа. Всеки заминал за онзи свят е проповедник вече. Без да иска, той проповядва. Важно е да влезете в света на любовта, но и тя да влезе във вас. Можете ли да кажете като Христа: „Отец е в мене, и аз в Отца. Аз и Отец ми едно сме". – Защо трябва да проповядваш на хората? – Да им покажа, че имам знания. – И без да им проповядваш, ще се разбере, какви знания имаш. Изпитът наближава. Всички хора ще бъдат изпитани, да се разбере, каква е силата им, каква е любовта им и с какво знание разполага т. Ще излезеш пред изпитната комисия и ще се биеш. Противникът ти ще бъде силен човек. Тук ще се изпита и постоянството ти. Ако се откажеш, още след първата борба, ти си от слабите. Не, 99 пъти ще излизаш на борба, докато най-после победиш. Ще излезеш стотния път, ще хванеш противника си, ще го стиснеш и ще кажеш: Да знаеш, кой съм! Да знаеш, с кого имаш работа!
Желая ви да победите дявола, макар и на стотния път. Като се борите с него, вие черпите от силата му и ставате силни. Дяволът е много енергичен. Той се бори с човека до последни сили, но като види, че е победен, казва: Научиха изкуството ми. Който не се е борил с дявола, той не е развил силата си. Ако сте се борили с него, не съжалявайте. Който се е борил с дявола и го е победил, той има бъдеще: учен може да стане, богат може да стане. Дяволът е учител на хората. Много неща можете да научите от него. В миналото човек е орал, копал земята сам, с двете си ръце. Дяволът го научил, как да оре и да копае. Той му казал: Защо се мъчиш сам? Вземи два вола, впрегни ги, направи си рало и иди да ореш нивата. Вземи четири колела, тури им по една ос, съедини ги, направи си кола и започни да впрягаш конете, воловете, да ти помагат.
„Петте били разумни, а петте – неразумни". Като четете тази притча, казвате: Ние от кои сме? – Ако се борите с дявола и го надвиете, вие сте от разумните; ако не се борите с дявола, вие сте от неразумните. Ако се учите и придобивате добродетели, вие сте от разумните; ако не се учите и не придобивате добродетели, вие сте от неразумните. Ако изучавате закона на любовта, вие сте от разумните; ако не го изучавате, вие сте от неразумните. Разумният свят се нуждае от разумни и добри работници, а не от такива, които искат само да управляват.
„Петте бяха разумни девици, а петте – неразумни". Разумните девици бяха свързани с любовта. Сега и на вас казвам: Свържете се с любовта така, че всяка ваша клетка да е проникната от нея. Нека всяка клетка на мозъка, на дробовете, на стомаха ви стане част от любовта. Нека всяка клетка на организма ви излъчва светлината и топлината на любовта. Само при това положение, човек може да бъде напълно здрав. Само истински здравият е от петте разумни девици, които навреме напълнили маслениците си с масло, за да посрещнат младоженика. Иде вече младоженикът! Той ще влезе при всеки, който е готов и го очаква със запален светилник. Щом влевзе младоженикът, вратата ще се затвори, и отвън ще останат неразумните девици, т. е. вашите стари, неразумни разбирания и възгледи. Оставете старото навън, не се занимавайте с него. Старите погрешки, старите вярвания да останат навън. Няма защо да ги внасяте в новия живот. Младоженикът иде в света и носи новото. Приемете новото, което Той носи, и работете за него. Кой е младоженикът в сегашния свят? – Христос. Той дойде в света, не да разреши някоя своя задача, но да разреши задачата на човечеството. Сега и вие сте дошли, не да се занимавате със себе си, със своя личен живот, но да работите за изправяне на погрешките и за разрешаване на мъчнотиите, останали от поколения насам. Всички погрешки не са ваши, но понеже и вие имате дял в тях, работете за общото с общи усилия.
Т. м.
22. Беседа от Учителя, държана на 1 септември, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев.
----
*) Матея 25: 2.
Съборни Беседи
01.09.1940 05:00 Неделя,
София
|
| |
Из том „Божественият и човешкият свят”, Рилски беседи
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 29.04.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.
В оригиналния източник: „Божественият и човешкият свят”,
София, 1940 г., беседата е посочена като рилска беседа.
|
посещения: 2291
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
