| Порталът към съзнателен живот |
Господаруване и слугуване
(Съборни Беседи,
16.08.1940 Петък, Езерата)
Беинса Дуно |
|
Съвременният свят се нуждае от хора, които да прилагат правдата. Човек трябва да бъде справедлив. Правдата има предвид нуждите на всички живи същества. Тя ги осигурява за един ден. Щом е така, и човек трябва да се грижи само за един ден. Щом осигури един ден, той е осигурил всички дни. – Защо? – Защото този ден е Божествен. Божественият ден включва всички дни. Откак светът съществува, правдата се прилагала към всички хора и народи. Навремето си еврейският народ минаваше за избран от Бога, но понеже разпна Христа, и до днес още носи последствията за извършеното престъпление. Като не знаят причината за своите страдания, евреите преживяват големи противоречия. Не само евреите, но всички хора, без изключение, се натъкват на противоречия и се питат, защо страдат. Те не подозират, че противоречията им произлизат от тяхното съзнание. Щом съзнанието им се изчисти от заблуждения, противоречията сами по себе си ще изчезнат. Може ли да бъде свободен от противоречия онзи, който критикува хората?
Той седи с часове и разсъждава, кой е крив и кой прав. Критиката не влиза в хармоничния живот. Искате ли да се освободите от противоречия, дигнете се в свръхсъзнанието си и разглеждайте въпросите оттам.
Какво представя справедливостта? Тя е качество на Духа. Тя има Божествен произход. Любовта, мъдростта и истината в човека трябва да се ръководят от справедливостта. В отношенията на хората от петата раса силата решава въпросите. Слабият трябва да се подчинява на силния. Между хората на шестата раса справедливостта ще решава въпросите. Превъзходството на човека над животните не седи в силата му, но в неговия ум. Има животни по-силни от човека, но човек ги е подчинил на себе си със своя ум. На физическия свят човек решава въпросите с ума си, а на Божествения свят – с прилагане.
Някои мислят, че, за да прилагат, са нужни условия. Условията са дадени вече. Нищо друго не ви остава, освен да прилагате. Не мислете, че всичко знаете. Като прилагате, ще видите, какво знаете и какво не знаете. В приложението човек трябва да остави себе си на последен план. Това значи: интересът на другите хора да бъде твой интерес. Младата мома напуща дома на родителите си преждевременно и отива при своя възлюбен, защото мисли, че той ще я обича повече. Тя иска да нареди своите работи и забравя интересите на родителите си. По този начин тя забърква една каша, в която първо себе си омотава. Така постъпват и религиозните, и светските хора. Кой човек не страда, ако отдаде всичкото внимание само на краката си за сметка на останалите органи? Щом ти е даден един организъм като нещо цяло, ще се грижиш еднакво за всички удове, външни и вътрешни. Следователно, всички хора, като удове на Великия Божествен организъм, трябва да се грижат едни за други, да не остане никой в лишения.
Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва да живее в любов първо със себе си, а после и със своите ближни. Любовта прави човека внимателен и досетлив. При един богаташ дошъл един беден човек. Богатият сложил трапеза на бедния. Той започнал да яде направо с пръстите си, понеже никога не употребявал вилица, лъжица и нож. Богатият веднага турил настрана вилиците и лъжиците и придружил госта в яденето, но по същия начин, без вилица и лъжица. Той се приспособил към госта си, а не гостът към него.
За да придобият качествата на любовта, хората са поставени на специален режим – масажиране. Днес всички хора минават през специални разтривки, докато развият нещо ценно в себе си. Външно, или вътрешно, всички хора минават под ръката на съдбата, която им прави разтривки. Дали виждате това, или не виждате, не е важно. Никой не може да избегне разтривките. Дето и да отидете, едно и също нещо ви очаква – разтривка. Ще кажете, че сте виден човек, не искате да минете през участта на всички. – Щом сте виден човек, кажете, отде идете и накъде отивате. Вие сте дошли на земята инкогнито, преоблечени в други дрехи, и сами не знаете, кой сте и отде идете. Ще кажете, че се познавате. – Отчасти само. Ако сте видяли един човек в детинството му, когато е бил петгодишно дете, ще го познаете ли днес, когато е станал 120 годишен дядо? Ако в далечното минало си бил цар, а днес си овчар, помниш ли нещо от царуването си? Сега си детрониран цар, но нищо не помниш и мълчиш.
Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое". Какво повече искате от това? Какво по-голямо величие може да бъде човек от това, да е направен по образ и подобие Божие? Не само това, но колко още блага са дадени на човека! В една легенда за създаването на свeта и за разпределяне на благата по земята се казва, че най-после се явил българинът при Господа и поискал от Него сила. – Взеха я вече, отговорил Бог. – Какво остана за мене? – Почти всички блага са раздадени вече. Като помислил известно време, българинът казал: Работата дадена ли е на някого? – Тя е единственото свободно благо. – Тогава, дай на мене работата. Българинът взел работата и благодарил, че и за него останало някакво благо. Наистина, велико нещо е човек да работи.
И тъй, каквото и да се случи в живота ви, благодарете и се поучавайте. Видите ли, че някой страда, благодарете на Бога. Ако той не страдаше, вие щяхте да страдате. Някой паднал в трап. Благодарете, че ви спасил. Ако той не беше паднал, вие идехте след него, и непременно щяхте да паднете в трапа. С падането си той спасил ония, които идат след него. Някой откраднал хляба ти. Кажи в себе си: Благодаря за случилото се. Никога не ми е било така леко, както сега. Богат си, но някой те обрал, задигнал парите ти. Кажи си: Благодаря, че осиромашах, защото е казано, че богатият не може да влезе в Царството Божие.
Всички хора искат да бъдат щастливи. Щастието и нещастието зависят от господаруването и слугуването. Ако знаеш, как да господаруваш и как да слугуваш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не знаеш, как да господаруваш и да слугуваш, ти ще бъдеш нещастен. Природата държи сметка за всичко. Един ден тя ще те пита: Как използва енергиите, които ти дадох? Ако си ги използвал разумно, ти ще бъдеш щастлив; ако не си ги използвал разумно, ще бъдеш нещастен. Ако носиш на гърба си товар, който ти подхожда, ще бъдеш щастлив; ако носиш товар, който не ти подхожда, т. е. не е по твоите сили, ти ще бъдеш нещастен. Ако дадеш място на любовта в себе си, ще бъдеш щастлив; ако не дадеш място на любовта в себе си, ще бъдеш нещастен.
Как изявява човек любовта си? Докато не е обикнал някого, той го храни; щом го обикне, заставя го той да храни хората. С други думи казано: когато обичаш, ти слугуваш; когато тебе обичат, ти господаруваш.
12. Беседа от Учителя, държана при седемте рилски езера, 16 август, 1940 г.
Съборни Беседи
16.08.1940 Петък,
Езерата
|
| |
Из том „Божественият и човешкият свят”, Рилски беседи
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 27.04.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.
В оригиналния източник: „Божественият и човешкият свят”,
София, 1940 г., беседата е посочена като рилска беседа.
|
посещения: 2135
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
