| Порталът към съзнателен живот |
Божествена радост
(Съборни Беседи,
14.08.1940 Сряда, Езерата)
Беинса Дуно |
|
Съвременните хора се делят на светски и духовни. Те се различават по начина на работата си: светските хора, към които се отнасят материалистите, се движат от резултати към закони и от закони към принципи. Религиозните и духовните се движат по обратен път: от принципи към закони и от закони към резултати.
Като наблюдавате местностите около езерата, виждате, че те имат особен строеж, особена архитектура, която никой обикновен човек не може да изработи. Тук са работили съвършени, възвишени същества, пред които и най-учените хора на земята са деца от забавачница или от първо отделение. Тези местности са едни от най-красивите места на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и на земните пластове. Да се движи човек по планините съзнателно, това значи, да изпитва истинска, Божествена радост.
Като се говори за радостта, виждаме, че всички хора се стремят към нея. Каква е тази радост, какво крие в себе си, те не се интересуват. За тях е важно да се радват. Ние пък казваме: Стремете се към чистата Божествена радост, която не съдържа условия за страдания. Значи, има два вида радости: човешка и Божествена. Човешката радост носи в себе си и радост, и страдания, а Божествената – само радост. В такъв случай, за предпочитане е човек да приеме страданието, което носи радост, отколкото радостта, която носи страдание. Живот със страдания и радости е за предпочитане пред живот без страдания, но и без радости. Светският човек предпочита радостта пред страданието, а духовният – страданието пред радостта. Животът на светския човек започва с радост, свършва със страдание; животът на духовния човек започва с страдание, свършва с радост. Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Той примирява радостите със страданията на обикновения и на духовния човек, като образува от тях Божествената радост. В духовния живот скръбта трябва да отстъпи мястото си на радостта, а в човешкия живот радостта трябва да отстъпи на скръбта. Само по този начин скръбта и радостта могат да се примирят и да се превърнат в Божествена радост. Само любовта е в състояние да примири радостта със скръбта.
Едно трябва да знаете: каквото и да правите, вие не можете да се освободите от страданията. Всички живи същества страдат. Колкото на по-високо стъпало се намират, толкова по-големи са страданията им. Страдания съществуват във всички светове: във физическия, в сърдечния и в умствения. Като страда и разумно използува страданията си, човек Придобива капитал, с който гради своето бъдеще. На физическия свят капиталът на човека са неговите постъпки, в духовния свят – чувствата, а в умствения – мислите. С други думи казано: разменната монета на физическия свят се крие в постъпките; разменната монета на сърдечния свят се крие в чувствата ; разменната монета в умствения свят се крие в мислите. Ако не постъпва добре, човек се лишава от капитал на физическия свят; ако не чувства правилно, той се лишава от капитал в сърдечния свят; ако не мисли право, той се лишава от капитал в умствения свят. Като знаете това, не се гневете за нищо и никакво. Когато получавате блага, радвайте се; когато отнемат благата ви, пак се радвайте. Човек трябва да дойде до такова самообладание, че и като губи, и като печели, да запази своя вътрешен мир. Който има самообладание, той цени еднакво и доброто, и злото.
И тъй, за да се справят със злото, и с доброто, хората трябва да се освободят от илюзиите в живота, т. е. да ги разбират. Натъкне ли се на някаква илюзия в живота си, човек трябва да знае, как да излезе от нея. На физическия свят илюзиите са неизбежни. Запример, ако сте в трен, файтон или автомобил, струва ви се, че вие сте в покой, а предметите се движат. Така ли е в същност? При това, ако се движите към запад, предметите се движат към изток. И това е илюзия. Докато гледа на илюзиите като на реални неща, човек не е намерил правия път в живота. Човек трябва да живее много време на земята, за да се освободи от всички илюзии и да поеме правия път.
Как може човек да живее дълго време на земята? Чрез преражданията. Много пъти човек ще се преражда, докато научи уроците на живота. Но и това не е лесно. За да се въплъти и да дойде на земята, човек трябва да се конкурира с милиони души. Един от тях ще се прероди, но докато постигне това, той минава през големи страдания. Щом се прероди, започва друга борба – за първенство. Всеки иска да бъде богат, силен, учен, да заема първо място в света. Защо трябва да бъдеш пръв? Не можеш ли да бъдеш последен и от това положение да работиш, да реализираш своите желания? Ако в радостта си пръв, в скръбта ще си последен; обратно: ако в скръбта си пръв, в радостта ще бъдеш последен. Това са неизбежни пътища в човешкия живот. Кой богат не е осиромашал? И кой сиромах не е разбогатял? Ето, Давид беше овчар и после стана един от видните царе на Израил. Като цар, той мислеше, че може да направи всичко, каквото желае, но видя, че не е така. За всяка своя погрешка той трябваше да плати. В всеки човек има по един Давид, по един Соломон, с които трябва да постъпва разумно. Във всеки човек има от старите пророци, които трябва да постави на местата им.
Като знаете това, пазете се от своето минало, в което се крият някои отрицателни черти. Запример, сегашният човек се обявява против войната, не иска да убива, да върши престъпления. – Защо? - Защото животът му се излага на опасност. Въпреки това, човек всеки момент воюва със своите мисли и чувства. В тази борба някои от мислите и чувствата му изчезват, и то най-добрите. В края на краищата той мисли, че е победил. Вътрешната война в човека трябва да престане. Щом престане вътрешната война, с нея заедно ще престане и външната.
И тъй, за да се справи с мъчнотиите, с несгодите и с противоречията в живота си, човек се нуждае от светъл ум, от благородно сърце и от здраво тяло.
10. Беседа от Учителя, държана на Седемте рилски езера, 14 август, 1940 г.
Съборни Беседи
14.08.1940 Сряда,
Езерата
|
| |
Из том „Божественият и човешкият свят”, Рилски беседи
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 27.04.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.
В оригиналния източник: „Божественият и човешкият свят”,
София, 1940 г., беседата е посочена като рилска беседа.
|
посещения: 2352
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
