| Порталът към съзнателен живот |
Вяра и вярване
(Съборни Беседи,
11.08.1940 05:00 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Като четете 26. глава от Деянията на апостолите, ще се върнете две хиляди години назад, да видите, какво е говорил апостол Павел. Той имал такава опитност, каквато малко християни имат. За тях, именно, се казва: „Блажени, които не видят, а повярват". Апостол Павел видял нещо и повярвал. Тома не видял, но и не повярвал. Той казал: Докато не туря пръста си в раната Му и не опитам, не вярвам. Аз съм положителен човек, не се занимавам с халюцинации и въображаеми работи. Христос му отговорил: „Тури пръста в раната ми и не бъди неверен, но верен". При това положение, стихът: „Блажени вярващите" има смисъл.
Мнозина смесват вярата с вярването. Това са два различни процеса. Вярата е положителен принцип, който изключва всякакво противоречие. В каквото вярва човек, това става. Във вярването не е така. Във вярването повечето неща не стават. Следователно, когато нещо не става, както мислим, това е вярване; когато нещо става, както мислим, това е вяра. За опитния музикант нещата стават, както мисли. Достатъчно е да вземе лъка в ръката си, за да види, че всичко става, както е мислил . За неопитния музикант не е така. Както и да движи лъка по цигулката си, нещата не стават правилно. Ако се осмели да даде концерт, нищо няма да излезе от него. След това той ще обвинява времето, публиката, лъка, струните и т. н. Всъщност, вината е в самия него. Като не знае да свири, концертът не излиза, както трябва.
Съвременните хора живеят повече в отрицателното, отколкото в положителното. Каквото и да им проповядвате, те са склонни повече да отричат нещата, отколкото да ги приемат. Ако кажете на тия хора, че вярвате в Бога, в задгробния живот, те ще ви вземат за посмешище. Вашите вярвания са халюцинации за тях. Това са нереални, недействителни неща. По какво се различават реалните неща от нереалните, от халюцинациите? Реалните неща хранят човека, а халюцинациите – не го хранят. Представете си, че чрез внушение цял месец поддържате в човека мисълта, че му давате да яде хляб. Той си внушава, че яде хляб, но накрая на месеца ще се почувствува силно изтощен. Обаче, ако в действителност го храните с хляб, накрая на месеца той ще бъде здрав и укрепнал. Значи, когато влезе в реалността на нещата, човек укрепва и придобива светлина. Когато влезе в областта на внушението и халюцинацията, той отслабва и губи светлината си. Тъй щото, срещнете ли човек, който говори за вяра, а отслабва, ще знаете, че той е влязъл в областта на халюцинациите.
Една баба минала от православието в евангелизма и започнала ревностно да чете Библията и Евангелието. Тя се натъкнала на стиха от Евангелието: „Ако имате вяра като синапово семе, можете да местите планини". По това време, пред къщата й имало една могила, която закривала слънцето и не давала възможност на светлината да прониква в стаята й. Тя често се молела на Христа, да махне тази могила от прозореца й. Една вечер тя пак се помолила да й се помогне някак, да се махне могилата. Като свършила молитвата си, тя легнала да спи, с надежда, че сутринта могилата ще бъде преместена. Щом станала от сън, тя погледнала през прозореца към могилата и, като видела, че не се е поместила нито на един сантиметър, казала: Стана точно така, както си мислех. Тя казвала на съседките си, че според думите на Христа, могилата може да се махне. Външно тя се молила за премахването й, но в себе си мислила: Я се махне, я не. Това е вярване, а не вяра.
Съвременните хора, с помощта на машини, вдигат големи тежести от 300, 400, 500 и повече тона. Опита ли се човек, сам да направи това, не може. Като знае законите на механиката, с машини всичко може да направи. Щом дойде до вярата, нищо не може да постигне. – Защо? – Не знае законите на вярата.
Някой казва, че има вяра, а се чуди, защо няма резултатите на вярата. Той вярва само на думи, а не в действителност. Без да разбира законите, по които е създаден светът и някой мисли, че може да вдигне Витоша и да я тури на друго място. Защо е нужно да се мести Витоша? Да преместите Витоша, да я вдигнете в въздуха, трябва да има някаква съществена причина за това. Къде ще я поставите? Трябва да има свободно място, да я сложите някъде. А тъй, нито има причини да се мести, нито мястото й е определено. В този случай, няма по-голямо нещастие от това, да я местите без причина. Какво ще стане със София, ако върху нея поставите Витоша? Значи, думите на Христа имат преносен смисъл. На друго място Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". И този стих има преносен смисъл. Обаче, някои от учениците разбраха този стих в буквален смисъл и се съблазниха. Те казаха: Как е възможно да ядем човешко месо? Които се съблазниха от думите Христови, напуснаха Го. На онези, които останаха при Него, Христос каза: Ако искате да се ползвате от моето Слово, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на думите ми. Всяка дума има трояко значение: физическо, духовно и Божествено.
Сега аз говоря за любовта, но всички не я разбират еднакво. Едни я разбират буквално, от физическо гледище, други – духовно, а трети – Божествено. Като говоря за любовта, сиромахът си мисли: Дано се намери някой богат човек да ме обикне, да подобри условията на живота ми. Ученикът, който няма средства да следва училище, иска да намери някой благодетел, да го обича, за да го поддържа да завърши учението си. Младата мома, която мечтае да се ожени, търси някой богат човек да я обикне, да й даде една голяма сума за зестра. Тя си казва: Днес и хубава да си, и млада да си, всеки търси зестра. Питам: Птиците със зестра ли се женят? Те лесно разрешават въпроса – нито пари търсят, нито сватове. Ще кажете, че сте човеци, а не птици. Така е, човешките работи стават с пари, а Божествените – с вяра и с любов. Ако имаш вяра и любов, без пари ще се ожениш; ако имаш вярване, с пари ще се ожениш.
Следователно, искате ли да знаете, как ще се наредят работите ви, трябва да се изпитате, вяра ли имате, или вярване. Във всеки човек има нещо, което му подсказва, ще има ли успех в някаква работа, или няма да има. Запример, забелязано е, че когато човек предприеме никаква работа и лявото му око заиграе, няма да има успех. Ако дясното му око заиграе, ще има успех. Чудно е, наистина, каква връзка съществува между заиграването на лявото или на дясното око и успеха или неуспеха на дадена работа, но това са факти, които мнозина са опитали. Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Дали е съвпадение или факт, не е важно. Важно е, че всеки е забелязал това нещо, и затуй се вглежда, очаква да види, какво ще излезе. У някои хора лявото око играе на добро, а дясното – на зло. У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло. Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване. Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа. Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие. Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре, какво трябва да направите и как трябва да постъпите. С бързане работите не се нареждат. Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, разбогатял, а вие нищо нямате. Какво особено е придобил от това? И богатият умира, и бедният умира. И богатият отива на онзи свят с празни ръце, и сиромахът отива с празни ръце. Важно е, човек да занесе на онзи свят сърце, пълно с добродетели, и ум – със светли мисли.
Новите времена изискват нещо ново. Ако е въпрос за богатство, за сила, за власт, хората са имали това през всички времена и епохи. Богати са били и са осиромашали; силни са били и са изгубили силата си.
Кое е новото, което хората очакват? – Свободата. Човек всякога се е стремял към свобода. И досега още хората се борят за свобода, въпреки това, не са я придобили. Някои мислят, че свободата с в богатството, в знанието, в силата. Свободата е нещо духовно, а не материално. Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва. Свободата е нещо строго определено. Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш. Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки. Свободният човек се подчинява на природните закони. По отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение, именно, го прави свободен.
В природата съществува един закон, според който, никой няма право да туря в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи. Вземе ли повече, той носи чужд товар. Чуждият товар е тежък, и всеки може да ви го вземе. Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере. Щом се безпокои, той не е свободен. За да бъдете свободни, следвайте законите на природата. Природата складира ли някъде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява. Хората, обаче, започнаха вече да складират и въздуха. Това е необходимо, когато пътуват но високи планини, като Хималаите. Като турят въздуха в машините, хората тръгват по високите планини, но мъчно напредват. Не се пътува лесно по места, където има нужда от складиран въздух.
И тъй, ще кажете, че богатството прави човека свободен. Философите, които имаха свободна, права мисъл, богати ли бяха? Не бяха богати. Ние говорим за външното богатство, а не за вътрешното. Когато философът влезе в общество между учени хора, всички го обикват. – Защо? – Вътрешно е богат той. Щом има вътрешно богатство, той носи в себе си знание, сила и власт. Има ли тези неща, той е свободен. Това, което той носи в себе си, представя нещо реално, което никой не може да му вземе. Кои неща наричаме реални? Реални неща наричаме тези, които сам човек знае. Рече ли да ги сподели с другите, всички да ги знаят, те изгубват своята реалност.
Представете си, че двама актьори играят на сцената някаква любовна роля. Публиката гледа, слуша техните излияния, мисли, че наистина, се обичат. Щом се свърши представлението, актьорите се разотиват по домовете си, като че нищо не е било. Един час преди това те се обясняваха в любов пред публиката, но щом слязоха от сцената, любовта им се свърши. Реална любов ли е това? Любов, която се изповядва пред хората, не е реална. Значи, всяко нещо, което се изнася пред света, всички да го знаят, не е реално. Светът е голяма сцена, на която се изнасят всички прояви на живота. За да не изгуби реалността на нещата, някой се затваря, не позволява да проникват в душата му. Като го погледне някой в очите, той веднага се огражда, не иска да открият тайните му. Каква тайна може да крие човек в себе си? Той обича някого и не иска хората да открият любовта му. Майката не иска децата й да разберат, че едно от тях е любимото й дете. Тя иска да покаже, че еднакво обича всичките си деца. Който е наблюдателен, лесно ще забележи, че към едно от децата си тя проявява по-голяма любов. Тя ги обича еднакво, но въпреки това на любимото си дете ще даде нещо повече и по-хубаво от това, което дава на останалите. Каквото и да прави, тя не може да се скрие. Любовта изпитва човека.
Съвременните християни са поставени на изпит, да проверят, каква е любовта им. Без изпит, никой не може да влезе в Царството Божие. Искате ли да влезете в Царството Божие, веднага ще ви изпитат, каква обхода, какво поведение имате към ближните си. Достатъчно е да отправите един крив поглед към никого, или да кажете една обидна дума, за да се намерите вън от пределите на Царството Божие. Там няма стражари, който пъдят хората, но човек сам го напуща. Щом прояви някаква дисхармонична постъпка, той заспива. Заспиването подразбира помрачаване на съзнанието. Като изпаднете в това положение, разумните същества дохождат при вас, връзват ръцете и краката ви и ви свалят на земята. Защо ви връщат на земята? За да се събудите. Значи, за един крив поглед, или за една обида вие слизате на земята да се учите. Всички хора, които живеят на земята, са изпъдени от онзи свят, защото са отправили крив поглед, или са казали обидна дума на някое от разумните същества. – Ами Христос защо дойде на земята? – Той дойде да спаси човечеството от дълговете му. Той стана поръчител на хората. За всеки, който не плаща дълговете си, викат Христа и Му казват: Ти си поръчител на този човек, плащай за него. Христос плаща за всички хора. За благодарност на това, те Го разпнаха. Чрез разпятието Христос видя, какво представя неорганизирания още човек.
Всички християни вярват в Бога, убедени са в съществуването Му и очакват само добър живот. Това е невъзможно. В началото, т. е. като се роди, детето е добре прието. Като порасне, човек минава през мъчнотии и страдания. Като умре, т. е. като дойде до края на живота си, пак го изпращат добре. Това е закон. Всички се радват на малкото дете. Майката го къпе по два пъти на ден, храни го, изпълнява всичките му желания. Като стане на четири-пет години, тя го изоставя малко. После го праща на училище. Щом свърши училище, праща го на работа. Трябва ли възрастният човек да съжалява, че майка му не го носи вече на ръце? Той разбира, че различните възрасти изискват различни отношения. В първо време децата почитат родителите си, обичат ги. Като станат големи, започват да ги критикуват. Когато майката и бащата остареят, децата не са доволни от тях и казват: Дано по-скоро да си заминат за онзи свят, да ни освободят. Те искат да бъдат свободни, никой да не се меси в работите им. Като заминат родителите, синовете и дъщерите плачат за тях. – Защо плачат? – Че ги огорчавали, че не ги оценили, както трябва. Майката и бащата слушат в гроба, какво говорят децата им за тях.
Сегашните хора умират преждевременно. Те умират, без да се борят. Щом дойде смъртта, човек трябва да се бори с нея. – Защо? – Защото Бог не съизволява в смъртта на човека. Човек сам създава смъртта си. Ако пререже вените си, той непременно ще умре. Дойде ли смъртта при вас, вие трябва да й обявите двубой. Човек е дошъл на земята да живее дълъг живот. Ако живеете 120 години, това е достатъчно. На сегашния човек е определено да живее 120 години на земята. През това време той ще преживее всичко, което му е нужно. Който умира по-рано от тази възраст, той изкуствено е причинил смъртта си. Съвременните хора не могат да се справят с противоречията на живота, вследствие на което умират преждевременно.
В древността един от учениците на една окултна школа отишъл при учителя си и му казал: Моля ти се, помогни ми да придобия изкуството да отварям очи на слепи, уши на глухи, да развързвам езици на неми. – Ще бъдеш ли щастлив? – Това ще бъде най голямото щастие за мене. – Да бъде според волята ти! – казал учителят му. Ученикът придобил това изкуство и тръгнал по света да помага: на слепи отварял очите, на глухи – ушите, на неми развързвал езиците. В скоро време славата му се разнесла по целия свят. Какво било учудването му, когато слепите, които прогледали, започнали да го гонят; глухите, които прочули, и немите, които проговорили, почнали да злословят по негов адрес. Като дошъл до крайно противоречие, той се върнал при учителя си и се оплакал от нещастието, което го сполетяло. Учителят му отговорил: Бог затвори очите на слепите, ушите на глухите и устата на немите, за да не те преследват. С неразбиране на законите, ти пожела преждевременно да ги освободиш, заради което понесе последствията. Може ли сляп вълк да гони овцете! Може ли глух вълк да чуе тропота на коня, който минава покрай него?
Сегашните християни се нуждаят от истинско знание, от истинска вяра, да разбират законите на природата и на живота. Истински учен е този, който не се разколебава в знанията си. Целият учен свят да е против него, той пак си казва: Аз вярвам в знанието, което съм опитал. Истински вярващ е този, който не се разколебава във вярата си. Целият свят да се обезвери, той пак да остава верен на своето верую. Силен човек е онзи, който прави, каквото каже. Ако каже, че може да носи земята на гърба си, трябва да докаже това. Силният прави всичко сам. Той не очаква на чужда помощ. Мнозина могат да му се притекат на помощ, но той не очаква на никого. И като сгреши, той сам поправя погрешката си, без да се самоосъжда. Слабият, като направи някаква погрешка, не се опитва даже да я изправи, но започва да се самоосъжда. Той казва: Не мога да си простя за направената погрешка. Няма защо да не си прощаваш. Щом си счупил стомната, ще купиш нова. Ще глобиш малко кесията си, но ще изправиш погрешката си. Мъчно прощава човек на себе си, но оттам ще започне. Щом прощава на себе си, той може да прощава и на своите ближни.
Казано е в Стария Завет, че човек трябва да прощава на брата си по седем пъти на ден. И на Христа зададоха въпрос: По колко пъти трябва човек да прощава на брата си? По седем пъти ли? Христос отговори: „Не по седем, а по 77 пъти по седем." Не е лесно човек да търпи, да чака брата си да сгреши 77 пъти по седем, да му прости за направените погрешки и след това да има право да се произнесе за новата погрешка. Вие сте учен човек, но дойде един простак при вас и ви казва, че сте невежа, че не разбирате от работата си. Как ще се въздържите да не му докажете, че сте учен? Вие ще кипнете, ще се разгневите и ще му дадете да разбере, с кого има работа. Един прост човек се осмелил да каже на един силен: Ти си баба, страхлив човек си. Мълчиш само и гледаш, какво правят хората около тебе. – Искаш ли да ме познаеш? – запитал го силният. – Искам. Той го хванал за краката, вдигнал го високо във въздуха, обърнал го с главата надолу и го запитал: Сега познаваш ли, кой съм? Още ли мислиш, че съм баба и страхливец? – Познах те вече. Виждам, че си голям юнак. Следователно, щом се натъкнете на никаква мъчнотия, която ви счита за страхливец, не й доказвайте, какво сте в същност, но хванете мъчнотията в ръце, повдигнете я в въздуха и я обърнете с главата надолу. Докато мъчнотията не признае силата ви, няма да я пуснете на свобода. Ще я държите с главата надолу в въздуха, докато най-после признае, че има работа със силен човек.
Днес всички хора очакват да дойдат нови, благоприятни условия. Вярванията се нуждаят от условия, а не вярата. Учените, великите хора създават новото. Те правят опити. Химикът не теоретизира само, но работи в лабораторията си. Цели 20 – 30 години прави опити върху даден въпрос, докато най-после се домогне до известен факт. Знаменитият учен, Гал, основател на френологията, правил ред наблюдения да намери мястото на смелостта в човешката глава, но не могъл. В помощ му дошъл един негов приятел, който развъждал кокошки. Между петлите си той забелязал, че едни са много смели, а други – страхливи. Като ги изследвал, видял, че областта зад ушите в смелите петли е силно издута. Гал се възползувал от това откритие и започнал да наблюдава хората, да търси този център у тях. Той намерил, че у смелите хора този център, зад ушите, е изпъкнал, както в петлите. Някой казва за себе си, че е смел. Като погледна главата му, виждам, че е крайно миролюбив. И да иска да бъде смел, не може. – Защо? – Главата му е тясна, особено зад ушите.
Светът се нуждае от смели хора. Някои не смеят да се проявят, за да не правят погрешки. И да грешат, те трябва да работят. Идете сега в Русия, в Германия, в Англия, във Франция, навсякъде правят преобразования. Старото се замества с ново. Опитайте се в Русия да говорите за Бога, за вяра, да видите, как ще ви посрещнат. Казано е в Стария Завет: „Не споменавай Божието име напразно". Там са видоизменили този стих, в смисъл, да не се говори за Бога. Работи в Негово име, в името на справедливостта, без да проповядваш. Старите времена минаха. Няма какво да се вярва в този или в онзи. Истинските християни трябва да имат знания, за да разбират законите на природата, да прилагат любовта. Идете в Германия, и там ще намерите нововъведения. Целият съвременен свят се преустройва. Правят се опити за нещо добро и велико. Ако положението днес не е стабилизирано, ще дойде ден, когато новото ще възтържествува. Човечеството ще мине през изпитания, но ще придобие онази свобода, към която душата се стреми.
Хората се раждат учени, добри, но трябва да проявят своята ученост и доброта. От раждането си до последния ден на своя живот, човек развива това, което е вложено в него. Той не създава нищо ново, но само се проявява. При каквито условия да поставите змията, все змия ще си остане. Вълкът ще си остане вълк. Волът ще си остане вол. Човекът ще си остане човек. Човек трябва да разчита на онова, с което е роден, което е вложено в него. Достатъчно е него да развие.
И тъй, не чакайте времето, да станете добри. Вие сте родени добри. Проявете доброто в себе си. Вие сте родени умни. Проявете своя ум. Апостол Павел беше роден за проповедник на Христовото учение, но имаше криво разбиране за нещата, от което трябваше да се освободи. Христос го свали от коня и му каза: „Не ритай срещу остен. Стани и иди да проповядваш. Не бъди повече Савел, но Павел."
Много от сегашните хора са савловци, поддържат старото учение. Те трябва да паднат от коня си, да напуснат старите си разбирания, да станат павловци. Сега е времето, хората да се откажат от старото си разбиране и да приемат новото. Докато дойдат до новото, те неизбежно ще минат през борба, но това е необходимо. В какво седи новото? – Във възкресението, във великата свобода. Докато живее в старото, човек се намира в ограничения. Щом влезе в новото, той се освобождава от ограниченията и възкръсва. Новото носи в себе си Божията Любов. Който вярва в тази любов и я прилага, той ще се подмлади. Който не вярва в любовта, живее в старото. В широк смисъл казано: Които живеят с старото, са стари хора. Които живеят с новото, са млади. Ако младият изгуби вярата си в новото, остарява; ако старият придобие вяра в новото, подмладява се. За утеха някои казват, че като се преродят втори път, тогава ще се подмладят. Ако сега не се подмладят, и в другото прераждане няма да се подмладят.
Като разглеждате сегашното положение на хората, виждате, че евреите, които на времето си бяха избран народ, днес са изложени на големи изпитания. Някога бяха пръв народ, сега са на последно място. Това се дължи на едно тяхно опущение. Днес всички народи – германци, англичани, италианци, французи, руснаци – се борят за първенство. Едно трябва да се знае: докато е на физическия свят, човек бива в началото пръв, в края последен. Като влезе в духовния свят, в началото е последен, в края – пръв. Щом влезе в Божествения свят, и в началото, и в края е пръв. Само в Божествения свят човек запазва силата си. Каквато е силата му в началото, такава е и в края. Това значи, да започне човек с добро и да свърши с добро; да започне с любов и да свърши с любов; да започне с вяра и да свърши с вяра. Човешкият и духовният свят, съединени в едно, образуват Божествения. Следователно, когато човек съедини физическия и духовния свят в себе си в едно, той стана кандидат за Божествения. Като живее на физическия свят, човек разбира, какво значи, да бъде силен в началото на живота си; като живее в духовния свят, той знае какво значи да бъде силен на края. Като съедини началото и края в едно, тогава вече разбира, какво значи, да бъде кандидат за Божествения свят. Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега". Това значи: Аз съм този, който и в началото, и в края съм един и същ, неизменен.
Всеки човек трябва да се стреми да бъде неизменен; какъвто е в началото, такъв да бъде и в края. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да бъде внимателен към всички: към млади и стари, към учени и прости, към бедни и богати. Както всеки човек е уд на Божествения организъм, така и всеки народ. Всеки човек, всеки народ има свое място в Великия организъм. Докато е на мястото си, той има велико предназначение. Напусне ли местото си, той се намира пред голяма катастрофа.
Каква е задачата на съвременния човек? Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата. В това седи бъдещата религия и бъдещата наука. От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло. Ще кажете, че това е задача на живите. Но къде са заминалите за онзи свят? Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода. Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива в широкото море. Следователно, вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила. Ако между баща ви и вас има добра връзка, т. е. ако се обичате, като замине за другия свят, той ще се влее във вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тялото ви. Ако не се обичате, той пак ще се влее в вас, но ще изпитате понижаване в светлината на ума ви, в топлината на сърцето ви и в силата на вашето тяло. Същото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели. Който заминава за онзи свят, трябва да повдигне температурата на ближните си, а не да я понижи.
Желая ви да бъдете добри проводници на Божествената светлина, топлина и сила, за да внесете в ума си повече светлина, в сърцето си – повече топлина и в тялото си – повече сила. Придобиете ли тия неща, вие живеете във вярата, а не във вярването.
8. Беседа от Учителя, държана на 11. август, 5 ч. с. 1940 г. София – Изгрев.
----
* Деяния на Апостолите, 26 гл.
Съборни Беседи
11.08.1940 05:00 Неделя,
София
|
| |
Из том „Божественият и човешкият свят”, Рилски беседи
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 01.05.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.
В оригиналния източник: „Божественият и човешкият свят”,
София, 1940 г., беседата е посочена като рилска беседа.
|
посещения: 5160
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
