| Порталът към съзнателен живот |
Комедия, драма, трагедия
(Утринни Слова,
07.07.1940 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
34 утринно неделно Слово 7 юли 1940 г. 5 ч.с. Изгрев
Добрата молитва.
91 псалом.
Молитвата на Царството.
В начало бе Словото.
Ще прочета 11 глава от Евангелието на Иоана.
Духът Божи.
Две неща трябва да интересуват всеки човек, т.е. ония хора, които са направени по образ и подобие на Бога. Някой път хората отричат, че Бог съществува. Туй отричане е право. Ако има Господ, който мяза на хората, той не съществува. Ако има Господ, който е направен според образа на хората – това положение не е право. Но ако хората са направени по образа на Бога – то е правото положение.
Сега друг въпрос. Съвършенството е цел, към която човек се стреми. Съвършенството плаши хората. Казвате: „Що е съвършенството?“ Съвършен е онзи човек, който може да извърши всички Божии блага, не да ги използува в обикновения смисъл, но да ги използува за добро. В какво седи изкуството на един художник? – Да може добре да рисува. Не да рисува карикатури, това не е художество. Карикатурата това човек е измислил.
Казвам: Комедия в живота е човешкият живот. Драма е духовният живот, трагедия е Божественият. Всичките хора ги е страх от трагедията, защото е Божествено нещо. А всички обичат комедията, понеже е човешка комичната работа. Ще дойдем в спора, какво нещо е комедия, драма. В комедията героите се усмиват, в драмата трябва да страдат, в трагедията трябва да се ограничават, умират, изчезват от своето място. Всякога в трагедията героите изчезват от сцената. А пък целият свят е пълен с герои от комедията. Кого как срещнеш, всички, които съществуват, са хора на комедията. Та сега, комичните герои трябва да минат в драматичните, драматичните – в трагичните.
Хубаво, сега някои не искат да умират. На мястото на онзи, който умира, ще се роди друг. Един се ражда, друг умира. Раждане и смърт, това са двете кофи, които се движат в обратна посока по онова успоредно въже на един кладенец, от който вадят вода. Едната кофа се качва, другата слиза. Празната кофа слиза, то е този, който се ражда, когато нагребе живота, изтегляш нагоре, то е този, който умира. Всеки, който се напълнил в живота, той е пълната кофа, изваждат го горе в невидимия свят, да даде придобитото, за да го занесе в другия свят. Смъртта не е нищо друго, освен един закон за жертва, за самоотричане, за щедрост. Човек, докато не се научи да умира, той щедър не може да стане. Онзи, който не иска да умира и щедрост няма. Всеки човек, който го е страх от смъртта, той не е щедър. Българите го казват: „Пинтия.“ Казва: „Не искам да умирам.“ Пинтия е той. Какво значи думата пинтия?
Всяко нещо, разбрано, е драматично. Всяко нещо, неразбрано, е комично. Трагично е всяко нещо, което може да се приложи. Седенето на житото в хамбара е комедия, хвърлянето на нивата е драма, като го оженат и овърхат, то е трагедия. Процесът в хамбара е комедия, мисли си туй, което не е. Драмата е като на нивата, пак си мисли туй, което не е. Казва: „Отиде, свърши се тази работа.“ Изникне, оживее и пак като овърхат, чуди се пак, казва: „Не се ли свършиха тези страдания.“ Тогава от трагедията пак ще дойдем до комедията на човешкото. Човек, за да бъде весел, трябва да познава комедията много добре. Човек, който не разбира комедията, той винаги е песимист. Който е комичен, той винаги е весел. За да бъдеш весел, непременно трябва да обичаш комичните работи, да се смееш на онова, което не разбираш. За пример, комично е, когато детето обуе дрехите на баща си и крачолите се влекат. Облече палтото на баща си и ръкавите увиснат. Един ден, това момче ще стане като баща си, тия гащи ще му станат. В дадения случай то е малко и преждевременно иска да стане голямо като баща си. Всеки човек, който преждевременно иска да бъде съвършен, той е комичен. Всеки човек, който преждевременно иска да стане учен, той е комичен. Всеки, който преждевременно иска да бъде богат, е комичен. Хубаво е човек да вижда комедията, да бъде весел. Комедията е глупост. За пример, ако някой път играем някоя комична роля, не че сме глупави, ние минаваме за много умни. Умният става комичен, когато не постави нещо на своето място. За пример, ако един художник, който рисува, направи един образ, направи едно чело от 3 сантиметра високо, един нос от 7 сантиметра дълъг или 8 сантиметра. Брадата му пусне 15 сантиметра, на какво ще замяза? Извади тази картина, иска да я покаже на хората, че е нещо гениално. Онези, които разбират изкуството, виждат, че това е една комедия. Този човек няма понятие за отношението на земята.
Та казвам: Аз виждам хубавата страна на комичния живот. Трябва много да благодарим на глупавите хора. Ами че всичкото удоволствие комичните хора го представят. Та казвам: Комедията произтича от едно вътрешно неразбиране на живота, на истинския смисъл. Но пак хората, тъй както го разбират, не е лошо. Колкото и да е весел човек, казва, не си струва толкоз весел да бъде. – „Да стана малко песимистичен и другите хора трябва да станат сериозни сега.“ Но и в религиозните хора има една комична страна. Той седи някъде сериозен. Набожните хора са комични. Каква е вашата идея да бъде човек набожен? Седи човек и премигва с очите си, иска да се покаже какво нещо е набожността. После хората играят рол и в трагедията. На сцената умира, пък не знае как да умре. Защо бърза като умира, проточи крака си и тъй го проточи, че става комичен. Хубавата страна на трагедията е, че тя освобождава човека от едно мъчение. Когато мъчението, страданието е непоносимо, трагедията ще те освободи. От трагедията ще минеш в свободата. Трагедията считаме това, което освобождава човека. Умираш, освобождаваш се от излишните страдания. При трагедията има излишни страдания. Понякой път ние от живота образуваме драма, искаме от живота това, което не може да ни даде. Да допуснем, имаш 20 хиляди лева някому, дал си една полица, ако не ги платиш, ще те затворят. Пък си един честен човек, никога не си лежал в затвор. Смутиш се, вече имаш драма. Цялата нощ мислиш, какво ще стане. Той си мисли, че ще го затворят, че като го затворят какво има? Ще те затворят в една стая, ще ти турят един адютант да те пази. Какво лошо има. После ще имаш хляб. Като си отвън, като не си затворен, ще мислиш само за себе си. Щом те затворят, ти си осигурен – хлябът ще дойде. Адютантът ще погледне, ще каже: „Как сте?“ – Аз така го разглеждам. Вие така не го разглеждате. Аз, като съм в затвора като вас, и аз не го разглеждам тъй.
Ако човек не разбира драмата, той е слаб човек. Слабият човек, като влезе в драматичния живот, той съставя драмата. От неразбирането на условията, при които се намира, се образува драмата в него. Казва: „Какво ще правя, какво ще кажат хората?“ Хората ще кажат, че не си платил и те затворили. Два месеца ще лежиш, какво има, че си лежал? Ще излезеш из затвора. Къде е причината? Причината е у тебе. Ти не трябваше да вземеш тия пари назаем. Казваш: „Защо се случи?“ – Защото не си мислил. Ако беше мислил не щеше да влезеш в затвора. За пример, направиш си някои модни обуща, идеш при някой обущар, вземе ти мярка, пък ги направи такива – французки. След това те убеди, че тия обуща са хубави. Свият ти пръстите, ти ходиш с тях, образуват ти мазоли. Казваш: „Французки обуща“, но те ти образуват мазоли. Щом си направиш модерни обуща, то е янлъш мода. Ти станеш християнин и си туриш такива обуща, които образуват мазоли. Ти си янлъш християнин. Един християнин, ако постоянно се безпокои, какъв християнин е. Какво ще стане с България? Какво ще стане със света? Господ, Който създал света, Той е определил светът да си светува, българите ще си българуват и ти ще си живееш, нищо повече. Някой българин го взел, че му направил баня, окъпал го малко. Нищо не значи. То е привилегия, че си на баня.
Необходимо е да разбираме настоящия живот, условията, които сега ни са дадени. Казва: „Какво нещо е съвършенството, съвършенният свят?“ Светлината, която ни огрява, това е съвършенството. Тя произтича от умове, които са съвършени. Топлината, която иде, произтича от един извор, който е съвършен. Въздухът, който дишаме, произтича от един център, който е съвършен. Всичките блага, които имаме идат от един съвършен свят. Ние живеем в един съвършен свят и искаме да влезем в друг някой. Казвате: „Да идем в онзи свят между ангелите.“ Не че идеята е крива, но тя е комична в разбирането. Едно дете, което влиза в първо отделение, ако в него се зароди желание да иде в университета между професорите, какво ще прави? Детето е на 8 години, като иде между професорите, ще стане ли професор. Те ще го погледнат, ще го погалят, ще му кажат някоя сладка дума. На това дете му трябват най-малко 30 години, за да стане един добър професор. То трябва да мине през отделенията, прогимназията, гимназията, да свърши университета, че някаква специализация и тогава вече има възможност да стане професор. Сега проповядват да идем на оня свят. Но каква е идеята за оня свят? Оня свят е като един хор. Представете си един хор от 160 души. Всички пеят. Всички пеят с такива хубави гласове, че никой не прави погрешка. За да влезеш в този хор, трябва да знаеш да пееш хубаво. Ако не можеш да пееш, кракът ти не може да припари там. Ти, като идеш, ще образуваш един дисонанс. Сегашните хора със своите мисли, както сега мислят, те в оня свят не може да влезат, понеже ако влязат ще произведат един дисонанс вътре. Лошите мисли на хората миришат. Хубавите мисли имат хубаво ухание, лошите мисли имат лошо ухание. Добрите чувства имат хубаво ухание, лошите имат лошо ухание. Хубавите постъпки имат хубаво ухание, лошите постъпки имат лошо ухание. Ти не може да влезеш в другия свят с такива идеи. Онези, които се занимават с другия свят, едни отказват, които отказват, комична страна има. Други твърдят, че има оня свят и те комична страна имат. Едните отричат, че няма такъв свят. Такъв комичен свят няма, съгласен съм, не съществува такъв комичен свят. Но един друг разумен свят има. Има един свят, дето съществата се обичат, никой не говори зло никому. Има един свят, дето злото се подчинява на доброто, омразата се подчинява на любовта, лъжата на истината. Такъв свят има, дето всички хора по братски и сестрински живеят, дето цял живот никой не хвърля лош поглед никому, но се радват на щастието на другите, живеят един за друг. То е оня свят. Оня свят е и този свят. И ние може да живеем там. Но за да живееш там, трябва да има кого да обичаш. Човек най-първо обича себе си. Във вечността Бог е бил сам. Някой казва: „Защо Бог е създал света?“ Сега на туй аз няма да ви отговоря, има някаква причина, на която той е отговорил. Ако не беше създал света, не щяхме да съществуваме. Създаде света заради нас. Че Той не иска само заради себе си да живее. Иска и за другите да живее. Ние понякой път сме като Господа, сами създаваме. И ние трябва да създадем нещо. Ако ти не можеш да обичаш другите хора отвън, де е твоята сила? В любовта се показва именно силата на човека. Човек, който не може да обича, той е слаб човек. Най-първо с малкото ще започнеш, с омразата. Сега не искам вие да вземете тия схващания в този смисъл, но само един поглед върху разсъжденията.
Ние живеем в един свят, за да бъдем съвършени. Съвършени трябва да бъдем, за да можем да използуваме благата, които Бог ни е дал. Защото в тия блага намираме смисъла на живота. Всеки един от вас е недоволен и прав е. Но недоволството във вас може да се задоволи, ако се стремите към съвършенство и ако използувате благата, които Бог дава в света. Сега за пример, понякой път боли ви главата и не знаете, къде е причината за болката на главата. Болката на главата се дължи на стомаха. Щом храносмилането не е правилно, винаги има главоболие. Ще направя една аналогия. Мисленето е храносмилане. Правилното мислене е свързано със стомаха. Когато една мисъл е вече съвършена, ти я използуваш, то е истинският Божествен свят. Когато те заболи главата, показва, че нещо в стомаха има нередовно. Ти като ядеш, не благодариш на Бога. Някой човек те обича. Ти не си доволен от него. Защо? Две неща има: Или яденето, което приготвил, не е знаел, как да го приготви, или ти не знаеш как да оцениш това ядене. Сега двама души от вас се различават. В различието седи противоречието. Двама души имат желание да ядат баница. Единият има един баничар, другият има друг баничар. Спорят се, кой баничар да направи баницата, как да се разреши въпроса. Днес, в неделя ще ядем баницата опечена от №1 и двамата ще ядем от нея. Утре, понеделник, баницата ще опече №2. Единият баничар да направи баницата и другият баничар да направи. Постоянно се намираме в едно противоречие, кой да бъде господар, умът или сърцето трябва да се подчини. На какво основание? Когато е въпрос по отношение на осветлението на сърцето, сърцето трябва да се подчини на ума. Когато е по отношение на топлината, умът трябва да се подчини на сърцето. Щом дойде въпрос за топлината, умът трябва да отстъпи. Щом дойде до светлината, сърцето трябва да отстъпи. Щом дойде умът и сърцето по отношение на човешката воля, те трябва да отстъпят, понеже силата е там. В света трябва светлина, трябва топлина, трябва и сила. Трябва умът, трябва сърцето, трябва и човешката воля. Човешката воля е в приложението. Приложението е на настоящето. Настоящето всякога трябва да го гледаме весело. Никога не гледайте песимистично на нещата. Ако разглеждаш настоящето, всичките блага са там. В настоящето е Бог. Ти си сляп за своето благо, мислиш някъде за бъдеще, какво ще станеш. Остави твоето бъдеще. После мислиш в миналото, какво си бил. Остави това. Сегашното е важно. Днешният ден е най-важният ден. Ще си кажеш: „Аз живея в съвършенство днес. Ще използвам всичките блага, които Бог ми дава.“
Ние, като напуснем събранието, ще идем да направим едно хоро, ще направим упражненията. Някой ще каже, какво са пощуряли тези да се въртят. Питам онези, които са насядали край масата с чаши в ръка или които пушат пури или които взели чадъри, или бастуни, те ли са най-умните хора? Аз бих желал хоро да въртя и да ми свирят, отколкото да пуша тютюн. Ако [е, б.р.] зимно време и искам да си стопля ръката, на място е пушенето. Аз [съм, б.р.] жаден, пиенето е на място. Но тия хора, които пият, ни най-малко не са жадни. Пиенето абсент не утолява жаждата. Пиенето ром, също, ни най-малко не утолява жаждата. Ако дойдем до действителния живот, че се образува една кръчма и кръчмарят казва: „Най-хубавото вино е чистата вода.“ Колко души ще ходят да пият от него? Хубавата вода е най-хубавото вино.
Някои питат, защо хората не приемат истината. Вкусът им е изопачен. Направи една кръчма, вода да продаваш, никой няма да дойде, много малко хора ще дойдат. Сега да оставим света. Казват: „Така е определено. Така трябва да стане.“ Когато един човек пие вино, аз не го осъждам. Казвам: „Този човек е комедия.“ Той мисли, че като пие вино, ще придобие нещо. Аз го виждам, че той ще изгуби и туй, което има. Защото в комедията винаги кръчмарят печели, клиентите винаги губят. В драмата е вече въздържанието. Отде произтичат страданията? Щом речеш да бъдеш въздържател, понеже имаш един навик, гледаш чашата, че се мъчиш да си пийнеш. Въздържаш се, то е драмата. В себе си, когато съвършено се откажеш от пиянството, то е трагедията. Когато се откажеш от всичкия лош живот на земята, то е голямата трагедия, която ще те постигне един ден. Когато забравиш престъпленията, ще изчезнеш от земята. Сега не бихте ли обичали всички така да изчезнете? Тогава ще дойде възкресението. След трагедията в света ще дойде възкресението, раждането на новия живот.
Сега да бъдем съвършени, да използуваме, всичките настоящи блага, които Бог ни е дал. Всеки да ги използува тъй, както той разбира. И да благодари на Бога тъй, както той разбира, както той чувствува. Всичките други хора после да му служат само като едно малко допълнение. Дотогава, докато мислим правилно, мисълта на хората може да ни бъде полезна.
Казвам: Уповавайте на онова, което Бог е вложил във вас. Бъдете весели в комедията на живота, в навиците, които сте образували. Бъдете весели и в драмата, че като гледате нещата, пак да се смеете. Как искаш да пиеш? Аз съм давал един пример, за един, който изхарчил всичкото си богатство и най-после станал въздържател. Чел евангелието и разбрал, че трябва да се живее трезвен живот. Пияниците няма да наследят Царството Божие. Искал да си даде на себе си един урок. Отива в кръчмата и казва: „Дай едно кило вино! Дай ми една чаша с вода! Напълни още една чаша с вино!“ Той дигне чашата с вино, тури я до устата и пак я остави на масата. Отвътре нещо иска винце. Той казва: „Слушай, аз 30 години те слушах и изпълнявах всички твои заповеди. Сега ти ще ме слушаш, вино няма да пиеш.“ Взема чашата с водата и пие. Онзи отвътре казва: „Винце!“ Пак дигне чашата с вино и каже: „30 години тебе те слушах, сега ти ще ме слушаш.“ Дига чашата с вода, изпива я, плаща за виното, оставя го и си отива. Свършил с въпроса.
Желая сега и вие на вашите герои на комедията да дадете такова едно разрешение.
Отче наш.
Утринни Слова
07.07.1940 Неделя,
София
|
| |
УС, 9-та година, том „Обичайте и радвайте се“, (1940 г.), София, Издателство „Бяло Братство“, 1997
обработено в ПорталУики
|
посещения: 3508
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
