| Порталът към съзнателен живот |
Божията мисъл
(Утринни Слова,
21.04.1940 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
25 утринно неделно Слово 21 април 1940 г. 5 ч.с. Изгрев
Добрата молитва.
Молитвата на Царството.
В начало бе Словото.
Ще прочета 12 глава от Евангелието на Иоана.
Няма по-хубаво нещо на земята от това да мисли [човек, б.р.] добре, да чувствува добре и да постъпва добре. Сега не вземайте в обикновения смисъл да бъде човек добър, да има светъл ум и т.н. Аз не зная какво разбират хората, да има човек светъл ум. Тази лампа е светла, но светлината ѝ от нея ли произтича? Някакъв ток минава и тя го превръща на светлина. Светъл ум, значи човек да бъде свободен, да възприема светлината и да произвежда светлина в себе си. Пряката светлина е недостъпна за човешкия ум. Светлината, която имаме е отражение, нагажда се на ума. Светлина е, която може да произведе една мисъл. Какво отношение съществува понякой път между светлината и мисълта? Светлината, това е външното условие за проявление на мисълта. Често идеалът на младото поколение е да ходят по двойки. В какво седи идеалът сега? Този идеал на земята изгубва своя смисъл. Хората започват с Божествения живот като ангели, а свършват по човешки. Започват със светлината, идат до топлината и свършват със силата. Те започват с радостта и свършват със скръбта. Като остарее човек, току се оглежда на огледалото. Казва: „Отидоха младините.“ Като млад момък и като млада мома ще се облече, ще ходи на хорото, ще се показва. Като стар носи бастун, наведен, гледа на земята и казва: Остарях вече. Какво подразбира: „Остарях“? Че като си остарял, кой ти е крив за това? Сега аз разглеждам предмета много обективно, както един зоолог разглежда едно животно. Разглеждам старостта вън от човека. Не смесвайте човека като млад или като стар. За мене и старостта е една дреха, която човек трябва да облече. Че си се облякъл, това е твоята работа. Че си скъсал тази дреха, то е една работа. Като се скъса дрехата, вие съвсем криво разбирате скъсването. Вие така тълкувате скъсването. Понеже тази дреха, като си я носил дълго време, тя се е посветила. Щом се посвети дрехата, образуват се прозорци. Най-първо къщите са ги правили само с една врата, но като станаха културни, турят вече прозорци или на изток или на юг, или на север, или на запад. Някой път има два прозореца, някой път четири, някой път трябва да се турят стъкла. Като осиромашее човек, много прозорци има. Вие считате тези прозорци като оголяване, скъсала се дрехата. Какво разбирате под думата „оголял“? Всеки човек, който не мисли добре, оголява. Всеки човек, който не чувствува добре, оголява. Всеки човек, който не постъпва добре, оголява. Щом като оголее, ще го изпъдят из рая навън на общо основание. Като дойде архангел Михаил, той ще донесе една кожена дреха, ще го облече и ще го изпъди из рая навън. Казва: „Хайде в света да работиш.“
Страданията ще научат човека да мисли. Сега аз не искам да ви говоря, да ви убеждавам. От толкоз хиляди години хората са все говорили и едно нещо са искали, да убедят хората, че има Господ в света. Искат да докажат, че Христос е възкръснал. Да допуснем, че има бъдещ живот. Хората доказват, но те още не са доказали.
Отишъл един от видните проповедници Муди при един професор по богословие, който искал да докаже, че действително китът погълнал Йона. Но китовото гърло е малко, че не могъл да го погълне. Този научно доказвал по кой начин го е глътнал. След като доказвал, доказвал, всички разбрали, че го е глътнал. Муди казва: „Зор видя Йон, докато го глътна китът, трябваше да го държи във водата, докато го глътнал.“ Вие чакате да докажа, дали го е глътнал или не. Как и го е смлял, колко време го държал. Трябва да се докаже, че три деня го държал в устата си. Туй е човешка страна. Защо Йона трябваше да го глътне китът? – Защото бягаше от Господа. Прати го Господ да иде в Ниневия да проповядва. Той не отиде в Ниневия, отиде да проповядва на кита. Толкоз беше усърден, че като го хвърлиха, отиде да проповядва на кита. А пък като беше толкоз учен, че го научи как да се моли. Той му проповядва, най-първо казва: „Добре дошъл“, прие го в устата. Проповядва на Йона да се моли. Казва: „Ха сега да те видя. Като ти каза Господ да идеш в Ниневия, защо не идеш?“ Тия всичките хора ще измрат, ще погинат. След това китът го изплю на брега и каза: „Ха, на добър час, да проповядваш. Още веднъж не искам да те приемам на гости. Мене ми е неприятно да приемем гости, които не изпълняват Волята Божия.“
Проповедниците не разглеждат въпроса така. Казват: „Как тъй китът да говори на Йона. Той е едно глупаво същество.“ Че хубаво, как умното същество влиза в устата на кита вътре? Казвате, то е случайност. В алегоричният език, случайност в света няма. Какво разбирате под думата „случайност“? Когато човек се е обезверил от всичко в света, той влиза в света дето случайността е. Тя случайността, е една много красива мома, която управлява света. Като го хване, тя му доказва. Тя като говори на човека, той разбира какво нещо е. Като си се обезсърчил от всичко, тогава ще дойде нещо, което ще те убеди и ти сам ще се учудиш, как е станало това нещо. Понеже, като няма да можеш да го обясниш, ще кажеш: „Това е случайност в света.“ Сега аз не искам да ви доказвам, какво нещо е случайността в света, защото трябва да ви държа цял един час на повърхността отгоре. То е много трудна работа. Представете си, да ви държа с един конец над един кладенец отгоре, да ви доказвам, може ли да влезете в кладенеца или не. Не ви се иска да слезете. Да ви доказвам, да ви убеждавам, че като слезете, богатство има, че това има, онова има, цял час ще ви вземе, докато ви убедя. Казват: „Може да ме пусне, но я ме извадите, я не.“ Не сме ли ние хората, които висим с един конец отгоре над кладенеца? Какво нещо е смъртта? Ходиш, разхождаш се, дойдеш вечерно време над кладенеца, не влизаш още, защото не се скъсал още конеца. Като се скъса конецът, ще слезеш долу. Питам: След като се скъса конецът и ти влезеш в кладенеца, закон ли е това, или случайност? Случайността не е за разумните хора. Всички онези, които се учат, за тях е случайност. За вярващите действува онзи Божествен закон, онази последователност, онази разумност, която съществува в света. Разумността е една необходимост. Ние казваме, че един човек е разумен. Казваме, че на човека лицето му е светло. Има една светлина, която излиза от лицето на човека, когато човек стане разумен. Ако човешката мисъл се усили, човек може вечерно време да ходи без да му трябва светлина, самото му лице носи светлина и свети. Вие влизате в света и не знаете, как трябва да постъпите. Всякога, когато човек не знае, как да постъпи, значи малко светлина има, мисълта му е слаба. Но вие, когато мислите, за кого мислите? За когото обичате, мислите. Мнозина искат да имат силна мисъл. Но силната мисъл, светлата мисъл зависи от любовта. Невъзможно е, не можеш да мислиш за туй, което не обичаш. В света има два начина, по които се учим – по нещата, които ние обичаме и нещата, от които ние се отвращаваме. Тези работи, които обичаме, се привличаме от тях, ние искаме да ги опознаем отблизо. Неща, които не обичаме, искаме, колкото се може по-далеч от нас да бъдат.
Сега сме в един свят, дето всякога може да изгуби туй, което има. Имате една светла мисъл, тя може да потъмнее. Имате едно светло чувство, то може да потъмнее. Ако искате вие да се реализират нещата във вашия живот, те трябва да минат през три фази – онова, което трябва да се разбира в живота, трябва да бъде като мисъл в мисловния свят и тази мисъл ще слезе във вашето сърце, ще се превърне в едно чувство, нова форма ще вземе. Така ще живее доста дълго време. След това, това чувство влиза във физическия свят, като една постъпка. Така ще живее, дълго време, че тогава ще се въплоти отвън, ще стане като някоя реалност. Едно дете, дали е от единия пол или от другия, ако не мине през трите свята, вие не може да очаквате да яви нещо хубаво. Деца, които не са минали от мисловния свят, от духовния свят във физическия, да са живели в ума на човека, те отвън не могат да се въплотят. Ако се въплотят, ние ще кажем, че те са изродени.
Казвам: Законът е същия. Бог трябва дълго време да ви държи в ума, трябва да ви държи в сърцето си, да ви държи и във волята си, че тогава, като излезете из ум, из сърцето и из волята на Бога, че влезете в света, тогава ще стане нещо от вас. Роденият от Бога трябва да е държан и в мисълта на Бога. Вие казвате: „Да видим Христа.“ С виждане тази работа не става. И само с молитва не става. Молитвата е хубава, но ще се намерите в трудно положение, ако не разбирате. Мене ми разправяха един анекдот, тук в България или в София е станал. Може да е измислен, не съм го проверил. Един шоп отива на пазара и носи една каца масло. Двама софийски апаши, като търговци, гледат маслото, харесват го, казват, че те имат съдружник в Княжево. Дават му малко пари и му казват, че те ще го заведат при един свещеник, който ще му плати, а те вземат маслото. Отиват при свещеника и казват: „Дядо попе, този селянин е малко побъркан, но на ти 50 лева, прочети му да му мине. Той ще ти иска пари за масло, но ти му чети.“ Отива селянинът при свещеника да му плати. Той му туря патрахиля и започва да му чете. Казва: „Дядо попе, тази работа с четене не става, да ми платиш маслото.“ Свещеникът го потупал и почнал още да му чете. Той пак му казва: „Дядо попе, тази работа с четене не става. Маслото трябва да се плати.“
Къде е погрешката? Свещеникът се е хванал с четенето, не е видял уловката. Дяволът някой път ще ти тури 50 лв. и вие ще плащате маслото на дявола. С четене, с молитви не върви тази работа.
На земята, човек е дошъл да върши волята Божия. Трябва да изучава Божията мисъл, да изучава Божията любов, да я възприема. Да я възприема във всичките нейни проявления. Има си закони, по които трябва да се изучава любовта. Няма по-красив предмет от изучаването. Аз се радвам, че младите изобщо са по-жежки да изучават. Старите казват: „То за любов не става. Ние бяхме там, то е празна работа, в света надали има любов.“ Че какво има в света? В света има любов, но ако ти не разбираш, какво нещо е светлината, ако не разбираш, какво нещо е топлината, мисълта, чувствата, постъпките, с тия трите работи ще се въоръжиш да разбираш любовта. Когато човек разбира отношението на любовта, в него настава един нов живот, тогава ще дойде безсмъртието. Казва: „Това е живот вечен да познаят тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. А Бог е любов. Човек, като познае любовта, ще влезе в живота на вечния живот. Във вечния живот ще намери всичките възможности. Туй, което човек търси, там ще го намери.
Казвам: Днес какво трябва да се прави? Казват, че Христос дошъл да спаси света и пострада. Ние, като разглеждаме света, казваме: „Как Христос не е още спасил света.“ То не е еднократен процес. То е един непреривен процес, както когато се вари розово масло. Знаете ли, няма нужда да знаете от колко килограма рози излиза едно кило масло? Горе-долу да ви кажа аз, макар че не съм варил розово масло. Горе-долу се изисква три хиляди килограма цвят, за да се изкара едно кило розово масло, 1:3000. Три хиляди розов цвят, че като го варите, капка по капка пада, излиза туй масло. Колко време се изисква, докато извадите едно кило масло? А пък да извадите от първичната материя, от която светът е създаден, от която човекът е създаден, трябва 3 хиляди години всичките фабрики в света да работят, за да изкарат един килограм от тази материя. И ако могат да изкарат един килограм масло, целият свят ще се поправи. Като поръсиш на един глупав човек от тази материя, умен става. Лошият, като поръсиш, добър става. Всичко в света, дето минеш, като поръсиш десетина капки на съвременния свят, всички тия хора, ще станат хора.
Разправяха ми един пример. В едно чорбаджийско семейство се бият синове и дъщери, крясък. Влиза една мома хубаво облечена, поусмихва се, казва: „Какво има? Много хубаво се борите.“ Всички се чудят. Тя поговори с този, с онзи, всички насядат, казва: „Какво има между вас?“ Бащата казва: „Много се радвам, че дойде.“ Майката казва: „Много се радвам, че дойде.“ Всички се радват, че е дошла. Веднага престава караницата, престава злото. Тя носи нещо. Че тия хора, които се карат в къщи, те се карат за едно парче хляб. Всички са гладни, всеки тегли парчето да яде. Бащата го тегли, майката, синът, дъщерята се карат да го вземат. Тя иде и торбата е пълна с хляб, за всички има по един сомун. Веднага спорът престава. Сега вие по някой път за какво спорите? За хляб. Речено-казано. Как някой си е позволил да вземе повече хляб от тебе. Не е въпрос за вземане. Кажат ви, че той говорил нещо лошо за тебе. Ти се докачиш, казваш, няма право да взема от твоя хляб. Процесът е обратен. Лошо говорил. Аз казвам по търговски: Той си позволил да вземе цяло кило от торбата. Какво право има? Какъв е законът? Кой взема от торбата? Аз съм виждал, като вземат хляб, че с хляба по главата. Българинът още като вземеш самуна, ще те набие намястото. Англичанинът и американецът, като ги обидиш, не ходят да се съдят като българите. Понякой път аз съм виждал, как се бият англичаните. Казва: „Господине, говорил си нещо лошо по мой адрес?“ – „Да.“ Започнат да се боксират по носа, по главата. Набият се. После се хванат за ръка, поздравят се, наместят си шапките, примирят се. Върви единият и казва: „Не трябваше аз да говоря за този човек.“ Другият, който го бие, казва: „Не трябваше толкоз да го набия.“ Единият мисли, че не трябвало да говори така лошо, другият мисли, че не трябвало да го набие така. Не е лоша работа да се набият хората.
Влизам в един дом. Майката с точилката бие едно малко момиченце. Момиченцето плаче. – „Извинете господине.“ Рекох: „Ти го опитваш дали хубаво знае да пее.“ Казвам, доста хубав глас. Отлична певица ще стане. Гласът е много ясен. Като взема тоновете са много верни. Основният тон много добре взема, мекота има, топлина има, светлина има и сила има. Щом майката бие детето, човек става от него. Дете, което плаче, човек става от него, дете, което не плаче, човек не става.
Казвам: Помнете едно нещо, в света съществува един закон – както постъпваш с другите, така ще постъпват и с тебе. Както мислиш, така и за тебе ще мислят. Както чувствуваш, така и за тебе ще чувствуват. Както постъпваш, така и за тебе ще постъпват. Казвам: Практическото приложение на закона е, че човек сам създава своята съдба по единствената причина със своята мисъл. Ако възприеме мисълта такава, каквато Бог я изпраща в света, все ще има едно отражение, ако възприеме Божествените чувства така, както ги изпраща Бог в света и ако възприема Божествените блага и постъпки, човек ще има всичко. Вземете, най-първо бащата трябва да възпита своя син. Ако той не може да му предаде онази Божествена мисъл, която Бог му е дал и ако не може да предаде любовта, както трябва, ако не може да предаде истината, както трябва, защото истината седи в постъпките. Ако ти не можеш да постъпваш добре, ти ще бъдеш един неспособен човек да предадеш истината. Ако ти не можеш да чувствуваш добре, ти ще бъдеш неспособен да предадеш любовта. Ако ти не си способен да мислиш добре, ти няма да можеш да предадеш Божията мъдрост. Божията любов, Божията мъдрост и Божията истина трябва да се предадат такива, каквито са. Колкото и да е малко, трябва да предадеш, тъй както мислиш и да бъдеш доволен в себе си, че си предал туй. Ти сам да се радваш на онова, което си направил. Сега това е един закон, с който трябва да се справите, заради вашия вътрешен закон. Той ще ви служи за бъдеще, не за сегашния живот, туй е за далечното бъдеще. Ако не се научите да мислите добре, да чувствувате добре и да постъпвате добре, вие не зная дали може да виждате ангели за в бъдеще. Ако вие видите ангели, вие ще се намерите в положението, както ако някой кон дойде при човек и иска да види това същество, което Бог е създал. Това същество ще се качи на гърба на коня, ще му тури гем, ще тури седло, един ремък отдолу, ще се покачи на гърба му, с шпорите ще го побутва по корема. Казва: „Ето това същество създал Бог.“ Това същество ще му тури юзда, ще го впрегне в каруца, ще се качи на каруцата, ще вземе камшика, ще каже: „Дий!“ Конят ще каже: „Ето това същество Бог е създал.“ Като се върне конят, ще каже: „Още веднъж не отивам при хората. Там няма никаква свобода.“
Казвам: Има един начин, при който можете да бъдете здрави. Аз много пъти съм говорил, искате да бъдете здрави. Човек, който иска да бъде здрав, той трябва да разбира закона на любовта. На земята, ако иска човек да работи, умът му трябва да разбира законът на любовта. Ако иска нещата да стават тъй, както той иска, той трябва да разбира закона на любовта. Не тази любов, която вие имате, едно приятно разположение да има човек. Разположението ще дойде.
На всяка една мисъл, която проникне във вашия ум от Бога, какво място ще дадете? Сегашните богати хора, нали имат стая за гости, най-хубавата стая, като дойде някой голям гост. Като дойде някой цар на гости на друг цар, ще му даде най-хубавата стая, легло, покривки, юрган, килими – всичко, туй в съвършенство направено. Казвам: Във вашите души вие имате ли стая приготвена за една Божествена мисъл? Тя е като един ангел, като дойде, имате ли стая заради нея? Ако нямате стая, тази мисъл ще мине, ще замине, не може да остане във вас. Тя като погледнеш ще си замине. Ако имате стая, тази мисъл ще остане във вас, този ангел ще остане във вас и цяла нощ ще ви говори. Като се върне ангелът при Бога, той ще разправи за нуждите, които имате в света. Само като мине покрай вас, ще каже, че вие нямате нужди, че онова, което вие имате, не сте го разработили, че вие не се нуждаете от нищо друго. И тогава Господ ще ви изпрати един, който да ви научи, как да си държите стаите чисти. Знаете, колко мъчно е да имате чист ум, колко мъчно е да имате чисто сърце и колко мъчно е да имате чисто тяло. Като се изпотява човек, от 7-те милиона прозорци навсякъде потта излиза. Като се лекува някой болен човек – приложен е начинът, най-първо излиза пот, която е миризлива и най-после излиза една студена пот. Като вземе да излиза тя, човек е чист, престава да мирише. Щом престане да мирише, то човек е здрав. Дотогава, докогато потта мирише, човек не е здрав. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си мисли, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си чувства, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си постъпки, ти не си здрав човек. Казваш: „Условията са такива.“ Ти ще внесеш в себе си спокойствие, ще го намериш туй спокойствие. Ще се обърнеш към Бога, ще се молиш, ще се молиш докато дойде спокойствието.
Сега на вас този процес ви се вижда мъчен, понеже мислите, че големи усилия трябва да се направят. Казва: „Много дълго трябва да се моли човек.“ Дългото време подразбира една вътрешна интензивност. Човек желае всичко туй с всичкото смирение на душата си, желае нещата да ги има. Защото гордостта в човека иде, когато той мисли, че няма нужда от никого. То е едно заблуждение. Казва: „Аз нямам нужда от никого.“ Имаш нужда от баща си, от майка си, от братята, от сестрите. Майка му девет месеца го носила – нямал нужда. Баща му го хранил – нямал нужда. Всичко в света работи за нас. Казва: „Нямам нужда от никого.“ Когато така казва, не зная какво мисли човек. Той има нужда от въздух, той има нужда от светлина, казва, не се нуждая от нищо. Къде е философията? Ние сме така зависими. Седи, в себе си се надул, казва: „Нямам нужда от никого.“ То е глупава работа. Тепърва човек има да се учи, да се моли, да говори на баща си, че във всяка дума да има светлина, във всяка дума да има топлина, да има и сила вътре. Да носи нещо благородно, да носи едно ухание. Само като си дигнеш очите към Бога, от тия очи да излиза светлина, като си отвориш устата, да потече благо, като че мед тече из устата ти навън. А пък като проточиш ръката си, да излезе сила. Законът е такъв: Слабият, като дружи със силния, силен става. Глупавият, като дружи с умния, умен става. Онзи, на когото сърцето не е топло, като дружи с онзи, на когото сърцето е топло и неговото става топло. С какъвто дружиш такъв и ставаш.
Дружете с хубавите светли мисли, дружете с топлите чувства! Дружете със силните постъпки! Силните постъпки се направляват от ангели. Мислите, чувствата и постъпките, това са качества на един свят, който тепърва има да изучаваме. В сегашния физически живот ние се учим да се обличаме и събличаме. Ние сме се научили да обличаме връхни дрехи, ризи и други. Да се обличаме, това сме научили. Как, какъв е смисълът на живота, не го знаем. Казва: „Трябва да се наядеш.“ Какво е яденето? Наядеш се, после спиш. Казва: „Пак да ядем, пак да спим.“ Казва: „Много учен човек.“ Ще стане, ще вземе книгата, ще надраска с черно мастило, ще напише думите, ще постави точки, запетаи, казва: Написал нещо.
Веднъж бях при един евангелист, който вярва точно тъй, както е писано в Евангелието. Подула му се страната, вика лекар. Казвам му: „Нали е писано в Евангелието, че който има вяра, да се помоли и ще оздравее.“ Казва: „Молих се, но не оздравях.“ Казвам: Каква е тази вяра, която не може да оздрави един зъб? Той казва: „Господ няма да се занимава с такива работи.“ Рекох: „Че само лекарите ли могат да направят това?“ Казвам му: „Ако аз мога да те излекувам без лекарство, какво ще кажеш?“ Казва: „Без лекарство не може.“ – „Как да не може?“ Казва: „То е било само по времето на пророците, сега не може при сегашните хора.“ Казвам: „Ако аз го направя, какво ще кажеш?“ Казва: „А, ще го направиш?“ Хубаво, турям си ръката, престава болката. Казва: „Ти ме омагьоса.“ Щом каза, че го омагьосах, пак дойде болката. Казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа. Искаш да ме убеждаваш в друго верую.“ Казвам: „Не, искам да те извадя, като вярваш в Христа, като го повикаш, без да си тури ръката, пак ще оздравееш. Аз го повиках. Той като си тури ръката, ти оздравя.“ Казва: „Как? Той ще се занимава ли с мене?“ Чудни са хората. Ние не обичаме да пипаме когото не обичаме, пазим се от огън, не искаме да ги пипаме. Като обичаме някого, пипаме го. Които обичаме, мислим за тях, чувствуваме за тях, постъпваме за тях.
Та вие не разбирате закона. Казвам: Трябва да бъдем проводници на Божествената мисъл. Сега аз да ви го кажа, то е едно тщеславие, няма какво да ви казвам. От Божествено гледище, аз като те видя тебе, аз ти говоря това със смисъл. Понеже за бъдеще искам да разправям, като проповядвам, затова го правя. Другояче не щях да кажа никаква дума. Трябва ми един пример. За туй го правя, за да разправям. Другояче, може да те намеря като спиш, да си туря ръката, ще оздравееш, ще благодариш на Господа. Но понеже ти си се молил на Господа, някой да си тури ръката и да те излекува, минавам и си турям ръката. Аз се радвам, че си здрав. Радвам се, че благодариш на Бога. Сега дето се разправяме, влизат отрицателни мисли. Мислиш, че искам да те заблудя – неприятни работи. Казва: „Да не изнесеш името ми.“ Рекох, че в небето вече те знаят колко си вярващ. Според твоето верую Христос, чрез моята ръка те излекува. „Че как чрез твоята ръка?“ Рекох му, слушай да ти кажа: „Тъй както ти гледам ръката мисля, че си от циганско произхождение. Ако още не вярваш, ще те изкарам, че си от циганско произхождение.“
Та казвам: Всички хора, които не разбират Словото Божие, са все от цигански род. Всички хора, които не постъпват както трябва, са от цигански род. Циганите са ученици, които са изгонени от школата. Всеки човек, който е бил в школата на любовта и не е завършил както трябва, циганини са. Рекох му: „Ще оставиш твоята цигания.“ Той си казва името. Рекох му: „Името си не ми казвай. Името ти е много добро, но циганията ти е лоша.“
„Както ме е Отец научил“. Бог ни учи да приложим Божествената любов в нас, да имаме онова велико смирение да се радваме, че живеем в един свят, който Бог е създал и го украсил. Че трябва да се учим да бъдем носители на всички блага. Като се научим така да живеем, през цялата вечност ще проучаваме каква е Божията любов.
„Както ме е Отец научил“. Желая, както Господ ви е научил, така да постъпвате. Едно време Господ, който се проявяваше чрез пророците, проявяваше се чрез Христа, прояви се чрез апостолите, сега се проявява чрез всички, които го обичат.
Отче наш.
Утринни Слова
21.04.1940 Неделя,
София
|
| |
УС, 9-та година, том „Обичайте и радвайте се“, (1940 г.), София, Издателство „Бяло Братство“, 1997
обработено в ПорталУики
|
посещения: 3216
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
