| Порталът към съзнателен живот |
Великото благо
(Утринни Слова,
24.03.1940 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
22 неделно утринно Слово 24 март 1940 г. 5 ч.с. Изгрев
Добрата молитва.
Молитвата на Царството.
В начало бе Словото.
Ще прочета 12 глава от Евангелието на Йоана.
Духът Божи.
Лесно е човек да разбере истината, но тази леснотия е една от мъчните. Най-мъчно я намира човек. Няма по-лесно нещо от това да намериш истината и няма по-мъчно от да я приложиш. Във всинца ви има една мъчнотия. Има неща, от които не сте задоволени. Всеки един от вас усеща, че му липсва нещо. Човек може да е богат и пак да усеща, че му липсва нещо. Може човек да е учен и пак да усеща, че му липсва нещо. Може да е красив, може да има много дарби, но има нещо вътре, което счита, че не му достига. Питам: Това, което не достига на човека, зло ли е? Защо има човек да се безпокои, че не му достига нещо? Някой се безпокои, че не си доял. Че щом си дояде ще замине на другия свят. Някой се безпокои, че не е свършил училище. Че щом свърши училище, ще излезе из гимназията навън, между другарите си няма да живее. Някой мисли, че не го разбират хората. Като ги разбира, трябва да ги напусне.
Представете си, че вие сте в едно общество, не те познават още, но ти ги познаваш, че на всички дължиш по нещо. Питат те: „Ти кой си?“ Ти мълчиш. Ако тия хора узнаят, ти кой си, ти трябва да плащаш. Ти имаш интерес да мълчиш. Казват: „Защо не се изявяваш?“ Ти в себе си казваш: „Не ми оттърва, защото имам да давам.“ Но представете си другото положение, че имате да вземате. Всичките тези хора казват: „Ти кой си?“ Те не ви знаят. Искат да знаят, кой сте. Ако се научат, че имате да вземате от тях, те ще се стеснят. Сега е работата трудна. Законът е на твоята страна.
Три неща има, които занимават човека – светлината занимава човешкия ум, топлината занимава човешкото сърце, а силата, занимава човешкото тяло. Най-първо човек трябва да изучава светлината. Аз съм срещал хора, които като ги наблюдавам, не знаят, как да гледат. Върви някой и не знае, как да си държи главата. Някой върви и навел главата си наляво, някой върви и навел главата си надясно, някой я вирнал нагоре, друг я навел напред.
Разправят за един американски владика, то е един анекдот, боляло го вратът, че той си държал главата наведена на дясната страна, за да се освободи от болката. От лявата страна го боляло и за да се освободи, навеждал си главата надясно. Имал подведомствени проповедници, около 400–500 души и всичките ходели с наведена глава, все надясно. Разбирам, когато те боли вратът да ходиш наведен надясно, но когато вратът е здрав, да си навеждаш главата надясно, няма смисъл.
Сега аз не зная на коя страна си държите главата наведена. Вратът е един стълб, който държи цял един свят. То е стълб на Божествения свят, държи туй голямото здание, което има многобройни жители. Той има три милиарда и 600 милиона жители. Повече отколкото са хората на земята. Три милиарда, знаете колко години би взело, за да ги изброите. Това са все разумни души. Всяка има своя къщица. Всяка си има специфична работа и всеки ден изпращат заявления до вас, вие сте като цар на вашето тяло, има заявления, че нещо е нарушено. Вие давате резолюция, отлагате, заповядвате на този съдия, на онзи съдия, на този прокурор, на онзи прокурор, на този професор, на онзи професор. Вътре професорите се потриват и те заповядват, работите стават.
Разправят, не съм проверявал това, че когато вълците заобикалят някой човек, не го нападат да го изядат изведнъж, но правят един голям кръг наоколо и постепенно го стесняват. Търсят повод да го нападнат. Те виждат този господар и как да се нахвърлят на този господар. Повода търсят. Ще му отворят път, ще излезе из този кръг и после пак ще го заобиколят, но ще постеснят кръга. Пак ще му отворят път и ще постеснят кръга. И ти да знаеш, че щом ти отворят път и ти стесняват след това кръга, най-после те ще намерят един повод да те обвинят. Като дойде най-тесния кръг, нахвърлят се отгоре. И ако ти не си здрав, от тебе нищо няма да остане.
Разправят за един чорбаджия от Варненско, доста виден чорбаджия, пътувал по едно време с коня си и го заобиколили вълци, цяла глутница. Започнали по същия начин да му отварят път. Вижда чорбаджията, че му отварят път и че търсят повод да го нападнат. Конят бил здрав, че като му отворили два пъти път, на третия път казва: Ако чакам още и аз и конят ще хвръкнем, та казва на коня си: „Ха, синко, само на твоите крака разчитам, ти може да ме избавиш. Ако ти бягаш добре и ако аз може да се държа на гърба ти, ще се избавим.“ Като сбутва коня си, той тича и вълците отподире тичат, но вече не може да направят кръг. Като бягали около 20 минути, обърнал се назад и видял само един вълк, но и той едва хленци, но той бил вече до селото. Човек, за да се избави от злото, на коня си трябва да се качи. Като дойде едно зло, туй, което ще те спаси, то е конят – умът на човека, трябва да мисли.
Недоволството, което човек усеща, се дължи на едно неразбиране. Преждевременно ние сме взели една длъжност, която не разбираме. Дошли сме на земята, а сме забравили, защо сме дошли. Понякой път вярващите мязат на онзи поп, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден. Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото. Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете. Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата. Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза. Направил той службата и трябвало да чете Евангелието, гледа на много места празови листа, чуди се той де да чете. Бил доста умен и духовит и казва: „Братя християни, аз дойдох тук, има едно откровение от Бога, аз турих само един праз да чета откровението, но някой дошъл и турил още десет праза. Дълго време ще трябва да четем, докато разберем всичко туй. Ще взема“ казва, „от първото място да чета.“ Понеже той не знаел, кой е неговият праз.
Няма никакво престъпление, че попадията турила праза. Дали чете на неговото място или на мястото, дето попадията турила, чети, не бой се. Не се безпокойте, че турил някой повече праз на вашето Евангелие. Не се смущавайте. Четете откровението, все ще намерите нещо. Вие някой път се спирате, казвате: „Кой ми развалил работата, в туй Евангелие, кой турил праза?“ Няма нищо. Какво лошо има, че празът влязъл в Евангелието. Някой намира, че празът не е турен на място. Ами черното мастило намясто ли е турено. Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило. Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат? Със златно мастило трябва да се пишат. И хартията, на която е написано, трябва да бъде най-хубавата, а не халваджийска. Някои казват: „Това е Божественото слово.“ Словото е Божествено, но външните форми не са Божествени. То е неразбиране.
Та казвам: Трябва да имаме една Библия, която да е написана от най-хубавата хартия. Човек е живата книга, живото Евангелие. Библията, то е човекът. Каквото и да правите, вие сте дошли на земята да напишете някои хубави работи. И с всеки един живот се увеличава книгата. Някой казва: Само това е написано. Не, във всеки живот се пише. И в този живот вие пишете вашето Евангелие, сега ще бъде по-голямо отколкото в миналия живот. Нови работи има написани.
Когато Мойсей писа 5-те книги, такава ли беше Библията? Казват: „Тъй е писано.“ Когато Мойсей писа петте книги, колко беше? Той написа малко. После дойдоха големите пророци, писаха, дойдоха малките пророци, писаха, дойдоха онези историци, които писаха еврейската история и те писаха, дойде Соломон – писа, баща му писа псалмите. Дойдоха евангелистите, писаха. Матей дойде, писа. Марко дойде, писа. Лука дойде, писа. Йоан дойде, писа. После писаха апостолите. Дойде Яков, писа. Петър дойде, писа. Иоан дойде, писа. Павел писа. Казвате: „Няма някой, който да не е писал. И аз ще пиша.“ Казвам: И вие пишете, нищо повече. А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи, ако не е хубаво, не съжалявайте, но пишете. Много добре е човек да пише. Да бъдем смели като пророците. Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползуваме от онова, което са писали. И ние да пишем. После, като дойдат другите и да се ползуват от онова, което ние сме писали. Много християни има, които вярват, че последно е откровението. После, откровението като четете, какво разбирате. Колко разбират последното откровение? Откровението започва с любовта. Ти не може да имаш откровение, без да те е посетила Любовта. Ти не можеш да имаш откровение, без да те е посетила Божията Мъдрост. И ти не може да имаш никакво откровение, без да те е посетила Истината. Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината. Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията любов. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Мнозина питат, какво трябва да говорим. Казвате: Как да ги запознаем с новото учение. Всички идат да ме питат, как да ги запознаят с новото учение. Лесна работа. Ето, аз как проповядвам. На бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат. Ето проповед. Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека. Ето проповед. Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре. Ето проповед. На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве. Това е проповед. Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати. Това е проповед. Вие, като искате да проповядвате сега, казвате: „Трудна работа е да се проповядва.“ Аз съзнавам, че е трудна работа, пари трябват. Ако речеш на ония хора да им направиш къщи в един ден, можеш ли да им проповядваш? Много праз трябва да се тури в Евангелието, вътре.
Освободете се от еднообразието. Всички имате едно понятие за любовта. Много пъти питам някоя стара сестра, някоя стара баба, питам: „Бабо, какво знаеш ти за любовта, я ми кажи?“ Тя се поусмихне и каже: „Синко, глупава работа. Едно време се занимавах, тропах, дигах прах по хорото, тичаха подир мене момците. Сега, както виждаш, нито аз тичам, нито подир мене тичат. Едно време се безпокоях, ще дойде някой, ще ме хване за ръката, ще ме раздруса, китката ми вземаха от главата. На хорото не можех да играя. Дойде някой, хване ме за колана, пък не ме обича, той иска да си играе с мене. Ама,“ казва, „то е детинска работа. Но сега синко, тук рамото ме боли. Ох, рамото!“ Питам я: „Там хващаха ли те момците?“ – „Хващаха ме.“ – „Не трябваше да те хващат. Остави рамото, но краката.“ Казвам: „Ами там пипаха ли те?“ – „Пипаха ме.“ – „Не трябваше.“ Тя ме гледа сериозно. Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи, ти си набожен човек, синко, такива работи интересуват ли те?“ – „Че как да не ме интересуват! Ами, че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел?“ – И от големите ангели. Чуди се бабата. Онези, които са те хващали, са все ангели. Щом те обича един човек, то е ангел изпратен отгоре. Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото. Дето и да те пипне, той е като небесната светлина, този лъч червен, портокален, зелен, който и да е цвят, който те лъхне, той носи живот в себе си. Аз искам да ви представя бабата. Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост. Тя казва: „Що ми трябваше да се занимавам с тия момци!“ Казва: „Синко, изгоре ме.“ – „Какво те изгоре, бабо? С някое желязо ли?“ – „Как да ти разкажа на тебе, като не разбираш.“ Седя и гледам тази баба с внимание, сериозно, понеже ме интересува, разглеждам челото ѝ, скулите ѝ, носа ѝ, ушите, гледам ръцете и, какви са. Казва: „Какво ме гледаш, не съм млада?“ Гледам лицето ѝ много правилно, челото има една хубава линия, ухото ѝ хубаво направено, носът хубав, устата не са изгубили смисъла, после има една хубаво издържана брада. Започвам аз да ѝ разправям за нея. Казвам: „На момците писма писала ли си?“ – „Не знаех синко да пиша. Ако знаех да пиша, щях хубаво да им напиша, но говорех им.“ Казвам: „Каква беше онази дума, която казваше на онези, които обичаше?“ Тя въздиша. Рекох: „Разбирам те.“ – „Че как, разбираш ли ме?“ – „Туй, рекох, много разбирам.“ – „Да не би да си страдал,“ казва „и ти.“ – „Ами, че имам известен интерес.“ Аз харесвам тази баба, понеже е искрена. Тя ме гледа, интересува се, аз сериозно ли се отнасям. Казва: „Аз виждам, че ти не ме изпитваш, но това са Божии работи.“ Казвам: „Ти се радвай, че това са все ангели, които са играли около тебе, но и ти си един ангел. Ти си забравила.“ – „Аз, ангел! Забравила съм. Ами, че крилата ми де са?“ – „То е онзи черният дявол, когато си се раждала, оскубал ти е крилата.“ Тя казва: „А, този вампир!“
Та казвам: Най-хубавото, което Бог ни е дал, ние изгубваме смисъла. Изгубваме смисъл в любовта и търсим, след това, смисъла на друго място. Нищо в света не може да запълни любовта. Питате някой, какво нещо е любовта. Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта?“ Рекох: „Бабо, любовта носи живот. Когото посети любовта, той не умира. Той никога не умира и смъртта не го гази. Той се подмладява. Ти сега на 19 години искаш ли да станеш?“ Изведнъж бабата се оживи. Казвам: „На 19 години ако станеш, какво ще правиш?“ – „Сега искам да уча. Сега вече ще им пиша.“ Тя ме гледа сериозна и казва: „Сега ще им пиша, както аз зная.“ – „Какво ще пишеш?“ – „Мойто ангелче.“
Сега, като ви представям старата баба, вас ви се вижда смешно. Аз, който разбирам смисъла на живота и в най-смешните работи, тия, които не са сериозни, виждам смисъл. Я вижте ония, които търсят скъпоценни камъни, те намерят един отвън обикновен камък, но знаят, че вътре има нещо скъпоценно. Отвътре извади скъпоценния камък. Отвън е обикновен, но отвътре извади ценното. В живота има едни работи, които трябва да ги извадим. Във всичките опитности, във всичките горчивини се крият скъпоценни камъни, вътре. Злато има. Какви ли не неща. Ако знаете, ще видите Божествената мъдрост, която е скрита вътре.
Всеки един от вас носи най-малко три тайни. Тайната на любовта в сърцето си. Тайната на мъдростта в ума си. И тайната за истината в тялото си. Три велики тайни. Има какво да изучаваме. Хубаво е, като стане човек, да се огледа в едно хубаво огледало. Наблюдавайте се. Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си. Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си. Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай. Ако не се харесваш, чети нещо друго. Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай. Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво. Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед. Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло. Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си. Стомахът ти се радва. Ядеш, радваш се. Дишаш, радват се, дробовете ти, радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват и всичко наоколо ти се радва. Казвам: Да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си. Защото ние сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва. Ние сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва. Не, че ние ще станем само по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага. Да не затваряме благословението. Затвориш ума си, тогава Божественото благословение в мислите не иде. Затвориш сърцето си, тогава Божието благословение в чувствата не иде. Затвориш тялото си и Божието благословение в тялото не иде.
Казвам: Онези, които вървят по новия път, трябва да си отворят вратата на Божественото благословение на човешкия ум.
За пример, мене много пъти са ми разправяли за неща, които не са интересни. За пример, боли те коляното, какъв смисъл има. Ти ходиш при един лекар, при друг, искаш да се освободиш. По-голямо благословение да те боли коляното няма. Като те боли коляното, ще гледаш, как свиваш крака си, на колко градуса го свиваш. Защото може да държиш коляното си в едно положение. Някой, като го боли кракът, проточва го в права линия, някой го свие, направи го под 90 градуса. Някой пък го прилепя, че ъгълът става малък. Питам: Защо в един случай протача крака, в друг го свива на 90 градуса, а в трети го свива съвсем? Геометрически защо са тези ъгли? Ако проточиш крака, казвам, че по права линия не си вървял. Като го проточваш, кракът, казва: По тази линия ще вървиш. Като го пречупиш под 90 градуса, нагоре трябва да вървиш, ти си вървял надолу. Свиването на крака показва, че нагоре трябва да вървиш. По същия закон е и с ръката. Боли те ръката, простираш ръката, свиваш пръстите си. Боли те ръката, свиваш пръстите си. Казват ти от невидимия свят: „Ти благородно не постъпваш, ти справедливо не постъпваш, ти красиво не постъпваш, ти работите на хората не ги уреждаш както трябва. Ти на Бога не служиш както трябва.“ Свиеш ръката си, казваш: „Всичко онова, което Бог е вложил в моята ръка, аз ще го изпълня.“ Искаш да станеш велик човек. Аз, ако бях дошъл на земята и исках да стана велик, най-първо ще се науча да свивам дясната си ръка. Сутрин, като стана, ще свия ръката си и ще кажа: „Туй, което Бог е вложил, ще стане.“ Ще свия после лявата си ръка и ще кажа: Туй, което Бог е вложил, ще стане. Нищо повече! Вие седите и казвате: Няма какво да се прави. Намирате се в положението на онези, които се давят в морето, отварят ръцете си, търсят да се заловят за нещо.
Любовта е първото въже, с което ти трябва в живота да се хванеш. Ще се хванеш с лявата и с дясната ръка и ще се държиш. Докато си на бойното поле, никога не пущай това въже. Дръжте се за него. Много пъти съм слушал вярващи да казват: „Първата любов отиде, едно време беше.“ Първата любов си е първа любов. Ти се самозаблуждаваш. Този, който те обича, той се мени, много маски има. Той има 12 маски най-малко. Яви се в една маска, ти си го обикнал, после във втора, в трета, 12 души си залюбил. То е единият, който те обича с 12 маски. Като дойде с първата маска, като го обикнеш, ще кажеш: „Снеми си маската да те видя.“ Не го пущай в себе си, отвън да снеме маската, да видиш, защото маската не е той. Втори път като дойде с втора маска, кажи: „Я снеми маската.“ Ще видиш, че е същият. Като дойде трети и снеме маската, ще видиш, че е същият. Като снемеш 12-те маски от Неговото лице, тогава ще ти се усмихне. Като снемеш първата маска, Той ще бъде сериозен. Още нищо не си свършил. При първата маска ще бъде много сериозен, при втората маска, какъв образ ще има? Онзи, който те обича в първата маска, ще каже: „Животът не е играчка, както ти мислиш. Има много да пострадаш.“ Казва: „Много ме гледа сериозно. Много има да пострадаш.“ Вие, като намерите първия, мислите, че всичко сте резрешили. Всичко сте разрешили, ако знаете, как да страдате. Ако не знаете как да страдате, нищо не сте разрешили. Вие трябва да бъдете като ония художници, които са такива майстори, че каквато линия и да им туриш, ще я използуват, ще направят един образ от тази линия. Каквато и счупена линия да направите, той ще направи един образ от нея. Ще настани намясто линията. В живота, най-големите противоречия, като ги срещнете, да ги турите на място. Като ги терите на място, сами да се зарадвате. Страданията имат смисъл тогава. Вие се запитвате, защо Господ ви даде тия мъчнотии. В какво седят мъчнотиите? Мъчнотиите може да произтичат от богатството на човека. Значи, едно богатство, което не е добре употребено. Мъчнотиите може да произтичат от знанието на човека, знанието, което не е добре приложено. Мъчнотиите на човека може да произтичат от неговите деца, не го обичат децата му. Няма връзка между сина и бащата. Бащата върви в една посока, синът в друга. Дъщерята върви в една посока, синът в друга. Бащата, майката, всички те не вървят в една посока.
Необходимо е любовта да внесе живота. Без живот, човек не може да започне. То е първата стъпка. Всеки ден, като станете, вие мислите, че любовта ще дойде. Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта. Наобед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина. Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, наобед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла и в душата ти има вечната радост на живота. Сега вие разглеждате любовта, казвате: „Едно време бяхме млади, обичахме се.“ Като остареете не се обичате. Ти, ако не си стар, никога не може да бъдеш млад. Основата на младостта е старостта. Няма по-стар човек от Бога в света, но и няма по-млад от Него. Всичката младост иде в света от Бога, Който е най-стар от всичките. Казваш: „Стар съм.“ Ако твоята старост ти си разбрал, младостта ще израстне, както старото дърво изкарва млади издънки. Нали всяка година излиза едно младо клонче и на туй клонче се явяват хубави плодове. Всеки ден трябва да има нещо ново порастнало. Щом като престане животът, тия малките клончета да се явяват в живота. Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта. При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял. Казват: „Нас ни излъгаха.“ Казвам: Не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте. В света никой не може да ви излъже, освен вие самите. Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш. Какво ще ме лъже някой, дали има Господ или няма Господ. Някой иска да ми докаже, че има Господ. Аз, умният човек, който имам очи, виждам всичко във вселената. Дошъл някой философ, започва да философствува, казва, че няма никаква светлина, всичко е мрак и тъмнина, че животът няма смисъл. Аз чувствувам нещата. Как той ще ме убеди в това? Те са външни работи. Щом всеки може да те убеди, че няма Господ, ти си сляп човек, твоят ум не работи, твоето сърце не работи, и твоето тяло не работи. Щом се убедиш, че няма Господ, ти си изгубил смисъла на любовта, ти си изгубил смисъла на Божията мъдрост и на Божията истина. Пита някой: „Има ли Господ?“ Казвам: „Ти обичал ли си?“ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него. Реалността на живота, това е любовта. Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла. Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага. Но има една смърт, която трябва да избягваме. Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света. Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта. Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как? Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта? Ако придобиеш любовта, то е най-голямото благо да умрете. Тогава бих желал всички да умрете и да придобиете любовта. Но ако е да умреш и да изгубиш любовта, не желая никой да умира.
Та казвам: Смисълът на живота е в новото. Казва: „Аз съм алфа.“ Алфа е Любовта. Омега е истината. Досега казваха алфа и омега. Не зная, какво разбираха. Алфа е Бог, алфа е любовта, омега е истината. Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Сам аз съм Божията мъдрост. Началото е Божието проявление, истината е завършекът, краят. Аз съм човекът, който опитвам. Та всеки един от вас трябва да е опитал алфата. Всеки от вас, трябва да е опитал омегата. После да остане да опита и себе си. Ако ти не си опитал любовта, ако ти не си опитал истината, ти не можеш да опиташ и Божията мъдрост. Казвам: Сега започнете с първия закон. Да започнем днес туй, което не знаете. Започнете днес с опита на любовта, наречете го този ден начало. Довечера, като залезе слънцето кажете: „Бог е омегата, ще опитам Божията истина.“ Сутринта ще кажете: „Бог е алфа, ще опитам Божията любов.“ На български казваме: „Начало и конец.“ На гръцки е изразено „алфа и омега.“ Първата буква и последната буква. На български е начало, но „Н“-то не изразява начало, нито „К“-то изразява края. Коя е последната българска буква? @ Щом кашеш @ това е омега. Но това е истината. Българинът казва: „А“-то е началото. Буквата „А“ означава любовта. Ще започнеш на любовта да и служиш. На гръцки е алфа и омега, на български е А и @. Ако искате да има смисъл, можете да кажете начало и конец и то не е лошо, но тогава трябва тълкувание.
Та на тази старата баба казвам, че „А“ това е любовта. Тя казва: „Колко си учен. Колко пъти съм казвала А.“ То е любовта, Божията любов. – „Ти си казвала и @.“ – „Че колко пъти съм казвала?“ То е истината. – „Колко съм невежа, казвала съм “А„ без да разбирам любовта и казвала съм “@„, без да разбирам истината.“ Какво е истината? Като дойде истината, тялото ще бъде здраво, ти ще бъдеш красива на 19 години. Всичките момци ще те обичат, ще те гледат с благоговение, няма да те щипят. Като войници ще стоят пред тебе, ще треперят. Казва: „Така трябва да бъде. Какви безобразни бяха в наше време! Обичаха да щипят.“
Всички религиозни хора много обичат да щипят. В българите поне момците щипят. Сега тук, религиозните хора, като те хванат, ще те щипят. Никакво щипане! Любовта не търси никакви погрешки. Мене ми побеля главата да слушам българите да ми разправят за погрешки. Сега турям козметиката. Това е българско неразбиране на любовта. Под любов ще разбирате онова, което Бог е създал. Вечер се спрете и благодарете за всичко онова, което е минало в живота ви. В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл. Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това. Трябва да има претърпевши. Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума? Като те обиди, ти се зарадвай, че те избавил Господ от това зло, че ти си само един претърпевш. Ако си сиромах, зарадвай се на сиромашията си, ако си богат, зарадвай се на богатството си. Ако си учен, зарадвай се на учението си. Ако си невежа, зарадвай се на невежеството си. На всичко се радвай. Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в динамическо положение, ти прогресираш. Щастието на човека зависи от това. Представете си, че между вас има един, който върви инкогнито, с окаляни дрехи, всички го побутвате, никой не обръща внимание на него. Всинца сте все бедняци, подтиквате го Ако дойда да ви кажа, че този е един царски син, един богаташ, веднага ще обърнете внимание. Ако между вас ходи царският син одърпан и вие сте нещастни, кой е причината за това? Ако вие го бихте познали, щяхте ли да бъдете бедни? Сега искам да ви наведа на мисълта. Вие във вас имате царски син. Човешкият ум във вас е той и вие не се допитвате до него. Търсите щастието вън от вашия ум, търсите щастието вън от вашето сърце и търсите щастието вън от вашето тяло. Това е Божественият път, пътят на щастието, че човешкият ум не иде от самия ум. Щастието не иде по пътя на сърцето, не в самото сърце. Щастието иде по пътя на човешкото тяло.
Най-първо, като станете сутрин, благодарете на Бога, че главата ви е на място. Като станеш сутрин, благодари на Бога, че сърцето ти е на място. Като станеш сутрин благодари, че тялото ти е на място. И започни, това е алфа и омега на нещата, да благодариш на Бога.
Та сега любовта е единствената, която внася новия живот. От днес туретее онзи стих от Писанието, който казва: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“. Онези, които чакат Господа, сутрин ще се подмладят. Онези, които чакат Господа, вечер ще се освободят. Онези, които се събудят посред нощ, то е обед, те умни ще станат. Когато вечерно време, посреднощ се събудите, вие не знаете какво да правите, вие пак под юргана се завивате. Посреднощ, вечерно време, се добива Божията мъдрост. Когато всички спят, тогава ще подигнеш очите си към Онзи, Който те е създал, ще излееш душата си, ще благодариш на Господа, че те турил в такъв един красив свят.
Желая на всинца ви да мислите за любовта и да се подмладите, сутрин за любовта да мислите, вечер да бъдете свободни, а посреднощ, когато се събудите да принесете молитва с благодарно сърце за благата, които ви са дадени.
Отче наш. Начало: 05:00
Утринни Слова
24.03.1940 Неделя,
София
|
| |
УС, 9-та година, том „Обичайте и радвайте се“, (1940 г.), София, Издателство „Бяло Братство“, 1997
обработено в ПорталУики
|
посещения: 2145
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
