| Порталът към съзнателен живот |
Обичайте и радвайте се
(Утринни Слова,
25.02.1940 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
19 неделно утринно Слово 25.II.1940 г. 5 ч.с. Изгрев
Добрата молитва.
В начало бе Словото.
Ще прочета 24 глава от Евангелието на Матея.
Махар Бену.
Има две съществени разбирания на живота. Вие донякъде се досещате. Не мислете, че тия разбирания не са толкова важни. Какви са тия разбирания сега? Всеки си има особени схващания. Две съществени неща има, две разбирания. В едното разбиране, ти си крайно сиромах, нямаш нито косъм на главата си. Представете си, че цялата глава е гола, но косъм нямаш и на клепачите, крайно беден човек си. Имаш най-голямата сиромашия, която можеш да си представиш, беден човек си и се оплакваш. Другият е крайно богат, всичко има наредено, модно, нищо не му липсва и в ядене, и в пиене, в дрехи, в книги, всичко има, какво ли няма. Казвате: „Блаженство е това.“ От това блаженство излиза нещастието. Защото този, който е сиромах, никой нищо не може да му вземе, никой не може да го обере. Той никога няма да се оплаче, че са го обрали, невъзможно е. Единственото нещо е, че могат да му направят някое добро, да му се даде нещо, един косъм да му се тури на главата. Този ще му подари един косъм, онзи ще му подари един косъм, ще започнат да растат косми по главата му. Засега, ако сте от доволните, въпросът е разрешен, вие сте от богатите. Ако сте от недоволните, въпросът пак е разрешен, вие сте от сиромасите. Тогава имате право да искате. Има един начин на искане. Някои вземат думите Христови, да търси човек, да иска, да хлопа, но без да ги разбират. Седели ли сте да мислите, какво нещо е доброто и какво нещо е злото. Конкретно, какво е доброто и злото. Вие имате някакви вътрешни субективни схващания. Всеки си определя злото, какво е. Злото е един свят на закон. Закон има за всяко нещо там. Ако речеш да кажеш една дума, закон има. Ако престъпиш закона, затвор има. В злото и да мигаш с очите си, закон има, колко пъти трябва да мигаш. Ако мигаш повече, или ако мигаш по-малко, в затвора си. В злото, точно е определено колко да говориш, ако говориш повече, или ако говориш по-малко, затвор има. Няма излишни думи, както вие говорите. И колко да слушаш и то е определено. Ако сте слушали повече, в затвора ще идете, ако сте слушали 5, 10, 15 минути, точно навреме ще идете да слушате и точно навреме ще излезете. Ако идете по-рано или ако закъснеете, в затвора. Ако не дойдете навреме, в затвора. Не си свободен. Може да кажеш: „Аз имам такива възгледи.“ Абсолютен закон е. Ти не си свободен.
Доброто е вече противоположно на злото. Без закон е. Ти седиш колкото искаш. Ще слушаш колкото искаш. Ще учиш, колкото искаш. Ще спиш колкото искаш. Ще ядеш, колкото искаш. Забогатяваш, колкото искаш. Ще се радваш колкото искаш. Всичко ще правиш, колкото искаш. Всичко ще правиш колкото искаш, нищо повече. Щом дойдеш при някой човек и му кажеш: „Я ми помогни!“ Ти настояваш. Ти работиш по закона на злото. Ти заставяш този човек. Остави го той сам да се прояви. Вие, по някой път, се молите по закона на злото, вие искате по закона на [злото, б.р.]. Казваш: „Моля ти се“ – и настояваш. Такава е настоящата религия. При злото като метод, закон трябва да имате. И законът, то е злото в света. При това, с всичките тия закони, които имаме в света, искаме светът да се оправи. Ще се оправи светът. Всяко нещо е на място. Ти ще се пържиш, защо? Ти, като се събудиш, не си свободен в спането. Поспал си повече – в затвора. Не си легнал навреме – в затвора. Не си погледнал жена си, както трябва – в затвора. Погледнал си я както трябва – в затвора. Всички сега казвате: „Да се уреди светът, да има ред и порядък, да има закон, всеки да си знае мястото.“ Всичките тия хора мислят, че ще се оправи светът. Светът отвън може да бъде оправен, а вътре, който е в този оправения свят, да му мисли. Затворите са измазани много хубаво, стражарите са облечени хубаво, но който е в затвора да му мисли.
Сега, аз пристъпвам да изясня един порядък. Сега, мнозина от вас не са свободни вътрешно. Може да ви се каже, че вие сте виновати, но под закон сте вътре. И постепенно трябва да се освободите. Седиш някой те мъчи вътре, шепне ти: „Ти си един голям грешник“ – в тебе ти говори. Направиш нещо, казва ти, че не е хубаво. Хайде в затвора, вътре, мъчи те. Събудиш се сутрин, сънувал си някой сън, мъчи те. Хайде в затвора. Сънувал си, ти който си вегетарианец, на сън ядеш месо. Станеш сутрин, съди те вътрешно. Целият ден ще разказваш съня, че си ял месо. Неразположен си. Никой не знае отвън, че си ял месо.
Сега разбирането трябва да се освободи от злото, да се освободим вътрешно. Да бъдем свободни. Доброто е отвътре и отвън. Та всички вие сега чакате това, което се разправя в 24 глава, да стане отвън. То е един процес вътре в нас. Този процес – свършекът на света трябва да дойде. Този свят, тези противоречия, които съществуват в ума ни, противоречията, които съществуват в сърцето ни и в тялото ни, тия противоречия трябва да се свършат. Хване те ставен ревматизъм, не си ли в затвора? Хване те диабет, не си ли в затвора? Хване те главоболие, не си ли в затвора? Хилядите болести, това са затвори. Всичките лекари държат написаните книги за причините, какъв е законът на някаква болест. Разправя някой, че газове има, че тумор има. Вие сега седите и мислите, казвате: „Като идем в оня свят, дали ще видим Христа?“ То е все същото, да е живял човек сто години на земята и да е гледал слънцето, и да каже: „Като умрем, ще видим ли слънцето?“ Никога няма да го види. В оня свят не се нуждаят от нашето слънце. Ако тук не си видял слънцето и в оня свят няма да го видиш. Чудни са някои, които очакват да видят Христа в оня свят. Оттогава вече са минали близо две хиляди години. Как ще си го представите сега Христа? Две хиляди годишен човек е. Тук, като живее сто години, израства му брада до гърдите. Човек като остарее, това не е животът. Това е старият живот на злото. Всичките тия противоречия, които днес съществуват, са излезли от злото в света. Целият днешен порядък, както днес го виждате, това е злото. Доброто е отвън. Тук-там го видите в някой проблясък. Някой милостив човек ...
човека. Следователно, ако ти искаш да те обичат, ти трябва да носиш истината, за да те обичат. Като обичат истината, покрай нея ще обичат и тебе. Но истината определя обичта. Някои ще запитат: „Какво нещо е истината?“ Истината е това: То е здравият човек, свободният човек, който живее без закон. Няма никакъв закон, той е самият закон на себе си. Каквото го прави, той го прави без никакъв умисъл. Онези, които служат на истината, трябва да живеят само за Бога. В неговия ум няма абсолютно никакво противоречие. Той никога не може да се гневи на някого, да помисли зло. Той вижда най-хубавото, никому не се сърди. Не, не се сърди, но той като види един човек радва му се. Истината никога не може да се радва на един човек, който не носи любовта в себе си. Следователно, когато някой казва: „Не ми се радва.“ Че как ще ти се радва? Ти не може да се радваш на един човек, който не носи любовта в себе си. Не можеш да обичаш човека, който не носи истината в себе си. Следователно, вие искате да ви се радват. Казвам: Носете любовта, ще ви се радват и на земята, и на небето, където и да идете, ще ви се радват. Носете истината, ще ви обичат и тук и горе, където и да идете, като носите истината, всички ще ви обичат – и дърветата ще ви обичат, и растенията ще ви обичат, и животните ще ви обичат, и въздухът, и слънцето ще ви обичат, всички ще ви обичат. Сега вие казвате: „Как може да бъде това?“ Вие се намирате в положението на Никодима, учен равин, като дойде при Христа разговаряха се и този беше един от въпросите, за които се разговаряха. На Никодима Христос му каза: „Ти си учител израилев и това ли не знаеш?“ Аз на вас ще ви кажа: От толкоз хиляди години вие сте християни и това ли не знаете? Казвате: „Като дойде Христос.“ Като дойде Христос и намери, че истината не е във вас, какво ще стане с вас? Ще ви остави в този свят. В небето не се нуждаят от хора, в които истината и любовта не живеят. Всеки, който носи любовта и истината в себе си, вземат го в оня свят. Всеки, който не носи любовта и истината, оставят го в този свят. Аз да ви кажа, че всеки, който живее на земята, ще остане на земята по единствената причина, тук да научи любовта. Ако тук не намери любовта и истината и в онзи свят не може да ги намери.
Сега противоречието във вас се ражда оттам, че вие мислите, пък и всички вярващи мислят, че знаят истината. Христос казва на едно място: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“. Значи, опитал е нещата. Сега казвате, че всичките хора в света, трябва да бъдат кротки, да се подчиняват на закона. Дотогава, докогато един човек се подчинява на един закон, той служи на злото. Един престъпник върви, стражарът върви подир него, той се подчинява. Казват му: „Ще се подчиниш.“ Ако не вършиш злото, можеш да си свободен. Щом вършиш злото, ти не си свободен. Щом кажеш една лоша дума, ти не си свободен. Щом мислиш лошо, ти не си свободен. Щом вършиш лошо ти не си свободен. Казвате: „Ние не сме светии.“ Знаете какво нещо е светията. Много проста работа. Светията си носи една свещ, че каквото вземе, той го разглежда със свещта си. Чете някоя книга, със свещта си чете. Носи някаква кошница, погледне, търси надпис. Ако кошницата има надпис „Любов, истина“, той я оставя, макар и да е златна. Щом има надпис „с любовта и истината“, взема я със себе си. Каруци има с надписи, колкото искаш, надписани са.
Да ви кажа, днес да живеете по този, новия начин. Като излизате оттук на никой от вас да не дойде нито една лоша мисъл, да не се разсърди, да постъпва добре целия ден. Можете ли го направи? Ето аз ще ви дам премия от десет хиляди лева. Нали някои казвате, че сте сиромаси, десет хиляди лева давам. Но всички онези, които ще ми обещаят, аз ще изпратя да ги изпитат. Ще кажа, вземете по една губерка и като минеш ти, който искаш да изпълниш Божия закон, всеки ще те бодне. Колкото души и да те намушкат с иглата да кашеш: Благодаря, много ми е приятно, че ме мушкате. После, като те обиди някой да кажеш: „Колко хубаво говориш! Такъв разговор не съм чувал, като мед ми пада на сърцето.“ Вие сега мислите, че това е много. Казвате: „Бива, бива.“
Туй е реалното в живота. Докато човек не може да се самовлада, не може да изпълни Божия закон. Дошла буря, да идва. Бият се хората, да се бият. Радвай се! Тия хора, каквото да правят, бият се русите и финландците. Да се бият. Умрял някой. Да умре. Такъв е светът. Какво има да съжалявате, че умрял някой? Умрял. Раждат се. Да се раждат. Следователно, раждането е заробване, смъртта е освобождение, който разбира. Но заробва се кога? Ако ти се раждаш, да научиш нещо в света, ти ще се заробиш. Някои мислят, че умрял някой човек, освобождава се, излиза из затвора навън. Смъртта е освобождение.
Вие седите и казвате: „Въглища нямаме, половин тон остана, какво ще се прави.“ Казвате: „Снощи температурата падна 12 градуса под нулата, много треперихме, нямаме дърва.“ Някой казва: „Ще вярваш.“ Казва: „С вяра не става тази работа.“ Аз понякой път, като ми е студено, дигна антена около стотина километра нагоре, потече топлина, седя, грея се. Че нали топлината иде от слънцето, от 92 милиона мили? Топлината постоянно иде. Толкоз топлина праща и дърва и въглища праща, вие къде ги дявате и аз не зная. При това, седи някой, моли се. Ще се обърнеш в себе си да благодариш за онова, което ти е дал Господ. Благодари за очите, за ушите, благодари за носа, за устата, за ръцете, ще благодариш, че има звезди, ще благодариш за всичко онова, което виждаш наоколо си. Четеш тази книга, ще благодариш. Минеш покрай някое цвете, ще благодариш. Какво казва бялото цвете? – „Бъди чист като мене!“ Ухание има то. Предава от себе си хубави мисли. Намериш червено цвете. Казва: „Бъди активен, расти! Аз в земята бях долу, с труд и постоянство израстнах.“ Червеният цвят, като дойде, той плаши болестите. Ако има скандали в една къща, белият цвят е потребен, турете бялото знаме. Ако има война, бялото знаме дигни. Ако хората са мързеливи, не работят, не мислят, не чувствуват, дигни червеното знаме. Другояче не може. Че свободата е това. Аз говоря на онези, които могат да мислят. Някои от вас ще кажете: „Това вярно ли е или не?“ Условията при които сега живеем, верни ли са или не? Щастливи ли сме ние на земята или не? То е мъчение, мъчение от сутрин до вечер. И при това, очакваме някой да тури нов закон. Казва: „Нови закони се направиха.“ Че от новите закони, нови задължения идват. Турили са нов закон. Да кажем на годината са турили да плащаш сто лева. Турили са закон за връхнините, ще плащаш по 50 лева. Ти се зарадваш. Казваш: „Тази работа се уреди.“ Едно време, когато правех своите изследвания в България, че ме питаха селяните: „Кога ще се оправи светът? Да дойде някое ново правителство да ни освободи.“ Рекох, много се лъжете. Никое правителство няма да ви освободи. Което и правителство да дойде, то ще иска вие, данъкоплатците да плащате. Казват: „Да се намалят малко данъците.“ Казвам им: Не, според мен има друг един начин. Да се молите на Бога, че нивата, която ви дава пет кила от десет декара, да ви даде 50 кила, че като дойдат да искат, да има да давате на всички. Стражар дойде, иска да имате да давате. Съдия дойде, поглежда уж за правото, веднага ще платиш. Свещеникът дойде, опее умрялото, ще платиш. Господарят на зданието дойде, ще платиш. Учителят дойде да преподаде нещо, ще платиш. Ще ти дадат хубави дрехи, ще платиш. Плащане навсякъде. Без пари не може. Сега, някои искат да кажат да живеем без пари. Един ден, една сестра иде и ми казва, че еди кой си брат служи на фараона, че той живее още в Египет. – „Рекох: Ти не служиш ли на фараона?“ Тя мисли, че вече е свършила с фараона. Че мъжът ѝ заминал на онзи свят, ти си пенсионерка, не служиш ли на фараона? Дотогава, докато вие имате криви вярвания, дотогава вие не носите любовта и истината. Това е злото. Това, което изключва любовта и истината, то е злото. Тогава имаме един ред и порядък, ще се подчиняваме на тези закони. Ти вярваш в този свят на законите. Аз не казвам, ние да преобразим този свят, но ти ще излезеш от този свят на злото. Туй може да го направим. Няма да правим зло, няма да мислим зло. Няма какво да ни смущава злото. Ако аз съм беден, погледна пълната каса, няма да ме смущава, че една каса имала пари вътре. По някой път някои се съблазнявате. Съблазанта е едно заблуждение. Представете си, че минава един мъж, вижда една жена, направена от восък, много красива. Тъй е направена, че мига, мърда се, прави известни движения, усмихва се. Ако ти се заблудиш, помислиш, че тя е жива, искаш да я прегърнеш, целунеш, да поговориш сладко. Питам: Не се ли заблуждаваш? Тази жена, която е направена от восък, пчелите дадоха материала, някой художник дошъл, моделирал восъка, направил една красива жена.
Тук скоро е дошел един любезен приятел, влиза при нашите кошери и взима мед от пчелите. Той не е много от умните. Осем кошера отворил, изтърсил меда. Ако той беше от умните, щеше да отвори един кошер, трябва му мед да извади няколко пити и да си върви. Но понеже е глупав, отворил и много кошери разбутал. После минава покрай двора на една сестра, оставила си тя дрехите отвън, той ги задигнал. Тя ми разправя, че не си събрала дрехите. Казвам: „Защо не си събра дрехите?“ – „Замръзнали бяха.“ Виж, този човек и замръзнали дрехи събира. Как той може да събира замръзнали дрехи, а тя казва, че не може да ги събира. – „Рекох: Ще ги размразиш.“ Той взел дрехите, взел меда и излиза оттука, хващат го стражарите. Цял един процес се образува. Той не е от умните, от глупавите е. Осем пчели разтуря. Да беше дошъл да ми каже, щехме да му дадем. Сега отива сам да си вземе, законът го хваща, в затвора, вътре. Казват: „Да му простим.“ Не се прощава на един човек, който не носи любовта и истината в себе си. Не се прощава, туй да го знаете. Прошка в света има само за онова, което има любов. Казва: „Да се обичаме.“ Може да обичаш онзи човек, който има истината в себе си. Може да се радваш на онзи човек, който носи любовта в себе си. Туй трябва да знаем. Каквото и да ми приказват на мене, другите работи са в света на злото. Друг ме пита: „Защо стана тази кражба?“ – Пък защо да не става? Този е учен човек, дошъл да разглежда, иска да види, дали кошерите са добре хранени, дали имат достатъчно мед, да не би да страдат тези пчели от глад. Научни изследвания прави.
Сега два порядъка съществуват в света. Единият порядък е порядък на доброто. Другият е порядък на злото, в който човек като влезе, ще се подчинява на закона. Христос е казал: „Не се противи на злото“. Влезеш ли в света на злото, ще се подчиняваш на всичките закони. Ако не искаш да се подчиняваш, ще влезеш в света на доброто, тогава сам ще бъдеш закон за себе си. Никакъв закон няма да има. Само един закон ще има: Да обичаш и да се радваш. Когато казваме „да обичаш“, любовта е изпълнението на всичките закони в доброто. Когато казваме, че трябва да се обичаме, аз подразбирам порядъка на доброто в света. Светът на доброто няма закон, ти ще бъдеш закон на себе си. Ако ти не си закон сама на себе си, ти не си в света на доброто. Значи, ако съществуват в тебе външни закони, на които трябва да се подчиняваш, ти си в света на злото вътре. В този свят, злото е господар. И този свят е разумен. И в природата има закон. И в природата има зло. Следователно, за злото навсякъде съществуват закони. А пък има един свят, дето всеки човек е закон на себе си.
Днес, ако дойде Христос, какви ще ви намери? Де ще ви намери? Ако днес дойде Христос, вие, които не се радвате на любовта, и вие, които не обичате истината, мислите ли, че Той ще ви вземе в другия свят. Не, ще ви остави тук на земята, тогава вие ще бъдете от недоволните, че животът е несносен. Че какъв сносен живот трябва да имате? Значи, всички около вас трябва да страдат, пък вие да благувате. То е несъвместимо с живота. Щом всичките страдат, ще страдаш и ти. Щом всичките благуват, ще благуваш и ти. Законът е такъв.
Та казвам: Благото е вътре във вас. Да бъдете спокойни във вашият ум, каквото и да ви се случва, да гледате весело на работата. Каквото и да се случва във вашето сърце, пак да сте доволни. Каквото и да се случи във вашето тяло, пак да бъдете доволни. Заболи те кракът, ще видиш колко си умен. Заболи те сърцето, виж, доколко си умен. Някое смущение в ума ти дойде, да видите, какво знание имате. Вие търсите един автор какво е казал Христос? Каквото е казал Христос, изпълнихте ли го? 500 билиона християни има, хубаво е, каквото е казал Христос, но вие изпълнихте ли онова, което е казал Христос? Дотолкова, доколкото християните разбират, те са го изпълнили. Има които са изпълнили. Които са изпълнили закона, те са в рая, които не са изпълнили закона, са на земята.
Сега искам да остане основната мисъл в ума ви. Моето положение е безпредметно, ако вие не приложите. Сега казват, че нарушавам съвременния порядък. Доброто изключва злото отвътре, навън. Доброто изключва злото отвътре го туря навън. А злото изключва доброто отвън и го туря вътре. Имаме два порядъка: Като дойде доброто у тебе, ще изхвърли злото навън. Казва: „Външният свят е свят на злото.“ Щом дойде злото и вземе надмощие, тогава хваща доброто отвън. Казва: „Тук имаш право“, туря го вътре. Та питам сега: Де е вашето добро, отвън или отвътре? Аз говоря на онези от вас, които искате да бъдете ученици. Ученикът има задача, да живее без закон. Той да бъде сам закон. Няма какво да ви съдят. Дотогава, докато ние чакаме Христос да дойде и да съди света, ние не сме разбрали света. Ако очакваме да ни съди и тогава да се подобрим, то е крива посока. Щом осъдят, в Евангелието се казва, че Христос ще каже на едните: „Имайте вие благословението на Господа Бога да наследите вечния живот, който за вас е създаден.“ Казва: „Вие направихте за мене това, което никой не е направил.“ На другите казва: „Вие ще идете за вечно мъчение.“ Те казват: „Господи, кога те видяхме?“ – „Понеже не сте го направили на едного от моите братя и на мене не сте го направили.“ Ако дойде един цар във вашия дом, вие ще му направите най-хубавата баница, на заем ще вземете, но ще приготвите. Вие ще се хвалите през целия си живот, че царят дошъл в къщата ви. Ако дойде някой бедняк с окъсани дрехи, ни най-малко няма да направите една баница, като на царя. Защото вашето разбиране е такова. Прави сте. На царя, като направите едно угощение, той има какво да ви даде. Той е богат. Ще плати и богато ще плати. Ако вие угостите един цар, предполагам най-малко ще остави 50, 100 хиляди лева за едно угощение. Не си ли струва да направиш една баница за сто хиляди лева? Сто хиляди лева, то са нищо. Някои американски милиардери и някои руски богаташи, по-рано, са си правили пури от банкноти. Иска да покаже, че е много богат. Аз ви казвам: Един път да се освободите от всичките противоречия.
По някой път, аз ви говоря за подмладяването. Някоя сестра говори на друга: „Ти подмлади ли се?“ Гледам сестрата не е започнала да се подмладява. Виждам защо не се подмладява. Тя не е мислила правилно. Тя казва, че син ѝ не бил на работа, тревожи се. Въглища нямала, тревожи се. Как ще се подмлади? Ами тази съседка, която мърмори, казва: „Я виж, онази сестра с каква хубава шапка е. Каква хубава шапка на главата.“ – съседката говори. Някоя мине с хубави обуща. Навън всички са облечени. Ако и отвътре биха били облечени както и отвън, то почти сме в света на доброто.
Като дойде Христос, най-първо ще ви попита: „Защо не обичате истината?“ После ще ви попита: „Коя беше причината, че не се радвате на любовта?“ Какво ще отговорите сега? Мнозина от вас ще кажат: „Господи, как да обичаме истината, когато тя носи само страдания.“ Разправяше един познат, майор беше, разправяше една своя опитност. Той беше поставен да завежда стопанството на един полк, коне, магарета. Случило се така, че едното магаре се одушило. Полковникът вика майора и го пита защо се е одушило магарето? Що не е взел грижа за това. Той му разправил работата. Майорът казал: „Рекох веднъж да кажа истината, как седи работатата, арестува ме 24 часа. Аз се обърках, казвам: Господин полковник, веднъж в живота си рекох да кажа истината, вие ме арестувате. Бъдете уверени, че втори път няма да ви кажа истината.“ Ти ако кажеш истината, веднага ще идеш в затвора. Следователно, ние не обичаме да казваме истината, понеже, ако я кажем, затвор има, наказание. Често вкъщи има същият закон. Майката пита детето: „Ти ли изяде сладкото от гърнето?“ То седи и мисли, казва: „Мамо, аз го изядох.“ – „Защо го изяде?“ Вземе тоягата и го бие. То е като този майор, още веднъж не казва истината. Не казвам, че съм бутало гърнето, щом има тояга. Това са външни примери. Може и вие като говорите, да го преведете пример, но примерите не подобряват света.
Мислите ли, че ако на един щастлив човек дадат една хубава дреха, която някой прокажен дрехар я шил и някой прокажен я носил и ако я дадат на този човек, той ще бъде щастлив? Мислите ли, че ако днес ви паднат много пари, но за туй злато някой човек е убит, мислите ли, че ако вземете тия пари, за които човек е убит, че вие ще бъдете щастливи? Мислите ли, че ако подарят къща, за която някой се е пожертвувал, мислите ли, че ще бъдете щастливи? Мислите ли, че онази земя, която е с кръв оросена, вие с тази земя ще бъдете щастливи? Много зле разбират съвременните хора – „земята с кръв се взема.“
Една земя придобита с любов, една земя придобита с истина, е благословение. Туй наследство е благословение. Но една земя, придобита с насилие, тя носи само нещастие. Казвам: Земята в света, Бог я създал. Какво има да делим. Господ е разпределил земята на всичките народи, които ги е пратил по лицето на земята. На всеки човек дадено му е място, в което той да живее. Колко въздух му трябва, колко храна му трябва, колко светлина му трябва, всичко е предвидено в живота. Казвате: „Щом е предвидено, защо не става?“ То е личен въпрос. Всеки един от вас да придобие това, което има.
Ще ви прочета стотната страница от „Пътя на ученика“. Какво има, вие които сте чели и аз съм го забравил, искам да си го припомня. (Учителят припомни стотната страница и половината от следната страница.) Значи, ще увеличаваш да правиш опита: 3 минути, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 20, половин час, час, час и половина, два, цял ден, докато имаш един резултат. Сега някои от вас казвате: „Колко мисъл трябва?“
Да ви дам едно тълкувание. Ти ще си умиеш ръката с вода не от обикновената чешма, няма да ходиш да вземаш вода, дето всички ходят да се карат, но ще идеш при един извор, дето никой не се е карал. Никаква свада да не е ставала при него. Щом отидеш да вземеш вода от една чешма, дето са се карали, не може да направиш този опит. Ще идеш някъде, дето никаква свада не е имало. Или, ако не може да намериш такъв извор, няма да допущаш наоколо мухи да се карат. Четири, пет деня като пазиш чист този извор, неговата вода да се пречисти, тогава ще вземеш четири–пет кила вода, ще направиш този опит. Ще го направиш, заради истината и заради любовта. Ако аз нямам една идея, заради истината да си измия ръката да бъде чиста, защото само чистият човек може да обича. И само ако ти си чист, може да те обичат. Истината е нещо чисто.
Та казвам: Вярвайте в едно нещо. Във вас имате една душа, която е излязла от Бога и е чиста. Искайте всички да сте чисти, както душата ви е чиста. Има нещо в човека, което не е опетнено. Душата е чиста. В сърцето са станали много погрешки, на него не може да разчитаме. Сърцето трябва да се чисти. В древността, във всички окултни школи са произвеждали изкуствени опити. Сега правят други опити. За пример, учителят е много взискателен. В една окултна школа ще дадат на ученика някой скъпоценен камък, или ще му дадат пари. Ще накарат други ученици, които са по-майстори, джебчии, да откраднат скъпоценните камъни и парите. Учителят казва: „Къде са парите?“ Ученикът дига рамене. Щом той губи, той не е от способните ученици. Дадат му нещо, не трябва да го губи. И с вас не правят ли същите опити? Ако ти изгубиш една твоя светла мисъл или едно светло свое чувство, не са ли от онези ученици, които ви откраднаха? При каквито и условия да си, ти трябва да бъдеш толкова буден, че да не може никой да ти открадне нищо. Казвате, че днес имало джебчии. Аз съм седял между някои, турял съм и пари в джобовете, но мисълта, съзнанието – будно. Нито един не бута в джоба ми, страх ги е. Ако умът ми шавне за половин минута някъде, ще бръкне в джоба ми. Злото в света, като дойде, ще отвлече нещо. То ще бръкне в сърцето. То ще бръкне само, когато вниманието е отвлечено. Когато твоето внимание е будно, то не може. Кой ще те бутне, ако ти си въоръжен с истината и с любовта? Кой ще те бутне? Онзи, който е облечен в дрехата на любовта, никой не може да бута, свещено място е. Онзи, който е облечен с дрехата на истината, никой не го бута, свещено място е. Най-великото нещо, с което човек може да бъде облечен е истината. По-мощна дреха от истината няма.
Та казвам сега: Направете опит. Обичайте истината, радвайте се на любовта! Когато видиш един човек, че обича, радвай се, че той обича. Да се радвате всички на любовта на хората. Сега, щом двама души се обичат, ние всичките хора имаме особено понятие за любовта. Този, който така обича, той се радва на любовта и обича истината. Този човек, отдето мине всичко оживява. Та казвам: Някои от вас сте станали, не сте оживели. Някои сте оживели, не сте възкръснали. Три степени има: ставане, оживяване, възкресение. Като дойде ставането, то е за тялото. Оживяването е за сърцето, възкресението е за човешкия ум. Умът трябва да възкръсне, сърцето трябва да оживее, тялото да стане. Който става, той е силен. Който оживява, той е топъл. Който [възкръсва, той е умен, б.р.].
Та казвам: Не се старайте да правите някакви добрини, но обичайте истината. Всеки човек, който иска да го обичате, вижте има ли някаква истина в него. Обичайте истината, това е доброто. Това е пътят за саморазвитие. И се радвайте на себе си. В себе си дръжте истината. За да бъдете обичани от Бога, непременно истината трябва да бъде във вас. Щом истината е във вас, Бог ще ви обича и вие ще Го обичате. Казва: „Възлюбил е истината в човека“. Някой иска да бъде обичан от Бога. Щом истината е във вас, Бог ще ви обича. Щом истината не е във вас, Бог няма да ви обича. Бог обича онова, което Той е вложил в нас. Ако ние пазим чиста своята душа, която Бог ни е дал, Бог ни обича. Ако ние не я пазим, тогава ние не можем да имаме Божията любов. Сега мислите, че сте грешници. То е друг въпрос. Човек може да има няколко слабости. Аз нямам нищо против прегрешенията на хората. Направената погрешка, погрешка е. Изворът отвън се окалва, то е друг въпрос. Това мен не ме интересува. Мене ме интересува водата, която извира, да е чиста. Чистият извор може да се изчисти, но ако изворът отвътре е мътен, никой не може да го изчисти.
Казвам: Ако искате Бог да ви обича, истината трябва да бъде във вас. Ако искате другите да ви обичат, истината трябва да бъде във вас. Този, който иска да го обичате, истината в него трябва да бъде. Бог се нарича верен и истинен. Под думата верен, разбираме Бог на любовта. Истинен, когато ние обичаме, Неговите отношения никога не се изменят. Което каже, ще бъде. Но Божиите неща ще се изпълнят за нас само тогава, когато царува в нас истината и когато царува в нас любовта. Тогава всичко онова, което Бог е обещал, ще бъде. Ако не става, трябва да знаете, че причината е във вас. Тъй седи въпросът.
Верен и истинен. Обичайте истината и радвайте се на любовта.
Не трябва да бъдете болни, не трябва да бъдете мързеливи. Всички трябва да бъдете много умни. Трябва да бъдете много добри, трябва да бъдете много силни. Трябва да бъдете най-силните, най-добрите, най-умните в целия свят!
Отче наш.
Утринни Слова
25.02.1940 Неделя,
София
|
| |
УС, 9-та година, том „Обичайте и радвайте се“, (1940 г.), София, Издателство „Бяло Братство“, 1997
обработено в ПорталУики
|
посещения: 2933
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
