17 утринно неделно Слово
11.II.1940 г. 5 ч.с.
Изгрев
Добрата молитва.
В начало бе Словото.
Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея.
Венир-бенир.
Ако ви попитам, защо сте дошли тази сутрин, защо сте се събрали тук, всяка неделя сутрин вие идвате тук, защо? Който ходи в банката, ходи за пари. Който ходи на нивата, отива да оре или отива да сее, някой на нивата отива да жъне, някой отива на нивата да вземе пожънатото. Разни са стремежите. Вие всички сте дошли тук, но всички не идвате с еднакви намерения. Някои сте дошли да орете, някои сте дошли да сеете, някои сте дошли да жънете. Някои с колата дошли да вземат пожънатото. Човек е дошъл на земята. За днес защо сте дошли? Да научите едно изкуство, да плетете дантели, на ваш език говоря. Вие сте учени хора. Учението ви седи да знаете да четете, основата е 32 букви в български език. В еврейския език има 22 букви и то са само съгласни. В българския език имат повече. Едно време бяха още повече, но види се българите ги смаляват. Трудна работа е с много букви да боравиш. Всяка буква има особен характер, особен строеж. Допуснете, че във вас има желание да направите всичките букви с еднаква външност, като войници, да носят еднакви дрехи. Какво ще стане, ако всичките букви станат еднакви? Ще се изгуби смисъла. Всяка една буква трябва да спазва своя особен характер. Но тази буква, понеже иска да учи едно изкуство, трябва да се учи да плете дантели, да знае, как да се съчетава с другите букви, че да образува нещо ново. За пример, ако една буква се съчетае с 0 ще научи едно, ако се съчетае с А, ще научи друго, ако се съедини с Е, ще придобие трето, ако се съедини с И – четвърто и т.н. Всичката философия седи в туй преплитане. Една буква трябва да има хиляди и милиони преплитания. Сега някои от вас знаете да плетете дантели. Вие имате една желязна кука, тя има един зъбец, с него вие хващате бримките една след друга, току мушка едно след друго, има си в ума някоя мисъл. Като гледате може да кажете, че си играе. Не си играе, но брои всичките бримки.
Има и едно духовно плетене. Ако ти не разбираш азбуката на своите чувства, ако ти не разбираш азбуката на своите мисли и ако ти не разбираш азбуката на своите постъпки, знаете ли какво може да стане? Всичките неприятности произлизат от незнанието на азбуката. Ако онзи, който плете дантели, пропусне една или две бримки, знаете ли какво може да стане? Може да ви приведа друг пример. Вие понякой път може да сте ходили при някой кацар, да видите, как прави каци. Той, кацарят, си има едно голямо ренде, дълго по някой път един метър и половина. Прекарва рендето по дъските, като ги оглади, съчетава тия дъски и прави каца. Но между тях туря папур, че ако има някаква празнина, която не е огладена, този папур да запуши дупките. Всички дупки трябва да бъдат запушени, понеже ще се тури някаква течност вътре. Ако не се запълнят, течността ще излезе навън.
За пример, вашите каци често се изпразват. Вие имате някаква мисъл в главата, мислите, че имате нещо ценно, но след малко погледнеш, няма го. Мисълта отишла някъде, забравили сте я, изтекла. Често има ученици, учат, учат, но като дойдат да държат изпит, всичко изтекло из кацата. А пък учителите вярват само в неизтеклите каци. Ако кацата, ако бъчвата не е изтекла, значи ученикът е учил. Щом не е изтекла, казва: „Пълна е кацата.“ Щом е изтекла казват, че кацата е празна, не вярват на нея, те се съблазняват, казват: „Той иска да ни смахне.“
Да допуснем, че вие искате да имате едно здраво тяло, една здрава каца. Какво трябва да направите сега? Тук преди два дни дойде един брат и ми се оплака, че го боли дясната част на главата. Болял го врата и един месец някъде в болница бил, туряли му инжекции, лекували го, казва: „Имах едно малко подобрение, но изгубих своето разположение. Сутрин, като стана, главата ми е замаяна, пък съм учител, трябва да бъда свеж и бодър. Не съм разположен, някой път идат такива мисли, не ми се живее. Млад човек съм, сега да живея, пък се обезсмислил живота ми.“ Аз започвам да се разговарям с него. Търся причините на болестта му. Казвам: „Сега тебе те боли дясната страна на главата, пък ти си левак. Ти работиш с лявата ръка повече, отколкото с дясната.“ Той казва: „Това е по рождение, работя с двете, но повече работя с лявата ръка.“ Левакът днес е изключение. Защото едно време, всички хора са били все леваци. – „Ти си закъснял. Наместо да станеш десничар, останал си левак.“ Едно време, човек е работил с дясното полушарие, затова и лявата ръка е работила повече. Сега, понеже дясното полушарие се уморило, работата преминала в лявото и човек работи с дясната ръка. Разумните същества, които ръководят човечеството направили да работи с лявото полушарие и да работи с дясната ръка. Та на него казвам: „Ти ще станеш десничар. Защото се намира повече енергия в лявото полушарие, която привлича повече кръв. Тази кръв не може да се оттегли от мозъка, следствие на това, вечерно време ти не можеш да спиш, мозъкът не може да си почине. Така не може да бъде.“ – „Какво трябва да правя?“ – „Ще станеш десничар.“ – „Че как?“ Рекох: „Че там е. Какво ти казаха лекарите?“ – „Туряха ми инжекции, но най-после казах на лекарите, че не мога повече да понасям инжекциите. От младини не съм се лекувал. Казах: Докторе, не искам инжекции.“ Всеки казва: „Да му турим инжекции.“ За пример, всичките съвременни хора знаят майсторски да турят инжекции. Като турят някому някоя инжекция, той да му мисли. Вестникарите инжекции, колкото искаш турят. Без инжекции, понеже има инжекции, които са много скъпи. Тук преди години на едного туриха инжекции по 8 хиляди едната. Той и с инжекциите отиде в оня свят с 16 хиляди лева билет. Не само на другите хора туряте инжекции, но и на себе си туряте инжекции. Вие сега сами си туряте инжекции. Хубаво е, да туриш, но като не знаеш, каква инжекция да туриш, може да си напакостиш. Ако туриш една инжекция от серума на любовта, разбирам, но ако туриш от серума на безлюбието? Ако туриш от серума на безверието? Много шишета има в лабораторията, не е едно, не са две, не са три. Преди години дойде един в 66, да ми туря инжекция. Той носи губерката да тури инжекцията, пък се учи от мене, как да туря инжекции. Той беше един евангелист. Наричаше се Тенекеджиев. Той беше с продълговата тясна глава, миролюбив човек, но разговорчив. Като започне да говори, няма край говоренето. Казва: „Господине, искам да си туря една инжекция.“ Казвам: „Няма нужда от инжекция.“ Казва: „Пет минути ми трябват, да ми кажеш един разговор от пет минути.“ Казвам: „Нямам време.“ – „Но за пет минути ще свършим.“ Казвам: „Заповядайте!“ Сяда той и започва. Минават 5 минути, 10, 20, 25, 35, 45 50, 55, 60, един час и 10, час и 20, час и 30, час и 40, два часа, три часа, три часа и половина. Казах си: „Стягай се сега.“ Като спря след три часа и половина, казвам: изтече всичката вода от щерната, колкото имаше. Като свърши, казвам: „Много са дълги твоите пет минути, три часа и половина.“ – „Как? Много малко говорих.“ Той няма понятие за времето, какво нещо е времето. Казва: „Сега свърших, засега стига толкоз. Някой друг път още пет минути ще ми дадеш.“ Но втори път не му позволих да ми говори пет минути. Казвам: Той говори за цялата Библия, цитира от единия край до другия, цитира всичките пророци. Аз го слушам, защото трябва да го слушам, това са все инжекции. Започва от Битието, как е създаден светът, как живял Аврам, защо са живели, как са живели и т.н. Пророците, защо са пророкували, той разправя. Казвам му: „Хубаво е сега да се разходим.“ Казвам му: „Хубаво е което говориш, но тези пророци ти познаваш ли ги, бил ли си с тях, или само четеш книгите им в превод?“ – „Не съм, де ще ги намеря.“ Рекох: „Аз ще ти дам един билет да се срещнеш с Аврама, с Якова, с Исайя, да се срещнеш, да поговориш.“ Той ме гледа. Чудни сме ние хората, казва ми: „Как ще се срещнеш? Не може да се срещнеш с когото и да е.“ Ако хората не се срещат, за мене е ясно. Никога не можеш да срещнеш едно същество, което не обичаш. По никой начин. Невъзможно е да го срещнеш. И да го срещнеш, той ще остане далечен, непознат. Ако искаш да срещнеш някого, ти непременно трябва да го обичаш. Невъзможно е да срещнеш когото не обичаш. Но щом го обичаш, ще се срещнеш. Никога не можеш да разбереш една истина, ако нямаш любов към нея. За да я разбереш, трябва да я обичаш. Сега може да имате едно разбиране. Аз искам да имате едно правилно схващане за любовта. В цялата вечност ние има да изучаваме любовта, понеже тя крие в себе си всичките сили, всичко каквото съществува вътре в битието, това е в нея. Сега за пример, някои изучават само силите на любовта. Казват, че някой момък имал любов към някоя мома. Там няма никаква любов. Аз наричам това – астрално полова сила. Никаква любов не е. Казва: „Той е баща.“ Още никаква любов няма. Астрално полова собственост. Този баща ще роди едно дете, мисли, че е негова собственост. Казва: „Това е мой син.“ Бащата и синът понякой път не се разбират, понеже нямат любов. Синът не може да разбира баща си, ако няма любов и бащата не може да разбира сина си, ако няма любов. Вие имате едно понятие в себе си, че имате любов. Аз бих желал да е така. Но туй, което мислим, отчасти е вярно, понеже противоречията, които съществуват в нас, са един признак, че ние не разбираме любовта. Любовта в нас се явява само със своята сила. Не че са лоши тия сили с които се проявява, но съвкупността на всичките тия сили, които действат в любовта, те ще ни доведат до онази разумната любов. Ние трябва да преживеем физическия свят, да преминем астралния свят на чувствата, да преминем мисловния свят и тогава да влезем в причинния свят и тогава едва сме във физическия свят на любовта. Причинният свят, то е най-високото, до което човек може да достигне. Причинният свят, то е нещо отвлечено, непонятно, то съставя физическата страна на любовта. Като влезеш там, ще видиш онази красота, с която любовта се отличава. Аз не искам вие да се обезсърчавате, като младите моми. Често аз наблюдавам, като говоря, някои се обезсърчават. Казват: „Няма да го бъде, тази работа е непостижима, толкоз години сме правили усилия.“ Не се изисква голямо усилие в любовта. То е един закон, човек, който иска да работи с любовта, той трябва да изучава малките усилия, микроскопически усилия, които трябва да прави в света. При всичките големи усилия, други сили работят там. На човек, който работи и казва: „аз много работя“, той не работи с любов. Любовта е много икономична. Тя мяза на една кибритена клечка, като я запалиш, цял един огън запалва. Любовта не работи с чували брашно. Като вземеш само на върха на една игла, като туриш туй брашно в нощвите, ще набъбне колкото искаш. Малко водица като туриш на върха на една игла, може цял един извор да стане. Любовта с малко започва.
Сега се заражда във вас мисълта: „Как ще бъде туй?“ Вие искате да си го обясните. Туй, което можеш да си го обясниш, то не е реалност. Няма какво да го обяснявате, трябва да го видиш. Някой казва: „Обясни ми го.“ Искам аз да обясня на един човек, че един извор извира. Казвам, че този извор може да се увеличи. Сега може да кажем през къде минава тази вода. Задигам го и го занасям при Великия или Тихия океан. Казвам му: „Тази вода на малкото изворче оттук излезе.“ – „Как? За колко време?“ Онзи извор може да го направите голям колкото искате. Казвам: Любовта е онзи безбрежен океан на Божественото за нас, откъдето идат всичките блага, понеже нашата канализация е толкоз малка, разбиранията са толкова малки. Понеже, понякой път ние се страхуваме да не ни откраднат любовта. Говорят за открадната любов, за счупено сърце, за неразбиране, този не разбира, онзи не разбира. В любовта няма никакво счупено сърце. В любовта няма никаква сиромашия. В любовта няма никакво нещастие. Там са всичките възможности. Като влезе човек в любовта, веднага иде и радостта, и подмладяването и богатството, всичко иде, навсякъде можеш да пътуваш. Вие ми казвате: „Нямаме любов в нас“, неразбрано е това. „Нямаме любов“, така не се говори. То е физическо разбиране. Ти си далеч от любовта. Като кажем „нямаме любов“ ние живеем в един свят, дето любовта, като минавала, оставяла кал и ние сега говорим за тази кал. Някъде любовта хиляди години като текла, хората я отбили, запушили течението и за нейната кал говорят. Останало само малко влага. От тази влага хората поблизват и казват: „Доста хубава е влагата.“ И любовта си има своя кал. Когато калта на любовта минава през хората тя ги чисти. Когато любовта дойде в света при ония хора, които не са живели според Божия закон, в умовете им, в сърцата им, в душите им има кал, която, любовта като влезе, чисти. Като влезе любовта, изчиства всичко това. Тази кал останала по дъното и тя е лечебна. Даже от тази кал, ако имахте една капка от тази кал на любовта, струва повече от всичкото богатство. Но в духовния свят тази кал не може да стъпи. В Божествения свят, кракът на калта не може да стъпи. Тук може, но калта в оня свят не може да иде. Понеже тъй е. Сега вие сте богати от калта на любовта. Много богати ви намирам. Ще бъдете тъй добри да ми съберете от калта на вашата любов, колкото искате, аз я купувам. Вие имате повече, отколкото ви трябва. Мене ми трябва доста от тази кал. Пък вие имате излишък. Събирали ли сте вие любовната кал. Сега думата кал има няколко значения. Кал е едно състояние на чувствата. Когато порите на човешкия организъм се запушат, това е кал. Когато порите на човешкото сърце се запушат, това е кал. Когато порите на човешката воля се запушат, това е кал. Тази кал, тя е потребна, както кепенците на прозорците са потребни. Нали някой път турят кепенци, завеси на прозорците зимно време, понеже стъклата са добри проводници на топлината, изтича тази топлина, поставят завеси, кепенци, за да задържи топлината вътре. Калта някой път е потребна да пази, за да не би тази топлина да излезе навън. Но когато изгрее Божественото слънце, тази кал не е потребна. Не искам да кажа, че е грешно. Според мене, погрешката е тогава, когато човек задържи прозорците затворени, когато слънцето грее. Когато слънцето грее, трябва да се отворят кепенците.
Да допуснем, че се намираме в едно тягостно състояние. Една млада сестра, доста угледна, наскоро дойде при мене. Държала последния си изпит и гледам доста смутена вътре в себе си, дали си е издържала изпита или не. „Ако ме скъсат сега, вече не ми се живее.“ Аз се поусмихнах. Какво ще я късат. Какво разбираме под скъсване? Скъсване в живота в този смисъл, ние имаме едно понятие, ние разбираме, че може да те скъсат. Как ще ме скъсат глупавите хора? Сега мислите ли, че ако един паяк дойде на мене и се качи на гърба ми, че аз може да се скъсам? Най-първо имам едни везни и се претегля, да видя, колко тежа. Като се качи паякът, пак се претегля и като зная моето тегло, зная и колко тежи паякът. Щом му зная тежестта, аз го зная паякът какъв е. Той не може да се избави от мене. Щом го претегля, казвам: „Претеглен си, измерен си, с тебе може да се работи.“ Казва: „Претеглете ума му.“ Има едно място в стария завет което казва: „Претеглен си. Мене, мене, текел, уфарсин. Премери Бог царството ти и го свърши.“ Претеглен си на везните и си намерен недостатъчен.
Казвам: Трябва да се учите да плетете. Сутрин, като станете, купете си по едно огледало и стари и млади и щом станеш, огледай се. Намери в себе си една черта и я отбележи. Аз, за пример гледах ръката на едного преди десет години. Неговата сатурнова линия, линията на неговата съдба, преди 10–15 години гледах тази черта. Сега виждам тази черта се изменила, тя не е така, както беше, сега се е огънала. По напред беше права, после се е поогънала, изкривила се. Казвам: „Преминал си през големи изпитания.“ Казва: „Побеля главата ми.“ Не само главата му побеляла, но и тази линия от права се изкривила. Пътят, по който минава е тежък, че и пътят се изкривил и линията се изкривила. Ние сега се отдалечаваме от въпроса, но ако някой път погледнете вашите пръсти, този пръст – безименният, аз го наричам пръст на човешкото изкуство и на човешката красота. Той е слънчев пръст. Средният е сатурновия пръст, първият е юпитеров, малкият е меркуриянец. Щом сатурновият пръст е наклонен към слънчевия пръст, значи има нужда от него, той го подкрепя. Не е хубаво да се изкривяват пръстите. Симпатия има той, обикнали се. Много сприхав е сътурновият пръст, понеже навсякъде търси само погрешките на хората. Не че желае да търси погрешките, но е съдия, дето влезе вижда. Той е като учител по български език. Като му дадеш нещо написано, изведнъж казва: „Така не се пише. Не се туря Ь, Ъ.“ После ще намери, че местоименията не си турил на място, че спрежението на глаголите не е правилно, настояще време, че минало неопределено време. После ще намери, че буквите не са написани добре, казва: „Така не се пишат буквите. Какво си написал една буква по-голяма, така не се пише.“ Казвам: Аз похвалявам този човек, че знае езика. Ние в нашия език сме строги, но англичаните са още по-взискателни. В българския език може да туриш „е“ просто, вместо „е“ двойно, думата няма да се измени, остава същата, но в английски, ако на края на думата туриш „д“ вместо „т“, ще измениш съвършено значението на думата. Казваш: „Какво има, една буква?“ Една буква дава съвсем друг смисъл.
Казвам: В любовния речник на любовта, понеже тя има всяка буква, трябва да е на мястото. Сега аз не засягам вашата любов. Вие боравите само със силите на любовта. Даже едва светиите са имали по два, три пъти прозрение за любовта. Най-големите светии, учителите, които идат в света, те разбират любовта. На земята не може да се живее със закона на любовта. Силите на любовта се изучават. Виждаме и Христос казва на еврейския народ: „Докога ще ви търпя? Дотегна ми вече“. Щом му дотегна и не му се живее, пък трябва да работи. Най-после, като не му се живее, те казват: „Щом не искаш между нас да живееш, ние ще ти съберем малко парици и ще те изпратим.“ И те изпратиха Христа, екзекутираха Го. Не си замина по обикновения начин. Вие се спирате върху онова, което евреите са направили на Христа, но вие не мязате ли на един евреин, колко хубави ваши мисли вие не сте екзекутирали по същия начин. Колко хубави ваши мисли има, които сте разпънали на кръст. По някой път ти разпъваш ума си, понякой път разпъваш сърцето си. Казвам: Вие се поддавате на едно външно внушение. Знаете ли, колко са настойчиви тия внушения? Нещо във вас ви казва: „Много лош човек си. Много лош си. Много лош си.“ Ти ходиш и нещо ти шепне: „Много лош си.“ Питам: Как може аз, добрият човек да стана лош? Какво трябва да подразбирате под думата „лош“? Той иска да ти каже: Ти си излязъл от Бога и си обърнал вече внимание на материалните работи. Употребяваш всичките условия на живота си само да придобиеш пари. Ти работиш и само трупаш пари, къщи правиш, ниви вземаш, като че ще живееш хиляди години на земята. Този, който ти казва, че си лош, ти казва: „Знаеш ли, колко години ще живееш на земята?“ – „Още не съм живял.“ Тогава казвам: Като започнеш да се разговаряш с лошите мисли, ще ги хванеш. Казва: „Ти си лош човек!“ Този, който говори, той на тебе не говори. Ти влизаш в един чужд спор. Казва ти: „Ти си много лош.“ Но това до тебе не се отнася. То са двама адвокати, които защитават свой клиент. Единият е обвинител и той казва: „Той е такъв и такъв“, изважда най-лошите работи, че е нечист, че престъпления прави. Другият ще го оправдава. Ти седиш и слушаш. Единият те укорява, другият те оправдава. Съдията съди, а ти слушаш единия, който те оправдава и другият, който те обвинява. Съдията ще даде решението си. Ти нямаш право да говориш. Ти ще мълчиш. Онзи те защитава. Ако речеш, ти да се защитаваш, ще объркаш една каша. Двамата духове, които вървят с тебе, те си спорят. Казва: „Много лош е твоят ученик, той не върви.“ Другият казва: „Не, той прогресира.“ Ти вземаш участие, казваш: „Прогресирам, не съм от лошите.“ Не взимай участие. Ако си лош, лош си. Този факт е свършен. Ако си добър, ти си добър. Никога не се докачайте от една дума. Казва, че си лош. Но то не се отнася до тебе. „Ти“ е множествено число, то е един незавършен процес. Казват ти: „Ти си излязъл от Бога и си обърнал внимание само на физическия свят.“ Каквото ти говори, половината истина е. Другият ти казва: „Всичкото това богатство, превърни го, употреби го за Славата Божия, за Царството Божие и за твоето повдигане.“ Щом си лош, това ти предстои. Лошавината в света, това е твоето богатство в света. Всеки богат човек е лош. Всеки учен човек е лош. Всеки силен човек е лош. Ами, че кой може да те бие? Силният може да те изнуди. Само богатият е, който може да те уплете. Само ученият може да те заблуди. Тогава казвате: „Да не бъдем.“ Не е въпросът там. Ако имаш един невежа, който нищо не знае. Така е. Силният може да те бие. Богатият може да те изнуди. Ученият може да те заблуди. Вярно е това. Но силният може да те пренесе от единия бряг на реката до другия. Силният може да ти услужи. Богатият може да ти услужи. Ученият може да те оправи в пътя. Казвам: Силният е постъпил зле с тебе по единствената причина, че ти не си боравил с любовта. Ученият те е заблудил, понеже не си боравил с любовта. И богатият постъпил с тебе така, понеже не си боравил с любовта. Ако ти носиш в себе си Божествената любов, силният с тебе ще постъпи както любовта иска. Ученият ще постъпи с тебе, както любовта иска. И богатият ще постъпи с тебе, както любовта иска.
Следователно, в дадения случай, любовта е мощното в света, с което трябва да работим. Туй го наричаме Духът Божи. Всички ежедневни мъчнотии ти да разрешаваш с любовта. Да допуснем, че вие сте изгубили сто лева. Сега, вие се чудите, как е възможно да изгубите сто лева. Ти имаш още сто лева. Като си изгубил другите сто лева, ще дадеш банкет с останалите сто лева. Да ви обясня сега нещо. Ти си изгубил сто лева. Ти си един овчар, живееш в една колиба. Иде един цар, който е господар на цялото царство. Не е ли умно да направиш едно угощение на царя? Като направиш угощението в колибата, мислиш ли, че този цар, като напусне твоята колиба, че другите сто лева няма да се върнат? Ти имаш сто лева, искат да те опитат, ще пожертвуваш ли за онзи цар, който дойде. Някой път Бог дойде при вас, когато вие сте закъсали, че само сто лева имате. Той дойде на гости. Тогава започнете да се осигурявате, казвате: „Нямам Господи нищо, какво да Ти дам.“ Казвам: Да вярвате, че и без тези пари може в света. И без пари може, когато Господ дойде. Но когато Господ не идва, без пари не може. Когато Господа го няма, парите трябва да бъдат в джоба ти. Когато Господ дойде, парите трябва да излязат. Онези, които казват, че без пари може, какво разбират? Ако Господа Го няма, без пари не може. Не е верен закона. Казва: „Без пари може.“ Ти живял ли си без пари? Когато Господа Го няма, завърта се главата. Когато Господ дойде, парите не трябват. Когато Господа Го няма, доста пари трябват навсякъде дето идеш, пари трябва да имаш.
Та казвам: Когато казваме, че без пари може в света, ние подразбираме, че трябва да разполагаме с ония велики средства, които Бог ни е дал. Ние сме в положението на син. Ако ти се считаш син, дошла е сиромашията, направи едно угощение, покани я. Тази сиромашия щом дойде, казва: „Скоро Господ ще ти дойде на гости.“ Щом дойде богатството, то казва: „Иде вече, угощението да бъде готово.“ Сиромашията пък казва, че скоро Господ ще ти дойде на гости. Господ ще ти дойде на гости, но Господ, като ти дойде на гости, всичкото богатство да го пожертвуваш. Това значи, самоотричане – да пожертвуваш всичко за любовта. Онзи, който е пожертвувал всичко за любовта, той всичко е спечелвал. То е един вътрешен опит. Доброволно няма да ти пошепнат, но ще видят, колко си умен, цениш ли любовта повече от всичко. Ако цениш любовта повече от всичко, заради онова Божественото, всичко жертвуваш, тогава то всичко ще ти даде. Ако ти всичко не жертвуваш, то всичко не дава. Тогава ще боравиш само със силата на любовта.
Някои от вас искате да напуснете този свят и да идете в оня свят. Така не се говори. Ти не си свършил първото отделение, как ще идеш във второ? Не си свършил второ, как ще идеш в трето? Не си свършил трето, как ще идеш в четвърто? Не си свършил прогимназия, как ще идеш в гимназия? Някои хора искат да идат в оня свят. Из училището вън може да идете, но в оня свят не може да идете. Оня свят е свят на учение. Трябва да бъдеш подготвен. Иначе ще идеш като някой чужденец да обикаляш оня свят отвън. Но да вземеш участие, трябва да си свършил всичко. Като идеш в оня свят, трябва да знаеш. Казвате: „Ще видим.“ Какво ще видите? Нищо няма да видите. Ако в оня свят влезете без любов, светът ще бъде една пустиня, без дърво, без камъчета, без нищо, само кал ще има. И ти ще се намериш до гуша в кал. То е онзи свят. Сега не трябва да ви разправям това. Хубаво, когато се потопите до гуша във вода има ли някаква лошавина? Нима, ако човек е потопен във водата 4–5 часа, тази вода няма да изсмуче всичката твоя топлина и ти ще изгубиш и топлината, и силата, която имаш. Половин час да си във водата е приятно. В този смисъл, колко да употребим водата е определено. От високо гледище, водата е кал. В моя ум така е. Само в оня свят на любовта има тази светлина и тя е толкоз приятна и мека, и тя лекува всички болести. Като влезеш там, всичко ще изчезне. Като погледнеш на всички минали съществувания, ще благодариш на Бога, че си преживял хиляди страдания, ще ти стане радостно на душата, че си страдал. В любовта, като влезеш, ти ще разбираш и мед и масло ще потече от сърцето. Ти ще кажеш: „Благословен Господ, Който ме е прекарал през всичките тия страдания, за да имам тия вечните блага, при които сега се намирам.“
Та казвам: Какво казахме сега? Люби без кал! Мисли без кал! Постъпвай без кал! Хубаво е и с кал, не съм и против калта. Но казвам: Сега без кал е по-хубаво. С кал е хубаво вечерно време. Иде ден без кал трябва. Епохата, която иде е без кал. Ще си кажеш: „Беше време, когато калта беше потребна.“ Щом си се наранил, тури малко кал, направи си една превръзка. Щом заздравее раната, снеми превръзката, измий калта. Остави без кал своето тяло.
Та казвам: Снемете вашите превръзки, които имате, измийте калта и ходете без кал.
Радвайте се на вашата кал, която имате на земята.
Отче наш.
Утринни Слова
11.02.1940 Неделя,
София
|
Начало
