| Порталът към съзнателен живот |
Сила, усет, мисъл
(Младежки Окултен Клас,
22.12.1939 Петък, София)
Беинса Дуно |
|
„Отче наш“
Имате ли някаква тема? „Нямаме.“
Сестра Олга прочете стихотворение за сиромаха и богатия.
„Махар Бену Аба“
Какво разбирате под сиромашия и богатство? Сиромашия и богатство, това са два метода в природата. Сиромашията е за напреднали същества. Човек, за да бъде сиромах и богат, трябва да бъде много напреднал. Човек, за да оцени богатството, трябва да бъде сиромах. За да придобие богатството, трябва да бъде сиромах. Трябва да е богат за какво? За да оцени сиромашията.
Публикувано изображение
И тогава имате двата стремежа. Богатият се стреми да не изгуби това, което има, страх го е да не го оберат. Богатият обича богатството, богатият има обич към богатството. Сиромахът не обича сиромашията. Той туй, което има, не го обича. Богатият обича богатството. Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си. Те и двамата се привличат, но интересите им са различни. Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът. Когато богатият се привлича към сиромаха, той иска да вземе нещо от сиромаха. Сиромахът мисли, че е сиромах, а богатият вижда, че в сиромашията има нещо, той го вика да му работи. В сиромаха има по-голяма сила, отколкото в богатия. Казва: „Аз съм ти дал от моето богатство, ти ще ми дадеш от твоята сила.“
Следователно става обмяна на външните благоприятни условия, които богатият има, с вътрешните условия на сиромаха, които той има. Следователно сиромахът разбира, че той има сила в себе си. Неговото заблуждение е там.
Казвам сега, сиромашията и богатството, това са два метода за изявление. Може да кажем, болезнено състояние имат сиромасите. Богатите имат две болезнени състояния. Богатият има страх да го не оберат. И сиромахът има страх. Богатият се бои отвън някой неприятел да не му вземе богатството. Сиромахът се бои да не би да умре от глад. И той се плаши, казва: „Сиромах съм.“ Той се плаши от сиромашията, да не би да умре от глад.
За какво ще употребите сиромашията и богатството? „При пеенето.“ Може ли да ви послужи сиромашията и богатството при пеенето? Не може да ви служи. Ти, за да пееш, не трябва да бъдеш нито сиромах, нито богат. В пеенето е необходима сила.
СИЛА, УСЕТ, МИСЪЛ
Тези думи са двусложни. Какво означава силата, която е основа за усета? Усетът е основа за мисълта. Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл. Тогава туй може да го турите в човешката възраст. Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта. Те образуват цял един кръг. Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари. Те са разединени. Тогава, когато се съединят, те образуват цяло. Те са семена, които растат. Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота. Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана. Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота. Когато една работа няма в себе си сила, със сила не работиш. Нямаш и усет, нямаш и мисъл – тогава работата ти не е такава, каквато трябва.
Та казвам, често ония състояния във вас, които ги преживявате, младите, възрастните и старите хора – вие имате преживелици, при които младият не е в естествено положение, някой път усетът не е, някой път мисълта не е. Тогава, ако силата не е естествена, де трябва да я търсим? Законът е много верен. Ако младият не е живял в младините си както трябва, не е придобил сила. Във възрастния усетът няма да бъде естествен, в стария – мисълта.
Казвам, в младини човек трябва да придобива сила, възрастният – да придобива усет, а в старини – да придобива мисъл. Всички тия неща трябва да ги държи. Сега, както турям мисълта, ще турите една пространственост между тях. Ще кажете: „Този, младият, не може да бъде възрастен.“ Ще минат години, ще стане възрастен, после ще минат още години и ще стане стар. То е неразбрана работа.
Публикувано изображение Сега това нали е един кръг. Туй семе в себе си съдържа и трите качества. Да кажем, че ви се дава известна мъчнотия. На какво се дължи мъчнотията? Ако ти не може да се подмладяваш, сила нямаш. Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш. И ако в себе си не може да произведеш една мисъл, ти стар не може да бъдеш. Всяка мисъл, която в себе си не съдържа сила и усет, на нея ѝ липсват две основни качества.
Сега имаме сила. Тази сила трябва да бъде добра. Какъв трябва да бъде усетът? Усетът трябва да има топлина. Каква трябва да бъде мисълта? Мисълта трябва да има светлина. Силата трябва да бъде добра, усетът трябва да съдържа топлина, а мисълта трябва да съдържа светлина. Сега каква трябва да е мисълта? Кое е другото качество на мисълта? Тя трябва да бъде красива. Какво друго качество има мисълта? Трябва да бъде права. Какъв трябва да бъде усетът? Усетът, то е основата, която дава на известни чувства. Тия чувства трябва да бъдат благородни.
Та казвам, всичките съвременни хора разбират живота по един механически начин – искат да се проявяват, без в тях да има сила, без да има усет и без да има мисъл. Питам, ако на един човек дадете само богатство, за какво може да го употреби? Богатият ще се научи да яде много майсторски, да има най-хубавото ядене, ще се научи най-хубаво да се облича, да си почива на общо основание, от сутрин до вечер само да си почива. Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи. Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле. Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето. На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим. Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето. Оттам ще се върне вкъщи. Туй е за богатия. А за сиромаха? Сиромахът какво ще научи? Защо сиромахът няма наргиле? На работа трябва да отива, на лозето целия ден. Какво излиза от лозето на края на годината? Тюнбенкията излиза оттам. Наргилето е чуканите на лозето, тюнбенкията е гроздето. Увиснало грозде вземаш. Като вземаш гроздето: о-хо-хо, колко е хубаво. Питам, коя тюнбенкия е по-хубава, наргилето ли, или гроздето?
Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа. В силата съзнанието е отвън. Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там. Житното зърно, което расте, в него има един усет. Житното зърно има усет. Човек мисли. Значи трябва да разбираш закона на твоето тяло, трябва да разбираш закона на органичното тяло и трябва да разбираш закона на мисълта.
Хубаво, сега да превърнем в музикална работа. Как ще го превърнем? Ако вземете „до“ – сила, ако вземете „ми“ – усет, ако вземете „ла“ – мисъл. Да изпеете: „до“, „сол“ – сила, „до“, „ми“ – имате усет, и „ла“, „сол“ – имате мисъл. По два начина се пее: може да вземете от долно „сол“ и „до“. По закона на инволюцията ще вземете „до“, „ми“ на първата линия и „ла“, „сол“ може да вземете от горно „ла“ към „сол“.
Всяка семка трябва да се посее в земята и всяка мисъл – по същия закон тя си има свое начало. Началото на нещата започва със сила, развитието започва с усета, мисълта е завършекът, краят на нещата. Тогава ние имаме в силата растене, живот, имаме и движение.
С : У : М. Имате едно естествено състояние. Всяко естествено състояние вие не може да го имате без сила. Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила. Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък. Какво ще почувства камъкът? Ще те заболи ръката. Този камък не мисли, няма какво да го биеш. Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата. Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши. Вие, че вземеш и го туриш на някой планински склон; като го туриш, върви надолу. Ако вземеш един голям снаряд, който няма никакво съзнание, туриш му сила и го изхвърлиш, той отива и върши работа. Но ти трябва да разбираш законите на твоето тяло.
Та по някой път вие в живота се спъвате от вашата сила с предмети, в които е вложена силата ви. Вие искате да постигнете нещо, и не може да го постигнете. Искаш да пееш, не може да пееш. Искаш да помниш, не може да помниш. Искаш да говориш, не може да говориш, защото говорът се основава на човешката мисъл. Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, ти не може да говориш. (Учителят пее: ) „Сила, усет, мисъл.“
Когато пеете „Давай, давай“, то е сила. Когато пеете „Махар Бену Аба“, то е усет. Когато пеете „Фир-фюр-фен“, то е мисъл.
Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално. Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати. Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна. Онзи, който дава, и онзи, който взема, комуто дават, и двамата се поощряват. Между онзи, който дава една външна облага, и онзи, комуто дават, а не плаща, се ражда разногласие.
Най-първо, трябва да благодарите за живота, който имате.
„Давай, давай“
В туй пеене трябва да има сила, трябва да има усет и трябва да има и мисъл. Ако пееш, и не влизат тия трите работи, тонът не излиза правилно. Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви. Онзи, който пее, каква е целта му? Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее. Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах. Като изпея песента на един глупав човек, да престане да е глупав, да поумнее; не да стане учен, но той да започне да мисли. Та правата мисъл, да мислите, това е богатство. Да усещате, това е богатство и да имате сила, това е богатство.
Нека дойдем сега до усета. Там какво имате, в „Махар Бену“? Сека как ще вложим усета в една песен? Как ще вложим топлина в песента? Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими. Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат. От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора. Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата. То е туй, празното пространство, големият студ. Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът. Вие искате да пътувате през пространството. Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ? Сиромашията топлина ли е, или е студ? „Студ.“ Какво е лошото на сиромашията? Сега в живота тия пълните хора са богатите хора. Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина. Всички ония, които нямат мазнини, са сиромаси. Тези, които имат достатъчно мазнини, са богати. В органическия свят хората, които имат мазнини, са богати, които нямат, са сиромаси. Върху нещата трябва да се мисли.
Вие мислите, че животът е лош. Животът, като няма сила, има едни несгоди в него. Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди. Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди. Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща. Студ ли е това, петдесет градуса? Казват, че −273 градуса е абсолютният студ. Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ. Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се. Във вас като дойде този студ някой път, вие мислите, отчаяте се, не искате да живеете. То е големият студ. Онзи, който се самоубива, дошъл до 273 градуса студ. Тогава той се самоубива.
Следователно, когато човек не може да издържи известни условия, иска да ги измени, и ги изменя по един естествен път. Правилото в света е, по този път трябва да се изучава силата. Как трябва да се справите с топлината, която имате? Аз говоря за онази топлина на живота и за светлината на живота. Ако нямаш едно добро чувство, ако нямаш една добра мисъл, ако нямаш сила, де ще ги поставите? Силата къде ще поставиш? Силата ще поставиш във вашата брада, ще поставиш усета на вашия нас, ще поставиш мисълта на вашето чело. Ще видите как се различават, ще видите по какво се отличава човешката мисъл, по какво се отличават човешкият усет и човешката сила.
Я изпейте пак: „Сила.“ Основния тон как ще го вземете? Всеки тон трябва да има три качества, всеки тон трябва да има три неща: сила трябва да има тонът, топлина трябва да има и светлина трябва да има. Той едновременно трябва да произвежда в ума ви три неща. Някой път вие вземате обикновената музика. Тя се нагажда според условията. Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата. В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни. Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре. Запример, ако се страхувате, какво ви липсва? Щом се страхуваш, липсва ти сила. Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци. Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува. Значи критици са. Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет. Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора.
Като пееш „сол“, ако го вземеш правилно, веднага в тебе ще се развие и разцъфне едно дърво, всичкото знание ще го чувстваш, то е „сол“. Щом имаш ясна представа, всичко в тебе е живо, може да изпъкне в ума ти, всичките цветове със своето ухание, то е „сол“. „Ла“ е всичките узрели плодове, които ги видиш, то е „ла“. Да кажем, ти имаш една мисъл. Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне. Когато мисълта е ясна, тогава се постига. Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума. Туй е всичко вътре във вас. Не мислете, че силата е вън от вас. Вие го търсите отвън. Той е вътре в сърцето. Мисълта е във вашия ум.
Вие сега търсите кой автор е казал нещо. Той е казал, но за да разбереш мисълта на другите хора, ти трябва да разбираш първо своята мисъл. Ти, ако не мислиш, не може да разбереш хората, които мислят. Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват. Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора. То са връзки. Старайте се да бъдете силни. Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло. Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре. Това, което държи нещата съединени, то е силата. А пък усетът е това, което ги подкрепя. То е храна. Топлината е, която принася храната. Топлината храни. И светлината храни. Светлината е храна за очите. Ако очите не се хранят със светлина, човек ще изгуби зрението си. Ако сърцето постоянно не се храни с тази топлина, и то изгубва своята сила.
Сега две идеи има. Когато хората пеят, се обличат много добре. Един, който дава концерт, ще бъде облечен официално. В света като пееш, облечи най-скромните дрехи. Певецът трябва да се облече много скромно. Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи. Това значи певец. Ние сме изменили нещата. При пеенето в света се обличаме много добре, при пеенето в природата се обличаме много скромно. Изменили сте реда на нещата. Скромно ще се обличаш тук, на земята, между хората.
Учителят пее: „Си“, „си“, „си“… „си“. Каква е разликата? В музиката имате терци. Малка терца. Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин. Не че е без мярка, има мярка отвътре. Мярката в света е отвън. Тук отвън мерят. Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш. Тук ти имаш един камертон. (Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки. Външно някой път може да го чуеш. Някой път и той има погрешки. Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно. Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава. Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“. Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи. Във втората октава „ми“ ще бъде „до“. „Разрешение ще има.“ Значи, след като излезеш от своето ограничение, си добил своето разширение. Като добиеш своето разширение, а туй се явило от движението, този тон, като се движи по една посока, той не върви по права линия. Вълните не вървят по една права линия.
Това огъване сега е „ми“. Каква е разликата между долно и горно „ми“? Сега това са понятия, не че сега ще разрешим въпроса. Човек в музиката трябва да бъде много голям музикант, за да се не спъне. Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно. То е музика. Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно. То е пак музика. Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика. Не може да постъпваш правилно, както трябва. Ще постъпваш някак си, но тази постъпка няма да бъде музикална. Може да имаш един усет, но усетът няма да бъде правилен. Може да мислиш, но мисълта ти няма да бъде правилна.
Ще изучаваме онази музика, която е вътре в нас. Ако тази музика вие разбирате, ще разберете и външната музика. Външната музика ще бъде като стремеж за вас за вътрешната музика. И музиката се нуждае от външен стимул. Не сега да се отхвърли външното. Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика. Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика. Някои се спират и казват: „Как да пея обективно?“ Обективно как ще пееш? Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам. Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири. Някъде ще пееш без пари. Пред някой голям музикант отиваш като ученик. Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде. Той ще иска да пееш, че да му се понравиш. Туй е субективното. Но и в единия, и в другия случай има смущение. При парите казваш: „Ако не може да изпея, не може да ги взема.“ При втория случай казваш: „Ако не изпея хубаво, няма да има добро мнение за мене.“ В единия случай парите няма да имаш, в другия случай неговото добро мнение няма да имаш.
Тогава вие казвате: „Трябва да се живее.“ Животът е най-великата музика. Добрият живот е музика. Ако не живееш музикално, не може да имаш благоволението на Бога. Бог ще те търпи, но в Неговата мисъл, като вижда твоя живот, казва: „Този живот не е музикален.“ Музиката не вземайте в тесен смисъл.
Сила, мисъл, усет – това са правила, с които човек може да се справи с всички мъчнотии в себе си. С мисълта може да се справиш с мъчнотиите в ума, с усета може да се справиш с мъчнотиите в сърцето, а със силата може да се справите с мъчнотиите в тялото. (Учителят пее: ) „Сила, сила, сила.“ Какво означава повишение на температурата или понижение на температурата? Този тон показва една работа завършена: наближава да свършим училището, наближава да свършим една работа. „Си“ – започваш работата. „До“ – свършваш работата. „Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила. „Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама. Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно. Ако мъчнотията е в сърцето, усетът не е правилен. Ако мъчнотията е в ума, мисълта не е правилна, законът на мисълта не е правилен. (Учителят пее: ) „Сила, мисъл, усет.“ Ако знаеш, какво значи? Вие пишете с ъ мисъл, другояче ще минетеза невежа.
Защо се пише така ѫ? Между ѫ и а каква е разликата? Това са филологически работи.
Мислете сега върху силата, мислете върху усета, мислете върху мисълта. Мислете върху трите думи през цялата седмица. Като ви дойде наум, постарайте се да ги пеете. Пеете ги тъй, както вие знаете, криво-ляво ги пеете.
Човек, който мисли в себе си, той е всякога в правия път. Човек, който мисли вътрешно, по-лесно може да изправи погрешките, отколкото онзи, който мисли външно. Външно ти си под влияние на някоя чужда мисъл, но когато имаш твоя вътрешна мисъл, ако не вземеш под внимание външните мисли на хората, ще попаднеш в погрешка. Ще вземеш, най-първо, своята мисъл като основа. Вземаш мисълта на хората като подтик, и усетът на хората да бъде толкова, колкото може да бъде подтикът на твоя усет. Понеже Бог изисква всичките хора, които мислят, да бъдат свободни. Ти не може да бъдеш свободен, като нямаш сила, усет и мисъл.
Докато разбираш законите, които седят в тези трите думи, само така ще разбереш тия трите качества: за силата, която седи в твоето тяло, за усета, който имаш в твоето сърце, за светлината в твоя ум. Или за силата, топлината и светлината.
Учителят пее: „Сила, сила, сила.“ Две погрешки. Значи погрешката е във вашето сърце. Сърцето греши. Тази мисъл ще повлияе, ще го напишем правилно и ще го пеем правилно.
Как ще пеете правилно? Учителят пее: „Сила.“
„Пътят на живота е приятен, когато Любовта царува.“ (3 пъти)
Единадесета лекция на Младежкия окултен клас
22 декември 1939 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
Младежки Окултен Клас
22.12.1939 Петък,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 2213
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
