(Небето прошарено. Времето тихо и хладно)
сряда, 5 часа сутринта
Добрата молитва
„В начало бе Словото“
През следующата седмица ще се спрете върху три неща: Ще проучите червения, синия и белия цвят. Да проучите какво отношение имат те към вас. Някои от вас не обичат някои цветове. Някои си имат един обичен цвят. Този цвят, който човек обича, ясно си го представя, а пък този цвят, който не обича, не му е приятен, много мъчно си го представя. Сега всякога може да констатираме дали сте здрав или не. Каква диагноза ще дадете на себе си? И как? Един лекар ще попипа пулса на ръката ви или ще ви погледне окото, ще види дали пулса е нормален. И от това заключава за вашето здраве, дали е нормално или не. Също по цвета на очите. Докато ясно си представяте цветовете, вие сте здрав. Щом всички цветове изпъкват ясно във вас, вие сте здрав. А когато искате да си представите цветовете и винаги се представя в ума ви една чернота, това показва, че здравето ви е в едно разколебано състояние. Най-първо почвате да чувствувате едно неразположение. То е неопределено. Съзнателно сега трябва да се тонирате. Вие се спирате и казвате: „Природата ще извърши всичко за нас.“ Тя природата е извършила всичко, но има неща, които тя за вас никога няма да извърши. Тя няма с помпа да туря въздух в дробовете ви. В тебе трябва да има желание да влезеш в един контакт с нея. И дишането е първия контакт. Да дишаш, това е първия живот. Първия живот на земята човек е почнал да чувствува с дишането. Детето, като се роди, поема първата вдишка и заплаква. И като заплаче, майката се радва. Ако не заплаче това дете, то си отива на онзи свят. Питат някой път: „Защо плачете?“ – За да живеете. Щом не плачете, свърши се. Това не е само за утешение, обаче не да кряскаш, когато плачеш.
Та казвам, някой казва: „Този човек много плаче.“ – Ако много плаче, зле е. И ако никак не плаче е още по-зле. Сега някои, които не разбират, считат за плач потичането на сълзи от очите. Всякога плача го свързвате с протичането на нещо. Донякъде това е верно. Но протичането на сълзите ни най-малко не подразбира плач. Сълзите донякъде улесняват плача. Без сълзи плачът не може гладко да излиза от човека. Когато човек ще дойде до едно състояние да заплаче, с плача започва една нова епоха за него. Детето в утробата на майката е крайно ограничено. Като се роди, то се освобождава от тази ограниченост на условията. И всякога, когато вие заплачете, това е един признак, че вие се освобождавате от едни ограничения. Например, ако във вас проблесне една нова мисъл, която дава нова насока на мисълта ви, това е едно освобождение. А пък всякога, когато човек минава от едно състояние в друго, между две състояния, всякога има една тъмна зона или граница. Ако минаваш от едно състояние, религиозно, към друго религиозно състояние, винаги има една граница. Да кажем сега, че някои религиозни хора принадлежат към някоя секта. Например, да кажем, че ти си методист. За уяснение сега може да прочетете за методистите. Има историята им. Прочетете книгата „Животът на Йоан Веслей“. Той е родоначалник на методизъма. Или може да прочетете книга за баптизъма. Сега считат методизъма, че приготовлява пътя на баптизъма. Да кажем, че ти, като методист, изучаваш Евангелието. Като станеш методист турят ти в ума една идея, че ти не можеш да бъдеш християнин, ако не се кръстиш. За самото кръщение има два метода. Едното кръщение е с вода. Вярват, че още като се роди детето, то е еврейче. Значи всички деца се раждат все евреи. Тогаз, за да ги направят християни, трябва да ги кръстят с вода. Нали сте кръщавали, нали [сте] виждали как кръщават? Какво казват в народа при този случай: „Това дете ми го даде еврейче, а пък аз ти го връщам християнче.“ Ако си методист и изведнъж искаш да станеш баптист, трябва да се кръстиш пак. Един православен, ако [ще] става методист, ще стане без да е кръщаван, защото той вече се е кръстил. Но ако православен или друг стане баптист, макар и възрастен, трябва да бъде кръщаван. Защото при баптистите кръщаването става на 30 годишна възраст. „Понеже Христос е кръстен на 30-та година, следователно, всеки трябва да се кръсти на тази възраст“, казва баптиста. „И ако ти не се кръстиш на тая възраст, ти не си християнин“, казва баптиста. И ти почнеш да се бориш със себе си: да се кръстиш ли или да не се кръстиш. Ако не се кръстиш, в Царството Божие няма да влезеш. Това са външни разбирания. Кръщение по форма го наричам аз това. Хората могат да се кръстят номинално, от евреин станал християнин, но по форма християнин. С еврейски навици още. Знаете ли какво е това? Евреите са много самостоятелен народ. Те много се индивидуализират. Имат за себе си едно особено понятие, че са един избран народ. При това обичат да полъгват малко. Страхливи са. Умни са, да направят нещо. Ако вземем техния родоначалник Якова, той имаше 12 сина, но имаше една слабост към единия син – обичаше го повече. И прави разлика между 11-те сина и този, когото обичаше – Йосифа. На него особена, шарена дрешка ще направи. У Йосифа имаше доста идеи, че сънища вижда, че слънцето и луната му се покланят, че сноповете на нивата се покланят. [Че] 11-те снопа и баща му се покланят на единия сноп – на него. Баща му казва: „Ти мислиш, че аз и майка ти ще дойдем и ще се поклоним на тебе.“ Често и вие, някой път, сънувате такива сънища.
Да почнем сега да разглеждаме основната идея. Всеки един човек има известно състояние в себе си, с което трябва да се справи. Някой път казвате: „Неразположен съм.“ Какво представлява неразположението? То може да произтича от три области. Може неразположението да произтича от формата на нещата: нямаш хубава дреха, не си облечен добре и ти е неприятно така. Казваш: „Да заприличаме и ние на хората.“ Хубаво е да се облечеш, но след като се облечеш, имаш пак едно неразположение, че не си така силен, че си много слаб. Казваш: „Хлабав съм. Трябва да бъда малко по-спретнат, по-силен.“ И най-после, станеш по-силен, но виждаш, че нещо още не си достигнал. Не си досетлив, умът ти не е схватлив. Трябва да те боднат, за да разбереш работите. И в следствие на това имаш едно вътрешно неразположение. Хубаво, за да премахнеш неразположението, като не си облечен, ще се облечеш; силата [ти] е малка – можеш да я увеличиш. Разумността си и нея можеш да увеличиш. Но има и друго тълкувание. Сега, след като си се облякъл, вече ти е приятно с дрехите. Имаш едно състояние, което е едно обикновено състояние в живота. Представете си, че един, който е на висока длъжност, туря цилиндър на главата си, туря връзка, ръкавици. Представете си сега една млада госпожа, която е вече поканена да отиде на бал. Облякла е бяла рокля. Някой път на бал обличат бяла рокля. Паднали са 4, 5 мастилени капки върху роклята и са нашарили гърба. Ето че ѝ се разваля настроението. Кое е причината? Тя казва: „Не съм разположена, 4–5 капки имам на гърба си.“ Е добре, какво отношение имат тия 4–5 капки, на гърба на твоята рокля, с твоето вътрешно състояние? И ако дойде един майстор може да го поправи. Времето е толкоз кратко, че нова дреха не може да се направи. Идва някой, който има изкуството и веднага изчиства тези капки. И като погледнеш, зарадваш се. Питам: от де дойде тази радост? Петната изчезнаха и ти се радваш. Нали казват, че човек [се] радва при придобивка. Защо? Като придоби петната скърбеше, а пък като се премахнаха петната от гърба ти, ти се радваш. Нали законът казва: Който дава се радва. Някой път и който взема се радва. Но казвам: [аз ви] навеждам на един факт. Неразположението от петната произтича от това, че хората ще те питат защо си ги турил, как си бил така немарлив и си оцапал такава хубава дреха. Как си позволил да се оцапа дрехата? Та това са две състояния. Ти имаш хубавата дреха и мислиш, [че] като отидеш при хората, повдигаш се. Те ще кажат, че ти си добре облечен.А пък ако имаш петна, ще кажат: „Хубаво облечен, но се оцапал.“ И ти, по твоето радио, ще слушаш критиката и това вече те смущава. Да кажем, че имате известна тъга в душата си. Но [за] тази тъга може да си ти причината. А пък може вие да не сте ни най-малко причината. Има много скърби в живота, които не са наши. Та казвам, с тия състояния вие трябва да се справите.Вие казвате: „Лесна работа! Човек лесно носи скърбите.“ Да допуснем сега, че вие вървите по пътя и си ударите крака. Как ще се справите с удрянето на крака си? Или сега някои от вас тук, от 1–2 дена, почвате да чувствувате болки на врата си. Или на гърба си или на коляното. Казваш: „Не зная какво ми стана, но врата ме боли. Сегиз тогиз покашлювам малко.“ Като почне да се поправя времето, минава и вашето състояние – кашлицата и болките изчезват. После, може вашето състояние да се измени от едного от вашите добри приятели, които сте имали. Той си измени малко мнението за вас. Поради някоя ваша постъпка и вие чувствувате една вътрешна болка. Но причината е във вашия приятел. Утре вашият приятел пак си измени своето мнение за вас и го направи добро и вие се чувствувате по-радостни. Та едновременно ние чувствуваме хубавите мисли на хората за нас като радост. А пък изменението на мнението им за нас, ние го чувствуваме като скръб, имаш едно вътрешно неразположение. А пък ако сте сензитив, чувствителен, когато външният свят си измени мнението за българите в лош смисъл, ти чувствуваш една тъга. И обратно, сега българите са по-весели, понеже външният свят почва да дава по-голяма цена на българите. И българите казват: „Пооправиха се малко работите. Има изгледи за подобрение на положението.“
Та казвам, приложението сега на това, какво приложение може да се даде? Някой път вие сте недоволни от себе си. За да бъде човек доволен от себе си трябва формите на неговата мисъл да са в изправно положение. За да бъде човек доволен от себе си, трябва съдържанието на тези форми и то да е в изправно положение. И за да бъде човек доволен от себе си, трябва ценността на това съдържание и то да присъствува. Или казано по-ясно: отношението на човека към физическия свят, към видимия свят трябва да бъде изправно. И отношението му към духовния свят трябва да бъде изправно. И отношението му към Божествения свят трябва да бъде изправно. Във физическия свят ние сме свързани с формите на нещата. Ти не можеш да имаш изправни, здрави крака, изправна, здрава глава, изправен гръбначен стълб, шия и прочее, ако твоите отношения с физическия свят не са изправни. Ако отношенията ти със земния физически свят не са изправни, ти не можеш да бъдеш здрав. Те са два полюса, между които ти си положен. В духовния свят ти не можеш да бъдеш изправен, ако нямаш отношение към надеждата и вярата. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш една изходна точка, от която да изхождаш. На физическото поле ти ще изхождаш от Земята. Като станеш сутринта ще стъпиш на земята. Ще потупаш по земята. Но не само това. Ти трябва да знаеш, че имаш отношение и към Слънцето. Земята има отношение към Слънцето. И ти трябва да имаш същите отношения. Ти казваш: „Какво трябва да правя?“ Земята постоянно се движи, не е в покой. Ти искаш да бъдеш в покой. Казваш: „Искам да се успокоя!“ Спокойствието не е да се спреш на едно место. Земята постоянно се движи около Слънцето и се върти около себе си. Значи те са две състояния. Аз правя следното уподобление: първото състояние, т.е. въртението на Земята около себе си, то е да мислим за себе си. Това е нашата ос. А пък да обичаме ближния, този закон уподоблява на въртението на Земята около Слънцето. А пък Слънцето с цялата Слънчева система се движи около своя център и с него ние правим един голям кръг. С Любовта, в 24 часа, ще се завъртите около себе си, за 365 дена ще се завъртиш около слънцето. Ние говорим за Божествения живот в нас. Той изисква един дълъг период. На Слънцето му взема 20 милиона години, за да обиколи около този Божествен център. Питам, ти, за да направиш това, колко пъти трябва да дойдеш на земята? Ако при всяко идване ще живееш 120 години, то колко пъти трябва да се преродите, за да изкарате една слънчева година на онзи Божествен живот? Това ще пресметнете като разделите 20 милиона на 120. Ако ти се завъртиш около себе си, ще имаш една малка придобивка. Ако се завъртиш около Слънцето, ще имаш по-голяма придобивка. А пък ако се завъртиш заедно със Слънцето около онзи Център, ще имаш една голяма придобивка. И животът ти ще се осмисли. Ако живееш един ден и 120 години каква е разликата? Грамадна ще бъде разликата! И знаете ли, като обикаляте около слънцето, на колко пристанища трябва да спрете? Някои от вас казват: „Да можем да спрем на Венера, да я видим каква е.“ Че вие всякога спирате на Венера. Щом имате любовни работи, вие сте на Венера. Щом имате търговски работи, взимане-даване, вие сте на Меркурий. Щом искате да воювате, вие сте се спрели вече на пристанището на Марс. Щом мислите за вашето достойнство вие сте се спрели на пристанището на Юпитер. Щом ви хване мисълта как да преживеете, вие сте били на Сатурн. Вие искате нещата физически да ги проверите. Този физически живот е само един резултат на онзи Божествен живот. Та казвам, има един начин, но като направи[те] едно обръщение около Слънцето, тогава ще го научите. Лесно може да отидете. Не е мъчна работа да отидете около Месечината, но трябва да знаете как. За да отидеш до Месечината, ти трябва да излезеш от тялото си. До Месечината ти, със своя двойник, можеш да отидеш и да се върнеш и да имаш едно съзнание за това. Но ако речеш да отидеш със своя двойник до Слънцето, не можеш да отидеш. Сега това е встъпление. Вие още не може да разберете напълно тези работи. Вие казвате: „Как може човек да излезе от тялото си?“ Че вие наблюдавате това. Вечерно време ти заспиваш и сънуваш, че ходиш, разхождаш се около полето, говориш и даже, в това състояние, ти не обръщаш внимание на връщането си. Ти само мислиш, че ходиш и ако се пробуди твоето съзнание, ти ще видиш, че си в едно духовно тяло. Ти казваш: „Какво нещо е ясновидство?“ Че ти си сам ясновидец. Само че между обикновеното съзнание и духовното съзнание няма връзка. Не ги сравняваш и казваш: „Това е сън.“ А пък за да излезеш от тялото свободно изисква се следното условие: Ти трябва да забравиш материалната обстановка, в която се намираш. Не мисли за този свят. Ще престанете да мислите за този свят. Ако заличиш всички онези прояви на света, ако отдалечиш физическата светлина, всички физически впечатления, които възбуждат ума, ти веднага можеш да излезеш из тялото си навън. Ти като речеш да отделиш тези впечатления от ума си, ти ще се уплашиш. И ще кажеш: „Къде ще отида?“ Има една опасност. Ако искаш да излезеш по своя воля от тялото си, можеш да не се върнеш. Вечерно време вие излизате, но това е един закон вече от невидимия свят. Има пропуск за лягане. Ти си лягаш – отворена е границата. Но денем, ако речеш да направиш този опит, границата не е отворена. И ще те арестуват. И много хора така са се повредили. Излязъл от тялото си и не може да се върне. А пък други са се наместили в тялото му, вътре. И казват: „Полудял.“ А пък онези са други. Гледам как децата, как обикалят автомобила. Стискат свирката и дава сигнал, уж че ще тръгне. И като ги видят, избягват. Та казвам, и вие, някои, ходите с вашите автомобили и правите един малък опит.
Между две състояния в човека има едно преходно положение. Трябва да знаете, че при всяко едно неразположение ти минаваш от едно състояние в друго. Назад не можеш да се върнеш вече. И хората остаряват по единствената причина, че всякога щом минат от едно състояние в друго, почват някога да казват: „Едно време колко бях радостен и здрав.“ Не се връщай[те] назад в пътя си, по който сте минали. Защото това, към което отивате е по-добро от миналото. И ако ти се връщаш от настоящето в миналото, ти тогаз слизаш. Щом казваш, че твоето минало е по-добро, по-светло от настоящето, ти си в слизането. Щом твоето минало е по-светло, а твоето бъдеще е по-тъмно, ти вече не вървиш по един възходящ път, ти слизаш. Това слизане е закон на инволюция. Всички стари хора казват: „Остарях!“ Които казват така, те слизат надолу. Казват, че стария отива при Бога. Старият човек е безверник. Той не се и моли. Не го интересуват тия работи, става индиферентен. Вижда му се, че всичко е глупаво, безсмислено, каквото постъпват хората. А пък то не е право. Че животът на всички хора е твоят живот. Това е бъдещият ти живот. Ти не обвинявай хората. Като видиш някои лоши хора, не ги обвинявай. То е твоят живот. Всяко нещо, което ние не разбираме, то е лошо за нас, а пък всяко нещо, което го разбираме, то е добро за нас. Ще ви приведа онзи пример за двамата приятели, които се пошегували с един свой приятел. Той излиза да се разхожда, те го срещат маскирани, връзват го, обират го и го развеждат целия ден. И се смеят в себе си. Вечерта те му връщат парите и го освобождават. На другия ден той им разправя и казва: „Какво голямо нещастие стана с мене вчера. Щяха да ме претрепят тия разбойници. Обраха ме, вързаха ме и ме разкарваха. Но имаха малко човещина, дадоха ми парите.“ А пък те се смеели. Той им казва: „Вие хубаво се смеете, на мен сърдцето ми какво изпитваше.“ Често и вашите духовни приятели ви развеждат така. На една майка децата ѝ били много немирни. И след като тя употребила всички педагогически методи, децата пак не слушат. Но една, която свършила по новото възпитание ѝ дала един съвет. Казала ѝ: „Ще си направиш една страшна гугла.“ Двете деца били много непослушни, тя си турила гуглата и влиза в тяхната стая. Те, като виждат, надават вик. А пък тя си преправя гласа и мърмори нещо. После си излиза в другата стая, хвърля си гуглата и пак влиза при тях. Децата се хвърлят на нея и ѝ казват: „Мамо, едно страшилище щеше да ни изяде!“ Тя им казва: „Няма нищо, аз ще се разправям с него.“ Та казвам сега, най-големите ви страдания на какво приличат, кажете ми? Смешни сте. Страданията ви в живота приличат на страданията на онзи албанец, арнаутин. Арнаутите са много честолюбиви, но този бил малко страхлив. Той веднъж пътувал и по пътя вижда един голям, изгорял чукан в тъмнината. Той мисли, че това е поп. И казва: „Отстрани се от пътя ми дядо попе, албанец минава тук. Казвам ти! Слушай, ако не се отстраниш, знаеш ли какво мога да ти направя?“ Той помислил, помислил и казал: „Ти като не се отбиваш от пътя ми, арнаутинът знае, че има и друг път.“ Често вие се оплаквате и казвате: „Не съм разположен.“ Ти се безпокоиш за изгорелия чукан и мислиш, че това е някой. Ти чувствуваш, в дадения случай, нещастието на изгорелия чукан. Та казвам: Често вие преувеличавате вашите страдания. Изгубваш, някой път, разположението да се молиш. Ако не си изправен в себе си, ти не можеш да се молиш. Ако имаш най-малкото лошо желание, най-малката лоша мисъл, тя ще спре този ток и ти вече не можеш да предадеш молитвите си нагоре в невидимия свят. Тогаз имате състояние, което мога да ви поясня със закона на електричеството. При най-малка погрешка няма контакт и светлината не може да протече. Като се махне този недъг от инсталацията и веднага светлината протича. Та спирайте се във вашето съзнание да отмахнете от него онези мисли, онези чувства, онези постъпки, които спъват тази връзка, която имате. Нали сте чувствували, когато за някой ваш приятел сте говорили нещо лошо по негов адрес зад гърба му. После, като го срещнете, веднага чувствувате едно стеснение. И си мислите, дали той не се е научил. Нямате смелост да му кажете в очите му. Тази погрешка не я считай, че тя е нещо много важно. Тя не представлява твоя приятел. Твоя приятел не го е направил съзнателно. Вие се чувствувате стеснен в неговото присъствие. Стеснителността произтича от вашата осторожност. Вие виждате последствията, ако вашият приятел се научи, какво сте говорили за него. И знаете, че веднага ще изгубите неговото добро разположение. Тогаз как трябва да направите? Щом искате да критикувате един ваш приятел, обърнете въпроса другояче. Кажете на себе си: „Ако аз бях на неговото место как щях да постъпя?“ В такъв случай ще се избавите от противоречие, като турите себе си за мярка. Защото всякога, като разглеждате нещата, трябва да изхождате от себе си, турете себе си за мярка. Във всичките противоречия турете себе си за мярка и тогава няма да правите погрешки. Вие, в даден случай, може да изисквате от вашия приятел повече отколкото вие може да направите. Вие виждате, че той изважда и дава на един беден един лев и казвате: „Скържав е. Трябваше да даде не един лев.“ Е, добре, допуснете че той, в дадения случай, има само един лев в джоба си. В банката има, но бърка в джоба си и вижда, че има само един лев. Ти казваш: „Толкоз ли дава сърдцето му?“ Във вас няма критически ум. Но този човек разбира и кабалистически работите. На някой човек, аз някой път не искам да му давам два лева. Защо? Ще го сполети някое голямо нещастие. Някой път не искам да му дам 4 лева. Пак ще го сполети нещастие. И две не искам и четири не искам. Не искам да му дам и 13 лева, защото ще му се счупи крака. Не искам да му дам и 23 лева, понеже ще има семеен скандал. Единственото нещо, в дадения случай е, виждам, че ако му дам един лев, той с този лев ще свърши повече, отколкото с двата лева, с четеритях лева, с 13 лева и с 23 лева. Той може да ми каже: „Защо не ми даде 23 лева?“ Ако му дам 23 лева, ще има семеен скандал. Питам: Ако ти носиш един нож и вървиш по една площ, по един негладък път и когато разглеждаш ножа, можеш да се препънеш и да паднеш върху ножа и тогава какво ще стане? Аз, като му дам един лев, той го тури настрани. Но ако му дам четири лева, той почва да ги разглежда, също така ако му дам 13 или 23 лева. И докато ги чете може да падне да се препъне и да се натъкне на ножа. Дайте му един лев, за да не отвличате неговото внимание. Та някой път вие искате да ви направят голяма услуга. При големите услуги в света човек трябва да бъде много умен. За това в Писанието е казано. Този човек ходил на няколко места да проси и идва при тебе да проси. Преди да е дошъл при тебе на 20 места е просил. На някои места са му дали един лев, по два лева, по три лева. Той има вече една доста почтена заплата – 75 лева, докато дойде при тебе. Аз работя за 50 лева, а той спечели 75 лева. Че какво да му дам. Дойде при мене и му казвам: „Нямам!“ На просяка някой път може да му кажем: „Я ми дай един лев на заем.“
Въпросът е върху състоянията, които имате. В какво седи благородството на човека? Изучавай[те] добре формите, за да имате физическо здраве. Ако имате една ясна представа за формите, които съществуват в природата, вие ще имате здраве във физическия свят. Ако разбирате силите на духовния свят, вие ще имате хубаво разположение. А пък ако разбирате Божествения свят, ще имате една отлична, светла мисъл, която постоянно ще носи щастие във вас. Щастието произтича от това, че виждаш един свят, който е така уреден, че всичко каквото искаш може да го постигнеш там. Божествения свят е който носи щастие, понеже всичко, каквото искаш, се намира в този свят. Някои мислят, че като влезнат в Духовния свят, да кажат: „Какво ще правим после?“ Те не разбират какво нещо е Божествения свят. Той е свят на всички възможности. Свят на блаженство и на щастие. Всичко онова, за което ти си копнеел на земята, нито във физическия, нито в духовния свят, не си могъл да го постигнеш. Но в Божествения свят можеш да го постигнеш. А пък във физическия и духовния свят пак можеш да слизаш. Ти мислиш, че като отидеш в Божествения свят няма да имаш никаква връзка с физическия свят. То е неразбиране. Ти в своето щастие, като си в Божествения свят, ще мислиш за тези, които са със своите мъчнотии на земята и ще слезеш да им помагаш. Ще видиш, че и на земята има условие хората да станат щастливи.
Я ми кажете сега, ако пусна една подписка да съберем една сума разумно, един лист, колко, каква сума ще бъде записана? Някой път ще пусна в курса един лист. Някой го е страх да тури една голяма сума, понеже ще плаща. Не е въпрос за страха. Да кажем, че всички вие сте милионери. Да не ви е страх. Ако ви дадат една подписка, колко ще турите? Най-първо ще турите един подпис, за да имате удобрението на хората. Не за това! В дадения случай ще туриш, че тази сума да бъде полезна за тебе, за ближните и за Царството Божие. Каква сума ще туриш? Че вие сте проучавали Стария Завет. У евреите имаше закон за самопожертвуване. Те принасяха жертва на Бога някоя гургуличка, някое гълъбче, някои принасяха в жертва от първите плодове. Някои – някое хубаво агне, угоено, някое теле. Какво бихте принесли вие? Българите, като принасят жертва и те търсят най-хубавото агне. Че същият закон е и за духовния живот. Някой път ще принесеш в жертва едно свое чувство. За да ви изясня някои неща, трябва да се спра върху обикновените работи в живота, които всеки ден ви се дават. Някой път ти трябва да отстъпиш някое чувство, едно хубаво свое желание да го пожертвуваш, да бъдеш благоугоден на Господа. Някой път искате да се самопожертвувате. Като се самопожертвува човек, трябва да мине от едно състояние в друго. Ако една овца се самопожертвува, за да стане човек, това самопожертвуване е на местото си. Но ако една овца се самопожертвува, за да стане на свиня, това не е на место. Ако една свиня се самопожертвува, за да стане на овца, това самопожертвуване на свинята е на местото си. Но ако една свиня се самопожертвува, за да стане на вълк, това не е на местото си. Та казвам: В самопожертвуването трябва да има един възходящ път. Жертвата в света е, което увеличава светлината на вашия ум, топлината на вашия живот и силата на човека! Във всяко самопожертвуване човек придобива три неща: светлина, топлина и сила. Ако с една жертва тия три качества не се придобиват, това не е жертва, това е нещо неразбрано. Та когато се говори за самопожертвуване ние разбираме светлина, която е необходима за строежа на вашия ум; топлина, която е необходима за строежа на духовния свят на човека и сила, която е необходима за строежа, който става на физическото поле. Та този закон на самопожертвуване трябва да имате постоянно в себе си. Ще жертвуваш. Във физическия свят ще жертвуваш най-хубавото и в Духовния свят най-хубавото и в Божествения свят най-хубавото. И Писанието казва така: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен!“ Че това е жертва! Значи, Бог самопожертвува най-хубавото, което имаше – даде Сина си. И ако ти не пожертвуваш, като Бога, какво ще постигнеш? И силата на Господа седи в това, че Той пожертвува най-хубавото, което е в Него. И това, най-хубавото ни въздигна. Този Син, Който се пожертвувал, Той живее, Той не е умрял. И Синът, чрез тази жертва, която Бащата е направил, като влиза в човешката душа, като влиза в хората, обединява ги. Той живее вече в тях и заедно с тях отива при Баща си. И те, като се пожертвуват, Той отива заедно с тях в Божествения свят. Значи, най-първо Божественият свят дава нещо на физическия свят – жертвува. И физическият свят трябва да даде нещо на Божествения свят. Така ние разбираме вътрешния дълбок смисъл на живота, който оперира вътре във вас. Всичко, което човек живее на земята е дотолкова добро, доколкото внася в него светлина, топлина и сила. Защото без светлина на ума човек не може да мисли. Без топлина човек не може да чувствува. И без сила човек нищо не може да извърши. Много пъти ние нямаме сила, за да извършим някои работи.
Ако ви кажа сега да изпеете една песен, кой ще поиска да пее? Я ми изпейте сега, някой от вас, „Махар Бену“. „Махар Бену“ да я изпее така, че да се добие топлина и светлина, знаете ли какво е изкуство това вече? Може да пее някой, но какво се добива? Някой, като пее, аз виждам, един инструмент има[м] в себе си, чрез който констатирам, че освен дето не придобива сила, но губи сили. И освен, че не се увеличава топлината, но тя се намалява. И освен, че не се увеличава светлината, но и тя се намалява. И казвам: не пеят добре! Аз така оценявам. Песен, при която не се увеличава светлината, тя е слаба песен. Песен, при която не се увеличава топлината на чувствата, тя е слаба песен. Песен, при която не се увеличава силата, тя не е песен.
Та казвам: Искам следующия път от вас три песни. Да изпеете „Махар Бену“. Кой от вас, като я изпее, всички да почувствуват силата, като един ток? Да мине през всинца ви. Един да изпее песента, че сила да мине. А пък като изпее песента, да чувствувате, че вашата топлина се увеличава. И трети, като изпее, да почувствувате, че идва светлина в ума ви. Да изпеят трима певци, най-гласовитите! Най-гласовитият на физическото поле; най-гласовитият в Духовния свят и най-гласовитият в Божествения свят. Трима души да дадат концерт. Аз съм слушал тук като пеете за любовта: „А любезна моя, как да начена да ти разправя всичко?“
Пристъпваме към опити. Има вече едно статическо положение. Вие казвате: „Това знам, онова знам.“ Нещата докато не се опитат в трите свята, те остават неразбрани. Ако ти не знаеш как да придобиеш своята сила, своята светлина и топлина, ти още си млад в този път, по който си тръгнал. В топлината трябва да знаете да сложите въглища, дърва. В светлината трябва да отвориш един по-голям прозорец, а пък за силата трябва да ядете повече. Вие ядете и не придобивате. Не ви хваща яденето за добиване на сила.
Три песни ще изпеете. Кои са те? – „Махар Бену“. Втората: „Давай, давай“. Третата? – („Иде, иде.“) „Иде, иде“, но мен ме е страх от това „Иде, иде“. Защото в български език думата „иде“ има две значения: иде и иди. Второто е повелително наклонение, изменява се ударението. Когато кажем: „Иди, иди!“ Подразбираме, не той да иде, но ние да идем. Ние тълкуваме той да иде, но ако тълкуваме – „иди“, има втория смисъл вече. Ти, който се мислиш мощния силния – иди! Да ви дам ново тълкувание на песента. Ти казваш: „Аз нищо не мога да направя.“ Щом нищо не можеш да направиш, от Този, Силният, Който иде, нищо не можеш да възприемеш. Та Силния ще дойде в тебе и чрез тебе ще направи нещо. Онзи, Който иде, ще дойде и чрез нас всичко каквото трябва, ще направи. Това е второто тълкувание [на] „иде и иди“. Е, хубаво, съгласен съм за тая песен. Тогава имате: „Махар Бену“, „Давай давай“ и „Иде“. Не „иде“, но „иди“! Мен ме е страх от „Иде“, но от „Иди“ ми е приятно. Вие казвате: „Иде!“ Че ако твоя възлюблен иде и ти каже: „Слушай, аз за тебе имах високо мнение, но не искам да имам повече работа с тебе. Я ми дай всички писма, които съм ти писал.“ Ако така иде, какво ще кажеш? Та по-добре е да не иде.
Отче наш
6 и 15 часа сутринта
Сила за децата, топлина за възрастните, а пък светлина за старите.
30 школна лекция, 03 май 1939 година, София, Изгрев
(На поляната направихме хубавите гимнастически, паневритмични упражнения)
Общ Окултен Клас
03.05.1939 Сряда,
София
|
Начало
