| Порталът към съзнателен живот |
Обич и преценка
(Общ Окултен Клас,
21.12.1938 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
Сряда, 5 часа сутринта.
Отче наш
„Давай, давай“
Пишете върху темата: „Малки възможности и големи условия.“
Задава се един въпрос. Пишат някоя теза: Кои са ония сили в природата, които са създали човешката глава? Кои са ония сили, които са създали човешкото тяло? Вие си спомняте. Тези, които създадоха тялото, създадоха главата. Това са възможности. Но в една картина художникът не е създал всичко. Да кажем художникът нарисува картина, самото платно не е направено от него. При това тази картина има рамки. Рамките съвсем друг човек ги е създал. Пък онзи, който я окачил е друг. Де е самият художник? Може да е съвсем друг човек. Ние сега гледаме една картина, нарисувана на платното и казваме: „Художникът е направил.“ Сега казвам: Кое е онова, което художникът е направил? Казваме, че имаме три неща: форма, съдържание и смисъл. Всички казват, че животът има форма, съдържание и смисъл. Какво отношение има формата, какво отношение има съдържанието, какво отношение има смисълът? Вътрешните отношения какви са? Ако главата носи смисъла на нещата, ако дробовете – дихателната система носи съдържанието на нещата, ако стомахът носи условията или формата на нещата, той ги оформя. И тогава за стомаха, изобщо в религиозните книги, наричат го стомаха – „търбух“. За него казват, че Господ щял да го унищожи. Онези, които не разбират съдържанието казват: „Ще се унищожи нещо, не струва.“ Той не разбира. Всичките положения в живота стават във формите. Материалният свят е свят на постоянни промени. Една форма да се унищожи, нейната форма значи да се повърне в едно първоначално състояние.
Сега всички имате различни схващания. Какво нещо е състоянието на човека? Или състояние на английски казват „state“. На френски как се казва състояние – „etat“. В даденият случай състоянието на човека се намира върху две противоположности, между два полюса. Да кажем имате . Имате едно състояние, чувствувате, започвате от A да вървите към B. То е едно състояние. След като сте ходили този дълъг път вие се усещате уморен от пътя, то е едно състояние. Нито ви е много приятно, мислите сега какво да направите. Седите и казвате да ядете и да спите. Ако пък вземете някоя книга да четете или търсите нова работа, едно такова объркано състояние във вас имате. Не може да решите. Искате да излезе отвън, да работите; гледате облачно, студено, казвате: „Днес не е за работа.“ Искаш да ядеш – няма нищо за ядене. Имаш само сух хляб. Пък сух хляб не се яде хубаво. Гледаш, при това, няма масло, няма яйца. Седиш, после дойде ти една философия, започваш да философствуваш. От яйцата започваш да философствуваш. „Защо Господ създаде света?“ Каква е връзката, тогава, между твоето състояние, между яйцата? Какво е направил Господ ти не знаеш? Ти не си бил там, когато светът е създаван. Искаш да проникнеш защо Господ създал света така. Питам, в дадения случай, ти защо искаш да ядеш? Ти казваш: „То е един подтик отвътре. Господ го направил.“ Тогава, ако Господ наложил ти една работа, значи ти няма какво да питаш. Някой казва: „Няма какво да питаш.“ И да питаш няма никакво разрешение. Ако вземете един гвоздей. Гвоздеят може ли да пита: „Защо ме забиват?“ Казва: „Какво съм направил? Нещо направил ли съм?“ Казвам: „Никаква пакост не си направил, искам да те туря на една служба. Аз ще те ударя, пък ти сам ще си пробиеш път, ще влезеш вътре. И като се заковеш, тук ще седиш, няма да излизаш.“ Гвоздеят казва: „Аз и да искам не може да изляза.“ За да го извадиш, клещи трябва. Казвате някой път, вземете хората имат разни състояния. Иде някой и казва: „Повишила се температурата, температура има.“ – „От де знаеш?“ – „Мерих я.“ – „Колко градуса е?“ – „37,5°, показва се. Стана два деня я меря. Първият ден беше 37,5°, а сега се е качила на 38°.“ Казвам: „Още по-хубаво.“ На 38 градуса вие още не можете да изпържите яйцата си. Защо именно 38 градуса температура е опасна? Като се намалява температурата, каква е нормалната температура? (– 36,5 градуса.) Туй абсолютно вярно ли е? За всеки организъм температурата не е еднаква. Различава се температурата. Тия инструменти различават ли температурата? Лицето най-добре показва каква е температурата. За пример, някой път, след като се повиши температурата, в тази температура има повече влага. Някъде има повече сухота и тогава, по някой път, очите стават стъклени, като на стъклото, виждате, че няма влага. Самите очи си показват, че няма влага. Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес. Едно малко смущение в човека може да произведе един процес. За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо. Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има. Някой път, прободе те сърцето, тръгнеш и казваш: „Какво стана?“ Или някой път те заболи кръста, или някой път те заболи главата, или някой път те заболи коремът. Може от главата да е болката. Сега болката се дължи на нещо неестествено в човека. Щом те боли главата, щом смущението е в главата, главата не е причината за това. Всякога щом има главоболие, причината е в симпатичната нервна система. Всякога главоболието произтича от сърцето, от чувствата на човека. Всяка неестествена чувствителност произвежда главоболие. Всяка неестествена мисъл, произвежда коремоболие. Сега, в някой речник, в някоя научна книга може да ви кажат какво мислят лекарите. Но причината е или в мозъчната система, или в симпатичната нервна система. Това са два полюса. Главата съдържа динамическите сили. Тя възприема от първия източник, от слънцето приема енергия, а пък симпатичната нервна система е свързана повече със земята, с магнетизма. Ако не функционира правилно нашата симпатична нервна система или стомахът, който е външно изражение, тогава вие не може да имате едно здравословно състояние. Пари за работа нямате. Представете си, че вие сте много деятелен. Къде ще проявите вашата деятелност? Вие имате желание да свирите. Трябва да имате пари. Трябва да имате ръце. Трябва да имате инструмент. Трябва да имате широко място, дето да си движите ръката. Ако сте свързани, какво ще свирите. Та симпатичната нервна система дава широчина, пари за работа. Туй, което го наричате разположение. Ти усещаш, някой път, приятно разположение. Искаш да пееш. Симпатичната нервна система може да те подкрепи. Тя е тази, виртуоз[а], който ангажира салона, дава обявления каква [е] програма[та], тя нарежда на какво ще се свири, свиква хората. Ако тези условия ги няма, къде ще се свири концертът?
Та казва[м], във вас, някой път, сърцето прави погрешки, може да събере публика, която ни в клин, ни в ръкав, не разбира нищо. Един български виртуоз дава в село концерт, свири нещо от Бах, от Моцарт. Селяните казват: „Свири си нещо, не го разбираме.“ Казват му: „Я ни посвири нещо от нашите стари песни, да разберем всинца. Туй е много хубаво, но не го разбираме. Посвири ни нещо тъй да ни стопли сърцето.“ Казвам, в човека, ако свириш едно нещо на главата, ще разбере по един начин. Ако свириш нещо на сърцето, ще го разбере по друг начин. На сърцето трябва да свириш нови мелодии. Сърцето колкото е идеалист, много повече е материалист. Сърцето казва: „Черно на бяло, само обещания не искам.“ Казва: „Тъй, същественото!“ На сърцето, като му донесеш кошница с грозде, разбира: „Ето в тази кошница е Господ. Проявява силата си.“ Като изчезне кошницата казва: „Всичко се свърши.“ Сега какво трябва на човека в света? Какво нещо е правата линия AB? Имате думата „Ум – ом“. Това е свещена дума. „Ум“ съдържа всичките качества на разумното битие. Той е един склад, от който ще изваждаш семето. Всичките семена, които са потребни, ще ги изваждаш. Що е сърцето? Сърцето това е нивата, дето те ще бъдат посяти. Да се изпитат тия семена. Някои хора мислят: „Защо ни е сърцето?“ Може да те попита онази нива: „Защо ти е семето от хамбара?“ Ако нямаш нива, ще остане така непроизводително. Та една мисъл в твоята глава, трябва да слезе в твоята симпатична нервна система, да влезе във физическия свят. Или другояче казано: Да влезе в сърцето, за да я опиташ. За да опиташ, тази нива трябва да бъде добре разорана. После трябва да има някои качества, на които ти да разчиташ.
Сега първото нещо, какво се изисква? Казваш: „Вяра.“ Но вярата се занимава със законите, да станеш силен в света. Ако ти не си силен, ти не може да си проправиш път. Вие искате да проправите вашия живот. Ако нямате сила, нищо не може да се постигне. Искаш да шиеш. Ти трябва да имаш сила да прекараш иглата и да знаеш как да я прекараш. Ако свириш, тогава трябва да знаеш как да свириш. Ако мислиш, трябва да знаеш как да мислиш. Да се мисли, вие мислите, че е лесна работа. Много трудна работа е да се мисли правилно, да съобразиш всеки път своята мисъл със своите чувства. Да ги наредиш, на една красива мисъл да съответствуват красиви чувства и едно красиво чувство да съответствува на една красива постъпка, не е така лесна работа. Сега вие имате известна опитност, придобита от миналото. Имате известни мерки. Коя е мярката на една добра постъпка? Плодът, семето, който вие сте посяли, то е най-доброто семе. Семето, което има достатъчно енергия в себе си, не само да израсте, но туй семе трябва да даде един хубав плод. Казваме, че цел имало в живота. Какво се разбира под думата „цел“? Каква е целта? Целта каква ще бъде? След милиони години какъв ще бъде човек? След милиони години какво може да бъде от човека? Както и да мислиш, ние мислим, че след милиони години, човек ще бъде почти такъв, какъвто е сега. Това са наши предположения. След милиони години човек няма да бъде по-силен от Бога. Какъв ще бъде човек след милиони години?
Но представете си сега, че вас ви е студено на краката. Какво трябва да правите? Най-първо ще дойде мисълта, че трябва да имате вълнени чорапи и хубави обуща, това са външни условия. Питам: На един вол какви обуща има и какви чорапи има? Един кон какви чорапи и какви обуща има? Една кобила какви чорапи има? После казвате: „Дрехи трябва да имаме.“ Питам: Конят какви дрехи има? Коя е кройката, модата на тази дреха. Ние изхождаме от своето гледище и казваме: „Трябва да имаме дрехи.“ Какви дрехи трябва да имаме? Дрехата, това е човешкия ум. Ти може да носиш една копринена дреха и да се изпотиш под нея, ако знаеш как да чувствуваш, как да мислиш. Аз съм правил малки опити. Казвам, зависи от човешкия ум. Най-първо ще мислиш за природата. Няма да я считаш като един свой неприятел. И студа, който дошъл, няма да го считаш [не]приятел. За този големия студ, причината са хората. Топлите зими и студените зими зависят от хората. Лошото във вашата къща зависи от вас или от тебе, или от мъжа ви, или от децата. Ако собата не гори, причината сте вие. Ако дими коминът, причината сте вие. Някой път гори моята печка, но щом започне да дими, казвам, че са се задръстили кюнците, пълни са със сажди. Тогава взема, че извадя тия кюнци, очистя ги, за да става течението. Казвам, кюнецът е свободен. Казвам: Почиствайте често вашите вътрешни кюнци. Те се задръстват със сажди от вашето недоволство. Дойде някой, случи му се някакво препятствие. Наежи се, започва да се гневи на Господа. Казва: „Защо Господ ме е наказал?“ Хубаво, ако си удариш крака в един камък, Господ ли те е наказал? Често идват тук мисли, да не седя на високо място. Всички имат добро желание някой път да ми услужат. Носят нещо, има една малка веранда, която е около метър широчина. Един взел и турил една стълба към запад. Тези, които [са] строили тази къща, не са имали на ум , че някога някой може да падне да си счупи главата, да ми създаде голяма беля. Не мислили да я направят 3–4 метра широка тази веранда. Някой дойде да говори с мене на верандата, и аз гледам назад да не стъпи, щото ако стъпи назад ще падне с гърба си надолу, ще се утрепе. Питам сега: Ако вашият мозък е тесен, коя е причината? Вие защо не се намесихте, когато се правеше къщата? Да кажете по-широка веранда да правят. После аз съм намислил какво да направя. Ще направя една врата, кой как влиза да затвори вратата и да няма условия да пада. Като рече да излиза да отвори тази врата. Той казва, губи си времето. Пък то е по-практично без врата, влиза и излиза бързо. Сега във всинца ви има желание, все искате да живеете добре. За да живееш добре, мнозина от вас сте досетливи, но не сте съобразителни. Някои от вас сте много съобразителни, но не сте досетливи. Две неща трябват на човека: да бъде досетлив и да бъде съобразителен. Каква е разликата между тях? Досетлив, усещаш, че имаш нужда от нещо, но не си съобразителен да видиш. Да кажем, едно дете боледува, казваш: „Трябва да се лекува.“ Досетлив си, но не си съобразителен. Не знаеш сега тази баня какво ще произведе. Не знаеш температурата. Съобразителност нямаш каква трябва да бъде температурата да се направи една баня. Или съобразителност нямаш за бъдещите последствия. Някой път искаш да кажеш нещо, но една дума може да кажеш, но не знаеш, не си съобразителен, тази дума какво ще произведе? Изисква се сега съобразителност. Казвате: „Ние сме набожни хора.“ То е вече на старини. В новите времена как трябва да говорим? От невежество страдаме сега. Ние не страдаме от много голяма ученост. Всичките са много учени. Чел някой роман, изисква се живот в този роман. От философско гледище казвате как трябва да се живее. Казвате, че жената трябва да обича мъжа и мъжът трябва да обича жената. Двама души едновременно не може да се обича[т]. Вие не разбирате закона. Щом се обикнат едновременно те ще се отблъснат. Единият ще бъде на запад, другият на изток. Любовта е положителна сила. Щом ти обичаш и тебе те обичат, вие ще се скарате. Вие искате хората да се карат. В дадения случай един може да люби, а другият какво трябва да прави? Другият трябва да преценява, да оценява неговата любов. Единият, който люби – другият трябва да оценява неговата любов. И тогава оценката е една сила, която привлича любовта. Между оценката и любовта може да се образува връзка. Казвате: „Аз искам и той да ме обича.“ Тогава, той като те обича, ти ще оценяваш любовта му. Тогава ще имате две сили положителни – любовта и оценката. Любовта на A. Когато A дойде в B, B е оценката. Щом оценяваш, ето какво ще стане. Ти отиваш в един магазин, да си купиш плат. Онзи, който ти дава плата, той те обича. Казва: „Аз те обичам, ето един хубав плат.“ Ти, като вземеш плата ще го прегледаш, ще го прегледаш, ще го оцениш. Той ти дава най-хубавия плат, изработен от най-хубавата вълна, и тогава ти оценяваш този плат колко струва, 500–600, 800, 1000, 1200 за 1 метър. И тогава ти дадеш. Той ти дава, и ти като му дадеш 1200 лева, ти благодариш, че платът е хубав, и онзи е доволен, че добре е оценен плата. Хубаво, ако ти дойдеш и аз ти давам хубав плат, какво ще правим? Но този човек казва: „Аз имам доста плат, аз не се нуждая от плат, от пари се нуждая.“ Вие, някой път, не разбирате, вие искате Бог да ви обича. Вие сте на погрешна страна. Няма какво да искаме Бог да ни обича. От нас се изисква да преценим Божията Любов, оценка се изисква. Всички ние страдаме, понеже нямаме оценка. Един ден ще дойде ти да любиш. Като дойде да любиш, знаеш ли какво ще стане с тебе? Един виртуоз свири на сцената. Ти седиш на стола. Питам: Кой люби? Който преценява или този който свири? Ти си, който любиш. Ти седиш и преценяваш. Оценяваш онова, което той свири. Като го оцениш и ще му платиш. Ти си платил 45, 50 или 150 лева. Някой път дават 50 лева. А в изключителен случай някой път дават повече. Между този виртуоз и тия, които слушат става една вътрешна обмяна. Срещаш един човек, той ти говори за известни идеи, ти ще прецениш. Някой път вие усещате, след като сте говорили, усещате, че имало някакво недоволство. Казвате: „Не трябваше да говоря.“ Вие сте дали най-хубавите идеи. А ония хора казват: „За много глупави работи ми говори.“ Не преценяват идеите. Казват: „Не ме интересуват.“ Вие усещате вътре едно болезнено състояние, че не сте разбран, но онова, за което сте говорили, не е оценено.Не сте оценен. Всякога братството се образува, когато единият обича, а другият преценява любовта. За една любов трябва да имате преценка. Сега целият свят страда не от безлюбие. Няма преценка. Ти дадеш нещо, направиш нещо, не си оценен. Напишеш книга, никой не чете написаното. Направиш някоя работа, никой не я оценява. Нарисуваш нещо, никой не го оценява. Направиш някое добро, не си оценен. Кажеш хубава дума, не си оценен. Навсякъде не се оценяват хората. По твоя адрес ще намерят доста работи да кажат. Вие, като дойдете тук, някой път, не обръщате внимание. Тъй както виждам, ако сте в небето, вие не можете да бъдете в един клас. Тъй както сте облечени ще ви изпъдят. Дрехите ви не са както трябва да бъдат. И позата ви не е такава, каквато трябва да бъде. Не оценявате. Седите, навели сте се на една или на друга страна. Каква поза трябва да вземете? Сега вие, като се спрете, все държите тази философия да мине. Не, ще се намерите на тясно. Най-първо майката седи, иска да има едно дете, да го роди хубаво. Но свърши ли се въпроса с туй? Родено е детето. В света израстнало едно дърво, туй дърво трябва да принесе плод. Представете си сега, една млада мома седи и най-после дойде в ума ѝ мисълта, и тя иска да бъде като майка си. Или, да кажем, един ученик, той гледа Учителя, иска да бъде учен. Знанието само по себе си ще дойде ли? Туй знание, ще трябва ти да ходиш в библиотеките, да търсиш книги. Ще срещнеш този учен човек, онзи, върху известни въпроси ще питаш, после вън в природата ще наблюдаваш, докато ти се осведомиш върху онова, което ти желаеш. Понякой път ние казваме, че трябва да служим на Бога. Как се служи на Господа? Слугували [ли] сте. От невидимият свят, понеже са много точни, казват: „Утре ще станеш точно в 4 часа, няма да спиш повече.“ Дойде 4 часа, отвън времето е студено, печка няма, и слуги няма, тънко си облечен, трябва да ставаш. Казваш: „чакай“ – гледаш, гледаш, минало 5 минути. Вместо да станеш в 4 часа, ставаш в 4 часа и 5 минути. Казвате: „Няма нищо, 5 минути.“ То е доста голяма погрешка. Нито 5 минути по-рано, нито 5 минути по-късно. Точно в 4 часа ще станеш. Нито минута по-рано. Точно ще станеш. Или дадеш обещание някому, че ще идеш на гости. Точно ще идеш, няма да идеш по-рано, нито по-късно. Точно на време трябва да идеш. Тогава ти казваш: „Цял един час ще употребиш за молитва.“ Знаеш ли какво означава? То не е по силите ви, вие цял час да се молите. Ако вие можете да се молите 3 минути на свят, три минути да се молите от сърце, час не ви трябва. Казва: „Три часа седях на гарата.“ Ако един час ще седиш на гарата , какво ще добиеш? Чакаш трена. Седиш и се напъваш, молиш се. Молиш се – никакъв отговор няма. На телефона казваш „ало“ – никой не се обажда. Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил? Трябва да имате способност. Най-първо нямате един опит. Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит. Станеш, искаш да идеш до Стоян Драганов. Щом узнаеш накъде му е къщата, ще концентрираш ума си, ще видиш вкъщи ли е или не. Няма да питаш по телефона. Как ще разберете? Едно ви казва, че е там, а друго ви казва, че не е там. Как ще проверите? Стани и иди да видиш кое е правото – туй, което казва, че е там или туй, което казва, че не е там. Ако идеш там и той е там, туй което казва, че не е там, не е верно. Този, който казва, че не е там, не е верно. Някой път се случи, че като идеш не е там. Да знаеш в дадения случай там ли [е] или не е там. Аз да ви дам сега едно малко правило. Няма да го повтаряте. Аз не искам да повтаряте какво аз съм казал. Не повтаряйте нищо, но правете опити. Проверете дали е тъй или не. Щом човекът е там, то се познава. Вие ще усетите в слънчевия възел, като помислите за него, ще усетите че пълнота има, тъй както у насекомото обонянието е много силно развито и зрението е също. С обонянието усещат. Щом помислиш за твоя приятел, и ти помислиш заради него – между него и тебе, ако той е в хармония, ще се образува вътрешна връзка. Ще знаеш там ли е или не е там. Ако усещаш на слънчевия възел пълнота, като мислиш за него, там е. А ако усещаш празнота, не е там. Искаш, някой път, да се молиш. Същият закон е. Може да знаеш ще бъде ли твоята молитва послушана или не. Щом речеш да се молиш, дойде една отрицателна мисъл. Сега Господ ще те слуша. „Аз ще се моля, Той Господ мене ще слуша, с мене ще се занимава.“ Питам: Ако няма да те слуша защо ще се молиш? Ако Той не те слуша, защо ще ходиш да безпокоиш другите, другите слушатели вътре. Аз искам обективно вие да разбирате. Аз не разглеждам сегашния ваш живот. Има един живот вътрешен, с който си хармонират нещата. Ти имаш едно състояние тягостно, нещо те подтиска и не може да се освободиш от туй тягостно състояние. На какво го отдавате? Казвате: „Някой дявол ме мъчи, някой ми изпраща лоша мисъл“ и т. н. Хубаво, тогава военните какво правят, когато ги обстрелва техният неприятел? Правят крепости, правят окопи, пазят се. Ако една лоша мисъл дойде, какво трябва да правите с тази лошата мисъл? От високите върхове, водата винаги слиза в долините и ни прави големи пакости. – Тия върхове да ги няма. Ако бяха обраснали върховете, тия пороища щяха да бъдат по-малки. Някой път зависи тия планински вериги какви са, изсечени ли са горите, зависи какъв ще бъде пороят от тази верига на планината.
Казвам, във вас, сега, досетливост имате. Една досетливост, която трябва да развивате и една съобразителност. Досетливостта е едно чувство. Досетливостта е на сърцето, а съобразителността е на ума. За пример вземете, някой от вас е пестелив. Пестеливостта и икономията, те са на място. Пестеливостта е досещане, а икономията – съобразителност. Пестеливият има едно качество, той като му дадеш държи го, а икономистът, той ще гледа като се харчи нещо, да се икономисва. Ако се харчат 4–5 кила захар, намалява на две кила. Или че хлябът отивал повече, икономия прави. А пестеливият като седне, той гледа, като вземе с лъжицата, по-малко да вземе. Пестеливият смята да има за утре, да не се изяде маслото, а икономистът гледа да не се харчи повече. Пестеливият гледа туй което има, той знае как да го употреби. Икономистът взема за в бъдеще някое перо да се съкрати, че да може да има ресурси. Да дойде да помага. Пък той трябва да бъде пестелив. Аз за пример съм много голям икономист, но не съм пестелив човек. Аз сега се уча като едно дете да пестя работите. Взема едно петаче, искам сега да развия чувството на пестеливост. Искам да дам цената на туй петаче. Искам в себе си да оценя туй петаче. Като икономист една сума от 100–200 лева, лесно е, но пестеливостта оценява малките работи. Много от вас сте като мене, пестеливост нямате. Някои от вас сте пестеливи, но не сте икономисти. То не е един недостатък, понеже, ако сме много пестеливи, пестеливостта ражда едно качество: човек да има, да трупа. Хора, които са пестеливи, дядо му, баба му, всички пестят. Някое старо петало, някой гем, някое старо седло. Казва: „Някога ще имам кон, ще трябва туй седло.“ Стомахът е пестелив, умът е икономист. Умът трябва да разполага с голям капитал. В мисълта трябва да има икономия, в живота трябва да има пестеливост, да се не харчат Божествените енергии за каквото трябва и каквото не трябва. Не трябва човек да се смущава какво ще бъде един ден като остарее. Интересувате се какво ще стане с вас като остареете. Ще стане с вас точно това, което става с всичките хора. – „Как ще ме заровят?“ – Ще те заровят. Най-първо вие се плашите. Ако си оставите дрехата, кой ще я носи? Сега се плашите, защото вие, като сте живели на земята, ако някой ви носи дрехата, може да ви причини и голяма щета и голямо благо. Ако вашата дреха попадне в един добър човек, ще бъде благословение за вас, но ако попадне в един лош човек, който върши престъпления, вие ще се намерите в чудо. Всякога една дреха, която обичате, вие сте вложили нещо от вас. На туй основание като имаш дреха, не давай старите си дрехи да ги носи друг. Вземи една нова дреха, купи, да ти струва 10 пъти, отколкото да дадеш своята дреха. Ако е добър човекът – дай си дрехата. Но ако е лош човек, не си давай дрехата. Сега какво правило ще извадите? – Аз имам само едно палто. Ако си дам палтото, ако е някой светия, да прави добро на хората, но ако е престъпник, отива да прави зло някому.
На вас ви трябва сега досетливост. Вие не се досещате, че някой страда, пък не сте и съобразителни, не знаете, че туй страдание, което той има, то ще дойде и до вас. Вие имате един слуга, вие нито сте досетливи, нито сте съобразителни. Този слуга седи до вас, вие не знаете как да се обхождате. След 10 години, той ще стане министър-председател на България, вие не го знаете. Той е толкоз умен, вие се отнасяте с него грубо. Хукате го, че той е невежа. Той казва: „Един ден, аз, като се кача и аз, като дойда, на вас ще ви дам един урок.“ Един ден, като стане министър-председател, той ще ви създаде, на вас, всичките неприятности, какво ще правите тогава? Ако бяхте досетлив и съобразителен, да се отнасяте добре, той ще помисли: „Един ден аз имах един господар, който беше много добър, да му се отплатя.“ Та вие всички страдате, знаете ли от какво? Страдате от вашата недосетливост и вашата несъобразителност. Някой път дойде някой ангел от Небето, прероди се. Има лоши слухове за вас. Тогава от Небето изпращат един ангел, като слуга, доверено лице, да види дали тия слухове са верни или не. Този ангел ще дойде, ще ви стане слуга. Вие ще го хукате: „Невежа, де се роди, че [и] баща ти!“ Хулите го, той горкият седи и като се върне в Небето, ще занесе точно каквото говорите. Туй, което говорите, той го пише. Пише и ще се върне в другия свят да разправя. Имат данни вече. Сега във вас ще се зароди мисълта: „Трябва да бъда внимателен.“ Казва Писанието, че може да нагостите някой ангел. Някой път един ангел може да мине като пътник, вие ще се окажете недосетлив и несъобразителен, няма да го приемете, ще кажете „нямам на разположение нищо“, ще му покажете друго място. Казвате: „Идете на друго място, те са по-добри, ние сега не сме разположени.“ Сега всички вие се готвите за кандидати на Небето, нали? За в бъдеще ще бъдете професори. Тогава как ще предавате уроци, как ще предадеш какво нещо е търпение. Аз, по някой, път наблюдавам, дойде някой човек, разправям дребни работи, мисля че той разбира. Казва: „Какво нещо е Любовта?“ Или пък някои от вас ги е страх от любовта. Казвате: „Не трябва човек да обича.“ Нямате ясна представа какво нещо е Любовта.
Публикувано изображение
Любовта е една Божествена сила, която зло никому не прави, но вие, ако пречупите лъчите на Любовта, с които тя си служи, ако пречупите тия лъчи, образува се фокус и тия, събраните лъчи може да ви причинят известни страдания. Вземете майката, като има дете, постоянно я страх, да не иде някъде да падне, в някой кладенец да се убие, змия да не го ухапе, куче да не го ухапе. Където ходи детето, майката има едно лошо чувство. Където и да иде, майката казва: „Да не би да е умряло, да не би да е паднало, да си е счупило крака, или да не си е пукнало главата някъде.“ Туй е от прекалена любов. Всички хора страдат от прекалена любов. Аз гледам някой млад момък тамън се оженил, неговата другарка много красива; друг някой погледне жена му, него го е страх, някой да не би да има желание да му вземе неговата възлюблена. Бъдете уверени, никой от нас няма да ви вземе възлюблената, не искат хората. Вие само предполагате. Всяка душа си има по един възлюблен и тя търси своята възлюблена душа навсякъде. Казва: „Не е той.“ Най-първо се заинтересува и казва: „Не е той“ – търси друг – „и този не е“. Тя търси своето. Казва: „Щеше да ми вземе жената.“ Какво ще вземе. Казва: „Не е тя тази.“ Всеки търси тази, която Господ е предвидил. Всяка жена търси този, когото Господ е предвидил. Една философия трябва да ви говоря, понеже има един род. Българите по родовете са много богати. Сега изучават един нов закон в любовта. Някой път ще ви говоря за любовта. Едно становище има, което вие не знаете: Никой не може да ви вземе любовта. Онзи, когото вие обичате не може да ви го вземат, бъдете уверени 101%. В историята не е имало случай, когато онзи, който ви обича да ви разлюби, то е невъзможно. Вие сте чудни. Може да се отклони един Божествен лъч, но този лъч, който излиза, ако се пречупи, след туй пак ще има друго пречупване и в края на краищата този лъч, след пречупвания, пак ще вземе своята първоначална посока. Че някой погледнал някоя жена, какво от това? „Той погледна с вълчи поглед.“ – Че от де го видя, вълчият поглед? Той е търговец човекът, като погледне вижда грозна ли е или не е. Той не разглежда нещата от любов. Той гледа стоката каква е, може ли да спечели. Събере ги, намери 20–30 овце и всичките, след време, ще дойде като търговец да ѝ взема кожата, издави овцете. Овчарят намерил всичките овце издавени. Това не показва любовта на вълка. Вълкът е много умен. Дългата муцуна показва, че е доста умен. Сега гледам някои от вас тук, казвате: „Пречупи ми се сърцето. Не ме обичат вече.“ Вие сте в заблуждение. Та вие не сте обичали да знаете какво нещо е. Вие дали ли сте си сметка дали обичате както трябва? Трябва да знаете дали обичате както трябва. – „Аз искам да ме обичат.“ Хубаво е, но за да ме обичат хората, аз трябва да бъда в състояние да преценя тяхната любов, да дам съответствующето. Ако един човек ме обича, и аз не преценявам, то е обида за Божествения живот. Не съм оценил Бога, Който е в този човек. Ще прецениш. В този човек, Бог се проявява. Казваш: „Пет пари не давам за неговата любов.“ Щом кажеш така, ще дойде всичкото нещастие на главата ти. Ако даваш преценка, ако препишеш качества, които ги няма, Любовта не пише престъпления. Казвате: „Какво се е влюбил в чуждата жена?“ Че едно благословение е да се влюби. Ако той се е влюбил, то е от Бога. Ако той се е влюбил, пък лъже, лошото е в лъжата, че в името на Любовта лъже. Тогава не туряйте престъплението да кажете: „От Любов!“ Аз го наричам това, безлюбие.
Та най-първо се освободете от онази идея да мислите, че Господ не ви обича. Вие нямате преценка за Божията Любов. Там са всичките ваши страдания. Научете се да преценявате Божията Любов. Дал ти Господ една глава, прецени и благодари за главата. Дал ти Господ дробове, прецени и благодари за тях. Благодари за краката, благодари за ръцете, благодари за всичко. Всеки ден познавай любовта, какво е от Него – запасът, кредит, което ви изпратил. Ако вие имате една хубава преценка за любовта, Бог ще ви даде каквото желаете. Ако нямате хубава преценка, тогава молитвата ви няма да бъде послушана. Сега напущаме ония човешките схващания. Тъй както живеем тук, никакъв резултат не може да имаме. Едно поколение може да се създаде от онези, които оценяват любовта. Когато обичам един човек, мислим за доброто на неговия ум, на неговите чувства. Искаме да бъде здрав, всичко да му върви. Не искаме да има излишъци в живота. Казвам, ако вие всички желаехте доброто един на друг, както вие мислите за себе си?! – Сега това е едно разсъждение. Аз не трябва да мисля за себе си, понеже се поставям в едно фалшиво положение. Казвам, кой ще се погрижи за мен, ако аз не се погрижа? Аз мисля другояче. Аз искам да използувам ония благоприятни условия, които Бог ми дал. Когато един човек ви обича, кой го заставя да ви обича? Кажете ми? Какво вие сте дали на този човек, за да ви обича? Вие нищо не сте му дали, той ви обича. Казвате: „Аз се чудя защо ме обича!“ Няма какво да се учудваш, но трябва да прецениш тази любов. Ти си болен човек, вървиш, срещаш, този човек те обикнал. Ти ще оздравееш след 2–3 деня. Ти ще бъдеш здрав, то е Божественото. Ако този човек не беше те срещнал, не беше те възлюбил, щеше да боледуваш. Господ, като те погледне с Любов, и те излекува. Хората с любов се лекуват. Като дойдат лекарите, искам да лекуват с любов. Кой как дойде, иска да лекува. Не може да лекуваш без любов. Любовта е в света, която лекува. Като срещнеш един човек, ако го възлюбиш, болестта си заминава. Ако срещнеш един сиромах човек, сиромашията си заминава. Ако срещнеш един лош човек и го възлюбиш, злото ще си иде.
Сега дойде една млада сестра, наежила се така, нахвърли се отгоре ми: „Твоето учение, казва, стана причина да страдам. В света аз можех да се повдигна, аз се заблудих в учението. Това щях да бъда, онова щях да бъда.“ Казвам: Тя преценка няма. Много лоша сестра е тя. Казвам ѝ: „И главата ти има да пати.“ Един факт. Наежила се така, мисли, че нямала импулс, нямала това, нямала онова. Импулсът от Бога иде. Казвам, на тази сестра съм дал повече отколкото трябва. Щом се даде на един човек повече отколкото трябва, той се опиянява. Пиянството се дължи на любовта. Ако един мъж го обикне една жена и тя го разлюби, той ще стане пияница. Той,от голямата тъга, като не знае какво да прави, понеже тя го е разлюбила, той ще иде в кръчмата и иска да забрави, че тя не го обича. Като мисли, че тя не го обича, постоянно се мъчи. Всичките мъчения, във вас са, че мислите, че не ме обича той, той обича друга.
Аз бих желал всички да се обичате и на свят да се обичате. Не като се обичате да виждате лошото. Като дойде някой да виждате лошите страни, това е преценка за хората. Едновременно правя преценка. Аз имам едно правило. Щом някой човек дойде, на тази сестра, като дойде при мене, рекох: „Радвам се – аз се проявявам такъв, какъвто не съм.“ Тя горката само гледа. Някой ден слуша, отвън гледа. Аз режа, режа, тя гледа да не слушат другите. Рекох: „Аз влизам в твоето положение. Аз ако бях в твоето положение ето как щях да постъпя. Ти, за да имаш една ясна представа, ще се поставиш в моето положение. Аз на твоето място, знаеш какво щях да направя. Ако искаш, аз ще те пратя в света, да те повдигна. На мене това не е мъчно. Но тогава ще имаш два пъти повече страдания, отколкото сега. Че да те повдигна да станеш първата певица в света, но ако тия страдания, които сега имаш, не можеш да ги носиш, другите как ще ги носиш?“ Тя не вижда, че с увеличението на Любовта, увеличават се и страданията, с намаляването на любовта, намаляват се и страданията. Като не обичаш нищо, не се смущаваш. А като го обичаш, току мислиш. Затуй в любовта, разисква се един разумен свят, да разчиташ. Като погледнеш един човек, да разчиташ, да не злоупотребиш с любовта. Като влезете в една къща, гледате, пазите, не се интересувате от никакви писма. Аз да ви кажа, един ден, ще имаме предметно учение, да ви прочета писмо, да ви продиктувам какво е писмо, да ви кажа: Преди толкова години вие се влюбихте. Първото писмо тъй писахте, на лицето е написано, носите го. Едно последно писмо, с което свършихте, един скандал с любовта си и то е написано на лицето. Злото е там, че не се крие онова, което сме направили. Всеки го носи със себе си и се страхува да не знаят другите да четат. Може да четете колко писма са писали. Няма скрито покрито, за този, който знае да чете. И сега само пишете. Аз привеждам този пример, и търся причината къде е. Ще намеря къде е причината. Причината е там: Когато хората нямат любов към Бога, всичките противоречия произтичат от неоценката. Това е положително. Ние не оценяваме Божията Любов.
Виждам сега, в тази сестра, туй, външното. Спирам се, в нея има заложби, има нещо много добро, но туй, доброто в нея, тя не го вижда, тя вижда, че всичко е свършено. Една несполука има, тя не знае, че големите несполуки са носители на големи блага. Големите разочарования носят големи очарования. Големите нещастия носят големи блага. Когато Христос пострада, най-голямото страдание, което можеше човек да е имал, след него дойдоха най-големите благословения. Кой в света, има сега 500 милиона хора, които изпращат своите мисли и мислят така заради Него? С едно от най-големите страдания, които претърпя, Той казва: „Аз дойдох да положа живота си.“ И ние сме свободни да положим живота си, страданията ни ще определят нашето бъдещо благо. Аз ви съжалявам, ако не страдате. Ако сте от щастливите, аз ви съжалявам. Ако сте на земята от нещастните, аз ви поздравявам. На земята страданието е работа. Благото, то е Духовният, Божественият свят. Онези от вас, които са готови, досетливост трябва да имате. Не противодействувайте на Божията Любов, оценявайте я. Вие не знаете кое е онова, което разкрива Бог. Казвате: „Той да гледа снизходително.“ Вие казвате: „Господ защо ме остави пет пари да нямам. Че навсякъде ме унижиха. Какво е туй?“ И ти мърмориш постоянно. Господ те слуша. Той ти дал една отлична глава, талантлив си, имаш дарби и за художник, и за актьор, и за музикант, и за оратор, и за философ. Ти седиш, не развиваш дарбите си, мърмориш, че Господ нищо не ти дал. Не искам никой да се смее. Не искам никой да скърби. Не искам никой да самоосъжда. Искам от вас да преценявате Божията Любов в себе си, че е нещо Велико. Седя понякой път и беля си създавам. Преведох един пример за една млада сестра. Двама братя се заинтересували, намерили младата сестра, казват: „Я да видим, де ти беше съдран чорапа.“ Дойде сестрата и казва: „ Защо каза, че на палеца е съдран чорапа?“ Това ме интересува. От вън носят хубави дрехи, но чорапът е съдран. Тези, намерили я, да видят дали е действително, дали е вярно туй, което съм казал. Тя казва: „Защо ме изложи?“ Аз казвам: „Но аз не ти казах името, ако бях казал: еди-коя си сестра. Аз казах: една млада сестра на 19 години, дойде при мене.“ Тези двамата братя били ясновидци, намерили я. Рекох: „Че ти трябваше за тия, хубавите ботуши да обуеш здрави чорапи, а за съдраните – съдрани чорапи.“ На себе си казвам: Не можех другояче да направя. Да кажех, че чорапите бяха копринени – не, бяха скъсани, това е една лъжа. Виждам – ботушите хубави, нови, но чорапите скъсани. Не са вълнени, отвън 10 градуса студ. Тя казва: „Изстинаха ми краката.“ Че как? Коригирам, една истина е това. Рекох: „Сестра, обичам и ти да не лъжеш, като констатираш фактите. Ако видиш, че чорапът е съдран, кажи: „съдран е“, ако видиш, [че] здрав е чорапът: „здрав е чорапът.“ Говорете туй, което е, нито го преувеличавайте, нито го намалявайте. Рекох: Може би и твоите акции се подигат. Щом вземем някого за пример от вас, вече акциите се удвояват, подигат се. До сега са били 10–20, стават 30–40. Като туриш 30–40, 100 пъти се увеличават акциите. За пример, ако някой бил бедняк, имал 100 лева на месечно, щом ви взема за пример вече ще имате два пъти, два пъти ще се увеличи заплатата. Да имате 200 лева. Какво лошо има? Та вие се плашите да ви вземат за пример. Давид е поставен за пример. Толкоз хиляди години направи една погрешка и всеки, който чете Библията, говори си този пример. Носил ли си този пример? И за Аврама, че казал една лъжа. Казал за жена си, че не му е жена, ами че му е сестра. Няма скрити работи. Авраам бил адепт, учен човек, но една лоша постъпка, казал за жена си, че му е сестра и стои там. Казват му: „Защо казваш, че не ти е жена, а каза, че ти е сестра? Щях да направя едно престъпление.“ „Ако вземете всичките полици“, казва Господ на един от пророците. Колко деня му каза да седи? Един стих има, после казва: „С човешка светлина ще си печеш хляба. Хайде, казва, давам ти.“ Как ще обясните вие? Сега ще се спра върху нещо: Преценка трябва да имате, да оценявате Божията Любов. Тогава онези, които обичате, преценявайте любовта. Никога не подценявайте любовта на когото и да е. Не подценявайте Любовта на никого. Любовта е нещо свято. Няма нещо по-свещено от Любовта. Няма нещо по-свещено, по-красиво от Любовта. То е смисълът на живота. Дето и да се прояви тази Любов, тя е достояние на целия човек. Всеки, който се е влюбил, то е достояние на цялата човешка любов. Тя не е единична. Любовта ще бъде достояние на всички. Заради мене всички да се влюбват и да оценяват Божията Любов. Две сестри не може да се любят. Едната ще бъде оценител. Любовта трябва да се оцени. Ако A люби – B трябва да бъде оценител. Ако B люби – A трябва да бъде оценител. Тогава, за да оценим един човек, той трябва да ни обича. И след като го оценим добре, само тогава ние може да го обичаме. Защото в нас Бог ще дойде, да ни прецени. Бог засега ни обича, но съдбата в Бога ще дойде, когато дойде да преценява нашата любов. Бог, когато обича, не съди никого. Казва Писанието: „Отец не съди никого, понеже всички обича, всички му са мили.“ Когато дойде Бог да преценява нашата любов, тогава ще дойде съдбата. Ние, като Го обичаме, ние ще покажем до колко сме разбрали Неговата Любов. И ще дойде преценката. Изпитанията идват само тогава, когато Бог преценява нашата любов. Хиляди години вие сте правили погрешки, Бог дума не е казал. Де се е явил Господ досега да ви каже? Много духове са се явили, но Господ досега нищо не ви е казал. Дошли хората със своите умове, които са ви съдили, но досега Господ нищо не казал против вас. Той ви вижда, понеже сте негово творение, вижда вашата слаба страна и веднага коригира. Всичкото ваше недоволство коригира. Дава ви повече и повече и един ден ще завърши тази картина. И тогава вие, за завършената картина, трябва да проявите любовта си към Него, пък Бог ще ви прецени. За пример да бъде Божията Любов, когато Бог ще преценява. Любовта ви да бъде за пример и любовта ви да отговаря на онази оценка, която Бог ще даде. Бог ще ви тури на едно място да извършвате някаква служба. И като Го обичате, Той ще ви преценява. И като ви прецени, ще ви тури да работите тогава. Ако вие не сте готови, не можете да извършвате тази служба, тогава ще се подцени любовта ви.
Първото нещо сега, Любовта е най-хубавото за ума. Аз гледам тук мнозина казват: „Този брат е много нервен.“ Тук нервни хора не трябва да има. Този брат като срещнете, прати му хубава мисъл, намери в него една хубава черта и кажи: „много добър брат е“, оцени хубавото. Ако всички се оценявахте добре, не щеше да има нервни хора, подозрения не щеше да има и никакво подозрение не щеше да има.
Досетливост – широчина на сърцето ни.
Съобразителност – светлина на ума ни.
Тогава се молете на Господа да имате една ясна представа, да имате една преценка за Любовта. Когато видиш, [че] някой те обича, да прецениш и да кажеш: „Един ден желая и аз така да проявя любовта си.“ Вижте онази майка, тя не искаше да окаля ръцете си някъде по-рано, а какво не върши Любовта! Майката в любовта си за своите си деца, каля си ръцете. Един ден, това дете като израсте, ни най-малко не преценява майка си колко пъти е окаляла ръцете си в неговите нечистотии. Не преценява това, и дъщерята да прецени майка си. Ние трябва да преценим Божията Любов. В греховете, престъпленията ни Бог дума не е казал. Някой път казваш: „Аз не искам да живея.“ – Ти си един неблагодарен човек. Не преценяваш благата. Благодари на Господа и кажи: „Какво съм направил досега за Господа!?“ Ако имаме една постоянна преценка! Този Господ иска ние да имаме едно благодарно сърце, за всичко онова, което ни е дадено, в дадения случай. Бог е предвидил за нас неизчерпаеми богатства, от нас зависи как ще ги използуваме. Преценявайте, оценявайте Божията Любов. Преценявайте любовта на вашите ближни, преценявайте любовта на вашата майка, на вашите братя, на вашите слуги. Оценявайте любовта и на животните, на всичко оценявайте любовта, за да дойде Божието благословение. Този е пътят, по който ще дойдат Божиите благословения. Ако не оценявате, Божиите благословения не може да дойдат. Ако оценяваме, здравето ще дойде. Ако оценяваме, богатството ще дойде. Ако оценяваме, щастието ще дойде. Ако оценяваме, всичко ще дойде. При оценката на Божията Любов, всички са радостни и весели. Сега казвате: „Как ще бъде туй, как да го направим?“ Най-лесната работа е. Ако вие направите една баница, трябва ли да ви кажа как ще я ядете тази баница. Или ако ви донеса хубаво грозде, трябва ли да ви кажа как да го ядете. Може да го поставя пред вас и вие вече знаете как да го ядете. Вие си имате правила.
Когато идете някъде, не се отнесат добре с вас, и казвате: „Той не постъпи добре.“ Как трябва да постъпи? Точно както сте преценили, така трябва да постъпи. Иде вкъщи, и ти направиш. Казваш: „Той, тъй не трябваше да постъпи, така не трябваше да направи.“ Той, като дойде, ти започнеш да проявяваш любовта. Прояви я тъй, както ти си я преценил. Всички имате едно правило вътрешно. За пример, кога може да преценявате добре любовта на един човек? Ти си много внимателен, щом преценяваш добре любовта. Казах на една сестра, рекох: „Слушай, първото същество, което няма да обичам си ти.“ Казвам, аз, който не я обичам, правя ѝ добро, което някой който я обича не може да ѝ направи. В безлюбието си искам да ѝ покажа, [че] Бог и в безлюбието, ми прави по-голямо добро, отколкото другите с най-голямата си любов. Аз искам да ви кажа: Не ви обичам, как ще ви обичам, вие не пеете хубаво. Как да ви обичам, като не пеете. Как ще ви обичам, когато вие не сте се очистили, не сте се умили. Как да ви обичам, като вие не сте облечени хубаво, неглиже ходите. Искате да ви обичам. В Любовта има нещо велико. Най-първо с лицето си няма да дойдем. Аз забелязвам, аз говоря, а той казва: „Дрънкай си ти колкото искаш.“ (Учителят си маха ръката.) После, всяко помръдване показва мислите му какви са. В мене няма желание да лъжа никого. Лъжите на хората се явяват от съображенията на хората. Трябва да се затвори радиото за тях. Душата ви трябва да бъде отворена за Божественото. Понеже имате дадено и понеже не сте работили над себе си. Работете над себе си. Мнозина от вас имате способности да намерите къде се крие златото – не сте го намерили. Мнозина от вас имате способности да намерите къде се крие маслото в земята. Мнозина от вас имате способност, знаете как да лекувате. Ботаника не сте изучавали. Мнозина от вас имате дарби за минералогия, но не сте изучавали. Ще изучавате законите в минералогията. Има известни закони, които трябва да се изучават и в растенията. Има известни закони, които трябва да се изучават в светлината, в топлината, в хората, навсякъде.
Та онова, което Бог е вложил, Бог във вас, оценявайте го, преценявайте го. Да се даде хубава преценка. Сега турете си мисълта, като дойдете идущата сряда, да видите преценката, която сте дали. Да направите една тема на челото си, на лицето си, една тема без писмо, каква преценка сте дали за цяла една седмица. Да дадете една преценка за любовта. Прекарайте в живота си всички онези, които ви обичат, Господ, Който ви обича, ред поколения, как сте ги преценили вие. Гледам някоя мома щом се влюби в един момък, казва: „празна му главата, казва, не го обичам.“ Тя няма какво да го обича, тя трябва да го прецени. Той тича. Защо тича горкия? Защо тича момъкът подир момата, аз да ви кажа. Аз гледам малките деца, при някое дърво, при някоя круша, гледа я и мисли. За какво мисли? Обича туй дърво. Привлякло го е. Мисли си като вземе някое камъче и го хвърли, да падне някой плод. Тръгне момъкът подир момата, понеже иска плод да вземе, да го тури в джоба си и да си замине. Какво лошо има. От слънцето излиза известна енергия. От всяко същество излиза известна енергия и не вземайте нещата буквално. От тази мома излиза магнетическа сила, от която той усеща, че има нужда. Той не може да си даде отчет, но нещо го привлича, когато [докато] вземе всичко, което му е потребно. Онзи, който [е] замръзнал, се приближава при собата да си вземе от това, което му е потребно. Няма нищо лошо. От изобилието, което е в нашата душа, мнозина трябва да се възползуват от туй изобилие, понеже то е Божествено. Но никой път, няма право да безпокои, няма право да се нахвърли отгоре и да взема, той не преценява. Казвам: Не се нахвърляйте, всички сте умни. Не се нахвърляйте във вашата преценка. Та в сегашния век, ние сме накрая да преценим Божията Любов, да преценим нашите приятели и каквато преценка дадем, с това ние ще определим нашето бъдеще. С преценката на Божията Любов, с преценката на нашите ближни, на нашите приятели, ние ще създадем нашият бъдещ живот. Каквато преценка дадете, такова ще бъде и вашето бъдеще. От преценката зависи.
Това е астрологическата наука, която описва възможностите. Преценките ще дадат ония възможности. От преценката Бог ще ви даде Своето благо. Когато блудният син се върна при баща си, казва: „Злоупотребих с Любовта на Баща си, аз не съм достоен да се нарека „син“. Ще взема най-долното място, готов съм да работя като един от слугите. Аз съм готов да работя в Твоят дом, като слуга и ще ми бъде приятно да бъда слуга, само не ме изпъждай. Не искам да бъда син, но като един добър слуга.“ Синът оценява Любовта. Баща му, понеже той оценява Любовта, прегръща го, целува го, и направи угощение, че синът е оценил Любовта на баща си. И аз се радвам, че той е разбрал любовта на баща си, и че я оценил. Бащата се радва, че в сина се раждат условия за една правилна любов, която ще има към баща си. Преди казваше: „Искам да замина, не може при тебе да живея, тук не мога да бъда щастлив, тук не ме оценяват.“ Сега казва: „Оцених го!“ Можем да живеем между хората, когато ни оценяват. Можем да живеем в един свят, който ни оценява. Можем да живеем в един свят ако любим, те са две неща: да обичаме и да оценяваме. Да обичаме и любовта ни да бъде добре преценена.
Преценявайте в себе си, в своя ум, в своето сърце, в своето тяло. Направете една оценка за Божията Любов. След туй ще дойде оценката за любовта, която вие трябва да покажете. Преценката на другите хора, която трябва да дадат.
Добрата молитва.
Задръжте в ума си мисълта: Всичко онова, което се случва с нас, е за добро.
12 Лекция от Учителя,
държана на 21 декември 1938 година
София, Изгрев
Общ Окултен Клас
21.12.1938 Сряда,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 1994
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
